Ева Ковачева

Анотация

В настоящето изследване се разглежда обозначението „новата Ева“, дадено на св. Богородица от отците на Църквата на Третия вселенски събор. Значението на това определение се анализира по-подробно на фона на Новия Завет и се търсят връзки със съвремието – как чрез св. Богородица реабилитирането на Ева рефлектира върху женската половина на човечеството от този момент нататък, в какво точно се изразяват последиците от него и какво се е променило за жените оттогава? Във връзка с последното се поставя още въпросът: каква е мисията и ролята на жената от „новата Ева“ насам, след като тя стана „скиния на Бог-Слово“, „небесна стълба“ и спомогна за отварянето на Рая?

THE HOLY MOTHER OF GOD – THE „NEW EVE“ AND THE MISSION OF THE WOMEN IN THE NEW TESTAMENT ERA

Eva Kovacheva

Abstract

The present study examines the designation „the new Eve“ given to the Holy Mother of God by the Church Fathers of the Third Ecumenical Council. The meaning of this definition is analyzed in more detail against the background of the New Testament, and connections with modern times are sought – how, through the Holy Mother of God, the rehabilitation of Eve reflects on the female half of humanity from that moment on, what exactly are the consequences of it and what has it changed for women since then? In connection with the latter, the question is also raised: what is the mission and role of the woman since the „new Eve“ since she became the „tabernacle of God-Word“, „heavenly ladder“ and helped to open the Paradise?

***

Обозначението на св. Богородица като „новата Ева“ е установено в богословското учение както на Източната, така и на Западната църква. Т. Malaty – в своето обемно изследване St. Mary in the Orthodox Concept[1] – твърди, че то произхожда от св. Папий Йераполски, епис­коп в Мала Азия към края на първото – началото на второто столетие. Оттогава определението се използва от редица свети отци и учители на Църквата, на които той се позовава в своя труд, като св. Юстин Философ, Ориген, св. Ириней Лионски, св. Ефрем Сириец, св. Амвросий Медиолански, блажени Августин и св. Григорий Велики. В монографията си Мария, новата Ева[2] М. Hofmann също привежда доказателства, че свидетелствата за типологичното съпоставяне между Ева и Мария, а с това и реабилитирането на целия женски пол чрез Мария, датират от второто столетие[3].

Определението за св. Богородица като „новата Ева“ е възприето от ця­лата Църква на Третия вселенски събор[4]. В днешно време то се употребява рядко и се констатира, че за мнозина е неизвестно. От това възниква след­ният въпрос: доколко неговото съдържание се познава и се вниква в него? Самото понятие „новата Ева“ поражда след себе си и други въпроси: 1) Има ли реабилитирането на Ева чрез св. Богородица последици върху женската половина на човечеството от този момент нататък и в какво се изразяват те? 2) След реабилитирането на Ева от „новата Ева“ продължават ли да са валидни наказанията, наложени над нея заради грехопадението, описани в Бит. 3:16 или те са премахнати? 3) Каква е ролята и мисията на жената в новозаветната епоха, след като се изпълни даденото ѝ пророчество за идването на Спасителя чрез нейното семе (Бит. 3:15**), което се осъществи в лицето на св. Богородица, и която възвърна достойно мястото на жената в Божия план и домостроителство?

Без да се претендира за изчерпателност по темата, целта на настоя­щето изследване е да се представят някои важни събития, изложени в Новия Завет, които дават основание на Църквата да провъзгласи св. Богородица за „новата Ева“ и тези места да се анализират по-задълбочено в съпоставка с други новозаветни събития, с оглед да се открои по-ясно значението на жената.

В Стария Завет се загатва, че Спасителят на човечеството ще се роди от семето на жена (Бит. 3:15). Това пророчество се изпълва с раждането в плът на Иисус Христос от св. Богородица, което е описано в Новия Завет от четиримата Евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан. Но може ли да се твърди, че само с Раждането на Спасителя се изчерпва значението на св. Богородица в земния ѝ живот като жена? – Не. Нейната роля се разпростира много по-широко, а от­там и последиците от нейното дело. Голямото значение, което св. Богородица изиграва за цялото човечество още преди Раждането на Спасителя е, че тя, един човек само, дава съгласието си пред Бога, по силата на нейната човешка свободна воля, тоест доброволно, да се случи най-голямото събитие в историята – въплъщаването на Второто лице на Светата Троица, Логоса, слизането на Божия Син сред хората на земята: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38).

