Жоржета Назърска

Във втората част на трактата си Пенов оборва конкрет­ните обвинения на студента. Той посочва, че Духовната семи­нария е институция, съдадена на конституционни основи, но отдавна се е превърнала в трън в очите на неуспелите[33]. Съг­ласен е обаче, че там учениците не получават добро образо­вание, но не защото са по-слабо интелигентни от връстниците си, а понеже нямат достъп до нужните им книги. Това е така по липсата на достатъчно средства от Българската православна църква, заради нежелани­ето ѝ да купува книги, които ругаят религията и оскърбяват религиозното чувство на учениците[34] и не на последно място следствие от насилственото лишаване на Семинарията от собствената ѝ сграда в столицата, изпратила младежите да живеят изолирани високо в планината и далеч от културния живот. Скоро, пише Пенов, учениците ще заприличат на гла­диаторите, обречени в съдбата си: да не би по Нероновски да искате […] да мине тържествено покрай императорската ложа и да поздрави: Ave, Caesar, morituri te salutant! [35]. По по­добен начин Пенов отхвърля мнението на Спиридонов, че Ду­ховната академия е цитадела на предразсъдъци и че в нея учат деца от буржоазни фамилии.

Пенов оборва последователно личните обвинения в ста­тията. Той не отрича, че вярва в превъзходството на христи­янството пред марксисткия светоглед, но подчертава, че това не е съревнование или борба, а твърдо убеждение, че всеки материализъм преминава в творчески идеализъм, че теизмът е по-съвършен от материализма[36]. Пенов отрича да е против из­граждането на новия обществен строй, българо-съветската дружба и борбата за мир. Напротив, пише той, християнство­то е за социализъм, патриотизъм, равноправие и мир. То учи на труд и честност, любов, правда и мир[37].

Пенов отрича да е казал, че безбожниците от Джордано Бруно до наши дни са неморални хора, понеже средновеков­ният мислител е бил еретик, но религиозен, а не безбожник[38]. Срещу обвинението, че е почитател на расизма и Хитлер, Пенов подчертава, че германският фюрер е бил последовател не на християнски, а на ницшеански идеи. Напротив, в Духовната академия пре­подавателите защитават славянството, смятат Русия за осво­бодителка, а руско-българската църковна дружба – за опора на националното битие. Така че, институцията е русофилска, славянофилска и антихитлеристка[39]. Християнското учение е против всеки капитализъм и империализъм, като мамонизъм – добавя той[40].

Обвиненията от статията, че в Духовната академия са криели вестта за из­литането на Гагарин, защото е разбил на пух и прах цялата християнска митология, Пенов опровергава с факта, че поле­тът е бил през Великденската ваканция. На Веселин са му набе­лязали определени лица, което трябва да засегне в статията си, без да го питат […] за истината и елементарната логика[41], констатира авторът и отхвърля това скалъпено обвинение. Твърдението за Гагарин и християнската митология Пенов на­рича най-голямата глупост в цялата статия, защото християнстовото няма никаква митология, никакви бо­гини и богове, а има строго логично и разумно обосновано учение за един Бог-творец. В него представата за Бог и представата за света са взаимно свързани. Бог е творчес­ката воля и сила, към която трябва да се отнасяме със сми­рение и благоговение[42].

Подвигът на Гагарин, продължава разсъжденията си полемистът, не може да се сравни с величието на Бога: Ако е ве­личие да литнеш на някакви си 300 км, колко необозримо по-голямо величие е да бъде създадена, управлявана и в абсолю­тен смисъл владяна Вселената[43]. Творческа несъизмеримост между човека и Бога, морално пигмейство и нищожност на човека Пенов илюстрира и със стихове на Блага Димитрова. Коментирайки новата ѝ книга Светът в шепа, посветена на овладяването на Космоса, той посочва, че дори невярваща материалистка като нея пише Бог с главна буква и го нарича Творецът на необятната вселена (Димитрова 1961).

