Епископ Теофан Затворник

Слава Богу, ето, че наближи и Великият Пост! И вие ме зарадвахте, като ми известихте, че сте решила да говеете[2]. Не изменяйте намерението си!… Дано Господ ви благослови да поговеете както трябва!

Всеки, който говее, трябва да постъпва именно така, както вие правилно налучкахте в писмото си. Трябва и да попости и да ходи по-често в църква, и да се поусамоти и попрочете нещо, и да се позамисли, и да се заеме със себе си, – всичко това е нужно. Но всички тези неща трябва да се насочат към една цел – достойното причастяване със светите Христови Тайни. За да се причасти човек достойно, трябва да очисти душата си чрез покаяние. А за да извърши покаянието както трябва, тоест с искрено съкрушение и твърда решимост да не оскърбяваме вече Господа, – затова именно са и определени всичките други подвизи на говението: и ходенето в църква, и домашната молитва, и постенето, и всичко друго.

Първото нещо, необходимо за постигане на покаянието, е да се задълбочим в себе си. На това пречат житейските работи и грижи и неудържимото блуждаене на мислите ни навред. Ето защо, през време на говението човек трябва да престане, доколкото е възможно, да се суети… А свободен ли е – да си седи у дома. Това е крайно важно при говението… Но да речем, че сте захвърлила всичко и седите в стаичката си. Какво трябва да правите тук? Защото, дори и сам, човек може да си изгуби времето напразно. Трябва прочее, да се заловите за занятия, които подхождат на говението. А кои са те? – Молитвата, четенето, размисълът.

Най-напред – за църковната молитва. Вие сигурно знаете, как да се молите в църква. Но ето на какво трябва да обърнете внимание: да отивате в църква охотно, като в дом Божи, без да се мръщите и да скучаете. Трябва да се ходи в църква не за да се постои само на службата, а за да се помоли човек от душа, да се помоли със сърдечна топлота, като излее пред Господа чувства на съкрушение, смирение и благоговеен страх и усърдно поиска от Него да удовлетвори духовните му потребности. Отпреди още трябва да си помислим, как да постигнем това и щом дойдем в църква – да правим усилия за това. Истинско стоене на служба да смятаме само онова, през време на което сърцето ни е било съгрято и горещо е викало към Бога. Това е важното. Но трябва да следим и службата, като по нея ръководим мислите и чувствата си… Да вникваме в онова, което се пее и чете, а особено – в ектениите, понеже те представят съкратено изложение на всичките наши нужди, за които безукорно можем да се обръщаме към Бога. Но обикновено мислите ни блуждаят… Това произлиза от недостиг на молитвени чувства… Във връзка с това има две правила:

1) щом забележите, че мислите ви блуждаят, връщайте ги назад и

2) съзнателно не им позволявайте да се разсейват.

Средство против блуждаенето на мислите е вниманието на ума, вниманието в това, че Бог е пред нас и ние – пред Него… Вниманието се привързва към Господа чрез страх Божи и благоговение. От тях произлиза сърдечната топлота, която и насочва вниманието само към Господа. Помъчете се да раздвижите сърцето си и сами ще видите, как то ще прикове мислите ви. Трябва да правим усилия: без труд и напрежение не ще постигнете нищо духовно. Твърде спомагат за съгряване на сърцето и поклоните. Правете, прочее, по-често поклони, – и поясни, и земни.

Дано ви даде Господ да почувствате сладостта на молитвата в църква, та да се стремите натам, както от студена – в топла стая. При говението главното средство за постигане на целта е приличното и душеполезно престояване в църква. Другите неща само спомагат за това. Но за тях – по-нататък.

