Св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски

(Послание до Маркелин)

17.Нужна ли ти е молитва, заради заобиколилите душата ти противници, пей псалмите: шестнадесетия, осемдесет и пети, осемдесет и седми и сто и четиридесетия.

Може би ти искаш да узнаеш как се е молил Моисей? За това имаш пса­лом осемдесет и девети.

Но ако ти си спасен от твоите врагове и си избавен от твоите гонители, възпей псалом седемнадесети.

Учудваш ли се на порядъка в Божието творение и на благодатния промисъл за всичко, както и на свещените постановления на закона – пей тогава псалмите осемнадесети и двадесет и трети.

Когато видиш угнетявани, утешавай ги, като се молиш за тях, и им произнасяй думите на деветнадесетия псалом.

Виждаш ли, че Господ се грижи за тебе и насочва твоя път – радвай се за това и пей псалом двадесет и втори.

Въстават ли против тебе врагове, ти издигни душата си към Бога, че­ти двадесет и четвъртия псалом и ще видиш, че ще се посрамят тези, които вършат беззаконие без причина.

Ако враговете ти продължават да пълнят ръцете си с кръв и да търсят твоята гибел – не предоставяй съда на човек…, но потърси Божия съд, защото само Бог е праведен. Чети тогава псалмите двадесет и пети, тридесет и четвърти, четиридесет и втори.

Ако враговете още по-стремително нападат върху тебе и числото им е полк, а ти си презиран от тях, като още непомазан от благодатта, не се ужасявай когато искат да водят с тебе война, но пей двадесет и шестия псалом.

Ако злобните бесове продължават безсрамно да те нападат, а ти поради немощ не си в състояние да не им обръщаш внимание, то извикай към Бога и произнасяй словата на двадесет и седмия псалом.

И ако желаеш да се научиш как трябва да принасяш благодарност на Господа – тогава с духовно внима­ние пей двадесет и осмия псалом.

Най-после, като обновяваш своя дом, тоест и душата, която приема Господа и дома, в който обитаваш те­лесно – благодари и чети псалмите двадесет и девети, а от песните за възлизане – сто двадесет и шести.

18.Когато видиш, че заради истината те ненавиждат и гонят всички твои приятели и сродници – внимавай, не падай духом и не се ужасявай от това, че твоите познати се отвръщат от тебе, но като се отдалечиш от тях, гледай на бъдещето и пей псалом тридесети.

Когато виждаш, как се кръщават и изкупват от тленното раждане с раждане за вечен живот и се учудваш на Божието човеколюбие, пей за кръщаваните псалом тридесет и първи.

Когато пожелаеш да възпяваш псалми заедно с други, тогава събери праведни и чисти по живот люде и пей­те всички псалом тридесет и втори.

Ако отново паднеш в ръцете на враговете и благоразумно успееш да избягаш, за да се спасиш от злобните им замисли, но пожелаеш да благо­дариш – тогава призови човеци крот­ки и заедно с тях пейте псалом три­десет и трети.

И ако видиш упорството на беззаконници в злото, не мисли, че злото в тях е от природата, както казват еретиците, но прочети псалом триде­сет и пети и ще видиш, че те сами са причина за това, дето грешат.

Също ако видиш, че лукавите вършат много беззакония и се превъзнасят над малките, и желаеш да дадеш някому съвет, да не им обръща вни­мание и да не ги ревнува, защото те скоро ще загинат, тогава и на себе си, и на другите чети псалом тридесет и шести.

19.Ако пък ти решиш да бъдеш внимателен към себе си и като видиш нападащия враг (защото тогава врагът най-много въстава против такива) и поискаш да се укрепиш в борбата против него – пей псалом тридесет и осми.

И ако търпиш скърби от нападащи против тебе, и искаш да узнаеш ползата от търпението – пей псалом тридесет и девети.

Ако видиш бедни и желаеш да им окажеш милост – можеш да възхваляваш милостивите и да подбуждаш и други към милосърдие, като пееш псалом четиридесети.