В края на трактата си богословът заключава:

Примирени в светлините на мирогледа на вярващия, чо­вешките постижения, които доведоха до полета на Гагарин, получават единствено правилна, реалистична оценка. Тогава те не водят до главозамаяност и до изстъпване срещу Бога, а […] до смирение, поради съизмерване величината на човека с величината на Бога. Водят до благодарност към Бога, че ни е дал такива големи духовни сили да проникваме в негово­то творение […], да поверяваме съдбата си във всемогъща­та Божия десница и да изпросваме Неговата помощ за все по-нови и по-големи космически завоевания[44].

Според Пенов, мирогледът води до различно човешко поведение. Ако се мислят за пълни господари на небето, хо­рата го делят на периметри. Но ако смятат, че над небето стои Богът-Отец, те непременно ще стигнат до идеята за братство, като деца на един баща. При първия случай изходът е война, а при втория – братство, любов и мирно съществуване[45].

В края на изложението Пенов използва думите на Георги Димитров аз отстоявам смъсъла на моя живот[46] и на Кант звездното небе над мене и духовният закон у мене, за да се обяви категорично против съществуването и поддържането на атеистичната политика на комунистическия режим, против нейната нехуманна същност и незаконосъобразност. Той пише:

Когато пресата, радиото, училището, читалището, книжнината, киното и изобщо всички пропаганди и средства на ОФ власт насаждат само атеистичния мироглед и с всички сили отказват съществуването на право на христи­янски мироглед, който е мирогледът на болшинството от народа; когато на ръководните политически, културни, сто­пански, административни, възпитателни и други постове и изобщо в целия горе-долу държавен организъм се поставят само атеисти материалисти, а религиозните се лишават от равноправие; когато способните деца на християните биват обучавани и възпитавани в атеизъм и материализъм; докато децата на атеиститие биват възпитавани в мирогледа на своите родители; когато всичко туй заедно с всичко друго, което лишава християнския ми мироглед от равноправие, се върши, аз не намирам никакво място за аполитичност и из­дигам глас на протест, глас в защита на Конституцията[47]!

Поантата на трактата е:

Докога в родината ни бащина ще царува[48] тая атеистическа, противоконституционна дискриминация към вярва­щите, която позволява такива неспособници да бъдат през главата на хиляди отличници, приемани в Университета; ко­ято […] принуждава Семинарията и Академията […] да приемат и такива неспособници; и която позволява на бъл­гарската ОФ преса да печати техните недомислия и чрез тях да провокира по най-груб начин религиозните чувства на вярващите български граждани? […] Мен ме интересува съдбата на нашия […] веротърпим, но не безверен и не без­мълвен в своята вяра народ, който има право да изисква чес­тно, чисто и конституционно служене от страна на българ­ската преса[49]!

Заключение, или религиозната идентичност срещуатеистичната пропаганда

Едно от най-разпространените средства за водене на ате­истична пропаганда в България през 50-80-те години на ХХ-ти век са публицистичните материали в пресата. Писмени или визу­ални, те имат преки послания и голяма ефективност, тъй като не пощадяват нито една от религиозните деноминации. Тех­ните автори често са служители на репресивните или дър­жавните органи, което обикновено възпира обектите им от от­говор и последваща реакция. Друг често обикнат способ са анонимните статии, дописки, репортажи, фейлетони и други или тези, чиито автори са скрити под псевдоним. В тях на воля се тиражират инсинуации, лъжи и клевети.

Засвидетелстването на лична религиозност писмено или вербално не е сред разпространените средства за противопос­тавяне срещу атеистичната пропаганда и изобщо срещу атеи­стичната политика на комунистическата държава през про­учвания период. Вместо тях лаици и вярващи предпочитат да демонстрират формално адаптиране или видима лоялност към съществуващия ред. Протести под формата на отговори на публикации или отворени писма обикновено са напълно невидими – те потъват в документацията на институциите или са разследвани от милицията или Държавна сигурност. Всъщност те дават нагледна представа за безнадеждността на съпротивата в то­талитарната държава.

