(богословски анализ)
Свещеник Стоян Чиликов
Въведение
В основата на този текст стои докладът ми на същата тема, който изнесох през 2007 година на Международна научна конференция в София, която беше организирана от Центъра за проучване на нови религиозни движения. Тъй като този доклад, заедно с подобен на пастор Димитър Дакашев, който е бивш член на религиозното движение, бяха единствените изследвания по темата, както и единственият богословски анализ на новото религиозно движение, реших да го публикувам, като актуализирам фактологията с оглед развитието на сектата през последните години. Новите факти от развитието на „Тракийската църква“ в България са преди всичко свързани с нейната регистрация през 2014 година, новите псевдонаучни открития на братята Гайдарски, свързани с откритието на така наречената „Библия Бесика“ и обикновени фалшификации и интерполации на някои места от ръкописи на Евангелията.
***
Заедно с разпространението на християнството в Римската империя се появяват и първите ереси, които имат пряка или косвена връзка с юдейството или езичеството. И така е до днес. От появилите се на българска територия нови религиозни учения ще откроя няколко, които се отличават със своята оригиналност. На първо място това е богомилството, следвано от дъновизма, а в последните години са новопоявилите се в България „Тракийска църква“ и обществото „Път на мъдростта“ на Ваклуш Толев от Пловдив. Към тях може да се прибави и сектата на Мария от село Каравелово, Карловско, чието учение също има свои специфични особености. За най-оригинално и древно досега се смяташе богомилството, което има впоследствие своята връзка с протестантските деноминации и това му придава допълнителен „авторитет“. На второ място стои дъновизмът, който със своята паневритмия е много оригинален и атрактивен за много хора, които имат духовни търсения.
Появата преди близо три десетилетия на „Тракийската църква“ е свързана с много предизвикателства. Тя се представя за най-древната християнска общност по земите, на които живеем днес, като твърди, че през първи век са съществували християнски общини сред местното население – предимно траките. Според изворите християнство по земите, в които сега живеем, е имало, но то не е било добре организирано и разпространено през I-ви вeк. „Тракийската църква“ проповядва, че нейна канонична библия, съгласно чл. 7, ал. 2 на устава ѝ, е така наречената „Библия Бесика“, като твърди, че тя е написана на бохарски диалект, тоест едно наречие на коптския език. Така тази църква слага знак на равенство между бохарски и тракийски, без изобщо да свързва библията на бесите от края на IV-ти век със св. Никита Ремесиански[1].
1. История на „Тракийската църква“ в България. Причини за поява на новото религиозно движение
„Тракийската църква“ в България е известна още под наименованията: „Градът на Христос“, „Нови Иерусалим“, „Съборна църква“, „Академия Орфика“, а също и с абревиатурата за обединително християнско движение – EPOCH (Ecclesia Protestanto-Orthodoxo-Catholico-Hebraica).
За основатели се считат двамата братя Стефан и Цветан Гайдарски. Стефан Гайдарски е психиатър и макар че е емигрирал в САЩ (Лос Анджелис), оттам продължава да ръководи новосъздадената религиозна общност. В България официален ръководител и „архиепископ“ на „Тракийската църква“ се явява Цветан Гайдарски. През 1991 година църквата започва да действа като самостоятелно движение извън другите протестантски общности в България. На 7.12.1998 година са регистрирани от Столична община като местно поделение на Обединени Божии църкви с председател Димитър Дакашев. На 1 септември 2006 година Академия Орфика е регистрирана като меценат в Министерството на културата. През март 2014 година е регистрирана от Софийски градски съд като нова религиозна общност с наименованието „Тракийска църква“. Към мотивите, които представят в съда, Цветан Гайдарски прилага и Устава на движението, в който според чл. 1 и чл. 6 тя се обявява за правоприемник на всички западни и източни религиозни институции от времето на апостолите Павел и Андрей от I-ви век по нашите земи.
Въпреки реакцията на Дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет, че правоприемство се доказва по съдебен път, а не чрез устав, сектата на братя Гайд, както съкратено се наричат, е узаконена от Софийския градски съд като регистрирано вероизповедание в нашата страна.