След това, ако чуеш, че враговете те клеветят заради любовта ти към Бога, да не се смутиш, но като знаеш, че безсмъртният плод на тази любов се придобива чрез понасянето на клевети, утешавай душата си с надежда в Бога, но като се облекчаваш с нея и утоляваш душевната си печал в живота, чети псалом четиридесет и първи.

Ако желаеш често да си припомняш какви благодеяния Божии са били сторени на отците, какво е било при излизането от Египет и преминаването през пустинята, колко Бог е благ, а людете неблагодарни – имаш псалмите четиридесет и трети, седемдесет и седми, осемдесет и осми, сто и четвърти, сто и пети, сто и шести, сто и тринадесети.

След като си прибягнал към Бога и си се избавил от налегналите те скърби, и ако желаеш да благодариш на Бога и да изповядаш проявеното към тебе човеколюбие – имаш псалом четиридесет и пети.

20.Ето, ти си съгрешил и като си дошъл на себе си, разкайваш се и просиш помилване – изповедни и покайни думи имаш в петдесетия псалом.

Ако си несправедливо наклеветен пред някой силен на деня и виждаш, че клеветникът ти се хвали за това, което е сторил – уедини се и чети написаното в псалом петдесет и пър­ви.

А когато те гонят люде и те клеветят, желаейки да те предадат, както Давид предадоха зифейци и другоплеменници, тогава не изпадай в униние, но като се надяваш на Го­спода и Го възпяваш, произнеси написаното в псалмите петдесет и тре­ти и петдесет и пети.

Ако има гонение и те преследват, а гонителят без да знае се отбие в същата пещера, в която се криеш и ти, то и в такъв случай не изпадай в ужас, защото и в този случай ти имаш прекрасни за утеха думи в псал­мите петдесет и шести и сто чети­ридесет и първи.

Ако пък злобният враг обсади до­ма ти, но ти се избавиш, отдай тази милост на Бога, че си запазен невре­дим и чети написаното в псалом пет­десет и осми.

Ако врагове безмилостно те притесняват и при това мними приятели разпространяват за тебе гнусни клевети – макар и да се наскърбиш малко от злоречието им, бързо се утеши, като славословиш Бога за тази милост и пееш псалом четвърти.

А на лицемерите и самохвалците, за тяхно вразумяване, чети псалом петдесет и седми.

На тези, които свирепо се нахвърлят срещу тебе, за да уплашат и покорят душата ти, насочи покорността си Богу и бъди бодър духом, защото колкото повече лудеят, толкова повече ти бъди покорен на Бога и пей псалом шестдесет и първи.

И когато те гонят и избягаш в пу­стинята – не се бой, че си сам, за­щото с тебе е Бог. Към Него от ранни зори възпявай псалом шестдесет и втори.

Нека враговете те заплашват и търсят всякакви начини да те спънат. Колкото и много да са коварните им хитрости, никога да не отпадаш ду­хом, защото ударите им ще бъдат като удари на немощни младенци, а ти усърдно възпявай псалмите шест­десет и трети, шестдесет и пети, шест­десет и девети и седемдесети.

21.Когато искаш изобщо да въз­пяваш Бога – пей каквото е писано в псалом шестдесет и четвърти.

Ако искаш някому да преподадеш учение за възкресението – заимствай думи от псалом шестдесет и пети.

Когато просиш милост от Бога, възпявай Го с думите на псалом шестдесет и шести.

Когато видиш, че нечестивците в света благоденстват и живеят при­ятно, а праведните търпят скърби, тогава, за да не се съблазниш и поколебаеш, чети каквото е написано в псалом седемдесет и втори.

Когато Бог се разгневи на народа, за своя утеха ти имаш дълбокомъдрите слова на псалом седемдесет и трети.

