Етикет: благовещение

Св. Богородица – „Новата Ева“ и мисията на жената в новозаветната епоха*

Публикувано на от Dragan Bachev

Ева Ковачева

Анотация

В настоящето изследване се разглежда обозначението „новата Ева“, дадено на св. Богородица от отците на Църквата на Третия вселенски събор. Значението на това определение се анализира по-подробно на фона на Новия Завет и се търсят връзки със съвремието – как чрез св. Богородица реабилитирането на Ева рефлектира върху женската половина на човечеството от този момент нататък, в какво точно се изразяват последиците от него и какво се е променило за жените оттогава? Във връзка с последното се поставя още въпросът: каква е мисията и ролята на жената от „новата Ева“ насам, след като тя стана „скиния на Бог-Слово“, „небесна стълба“ и спомогна за отварянето на Рая?

THE HOLY MOTHER OF GOD – THE „NEW EVE“ AND THE MISSION OF THE WOMEN IN THE NEW TESTAMENT ERA

Eva Kovacheva

Abstract

The present study examines the designation „the new Eve“ given to the Holy Mother of God by the Church Fathers of the Third Ecumenical Council. The meaning of this definition is analyzed in more detail against the background of the New Testament, and connections with modern times are sought – how, through the Holy Mother of God, the rehabilitation of Eve reflects on the female half of humanity from that moment on, what exactly are the consequences of it and what has it changed for women since then? In connection with the latter, the question is also raised: what is the mission and role of the woman since the „new Eve“ since she became the „tabernacle of God-Word“, „heavenly ladder“ and helped to open the Paradise?

***

Обозначението на св. Богородица като „новата Ева“ е установено в богословското учение както на Източната, така и на Западната църква. Т. Malaty – в своето обемно изследване St. Mary in the Orthodox Concept[1] – твърди, че то произхожда от св. Папий Йераполски, епис­коп в Мала Азия към края на първото – началото на второто столетие. Оттогава определението се използва от редица свети отци и учители на Църквата, на които той се позовава в своя труд, като св. Юстин Философ, Ориген, св. Ириней Лионски, св. Ефрем Сириец, св. Амвросий Медиолански, блажени Августин и св. Григорий Велики. В монографията си Мария, новата Ева[2] М. Hofmann също привежда доказателства, че свидетелствата за типологичното съпоставяне между Ева и Мария, а с това и реабилитирането на целия женски пол чрез Мария, датират от второто столетие[3].

Определението за св. Богородица като „новата Ева“ е възприето от ця­лата Църква на Третия вселенски събор[4]. В днешно време то се употребява рядко и се констатира, че за мнозина е неизвестно. От това възниква след­ният въпрос: доколко неговото съдържание се познава и се вниква в него? Самото понятие „новата Ева“ поражда след себе си и други въпроси: 1) Има ли реабилитирането на Ева чрез св. Богородица последици върху женската половина на човечеството от този момент нататък и в какво се изразяват те? 2) След реабилитирането на Ева от „новата Ева“ продължават ли да са валидни наказанията, наложени над нея заради грехопадението, описани в Бит. 3:16 или те са премахнати? 3) Каква е ролята и мисията на жената в новозаветната епоха, след като се изпълни даденото ѝ пророчество за идването на Спасителя чрез нейното семе (Бит. 3:15**), което се осъществи в лицето на св. Богородица, и която възвърна достойно мястото на жената в Божия план и домостроителство?

Без да се претендира за изчерпателност по темата, целта на настоя­щето изследване е да се представят някои важни събития, изложени в Новия Завет, които дават основание на Църквата да провъзгласи св. Богородица за „новата Ева“ и тези места да се анализират по-задълбочено в съпоставка с други новозаветни събития, с оглед да се открои по-ясно значението на жената.