Така от началото на 90-те години чак до наши дни „Тракийската църква“ в България развива дейността си в рамките на закона, като попълва редиците си главно от православни българи, които не познават вярата си – един изключително болен проблем за нас, или от харизматичните протестантски общности, които в основата си имат нездрава мистика. Българинът през всичките тези години от 1989 година насам не е спрял да търси упованието си в Бога. За съжаление, поради различни причини, след като не намира това, което търси, в Православната църква, той отива там, където мисли, че ще намери някакво удовлетворение на своите духовни потребности и на уж съвременния си мироглед. Днешният човек търси да задоволи своите духовни търсения в окултизма, в спиритизма, в Ню Ейдж движението и тем подобни, защото вярва, че там влиза в досег с висши сили и получава много „духовни“ преживявания, понякога „дарби“, различни „явявания“, но не получава Христос. Смисълът на вярата в Христос не е в това човек да получава някакви духовни приоритети или състояния и преживявания, а по-скоро в това човек да стане християнин, „нова твар[2]“ , както казва св. апостол Павел, и да се научи да дава, а не само да получава.
2. Извори за учението на сектата
Учението на „Тракийската църква“ в България е много неясно, тайнствено, странно и за повечето от нейните последователи в същността си е непознато. Основните извори за учението на движението са книгите „Тракийски послания“, „Тракийски хроники“ и още три новоизлезли книги, които повтарят идеите, застъпени в апокрифите на „Тракийски послания“. Книгата „Тракийски послания“ представлява сборник от различни писма – апокрифи плюс евангелието на св. апостол Иоан Богослов, посланията на св. апостол Павел до филипяни, колосяни и ефесяни. Включили са вътре и книгата „Откровение на св. апостол Иоан Богослов“ и неговите три послания. Интерес представляват поместените в сборника „Песента на Орфей – Тайна беседа между Тройно-Великия Тълковник и Сина му“, „Беседа на Тройно-Великия Тълковник (Орфей) относно Добрия Пастир“, „Съборно послание на Мелхисидек до църквите из цялата империя, която е на звяра“, „Първото послание на Мелхиседек до братята в Тракия“, „Второто послание Мелхиседеково до братята в Тракия, сиреч тези, които се наричат тракийци, а днес българи“, „Скритите първа и втора глави на второто послание Мелхиседеково до избраните братя в Тракия“. В тези апокрифни послания се говори за тирикийския народ, който се отъждествява с тракийския: „преки потомци на този тирикийски народ повече от всички тях обаче сте вие заедно с целия български род[3]“ . Самият основател Стефан Гайдарски се опитва да лансира идеята си за някакво сходство с Мелхиседек, като използва името му. В „Тракийските послания“ фигурират и „Хроники на древноегипетския историк Мането относно древните начала на Египет и Иерусалим“. В тях се прокарва идеята, че траките са дали началото на древноегипетската цивилизация и писменост. Друг извор за учението на сектата може да бъде информацията, поместена в интернет, особено http://www.lozata.org и http://www.lozata.com, където има много материали за дейността и учението на сектата, предоставени от бивши нейни членове[4]. Там са изнесени в публичното пространство няколко интервюта на Цветан Гайдарски. Информация за учението на сектата има и на нейните сайтове: http://www.CityofChrist.com, http://www.trakia.org, http://www.tsvetanguide.com. Въз основа на материалите, публикувани в интернет, става ясно, че една от важните книги, смятани за извор за учението на „Тракийската църква“ в България, е известната древноегипетска „Книга на мъртвите“, която се използва от „Тракийската църква“ под наименованието „Египетска книга на възкресението“. А олтарът в един от храмовете на „Тракийската църква“ е изписан с египетски йероглифи.
3. Учение на сектата
Учението и „богослужебният живот“ на „Тракийската църква“ в България е конгломерат от християнство (православие, римокатолицизъм и протестантизъм) плюс окултизъм и лично творчество на братята Стефан и Цветан Гайдарски. Личният принос на братята Гайдарски е много сходен с този на Джоузеф Смит и основаната от него „Църква на светиите от последните дни“. Стъпвайки на религиозните възгледи и практики на либералното протестантство (особено на харизматичните движения), „Тракийската църква“ в България говори за иерархия, седем тайнства, литургия, иконопочитание, богослужение, като същевременно всичко това е примесено с окултни масонски идеи и вярвания, свързани с тракийско-орфическите мистерии на древността. Впоследствие личността на Христос е замествана от образите на Орфей или египетския бог Озирис (Хорус). Интересен е подходът на братята Гайдарски, които използват национализма и липсата на познание по въпроса за траките и християнството сред повечето от българите днес. Твърденията на братя Гайдарски за християнство сред траките по нашите земи през I-ви век, за откриване на „Библия Бесика“ и разшифроване на тракийското писмо са несериозни и абсурдни за всички водещи специалисти-траколози[5]. Използването на иконите, богослужението, литургията и тайнствата са по-скоро за оприличаването с Православната църква. Ясно е, че не може да има извършване на тайнства и богослужение без тайноизвършител. Саморъкополагането на братята Гайдарски е акт на липсата на вяра в Христос.