Продължавам за говението… Върнала сте се от църква у дома си…Как трябва сега да се молите вкъщи? – Вие добре се досещате, че трябва да се прибави нещо към обикновеното молитвено правило. Но по-добре ще е, ако прибавите не допълнително четене на готови молитви, а повечко се молите без молитвеник, като със свои думи изразите пред Господа на­същните си духовни нужди. И така, сутрин и вечер четете не повече от обикновеното, но преди началото на молитвата си и след нея, молете се със собствена молитва, а и помежду четените молитви вмъквайте свои мо­литви, като правите поклони и заста­вате на колене. Неотстъпно умолявайте Господа, Майката Божия и Ангела-Пазител… да ви дадат да опознаете себе си, а след това и да вложат във вас желание и да ви снабдят със сила да поправите всичко неизправно у себе си, а най-вече, да изпълнят сърцето ви с дух на съкрушение и смирение, кой­то е най-угодната жертва Богу. Не се обвързвайте, обаче, с твърде дълго молитвено правило. По-добре е да се молите и да правите поклони по мал­ко, но често през деня… Важното е: застанала ли сте на молитва, или пък вършите нещо друго – с ума си ни­как да не се отделяте от Господа.

След молитвата – четене, съпроводено с размисъл. Какво ще четете? – Разбира се, само духовни книги. Те трябва да се четат не, за да натъпче­те паметта си с разни сведения и по­нятия, а за да получите назидание и да разберете как най-добре бихте мог­ла да изпълните онова, какво е нужно през тези дни на говението. Ето защо не трябва да се чете много, но всяко прочетено положение да се довеж­да до чувството чрез дълъг размисъл за него… Небързото четене на под­ходящи книги с размисъл най-силно раздвижва душата. На него и набля­гайте… Ако през време на четенето почувствате молитвено движение, ставайте на молитва. Сама ли да чете­те или с някого другиго? – По-доб­ре е сама. Така е по-лесно за човека да се заеме със себе си и да прило­жи четеното към себе си. Размисълът трябва да се вмъква в четенето…

И така значи, щом сте се помолила и прочела нещичко, поразмислила сте и сте направила поклони – ето ви приблизително онези домашни занятия, които подхождат за онзи, който говее. Наистина, невинаги се удава да задържи човек вниманието си в такова напрежение; затова щом се поумори­те, може да седнете и да поработите.

Право казвате, че трябва и да попости човек. Наистина трябва, но не прекомерно. Вие и без това малко ядете. Нали трябва човек да има сила да изстои дългите църковни служби, а и вкъщи – да прави поклони. Но както намерите най-подходящо за себе си, така постъпете. Трябва само да дадете на тялото да разбере, че и то носи вина и затова трябва и то да се кае и да понася трудностите на говението. И от продължителостта и покоя на съня си трябва да отнемете нещичко. Май, че това ще ви струва доста жертви. Вие, обаче, не се лене­те да ги принесете, доколкото можете. Всякакъв вид лишения са уместни през тези дни.

Ами може ли да се разговаря? Може, но не за празни работи, а все в този дух. Наместо разговор дори е по-добре да определите час за общо четене с някого другиго. Вечерното време твърде подхожда за това. Най-добре ще е, ако някой от вашите разказва назидателни случки, при които се е проявила силата на покаянието и причащението. И за общото четене би могло да се подберат такива разкази из житията на светиите.

Прочетете още „Как трябва да се подготвяме за изповед и св. Причастие*[1]“ →

Текст на десети член

Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете

Въпрос: Защо в Символа на вярата се споменава за Кръщение?

Отговор: Защото вярата се укрепява и затвърдява чрез кръщението и другите тайнства.

Въпрос: Що е това „тайнство“?

Отговор: Това е свещенодействие, чрез което по таен мистичен начин действа върху човека Божията благодат, или, което е все същото – спасителната сила Божия.

Въпрос: Колко са на брой тайнствата в Църквата?

Отговор: Изповеданието на източните патриарси по този въпрос отговаря така: „Вярваме, че в Църквата има евангелски тайнства на брой седем“ (Православен катехизис, под редакцията на проф. Т. Коев, С., 1985, с. 221).

