Ева Ковачева

От изложеното дотук става ясно, че причината за написването на Посланието не са догматически спорове. Апостол Павел научава, че между християните в Коринтската църква се зародили спорове, разцепления, състезания, възгордяване, разделяне на партии, безпорядъци, неуредици и нередности на вечерите на любовта. Според св. Иоан Златоуст, още с първия стих на първата глава в това Послание, апостолът с всеки израз започва да сломява гордостта на Коринтяните[25]. В тази връзка той им обяснява, че Църквата е една Божия в Иисус Христос, а не в тогова или оногова, че всички трябва да се намират в единомислие и съставляващи едно тяло Христово, че Христос е единият Глава на Църквата и Църквата е едно тяло под Главата – Христос, както и че всички духовни блага идват непосредствено от Него. Апостол Павел иска красноречиво чрез словото си да накара Коринтяни да трепнат от своите противни на християнската вяра разправии и да се ужасят от своите безсмислени спорове[26]. Пак според св. Иоан Златоуст „ясно е доказано, че честта, която въздавали Коринтяни на своите учители, никому не може да принадлежи, освен на Господа[27]“. А връзката за постигането на това единство е – любовта.

Темата за любовта, изложена в 1 Коринтяни 12:31-13:13 може да се разгледа следователно като цялостен отговор на гореизложените теми в посланието, които се обобщават в един главен проблем сред Коринтяните – разногласията, раздорите и разцепленията, които се изразяват в няколко отношения: 1) кой апостол е по-голям от другия и от кой апостол християните са обърнати към вярата и са получили кръщение; 2) препирания и спорове по отношение на знанието и мъдростта; 3) духовните дарби, които служили на Коринтяни за възгордяване, надпревара и завист; 4) небратските сцени с изяждането на храната на вечерите на любовта и 5) безредието в църковните събрания.

От Първо послание до Коринтяни се вижда, че дори християни като Коринтяните, обърнати към вярата от трима апостоли (1 Коринтяни 1:12, срв. 3:22) и имащи благодатта и дарбите на Светия Дух[28], живеят в разцепления, разделения и спорове без да осъзнават, кое е онова, което ги обединява в едно. Това не е нито вярата, нито знанието, нито само изповядването и призоваването на Господ Иисус Христос, а любовта, проявена чрез добри дела към ближните, в което именно се състои Христовото учение.

Това е свързано още с нравствения идеал, към който всички християни са призовани. Св. апостол Иоан казва: „Бог е Любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (1 Иоан 4:16). А тъй като Христос призовава последователите Си „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Матей 5:48), то следователно те трябва да се уподобяват на Бога и в любовта, която е Негова същност. А любовта на Бога е вечна, непреходна, постоянна, неизменна, безкористна, еднаква към всички Негови творения, което означава, че тя обхваща всички хора и всички живи същества. Любовта е най-голямо, което стои над всичко и заради което е всичко.

Глава 13 на Първо послание до Коринтяни стои в тясна връзка с глава 12, на която се явява като продължение, което проличава от това, че стих 31, служи като мост между двете глави и защото в глава 13 се прави съпоставяне между любовта и изложените в глава 12 духовни дарби, изтъквайки се нейното превъзходство над тях, при което някои дарби се споменават отново. От глава 12 на Първо послание до Коринтяни става ясно, че многобройните дарове, които обладавали Коринтяните и които те така желаели, не ги водели към целта. Те не постигали нито единство, нито ги свързвали в едно тяло, освен това тези дарби имали преходно и случайно значение. В сравнение с тях в 1 Коринтяни 13:8 се изтъква, че любовта е непреходна и неизменна, а всяка изменчивост е признак на несъвършенство[29]. От разделенията и разцепленията, които съществували между тях, злото се увеличава, а те трябва да бъдат сглобени и слепени в единомислие, единодушие, в едно сърце и действащи в един дух – в духа на любовта[30]. Всичко това посочва към едно нещо – с 1 Коринтяни глава 13, апостол Павел иска да каже на Коринтските християни, че това което липсва при тях е любовта, защото любовта е центърът, който събира християните и принципът, който ги обединява. За това св. апостол Павел очертава картината за единността на Църквата като едно тяло с много членове, за да подчертае, че любовта е, която свързва нейни членове. Любовта организира, тя поставя човека в правилни отношения с всички части, тоест с всички живи същества и с Бога. Тя посочва мястото на човека в Божествения организъм, в тялото Христово, и го свързва с целокупния живот. Когато човек обича, той се свързва с всички части на това тяло и извършва правилно своята функция и задача, определена му от Бога. Чрез 1 Коринтяни глава 13, стояща в пряка връзка с 1 Коринтяни глава 12, апостол Павел иска да каже също, че любовта не само стои над всички духовни дарби, но и че тя осмисля тяхната употреба, защото дарбите се дават от Бога на хората, не за самите хора, за да ги държат в себе си и да се величаят с тях, а за да ги използват за благото и усъвършенстването на другите (1 Коринтяни 14:12). По подобен начин се казва същото в Послание до Римляни: „никой от нас не живее за себе си и не умира за себе си, но живеем ли – за Господ живеем, умираме ли – за Господа умираме“ (Римляни 14:7). Това се отнася и за природните дарби и таланти, но в още по-голяма степен за духовните дарби:  „И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има – кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, – всичко да става за поука“ (14:26 и следва).

