Към Послеслов

Кратко жизнеописание на йеромонах Серафим Роуз

1. НАЧАЛОТО[4]

Животът на отец Серафим сам по себе си е чудо. Нищо от неговото обкръжение не предполагало такова интензивно духовно израстване. Човекът, който ни приближи до вярата на древните подвижници, се родил в обикновено протестантско семейство в не по-малко обикновеното курортно градче Сан Диего, Калифорния. Родителите на майка му Естер били имигранти от Норвегия. Баща му – наполовина французин, наполовина датчанин – бил обикновен човек, който изкарвал прехраната си с поддръжка на игрища за бейзбол. Той не искал повече от живота. При все това когато на 12 август 1934 година му се родил третият и последен син, той му дал името Юджийн, което в превод означава „благороден“.

Юджийн Роуз, в бъдеще отец Серафим, бил извънредно надарено дете. Един от неговите учители признавал, че присъствието на Юджийн в часа го карало да се концентрира и съсредоточено да води урока, „за да не му губи времето“. Майка му веднъж му казала: „Ако продължаваш да се учиш с тези темпове, далече ще стигнеш.“ Тогава той ѝ отговорил: „Аз искам друго. Искам да стана мъдър.“ Юджийн посещавал протестантския библейски клас и често удивлявал родителите си, цитирайки Свещеното Писание по памет. Когато навършил четиринадесет години, той изразил желание да се кръсти и осъществил това в Методистката църква. В последните класове на училището, което завършил с отличен, той се интересувал от математика и особено от морска биология.

Инстинктивно Юджийн не приемал идеалите на заобикалящите го младежи. Тогава, когато неговите връстници се развличали със спортни коли, по събирания и дискотеки, той бродел сам по обраслия с гори каньон, недалече от дома, терзаейки се от известните въпроси: какво е животът и къде е мястото му в него, как е могъл да съществува живот преди времето и пространството?

Върху него имало някакъв необясним печат на величие. Той бил надарен до гениалност. Тези, които го познавали отблизо, съжалявали, че не се е родил в друго време и на друго място. Чувството за неадекватност в света му причинявало жестоко страдание. Отец Павел Флоренски някога писал, че печалната участ на гения е да страда от две страни – отвън и отвътре.

2. БУНТЪТ

През 1952 година Юджийн постъпил в един от най-старите университети на Калифорния – Помола Колидж. По това време той бил един симпатичен млад човек с големи умни очи, крехък на вид и срамежлив в общуването с околните. Но вътре в него бушувала страст към познание на нещата и душата му се стремяла да разбере смисъла на всичко съществуващо.

По това време вариантът на християнство, който предлагал протестантизмът, престанал да удовлетворява Юджийн. Той изпитвал отвращение от самодоволния и прагматичен свят, в който израснал, и подсъзнателно чувствал, че учението на този свят за Бога е лишено от жизненост и поради това е невярно. От християнството се очаквало да утешава в житейските неудачи хората, живеещи плътски живот, без грижата за придобиване на Царството Небесно. Бидейки не от мира сего, Юджийн въстанал против общоприетите норми. Това било своеобразно бягство от света без посока.

Има още →