Св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски

(Послание до Маркелин)

1.Похвалявам те, възлюбени Маркелине, за настроението ти в Христа, защото и настоящето изкушение, в което много пострада, понасяш бла­годушно и не прекратяваш научните занятия. Защото, като попитах пода­теля на писмото, как прекарваш времето си след болестта, узнах, че се занимаваш с цялото Божествено Пи­сание, но най-често четеш Книгата на Псалмите и се стараеш да разбереш смисъла, който се заключава във всеки псалом. Това именно и одобрявам най-много в тебе, защото и сам аз имам велика любов към същата книга, както и към цялото Писание. С такава именно любов веднъж аз срещнах един трудолюбив старец и сега искам да ти напиша всичко, което този старец ми разказа за Псалтира, държейки книгата отворена в ръцете си. Дълбоката му по духовно съдържание реч не бе лишена и от известно външно красноречие. Ето какво ми говорѝ той:

2.Всичкото Писание, тоест старо­заветното и новозаветното, което ние имаме, сине мой, според както е писано, „е боговдъхновено и полез­но за поука“ (2 Тимотей 3:16), а книгата на Псалмите, за внимателните зак­лючава в себе си нещо, достойно за особено отбелязване. Всяка книга си има свое предназначение, например излагат се: в Петокнижието – произходът на света, деянията на патриарсите, излизането на израилтяните от Египет, учредяването на скинията и свещенството; в Трикнижието (Иисус Навин, Съдии и Рут) – разделянето на земята по колена, деянията на съдиите и родословието на Давид; в книгите на Царствата и Паралипо­менон – деянията на царете; в кни­гите на Ездра – свършването на плена, връщането на юдеите и построяването на храма в града. Пророческите книги, като предсказват за идването на Спасителя, съдържат напомняне за заповедите и укори към ония, които ги нарушават, а също така и пророчества за езическите народи. А книгата на Псалмите, като някаква градина, има в себе си посажденията на всички други книги от Писанието, само че разказано художествено и с особено сладкопение, като освен това си има и своите особености.

3.Това, което е изложено в кни­гата Битие, Псалмите го възпяват в осемнадесетия псалом: „Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта“ (стих 2), и в двадесет и третия: „Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея, защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди“ (1-2). А онова, що е изложе­но в книгите Изход, Числа и Второ­законие, е предадено с прекрасни пес­нопения в псалмите седемдесет и седми и сто и тринадесети, в които е казано: „Когато Израил излезе от Египет, домът Иаковов – от другоплеменен народ, Иуда стана Божия светиня, Израил – Божие владение“ (Псалом 113:1-2). Същото се възпява и в сто и четвъртия псалом, дето е казано: „Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра. Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя. Прати тъмнина и произведе мрак и те се не възпротивиха на словото Му. Превърна водата им в кръв и измо­ри рибата им. Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им. Той каза, и нападнаха раз­ни насекоми и мушици по всички техни предели“ (26-31). Изобщо целият този псалом, както и сто и петият, са написани върху същото. А за свещенството и скинията е казано в деветдесет и петия псалом: „Въздайте Господу слава и чест“(7).

4.Изложеното в книгите Иисус Навин и Съдии се предава донякъде и в сто и шестия псалом, където се казва: „Те строят град за живеене, засяват ниви, насаждат лозя“ (36-37); защото при Навина обетованата земя е била разделена между израилтяните. В същия псалом нееднократно се повтаря: „Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от неволите им“ (6, 13, 18, 28), с което се има предвид книгата на Съдиите, защото тогава именно те са викали и Господ от време на време им е въздигал съдии и е спасявал Своите люде от притеснителите им. Пак донякъде се възпяват деянията на царете в деветнадесетия псалом, къ­дето е казано: „Едни с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог се хвалим“(8). А деянията на Ездра се изобразяват в сто двадесет и петия псалом – пе­сен на възлизане: „Когато Господ връщаше Сионовите плениици, ние ка­то че сънувахме“ (1); и в сто двадесет и първия: „Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен. Ето нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме-Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно, където възлизат колената, Господните колена, по закон Израилев да славят името Господне“ (1-4).