Точно това показва и своеобразният протест на Димитър Пенов. Макар ценни откъм идеи и аргументация, тъй като са дело на професионален богослов, текстовете му остават в чекмедже – в книжата на патриарха и понастоящем в неговия институционализиран личен архив, неизвестни на публиката. Възможно и логично е те да са били спрени от самия патри­арх Кирил било като тип цензуриране, съзнавайки невъзмож­ността тези полемични трактати да се отпечатат в тоталитар­ните медии[50], било с цел да предпази своя близък приятел от последваща репресия, било с оглед укрепването на църковно-държавните отношения. Затова, независимо от актовете на подобна съпротива, атеистичната политика не е прекратена. Напротив, тя продължава с пълна сила в следващите 30 години, а в някои от елементите си – и до днес[51].

Ако обаче писмените протести на Пенов бъдат анализи­рани от друга перспектива, песимистичните изводи за край­ния резултат от двубоя атеизъм-религиозност могат да изг­леждат и другояче.

Следвайки традициите на Емил Дюркем и Уилям Джеймс, немалко социолози на религията като Робърт Бела и съвременни културолози като Клифърд Гиърц подчертават, че човешката емоционалност е съществен елемент от религиоз­ния живот (Bellah 1970; Geertz 1983). Социално-конструктивисткият подход очертава социалното измерение на религиозните емоции, извежда разбирането, че те са ед­новременно частни и колективни, лични и обществени, су­бективни и обективни. Емоциите са неразделна част от рели­гиозния опит. Нормън Дензин подробно разработва въпроса за емоциите като въплътен опит (Denzin 1984). Марк Уин де­ли емоциите на позитивни и негативни, на себенасочени и ко­лективни (Wynn 2005). В своя специален труд Оле Рийс и Линда Уудхед (Riis, Woodhead 2010) теоретизират върху така наречения религиозен емоционален режим, смятайки, че той е връзка на индивидуалното с общото, понеже религиозната емоция не е просто чувство, а има социокултурен характер; тя се конструира в социалните структури и е свързана със соци­ализацията на индивида. В този смисъл те смятат изразяване­то на религиозната емоция за форма на социално отношение, а емоционалните режими – за свързани с властовите струк­тури. Тези режими са единство на участник, колектив и сим­воли, и когато едно от трите звена рухне, се наблюдава разру­шаване на самия емоционален режим. Рийс и Уудхед въвеж­дат понятията динамика и сила на религиозната емоция, мар­кирайки положителните и отрицателните ѝ страни: динамизиране, обогатяване, трансформация на личния и обществе­ния живот, укрепване на ценностите, но същевременно пос­тавяне на цели групи и индивиди в зависимост: източник за омраза и дори престъпления. Арли Хоксчилд (Hochschield 2012) формулира още ключови понятия: управление на емо­циите, правила на чувствата и емоционална работа.

Струва ми се, че ако отворените писма на Димитър Пенов бъдат разгледани в интердисциплинарното поле на изс­ледването на религиозните емоции, те биха представлявали добър пример, от една страна, за лични емоции, базирани на личен религиозен опит и свидетелстващи за динамичен емо­ционален режим на теолога Пенов. От друга страна, своеоб­разните му трактати са израз на социалното му отношение към властовите структури.

Техният автор е религиозен човек и богослов, живеещ във време на трансформация на обществения живот, когато са ата­кувани именно моралните му ценности и това поставя пред из­бор него като индивид, така и интелектуалците – социалната група, към която се числят. Те имат три изхода: да загубят иден­тичността си и да я заменят с нова, да я адаптират в удобен за собственото си съществуване модус, или да я съхранят с цената на дръзки актове или дори риск за ординерното си битие.

Пенов прави третото, служейки си с аргументи от собст­вената професионална компетенция. В трактатите си той ся­каш дава трибуна на мнозината вярващи хора, почувствали се лично засегнати от средствата, с които си служи атеистичната пропаганда. И това прави личният му акт не излишно позьорство или обречен провал, а социално обусловен, съществен и значим опит на индивида да противостои на средата и да про­тивопостави личната си религиозна идентичност на нейната репресивна природа.

______________________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Бележки

[33]. Пак там, л. 15.