Въпрос: Избройте ги.

Отговор: Кръщение, Миропомазване, Причащение, Покаяние, Свещенство, Брак и Елеосвещение.

Въпрос: Каква сила съдържа всяко от тях?

Отговор: В Кръщението човек тайнствено се ражда за нов духовен живот; в Миропомазването получава духовна благодат, която възродява и укрепява; в Покаянието се лекува от духовните болести, тоест греховете; в Свещенството получава духовна благодат да възпитава и възражда за духовен живот другите посредством християнското учение и тайнствата; в Брака получава освещаваща благодат, която го съпровожда в съпружеския живот и възпитаването на децата; в Елеосвещението се лекува и от телесните болести посредством лечението от духовните болести.

Въпрос: Защо в Символа на вярата не се споменава за всички тайнства, а само за Кръщението?

Отговор: Добре трябва да се запомни обстоятелството, че Църквата Христова винаги е разбирала десетия член на Символа на вярата в смисъл, че тук, макар да се говори за тайнството Кръщение, се подразбират и останалите шест тайнства. Причините, поради които е споменато само тайнството Кръщение, са:

– Кръщението е врата за влизане в Църквата, в благодатното царство Божие, и условие за участие в останалите тайнства;

– през ІІІ-ІV в. имало остри спорове относно това, дали еретиците и отпадналите от вярата не следва да се кръщават повторно при встъпването им в Църквата. Като е споменато тайнството Кръщение, Църквата е разрешила възникналите спорове в смисъл, че Кръщението може да се извършва над човека само веднъж. Вселенските събори (І, ІІ, ІV) са постановили, че трябва да се прекръщават само онези от еретиците, които нямат правилно кръщение в името на Отца и Сина и Св. Дух и изопачават същността на християнското вероучение. Останалите еретици и отпадналите от вярата трябва да се приемат в Църквата само чрез Миропомазване.

Тайнство Кръщение

Въпрос: Що е това „Кръщение”?

Отговор: Това е тайнство, при което вярващият чрез трикратно потапяне във вода, с призоваването на Отца, Сина и Св. Дух (единия Бог в три Лица), умира за плътския си греховен живот и се ражда чрез Св. Дух за нов свят духовен живот (вж. Иоан 3:5).

Въпрос: Кога и как започнало Кръщението?

Отговор: Св. Иоан Кръстител е основоположник на тайнството Кръщение. Св. апостол Павел казва: „Иоан кръщавá с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Онзи, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса” (Деян. 19:4). После Иисус Христос осветил това тайнство, приемайки го от св. Иоан при река Иордан. Накрая след възкресението Си, Той заповядал на апостолите: „И тъй идете научете всички народи, каго ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19).

Въпрос: Кое действие е най-важно в тайнството Кръщение?

Отговнор: Трикратното потапяне във вода в името на Отца, Сина и Св. Дух.

Въпрос: Какво се изисква от този, който желае да приеме тайнството Кръщение?

Отгтовор: Покаяние и вяра. Ето защо се чете преди Кръщението Символът на вярата (вж. Деян. 2:38 и Марк 16:16).

Въпрос: Добре, а младенците как се кръщават, като нищо не разбират?

Отговор: Според вярата на родителите им и кръстника, които след това са задължени да ги научат във вярата, когато станат на подходяща възраст.

Въпрос: Може ли на някого да бъде дарувана благодат не поради неговата вяра, а поради тази на други?

Отговор: Може. В това ни убеждава св. евангелист Марк, който разказва за една случка в Капернаум. В една къща бил Иисус и проповядвал благовестието. Къщата и улицата навън били претъпкани с хора. Четирима души се видели принудени да отворят покрива и да спуснат своя парализиран другар в центъра на стаята, където бил Иисус. И св. евангелист Марк прпродължава така: „Като видя вярата им (на четиримата, които спуснали одъра с парализирания – ск. м. Д. Б.), Иисус каза на разслабления: „Чедо, прощават ти се греховете” (Марк 2:5), след което болният бил излекуван мигновено от Господа.