А когато чувстваш нужда да изповядваш Господа – възпей псалми: девети, седемдесет и четвърти, деветдесет и първи, сто и четвърти, сто и пети, сто и шести, сто и седми, сто и девети, сто и седемнадесети, сто тридесет и пети, сто тридесет и седми.

Желаеш ли да посрамиш елините и еретицитес това, че богознанието не е у тях, а само в Църквата – можеш мислено да пееш и произнасяш казаното в псалом седемдесет и пети.

Когато враговете са заели прибежището ти и ти си силно притеснен, тогава, макар и да изпадаш в някое смущение, не губи надежда, но се моли. А когато искрено извикаш към Бога и бъдеш чут – благодари с ду­мите на псалом седемдесет и шести.

Ако враговете нападнат злобно и осквернят Божия дом, като убият светиите и телата им изхвърлят на птиците небесни, ти за да не изпаднеш в ужас от невижданата им же­стокост – състрадавай на страдащи­те и едновременно с това моли Бога с думите на псалом седемдесет и осми.

22.Ако желаеш да пееш Господу в празник, призови Божии раби и възпейте псалмите осемдесети и деветдесет и четвърти.

И когато отново се съберат всички врагове и започнат да заплашват до­ма Божи и скроят заговор срещу благочестието, тогава – за да не паднеш духом от тяхното множество и могъщество – за котва на надеждата вземи изреченото в псалом осемдесет и втори.

И ако видиш дома Божи и вечните Божии селения, и те обхване силно желание да се преселиш в тях, каквото е имал и апостолът – тогава произнеси псалом осемдесет и трети.

Ако пък след прекратяване на гнева и завършване на плена, искаш да благодариш на Бога – имаш псал­мите осемдесет и четвърти и сто два­десет и пети.

И ако искаш да знаеш отклика на Вселенската Църква от разколите и да посрамиш разколниците – можеш да четеш написаното в псалом осем­десет и шести.

А когато желаеш и себе си, и дру­ги да насърчиш в мисълта, че надеж­дата в Бога не посрамя, но прави душата смела – възхвали Бога, като повтаряш казаното в деветдесетия псалом.

Искаш ли да пееш песни в съботен ден – имаш псалом деветдесет и първи.

23.Желаеш ли да благодариш в не­делен ден – имаш псалом двадесет и трети.

Искаш ли да пееш във втория ден подир съботата – имаш написаното в псалом четиридесет и седми.

Желаеш ли да пееш в петък – ти имаш хвалебната песен в псалом де­ветдесет и втори. Понеже тъкмо то­гава, когато враговете са смятали чрез издигането на кръста да погу­бят Спасителя, е бил непоколебимо основан домът Божи – затова е при­лично, като победна песен Богу, да се пее казаното в псалом деветдесет и втори.

И ако чрез вражеско нападение Божият дом в тебе е бил разорен, но после чрез покаянието отново е създаден – то пей казаното в псалом деветдесет и пети.

Ако пък желаеш да възпееш, че земята се е освободила от враговете и почива най-сетне в тишина, а Го­спод царува – имаш псалом девет­десет и шести.

Желаеш ли да пееш в четвъртия ден подир съботата – имаш псалом деветдесет и трети, защото в този ден Господ е предаден и е сложил началото на наказателния съд над смъртта и победното тържество над нея. Затова, когато четеш Евангелието и видиш, че в четвъртия ден след съ­ботата юдеите образуват съвет про­тив Господа, тогава като гледаш на това, как Господ предава дявола на осъждане заради нас – пей казано­то в псалом деветдесет и трети.

И още, като виждаш Божия промисъл за всичко и владичеството на Господа над всичко, а желаеш и дру­ги да научиш на вярата в Господа и на послушание – като ги убедиш най-напред да се изповядат, пей пса­лом деветдесет и девети.

И ако познаеш, че на Господа при­надлежи властта да съди, и че Той съди, като съчетава строгостта с ми­лост, и ако пожелаеш да пристъпиш към Него – ти имаш за това каза­ното в стотния псалом.

