Ева Ковачева
„…докле се изобрази във вас
Христос“ (Галатяни 4:19)
Abstract:
This research considers Apostle Paul’s personality in connection to its close mystical relation and bond with Christ. From this consideration, the thesis is offered: through his personality, the Apostle gives Christians an example and a pattern by urging them to achieve the same perfection in their lives, that is, bonding of soul with Christ and becoming one whole with Him.
***
Изследванията върху Иисус Христос са многобройни,както в исторически и нравствен аспект, така и във връзка с пророчествата за Него, изложени в старозаветните книги и тяхното изпълнение според новозаветните. Въпреки това се установява, че разбирането на много християни за Него се свежда само до вярата в Него като Господ, до почитта и външното поклонение. Мнозина смятат, че Той се намира някъде извън и далеч тях, че те ще Го видят и бъдат заедно с Него в един друг от този свят в неизвестното бъдеще или края на времената.
Настоящето кратко изследване е в областта на Свещеното Писание на Новия Завет и има конкретна цел: да се докаже, че според новозаветните книги – истината за Иисус Христос е различна; акцентът в тях е положен върху това, че Иисус Христос е дошъл на земята, за да даде пример и образец със Себе Си на вярващите за следване – какви те трябва да бъдат по подобие на Отца си[1], как да възобновят връзката на душите си с Него, което се постига тук и сега вътре в тях самите, и как да живеят като синове и дъщери Божии. За постигането на тази цел се излагат новозаветни стихове, които подкрепят тезата на автора. Тя се свежда до това, че вярващите се призовават в живота си на земята да се уподобяват и приличат на Иисус Христос във всичко (в буквален и преносен смисъл): в мислите, чувствата, думите и делата, което стои в пряка връзка с постигането едновременно на тясно мистично единение на душите им с Бога (и Христос)[2] вътре в тях, Който е Източникът на светлината, любовта, живота и възкресението.
От всички съставители на книги в Новия Завет, св. апостол Павел употребява най-често израза „в Христос[3]“ (общо около седемдесет и пет пъти)[4], който отнася както към себе си, така и към вярващите които трябва да бъдат „в Христос“ и „един дух с Него“ (1 Коринтяни 6:17). Други съвременни новозаветни изследователи, потвърждават тезата, според която Павловата формула „в Христос“ (ἐν Χριστῷ) има отношение към християнската мистика[5] и говори за особено силната и тясна връзка на св. апостол Павел с Него[6], което става ясно и от израза, който той употребява „Христос в мене“ (ἐν ἐμοὶ Χριστός, Галатяни 2:20)[7].
От многобройната употреба на израза „в Христос“ в Павловите послания се установява, че както св. апостол Иоан (според когото Света Троица се открива вътре в човека (Иоан 14:20, 23;17:21)[8], така и св. апостол Павел набляга върху тясната мистична връзка и единение, която душата трябва да постигне с Христос, както и че Христос живее във вярващите и се проявява „в“ и „чрез тях“ според Римляни 8:9-10; 1 Коринтяни 1:7- 8; 2:16; 2 Коринтяни 13:3, 5; 1 Солуняни 2:13; 4:9; 2 Солуняни 2:17; Галатяни 4:19; Ефесяни 1:17-18; 3:17-20; 4:21; Филипяни 1:19; 2:5; 3:15; Колосяни 1:27, 29; 3:16; Евреи 9:28; срв. Иоан 6:56-57; 14:20-21, 23; 15:4-5, 7, 9-11. Авторът на изследването констатира още,че апостол Павел, заедно със светите апостоли Иоан и Иуда, различават в техните послания три степени в духовното развитие на вярващите: на „плътския“, „душевен“ и „духовен“ човек σαρκ ίνοις, ψυχικοί и πνευματικο ῖς[9] въз основа на 1 Коринтяни 2:14-3:4; 15:44-46; Галатяни 6:1; Иуда 1:19; срв. 1 Иоан 2:20,27;3:9;5:18, както и на някои библейски коментари върху съответните стихове[10]. В своите послания апостолът излага твърдението, че в християните трябва да обитава „Духът на Христос“ (Римляни 8:9-10), че те трябва да имат Неговия ум (1 Коринтяни 2:16), Неговия живот (Галатяни 2:20) и Неговите дела (Иоан 14:12). Тези твърдения се отнасят до третата най-висша степен: тази на „съвършените“ (1 Коринтяни 2:6; Филипяни 3:15; Евреи 5:14; 6:1-6) или „духовни“ (1 Коринтяни 3:1; Галатяни 6:1) християни, към които могат да бъдат причислени и стиховете 1 Иоан 2:20, 27; 3:9; 5:18 [11]. Тъй като тази степен на единение и връзка с Христос е имал самият апостол Павел, което става видно от цитираните стихове от неговите Послания в изследването, се излага още становището, че за това той говори толкова често за важността на нейното постигане и от всички вярващи.