В този един стих се съдържат три важни момента, които стоят в пълна противоположност на събитията, случили се в Рая: 1) Св. Богородица проявява пълна и безпрекословна вяра в Бога, за разлика от Ева, която проявява неверие и опитва от забранения плод; 2) Св. Богородица сама нари­ча себе си „рабиня Господня“, което означава, че нейната воля и като човек, и като жена е напълно подчинена на Божията воля, за разлика от Ева, която, когато нарушава Божията заповед в Рая, се ръководи от своята, а не от Божията воля; 3) Това, което най-силно показва, че св. Богородица е антипод на Ева и изглажда нейната вина е, че както действието на Ева се отразява върху цялото човечество, така и последиците от действието на св. Богородица също засягат цялото човечество. Чрез даденото доброволно съгласие на Пресветата Дева да се въплъти на земята Спасителят на света, Избавителят от греха, тя дава съгласие за събитие, което не засяга само лично нея, а всички хора. Казано по друг начин, тя – жената – се явява един-единствен човек, предста­вител на целия човешкия род, който се съгласява да се въплъти Спасителят, Този, Който ще победи смъртта и ще избави човека от греха. Следователно от нейното съгласие, от съгласието на една жена, е зависела по-нататъшната съдба на света. Тъй като Бог винаги върши всичко след свободния избор и решение на човека, вследствие от нейния отговор следва реализирането на събитието, довело до въздигането на цялото човечество.

Защо Бог поисква за това най-значимо събитие в историята съгласието на една жена, а не на Йосиф, който по юдейските обичаи е неин съпруг, глава на семейство и наставник? При разглеждането на новозаветния текст се ус­тановява, че Бог съобщава на Йосиф новината като постфактум. Бог не пита Йосиф за неговото съгласие, а само му съобщава предстоящото събитие: че тази, която му е поверена, е заченала (Мат. 1:20). С тази констатация се съ­гласява и архиепископ Константин (Горянов), който обяснява: „Редом с Мария стои чисто пасивната и безмълвна фигура на Йосиф“[5].

Безучастността на Йосиф и активността на св. Богородица не са слу­чайни. Чрез Ева в света е влязъл грехът и затова именно от „новата Ева“ се е очаквало да даде съгласието си за избавлението на нейното потомство. И тя го прави.

Някой би могъл да си помисли: „че кой не би повярвал и не би приел думите на явил му се ангел, Божи пратеник? Каква е нейната лична заслуга в това?“. Ето защо тук ще разгледаме отговора на девицата Мариам на фона на едно друго новозаветно събитие – предизвестеното от архангел Гавриил.на свещеник Захарий раждане на св. Йоан Кръстител. При съпоставяне на тези две изложени в Новия Завет подобни събития, висотата на св. Богородица изпъква още по-силно. Същият ангел, който ѝ съобщава вестта, че ще зачене от Светия Дух и ще роди Син (Лука 1:26-35), се явява и на Захарий, за да му съобщи, че неговата молитва е чута и жена му Елисавета ще роди син, а той трябва да го нарече с името Йоан (Лука 1:13). Във втория случай архангел Гавриил съобщава новината на мъж, свещеник, който има жена, при това след техните усърдни молитви да имат дете[6]. Каква е реакцията на Захарий в сравнение с тази на девицата Мариам? Захарий се усъмнява в думите на Божия пратеник, като му отвръща: „по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст“ (Лука 1:18). Заради проявеното неверие според библейския текст Гавриил го наказва: „и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си“ (Лука 1:20).

На фона на направеното сравнение между неговата реакция, който е мъж, свещеник и има жена, с която се надявали да имат дете, и, от друга стра­на, Мария, която е жена, без духовен сан, при това девица, непознала мъж, което прави събитието да изглежда още по-чудно и невъзможно, изпъкват в пълна степен нейните несравними по достойнство качества като човек: сила на вярата, послушание, смирение и безпрекословно подчинение на човешката ѝ воля на божествената. За разлика от Захарий, тя не проявява никакво съм­нение в думите на архангела и веднага се подчинява на Божията воля: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38).