24.Ако в трудни обстоятелства на живота изпаднеш в бедност и от то­ва дойдеш до униние, а душата ти пожелае утеха свише – имаш за това псалом сто и първи.

Понеже за всичко и във всичко подобава да благодарим на Бога – ти когато искаш да Го благославяш, за възбуждане на душата си към това, както и за четене, имаш псалми сто и втори и сто и трети.

Желаеш ли да възхвалиш Бога и да узнаеш, как и за какво трябва да Го възхваляме, и какви слова тряб­ва да говорим – имаш псалмите сто и четвърти, сто и шести, сто тридесет и четвърти, сто четиридесет и пети, сто четиридесет и шести, сто четиридесет и седми, сто четиридесет и осми и сто и петдесети.

Имаш ли вяра в това, що е казал Господ, и вярваш ли в това, що произнасяш в молитва – чети псалом сто и петнадесети.

Съзнаваш ли своето преуспяване в делата си така, че да можеш да кажеш за себе си: „забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене“ (Филипяни 3:13) – в петнадесетте песни на възлизането (псал­ми: от сто и деветнадесетия до сто тридесет и третия включително) имаш какво да говориш при всяко преуспяване.

25.Ако ти си пленен от чужди помисли и си почувствал, че те откарват в робство, но си дошъл на себе си – престани най-после; и ка­то се спреш в греха си, там дето ти си застигнал самия себе си, седни и плачи, и както са правели някога израилтяните, така и ти повтаряй напи­саното в псалом сто тридесет и шести.

Ако пък признаеш изкушенията за изпитание и след като ги победиш, искаш да благодариш – имаш за това псалом сто тридесет и осми.

Отново ли са те обиколили враго­вете и ти искаш да се избавиш от тях – чети казаното в псалом сто тридесет и девети.

Желаеш ли да възнесеш прошение и да се молиш – тогава пей псал­мите пети и сто четиридесет и втори.

Нападнал е върху народа враг-мъчител. Не се ужасявай, както и Давид не се уплашил от Голиат, но вярвай и ти като Давид, като пееш казаното в псалом сто четиридесет и трети. А след това, като се удивляваш на Божиите благодеяния и при­помняш Божията благост към тебе и към всички, и желаеш да благосло­виш за това Бога, изговаряй думите на Давид, които е изрекъл в псалом сто четиридесет и четвърти.

Желаеш ли да пееш на Господа – имаш какво да изречеш: псалмите деветдесет и втори и деветдесет и седми.

Ако ти си малък, но за някоя нуж­да си предпочетен пред братята си – не се превъзнасяй пред тях, но ка­то въздадеш слава на избралия те Господ, възпей и ти псалом сто пет­десет и първи.

Искаш ли да пееш чудните хвалебни песни, надписани: „Алилуия“- имаш псалмите: сто и четвърти, сто и пети, сто и шести, сто и единадесети, сто и дванадесети, сто и тринадесети, сто и четиринадесети, сто и петнадесети, сто и шестнадесети, сто и седемнадесети, сто и осемнадесети, сто тридесет и четвърти, сто тридесет и пети, сто четиридесет и пети, сто че­тиридесет и шести, сто четиридесет и седми, сто четиридесет и осми, сто четиридесет и девети, сто и петдесети.

26.Когато искаш да възпяваш то­ва, което се отнася предимно до Спа­сителя, ти ще го намериш в псалмите четиридесет и четвърти и сто и деве­ти, в конто са изобразени Неговото предвечно раждане от Отца и дохождането в плът. В псалми двадесет и първи и шестдесет и осми са предсказани божественият кръст, страданията и всичко, що е претърпял Той за нас. В псалмите: втори и сто и осми се изобличават злобата и лукавството на юдеите, както и предателството на Юда Искариотски. В псалми двадесети, четиридесет и девети и седемдесет и първи са изобра­зени Неговото царство, властта Му като съдия, Второто Му пришествие и призоваването на езичниците. В пса­лом петнадесети се изобразява възкресението Му в плът, а псалмите двадесет и трети и четиридесет и ше­сти възвестяват възнесението Му на Небето. Също така, ако четеш псал­ми деветдесет и втори, деветдесет и пети, деветдесет и седми и деветдесет и осми, ще видиш благодеянията на Спасителя, който Той ни е оказал чрез страданията Си.