Освен духовните дарби, в Църквата има и различни служения, които се дават също за благото и усъвършенстването на всички: „И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство, та да не бъдем вече младенци… а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос, от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се съзижда в любов“ (Ефeсяни 4:11-16). От това място става отново ясно, че както и в Първо послание до Коринтяни, различните служения се дават за единството на всички части и благото на цялото, при което съзиждането става в любовта. По подобен начин е казано това и в разглежданото от нас Първо послание до Коринтяни: „И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици. Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци? Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?“ (1 Коринтяни 12:28-30).

Когато говори за вярата, надеждата и любовта, апостол Павел казва: „По-голяма от тях е любовта“ (1 Коринтяни 13:13). Той счита любовта за по-голяма, поставя я по-високо, първо защото тя обгръща в себе си и вярата, и надеждата, и второ, според блажени Теофилакт заради нейната непреходност спрямо останалите: „Вярата, надеждата и любовта са по-трайни от тях (защото това означават думите: „а сега остават тия три“, тоест продължителността на тези три); но и от самите тях най-голяма е любовта, защото тя продължава и в бъдещия век“ и допълва малко по-нататък: „Но и от тези добродетели, които ще останат по-дълго, най-голяма е любовта. Защото, когато дойде краят, вярата и надеждата ще се прекратят, а любовта, като най-силна и крепка, ще остане[31]“.

На въпроса, защо св. апостол Павел говори на изключително много места в своите Посланиял[32] главно върху вярата и надеждата, а в Първо послание до Коринтяни той поставя любовта над тях, ще отговорим по следния начин: в Посланията до Римляни, Галатяни и до Евреите той говори най-много по въпроса за вярата и надеждата, защото в тях иска да изтъкне на иудеите по-силно предимството и значението на вярата в Иисус Христос пред спазването на Моисеевия закон. Тази тема той разглежда в тези Послания във връзка с иудео-християните, които са главни негови опоненти. Те продължавали да настояват за спазването на Старозаветния закон и обрязването и да убеждават останалите християни също в това[33]. А в Първо послание до Коринтяни апостол Павел говори най-много за любовта, защото при тях няма спорове по отношение значението на Стария спрямо Новия Завет, а на преден план излиза въпроса за взаимоотношенията между християните и връзката, която ги обединява, в контекста на духовните дарби и църковната дисциплина.

По-следващи аргументи, че „Химнът на Любовта“ е добре интегрирана част в Първо послание до Коринтяни, стояща във връзка с цялото негово съдържание, са други изказвания на св. апостол Павел за любовта в същото Послание: „…мислим, че всички имаме знание. – Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава“ (8:1); „Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него“ (8:2-3; паралел 1 Иоан 4:7-8); „всичко у вас да става с любов“ (16:14)[34]. В подкрепа на интегритета и връзката на „Химна на любовта“ с останалите теми в посланието, стои факта, че всяка от тях св. апостол Павел разглежда не само на едно място, но преповтаря, споменава или допълва и в други глави. За единството на Църквата той говори в 1:10,13; 3:9-11,21-23;10:17; 12:12-14; 14:12;15:28; 8:6, за разделението на Павлови, Аполосови и Петрови в 1:12; 3:4-8,22; 15:10-11; 16:12; оспорване на апостолското достойнството на св. апостол Павел (глава 9:1-3 и следва; глава 15); за споровете по отношение на знанието и мъдростта (глава 1-глава 4, 8:1-3), за безредията в църковните събрания в 4:19;11:18-34;14:26-40; за християнската свобода, свързана с отношението между християните (7:20-24;8:9;10:23,29); за раздорите и разцепленията (глава 1;глава 3; 4:6-7,18-19; 5:2,6-8;11:16-19;12:25); за надпреварата, завистта и гордостта по отношение на духовните дарби (глави 12, 13 и 14) и за любовта в 4:21;8:1-3;12:31-13:13;16:14,24.