5.Ако пък се говори за пророчествата, то книгата на Псалмите поч­ти във всеки псалом известява за идването на Спасителя и за това, че Той ще дойде като истински Бог. Та­ка в четиридесет и деветия псалом се казва: „Иде нашият Бог и не в безмълвие“(3); и в сто и седемнадесетия псалом: „Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен. Господ е Бог и ни осия“ (26-27). А това, че Спасителят е Слово на Отца, се възпява в сто и шестия псалом: „Прати Своето Сло­во, изцели ги и ги избави от техните гробове“ (20). Защото идещият Бог е изпратеното Слово. А като знае, че това Слово е Син Божи, с гласа на Отца възпява четиридесет и четвъртият псалом: „Из сърцето ми се изля благо Слово“(1), и още в сто и деветия псалом: „Из утроба преди денница като роса е Твоето рождение“ (3). Защото какво може да се нарече роденото от Отца, ако не Божие Сло­во и Божия Премъдрост? И книгата на Псалмите като знае, че Спасителят е Слово на Отца, чрез Което Бог е казвал: „Да бъде светлина, твърд и всичко“ (Битие 1:3, 6 и сл.), в тридесет и втория псалом е изречено: „Чрез Словото на Господа са сътворени не­бесата, и чрез духа на устата Му – цялото им войнство“(6).

6.Не е бил неизвестен и Сам иде­щият Христос: напротив – много се говори за Него в четиридесет и четвъртия псалом: „Твоят престол, Бо­же, е вечен, жезълът на правотата е жезъл на Твоето Царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“ (7-8). И, да не помисли някой, че Той може би ще дойде в мечтателен (привиден) вид, дава да се разбере, че Той ще стане човек, и че е същият Оня, чрез Когото всич­ко е приведено в битие, защото в осемдесет и шестия псалом се казва: „А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи“(5), а това е равнозначно на казаното: „Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана. И Словото стана плът“ (Иоан 1:1, 3, 14). Затова, знаейки за раждането от Дева, книгата на Псалмите не е премълчала, но това се подразбира от четиридесет и четвъртия псалом: „Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. И силно пожела Царят твоята красота, защото Той е твой Господ и ти Му се поклони“ (11-12). А това пък е по­добно на казаното от Гавриил: „Рад­вай се, Благодатна! Господ е с тебе“ (Лука 1:28). Защото, след като Го наименува Христос, веднага открива и човешкото Му раждане от Дева, като казва: чуй, дъще. И понеже Гав­риил е чужд на светата Дева по произход, затова я нарича с името ѝ Ма­риам; така пък Давид, понеже Де­вицата се ражда от неговото семе, я нарича дъщеря.

7.А след това се казва, че Господ ще стане човек. Съобразно с това книгата на Псалмите изобразява и Неговите страдания по плът. И ка­то вижда злобата на юдеите, във вто­рия псалом се казва: „Защото се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща! Въстават царете земни, и князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник“ (1-2). А в двадесет и първия псалом се говори от лицето на Спасителя за самия начин на смъртта Му: „Силата ми изсъхна като чиреп: езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст. Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си пра­вят зрелище от мене; делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие“(16-19). А това, което се казва: „Пробиха Ми ръце и нозе“, какво друго означава, ако не кръст? И книгата на Псалмите, ка­то разкрива това, прибавя, че Го­спод страда не заради Себе Си, но заради нас. От Негово лице отново се говори в осемдесет и седмия псалом:„Натегна върху ми Твоята ярост и с всичките Си вълни Ти ме порази“(8), както и в шестдесет и осмия: „Каквото не съм отнемал, него трябва да дам“(5), защото Той умря не за вина, но пострада за нас, понесе върху Си оня гняв, който е тегнел върху нас, задето сме престъпили заповедта, както е казано чрез Исаия: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи“ (53:4). И както ние казваме в сто тридесет и сед­мия псалом: „Господ ще извърши, което е потребно за мене“(8), така и Духът вещае в седемдесет и първия псалом: „Да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника“(4), „защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, конто няма по­мощник“(12).