В Стария Завет се загатва, че Спасителят на човечеството ще се роди от семето на жена (Бит. 3:15). Това пророчество се изпълва с раждането в плът на Иисус Христос от св. Богородица, което е описано в Новия Завет от четиримата Евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан. Но може ли да се твърди, че само с Раждането на Спасителя се изчерпва значението на св. Богородица в земния ѝ живот като жена? – Не. Нейната роля се разпростира много по-широко, а от­там и последиците от нейното дело. Голямото значение, което св. Богородица изиграва за цялото човечество още преди Раждането на Спасителя е, че тя, един човек само, дава съгласието си пред Бога, по силата на нейната човешка свободна воля, тоест доброволно, да се случи най-голямото събитие в историята – въплъщаването на Второто лице на Светата Троица, Логоса, слизането на Божия Син сред хората на земята: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38).

В този един стих се съдържат три важни момента, които стоят в пълна противоположност на събитията, случили се в Рая: 1) Св. Богородица проявява пълна и безпрекословна вяра в Бога, за разлика от Ева, която проявява неверие и опитва от забранения плод; 2) Св. Богородица сама нари­ча себе си „рабиня Господня“, което означава, че нейната воля и като човек, и като жена е напълно подчинена на Божията воля, за разлика от Ева, която, когато нарушава Божията заповед в Рая, се ръководи от своята, а не от Божията воля; 3) Това, което най-силно показва, че св. Богородица е антипод на Ева и изглажда нейната вина е, че както действието на Ева се отразява върху цялото човечество, така и последиците от действието на св. Богородица също засягат цялото човечество. Чрез даденото доброволно съгласие на Пресветата Дева да се въплъти на земята Спасителят на света, Избавителят от греха, тя дава съгласие за събитие, което не засяга само лично нея, а всички хора. Казано по друг начин, тя – жената – се явява един-единствен човек, предста­вител на целия човешкия род, който се съгласява да се въплъти Спасителят, Този, Който ще победи смъртта и ще избави човека от греха. Следователно от нейното съгласие, от съгласието на една жена, е зависела по-нататъшната съдба на света. Тъй като Бог винаги върши всичко след свободния избор и решение на човека, вследствие от нейния отговор следва реализирането на събитието, довело до въздигането на цялото човечество.

Защо Бог поисква за това най-значимо събитие в историята съгласието на една жена, а не на Йосиф, който по юдейските обичаи е неин съпруг, глава на семейство и наставник? При разглеждането на новозаветния текст се ус­тановява, че Бог съобщава на Йосиф новината като постфактум. Бог не пита Йосиф за неговото съгласие, а само му съобщава предстоящото събитие: че тази, която му е поверена, е заченала (Мат. 1:20). С тази констатация се съ­гласява и архиепископ Константин (Горянов), който обяснява: „Редом с Мария стои чисто пасивната и безмълвна фигура на Йосиф“[5].

Безучастността на Йосиф и активността на св. Богородица не са слу­чайни. Чрез Ева в света е влязъл грехът и затова именно от „новата Ева“ се е очаквало да даде съгласието си за избавлението на нейното потомство. И тя го прави.

Някой би могъл да си помисли: „че кой не би повярвал и не би приел думите на явил му се ангел, Божи пратеник? Каква е нейната лична заслуга в това?“. Ето защо тук ще разгледаме отговора на девицата Мариам на фона на едно друго новозаветно събитие – предизвестеното от архангел Гавриил.на свещеник Захарий раждане на св. Йоан Кръстител. При съпоставяне на тези две изложени в Новия Завет подобни събития, висотата на св. Богородица изпъква още по-силно. Същият ангел, който ѝ съобщава вестта, че ще зачене от Светия Дух и ще роди Син (Лука 1:26-35), се явява и на Захарий, за да му съобщи, че неговата молитва е чута и жена му Елисавета ще роди син, а той трябва да го нарече с името Йоан (Лука 1:13). Във втория случай архангел Гавриил съобщава новината на мъж, свещеник, който има жена, при това след техните усърдни молитви да имат дете[6]. Каква е реакцията на Захарий в сравнение с тази на девицата Мариам? Захарий се усъмнява в думите на Божия пратеник, като му отвръща: „по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст“ (Лука 1:18). Заради проявеното неверие според библейския текст Гавриил го наказва: „и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си“ (Лука 1:20).