Въпрос: Ако кръщението е очистително тайнство, защо е нужно младенците да се кръщават, когато знаем, че не са се родили грешни?

Отговор: Те са потомци на Адам и Ева – нашите прародители, – които съгрешили. Ето защо те се раждат, заразени от първородния грях на нашите прародители.

Въпрос: Защо е нужно при кръщението да присъстват и кръстници?

Отговор: За да дадат обет пред Църквата, че ще се грижат за вярата на кръщавания и след това той ще бъде в тяхно попечение, докато усвои вярата Христова.

Въпрос: Защо се извършва при Кръщението заклинание?

Отговор: За да се изгони от кръщавания дяволът, който от прелъстяването на Адам и Ева получил достъп до човека, а така също и власт над него, за да го направи пленник и свой роб.

Въпрос: Как да се разбира, че в Символа на вярата се изповядва едно кръщение?

Отговор: Това се разбира в смисъл, че кръщението не се повтаря.

Въпрос: Защо не се повтаря?

Отговор: Защото то е духовно рождение. Както човек веднъж се ражда, така и веднъж се кръщава, понеже кръщението е духовно рождение.

Въпрос: Какво трябва да мислим за онези, които грешат след кръщението?

Отговор: Такива хора са по-виновни от онези, които не са кръщавани, защото първите имат след кръщението дарена им от Бога особена помощ и благодат за вършене на добри дела, но чрез греха ги отхвърлят (вж. 2 Петр. 2:20)

Въпрос: Но за съгрешилите след кръщението няма ли някакви средства да получат прощаване на греховете?

Отговор: Има. Чрез покаяние.

Тайнство Миропомазване

Въпрос: Що е това „Миропомазване”?

Отговор: Това е тайнство, при което на вярващия при помазването с осветено миро на части от тялото му в името на Св. Дух, се поднасят Неговите дарове, възрастващи и укрепващи го в духовния му живот.

Въпрос: Говори ли се за това тайнство в Св. Писание?

Отговор: За вътрешното действие на това тайнство св. апостол и евангелист Иоан Богослов говори така: „И вие имате помазание от Светаго, и знаете всичко. И помазанието, което вие получихте от Него (тоест от Св. Дух – ск. м. Д. Б.), пребъдва у вас и нямате нужда да ви учи някой;… но понеже самото това помазание учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило” (1 Иоан 2:20, 27). Подобно на това говори св. апостол Павел: „А Този, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог. Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни” (2 Кор. 1:21-22). От този цитат са взети и думите „Печат на дара на Св. Дух”, които се произнасят при извършване на тайнството.

Въпрос: Какво е нужно да знаем за св. миро?

Отговор: Това, че да освещават с него имат привилегията само най-висшите духовници, като приемници на апостолите, които сами извършвали ръкоположението за подаване даровете на Св. Дух.

Въпрос: Какво собствено означава помазването на челото?

Отговор: Означава освещаване на ума и мислите.

Въпрос: Помазването на гърдите?

Отговор: Освещаване на сърцето или желанията.

Въпрос: Очите, ушите, устата?

Отгонвор: За освещаване възприеманото чрез тях чувство.

Въпрос: Ръцете и нозете?

Отговор: Освещаване делата и цялото поведение на християнина.

Въпрос: От какво се приготвя св. миро?

Отговор: Това е приготвена по особен начин и осветена смес от дървено масло, вино и различни благоуханни вещества.

Въпрос: Това тайнство повтаря ли се?

Отговор: Благодатните дарове, които се получават при тайнството Миропомазване оказват въдздействие върху целия живот на човека, поради което това тайнствно не е повтаря.

Тайнство Причащение (причастие)

Въпрос: Що е това „Причащение”?