Св. апостол Павел показва на Коринтяни в какво се състои същността на християнството и защо този пътят на любовта е първостепенен и ненадминат. Според B. Schulthess[35] глава 13 на Първо послание до Коринтяни е всичко друго, но не и лирическо излияние. С „химн“ според него тази глава няма нищо общо. Това на първо място е един урок, който св. апостол Павел дава на Коринтяните. Той засяга в него точно злочестините, в които те се намирали. Този текст представлява според цитирания автор всъщност едно мощно осъдително слово или апел към централното значение на любовта. В Послание до Римляни (8:35-39; 13:8-11) св. апостол Павел говори също за любовта пред християните, но с предпазливост, съзнавайки какво неразбиране може да предизвика тази дума, но в 1 Коринтяни глава 13, той прави това с една несравнима сила и решителност. Във всички негови Послания се вижда, че той използва за „любов“ думата „ἀγάπη“ (agape)[36], която в противоположност на ἔρως(eros), (желаеща, искаща любов), не иска нищо за себе си, а се раздава и жертва. Целта на това отдаване са неценните, виновните, враговете, всички онези, които човешки погледнато не заслужават тази любов. За това „агапе-любовта“ по своя произход е Божествената любов (2 Коринтяни 5:14;2 Коринтяни 13:13;1 Иоан 4:16;Галатяни 2:20; Римляни 15:30)[37]. Тази любов не е това, което се разбира обикновено под думата „любов“ дори също под „християнска любов“. Тя не е човешка възможност и не е „най-висша добродетел“. Ако тя беше това, което хората обикновено разбират под любов – малко дружелюбност или готовност да се помогне, светът щеше да продължи и без Христос. „Агапе-любовта“ може да бъде подарена само в Христос чрез Светия Дух (Римляни 5:5в) като радикално нова, противопоставяща се на старата „аз-природа“ действителност[38]. Св. апостол Павел говори за тази любов като я сравнява с най-висшето и най-голямото, което един християнин би притежавал. От Първо послание до Коринтяни се разбира следователно, че тази църква е била много богата на духовни дарби, но много бедна на любов. От това не трябва да се заключава, че другите дарби не са имали стойност в очите на св. апостол Павел, иначе той не би продължил в 1 Коринтяни 14:1 да поощрява Коринтяни да показват ревност за духовни дарби. Но не големите и прекрасни духовни дарби са нищо, а аз „нищо не съм“ ако имам тях, а любов нямам. С това се вижда единствената и неповторима стойност на „агапе-любовта“. Според B. Schulthess цялата църковна история би протекла по друг начин, ако любовта беше останала централното. Също множество християнски събрания, взаимоотношения, бракове и приятелства не биха се разпаднали, ако владееше агапе-любовта, защото тя е дълготърпелива, пълна с благост, не се превъзнася, не се гордее, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, всичко извинява и всичко претърпява (1 Коринтяни 4-7). Тя не живее от другия, това означава, че тя не обича само когато обстоятелствата го позволяват, а тя черпи без прекъсване любов от пълнотата на Христа[39]. Тази истинска любов не се възпламенява от достойните за любов качества на обкръжаващите ни хора, а тя обича другите и се опитва да ги разбере, дори тогава, когато от човешко гледище, няма много за обичане. Ако имат в себе си Коринтяните тази истинска апагапе-любов, те ще се освободят автоматично от склонността си към раздразнения и спорове, а нередностите и безредието, които развалят техния съвместен християнски живот, ще изчезнат от само себе си. Примерно, завистта няма място в едно сърце, където владее агапе-любовта, защото завистта, превъзнасянето и гордостта са качества, които не допускат любовта. Те имат цел да поставят човека на преден план, а това е в противоположност на истинската любов, която не търси на първо място своята изгода, а благополучието на другия. В това се състои казаното в Послание до Римляните: „любовта не прави зло на ближния“ (Римляни 13:10)[40]. Ние не можем да произвеждаме тази любов, но тя може да ни бъде подарена. Християните трябва да се молят и да я търсят постоянно, да бъдат пропити, проникнати и изпълнени от тази Христова любов[41]. Следователно при любовта, за която говори св. апостол Павел в Първото си послание до Коринтяни, не става въпрос за любов само като чувство или добро поведение. Той говори за Божествената любов „ἀγάπη“ (agape), която слиза отгоре като дар от Бога към човека, и към която християните трябва най-много да се стремят да получат. Затова, апостол Павел съветва Коринтяни, да търсят, да просят и да искат именно този най-висш дар от Бога.