Основните доктрини на „Тракийската църква“ в България са съставени от двамата братя Гайдарски, които смесват християнски елементи със съвременно новоезичество под формата на „древната тракийска вяра“. Да се търси влияние на тракийската вяра и писменост върху древноегипетската цивилизация и писменост е абсурдно, след като няма запазени никакви паметници на тракийската писменост. В „Скрита глава от второто послание Мелхиседеково до избраните братя в Тракия“ пише: „Затова, братя мои, да не ви заблуди някой – не се написаха новозаветните писания изпърво в Израил нито на еврейска, нито на арамейска реч, но се написаха най-първо при делтата на Нил, където Тракия оплоди Египет, и се написаха не на друга, но на Бохарска реч, а коя е тази реч, братя мои, която в Египет се наричаше Бохарска, а гърците я наричаха Бугарска, ако не речта, на която се говореше в Тракия още изначало? Тази реч беше възприета като диалект в Египет и на нея се записаха най-първо Сборните Новозаветни книги и Евангелия, и се пазят на тази реч, написана с първата прото-Кирилица, даже и до днес. Защото именно светите Евангелия, написани на тази първа прото-Кирилица, се пазят ревностно от Тракийските и от Коптските Египетски християни и до днес[6]“ .
Национализмът, който е интерпретиран погрешно от политическите сили не само в България, но и в Европа, е използван от братята Стефан и Цветан Гайдарски, за да придадат авторитет на своето ново религиозно учение. Но идеите, независимо че са научно неиздържани и зле фалшифицирани, когато са във връзка с национализма, се сблъскват с есхатологичната идентичност на Църквата, за която нито един народ не е богоизбран. Богоизбран народ, новият Израил са кръстените в Христос, а не отделни нации. Цветан Гайдарски умишлено спекулира с „новооткритата“ от него „Библия Бесика“, която би трябвало да аргументира и докаже богоизбраничеството на българския народ, наследник на древните траки, които дават писменост на египетската цивилизация и култура. Представените от него доказателства са на основата на коптски бохаирски ръкопис на четирите Евангелия на Новия Завет, известен като MS Huntington 17 MSH 17 и съхраняван в Библиотеката на университета в Оксфорд (Bodleian Library Oxford). Цветан Гайд твърди, че ръкописът предава евангелието според Иоан, глава 17, стих 10, по следния начин: „Всичко Мое е Твое, и траките са Мои, и Аз се прославям в тях[7]“. Тук не става въпрос за неправилно разчитане, а за умишлена злоупотреба и фалшификация с цел да се аргументира по „научен“ път появата на тракийската писменост и по този начин да се придаде авторитет на новото религиозно учение.
4. Богословски идеи. Христология
Посланията на Псевдо-Мелхиседек до Тракийците са обикновен апокриф с гностически произход. Стефан Гайдарски се провъзгласява смело за Мелхиседек, като се опитва да си приписва и неговото първосвещенство и първосвещенството на Христос. С други думи казано, така, както Христос е първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков, така и Стефан е първосвещеник по чина Христов. Св. апостол Павел в Посланието си до евреите прави уподобяване на Мелхиседек с Христос, като нямащ начало и край – „без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и по такъв начин е уподобен на Сина Божий – пребъдва завинаги свещеник“[8]. Така Стефан Гайдарски се оприличава на Мелхиседек и на Христос и използва правото си да събира десятък от доходите на членовете на „Тракийската църква“, така, както и Авраам е дал десятък на Мелхиседек.