8.Затова книгата на Псалмите възвестява и възнесението на Госпо­да с плът на небето, като в двадесет и третия псалом казва: „Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата“(9), а в четиридесет и шестия псалом – „Бог възлезе при възклицание, Господ възлезе при тръбен звук“(6). Възвестява се и за сядането отдясно, като в сто и деветия пса­лом се казва: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове под­ножие на позете Ти“(1). В деветия псалом се прибавя и за гибелта на дявола, и се възклицава: „Ти седна на престола, Съднико праведний. Ти възнегодува против народите, по­губи нечестивия“ (5-6). Книгата на Псалмите не е утаила и това, че Господ е приел от Отца всичкия съд, като в седемдесет и първия псалом се възвестява, че Той идва да бъде Съдия на всички: „Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда, за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда“(1-2). А в четиридесет и деветия псалом се казва: „Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ“ (4), „и небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог“(6), и в осемдесет и първия пса­лом: „Бог застана в събранието на боговете: всред боговете произнесе съд“(1).

От много места  на тази книга могат да се получат сведения и за призоваването на езичниците, особено в четиридесет и шестия псалом: „Запляскайте с ръце всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас“(1), и в седемдесет и първия псалом: „Пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат: царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат: царете на Ара­вия и Сава дарове ще му принесат, и ще му се поклонят всички царе, ще му служат всички народи“(9-11).

9.Още ми казваше старецът: Не ми е неизвестно това, което за Спаси­теля е възвестено във всяка книга от Писанието, понеже то се възпява и в псалмите. Това е един общ пред­мет, едно и също съгласие на Светия Дух. Така че онова, което е свойствено на другите книги, винаги може да се намери в книгата на Псалмите, както и свойственото на тези последните нерядко се намира и в другите книги. Моисей пише песен, и Исаия песнослови, и Авакум се моли с песен. Също така във всяка книга може да се видят и пророче­ства, и законоположения, и повество­вания: защото във всички е един и същ Духът: и според дарованието на Духа, дадено всекиму, всеки служи според дадената му благодат и изпълнява делото си – било пророче­ство или законоположение, или историческа записка, или благодат за псалмопение. И понеже Духът е един и същ, и по естество е неразделен, а явленията Му и дарованията Му би­ват върху всекиго, според мярката на разбирането му, – затова често пъти всеки според потребността, каквато и дарба да има, служи на словото. Така че, според казаното по-горе, и закопоположникът Моисей понякога пророчествува и песнослови, но и пророчествуващите пророци понякога дават заповеди: „Умийте се, очистете се“ (Исаия 1:16) и „Измий злото от сърце си, Иерусалиме“ (Иеремия 4:14), а понякога повествуват, на­пример Даниил за Сусана и Исаия за Рапсака и Сенахирима. Също така и книгата на Псалмите, която се състои от песнопения, като предава разказаното с последователна реч в другите книги, без да спазва строго реда на разказа им, дава и закони: „Престани да се гневиш и остави яростта“ (Псалом 36:8); „Нека се отклонява от зло и прави добро“ (Псалом 33:15), а понякога разказва и за това, що е било с Израиля, но пророчествува и за Спасителя.