На фона на направеното сравнение между неговата реакция, който е мъж, свещеник и има жена, с която се надявали да имат дете, и, от друга стра­на, Мария, която е жена, без духовен сан, при това девица, непознала мъж, което прави събитието да изглежда още по-чудно и невъзможно, изпъкват в пълна степен нейните несравними по достойнство качества като човек: сила на вярата, послушание, смирение и безпрекословно подчинение на човешката ѝ воля на божествената. За разлика от Захарий, тя не проявява никакво съм­нение в думите на архангела и веднага се подчинява на Божията воля: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38).

Към това може да се добави и още един аспект в разбирането на самото посещение на Мария от архангел Гавриил: фактът, че при нея идва ангел, при това с поздрав, отправен към нея (Лука 1:28), говори сам по себе си колко чист, свят и възвишен живот е водила тя като човек.

Благовещението се свързва и с още нещо – с началото на християн­ството, защото то е там, където за първи път се чува Благата вест. Затова на празника Благовещение Църквата възпява: „Днес е началото на нашето спасение[7]“ Следователно началото на християнството не е нито при излизането на проповед на св. Йоан Кръстител, както смя­тат някои западни теолози[8], нито при започването на обществената дейност на Иисус Христос, нито на Петдесетница, а при разкриването на Благата вест на жената.

От всичко изложено по-горе става ясно, че Мария в Новия, се явява антипод на Ева в Стария Завет – пълна нейна противоположност, както и въобще пълна противоположност на постъпките на прародителите в Райската градина. При нея се изпълва още обещанието, дадено на Ева според книга Битие, че нейното семе ще поразява змията (Бит. 3:15). Затова с пълно право св. Богородица е наречена от Църквата „новата Ева“. Като представител на Римокатолическата църква, същото твърдение защитава A. Schwibach, който казва: „За разлика от Адам и Ева, Мария остава покорна на Божията воля; тя казва нейното „да“ с тяло и душа и се поставя напълно на разположение на божествения план. Тя е новата Ева, истинската „майка на всички живи“; това означава на тези, които чрез вярата в Христос са получили вечен живот[9]“.

Прочетете още „Св. Богородица – „Новата Ева“ и мисията на жената в новозаветната епоха*“ →

СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО ОТ НАЗАРЕТ*

Публикувано на от Dragan Bachev

Според евангелските разкази и историко-археологични данни

Проф. д-р Иван Спасов Марковски

В малкото галилейско градче Назарет, заобиколено с пъстроцветни поля­ни и красиви хълмисти възвишения, жи­веел праведният Иосиф, за когото би­ла сгодена св. Дева Мария, майка на Младенеца Иисус. Според  родословие­то у евангелист Матей (1:1-16) и у евангелист Лука (4:23-33) Иосиф бил от Давидовия род, по занятие дърводелец (Матей 13:55). В своя занаят обучил и Самия Иисус (Марк 6:3). Така светото се­мейство се препитавало и разполагало със скромни средства. За Иосиф евангелистите разказват много малко; той бил праведен и благочестив, всяка го­дина водел семейството си в Иеруса­лим за празник Пасха (Лука 2:41). По-късно в Евангелията за него не се го­вори; от това може да се заключи, че той трябва да е умрял преди Иисус да започне Своята обществена дейност. В предсмъртните часове на кръста Спасителят поверява Своята майка на еван­гелист Иоан.Joseph2За детството и юношеството на св. Дева Мария в Евангелието също нищо не ни се разказва; те са, един вид, скрити зад тайнствена завеса за очите на света. В апокрифната литература от II век за девицата Мариам има много разкази, но те имат повечето легенда­рен характер. Св. Епифаний съобщава, че нейните родители се казвали Иоаким и Анна, които дълго време били бездет­ни и впоследствие им се ражда Ма­риам (Мария). Като свещен  плод на изпълнени със сълзи молитви, тя била посветена на Бога и когато навършила три години, родителите ѝ я въвели в Иерусалимския храм, където ѝ било отредено помещение в свещените зда­ния на храма. В храма пресвета Дева Мария живяла до 14-годишна въз­раст и всичкото време прекарвала в молитва, а през свободното си време се занимавала с ръкоделие.Joseph3Но ето че за нея настъпила възраст­та, която според закона се смятала за пълнолетие, и, съгласно съществува­щия обичай, трябвало да се омъжи. Тъй  като тя била посветена на Бога още при раждането ѝ, по нейно лично разположение, предпочела безбрачието. Ето защо първосвещеникът и свеще­ниците, на които била поверена, реши­ли да я предадат като сгоденица на някой неин родственик, който да бди за нейното девство. По особено указа­ние на Бога те я сгодили за благоче­стивия старец Иосиф, който произ­хождал като нея от древния царски род на  Давид. Той като неин родни­на, в напреднала възраст и още пове­че поради своето благочестие, бил най-подходящият мъж, който да запази нейното девство.

