Николинка Климукова

Abstract

Nessebar is a town with centuries-old cultural traditions and synchronic building on the historical layers. In the last 30 years, attempts have been made to reconcile the urbanization of the environment and the expectations of the present with the emblematic buildings of the millennial heritage. The image of the great Revival figure of St. Paisii Hilendarski is on the facade of the Revival Nessebar church “St. Assumption of the Holy Virgin” and corresponds directly to people. Next to it on the walls of the only functioning temple in the town there are also located bas-reliefs of St. Ivan Rilski, Knyaz Boris I, Exarch Antim I, Vasil Levski, Hristo Botev and Stefan Stambolov. In Nessebar the tribute to St. Paisiy Hilendarski is especially distinct and therefore the main commercial and pedestrian street in the new quarter of the town bears his name.

***

В градът на ЮНЕСКО Несебър, чиито вековни исторически и културни традиции са впечатляващи особено с многобройните църкви, датиращи от V-ти до XIX-ти век, заслужено мястото е получил и св. Паисий Хилендарски. Къде се намира изображението на този светъл възрожденски образ е въпроса, с който ще се занимае настоящата статия. Св. Паисий не е сред древните стенописи, нито дори в съвременната зография във византийски стил, изпълваща стените на единствения действащ храм „Св. Успение Богородично“ построен през XIX-ти век и изписан в зората на XXI-ви век. Това знаково изображение на великата възрожденска личност е още по-близо до хората – тя е на фасадата на храма и кореспондира пряко с тях.

Старата Месемврия, заселена още от тракийски времена, е ситуирана на западния бряг на Черно море върху малкият китен полуостров сега с размери само 850 метра дължина и 350 метра широчина (Димова 2012:3). Била е стратегическа крепост и епископски център с укрепителна система още от V-ти век (Димитров 1976:72). След разделянето на Римската империя на Източна и Западна през 395 година от император Теодосий I, Месемврия остава в земите на Източната римска империя – Византия. През V-ти до IX-ти век е пряко свързана със столицата Константинопол и е включена в строителната политика на византийските управници и при управлението на император Юстиниан I Велики (527-565) нараства ролята на Месемврия като укрепен градски център (Димова 2012:13). Построяват се монументални масивни сгради, сред които и просторните базилики: „Св. Софѝя“, известна като Старата митрополия на агората, „Богородица Елеуса“ на северния бряг, базиликата над храма на Зевс над североизточното пристанище и базиликата срещу входа на града и под останките на джамията (Димитров 1976:72).

Заради голямата си духовна и художествена стойност Несебър е обявен за паметник на ЮНЕСКО през 1983 година и поради този факт градът постоянно се наблюдава и се следи за опазването на неговите старини. Ще посочим един документ, който много точно представя ценностите на Месемврия и показва настоящото им състояние.

В доклад за „Мониторинг върху състоянието на обектите със статут на недвижими културни ценности в Старинен град Несебър“, проведен през 2018 година, се казва: „Старинният град Несебър е изключително свидетелство за многопластово културно-историческо наследство и място, където многобройни цивилизации са оставили своите осезаеми следи: археологически структури от ІІ-рото хилядолетие преди Христа; черноморска гръцка колония със съхранени останки от крепостни стени, елинистична вила и религиозни сгради от Античността; запазени седем църкви от Средновековието. Несебър неведнъж е изявявал важната си историческа позиция на граничен град и в продължение на хиляда години е бил забележително духовно огнище на християнската култура, а и днес е развиващ се жив градски организъм“. Той „…е уникален пример на архитектурен ансамбъл със запазена възрожденска структура, обвързана в хармонично хомогенно цяло с изключителната природна конфигурация на скалния полуостров, свързан с континента с дълъг тесен провлак. Съществуването му е резултат от синтез на вековни културни човешки дейности, илюстриращи значими исторически етапи: урбанистична структура, с елементи от ІІ-рото хилядолетие преди Христа, от Античността и Средните векове; развитието на средновековната религиозна архитектура с богата пластична и полихромна фасадна декорация, свидетелстваща за изкуството на характерната за епохата орнаментална керамика; различни фази на развитие на дървените къщи, отразяващи етапите в развитието на архитектурния стил на Балканите и в целия Източно-средиземноморски регион, свидетелстващи за високо строително майсторство. Народната архитектура, заедно с изявяващите се в урбанистичното пространство средновековни църкви и археологически структури и с уникалния крайбрежен релеф, създава единна урбанистична тъкан от високо качество“ (Доклад 2018*). Направено е заключение, че: „След проведените наблюдения и анализи се констатира, че актуалното състояние на параметрите на извънредната универсална стойност на „Старинен град Несебър“ отговарят на изискванията за вписването му като ценност в списъка на световното културно наследство“ (Доклад 2018).