От изказванията на апостол Павел и други апостоли, както и от думите на Иисус Христос според Евангелията, се очертават следните главни направления, които характеризират проявите, живота, и делата на човека, чиято душа се е съчетала с Христос и е постигнала единение с Него, както и качествата, които вярващият трябва да притежава по подобие на Христовите:
1)„Духът на Христос“ живее в него: „Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда“ (Римляни 8:9-10); „Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни“ (2 Коринтяни 13:5); „А всичко и във всичко е Христос“ (Колосяни 3:11); „И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Галатяни 2:20);
2)Силата на Христос действа в него: „За да се всели в мене силата Христова“ (2 Коринтяни 12:9); „Вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас“ (2 Коринтяни 13:3); „За това се и трудя и подвизавам по Неговата сила, която мощно действува в мене“ (Колосяни 1:29);
3)Оживотворяването на тялото на човека се осъществява чрез Духа Божий, Който действа в него; тялото му ще стане подобно на Христовото: „Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух“ (Римляни 8:11); „Както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Филипяни 1:20-21); „… Очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко“ (Филипяни 3:20-21);
4)да има „ум Христов“ – „А ние имаме ум Христов“ (1 Коринтяни 2:16);
5)да има мислите на Христос – „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос“ (Филипяни 2:5);
6)Самият Христос според Евангелие от Иоан, казва, че вярващите в Него трябва да имат и Неговите дела: „Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши“ (Иоан 14:12).
7)Христос се вселява в сърцето на човека чрез вярата: „И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви“ (Ефесяни 3:17);
8)Бог разкрива на вярващия истините Му вътре в него: „По истината Христова, що е в мене“ (2 Коринтяни 11:10); „И в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)“ (Ефесяни 4:21); „Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие“ (Филипяни 3:15);
9)Животът му се ръководи от Божия Дух, от Христос, Който живее и се проявява в и чрез духа на човека, а не от желанията на личността (егото) и на плътта. Тъй като човекът има тяло, душа и дух, вярващият трябва съзнателно да постави тялото и душата под ръководството на духа:„Чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:19-20); „Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Филипяни 1:21); „защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото“ (Филипяни 2:21); „Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?“ (Галатяни 3:3); „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Галатяни 4:19), „Живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта (Галатяни 5:16); „Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите“ (Галатяни 5:24); „Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух“ (Галатяни 6:18);
10)Християнинът трябва да обича ближните си с любовта на Иисус Христос: „И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви… и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия“ (Ефесяни 3:17-19); „Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова“ (Филипяни 1:8); „Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Римляни 5:5);
11)Вярващият се спасява чрез съдействието на Духа Иисус Христов: „Защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов“ (Филипяни 1:19);
12)Принадлежността към Бога не се обозначава чрез външни символи, знаци и предмети, а е вътре в сърцето; истинското служенето на Бога е в духа, и то се изразява във вършене на дела според Христовото учение; християнинът трябва да се уповава на Бога, а не да разчита на своите човешки сили и възможности: „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца… Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“ (Иоан 4:20-24); „Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?“ (Деяния на светите апостоли 7:48-50); „Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко“ (Деяния на светите апостоли 17:24-25); „Защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме“ (Филипяни 3:3);
13)Християнинът трябва да познава Господа и силата на възкресението Му, да участва в страданията Му, да се подвизава за Него, да се уподобява на Него в смъртта Му и да постигне също като Него възкресение: „Защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене“ (Филипяни 1:29-30); „За да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му“ (Филипяни 3:10);
14)Християнинът извършва всичко чрез силата на Христос: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Филипяни 4:13);
15)Вярващият трябва да върши не своята, а Божията воля – Самият Иисус Христос дава със Себе Си пример за подчиняването на Своята на Божията воля когато се моли на Отца Си: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (Лука 22:42); „И вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Галатяни 2:20);
16)Вярващият е един дух с Христос: „А който се съединява с Господа, един дух е с Него“ (1 Коринтяни 6:17);
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.