Христологията на Цветан и Стефан Гайдарски е неясна, неточна и объркана. Догматическото учение е изложено с характерните за гностическите и апокрифните текстове мъгляви и двусмислени определения, от които не става ясно каква е мисълта и позицията на автора: „А сега, братя мои, относно Спасителя. Човек ли беше Той, братя, та да е юдеин, или човешки син, та да е син Авраамов?… И що е хулата против Бога, ако не, че Бог е наречен човек, а човекът е наречен Бог? И не е ли това от сина на погибелта, който прави Бога да изглежда като човек и още прави човека да изглежда като Бог; и, ако и да облече човешка плът, нима е юдеин? И ако е роден от Дева, нима е син на човек?“[9].
Отхвърлянето на апокрифните текстове в историята на Църквата е било в резултат на догматически и исторически неточности и изкривявания от страна на еретиците. Църквата е знаела своята вяра в Христос и отхвърляла решително всякакви изопачения, спекулации и заблуждения. Съчиненията на християнските автори и отците на Църквата са свидетелство за развитието на догматическата и богословската мисъл с цел оформяне на истините на вярата в Църквата. Тя не е приемала еретическите възгледи, а се е борила против тях, иначе едва ли днес щяхме да имаме неповредена християнската вяра. Дори когато се е случвало да се приписва на еретически възглед православен авторитет, Църквата го е разпознавала и е искала да се интерпретира правилно. Такъв е случаят със св. Кирил Александрийски (починал 444 година) и използваната от него формула μία φύσις τοῦ Θεοῦ Λόγου σεσαρκωμένη – „една въплътена природа на Бог Слово“. Св. Кирил Александрийски използвал тази формула, като предполагал, че тя принадлежи на св. Атанасий Александрийски (починал 373 година), докато всъщност тя била на Аполинарий Лаодикийски. Св. Кирил Александрийски не учел за едно естество, а за едно Лице. Учението му било православно, но не правел разлика в употребата на терминологията и по-точно между φύσις и υπόστασις (природа – ипостас). Въпреки употребата на сгрешената формула той мислел православно и впоследствие поправил грешката си.
В случая с Цветан и Стефан Гайдарски и ръководената от тях религиозна общност е ясно, че става дума за нещо, което не е плод на недоразумение, а на незнание и умишлено изопачаване и подвеждане на тези, които им оказват доверие. Имаме апокрифи, в които се съдържа сгрешено учение за Спасителя Христос. Според цитираните мисли на Псевдо-Мелхиседек излиза, че Христос не е Богочовек, че не е нито Бог, нито човек. Първата ерес е на Арий, който отричал божественото достойнство на Христос, а втората – на гностиците, които не признавали Христос за човек. Отричането на божественото и човешкото естество на Христос е отричане на цялото християнство. Ако Христос не е Бог и не е Човек, то „празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра […], вие сте си още в греховете“, както казва св. апостол Павел[10]. Тогава няма изкупление и спасение на човека, няма Църква, не съществува живот в Христос без Личността на Богочовека. Не съществува каквато и да е форма на християнството. Затова Църквата през IV-ти век се бори така дръзновено против христологичните ереси. „Защото Бог не е човек и човек не е Бог“, казва Псевдо-Мелхиседек[11]. „Защото Аз не съм човек, нито син на човек, нито полубог, нито получовек, нито, както те казват, богочовек. Ако и да облякох дреха на Човек, беше за миг, ако и да ходех сред тях беше за мигновение, ако и да умирах като тях, Аз бях животът, Който не познава смърт“[12].
Този апокрифен текст открито изповядва еретическите възгледи на Диодор Тарски, на Теодор Мопсуестийски и на Несторий („Ако и да облякох дреха на Човек“), че човечеството е било като дреха или като храм за божеството на Христос. Но е интересно защо тогава „Тракийската църква“ в България изповядва Девата за Богородица (Theotokos) за разлика от някои протестантски общности, които отхвърлят Богомайчинството на Девата. „Иисус Христос – казва „Тракийската църква“ – е притежател на световете още от утробата на Божията Майка (Theotokos)“. Но християнската традиция учи, че светът е сътворен от Логоса и че Словото приема плът и стана човек[13]. В единия ипостас на Словото е и божественото, и човешкото естество, което е възприето от Девата. Докато според апокрифните послания на „Тракийската църква“ не е така. „Понеже – казват те – ако е истина това, което казват, че Иисус Христос е роденият Богочовек с две природи – на Бог и на човек, как може тогава да е съществувал, преди да се е родил като човек, понеже знаем, че дойде в плът само веднъж?”[14] .
