Костадин Нушев

В областта на Християнската етика през последните години се разработват много важни въпроси от областта на биоетиката и биомедицинската етика, които имат отноше­ние както към религиозните аспекти на спасението на душа­та, така и към гри-жата за тялото и развитието на науката. В центъра на този нов етически синтез е достойнството на човека като личност и ценността на човешкия живот от началото на неговата поява до естествения му край[1:5-20].

Една от изключително важните, и актуални в днешно време, области на среща между ценностите на хуманизма, науката и религията е областта на биоетиката и биомедицинските изследвания. Тази област от човешкото знание и практика се развива особено динамично през последните де­сетилетия и там именно науката и медицината навлизат все по-уверено в дълбините на човешката природа и се докосват все повече до тайните на зараждането на живота. В областта на християнската етика от края на XX век започна да се раз­вива особено активно християнския клон на биоетиката, в който се обобщават както традиционните нравствено-богос­ловски и морално философски проблеми на човешкото би­тие и зараждането на живота, така и практическите и при­ложни аспекти на биомедицинската етика[4:1-6].

Чрез някои свои аспекти научните открития и, по-конкретно откритията на новата генетика, свързани с де­шифрирането на човешкия геном, навлизането в дълбините на човешката природа и напредъка в изследването на пър­вичните градивни структури на биологичния живот, носят доказателство за разумността на природата и тайната на вложените от Бога природни закони на живота. Тези научни факти предизвикват удивление у мнозина и провокират преклонение пред тайните на Божието творение в съз­нанието на много учени и изследователи, а у други пораж­дат нови съмнения и скептицизъм[8].

Напредъкът на съвременната наука и появата на биоетиката

Науката от своя страна, която си поставя за цел да открива във все по-пълна степен природните закони, и да служи за благото на човека и обществото, също така има в своите приложни насоки и в сферата на технологиите, мно­го важни допирни точки с морала и етичните норми на обществото. Развитието на биотехнологиите и генното ин­женерство през последните десетилетия доведе до появата на една изцяло нова област на човешкото познание и на­учните изследвания, която се нарича биоетика. Тази област от човешкото познание се занимава както с чисто научните и теоретични проблеми на генетиката и биотехнологиите, така и с практическите и главно медицински аспекти на приложението на тези нови научни открития в човешкия живот[3:10-30].

Основните проблеми в областта на биоетиката, според нейните основатели от втората половина на XX век, са свързани с новото етическо съзнание на съвременния човек и с новите морални дилеми, които са свързани с от­говорността пред Твореца и творението и зараждането на живота. Те рефлектират върху необходимостта от очерта­ване и приемане на определени етични норми пред учените и медиците и показват нуждата от поставяне на граници на човешката намеса, свързана с опазване на човешкия живот и респекта към неговия произход и поява. От християнска гледна точка всички тези етически и деонтологични въпро­си на морала се поставят в светлината на отговорността на човека за съхраняване на живота и интегритета на творение­то, които са поверени от Твореца в неговите ръце (Битие 1:31, Пс. 8). Това са въпроси, които всеки отделен човек следва да осъзнава посредством своята съвест и да решава в граници­те на личната си отговорност пред Бога и обществото.

Развитието на биоетиката, генетиката и генното инженерство, а също така и на новите биотехнологични ме­тоди в областта на науката и медицината, които са свързани с тях, оказват въздействие върху много аспекти от живота на съвременното човечество. Тези нови области на хумани­тарното и естественонаучно знание рефлектират не само върху сферата на биологията и физиологията на човека, където намират най-непосредствена изява главно чрез практи­ческите аспекти на тяхното приложение, но пораждат също така и много нови въпроси в областта на морала и етиката на научните изследвания. Откритията на науката и новите възможности на генното инженерство могат да допринесат изключително много за лечението на някои труднолечими болести, но също така могат да предизвикат и нови форми на нехуманно отношение към човешкия живот и деструктивно въздействие върху природата[5].

Използването на постиженията в областта на генното инженерство за медицински цели и придържането към етичните принципи за научни изследвания и приложение на новите биотехнологични методи изключително за диагностични и терапевтични цели може да предпази човечеството от потенциалните деструктивни ефекти и негативни резултати, които могат да имат тези постижения. Такава е позицията на християнската етика и такива са съвремените официални становища на Църквата в областта на биоетиката, биомедицината и генната терапия[9].