Обаче в същият този доклад пише, че „като пример за нехармонични намеси в средата през изминалия период може да се посочи: църквата „Успение Богородично“ с нерегламентирани намеси в интериора и екстериора“ (Доклад 2018). Има се предвид именно разглежданото изображение на св. Паисий Хилендарски в балереф на фасадата на храма, заедно с още няколко такива на други видни личности от българската история. Преди да ги разгледаме е уместно да се запознаем накратко със самата църква, нейната история и особености.

Храмът „Св. Успение Богородично“ (1856-1894 година) (Димова 2012:91) е на особена почит в наши дни и не се подминава почти от никой посетител на красивия полуостровен град. Неговият величествен силует и блестящият му, наскоро позлатен, покрив на високата камбанария се откроява отдалече в очертанията на град Несебър. Храмът се намира в североизточната част на полуострова, северно от базиликата „Св. Софѝя“ в непосредствена близост до нея. Следвайки строителните традиции е въздигнат на основите на по-старата църква, посветена на Божията майка (Теоклиева 2015:203). Изграждането му започва през 1855-56-та година (Гюзелев 2004:34) и според архитектурния си план е псевдобазилика с една полукръгла абсида и с нартекс, по средата на който има красива правоъгълна камбанария с позлатен покрив. Корабите са покрити с полуцилиндрични сводове, трите заедно поместени в общ двускатен покрив. Аркирани издължени прозорци по южната, западната и северната стени осветяват храма. Старият иконостас, амвонът и владишкият трон в църквата са от края на XIX-ти век и са изработени специално за тук от орехово дърво. Храмът е осветен на 21.05.1894 година, когато чудотворната икона на „Св. Богородица Пътеводителка“ (Климукова 2021), пазена до онзи момент в църквата „Св. Георги Победоносец“, е пренесена тук (Теоклиева 2015:203-205). Изписването на църквата става в началото на XXI-ви век като съвременните стенописи са в стилистиката на традиционното православно изкуство и запазват византийския дух, по думите на отец Петър (Интервю 2020), предстоятелят на църквата „Св. Успение Богородично“, при когото тя е зографисана. Тогава и възрожденският иконостас е заменен с нов като от него са запазени само венчилката с Божието око, заемало централно място, а сега стои в северозападния край на храма върху дървения диск от легендарния стар чинар, върху който хората сядат и спят с молитви за изцеление. Интересна подробност е, че на владишкия трон освен растителни орнаменти и лъвове, има и риби.

В същият този период – началото на XXI-ви век на югозападната фасада на „Св. Успение Богородично“ се подрежда своеобразна „Стена на славата на българи патриоти“, както я наричат в пресата (Десант 2017). Върху църковната стена един след друг се появяват образите на революционери, просветители и царе. Скулптурният барелефен портрет на св. Паисий Хилендарски от 2017 година е монтиран до други значими личности от българската история на западната стена: св. Княз Борис I , екзарх Антим I, св. Иван Рилски и на южната стена: Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов (Кмета 2017). Тази инициатива се приема положително от населението и обществеността. Самият барелеф на св. Паисий Хилендарски, скулптиран в бронз и поставен върху плоча от черен гранит, е монтиран на западната фасадна стена на храма и се вижда от входната врата на църковния двор. Представен е реалистично без ореол с буйни коси и брада, облечен в монашеско расо и с този си портрет е представен чрез българския му и прогресивен дух, балансиран от исконните традиции на православната вяра, потвърдена в историческия развой на събитията като единствена стабилна основа. В едната си ръка държи затворена книга с надпис: „История славянобългарска“, концентрираща вниманието към главното дело на неговия живот, а в дясната – е хванал перо, наклонено към книгата – детайл, насочващ към надеждата на възрожденеца неговото литературно творение да бъде преписвано от човек на човек. Подобно на иконните образи, при които изображението задължително трябва да е придружено с надпис, портретът е сигниран със съвременен ръкописен шрифт: „Св. Паисий Хилендарски“. Ореолът вероятно липсва в скулптурния портрет заради скорошната негова канонизация и настроението на обществото да бъде все още приеман по-скоро в ролята си на историческа личност и не толкова като светец. Авторът на берелефа е от Бургас – Йордан Йорданов.