Родителите на пресвета Дева Мария, Иоаким и Анна, били родом от Назарет, те имали там свой  дом, който преминал в наследство на Мария, и тя от Иеру­салим се преселила в своя роден град. След обручването ѝ с праведния Иосиф, тя продължавала да  води тих и бла­гочестив живот в дома на своите ро­дители „преди още да бяха се те съб­рали“ (Матей 1:18), тоест в дома на Иосиф.Presentation of the Blessed Virgin MaryЕдин ден, когато девицата Мария уединено се предала на молитва или чела Свещеното Писание, в стаята ѝ влязъл Ангел Господен и ѝ казал: „Радвай се, благодатна!  Господ е с тебе, благосло­вена си ти между жените“ (Лука 1:28). Внезапното появяване на небесния благовестник в нейната девическа стая и то във време на молитва, естествено възбудило в нея недоумение и тя поч­нала да размишлява какво означават тези думи. В това време Ангелът про­дължил: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, „ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще  бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния”… (Лука 1:30-32).

Това са наистина славни, велики и радостни слова, но в същото време и непостижими. От една страна тя е девственица,  според  дадения обет, от друга пък – благовестието е непостижи­мо за естествения човешки разум. За­това тя е запитала Ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не позна­вам?“ Тогава той ѝ отговорил: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Све­тото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“(Лука 1:34-35). Ан­гелът за да я увери, че у Бога няма нищо невъзможно, посочил ѝ за пример нейната родственица Елисавета, която смятали за неплодна, „и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия ме­сец“ (Лука 1:36). Тези думи западнали дълбоко в душата на Мариам, те оза­рили нейния ум и съмнението изчезна­ло. Изпълнена с вяра във великото съ­общение и с безусловно упование на Бога, тя смирено отговорила на Анге­ла: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38).annunciation2След като получила такова велико и тайнствено благовестие, пресветата Де­ва била обхваната от силно желание да сподели тази си радост с някой близък на сърцето ѝ. Много естествено, тя си спомнила за своята близка сродница Елисавета, която сама получила подоб­на радост. Тя е била втора нейна май­ка по време на възпитанието ѝ в Иерусалимския храм, където съпругът на Елисавета – Захария бил свещеник. „И… стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин“ (Лука 1:39). Когато влязла в дома Захариев, тя била посрещната с радост и Елисавета, изпълнена със Светия Дух извикала с висок глас: „Благо­словена си ти между жените, и благо­словен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при  ме­не майката на моя Господ?“ (Лука 1:42-43). Тук Мариам останала около три  месеца и се върнала у дома си (Лука 1:56).