Християнската етика и съвременната биомедицинска етика

В кръга на биоетическите проблеми, които са свър­зани с генното инженерство и репродуктивните технологии в днешно време влизат различни въпроси, свързани с на­чалото на човешкия живот и зараждането на човека като биологичен индивид, въпросите на ембрионалното разви­тие, медицинските изследвания върху човешки ембриони и новите технологии за генна терапия и терапевтично клониране.

В своите приложни акпекти на научни изследвания генното инженерство е свързано най-вече с биотехнологичните методи за намеса в биологичните структури на човешкия организъм и с новите възможности за генна тера­пия, диагностика и лечение. Ето защо според християнската етика с това ново познание човекът се докосва все повече и до духовните измерения на тайната на живота и затова е необходимо да се придържа към изконните религиозно-нравствени принципи на респекта към живота и вярата в Бога, които са основно и ръководно начало в учението на Църквата за свещения характер на живота и неприкос­новеното достойнство на човешката личност, които са дадени от Твореца (Битие 1:26-28)[7:14-26].

Откритията на науката и новите възможности на генното инже-нерство могат да допринесат изключително много за лечението на някои труднолечими болести, но също така могат да предизвикат и нови форми на нехуманно отношение към човешкия живот и деструктивно въз­действие върху природата. Тази опасност от дехуманизация е източник на загриженост от страна на Църквата и представителите на християнската етика. Използването на постиженията в областта на генното инженерство за медицински цели и придържането към етичните норми и принципи за приложение на новите биотехнологични методи изключително за диагностични и терапевтични цели може да предпази човечеството от потенциалните деструктивни ефекти и негативни последици и резултати, които могат да имат тези постижения. Такава е позицията на хрис­тиянската етика и такива са съвремените официални стано­вища на Църквата в областта на биоетиката, асистираната репродукция и генната тера-пия[10].

Когато използваме новите биотехнологични методи за лечение и за благото на човека и обществото, тогава тези средства са добри и носят полза, защото се използват за хуманни и благородни цели. Но ако съществува изкуше­нието да се пренапишат природните закони или да се манипулира безотговорно генетичната информация на биологичните организми с цел да се създават произволно нови биологични видове или да се селектират определени свойства на даден индивид с евгенични цели, тогава подобно вмешателство в природните закони на творението има негативен и деструктивен характер. От гледна точка на Свещеното Писание на духовната традиция на Църквата Бог е възложил на човека да обработва и да пази творението като развива своето познание и използва наученото за лечение и медицинска наука. Медицината е благословена от Бога сфера на човешкото познание и дейност и затова всички научни открития, които се използват за благото на човека и за лечението на болестите са добри и благословени[11].

Църквата приветства новите научни открития и новите методи на генна терапия, битехнологиите и методите за лечение в областта на асистираната репродукция и съвременната регенеративна медицина, но се обявява про­тив безотговорната употреба на генното инженерство за евгенични и други нехуманни цели. В тези приложни области на генното инженерство е необходимо да се спазват строги научни и етични правила по отношение на иновативните изследвания и да се спазват стриктно същест­вуващите регулации в областта на приложението на продук­тите на генното инженерство[13].

Рискове от злоупотреба и деструктивно въздейстие на новите биотехнологии

Развитието на генното инженерство може да се окаже сериозно предизвикателство пред вярата в Бога, защото води до нови – непознати в предишните времена, форми на човешка намеса в биологичните структури на природата и до известна промяна на естествените процеси в сътворения от Бога свят. Но това предизвикателство се възприема по различен начин от различните хора. За тези, които не вярват в Бога или се придържат към някаква форма на агностичен светоглед този непредък в областта на съвременната наука може да бъде използван като доказа­телство за безграничната сила на човешкия разум и власт на човека в областта на изследването на природата, но за вяр­ващите в Бога посочения напредък на биотехнологиите и генното инженерство е доказателство за дадеданата от Бога власт и отговорност на човека да изследва природата, да я опазва и съхранява.

Например някои от съвременните проблеми, свър­зани с прило-жението на методите на генно инженерство показват, че все още има неизследвани полета от научното познание, което е аргумент в подкрепа на етичната позиция за придържане към стриктни етични принципи и правила на отговорност в областта на научните изследвания. Така например все още не са напълно изучени и напълно ясни за науката ефектите от използването на генно модифицирани организми (ГМО) върху природната среда и екосистемите като особена тревога буди ефекта от отглежданетето и култивирането на някои гмо-култури в областта на земеде­лието. Също така създаването на изкуствени бактерии, ко­ито да се борят с нефтените разливи в океаните има извес­тна полза, но се оказва че тези синтетични бактерии предиз­викват и определени небла-гоприятни въздействия върху човека и неговото здраве[12].