Към това може да се добави и още един аспект в разбирането на самото посещение на Мария от архангел Гавриил: фактът, че при нея идва ангел, при това с поздрав, отправен към нея (Лука 1:28), говори сам по себе си колко чист, свят и възвишен живот е водила тя като човек.

Благовещението се свързва и с още нещо – с началото на християн­ството, защото то е там, където за първи път се чува Благата вест. Затова на празника Благовещение Църквата възпява: „Днес е началото на нашето спасение[7]“ Следователно началото на християнството не е нито при излизането на проповед на св. Йоан Кръстител, както смя­тат някои западни теолози[8], нито при започването на обществената дейност на Иисус Христос, нито на Петдесетница, а при разкриването на Благата вест на жената.

От всичко изложено по-горе става ясно, че Мария в Новия, се явява антипод на Ева в Стария Завет – пълна нейна противоположност, както и въобще пълна противоположност на постъпките на прародителите в Райската градина. При нея се изпълва още обещанието, дадено на Ева според книга Битие, че нейното семе ще поразява змията (Бит. 3:15). Затова с пълно право св. Богородица е наречена от Църквата „новата Ева“. Като представител на Римокатолическата църква, същото твърдение защитава A. Schwibach, който казва: „За разлика от Адам и Ева, Мария остава покорна на Божията воля; тя казва нейното „да“ с тяло и душа и се поставя напълно на разположение на божествения план. Тя е новата Ева, истинската „майка на всички живи“; това означава на тези, които чрез вярата в Христос са получили вечен живот[9]“.

Ако се вникне още по-надълбоко в съпоставката между двете жени, се установява, че понятието „антипод“ не обхваща напълно смисъла и съдържа­нието, влагани в сравнението между Ева и Мария. Думата „антипод“ означава „пълна противоположност[10]„, докато всъщност св. Богородица и Ева не стоят на едно и също равнище. Св. Богородица не е само лице, противоположно по качества на друго лице (Ева). При нея жената се намира на по-високо стъпало, от това, на което е била Ева, защото от времето на грехопадението до идва­нето на Спасителя сред хората човечеството е преминало през един много дълъг период на развитие, през който в него са се осъществили значителни промени. В лицето на св. Богородица виждаме жената в най-висша степен такава, каквато тя е, във времето на въплъщението на Божия Син на земята.

Значението на св. Богородица обаче не се изчерпва, както смятат мно­зина, до тук – само с даването на съгласието ѝ за раждането на Спасителя на човечеството и до самото Негово раждане. От книгите на Новия Завет става ясно, че нейното „да“ се разпростира много по-надалеч. През целия си живот тя дейно подкрепя делото на Спасителя, което е постоянно потвърждение на даденото ѝ доброволно съгласие преди Неговото Раждане за реализиране на Божия план за човечеството. Чрез това става видно, че и след Раждането на Иисус Христос „новата Ева“ продължава да помага за осъществяването на Божия план. Тя е до Спасителя и в най-трудния момент – на Разпятието, когато дори апостолите и учениците Му Го оставят и се разбягват (Марк 14:50). Св. Богородица е с Христос не само когато Той е дете, с което би се изчерпала майчината ѝ роля и функция, а Го следва непрекъснато, заедно с учениците и ученичките Му. Тя е и на Кръста, когато Той извършва изкупителното дело (Йоан 19:25). И не е случайно обстоятелството, че точно в този момент, жената – в лицето на Мария – стои срещу Кръста, на който се извършва изкуплението на потомството на Ева. С това тя става свидетелка на сбъдването на Божието обещание дадено на жената, че Роденият от нейното семе ще порази главата на змията (Бит. 3:15).