10.Такава е общата благодат на Духа, която е еднаква за всички, спо­ред нуждата им и както е угодно на Духа. Защото в случай на нужда както големият, така и малкият дар не се различават по това, понеже всеки изпълнява свойственото му слу­жение по един съвършен начин. Но книгата на Псалмите и в това отно­шение има значителна благодат и особено предимство. Защото, освен всичко това, което в нея е еднакво и общо с другите книги, тя има и тази особеност,че в нея са описани и очертани движенията на всяка душа, измененията и насочването им към по-добро. Тъй че, който иска, може от тази кни­га като от картина да заимства образец, да си го представи ясно и да види себе си в този вид, както е описано в нея. В другите книги човек чува предимно закона, който му предписва какво да прави и какво да не върши, или чува пророчествата, от които узнава за идването на Спа­сителя, а като чете разказите, узнава от тях за деянията на царете и светиите. А този, който чете или слуша книгата на Псалмите, не само чува и узнава за деяния, пророче­ства и заповеди, но освен това разбира и научава движенията на своята душа. В зависимост от това, дали тя страда или го обвинява, той може да си избере изписан с думи образец и то не такъв, за който може само да чуе и да отмине, но от който научава как трябва да говори и действа, за да излекува немощта си. И в другите книги срещаме заплахи срещу вършене на злото, но в книгата на Псал­мите е предписано как трябва да се въздържаме от злото. Например: има заповед, че трябва да се каем, а за да се покаем истински,трябва да плачем за греховете си. Така, св. апостол Павел е казал, че „скръбта поражда терпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя“ (Римляни 5:3-5) Но в псалмите е описано ясно, как трябва да се понасят скърбите, как­во трябва да говори намиращият се в скърби, какво да говори след тях, как да придобие опитност и какви думи са прилични за уповаващите се на Господа. Има още заповед – за всичко да благодарим (1 Солуняни 5:18), но какво трябва да говори оня, кой­то благодари – това ни учат псал­мите… Заповядано ни е да благославяме Господа и да Му изповядваме, но в псалмите са ни представени примери, как трябва да хвалим Господа и какви изрази приличат на ония, които се изповядват. По такъв начин за всеки един случай ще намерим божествени песнопения, които подхождат към нашите движе­ния и състояния.

11.Достойно за учудване в псал­мите е и следното: каквото говорят светиите в другите книги, читателите го отнасят към тези, за които то е написано, а ония, които слушат, отличават себе си от описаните лица, за които се говори. Те, ако и да се учудват от описаните деяния и да се въодушевяват от тях, всичко това е само едно подражание, а който взема в ръце книгата на Псалмите – с изключение на пророчествата за Спа­сителя – останалите псалми чете вече като свои собствени слова. Този, който слуша четенето на Псалтира, слуша така, като че сам произнася това от себе си, от което идва в умиление, и всички песнопения му стават близки, като действително негови собствени. И нека да не се леним, а по примера на божествения апо­стол Павел да се върнем пак на предишното и за ясност да го повторим. Много са изреченията, които са приписани на патриарсите и които са били действително произнесени от тях. И Моисей е говорил, а Бог му отговарял. Илия и Елисей, когато са били на планина Кармил, също са призовавали Господа и винаги са говорили: „Жив Господ, Бог Из­раилев, пред Когото стоя“ (3 Царства 17:1; 4 Царства 3:14). Думите на другите пророци са се отнасяли предимно за Спасителя, но твърде много от тях са обърнати към езичниците и към Израиля. Обаче изреченията, принадлежащи на патриарсите, никой никога не ще употреби като свои собствени, и не ще се осмели да подражава на Моисея, и даже да говори с неговите собствени думи, защото онова, което Авраам е казал за домочадеца Елиезар (Битие 15:1-3), за Измаил и за великия Исаак, макар и да би имал някой същата нужда, никой не би се осмелил да го произнася като нещо собствено. Макар някой и да проявява състрадание към страдащите и да е обхванат от любовта на Всесъвършения, все пак няма да каже като Моисей: „Открий ми пътя Си, за да Те позная“ (Изход 33:13), и още: „Прости им техния грях, ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал“(Изход 32:32). Също така никой не ще вземе пророческите изречения за свои собствени и не ще почне да порицава и да се хвали с тези думи, като да не са казана от други. За­щото, който чете и произнася тези думи, той знае и е убеден, че произнася не свои думи, а думите на светиите и на ония, за които са написани книгите. Но в псалмите (чудно нещо), който чете всичко друго, освен пророчествата за Спасителя и за езичниците, той все едно, че произнася свои собствени изрази. Всеки пее псалми, сякаш за него са написани, а, като ги чете и пее, човек остава с мисълта, че не друг говори, но той самият говори за себе си, възнася към Бога молитва или хвала от собственото си лице, и говори, като че за нещо от него извършено. За­щото в псалмите се дават образът и делата на човек, който е опазил заповедите, както и на такъв, който ги е нарушил, а всеки човек непременно принадлежи към единия или другия вид, затова и всеки може да употребява думите, написани за един от тях.