Особено безпокойство предизвикват възможните перспективи за безконтролно и безотговорно използване на генното инженерство в областта на разработването на съв­ременни биологични и бактериологични оръжия. В такива случаи напредъкът на науката и приложението на биотехнологиите излизат извън сферата на моралните норми и етични принципи за тяхното използване за хуманни цели и се приближават към нехуманните методи за евгенични екс­перименти с човешката природа или използването на хими­чески и други оръжия за масови изтребления, характерни за нацистката идеология и за други тоталитарни режими.

Свещеният характер на живота етичните аспекти на човешкото клониране

Една от най-сериозните теми в областта на съв­ременната христи-янска етика и биомедицинската етика е те­мата за клонирането и хуманните аспекти на тази нова биотехнологична практика. Наред с международните правни регулации в сферата на клонирането и биомедицинските изследвания от изключителна важност са и въпросите на медицинската етика и етиката на научните изследва-ния[2].

По отношение на клонирането, от гледна точка на християнската етика, следва да разграничаваме два много важни аспекта – репродуктивното клониране и терапев­тичното клониране. В днешно време съществува забрана за репродуктивно клониране на човешки индивиди, което отразява една всеобща философска и етична позиция за хуманното отношение към въпроса, която съответства не само на християнските етични стандарти и позиции на Църквата, но също така и на етичните норми и стандарти на много международни научни организации. Докато, от друга страна, терапевтичното клониране е свързано с прило­жението на новите биотехнологични методи на регенеративната медицина и технологиите за клониране на клетки и тъкани, които се използват в областта на терапията и служат за лечение или за трансплантация[6].

Репродуктивното клониране, при което се създава ге­нетично копие на съществуващ човешки индивид е забране­но и неговото легализиране в днешно време се счита за не­допустимо и нехуманно. Това е позиция на християнската етика и на съвременната биоетика, която се корени в осно­вите на съвременната антропология и етика. Става дума за респекта към достойнството на човешката личност и раз­бирането за сложната психо-соматична структура на човеш­кото личностно битие, което не може да бъде възпроизведе­но в пълнота само чрез генетичното репликиране на биоло­гичната структура на човешкото тяло като организъм. Ду­ховните и психологически характеристики на човека като разумна и съзнателна личност не могат да бъдат копирани чрез методите за генетично възпроизвеждане на биологич­ната му идентичност. След успешния експеримент на шотландските учени с клонирането на овцата Доли в края на XX век се заговори много и за възможностите за клониране на човешки ембриони или създаване на генетични копия на човешки същества в лабораторни условия. Независимо от фантастичния характер на тези информации в някои сектантски кръгове се възприемат налудничавите идеи за съз­даване на генетично модифицирани човешки организми или за селектиране на генетично подобрени човешки същества. Появиха се спекулативни информации, че в разрез със стро­гите регулации и забрани за такива експерименти в различ­ни частни лаборатории се работи по подобни проекти, но засега няма официали данни за такова реално развитие на подобни проекти. Някои представители на сектантски ор­ганизации кто „сектата на Раел“, които изповядват ню-ейдж практики и нехуманни идеологии, свързани с теориите за създаване на „нова раса“ от човешки същества, се опитват да включат идеята за клониране на човешки индивиди в своята синкретична религиозна система.

От християнска етическа гледна точка, и според офи­циалните позиции на Църквата, репродуктивното клониране на човешки индивиди се приема като нехуманно и немо­рално, защото не е свързано с терапевтични цели, а по-ско­ро с евгенични есперименти с човешката природа. То би представлявало произволно и безотговорно използване на възможностите на генното инженерство с цел вмешателство в тайната на зараждането на човешкия живот, който според християнската вяра и учението на Църквата се дава от Бога на човека като свещен и неприкосновен дар.

Опитите да се приложи на практика някакъв експе­римент за репродуктивно клониране би бил някаква съвре­менна форма на евгеничен експеримент, който напомня на нехуманните практики в областта на науката и медицината от времето на нацизма. При подобни незаконни научни практики и нерегламентирани лабораторни опити се експе­риментира произволно с човешката генетична информация не за терапевтични цели, а с цел да се манипулира процеса на създаване на ново човешко същество в нарушение на естествените закони на природата.