В тази сцена отново изпъкват нейната огромна духовна сила, пълната ѝ всеотдайност и преданост, доброволното съгласие и абсолютното подчинение на човешка ѝ воля на божествената. Освен че жената става свидетел на поемането на греха от Спасителя на човечеството, този момент трябва да се разгледа и от неговата психологическа страна – как една майка наблюдава смъртта на Сина си и колко трудно и непостижимо е това за силите на един обикновен човек. От това става видно, че подчинението ѝ на Божията воля е по-силно дори от най-силния от всички човешки инстинкти – майчиният. Дори в този най-труден момент тя не проявява никакъв ропот, никаква съпротива или непослушание, а е ням свидетел на случващото се. Качествата, заради които св. Богородица е провъзгласена от Църквата за „новата Ева“, тя проявява следователно не само при Благовещението и при Рождеството на Спасителя, а и през целия ѝ живот, което показва, че тези качества са нейни плът и кръв, истинска нейна същност и природа.

Чрез постоянното следване и подкрепа за делото на Божия Син, тя – „новата Ева“-изразява, потвърждава и доказва с целия си живот съгласието, подкрепата и съдействието си за реализирането на спасителния Божи план и воля за човечеството. Също така ние я срещаме и след Възнесението на Иисус Христос – отново сред апостолите, на Петдесетница, когато над всички тях слиза Светият Дух (Деян. 1:14), а по-късно, според Преданието[11], и при хвърлянето на жребий от апостолите за проповядване на Евангелието по различни земи, в чийто жребий тя също желае да участва.

Победата на „Новия Адам“ се засвидетел­ства от отварянето на Рая. Широко разпространена в иконописта е сцената, в която е изобразено как Възкръсналият Христос подава ръка на Адам и Ева да излязат от ада[12]. Той прави това през трите дни, в които слиза в него, извежда душите на пра­ведниците и ги въвежда в Рая. В тази връзка стоят първите думи на Спасителя, с които Той тръгва да проповядва сред народа: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 4:17). С това Иисус Христос иска да каже, че Царството Божие е достъпно за всеки, който изпълнява проповядваното от Него божествено учение[13]. Следователно след раждането на Спасителя от жената се изпълнява и още нещо: освен че смъртта е победена чрез „нейното семе“, също и Раят е отворен отново за праведниците.

При разглеждането на имената на двете жени се установява, че същест­вува и пряка връзка между името „Ева“ и делото на св. Богородица. В книга Битие се дава обяснението, че името „Ева“ означава „живот“, „защото тя стана майка на всички живеещи“ (Бит. 3:20), а св. Богородица ражда Спасителя, Който казва за Себе си: „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6). Чрез това, че св. Богородица ражда Спасителя, а чрез Него вярващите получават живот, защото Той е Животът, тя става майка на всички „живи“ или „оживени чрез вярата“ и въобще на „новото човечество“, на „Новия Иерусалим“ (Откр. гл. 21). Самото име „Бого-родица“, което се дава на Мария от Църквата, за това, че тя приема в плътта си и ражда Бога, се свързва следователно и със смисъла на името Ева, означаващо според книга Битие „живот“ (Бит. 3:20).

Подобно обяснение дава и архиепископ Константин (Горянов) в своето съчи­нение „Служението на жените в Църквата“: „В Библията „Ева“ не е само име, а означава преди всичко „живот“ (Бит. 3:20). За „Втора Ева“ е провъзгласена св. Богородица… тази, която ражда Предвечния Бог, тази, която дава живот на Живеещия в човешкото начало, и самата тя постига безсмъртие. Сега вече става ясно защо именно жената получава обещанието за спасението, към жена е насочена вестта на Благовещението, първо на жена се явява Възкръснали­ят Христос. „Жена, облечена в слънце“ – този израз от Апокалипсиса (12:1) е образ на Новия Иерусалим. Библията издига жената в религиозно начало на човешката природа[14]“.

В същото съчинение архиепископ Константин изразява още становището, че в религиозната сфера именно жената е силният пол. Според него някои тъл­куватели обясняват библейското повествование за грехопадението с това, че сатаната се е обърнал към Ева като към „слабия пол“, към най-уязвимата част на човека като цяло. Други смятат, пак според него, че е точно обратното: „Ева е подложена на изкушението, тъй като тя е религиозното начало на човешка­та природа. Именно в това начало преди всичко е трябвало да бъде уязвен човекът и да бъде повреден. Когато най-възприемчивият, най-чувствителният орган за общение с Бога бъде разстроен, останалото става от само себе си. Адам не проявява никаква съпротива и пасивно следва Ева[15]“.