Отговор: Причащение или евхаристия е тайнство, в което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били преди това претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови и по този начин се съединява с Христа, Който е изворът на живота.

Въпрос: Кога е установено това тайнство?

Отговор: То е установено от Господ Иисус Христос малко преди кръстните Му страдания на Тайната вечеря (Мат. 26:26-28). След като причастил апостолите, им дал заповед винаги да извъшват това тайнство, като казал: „Това правете за Мой спомен” (Лука 22:19).

Въпрос: Това тайнство се състои от две страни: видима и невидима. Разкажете ни за тях.

Отговор: Към видимата страна на тайнството се отнасят:

– веществото, което се използва при тайнството – хляб, вино и вода;

– богослужението, през време на което се извършва това тайнство;

– думите, при произнасянето на които хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови.

Въпрос: Как се наричма богослужението, по време на което се извършва тайнството Причащение?

Отговор: Нарича се Литургия.

Въпрос: Какво означава Литургия?

Отговор: Означава в превод от гръцки „обществено служение”. Но Литургия се нарича онова богослужение, по време на което се извършва тайнството Причащение.

Въпрос: Хлябът и виното какви трябва да бъдат?

Отговор: Хлябът трябва да е пшеничен и квасен, чист и по качество, и по начин на приготвяне, а виното – да бъде чисто, гроздово, червено и разредено с вода.

Въпрос: Кой е най-важният момент в св. Литургия?

Отговор: Това са думите, които Иисус Христос казал, когато установил тайнството Причащение – „Каза: вземете, яжте: това е Моето тяло… пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, каято за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат. 26:26-28). Следва призоваването на Св. Дух и благославянето на хляба и виното; когато хорът пее „Тебе поем”, свещеникът се моли на Бог Отец да изпрати Св. Дух върху принесените дарове и ги благославя кръстообразно:

– благославя първо хляба, като казва: „И сотвори убо хлеб сей честное тело Христа Твоего;

– след това виното в чашата, като казва: „А еже в чаше сей, честную кров Христа Твоего”;

– сетне благославя хляба и виното заедно, с думите: „Преложив Духом Твоим Святим”.

Въпрос: Наистина ли гореописанато е най-важно?

Отговор: Да, защото при това свещенодействие хлябът и виното се претворяват в истински тяло и кръв Христови.

Въпрос: А каква е невидимата страна на тайнството?

Отговор: Невидимата страна е онзи сюблимен момент, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Това е тайна, която никой не може да изясни. Ние знаем само, че това става и че под вид на хляб и вино приемаме действително тялото и кръвта Христови. С това действие вярващите влизат в най-тясно единение със Самия Христос и в Него стават съобщници на вечния живот (вж. Иоан 6:54, 56).

Въпрос: Причащението само тайнство ли е?

Отговор: Не, то е и жертва, принасяна за живи и мъртви. А св. Литургия е най-поучителното свещенодействие, което напомня за целия земен живот на Иисус Христос. Участниците в нея получават освещение и благословение, а така също се поучават и се възвисяват духовно.

Въпрос: Това ли тайнство е най-важно в живота на Църквата?

Отговор: Всички тайнства са еднакво важни. Но докато някои от тях са еднократни (Кръщение, Свещенство, Брак, Миропомазване), тайнството Причащение ще се извършва непрекъснато докато съществува този свят, тоест до Второто пришествие на Христа.

Тайнство Покаяние

Въпрос: Какво е „Покаяние”?

Отговор: Това е тайнство, чрез което вярващият, след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка, получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност.

Въпрос: Покаянието, като израз на съзнание за греховност, след идването на Христа ли съществува?

Отговор: Не, разбира се. То съществувало още в Стария Завет. Цар Давид искрено се каял за сторените от него грехове. Св. Иоан Кръстител проповядвал покайно кръщение и хората, които отивали при него, изповядвали греховете си (Марк 1:4-5).