Началото на човешкия живот и зараждането на човешкия организъм, според истините на християнската вя­ра и природните закони, става чрез естественото възпроиз­водство и съчетаване на генетичната информация на два­мата родители, а не чрез клониране на вече съществуващ генетично биологичен индивид. Тайната на зачеването на новия човешки живот е предмет както на науката, така и на религията и етиката и в този пункт религиозното, ети­ческото и научното познание се срещат в сферата на ценностите на свещения и неприкосновен характер на човешкия живот и респекта към него като към Божий дар и чудо на природата [1:15-20].

Перспективите на човешкото развитие и отговор­ността за запазване на човешкия живот и творението

Тези принципи на респекта към живота на човека като свещен дар от Бога са основни принципи на християн­ската биомедицинска етика. Това са отправни принципи за научните изследвания и за медицинската практика, посред­ством които Църквата утвърждава едновременно ценностна на научното познание и новите медицински методи на ле­чение, но и запазването на неприкосновения характер на чо­вешкия живот и достойнството на човешката личност. Га­ранцията за устойчив напредък на науката в сферата на генното инженерство и хуманната медицина и за съхранява­нето на живота чрез преодоляване на рисковете и заплахите от дехуманизация и деструктивни въздействия на новите биотехнологични методи, се съдържа в спазването на етичните ценности и норми на биомедицинската етика[5; 7].

Еволюцията на човечеството, от християнска гледна точка, се разглежда предимно в духовен, ценностен и инте­лектуален план като напредък на знанието и усъвършенст­ване на човешката цивилизация по пътя на нейното хуманизиране и етизиране. Този напредък, обаче, зависи от спаз­ването на универсалните нравствени норми за отговорност към живота и прилагането на приетите етични стандарти за научни изследвания в областта на биотехнологиите и хуманната медицина.

Генното инженерство може да окаже благотворен ефект върху развитието на човечеството само ако се спазват строгите научни стандарти и етични норми за отговорно отношение на изследователите към генетичния фонд на природата и особено към биологичната структура на чо­вешката природа. Защото в противен случай това съвре­менно откритие на човечеството може да доведе до различ­ни деформации и катастрофални последици в областта на развитието на човешкия генофонд и възпроизводството на биологичните организми. Тази заплаха е реална ако се провокира безотговорно и неконтролируемо използване на възможностите на генното инженерство за създаване на различни генно-модифицирани организми с комерсиална или друга нехуманна цел. Ако човечеството се поддаде на изкушението да се създават безконтролно и безразборно, чрез методите на генетична селекция или мутация, някакви „подобрени индивиди“ или носители на изкуствено под­брани генетични характеристики това може да доведе до появата на нови непознати микроорганизми или растителни организми, до нарушаване на екологичния баланс или да предизвика нови непознати за човечеството болести и еко­логични катаклизми. Опасенията на много специалисти от областта на естествените и хуманитарните науки в това от­ношение са свързани с потенциалните рискове от пред­извикване на неконтролируеми мутации или от деструктивното въздействие на изкуствено създадени мик­роорганизми върху здравето на човека и екологичното рав­новесие. Всички тези неетични практики или комерсиални интереси в областта на генните изследвания и биомедицинската наука могат да доведат до дехуманизация на медицината и обществото или до трайни неблагоприятни въздействия върху човешката природа и нарушаване на екологичната система на планетата. А единството на нау­ката и етиката в сферата на биомедицинската практика е гаранция за защита на човешкия живот и уважение към свободата и достойнството на Генното инженерство и може да окаже благотворен ефект върху развитието на човечеството само ако се спазват строгите научни стандарти и етични норми за отговорно отношение на изследователите към генетичния фонд на природата и особено към биологичната структура на чо­вешката природа. Защото в противен случай това съвре­менно откритие на човечеството може да доведе до различ­ни деформации и катастрофални последици в областта на развитието на човешкия генофонд и възпроизводството на биологичните организми. Тази заплаха е реална ако се провокира безотговорно и неконтролируемо използване на възможностите на генното инженерство за създаване на различни генно-модифицирани организми с комерсиална или друга нехуманна цел. Ако човечеството се поддаде на изкушението да се създават безконтролно и безразборно, чрез методите на генетична селекция или мутация, някакви „подобрени индивиди“ или носители на изкуствено под­брани генетични характеристики това може да доведе до появата на нови непознати микроорганизми или растителни организми, до нарушаване на екологичния баланс или да предизвика нови непознати за човечеството болести и еко­логични катаклизми. Опасенията на много специалисти от областта на естествените и хуманитарните науки в това от­ношение са свързани с потенциалните рискове от пред­извикване на неконтролируеми мутации или от деструктивното въздействие на изкуствено създадени мик­роорганизми върху здравето на човека и екологичното рав­новесие. Всички тези неетични практики или комерсиални интереси в областта на генните изследвания и биомедицинската наука могат да доведат до дехуманизация на медицината и обществото или до трайни неблагоприятни въздействия върху човешката природа и нарушаване на екологичната система на планетата. А единството на нау­ката и етиката в сферата на биомедицинската практика е гаранция за защита на човешкия живот и уважение към свободата и достойнството на Генното инженерство и може да окаже благотворен ефект върху развитието на човечеството само ако се спазват строгите научни стандарти и етични норми за отговорно отношение на изследователите към генетичния фонд на природата и особено към биологичната структура на чо­вешката природа. Защото в противен случай това съвре­менно откритие на човечеството може да доведе до различ­ни деформации и катастрофални последици в областта на развитието на човешкия генофонд и възпроизводството на биологичните организми. Тази заплаха е реална ако се провокира безотговорно и неконтролируемо използване на възможностите на генното инженерство за създаване на различни генно-модифицирани организми с комерсиална или друга нехуманна цел. Ако човечеството се поддаде на изкушението да се създават безконтролно и безразборно, чрез методите на генетична селекция или мутация, някакви „подобрени индивиди“ или носители на изкуствено под­брани генетични характеристики това може да доведе до появата на нови непознати микроорганизми или растителни организми, до нарушаване на екологичния баланс или да предизвика нови непознати за човечеството болести и еко­логични катаклизми. Опасенията на много специалисти от областта на естествените и хуманитарните науки в това от­ношение са свързани с потенциалните рискове от пред­извикване на неконтролируеми мутации или от деструктивното въздействие на изкуствено създадени мик­роорганизми върху здравето на човека и екологичното рав­новесие. Всички тези неетични практики или комерсиални интереси в областта на генните изследвания и биомедицинската наука могат да доведат до дехуманизация на медицината и обществото или до трайни неблагоприятни въздействия върху човешката природа и нарушаване на екологичната система на планетата. А единството на нау­ката и етиката в сферата на биомедицинската практика е гаранция за защита на човешкия живот и уважение към свободата и достойнството на всяка човешка личност.