В своето монографично изследване посветено на св. Богородица, Димитър Киров обяснява, че поддръжниците на определението „новата Ева“ виждат в Дева Мария пълнота на съдържанието на библейската дума жена[16]. Според тях Дева Мария прехвърля границата, за която се чете в книга Битие: „към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе“ (Бит. 3:16) и се завръща към началото, в което се открива жената такава, каквато е била замислена в творческия акт, във вечната идея на Бога[17], защото „това господство е знак за нарушената равнопоставеност в „единството от двама“, и то в ущърб на жената. По същество само единството, което произтича от достойнството на двамата, може да придаде на техните взаимни отношения характер на истин­ска междуличностна общност (communion personarum)[18]“. Според св. Амвро- сий Медиолански св. Дева Мария е „новото начало на новото достойнство и призвание на жената, на всички жени и на всяка поотделно[19]“. Димитър Киров изразява още становище­то, че в лицето на Дева Мария Ева открива отново какво означава истинското достойнство на жената и женската човечност, и че това разкриване и саморазкриване трябва постоянно да докосва сърцето на всяка жена и да формира нейното призвание и перспектива за живот[20].

В потвърждение на изложените в настоящето изследване аргументи за връзката между св. Бого­родица и Ева и за това че „новата Ева“ е заличила вината на Ева, ще се приведат и някои части от богослужебни текстове и мо­литви към Пресветата Дева, които ясно изразяват смисъла на вече казаното за нея: „Радвай се ти, чрез която падналият Адам бе възвърнат; радвай се ти, чрез която Ева се избави от сълзи![21]“; „Радвай се, защото ти обнови зачена­тите в грях[22]„; „Радвай се ти, чрез която се обновяват тварите[23]“; „Радвай се, мосте, превеждащ човеците от земята на небето[24]!; „Радвай се ти, чрез която адът беше оголен[25]“; „Радвай се ти, чрез която се отвори раят![26]“; „Радвай се, придобивко на безсмъртния плод![27]“;„Радвай се, очищение на целия свят[28]!“; „Явилият се Създател показа на нас, създадените от Него, ново творение. Той изникна от безсеменна утроба и я запази нетленна, каквато си беше[29]“; „Радвай се ти, която светло изобразяваш възкресението; радвай се ти, която откриваш ангелския живот![30]“; „Радвай се, ключ на Христовото царство[31]“; „Радвай се, скинийо на Бог-Слово; радвай се ти, която си по-голяма от Светая Светих!“[32];„Богородителко, която… се показа по-горе от всички небесни и земни твари… по-светла от херувимите и по-чтима от серафимите[33]“.

Към това ще се отговори още и на въпроса, поставен също в началото на изследването, който е за мисията на жената днес, след като св. Богородица е заличила вината на Ева и е възвърнала достойно мястото на жената в Божия план и домостроителство.

Без съмнение жената е главният фактор и за възпитанието на децата в семейството. Тя е първият сеяч на божествени семена в човешките души в най-важната за възпитанието ранна детска възраст. Следователно тя има решаващата роля при формирането на съзнанието, мирогледа и характера на бъдещия човек. Как може да направи това една жена, ако самата тя не е духовна, образована, интелигентна, културна и благородна? Майката е първата, която е способна да внесе добродетелите в човека и да пробуди божественото в него. Но ако твърдим, че ролята на жената днес се свежда единствено и само до раждането, отглеждането и възпитаването на децата, както е било през старозаветната епоха, няма да бъдем обективни, защото отдавна нейната дейност и активност са надхвърлили рамките само на се­мейство. Затова възниква още въпросът с какво точно ще допринесе жената за благото и усъвършенстването на човечеството в днешната и в бъдещата епоха от неговото развитие?