Въпрос: Щом като покаянието съществувало преди Христа, Самият Той какви заслуги има за него?

Отговор: Нашият Господ установил Покаянието като тайнство, и обещал на апостолите да им даде власт да прощават грлеховете на хората (вж. Мат. 18:18), а след възкресението Си, наистина дал тази власт (Иоан 20:21-23) на апостолите.

Въпрос: И това ли тайнство има видима и невидима страна?

Отговор: Да. Видимата му страна се състои от устното изповядване на греховете от страна на каещия се пред Бога в присъствието на свещеника-изповедник. Същият, като сложи края на епитрахила си върху главата на каещия се и го благослови, произнася съответните думи – това е прощаването на греховете, което също спада към видимата страна на тайнството Покаяние.

Въпрос: А невидимата му страна?

Отговор: Това е, че каещият се бива освободен от бремето на греховете си от Самия Господ Иисус Христос – чрез това се примирява с Бога и му се дава надежда за спасение.

Въпрос: Има ли изисквания към каещия се преди да пристъпи към тайнството и какви са те?

Отговор: Има. За да може изповядващият се да получи прошка за греховете си да се примири с Бога, е необходимо от негова страна: да съзнае искрено и дълбоко своите грехове, да почувства тяхната тежест и виновността си пред Бога, да има горещо желание да не ги повтаря, да поправи живота си и да изпълнява волята Божия; да пристъпи към тайнството с жива вяра в Бога и с надежда в Неговото милосърдие.

Въпрос: А освен гореказаното, необходимо ли е още нещо в подготовката на изповядващия се преди да пристъпи към тайнството?

Отговор: Да. Подготвителни и спомагателни средства за покаянието са също постът и молитвата.

Въпрос: А Църквата има ли свои средства за очистване и успокояване съвестта на каещия се?

Отговор: Има. Такова важно средство е епитимията.

Въпрос: Що е това „епитимия”?

Отговор: Това е гръцка дума и означава забрана, запрещение. Епитимия, това са някои особени упражнения и своего рода лишения, които издповедникът налага на каещия се, съобразно конкретните нужди. Такива упражнения и лишения са: поклони, пост вън от наредения такъв за всички, усилена молитва, а за тежки грехове – отлъчване от св. Причастие за определено време. Епитимиите са установени от апостолите (вж. 2 Кор. 2:6). Св. апостол Павел наложил епитимия като временно отлъчил от Църквата коринтския кръвосмесник (вж. 1 Кор. 5:1-5). Епитимиите са изправителни средства, налагагани от изповедника с възпитателно значение. Например: на невъздържан човек се определя да пости, на скъперник и користолюбец – да раздава милостиня и други.

Тайнство Свещенство

Въпрос: Що е „Свещенство?”

Отговор: Това е тайнство, при което чрез молитвено възлагане на ръце от висш духовник (тоест архиерей) върху главата на избрано лице, върху последното се низвежда благодатта на Св. Дух, която го освещава и поставя на определена иерархическа степен и му съдейства да извършва иерархическите си задължения, тоест да извършва тайнства и да ръководи стадото Христово. И това тайнство е установено от нашия Господ Иисус Христос. След възкресението Си, Той дал на апостолите власт да учат, свещенодействат и ръководят (вж. Мат. 28:19-20). В лицето на апостолите Христос благословил и изпратил на велико пастирско служетние и всички техни приемници, до края на света. На учениците Си Той казал: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им каза: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат” (Иоан 20:21-23). Властта и пълномощията на иерархията да връзва и развръзва са от Бога, тоест налице е особено тайнство, чрез което властта и пълномощията се дават на избрани лица.

Въпрос: Разкажете за видимата и невидимата страна на това тайнство?

Отговор: При видимата му страна архиереят възлага ръце върху главата на ръкополагания и се чете молитвата за изпросване благодатта на Св. Дух. А невидимата се състои в това, че на ръкополагания се дават благодатните дарове на Св. Дух, необходими за неговото отговорно пастирско служение.