12.На мене ми се струва, че псал­мите за онзи, който ги пее, служат като огледало. В тях той вижда движенията на душата си и с такава мисъл ги произнася. А тоя, който слуша псалмите, приема четенето за себе си, и ако съвестта му го изобличава, той съкрушено се кае, или като чува за упованието в Бога и за благодатта, която се дава на вярващите, започва да се радва и да благодари на Бога. Така например, който чете третия псалом, гледа собствените си скърби и произнася думите на псалома като свои, а когато пее единадесетия и шестнадесетия псалом, изрича собственото си упование и мо­литва. Също когато пее петдесетия псалом, като че ли сам от себе си произнася покайните думи на този псалом, а когато пее псалмите петдесет и трети и петдесет и пети, петдесет и шести и сто четиридесет и първи, тогава той върши това с та­кова разположение на душата, ся­каш не друг, а той самият е гонен и страда, поради което още повече идва в такова състояние на духа, че възпява словата към Бога като свои. Изобщо всеки псалом така е сложен и изречен от Светия Дух, че в тях ние познаваме движенията на нашата ду­ша, понеже всичките псалми като че ли за нас са изречени, като наши собствени слова, които ни напомнят за нашето душевно състояние и ни подбуждат да поправим живота си. Защото това, което са изрекли псалмопевците, може да послужи като прекрасен образец за всеки един от нас.

13.И това също така е благодат на Спасителя. Защото Той, като ста­на заради нас човек, отдаде собственото Си тяло на смърт за нас, за да ни избави от смъртта. И желаейки да ни покаже образец на небесно и благоугодно Нему житие, даде ни го в Самия Себе Си по такъв съвършен начин, че врагът да не може та­ка лесно да ни измами отново, поне­же ние имаме вече сигурен залог в извоюваната над дявола победа. За тази цел Спасителят не само е поучавал, но и Сам е вършил това, на което е поучавал. Сега всеки чува оно­ва, което казва Спасителят, и, гледайки като на картина, взема от Не­го пример за своята дейност. Затова Спасителят казва: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Матей 11:29). И невъзможно е да се намери учение за добродетелта по-съвършено от това, което е изобразил в Самия Себе Си Господ. И търпение, и човеколюбие, и бла­гост, и мъжество, и правда – всич­ко ще намериш в Господа, тъй че, който наблюдава човешкия живот на Господа, няма да намери и един недостатък нито в една добродетел. Знаейки това, апостол Павел е ка­зал: „Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа“ (1 Коринтяни 11:1). Елинските законодатели са имали само дарбата да говорят, а Господ, като истински Господар на всичко, Който се грижи за сътвореното от Не­го, не само законодателствува, но и Самия Себе Си дава за образец, та на желаещите да бъде известна сила­та, с която постига изпълнението им на дело. За това именно, до идването Си на земята, Господ е внушил на псалмопевците, че както в Себе Си ще ни даде образец на съвършен земен и небесен човек, така и след това, та желаещият да може да изучи движенията на разположенията на душата на падналия човек, за да потърси лечение и изправяне на всяко движение.

14.Неоспорима истина е, че цялото Божествено Писание учи на добродетел и истинска вяра, а книгата на Псалмите като на картина представя как трябва да се държи ду­шата. Онзи, който се представя на царя, първом научава как да се държи и какво да говори, за да не би да каже нещо внезапно и да се окаже невежа. Така и тази божествена книга – на онзи, който се стреми към добродетел и желае да познае живо­та на Спасителя в плът, тя напомня за душевните му движения, а след това постепенно го възпитава и учи. По такъв начин читателят незабелязано открива (нека това бъде най-напред отбелязано в нашия разказ), че едни от псалмите са изложени във вид на разказ, други във вид на уве­щание, едни са пророчества, други молитва, а някои – във вид на изповед.