[34]. Пак там, л. 10.

[35]. Пак там, л. 12.

[36]. Пак там, л. 23-25.

[37]. Пак там, л.27.

[38]. Пак там, л.28, 30.

[39]. Пак там, л.31.

[40]. Пак там, л. 32.

[41]. Пак там, л.35.

[42]. Пак там, л. 36.

[43]. Пак там, л. 38.

[44]. Пак там, л. 40.

[45]. Пак там.

[46]. Пак там, л. 26.

[47]. Пак там, л. 27-28.

[48]. Перифразира епиграмата на Радой Ралин Похвално слово: До кога в страната ни бащина ще вилнее тая страшна простащина.

[49]. ЦДА, ф. 1318к, оп.1, а.е.6078, л. 42.

[50]. Към тази хипотеза насочват двата въпросителни знака, поставени от патриарх Кирил до обръщението Драги читатели, с което започва трактатът Сектантско православие (ЦДА, ф. 1318к, оп.1, а.е.1130, л. 17).

[51]. XI конгрес на БКП (1976) и Юлският пленум на ЦК (1979) да­ват поредните насоки за широка, системна, целенасочена, настъпателна и плодотворна атеистична дейност. В областта на пропагандата се предвижда: популяризиране на научно-техническите постижения; ра­зобличаване античовешката, антинародната и класово-експлоататорската същност на религията; разясняване нейната роля ка­то идеологическа диверсия на враговете; борба с традициите, обичаи, елементите в бита, мислите, чувствата на вярващите; внедряване на со­циалистически начин на живот – бит, култура, ритуали, традиции; от­разяване с антирелигиозен акцент на овладяването на Космоса (ЦДА, ф. 325Б, оп.1, а.е. 87, л.1-2).

Използвани източници

Архив на КРДОПБГДСРСБНА (Комдос), ф. III раз., а.е. 13698; ф. III раз., а.е. 12104, т.1-3 [Arkhiv na KRDOPBGDSRSBNA (Komdos), f. III raz., a.e. 13698; f. III raz., a.e. 12104, t.1-3].

Варадинов, Л. 1981-1982. Без маски. В: Отечество, №21-24, 1981; №1-4, 1982 [Varadinov, L. 1981-1982. Bez maski. In: Otechestvo, №21-24, 1981; №1-4, 1982].

Васев, Сл. 1957. Не обиждайте народа, редактори на „Духовна култура“. В: Литературен фронт, №5, 31.01.1957 [Vasev, Sl. Ne obizhdaite naroda, redaktori na „Dukhovna kultura“. In: Literaturen front, №5, 31.01.1957].

Дачев-Маринов, Г. 1958. Психическа невралгия и религиозна те­рапия. В: Народна култура, №52, 27.12.1958 [Dachev-Marinov, G. Psikhicheska nevralgia i religiozna terapia. In: Narodna kultura, №52, 27.12.1958].

Денев, Ив. 2012. БПЦ под комунистическа власт, 1944-1989. Со­фия [Denev, Iv. BPTS pod komunisticheska vlast, 1944-1989. Sofia].

Димитрова, Бл. 1961. Цикъл Глас от небето. В: Литературен фронт, №24, 1961 [Dimitrova, Bl. Tsikal Glas ot nebeto. In: Literaturen front, №24, 1961].

Димитров, Д., съст. 1994. Съветска България през три британски мандата. Из архива на Форин офис за събития и личности в България. Лондон: ВВС [Dimitrov, D., ed. Savetska Balgaria prez tri britanski mandata. Iz arkhiva na Forin ofis za sabitiya i lichnosti v Balgaria. London: BBC].

Едно. 1958. Едно уточняване. В: Учителско дело, №39, 1958 [Edno utochnyavane. In: Uchitelsko delo, №39, 1958].

Елдъров, Св. 2002. Католиците в България, 1878-1989. Истори­ческо изследване. – София: ИМИР [Eldarov, Sv. Katolitsite v Balgaria, 1878-1989. Istorichesko izsledvane. Sofia: IMIR].