Въпрос: Къде пише в Св. Писание, че апостолите, респективно техните приемници, са служители Христови?

Отговор: Добре ппрочетете 1 Кор. 4:1 и Деян. 20:28, където св. апостол Павел казва, че те са получили благодатта на Св. Дух.

Въпрос: А какво означава да се пасе Църквата?

Отговор: Да се напътстват хората във вяра, благочестие и добри дела.

Въпрос: Благодатта на тайнството Свещенство, което се дава, е една, но защо се дава в различни степени?

Отговор: Защото в Свещенството има три различни степени: дякон, свещеник и епископ. В по-малка степен благодатта се дава на дякона, в по-голяма – на свещеника и в още по-голяма – на епископа.

Въпрос: Има ли прилика и разлика между трите гореказани степени?

Отговор: Има. Приликата е, че благодатта е една, но се дава в различна степен. Разликата е, че дяконът служи при тайнствата, свещеникът извършва тайнствата без тайнство Свещенство, а епископът не само извършва тайнствата, но има власт и на други да предава чрез ръкоположение благодатния дар на Свещенството. В Св. Писание за дяконската степен се говори в Деян. 6:6, за свещеническата (презвитерската) – в Деян. 14:23, за епископската – в Деян. 20:28, 1 Тим. 4:14, 2 Тим. 1:6.

Въпрос: Тайнството Свещенство повтаря ли се?

Отговор: Не. Благодатта на Свещенството, която се съобщава чрез ръкоположение на дякони, свещеници и епископи, обитава в душата на всекиго от тях неизменно. Затова нито епископът, нито свещеникът, нито дяконът се ръкополагат втори път в същата иерархическа степен и ето защо това тайнство е неповторимо.

Тайнство Брак

Въпрос: Що е това „Брак”?

Отговор: Бракът е тайнство, в което на младоженците, пристъпващи доброволно към бракосъчетание и обещаващи тържествено пред свещеника на Църквата да пазят съпружеската вярност, се дава свише чрез благословение от свещеника божествена благодат; тя освещава техния брачен съюз, възвишава го духовното единение на Христа с Църквата и им съдейства да постигнат целите на брака: взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.

Въпрос: Кога е установен бракът – като съюз между мъж и жена?

Отговор: Той е установен от Бога още в рая. След като създал първата човешка двойка – мъж и жена, Господ ги благословил и казал: „Плодете се и множете се, пълнете земята” (Бит. 1:28).

Въпрос: А като тайнство кой го е установил?

Отговор: Нашият Господ Иисус Христос. Показвайки високото достойнство на установения от Бога брачен съюз, Спасителят почел със Своето присъствие сватбата в Кана Галилейска и там извършил първото Си чудо (Иоан 2:11). В разговор с фарисеите той привел думите, с които Бог установил брачния съюз в рая и прибавил: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мат. 19:6). А св. апостол Павел нарича брака „тайна велика” и го сравнява със съюза между Христа и Църквата (вж. Ефес. 5:31-32). За него християнският брак е отобраз на съюза на Христа с Църквата, в което се състои и тайната велика. Той е благодатно осветен съюз, подобно на благодатния съюз на Христос с Църквата.

Въпрос: Църквата задължава ли всички да встъпват в брак?

Отговор: Не, разбира се. Въпреки че брачният съюз е благословен от Бога, встъпването в брак не се счита от Църквата задължително за всички. Не са задължени да встъпват в брак нееспособните за съпружески живот, както и онези, които не са склонни към такъв живот, и всички, които считат, че като безбрачни ще се отдадат свободно, пълно и с по-голям успех в службата на Бога и ближните. В такъв случай отричането от радостите на семейния живот е жертва, която е угодна на Бога. Иисус Христос казва: „Не всички възприемат тази дума, но ония, на които е дадено… Който може възприе, нека възприеме” (Мат. 19:11-12).Тук Спасителят иска да каже следното: не всички възприемат тази дума, тоест казаното, че е по-добре да не се женят (омъжват), но ония, на които е дадено от Бога – това са хората, на които са дадени от Бога естествено разположение към безбрачен живот и особени сили за това. Който може да живее безбрачно, нека така да живее (вж. 1 Кор. 7:7-9 и 1 Кор. 7:32-33, 38).