Отговорът се крие в някои духовни качества присъщи на жената, които тя може да внесе във всички сфери на живота до които се докосне, участва и дейно работи. Първото и най-важно от тях е любовта. Жената в по-голяма степен от мъжа е носител и изявител на любовта, а любовта е новата заповед, която Иисус Христос даде на човечеството (Йоан 13:34-35). Според Христос в любовта към Бога и към ближния се съдържат всички останали заповеди и наставления (Мат. 22:37-40). Св. апостол Йоан казва: „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (1 Йоан. 4:16). Според св. апостол Павел любовта е най-висшето духовно качество и дарба (1 Кор. 13:13). Следователно жените чрез любовта и сърцето стоят по-близо до Бога. Жената е носител и на искрената и чистосърдечна вяра, интуитивност, нежност, мекота, милосърдие и жертвоготовност. С тези си качества тя е способна да внесе и да осъществи в хората духовно-нравственото преобразование в посока към Бога.

След идването на Спасителя и учението Му за любовта, което Той донесе, любовта се задейства като единствената сила, която ще поправи света. Тази
велика и мощна сила, която носи живота, се проя­вява чрез жените. Те ще изиграят възловия момент за проникването на любовта между хората, а оттам и за въздигането на човечеството. Освен това само тази, която ражда и отглежда живота, може да каже „не“ на кръвопролитията, да спре войните и да внесе мира, разбирателството и братството сред хората и народите. Следователно със своите уникални качества жената ще допринесе за духов­но-нравственото преобразование на човечеството в посока към Бога. Символически това е загатнато в Новия Завет, в раждането от „новата Ева“ на Богочовека, и отново в образа на жената, облечена в слънце от Апокалипсиса, раждаща бъдещото обновено и възродено човечество, в което живее образът на Христос.

В бъдеще ролята на жената ще се увеличава все повече и във всички сфери на живота, защото на нея ѝ предстои тепърва да изяви своя пълен по­тенциал и да внесе на всички равнища своя принос за благото и въздигането на човечеството.

Използвана литература

Речник на чуждите думи в българския език. С.: Хермес, 2008.

Жития на светиите. С.: Синодално издателство, 1991.

Блажени Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на Еванге­лието. Ч. 1. Света Гора, Атон, 2003.

Василиев, Асен. Ерминии. Технология и иконография. С., 1976.

Гербов, К. Възкресение Господне с Адам и Ева. Иконопис заимствана от апокриф. – В: Хуманитаристика, http://nauka.bg/2011/39/Vuzkresenie-gospodne- s-adam-i-eva-2011.pdf (електронен ресурс, към декември 2016 г.).

Горянов, Константин, архиеп. Служението на жените в Църквата, прев. П. Спирова – В: Църковен вестник. Бр. 15, 2003, http://synpress-classic.dven. bg/15-2003/15-arhKonstantin.htm (електронен ресурс, към септември 2016 г.).

Животът на Пресвета Богородица до нейното Успение, http.7/www.sveta- gora-zograph.com/blagodatna/skazania/skazania.php?id=8 (електронен ресурс, към април 2017 г.).

Житие на света равноапостолна Нина, просветителка на Иверия (Грузия) – В: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски, http://www.pravoslavieto. com/life/01.14_sv_Nina_Gruzia.htm (електронен ресурс, към януари 2017 г.).

Киров, Димитър. Дева Мария. Благословената между жените. Пловдив, 2011.

Молитвеник. С.: Синодално издателство 1996.

Hofmann, Markus. Maria, die neue Eva. Geschichtlicher Ursprung e.iner Ty- pologie mit theologischem Potential, Dissertation Augsburg. Regensburg: Pustet 2011, 584 S.

Lohse, Eduard. Das Urchristentum. Ein ROckblickauf die Anfange. Gdttingen, 2008.

Malaty, J. Tadros. St. Mary in the Orthodox Concept. Publisher: St. Virgin Mary Coptic Church, Melbourne, 1975, http://www.saint-mary.net/coptic_faith/SaintMary- intheOrthodoxConcept.pdf (електронен ресурс, към януари 2017 г.).

Schwibach, Armin. Maria – die neue Eva, wahre Mutter aller Lebendigen. – In: Katholische Nachrichten, http://www.kath.net/news/36422 (електронен ресурс, към декември 2016 г.).