5. Еклезиология на „Тракийската църква“
Сгрешената христология ражда и сгрешена еклезиология. Христос е глава на Църквата, казва св. апостол Павел[15]. Ако Той, Христос, не е Богочовек, то тогава Църквата е обикновено учреждение или организация, която по нищо не се различава от безбройните човешки събрания и организации. Така, както всъщност „Тракийската църква“ в България обвинява Православната църква, понеже според „тракийците“ единствената истинска църква е „Тракийската църква“ в България, или EPOCH – Ecclesia Protestanto-Orthodoxo-Catholico-Hebraica. „Тя представлява неизброимото глобално население от протестанти, православни, католици и евреи по целия свят. Светият Божий народ от всички традиции и клонове на вярата […], един храм, който е наистина глобален, без граници във време, пространство, традиции или връзки. Градът на Христос принадлежи на светите люде от всички традиции, деноминации и обществени положения – навсякъде, които се намират в Неговото месианско царство. Това е място колкото за протестанти, толкова и за католици, колкото за православни, толкова и за евреи, юдеи, индуси, мюсюлмани и така нататък… Това е Град на Вечния Завет“[16]. Разбира се, подобна църква трябва да има и подобаващ епископ. Цветан се саморъкополага за епископ и започва служение на литургия на древната и бохарска реч в превод на „съвременна българска реч“[17]. Двамата братя се самопроизвеждат в кардинали и архиепископи на „Българската православна църква – тракийски обред“.
На 17 декември 2013 година умира стратегът на новото религиозно учение – Стефан Гайд. Това не възпрепятства развитието на „Тракийската църква“ в България. Регистрацията на „Тракийската църква“ под това наименование не само служи за прозелитизъм, но и за заблуда с името на Българската православна църква–Българска патриаршия, и както предполага тракологът професор Валерия Фол, е твърде вероятно всичко това да се прави с напълно материални подбуди – претенции към материално имущество на Българската правословна църква- Българска патриаршия.
Заключение
Ще спра дотук с анализа на учението на „Тракийската църква“ в България. За нас по-важно би трябвало да бъде кои са причините за появата и разрастването на тази деструктивна религиозна общност. Защо контингентът ѝ е предимно от интелигенцията на българския народ? Съвременният човек днес и в България, и по целия свят изобщо търси в религията спасение от напрегнатия и стресов живот, който води, търси методи и форми, с които да бъде силен, да бъде властен, да бъде независим; търси тайнственото, мистичното и съпровождащите го с това духовни състояния и „харизми“. Затова днес са много разпространени спиритизмът, окултизмът и движението „Нова епоха“. Аз съм убеден, че много от членовете на „Тракийската църква“ в България не познават изобщо нейното учение, но там намират удовлетворение на своите духовни потребности, защото, пак казвам, съвременният човек търси мистика и духовни преживявания, които да го направят по-силен в живота, да се чувства по-добре, по-сигурно, с повече надежда. Вероятно много от членовете на „Тракийската църква“ в България се чувстват комфортно там, намират съидейници, разбиране, може би проява на любов до момента, в който не се появят фактори, които да им разкрият истинската същност на това религиозно движение. А именно: макар че се нарича единствената църква, в действителност е секта на християнска основа, в която се нарушава свободата на личността и се потъпкват човешките права. Затворено общество, което се заключва по време на своите събрания и отказва да общува с мислещите по начин, различен от техния. Сляпо подчинение на лидерите и извършване на съд, с присъда над тези, които не са съгласни с ръководителите. Подобни присъди и преследвания на бивши членове на сектата ги довеждат до психически разстройства, каквито са случаите с Ралица – съпругата на Стефан Гайдарски в Лос Анджелис; Мария – съпругата на един от „епископите“; Ивайло Кастелиев и други. Изчезване или смъртни случаи след произнасяне на присъдите, каквито са случаите със скулптора Руси Русев и някои бивши пастори от движението[18]. Истината е, че подобни елементи: затворени общества, които отказват да общуват с другомислещите; сляпо подчинение на лидерите; всеки, който дръзне да изкаже свое мнение, бива изолиран; както и манипулативни пророчества изказвани уж от Божие име и започващи с: „Така казва Господ…“, са характерни за повечето протестантски деноминации, за което свидетелства и самият Димитър Дакашев[19].