Живкова, Н. 2006. Усмиряване на разума: преустройството на БАН, 1944 -1953 [Zhivkova, N. Usmiriavane na razuma: preustrojstvoto na BAN, 1944-1953]. София.

Захариев, Н. 1967. Кой и защо се сърди на папата. В: Поглед, №18, 01.05.1967 [Zakhariev, N. Koi i zashto se surdi na papata. In: Pogled, №18, 01.05.1967].

Крикорян, Р., Ст. Пенов. 2014. In memoriam – 110 г. от рождението и 30 г. от смъртта на проф. д-р хабил. Димитър Пенов. В: Крикорян, Р., Ст. Пенов, съст. Хуманизъм, наука, религия. Духовните ценности и нау­ката в полза на обществото. – София: НСРОБ, с. 8-10 [Krikoryan, R., St. Penov. In memoriam – 110 g. ot rozhdenieto i 30 g. ot smartta na prof. d­r khabil. Dimitar Penov. In: Krikoryan, R., St. Penov, eds. Khumanizйm, nauka, religiya. Dukhovnite tsennosti i naukata v polza na obshtestvoto. Sofia: NSROB, pp. 8-10].

Методиев, М. 2010. Между вярата и компромиса. БПЦ и кому­нистическата държава, 1944-1989. София: Сиела [Metodiev, M. Mezhdu vyarata i kompromisa. BPTS i komunisticheskata darzhava, 1944-1989. Sofia: Ciela].

Мизов, Н. 1958a. Изкуство и религия. В: Народна култура, №51 [Mizov, N. 1958a. Izkustvo i religia. In: Narodna kultura, №51].

Мизов, Н. 1958b. По някои въпроси на атеистичната пропаганда у нас. В: Ново време, №3 [Mizov, N. Po nyakoi vйprosi na ateistichnata propaganda u nas. In: Novo vreme, №3].

Народен. 1946. Народен пастир, №11, 04.02.1946; 26.09.1946 [Naroden pastir, №11, 04.02.1946; 26.09.1946].

Необходимо. 1957. Необходимо пояснение. В: Духовна култура, №5-6 [Neobkhodimo poyasnenie. In: Dukhovna kultura, №5-6].

Нушев, К. 2018. Проф. д-р Иван Панчовски: жизнен и тврочески път в служене на Бога и духовно-просветното дело на Църквата. В: Нушев, К., съст. Богословското творчество на проф. Иван Панчовски и духовно-просветната традация на БПЦ. – София: УИ, 2018, с. 11-25 [Nushev, K. Prof. d-r Ivan Panchovski: zhiznen i tvrocheski pat v sluzhene na Boga i dukhovno-prosvetnoto delo na Tsarkvata. In: Nushev, K., ed. Bogoslovskoto tvorchestvo na prof. Ivan Panchovski i dukhovno- prosvetnata tradatsiya na BPTS. – Sofia: UI, 2018, pp.11-25].

Огнянов, Л. 2009. БПЦ и релиигозната политика на държавата, 1950-1956. В: Зидарова, Л., П. Павлов, съст. БПЦ – традиции и насто­яще. – София, с. 222-232 [Ognyanov, L. BPTS i reliigoznata politika na darzhavata, 1950-1956. In: Zidarova, L., P. Pavlov, eds. BPTS – traditsii i nastoyashte. Sofia, pp. 222-232].

Пенов, Д. 1941. Философия и мироглед. София: Книпеграф [Penov, D.. Filosofiya i mirogled. Sofia:Knipegraf].

Пенов, Д. 1942. Мироглед, дух, религия. София: Художник [Penov, D. Mirogled, dukh, religia. Sofia: Khudozhnik].

Пенов, Д. 1949a. Християнството за капитализма и социализма. В: Православен пастир, №6, с. 137 [Penov, D. Khristiyanstvoto za kapitalizma i sotsializma. In: Pavoslaven pastir, №6, p. 137].

Пенов, Д. 1949б. Християнството и трудът. В: Православен пас­тир, №5, с. 188 [Penov, D. Khristiyanstvoto i trudat. In: Pravoslaven pastir, №5, p. 188].