_________________________________

*Публикувано в:  Мисъл, слово, текст. Т. 4. УИ „Паисий Хилендарски“. Пловдив, 2017, с. 58-69. ISSN 2534-9694. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

**Виж по-подробно за пълните означения и съкращенията на библейските книги в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет на български, руски и английски език на посочения сайт:  https://www.pravoslavieto.com/bible/naimenovanija.htm

[1]. Malaty, J. Tadros. St. Mary in the- Orthodox Concept. Melbourne: St. Virgin Mary Coptic Church, 1975, n. 52.

[2]. Hofmann, Markus. Maria, die nene Eva. Geschichtlicher Ursprung einer Typologie mit theologischem Potential, Dissertation Augsburg, Regensburg: Pustet 2011.

[3]. Ibid.

[4].Константин (Горянов), архиеп. „Служението на жените в Църквата”, прев. П. Спирова – В: Църковен вестник, 15, 2003, http://synpress-classic.dveri.bg/15-2003/15-arhKonstan- tin.htm (електронен ресурс, към януари 2017 г.).

[5].Пак там.

[6].Жития на светиите. С., 1991, с. 42.3.

[7].Пак там, с. 162,

[8].Lohse, Eduard. Das Urchristentum. Bin Rtickblick auf die Anfttage. Gottingen, 2008. S. 8.

[9].Schwibach, Armin. Maria – die neue Eva, wahre Mutter aller Lebendigen. – In: Katholiscbe Nachrichten, http://www.kath.net/news/36422 (електронен ресурс, към декември 2016 г.).

[10]. Речник на чуждите думи в българския език. С., 2008, с. 51.

[11]. Св. Стефан Светогорец разказва, че Божията майка е участвала и при хвърлянето на жребий от апостолите и на нея се пада Иверийската земя. Вж. Житие на света равноапостолна Нина, просветителка на Иверия (Грузия), http://www.pravoslavieto.com/life/01.14_sv_Nina_Gruz- ia.htm (електронен ресурс, към януари 2017 г.).

[12]. В редица църковни изображения в България и по света се среща сцената, в която Възкръсналият Христос подава ръка на Адам и Ева да излязат от ада: Трисъставен кръст- реликварий от IX-X в., намерен в Плиска; Христос заедно с Адам и Ева в стенописа на Боянската църква „Слизане на Христос в ада“ от 1259 г.; „Възкресение Христово“ – стенопис в черквата „Христос Спасител“ в манастира „Хора“ в Истанбул (1315-1320 г.). Вж. Гербов, К. Възкресение Господне с Адам и Ева. Иконопис заимствана от апокриф -В: Хуманитаристика, с. 112-114, http:// nauka.bg/2011/39/Vuzkresenie-gospodne-s-adam-i-eva-2011.pdf (електронен ресурс, декември 2016 г.). Срв. Василиев, Асен. Ерминии. Технология и иконография. С., 1976.

[13]. Блажени Теофилакт обяснява този стих по следния начин: „Царството небесно е и Христос, и добродетелният живот. Защото когато някой живее на земята като ангел, той не е ли небесен? И така’, Царството небесно е във всеки от нас, ако живеем според Евангелието“ Вж. Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на Светото Евангелие. Ч. 1. Света Гора, Атон, 2003, с. 81.

[14]. Цит. съч.

[15]. Пак там.

[16]. Киров, Димитър. Дева Мария. Благословената между жените. Пловдив, 2011, с. 43.

[17]. Пак там

[18]. Пак там, с. 38.

[19]. Цит. по: Киров, Димитър. Цит. съч., с. 43.

[20]. Пак там.

[21]. Молитвеник. С.: Синодално издателство.⁸1996, с. 182.

[22]. Пак там, с. 194.

[23]. Пак там, с. 182.

[24]. Пак там, с. 183.

[25]. Пак там, с. 186.

[26]. Пак там, с. 191.

[27]. Пак там, с. 184.

[28]. Пак там, с. 185.

[29]. Пак там, с. 189-190.

[30]. Пак там, с. 190.

[31]. Пак там, с. 192.

[32]. Пак там, с. 196.

[33]. Пак там, с. 197-198.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cN8