27.Такива са отличителните чер­ти на книгата на Псалмите, която съдържа голяма полза за човеците, понеже в някои от тях се рисуват движенията на всяка душа и всичко необ­ходимо за изправлението ѝ, а в другите – многочислени предсказания за идването в плът на нашия Господ Иисус Христос. Но необходимо е да изтъкнем и това, че псалмите се изпълняват с плавна и напевна мело­дия. Някои хора, макар да вярват, че самите изречения са боговдъхновени, все пак мислят, че псалмите се пеят за благозвучие и наслада на слуха. Но това е несправедливо, защото Писанието не се грижи само за приятност и сладкоречие, а пеенето на псалмите е установено за душев­на полза, което проличава от следните две причини. Първо – необхо­димо е било божественото Писание да песнослови Бога не само с последователна реч, но и с такава, която няма строга последователност. За­това в свързана реч са изложени Законът и Пророците и всичко повествователно, както и Новият Завет, а в поетична реч са изложени псалмите и песнопенията, като с това не се нарушава изискването на Закона, човеците да обичат Бога с всичката си сила. Второ – както се настройват музикалните свирила и те произвеждат стройни звуци, така и различните движения на душата с пълно съгласие помежду си направляват хармоничните движения на телесните членове. Ето защо разумът изисква чо­век да не бъде в разногласие и раз­дор със самия себе си, като мисли добро, а върши зло – подобно на Пилат, който казва: „Аз не намирам никаква вина у Него“ (Иоан 18:38; 19:4), а се съгласява с искането на юдеите; или – да желае лошото, но да не бъде в състояние да го направи, както старците със Сусана; или още – да не прелюбодейства, но да краде; или – да не краде, но да убива; или – да не убива но да говори хула.

28.Затова, за да не възникне някакво объркване, разумът изисква, щото душата, по думите на апостола, като има ум Христов (1 Коринтяни 2:16), да се ползва от него и да сдържа всичко страстно, като началства над телесните членове и ги прави послушни на разума. Тогава подобно на благозвучно свирало целият чо­век ще се уподоби на псалтир, и като внимава за духа в себе си, да бъде във всичките си членове и движения послушен на Бога и служещ на Божията воля. Като подобие и образец на такова безметежно и спокойно състояние на помислите служи отмереното, стройно произнасяне на псал­мите, които като душевните си помишления ние правим известни чрез изразяване на произнасяните от нас думи. Така и Господ, като желае сладкозвучието на словата да служи за символ на духовното настроение в човека, е установил да се пее чинно и псалмите да се произнасят напевно. И това е потребност на душата – да бъде в добро разположение, както е писано: „Весел ли е някой, нека пее псалми“ (Яков 5:13).

Така се отстранява тревожното, грубото, безпорядъчното в душата, така се лекува и скръбното, когато пеем: „Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш“ (Псалом 41:6, 12). То­гава тя познава грешките си и казва: „Без малко се не разклатиха нозете ми, без малко се не подхлъзнаха стъпките ми“ (Псалом 72:2). От това се насърчава уплашеният, като казва: „Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек“ (Псалом 117:6).