Псалмите, изложени във вид на разказ, са: осемнадесетият, четири­десет и третият, четиридесет и осмият, четиридесет и деветият, седемдесет и вторият, седемдесет и шестият, се­демдесет и седмият, осемдесет и ос­мият, сто и шестият, сто и тринадесетият, сто двадесет и шестият, сто тридесет и шестият.

Псалмите, изложени във вид на молитва, са: шестнадесетият, шестдесет и седмият, осемдесет и деветият, сто и първият, сто тридесет и първият, сто четиридесет и първият.

Псалмите, изложени като беседа, молитва и прошение, са: петият, ше­стият, седмият, единадесетият, дванадесетият, петнадесетият, двадесет и четвъртият, двадесет и седмият, тридесетият, тридесет и четвъртият, тридесет и седмият, четиридесет и вторият, четиридесет и третият, петдесет и четвъртият, петдесет и пе­тият, петдесет и шестият, петдесет и осмият, петдесет и деветият, шестдесетият, шестдесет и третият, осем­десет и вторият, осемдесет и петият, осемдесет и седмият, сто тридесет и деветият, сто четиридесет и вторият.

Като беседа, изразяваща благодар­ност, е изложен един псалом – сто тридесет и осмият.

Само като беседа са изложени следните псалми: третият, двадесет и петият, шестдесет и осмият, шестде­сет и деветият, седемдесетият, се­демдесет и третият, седемдесет и ос­мият, седемдесет и деветият, сто и осмият, сто двадесет и деветият, сто и тридесетият.

А във вид на изповед са изложени псалмите: деветият, седемдесет и чет­въртият, деветдесет и първият, сто и четвъртият, сто и петият, сто и шестият, сто и седмият, сто и десетият, сто и седемнадесетият, сто тридесет и петият, сто тридесет и сед­мият.

Псалми, заключаващи в себе си изповед и повествование, са следните: деветият, седемдесет и четвъртият, сто и петият, сто и шестият, сто и седемнадесетият, сто тридесет и седмият.

Изповед и повествование, заедно с хвала, заключава в себе си само един псалом – сто и десетият.

А във вид на увещание е изложен също един псалом – тридесет и ше­стият.

Във вид на пророчество са изложени псалмите: двадесетият, двадесет и първият, четиридесет и четвъртият, четиридесет и шестият, седемдесет и петият.

Изобразителен, тоест в който пророчеството е дадено в образ, е сто и деветият псалом.

Увещателни и подбудителни псал­ми са: двадесет и осмият, тридесет и вторият, осемдесетият, деветдесет и четвъртият, деветдесет и петият, деветдесет и шестият, деветдесет и седмият, сто и вторият, сто и третият, сто и тринадесетият.

Псалом увещателен, изложен във вид на песен, е един – сто четириде­сет и деветият.

Псалми, изобразяващи добродетелния живот, са: сто и четвъртият, сто и единадесетият, сто и осемнадесетият, сто двадесет и четвъртият, сто тридесет и вторият.

Хвалебни псалми са: деветдесетият, сто и дванадесетият, сто и шестнадесетият, сто тридесет и четвър­тият, сто четиридесет и петият, сто четиридесет и шестият, сто четири­десет и осмият, сто и петдесетият.

Благодарствени псалми са: осмият, деветият, седемнадесетият, тридесет и третият,четиридесет и петият, шестдесет и вторият,седемдесет и шестият, осемдесет и четвъртият, сто и четиринадесетият, сто и петнадесетият, сто и двадесетият, сто двадесет и първият, сто двадесет и третият, сто двадесет и петият, сто двадесет и ос­мият, сто четиридесет и третият.

Псалми, които провъзгласяват бла­женство, са: първият, тридесет и първият, четиридесетият, сто и осемнадесетият, сто двадесет и седмият.

Псалом, който песенно изявява усърдие, е един – сто и седмият.