Тъй като „Химнът на любовта“ на св. апостол Павел е свързан и въобще с темата за любовта, която пък е централна за Христовото учение, предадено в книгите на Новия Завет, трябва да се засегне и това, че любовта за която се говори има и друг аспект – тя има универсален характер. Учението на Иисус Христос за любовта между хората е ново в сравнение с учението в Стария Завет[42]. В прощалната Си беседа към учениците Той казва: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Иоан 13:34; срв. 15:12, 17). В Стария Завет се упоменава също за любов към ближния (Левит 19:18), но с тази разлика, че поради ограничеността на старозаветния човек, тя не е била универсална, а ограничена, простирала се е само до съплеменниците. Любовта, към която призовава Иисус Христос в Евангелията, е любов към всички хора – без оглед на вяра, раса и националност. На въпрос на един законник, кой е ближният на човека, Иисус Христос отговоря с притча за милостивия самарянин (Лука 10:25-37)[43]. Тъй като самаряните изповядвали различна вяра от тази на иудеите, заради което иудеите ги избягвали и не искали да общуват с тях, става ясно, че любовта трябва да бъде и към хора от друга вяра, религия и народност.

Освен, че любовта е „новата заповед“, която Иисус Христос дава на човечеството (Иоан 13:34; срв. 15:12, 17), Самият Той казва още, че в нея се съдържат и обобщават всички останали заповеди и наставления (Матей 22:37-40)[44]. Иван Панчовски много добре обяснява връзката между любовта, другите добродетели и действията на човека. Според него когато любовта към Бога „заема централно място в душата на вярващия, определя цялото ѝ съдържание и дава насока на всичките ѝ прояви[45]“. От това следва, че 1 Коринтяни глава 13 стои още в тясна връзка с изпълняването на Христовото учение, защото в „Химна на любовта“ става въпрос за дейната любов, проявена чрез добри дела. Това показва две неща: първо, че учението на св. апостол Павел за любовта е здраво основано на Христовата повеля, че силата на Неговото учение не стои във вярата, знанието и самото изповядване на Иисус Христос като Господ, нито само в думите, а в делата. Сам Христос казва: „по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:20-23; срв. Матей 7:24-29; Лука 6:44-49; Иаков 1:22-25; 2:14-26; 1 Иоан 1:3-6;2:9-11;3:11-24;4:7-21). Неслучайно от всички горепосочени места привеждаме като цитат точно тези стихове (Матей 7:20-23). Това място от Евангелие на Матей е много важно, защото в него се говори освен за делата, като потвърждение на казаното преди това, но и се упоменават някои от духовните дарби, за които става въпрос в Първо послание до Коринтяни глави 12, 13 и 14. Вторият извод, който се извежда от това е, че „Химнът на любовта“, изложен в 1 Коринтяни, глава 13, се намира в тясна връзка с изпълняването на Христовото учение на дело, което означава още, че между св. апостол Павел и св. апостол Иаков всъщност няма противоречие по въпроса за отношението между вяра и дела (срв. Иаков 2:16-26), въпрос, многократно обсъждан в теологията. Твърдението, че апостол Иаков наблягал на делата, а апостол Павел на вярата, се вижда от 1 Коринтяни, глава 13, че не е основателно. Апостол Павел говори ясно за дейната любов, проявена чрез добри дела, като само добавя към апостол Иаков, че ако делата биват вършени без любов с егоистична цел, от тях пак няма да има полза.