Използвана литература:

1.Брек, Дж. Свещеният дар на живота. С., 2002.

2.Брек, Дж. Човешкото клониране – митове и реалност. – в: Богословска мисъл, 2002/4.

3.Сгречча, Елио, Тамбоне,В. Наръчник по Биоетика. Пловдив, 2005.

4.Сурожкимитр. Антоний. О медицинской зтике. М., 2001.

5.Зелинский, Владимир. Благодарение жизни. От биозтики к премудрости. (Попмтка православного осмисления). – Церковь и время, 2000/№ 3.

6.Киров, Д.,Нушев, К. Социалната мисия на Българската православна църква. С., 2007.

7.Нушев, К. Свещеният дар на живота и достойнството на човешката личност – основни етични принципи за отношение на Православната църква към съвременните проблеми на биоетиката. – в: Сб. Хуманизъм-наука-религия в полза на обществото. БАН, С., 2011.

 8.Мандзаридис, Г. Християнска етика. Т.П, С., 2013.

 9.Талева, Ю. Православният поглед към законите на биоетиката. – Християнство и култура, бр. 64, 2011.

 10.Хаджиниколау, Н. Църква, биоетика, наука. – Християнство и култура, 2003/4

 11.Grineazakis, Makarios. Orthodox Christian ethics within Bioethics. Heraklion, 2005.

 12.Drugas, Serban G.P. Antropologia si probleme actuale de bioetica. – Revista Teologica, Sibiu, Serie Nova, 2008/n 1.

 13.Scouteris, Konstantin. Bioethik und die Ethik der Orthodoxie.- In: Una Sancta 2 (2000).

________________________________

*Публикувано в Традиционни религиозни светогледи и ценностите в XXI-ви век, Българска Академия на науките, Руски културно-информационен център, Научно-изследователски проект на катедра “Религия и светоглед“ – ИИОЗ-БАН. Тематичен сборник на НИ група: Религиозно-философски парадигми и интеркултурен диалог, С., 2017, с. 260-270. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, точка 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения – авторът Костадин Нушев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-6ij