Тайнство Елеосвещение

Въпрос: Що е това „Елеосвещение”?

Отговор: Това е тайнство, в което при помазване различните части на тялото с осветен елей, се призовава над болния Божията благодат, която изцерява телесни болести и душевни немощи.

Въпрос: Кога точно е установил това тайнство нашият Господ Иисус Христос?

Отговор: В Св Писание не е указано кога Той е установил тайнството Елеосвещение. Най-вероятно е, че заповед за това тайнство е дадена от Христос след възкресението Му, заедно с други заповеди. Тогава е ставало дума за излекуване на болни чрез възлагане на ръце (Марк 16:18). Изпълнения на това има още в апостолско време (вж. Деян 28:8-9). Но както ръковъзлагането при тайнството Миропомазване било заменено с помазване със св. миро, така и вместо ръковъзлагането за изцеряване на болни още през време на апостолите се употребявало помазване с елей. Елеят винаги е символизирал благодат, радост, оживление.

Въпрос: Има ли ясно свидетелство за това тайнство в Св. Писание?

Отговор: Има. Много е важен текстът в Съборното послание на св. апостол Иаков, глава 5:14-15. Тези думи на апостола свидетелстват още, че получената от апостолите власт да извършват тайнството Елеосвещение те предали на своите приемници и презвитерите.

Въпрос: Какъв е редът за пристъпване към това тайнство?

Отговор: В Православната църква всеки, който пристъпва към тайнството Елеосвещение, трябва първо да очисти себе си от греховете чрез тайнството Покаяние. Но понеже във време на тежка болест, когато обикновено се прибягва до тайнството Елеосвещение, човек, изнемощял по тяло и душа, не винаги е способен да принесе истинско и пълно разкаяние за греховете си; от друга страна, някои особено тежки грехове могат и след изповедта да безпокоят съвестта на болния; за такива болни Господ е дарувал още едно особено лечебно средство за изцерение на душевните им немощи – дарувал е тайнството Елеосвещение. Така че прощаването на греховете в това тайнство, определено именно за тежко болни, не е нищо друго, освен допълнение на прощаването на греховете при тайнството Покаяние.

Въпрос: Добре, но това не означава ли, че тайнството Покаяние не е пълно?

Отговор: Не, не означава. Не трябва да се смущавате от горното обстоятелство. Това възпълване на тайнството Покаяние е не поради някаква негова недостатъчност, а поради невъзможност на болния да се възползва от това спасително лекарство в пълнота.

Въпрос: Винаги ли болният получава изцерение на своите телесни немощи при извършване на това тайнство?

Отговор: Не винаги болният получава изцерение. Това става или поради липса у болния на достатъчно силна вяра у Господа, или по особена воля Божия. Да желаем болният всеки път, щом над него се извърши това тайнство, непременно да оздравява от своите болести, значи искаме човек изобщо да не умре, а това не е съгласно със самата природа на човека. Но болни, които пристъпват към тайнството Елеосвещение със силна вяра, получават ако не пълно телесно оздравяване, поне временно облекчение от болестта, или, което е по-важно, благодатна подкрепа за търпеливото й понасяне.

Въпрос: Само над болни ли може да се извършва това тайнство?

Отговор: Не, то може да се извършва и над здрави хора. В такъв случай се изхожда от мисълта за всеобщността на греха и душевните немощи, които той причинява на човека. А лекарство срещу тези немощи е тайнството Елеосвещение.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Единадесети член“, който трябва да се активира)

________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7L