29.Затова ония, които по друг на­чин четат божествени псалми, те псалмопеят неразумно. Такива услаждат сами себе си и с това си навличат порицанието, защото „Неприятна е похвалата в устата на грешника“ (Премъдрост на Иисус син Сирахов 15:9). А тия, които пеят по посочения по-горе начин, се вдъхновяват, така че благозвучието на изразите излиза от тях чрез благонастроението на душата и със съгласието на духа – макар и да пеят с уста. Така е било, когато блаженият Давид е пеел пред Саул, като с това е угаждал на Бога, а от Саул е про- гонвал смущенията в душата му и припадъка от яростта му. Чрез та­кова пеене и свещениците са призовавали душите на народа към безметежие и единомислие ведно с ликуващите на небесата. Ето защо произнасянето на псалмите напевно не говори само за външна хармония, но е израз на стройността на помислите в душата, както и доведеното до строй­на мярка четене е символ на благоразположено и необуреваемо състоя­ние на ума. А това, че псалмопевецът е призовал да хвалим Бога с кимвали доброгласни, с гусли и десетострунен псалтир, е било също символ щото и телесните членове да бъдат приведени в хармонично съчетание като струни, а душевните помисли да станат подобни на кимвали. Тогава всичко това се при вежда в движение и се оживява с гласа и дъха на устата, според казаното от апостола: „Но ако чрез духа умъртвявате дея­нията на тялото, ще бъдете живи“(Римляни 8:13). По такъв начин този, който пее добре, той привежда ду­шата си в хармония – от груба да я направи благородна, и когато тя дойде в състояние съобразно с нейната божествена природа, от нищо да не се бои, но да стане още по-способна в придобиването на бъдещите блага. Защото, като получи настрое­ние от духовното благозвучие на псалмите, тя ще забрави и телесните страсти, а като мисли постоянно за доброто, с радост ще гледа нагоре, докле се съедини с Христа.

30.Затова, чедо, всеки, който чете тази книга, трябва всичко в нея да чете с искрено разположение, защо­то всичко в нея е боговдъхновено; и да извлича от нея, като от някоя градина – онова именно, от което вижда, че има полза. Защото, според моето мнение, в тази книга са претеглени и описани с думи целият човешки живот, душевните разположения и движения на помислите, а извън описаното в нея нищо повече не ще се намери в човека. Потребно ли е покаяние или изповед, постигнат ли е някой от скърби и изкушение, гонен ли е някой или се е избавил от злоумишление, станал ли е някой опечален или смутен, търпи ли нещо или пък преуспява, а врагът си вижда посрамен, или пък иска да възхвали, да благодари и благослови Господа – за всичко това има наставление в божествените псалми. Ето защо тряб­ва да се знае какво да се избере от псалмите за всеки такъв случай, и то да се чете. Тогава човек ще се увери, че това е написано за самия него, и за този именно случай, и като се настрои в душевно съгласие с написаното, да го възнесе към Бога.

31.И нека никой под предлог на външно красноречие да не се опитва да преправя или да измени изразите, но така естествено да чете и пее написаното, както си е казано, че светиите, които ни помагат, като чуят и узнаят своето, заедно с нас да се молят на Светия Дух, Който е гово­рил чрез светиите, и като чува тия същите слова, които Той им е внушавал, да стане наш помощник в молитвата ни. Защото те са угодили на Бо­га и като светии с молитвите си към Него, както е казал апостолът: „Победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали“ (Евреи 11:33-35).

32.Затова и сега всеки, който чете Псалтира, нека има благата надежда, че Бог скоро чува ония, които Го молят с псаломски думи, защото ако някой скърби и започва да ги чете, ще получи велико утешение от тях. Ако търпи изкушение и гонение – щом почне да пее псалми, скоро ще се обогати и с духовен опит и ще си на­мери покровител в Господа, Който е закрилял и псалмопевеца. С псал­мите той скоро ще обърне в бягство дявола и ще срази демоните му. Ако някой е грешил преди да ги чете, ще дойде на себе си и ще престане да греши. Който пък не е грешил, ще почувства радост и ще почне да се състезава с ония, които са го изпреварили в духовния живот, а като продължава да пее псалми, ще преус­пява в духовната бран и никога ня­ма да се поколебае в истината, но ще посрами ония, които грешат и вкарват в погибел.

