Тотю Коев
Спор за трите глави
Четвъртият вселенски събор осъдил монофизитската ерес. За всички станало очевидно по какво се отличава православието от монофизитството. Но би било погрешно да се мисли, че след осъждането си монофизитството изчезнало от историческата сцена. В съзнанието на мнозина монофизитската ерес пуснала такива дълбоки корени, че дори и Халкедонският събор не могъл да я унищожи.
Халкедонското вероопределение срещнало съпротива в Палестина, Египет, Сирия, а в определена степен дори и в Константинопол. Сменила се само формата на реакция срещу това вероопределение. Тук на преден план излязъл известният в историята спор за трите глави. Кои са тези три глави и каква е същността на спора за тях?
Става дума за тримата епископи: Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Едески. И тримата са завършили земния си път през V-ти век. Известни са с това, че взели решително участие в появата и развитието на несторианската ерес и в борбата на тази ерес против православието. Независимо от това нито един от тях не бил осъден нито на Третия вселенски събор, който се занимавал с несторианството, нито на Четвъртия, който имал случай да обсъжда дейността на Теодорит и Ива и отчасти да изрази своето виждане за Теодор. Мисълта, че и тримата не са напълно православни, не изчезнала и през VI-ти век. Упорито я поддържали монофизитите. В стремежа си постоянно да опонират на православието, те разгласявали, че Църквата поддържа несторианството, понеже не е осъдила и не осъжда Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Едески.
С цел да отнеме възможността на монофизитите да атакуват Църквата и на несторианите да утвърждават своята ерес, тя (Църквата) трябвало да осъди Теодор, Теодорит и Ива за това, което те са направили в подкрепа на несторианството и във вреда на православието. Към това тя пристъпила по внушение на тогавашния византийски император Юстиниан I (527-565), който държал присърце богословските проблеми и църковния мир. Една от главните грижи на Юстиниан била да присъедини към Църквата огромните монофизитски маси в пределите на Византия и на основата на религиозното единство да постигне единство в империята. С оглед на тази цел той написал обширно богословско съчинение, в което искал да докаже заблудата на монофизитите и да изтъкне чистотата на православната вяра. Съчинението не постигнало поставената цел, защото събитията се развили в друга посока.
В императорския двор между приближените на Юстиниан бил и Теодор Аскида, архиепископ на Кесария Кападокийска. Той имал силно влияние върху императора. Внушавал му, че трябва да произнесе анатема на Теодор, Теодорит и Ива. Сам Теодор Аскида бил последовател на църковния писател от III-ти век Ориген, който при цялата му богословска начетеност и огромна писателска плодовитост допуснал нецърковни мисли относно Света Троица, произхода на човешките души, сътворяването на света и особено с учението си за апокатастасиса. Понеже Юстиниан започнал решителна борба срещу оригенизма, Теодор Аскида се опитал да отклони вниманието му от тази борба и да го насочи към осъждане на тримата епископи. Убеждавал го, че ако стори това, ще въдвори църковен мир, ще приобщи монофизитите към Църквата, а себе си ще покрие с вечна слава. Съветът се понравил на Юстиниан. Към това се прибавило още нещо: в 533 година една от монофизитските партии заявила, че главната причина, поради която монофизитите не искат да приемат Халкедонския събор, е в това, че на него Теодорит и Ива били признати за православни, независимо от несторианските им възгледи.
Ръководейки се от внушените му мотиви и съображения, в 544 година Юстиниан издал указ, с който подхвърлил на анатема Теодор Мопсуестийски с всичките му съчинения и учение, Теодорит Кирски за неговото съчинение против св. Кирил Александрийски и Третия вселенски събор и Ива Едески за неговото послание до Марий Персиец, в което могли да се доловят несторианските му склонности. За съжаление този указ не е запазен и не може да се разбере с какви изрази Юстиниан осъдил тези три глави, за това може да се съди само по откъси от указа, запазили се у негови съвременници. Тук е необходимо кратко езиково и същностно уточняване. Названието „три глави“ Теодор, Теодорит и Ива получили не поради това, че те били водачи на несторианската ерес, каквито всъщност никога не са били, а понеже в указа на Юстиниан на всеки един от тях била посветена отделна глава или параграф. Спорът отначало бил за трите глави на указа. Но наскоро този първоначален смисъл на израза „три глави“ се загубил и „глави“ започнали да наричат самите епископи Теодор, Теодорит и Ива.
Издаденият от Юстиниан указ трябвало да бъде подписан и приет от всички представители на църковната власт и така да получи общоцърковно значение. Но това се оказало не така лесно, както предполагал Юстиниан. Указът породил остри спорове в Църквата. Причината за тези спорове била, че за всекиго от тримата могло да се каже и за, и против, могли да се приведат основания за осъждане и за неосъждане.
Теодор Мопсуестийски могъл да бъде осъден като учител на Несторий, защото последният се учил от съчиненията на Теодор и от тях усвоил еретическите си убеждения. По същина учението на Теодор не се отличавало от несторианството.
Но и защитниците на Теодор Мопсуестийски имали солидни основания: той починал (428 година) преди Третия вселенски събор (431 година), на който се обсъждало учението на Несторий, сходно с това на Теодор. Макар неговите (на Теодор) идеи да били в основата си неправославни, той починал в мир с Църквата. Два вселенски събора (III-ти и IV-ти), макар да имали поводи да изразят своето виждане за неправославието на Теодор, не сторили това, считайки го за незаконно и неправилно.
Не по-малки основания имало да се спори за и против Теодорит Кирски. Неговият живот и дейност с еднакви права могат да се разглеждат като на еретик и на ревностен православен. Преди Третия вселенски събор, по време на него и след това Теодорит си оставал привърженик на несторианството. Това може да се види ясно от някои негови писма до различни лица и до самия Несторий.
Но и защитниците му имали не по-малки основания. Теодорит не останал сляп привърженик на Несторий. Когато му се изяснило учението на Кирил Александрийски, той престанал да има враждебно отношение към него и към Третия вселенски събор, възприел църковното учение. Когато пък започнало да се развива монофизитството, той станал негова първа жертва; станал изповедник на православието, защото Разбойническият събор (449 година) го лишил от епископски сан, а император Теодосий II го изпратил на заточение. Но най-важното е, че Халкедонският събор го оправдал.
Третият обвиняем бил Ива Едески. Неговият живот давал достатъчно доказателства и в полза на несторианството, и в полза на православието. Наскоро след Третия вселенски събор, вече като епископ Едески, Ива станал известен като привърженик на Несторий: превеждал несториански съчинения на сирийски език и нанесъл доста вреди на Църквата, за което бил обвиняван. Имало време, когато Ива Едески бил противник на Кирил Александрийски и на Третия вселенски събор.
Но, от друга страна, няма съмнение в това, че Ива се освободил от своите заблуди и бил обявен от Халкедонския събор за правилно мислещ. Ако се обърне повече внимание на неговия живот през първия период, може да бъде осъден, но ако се акцентира върху живота му през втория период, може да бъде оправдан и защитен.
Прочетете още „Спор за трите глави. Пети вселенски събор – продължение от публикация № 1440*“
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 