Също псалом, който възбужда към мъжество, е един – осемдесетият.

Псалми, които изразяват оплакване срещу нечестивците и беззаконниците, са: вторият, тринадесетият, тридесет и петият, петдесет и пър­вият, петдесет и вторият.

Псалми, които изразяват обеща­ния, са: деветнадесетият и шестдесет и третият.

Псалми, изразяващи похвална към Бога признателност, са: двадесет и вторият, двадесет и шестият, триде­сет и осмият, тридесет и деветият, четиридесет и първият, шестдесет и първият, седемдесет и петият, осем­десет и третият, деветдесет и шестият, деветдесет и осмият, сто петдесет и първият.

Изобличителни псалми са: петде­сет и седмият, осемдесет и първият.

Като възторжени химни са написани: четиридесет и седмият и шест­десет и четвъртият.

Тържествен псалом за възкресението е само един: шестдесет и пе­тият, а друг подобен нему по тържественост е деветдесет и деветият.

15.Псалмите са така наредени, че читателите могат във всеки псалом да познаят движението и състоянието на собствената си душа, както и за всяко движение и състояние да наме­рят образец и наставление: какво трябва да се говори, за да се угоди на Господа; с какви словесни образи можем да изправим душата си и да благодарим на Господа. Защото, ако произнасяме други изречения, освен написаните в псалмите, има опасност да изпаднем в нечестие, тъй като не само за делата си, но и за всяка празна дума ще даваме отговор пред Съдията.

3атова,желаеш ли да облажаваш някого, спазвай това ръководство: как, за какво и кого трябва да наричаш блажен – имаш псалмите: първи, тридесет и първи, четиридесети, сто и единадесети, сто и осемнадесети и сто двадесет и седми.

Искаш ли да порицаваш злоумишлението на юдеите против Спасителя, за това имаш втори псалом.

Ако си гонен от свои хора и мно­зина са тия, които въстават против тебе – казвай третия псалом.

Ако пък в тежка скръб си призовал Господа и като си бил чут от Него, желаеш да Му благодариш – пей псалмите: четвърти, седемдесет и четвърти и сто и четиринадесетия.

Ако ти се случи да видиш лукави хора, които ти готвят примки, и же­лаеш с молитва да осуетиш намеренията им – рано сутрин пей петия псалом.

Като чуеш Божията заплаха срещу грешниците и ако това те смущава – можеш да четеш псалмите: шестия и тридесет и седмия.

Ако се съвещават против тебе, както Ахитофел против Давид, и някой ти извести за това – пей седмия псалом и възложи упованието си на Бога, Който ще те избави.

16.Ако ти желаеш да въздигнеш гласа си към Господа, виждайки раз­лята навсякъде благодатта на Спаси­теля за спасението на човешкия род, пей осмия псалом.

Ако ли желаеш да възпееш бла­годарност към Бога – за това имаш същия осми псалом и осемдесет и третия псалом.

Когато низложиш врага и се спасиш, не се хвали със себе си, но, ка­то знаеш, че това е извършил Син Божи, чети деветия псалом.

Ако пък някой иска да те смути и уплаши – имай упование в Го­спода и пей десетия псалом.

Когато видиш гордостта и усилване злобата на мнозина и разбереш, че у хората не е останало нищо свя­то – тогава прибегни към Господа и чети единадесетия псалом.

Ако злобата на враговете ти продължава – не падай духом, като че ли си забравен от Господа, но призови Господа, като възпееш дванадесетия псалом…

И най-после, ако желаеш да узнаеш, какъв трябва да бъде гражданинът на небесното царство – пей четири­надесетия псалом.

Следва…(виж тук).

____________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1987, кн. 1, с. 3-18. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Преведено от Творения, иже во святых отца нашего Афанасия, Архиепископа Александрийскаго (Творения святых отцов в русском пере­воде, издаваемые при Московской Духов­ной Академии, т. XXII), ч. 4, Москва, 1854 г., с. 1-42. Превел: + Сливенски митро­полит Иоаникий.

Изображение: авторът св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски (296-373). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dow