И помощник в това ще му бъде не някой друг, а самото божествено Пи­сание. Защото Бог е заповядал на Моисей да напише една голяма песен и да научи народа да я пее (Второзаконие 32:1-44). На Моисей – поставения от Бога вожд, е било заповядано да напише книгата Второзаконие, чиито думи евреите да имат винаги подръка и да ги изучават, защото съдържанието ѝ е достатъчно да им напомня за необходимите добродетели и да помага на изучаващите ги с искрено разположение. И действител­но, когато Иисус Навин влязъл в обетованата земя и като видял, че пълчищата на враговете и всички аморейски царе се събрали заедно против евреите, вместо мечове и оръжие, той прочел гласно пред всич­ки Второзаконието, напомнил им за думите на Закона, и чрез това така въоръжил народа, че удържал пълна победа. И цар Иосия, когато намерил книгата и я прочел гласно пред всич­ки, престанал да се бои от враговете. Когато пък народът Божи бил на война, винаги го е предвождал кивотът, където са били скрижалите на Закона, и това е било достатъчно за възбуждане непобедима храброст. Но само когато у народа е имало някакъв преобладаващ грях или лицеме­рие, тогава са били потребни и вяра, и особено разположение на людете, за да може Законът да им съдейства за изпълнение на просеното от тях.

33.Затова именно, каза ми старецът, аз съм чувал от мъдри мъже, че в древност у израилтяните само с четене на Писанието са изгонвали демони и са изобличавали хитри­те им козни против людете.

Ето защо, продължаваше той, достойни за всяко осъждане са ония, които са оставили псалмите и сами са си съчинили отвън взаимствани красиви речи, с които уж да заклинат бесовете, поради което се наричат заклинатели. Но с това те вършат същински детинщини и стават за смях на бесовете, както е било със споменатите в „Деяния апостолски“ юдеи, синове на Скева, които по същия начин са искали да закълнат демоните (Деяния на светите апостоли 19:13-16). За­това и демоните, чувайки от такива заклинанията им, се подиграват с тях. А думите на светиите са страшни за бесовете и те не могат да ги понесат, защото в изреченията на Писанията присъства Сам Господ, Когото демоните не могли да търпят и са викали: „Моля Ти се, не ме мъчи“ (Лука 8:28). Защото само от присъствието на Господа демоните са били палени като от огън. Така и Павел е заповядал на нечистите духове, а след това и на всички ученици Христови са се покорявали бесовете. И върху пророк Елисей се допряла ръката Господня, тъй че той пророчествал за обилни води пред трима царе, защото гусларят е свирил по негова заповед (4 Царства 3:15). Това същото нека и сега четат на страждащите, понеже с това на страдащия по-скоро ще бъде дадена помощ, а и тоя, който чете, ще покаже своята истинска и твърда вяра и Бог, като я види, ще даде пълно излекуване.

Светият псалмопевец, като е знаел това, е казал в сто и осемнадесетия псалом: „Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово“ (16); и още: „Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване“(54). Защото в закона на Словото Божие светиите са намирали спасение, поради което са и казвали: „Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си“(92). Така и апостол Павел е ограждал ученика си с него, като му казвал: „За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко“ (1 Тимотей 4:15).

Като се поучаваш в това и така като четеш псалмите, тъй също и ти, ръководен от Духа, ще можеш да разбереш смисъла на всеки псалом, както и да възревнуваш за такъв живот, какъвто са имали изреклите ги богоносни свети човеци.

____________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1987, кн. 1, с. 3-18. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Превод от Творения, иже во святых отца нашего Афанасия, Архиепископа Александрийскаго (Творения святых отцов в русском пере­воде, издаваемые при Московской Духов­ной Академии, т. XXII), ч. 4, Москва, 1854 г., с. 1-42. Превел: + Сливенски митро­полит Иоаникий.

Изображение: авторът св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски (296-373).Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dpp