Струва ми се в известна степен безпредметно да правим само анализ на някое религиозно движение, да посочваме грешките му и какви опасности крие то, без същевременно да потърсим причините защо хората отиват в сектите, какво ги привлича там и какво е възможно да се направи, за да не бъде така и да се ограничи тяхното влияние. На първо място според мен това е съвършеното непознаване от българския народ на „неговата“ православна вяра. Много от протестантските деноминации имат напълно погрешна представа за православната вяра и живот. Далеч съм от мисълта, че дори и да ги познават добре, всички ще си останат православни, или тези, които са в различни деноминации, ще се върнат в православната вяра. Нужно е разясняване на вярата, беседи, съвременни и подходящи проповеди, неделни училища и най-вече – здрав енорийски живот.
Библиография:
Тракийските послания, Фондация „Градът“, С., 2005.
Тракийски хроники, Фондация „Градът“, С., 2010.
Фол, В. Узаконяването на Тракийската църква е обида към обществото. – Във: вестник „Телеграф“, 31.07.2015 г. Електронен ресурс към 9.8.2019 г.: <https://news.nbu.bg/bg/in-the-media/uzakonqvaneto-na-trakijskata-cyrkva-e-obida-kym-obshtestvoto!1412>.
Фалшификациите в книгите на д-р Стефан Гайд и академик Цветан Гайдарски. Електронен ресурс към 09.09.2019 година: <https://nrbhistory.wordpress.com/2016/04/13/thracian-prophets-and-their-mistakes/>.
Милчев, К. Тракийската църква. Електронен ресурс към 09.08.2019 година: <http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2014/11/blog-post_27.html>.
http://www.lozata.org (вече неактивен).
___________________________________
*Публикувано в Защитата на вярата, предизвикателства и проблеми днес. Сборник с доклади от международна конференция. Издава Софийска света митрополия, София, 2022 година, с. 62-73. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
[1]. Милчев, К. Тракийската църква, <http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2014/11/blog-post_27.html> (към 09.08.2019 г.).
[2]. Виж 2 Коринтяни 5:17.
[3]. Виж Второ послание Мелхиседеково до братята в Тракия, 1:58. – В: „Тракийските послания“, с. 55. Фондация „Градът“, С., 2005.
[4]. Виж електронен ресурс към септември 2007 година: http://www.lozata.org (вече неактивен).
[5]. Виж Фол, В. Узаконяването на Тракийската църква е обида към обществото. – Във:вестник „Телеграф“, 31.07.2015 г. Електронен ресурс към 09.08.2019 година: <http://news.nbu.bg/bg/in-the-media/uzakonqvaneto-na-trakijskata-cyrkva-e-obida-kym-obshtestvoto!1412>.
[6]. Виж Скритите първа и втора глава от второ послание Мелхиседеково, 1:22-23. – В: „Тракийските послания“, с. 69.
[7]. Фалшификациите в книгите на д-р Стефан Гайд и академик Цветан Гайдарски, https://nrbhistory.wordpress.com/2016/04/13/thracian-prophets-and-their-mistakes (към 09.08.2019 година).
[8]. Виж Евреи 7:3.
[9]. Виж Първо послание Мелхиседеково до братята в Тракия, 4:1-2; 4:16-21. – В: „Тракийските послания“, с. 40-41.
[10]. Виж 1 Коринтяни 15:14-17.
[11]. Виж Първо послание Мелхиседеково до братята в Тракия, 4:29. – В: „Тракийските послания“, с. 42.
[12]. Пак там, 4:29-33, с. 42.
[13]. Срв. Иоан 1:14.
[14]. Виж Скритите първа и втора глава от второ послание Мелхиседеково, 1:44. – В:“Тракийските послания“, с. 71.
[15]. Срв. Ефесяни 1:22.
[16]. Виж http://www.lozata.info (вече неактивен).
[17]. Виж http://www.lozata.com (вече неактивен). Понастоящем е вече кардинал Цветан Гайдарски.
[18]. Искам да подчертая, че тази информация е само от уебсайта на свидетели, пострадали от движението – http://www.lozata.info (вече неактивен).
[19]. Виж http://www.lozata.info (вече неактивен).
Изображения: авторът свещеник Стоян Чиликов. Източник Гугъл БГ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-brI
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 