Не на последно място в тази връзка ще се каже нещо и за личността на св. апостол Павел. Според Павел Стефанов това, че св. апостол Павел представя любовта в 1 Коринтяни, глава 13 с такава неповторимост и сила, говори, че самият той е притежавал тази любов и я познавал добре, какво тя е, и с какво се характеризира: „Ако Блаженствата ни представят портрета на Спасителя, тринадесета глава на Първо послание до Коринтяни ни дава портрета на св. апостол Павел. Той знае, че истинската любов никога не отпада, защото сам я притежава в изобилие и я споделя без угризения[46].“ Към това негово изказване ще се приведат два стиха от св. апостол Павел, които говорят за същото. С единия от тях, той завършва разглежданото от нас Първо послание до Коринтяни: „и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин“ (1 Коринтяни 16:24). Другият стих, отправен също към Коринтяните, се намира във Второто негово  Послание до тях: „На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас“ (2 Коринтяни 12:15).

От всичко изложено се заключава, че с всеки стих от „Химна на любовта“ св. апостол Павел отговаря на проблемите в Коринтската църква, изложени от първата до последната глава на същото Послание: любовта е връзката, чрез която се осъществява единството на Църквата, в противоположност на разцепленията; любовта е, която внася мир в безредиците и недисциплинираността; любовта е вътрешната сила, която сплотява, обединява и организира; любовта е, която назидава, в противоположност на знанието и мъдростта, които възгордяват; любовта е, от която се обуславят отношенията между хората; любовта е най-висшият дар, към който трябва да се стремят християните; любовта е над всичко и заради което е всичко; тя е непреходна.

Когато се казва, че Бог е любов, се подразбира същността, от която всичко произлиза. От любовта се поражда животът. От любов Бог създава света и хората. Вън от любовта ние не познаваме Бога (1 Иоан 4:8). Любовта обхваща всичко в себе си, затова и доброто като плод на любовта се съдържа в нея. Любовта е вечна и неизменна. Любовта стои над разликите на хората като народност, вяра и раса. Тя е това, което ги обединява. Само Бог люби, защото „Бог е любов“ (1 Иоан 4:16), но хората могат да станат проводници на тази Божествена любов, а основна нейна черта е, че тя се проявява еднакво към всички хора и към всички живи същества, независимо от това, дали те са добри или лоши, праведни или неправедни. Да любиш хората, дори и когато те не те обичат и не ти мислят доброто, да им служиш постоянно, без те да знаят това – това ще рече служене на Бога.

Използвана литература

Авторски колектив (съставители). Жития на светиите. С., 1991.

Бл. Теофилакт (Архиепископ Български). Тълкувание на Посланията на свети Апостол Павел. Ч. 1. Атон, 2015.

Гошев, И. (протойерей). Учението на дванадесетте апостоли. Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930-31.

Гяуров, Х. Св. Апостол Павел – апостол на любовта. Духовна култура, 1951, кн. 7-8.

Панчовски, И.  Християнска любов към Бога, ГДА. С., 1971.

Попов, Х. Изяснителен преглед на Апостолските послания и Апокалипсиса. С., 1990.

Св. Иоан Златоуст (Цариградски Архиепископ). Тълкуване на Първото Послание на св. апостол Павла до Коринтяните.  Беседи 1-5. Библиотека Творения на светите отци. С., 1938.

Стефанов, П. (архим). Свети апостол Павел и неговите Послания (03/09/2008), http://www.pravoslavie.bg/Темите/свети-апостол-павел-и-неговите-послан/ [електронен ресурс към февруари 2016]

Bonnet, С. Melqart. Cultes et mythes de l’Héraclès tyrien en méditerranée. Studia Phoenicia Bd. 8. Leuven, 1988.

Schottroff, L. Das Hohelied der Liebe 1. Korinther 13,1–13, Predigttext am 14. Februar 2010,  http://www.jungekirche.de/2009/409/schottroff.html [електронен ресурс към февруари 2016]

Schulthess, B. Das Hohelied der Liebe (1. Korinther 13) – Auslegung, [електронен ресурс към 2015]

Schenke, M.-H./Fischer, K. Einleitung in die Schriften des Neuen Testaments. Bd. I, Die Briefe des Paulus und Schriften des Paulinismus. Berlin, 1978.

Vidman, L. Isis und Sarapis bei den Griechen und Römern. Epigraphische Studien zur Verbreitung und zu den Trägern des ägyptischen Kultes. Berlin, 1970.