Изображението на св. Паисий Хилендарски на фасадата на храм „Св Успение Богородично“ в град Несебър се появява логично като имаме предвид, че Църквата е жив организъм и се развива. Тя обхваща минало, настояще и бъдеще. Отговаря на нуждите на времето и хората, на тяхната история и потребности. Сегашният предстоятел на храма отец Петър от патриотични подбуди поставя образите на редицата революционери и просветители заедно със св. Паисий Хилендарски, което намирам за една полезна инициатива. По този начин възрожденската църковна сграда продължава да носи просветителския дух на епохата на своето изграждане, атмосфера прехвърляща мост в наши дни.

Мястото на образа на светеца – автор на значимата „История славянобългарска“ е заслужено на лицето на единствения действащ храм в Несебър. Преподобният Паисий Хилендарски се смята за първия народен будител със сериозен принос за началото на Българското национално възраждане. Повечето от неговите биографи приемат, че той е роден в град Банско през 1722 година. През 1745 година Паисий заминава при своя брат Лаврентий в Хилендарския манастир на Света гора, където приема монашеството и това е повратен момент в неговия живот. Като хилендарски монах св. Паисий става проигумен на манастира и като таксидиот пътува и събира материали за „История славянобългарска“ (Петканова 2003:539).

След написването ѝ неголямата ръкописна книга се разпространява из българските земи в многобройни преписи, повдига самочувствието на българите и им припомня, че и те са имали славна история – род, царства с велики царе, свой език и ги укорява, задето се срамуват от своето име и се гърчеят. Първият препис на Паисиевата история е направен през януари 1765 година в Котел от отец Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, след личната му среща с Хилендарския монах. Следват Самоковският (1771 година), Жеравненският и Рилският (1772 година), и още десетки преписи, направени в различни краища на българските земи. Само в Русчук са направени 6 преписа на „История славяноболгарская“. Изследванията дават сведения за над 70 преписа на великата българска книга, като до нас реално са достигнали около 42 (Велинова 2012).

Заради високият му духовен принос Светият Синод на Православната църква канонизира преподобния Паисий Хилендарски за светец на 26 юни 1962 година (Канчелова 2012), когато България отбелязва 200-годишнината от написването на „История славяноболгарская“. А на 19 юни е отредено според църковния календар да се чества неговата памет и прослава. Съставено е житие от Левкийски епископ Партений и богослужебно последование от иподякон протопсалт Аргир Малчев (Чиликов 2012:169-170).

В житието на светеца се казва, че когато българският народ изпада под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издига преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхва сили у българския народ и поставя начало на българското възраждане. Роден в град Банско през 1722 година, той е рожба на благочестиво семейство – брат му Лаврентий бил игумен в Хилендарския манастир, а другият Вълчо бил дарител на църкви и манастири, а самият той постъпва за послушник най-напред в Рилския манастир. В 1745 година на 23-годишна възраст, той отива при брата си Лаврентий в Хилендар, приема монашество и се образова. Попада в благодатна аскетическа среда, на множество просияли в благодат подвижници на благочестието и преподобномъченици – добра почва на бъдещото му патриотично начинание. Като манастирски пратеник (таксидиот) обикаля села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. Вижда тежкото положение на българския народ, а в атонските манастири той прозира надменното и презрително отношение на другородците към българите. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История славянобългарска“ (1762 година) за полза на българския народ, за слава и похвала на Господа Иисуса Христа.