Пенов, Д. 1952. Увод в историята на философията. В: Год. ДА, 1951-1952 , т. 2 (28), с. 357-398 [Penov, D. Uvod v istoriata na filosofiata. In: God. DA, 1951-1952 , t. 2 (28), pp. 357-398].

Пенов, Д. 1954a. Християнската философия на В. Д. Кудрявцев. В: Год. ДА, 1953-1954, т. 3 (29), с. 261-302 [Penov, D. Khristiyanskata filosofia na V. D. Kudryavtsev. In: God. DA, 1953-1954, t. 3 (29), pp. 261-302].

Пенов, Д. 1954б. Чистота и пълнота. В: Народен пастир, №17, 10.05.1954 [Penov, D. In: Chistota i palnota. In: Naroden pastir, №17, 10.05.1954].

Пенов, Д. 1956a. За произхода и целта на света. В: Год. ДА, 1955­1956, т. 5 (31), с. 69-132 [Penov, D. Za proizkhoda i tselta na sveta. In: God. DA, 1955-1956, t. 5 (31), pp. 69-132].

Пенов, Д. 1956б. Религия и изкуство. В: Духовна култура, №3, с. 24-25 [Penov, D. Religiya i izkustvo. In: Dukhovna kultura, №3, pp. 24-25].

Пенов, Д. 1956в. Религия и образование. В: Духовна култура, №12, с. 17-20 [Penov, D. Religiya i obrazovanie. In: Dukhovna kultura, №12, pp. 17-20].

Пенов, Д. 1957. Християнството и щастието. В: Духовна култура, № 11-12, с. 30-36 [Penov, D. Khristiyanstvoto i shtastieto. In: Dukhovna kultura, № 11-12, pp. 30-36].

Пенов, Д. 1958. Към философията на религията. В: Год. ДА, 1957­1958, т. 7 (33), с. 315-403 [Penov, D. Kam filosofiata na religiata. In: God. DA, 1957-1958, vol. 7 (33), pp. 315-403].

Пенов, Д. 1960. Силата на музиката. В: Год. ДА, 1959-1960, т. 9 (35), с. 83-118 [Penov, D. Silata na muzikata. In: God. DA, 1959-1960, t. 9 (35), pp. 83-118].

Пенов, Д. 1962. Учението на Библията за мира и войната. (Към християнската философия на историята). В: Год. ДА, 1961-1962 г., т. 11 (37), с. 191-218 [Penov, D. Uchenieto na Bibliyata za mira i voijnata. (Kam khristiyanskata filosofia na istoriata). In: God. DA, 1961-1962 g., t. 11 (37), pp. 191-218].

Пенов, Д. 1963. Отец Паисий като философ на българската исто­рия. В: Год. ДА, 1962-1963, т. 12 (38), с. 113-170 [Penov, D. Otets Paisii kato filosof na balgarskata istoria. In: God. DA, 1962-1963, t. 12 (38), pp. 113-170].

Пенов, Д. 1969. Църковно-обществените възгледи на св. солунски братя Кирил и Методий и на св. Климент Охридски. В: Год. ДА, 1968­1969, т. 18 (44), с. 107-234 [Penov, D. Tsarkovno-obshtestvenite vйzgledi na sv. solunski bratya Kiril i Metodiij i na sv. Kliment Okhridski. In: God. DA, 1968-1969, t. 18 (44), pp. 107-234].

Решение. 1965. Решение на ПБ на ЦК – БКП относно мерките за засилване и подобряване на за атеистическата пропаганда в страната, 26.12.1957. В: БКП в резолюции и решения на конгресите, на пленуми­те и на ПБ на ЦК – БКП, 1956-1962, т. 5. – София, с. 166-172 [Reshenie na PB na TSK – BKP otnosnomerkite za zasilvane i podobryavane na za ateisticheskata propaganda v stranata, 26.12.1957. In: BKP v rezolyutsii i resheniya na kongresite, na plenumite i na PB na TSK – BKP, 1956-1962, t. 5. – Sofia, pp. 166-172].