______________________________________________

*Публикувано в: Мисъл, слово, текст. Т. 1. Изд. „ИМН“- Пловдив, 2016, с. 49-66. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[25]. Св. Иоан Златоуст, цит. съч., с. 9.

[26]. Попов, цит. съч., с. 204.

[27]. Цит. по: Попов, цит. съч., с. 205.

[28]. Употребата на всеки духовен дар трябва да бъде осмислено.

[29]. Попов, цит. съч., с. 263-266.

[30]. Пак там, с. 203.

[31]. Блажени Теофилакт, цит. съч., с. 306.

[32]. Това са предимно Посланията до Римляни, до Галатяни и до Евреите.

[33]. Външното обрязване според апостол Павел става излишно, защото при християните то е вътрешно и става чрез кръщението (Бел. авт.).

[34]. И още един стих с не толкова пряко значение: „Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух? (1 Коринтяни 4:21)

[35]. Schulthess, Beat. Das Hohelied der Liebe (1. Korinther 13) – Auslegung. [електронен ресурс към 2015]

[36]. Трябва да се изтъкне разлика между обикновената човешка любов и Божията любов. Човешката любов е егоистична, лицеприятна, избирателна, користолюбива, непостоянна, изменчива и преходна. Божествената любов е постоянна, непреходна, еднакво проявена към всички живи твари. За това във философията се говори за четири вида любов: φιλíα (philia), ἔρως (eros), στοργή (storge), ἀγάπη (agape). Християнството използва понятието  ἀγάπη за обозначаване на любовта, която идва от Бога (Бел. авт.). За последния вид любов важи, че няма причини, които могат да я изменят. С това се обясняват качествата, които апостол Павел ѝ приписва: вечност, неизменяемост, не мисли зло, не дири своето, дълготърпелива, пълна с благост и се радва на истината.

[37]. Schulthess посочва и по-конкретно такива стихове в Новия Завет, от които става видно, че Божествената любов се изявява и от трите ипостаси на Троицата – Отца (2 Коринтяни 13:13; 1 Иоан 4:16), любовта на Христос (2 Коринтяни 5:14; Галатяни 2:20) и любовта на Духа (Римляни 15:30).

[38]. Schulthess, цит. съч., с. 1.

[39]. Пак там, с. 2.

[40]. Пак там, с. 3.

[41]. Пак там, с. 4.

[42]. В Стария Завет има подобна заповед за любовта към Бога: „Слушай, Израилю“ /Sch’ma Israel/ (Второзаконие 6:4 и сл.), която в Новия Завет (Матей 22:37-39) се допълва с любовта към ближния. Вж. Schottroff, Luise Das Hohelied der Liebe 1. Korinther 13,1–13, Predigttext am 14. Februar 2010,  http://www.jungekirche.de/2009/409/schottroff.html [електронен ресурс към февруари 2016]. Любовта към ближния е естествено продължение към първата заповед, защото любовта към Бога се проявява чрез любовта към ближния. И. Панчовски се изразява за това по следния начин: „В християнската любов Бог и човек са неразривно свързани, така че не е възможно да обичаме Бога истински, без заедно с това да обичаме и човеците…Като проява на християнина евангелската агапи е едновременно любов към Бога и любов към ближните: по произход, сърцевина и цел тези два вида любов са същностно едно и неразделно цяло“. Вж. Панчовски, Иван, Християнска любов към Бога, ГДА. С., 1971, с. 29. Според блажени Августин „От гледище на ранг любовта към Бога е първата заповед, но от гледище на дейността първа е любовта към ближния“. Цит. по: Панчовски, цит. съч., с. 30. „Любовта към ближния е пробният камък и доказателство за наличието на истинска и искрена любов към Бога“. Пак там, с. 30.

[43]. Гяуров, цит. съч., с. 43.

[44]. В Евангелие на Матей по подобен начин са предадени думите на Христос, че върху заповедта за любовта към Бога и към ближните, се крепи целия закон и пророците (Матей 22:37-40).

[45]. Панчовски, цит. съч., с. 34.

[46]. Вж. Стефанов, Павел, архимандрит. Свети апостол Павел и неговите Послания (03/09/2008), http://www.pravoslavie.bg/Темите/свети-апостол-павел-и-неговите-послан/ [електронен ресурс към февруари 2016].

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cKR