След като написва „Историята“ в труд и лишения, като същински равноапостол той я разпространява по българската земя, за да я четат и преписват. Преподобният Паисий запалва пожара на Българското възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител умира неизвестно где, може би мъченически, сломен от преумора. Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато се чества преподобни Паисий Велики (Бончев, 1991:299-300).

В цяла България образа на св. Паисий Хилендарски е обект на възпоменание чрез средствата на изкуството още от първите десетилетия на XX-ти век. В родният му град Банско е изграден мемориал на площад „Възраждане“, състоящ се от архитектурни елементи и скулптурната му фигура в цял ръст. Негови паметници има във: София, в Пловдив до университета, носещ името му, в Казанлък, Доспей, Варна, Плиска, Русе, Самоков, Силистра, Смолян. Барелефи са поставени на видни места освен в Несебър и в Плиска, Сандански, София и Стрелча. В някои от тези градове има училища посветени на светеца. Но засега само един храм в Стара Загора носи името на преподобния Паисий.

В Несебър почитта към св. Паисий Хилендарски е особено голяма и затова главната търговска и пешеходна улица в новия град носи неговото име. Подобен подход дава възможност от настоящето да гледаме в по-близкото и далечно историческо минало. Затова съвсем естествено се явява вграждането на образа на великата възрожденска личност във фасадата на възрожденският несебърски храм „Св. Успение Богородично“ и опосредстването на прекия диалог със съвременните хора.

Използвана литература

Бончев 1991 – Бончев А. (архим). Жития на светиите. София: Синодално издателство.

Велинова 2012 – Велинова В. 19 юни – деня на почит към делото на преподобни Паисий Хилендарски. Вестник „Бряг“ от 19 юни, https://paisihilendarski.blogspot.com/2012/09/blog-post.html [електронен ресурс към септември 2022]

Димова 2012 – Димова, С. Несебър. История и паметници. В. Търново: „Фабер“.

Димитров 1976 – Димитров, Д. История на българското изобразително изкуство. София: Изд. на БАН.

Доклад 2018 – Доклад относно: Поставена задача, със Заповед №РД9К143/24.07.2018 г. на министъра на културата: Мониторинг върху състоянието на обекти със статут на недвижими културни ценности /НКЦ/ на територията на „Старинен град Несебър“, проведен от 27 юли до 10 август 2018 година с ръководител – арх. Жана Джугаланова.

Климукова 2021 – Климукова Н. Храмът „Св. Успение Богородично“ и чудотворната икона на Св. Богородица в Несебър. София: „Симолини“.

Петканова 2003 – Петканова, Д. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. В. Търново: „Абагар“.

Интервю 2020 – Петър (отец). Непубликувано интервю взето на 30.08.2020 година в Несебър.

Теоклиева 2015 – Теоклиева, Е. Златна книга на Несебър. Бургас: „Информа принт“.

Чиликов, Ст. 2012. Някои щрихи от образа на св. преподобни Паисий Хилендарски на базата на литургичните и житийните извори. – НТр. ПУ, т. 50, кн. 1, сб. А, 167-179.

Десант 2017– Десант. Още един барелеф се появи на Стената на славата в несебърски храм, https://www.desant.net/ show-news/40697 [електронен ресурс към юни 2022]

Канчелова 2012 – Канчелова, Т. Паисий Хилендарски https://paisihilendarski.blogspot.com/2012/09/blog-post.html [електронен ресурс към март 2022]

Кмета 2017 – Кмета. Храм в Несебър със Стена на славата за българи юли 17, 2017, https://kmeta.bg/hram-v-nesebursus-stena-na-slavata-za-bulgari/ [електронен ресурс към март 2022]

*Бележки:

С благодарност към Светла Граданска, която ми предостави доклада.

_________________________________________________

Материалът е предоставен от автора, а оригиналът му е публикуван в „Св. Паисий Хилендарски: между мисията и историята“, Сборник с доклади от Юбилейната научна конференция „Св. Паисий Хилендарски: между мисията и историята“, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив 2022, с. 141-146.

Изображение: авторът Николинка Климукова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dvL