Решение. 1969. Решение на Секретариата на ЦК – БКП за по­нататъшното подобряване на работата за атеистичното възпитание на трудещите се, 27.12.1966. В: Справочник на активиста. – София, с. 274-279 [Reshenie na Sekretariata na TSK – BKP za po-natatashnoto podobryavane na rabotata za ateistichnoto vazpitanie na trudeshtite se, 27.12.1966. In: Spravochnik na aktivista. Sofia, pp. 274-279].

Спиридонов, В. 1961. Защо напуснах Духовната академия. В: Ве­черни новини, №3052, 22.06.1961 [Spiridonov, V. Zashto napusnakh Dukhovnata akademia. In: Vecherni novini, №3052, 22.06.1961].

Стаматов, Ат. 2000. Българската философска култура през ХIХ- ХХ в. Биографично-библиографски справочник. София: ЛИК [Stamatov, At. Balgarskata filosofska kultura prez 19-20 vek. Biografichno- bibliografski spravochnik. Sofia: LIK].

Стършелови. 1958. Стършелови портрети на герои напети. В: Стършел, №859, 26.09.1958 [Starshelovi portreti na geroi napeti. In: Starshel, №859, 26.09.1958].

Хрусанов, Г. 1957. Откровен разговор за истината. По повод на една статия. В: Учителско дело, №21 (437), 12.03.1957 [Khrusanov, G. Otkroven razgovor za istinata. Po povod na edna statiya. In: Uchitelsko delo, №21 (437), 12.03.1957].

ЦДА, ф. 1318к, оп.1, а.е.1130; а.е 1131; а.е. 1144; а.е.6078 [Tsentralen darzhaven arhiv, f. 1318k, op.1, a.e.1130; a.e 1131; a.e. 1144; a.e.6078].

ЦДА, ф. 165, оп.11, а.е. 862, л. 2-53 [Tsentralen darzhaven arhiv, f. 165, op.11, a.e. 862, l. 2-53].

ЦДА, ф. 1Б, оп. 8, а.е. 7466, л. 7-9 [Tsentralen darzhaven arhiv, f. 1B, op. 8, a.e. 7466, l. 7-9].

ЦДА, ф. 325Б, оп.1, а.е. 87, л.1-2 [Tsentralen darzhaven arhiv, f. 325B, op.1, a.e. 87, l.1-2].

Цонев, В. 1958. Писмо до О. Ливен, княгиня о.з., а сега игуменка на манастира „Св. Лука“ в Княжево. В: Стършел, № 657, 12.09.1958 [Tsonev, V. Pismo do O. Liven, knyaginya o.z., a sega igumenka na manastira „Sv. Luka“ v Knyazhevo. In: Starshel, № 657, 12.09.1958].

Чурешки, Ст. 2004. Православието и комунизмът в България, 1944-1960. София: Просвета [Chureshki, St. Pravoslavieto i komunizmut v Balgaria, 1944-1960. Sofia: Prosveta].

Bellah, R. 1970. Beyond Belief: Essays on Religion in a Post-traditional World. New York: Harper and Row.

Denzin, N. 1984. On Understanding of Emotion. San Francisco: Jossey-Bass.

Geertz, Cl. 1983. Local Knowledge. New York: Basic Books.

Hochschield, A. 2012. The Managed Heart: Commercialization of Human Feeling. Berkeley: University of California Press.

Nazarska, G. 2017. The Image of the Religious Other through the Eyes of Bulgarian Cartoonists (1960-1970s). In: Demski, D. et al. eds. The Multi-Mediatized Other. The Construction of Reality in East-Central Europe, 1945 – 1980. Budapest: L’Harmattan, pp. 356-381.

Riis, O., L. Woodhead. 2010. A Sociology of Religious Emotions. Oxford and New York : Oxford University Press.

Wynn, M. 2005. Emotional Experience and Religious Understanding: Integrating Perception, Conception, and Feeling. Cambridge: Cambridge University Press.

Изображения: авторът Жоржета Назърска и Димитър Пенов (1903-1983). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dze