Георги Чочев

Една от най-важните и същевременно, и най-малко изследвани теми в богословието на св. Атанасий е пневматологичната. Той я разгръща в пълнота в трактата си до епископ Серапион, който е изложен във вид на три писма, написани в периода 358-359 година. Причината, поради която св. Атанасий написва тези писма, е въпросът на епископа относно природата и достойнството на Светия Дух. Арианите предизвикали брожения, като учили, че Светия Дух е висш ангел и не е единосъщен на Отца и Сина.

На тези възгледи на арианите се противопоставя св. Атанасий Александрийски. В трите си писма до епископ Серапион той разглежда божественото достойнство на Светия Дух в контекста на христологията. Той започва защитата на Духа, като утвърждава божествеността на Сина, след което доказва и достойнството на Светия Дух: „Това е добра причина, когато говорим или пишем за Сина на първо място, така че чрез нашето знание за Сина можем да имаме истинско знание и за Духа“[1].

За Александрийския епископ Духът има същото достойнство и същност, както и другите две лица на Троицата: „Той е Бог, така както и Синът е Бог… Духът е този, който обновява и дарява хората с ново раждане, раждане свише“[2]. Той е вечен и несътворен – Творец на света: „Когато се споменава, че светът е сътворен от Отца, в сътворяването се включва и Неговото Слово, както и Духът, Който е в Сина. Ако е определено, че Синът е в Отца, то и Духът не е извън Словото. Защото има една благодат от Отца, която се осъществява чрез Сина в Светия Дух и там има една божествена природа и един Бог, Който е над всички, чрез  всички и във всичко“[3].

За божественото достойнство на Светия Дух свидетелства както Свещеното Писание, така и Св. Кръщение. Ако Духът не е Бог, то и кръщението ни би било недействително. Той е този, Който ни прави участници в Божествения живот, Той е този, Който освещава човека, Той е този, Kойто разкрива на човек тайните за Сина, Той е този, Който подготвя човешката душа за получаването на Божествената благодат: „Благодатта и дарът са дадени от Света Троица: от Отца, чрез Сина в Светия Дух. По същият начин, по който ни се дава благодатта от Отца чрез Сина, така че общението в дара няма да е възможно, ако не е в Светия Дух…“[4]. Светия Дух не е просто свойство на Бога, нито висш ангел, както учели арианите, но Той е този, Който обдарява и обгръща творението с живот. Това е причината, поради която се нарича и Животворящ. Непреодолимата граница и пропаст между творението и Твореца бива преодоляна чрез благодатното действие на Духа. Посредническата дейност на Духа между Твореца и творението разкрива Неговата другост. Този факт е доказателство за божествеността на третото лице на Троицата. Нашият живот в Бога може да съществува само и единствено чрез даровете на Духа[5].

Съединявайки се с Него чрез тези дарове, ние се съединяваме и със Сина, а по този начин и с Отца. Чрез Светия Дух е възможно обожението в Христа и единението ни с Бог: „че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух“(1 Иоан 4:13).

За да докаже единосъщието на Светия Дух и Сина, св. Атанасий нарича третото лице на Света Троица Дух на Сина и енергия на Сина. От друга страна като назовава Духа енергия на Сина, св. Атанасий разкрива Неговата роля за въплъщението на Сина. Ако Той не е Бог, то тогава не би могъл да съдейства за извършването на тази божествена и домостроителна тайна за нашето спасение.

В контекста на въплъщението светият отец прави аналогия между Христово изпращане в света от името на Бог Отец и идването на Духа в името на Сина. Така както Синът е изпратен от Отец и Го прославя: „Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня“ (Иоан 17:4), така и Духът прославя Сина, в чието име идва в света: „Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести“ (Иоан 16:14). Това пратеничество на Духа също е доказателство за това, че Духът е Творец, а не творение. Светият отец нарича Духът и образ на Сина, защото, както водата в чешмата е от реката и източникът на сиянието е светлината, така и „Синът е в Духа, като Негов образ[6]“, така както Отец е в Сина.

Светия Дух е този, чрез Когото Отец стана любящ баща, а Синът възлюбен Син. Чрез Духа Отец произнася Своето Слово, като по този начин Той успява да говори на света, а Сина дари с красноречие. За св. Атанасий всичко това свидетелства, че Светата Троица не е монада, а е от вечност Троица. Арианите, които унизяват Светия Дух до твар, било дори и ангел, и отричането божественото Му достойнство, понизяват до твари и другите две лица на Троицата. Немислимо да се пише или говори за едно от Лицата на Троицата, без това да се отнесе и към другите две: „Какво кара нашите опоненти да изказват толкова голяма измислица? Къде в Свещеното Писание са намерили Духа да се нарича ангел? Трябва да повторя позицията си, която вече казах. Той се нарича „Утешител“ двадесет и шест пъти, „Духът на осиновлението“ – двадесет и седем пъти, „Духът на освещението“ – двадесет и осем пъти, „Духът на Бога“- двадесет и девет пъти, и „Дух на Христос“ – тридесет пъти.  Никъде обаче Той не е наричан „ангел“, или „архангел“, или служебен дух, каквито са ангелите. Напротив, заедно със Сина Гавраийл е служел и на Него, когато казва на Мариам: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени (Лука 1:35)“[7].

Пневматологията на св. Атанасий Александрийски има изключително важно значение за православието, защото той пръв пише в защита на божественото  достойнство на Духа. През първото и второто хилядолетие светите отци не развиват пневматологията, те по-скоро се осланят на съществуващата юдейска традиция и античната философия: „В творчеството на апологетите свидетелствата за Духа Свети са свързани предимно с икономийното Му (домостроително) съзерцание. Те го свързват най-вече с учението за Църквата (еклисиологията). Все пак тези свидетелства не са много на брой и темата като цяло не е от особен интерес за тази група автори, тъй като самата епоха и интелектуалната среда, в която те пишат, им налага да развиват най-вече учението за Логоса“[8]. Другият важен принос на пневматологичното учение на св. Атанасий се състои в това, че върху него кападокийците развиват учението си за Светия Дух. По този начин те успяват да се противопоставят на всички еретици, които отричат факта, че Духът е Бог, така както  Синът и Отецът има божествено достойнство.

________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2018, кн. 1, с. 71-74. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. M. del Cogliano, & A. Radde-Gallwitz, Work on the Spirit. Serap. 2.10.2, New-York, 2011.

[2]. Срв. пак там. Serap. 1.22.

[3]. Пак там. Serap. 1.14.

[4]. Пак там. Serap. 1.30.

[5]. Пак там. Serap. 1.23-24.

[6]. Пак там. Serap. 1.19.

[7]. Пак там. Serap. 1.11.2.

[8]. Любомир Тенекеджиев, Утвърждаване на апостолското предание през II-ри век. Богословската мисъл през първите три века, София, 2008, с. 133.

Изображения: Авторът Георги Чочев и св. Атанасий Александрийски. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-71W