След завръщането на пресвета Дева Мария от посещението у Елисавета, „оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго“ (Матей 1:18). Праведният Ио­сиф останал твърде смутен от призна­ците на нейната бременност. Изглежда, че той още не е знаел нито за посеще­нието на Ангела, нито за благочести­вите разговори  между Мария и Елиса­вета в дома на Захария. Като не знаел нищо за извършената тайна, той се чувствал в твърде затруднено поло­жение. Да подхвърли на съмнение дев­ството на своята невеста, той не се ос­мелил. Иосиф, бидейки праведен и ка­то не желаел да осрами поверената му сгоденица, решил „тайно да я напус­не“. „Но когато намисли това, ето Ангел Господен му се явява насъне и каза: „Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защо­то заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще му наречеш името Иисус[1]; защото Той ще спаси на­рода Си от греховете му“ (Матей 1:20-21). А за да се увери още по-добре праведникът в истинността на съобще­ната му тайна, било му напомнено ка­заното в Свещеното Писание (Исаия 7:14), а именно: „Ето, девицата ще зачене… и ще роди Син, и ще Му нарекат името „Емануил“, което ще рече „с нас е Бог“ (Матей 1:23). Като станал от сън, Иосиф се почувствал напълно успокоен от думите на Ангела, и за да предпази Мария от всякакви укори на околните, формално встъпил с нея в брак, взел я в своя дом – „и прие жена си“, – гдето тя очаквала да се изпълни небес­ното обещание. Но обстоятелствата та­ка се сложили, че това велико събитие не станало в Назарет, а в друг град, за който също било предсказано от про­роците.verbum-caro-hic-factum-estОбаче Назарет си остава свещен град за всеки християнин. Тук са се извър­шили, както видяхме, великите съби­тия на светото Благовещение. В тази малка райска котловина, заобиколена от  хълмист венец, продължила да жи­вее св. Дева Мария – лилията на Стария Завет. Тук в часа на ангелското благовестие един вид небето и земята се докоснали. Тука живял 30 години, преди да започне Своето дело, стана­лият човек – Божият Син, в тиха тайнственост за външния свят, в послу­шание на Своите родители. От тази планинска пазва като мощна вълна хри­стиянство заля света със своето спаси­телно учение.

Назарет се намира на разстояние 140 км северно от Иерусалим, почти в средата на Галилея. Интересно е, че в Стария Завет нищо не се спомена­ва за тоя град, а в новозаветно време той е бил малко галилейско градче или село. Назареи, назаряни са наричани, за присмех от евреите, последователите на Христа. И сега арабите-мохамедани на­ричат християните „насара“. Значениета на тоя град станало твърде голямо, след като той станал родно място на нашия Спасител, осветен с множество възпоменателни светини.

В настояще време Назарет се нами­ра в красива местност, разположен амфитеатрално върху планински склоно­ве, с богата растителност и приятен здравословен климат. Населението към 1930 година бе достигнало около 11,000 души, повечето араби – 3,700 мохаме­дани, 4,100 православни, 1,000 униати, 1,500 католици, около 250 протестанти и други. Както във Витлеем, тъй и тук евреи не се търпят. Жителите се зани­мават със занаятчийство, търгуват с па­мук и зърнени храни, имат по малко зе­меделие и скотовъдство. Повечето от улиците на града са тесни, стръмни, послани с калдъръм. Още блажени Иероним съобщава, че той намерил тук едно сел­це с църква „на мястото, дето станало благовещението и дето порастнал и бил възпитан нашият Спасител“. Тук била построена великолепна базилика от Константин Велики, която просъщест­вувала до VI век, отпосле разрушена от арабите нашественици.verbum-caro-hic-factum-est2Главната светиня сега в Назарет е църквата, издигната за възспоменание на радостното Благовещение, да­дено от Ангел Гавриил на пресвета Дева Мария, че от нея ще се въплъти Син Божий. Такива благовещенски църкви в Назарет има две, една католическа и друга православна, въз основа на две предания. Според ед­ното предание, благовещението е ста­нало при източника (чешмата), нами­раща се в източната част на града, където Дева Мария дошла да си на­лее вода. Неочаквано невидимо тя чула тук думите: „Радвай се, благодат­на!  Господ е с тебе!“ (Лука 1:28). По­гледнала наоколо Мария, но никого не видяла, наляла си стомните и тръг­нала за дома си, удивлявайки се на това, което станало с нея. Като се вър­нала у дома си и се заела  с домашна работа, да преде, шие и чете Свещеното Пи­сание, последвало второ –  явно бла­говестие, че от нея ще се роди Спаси­телят на света, тъй както разказва и евангелист Лука: „Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна!“… (Лука 1:28).

Според другото предание, благове­щението е станало в бедния дом на Иосиф, който се намирал в южната част на града при влизане в него по пътя откъм сегашното селце Дженин. На това място сега е построен католи­чески францискански манастир, едно от най-големите здания в целия квар­тал с църквата  „Благовещение“.

Православната арабско-гръцка благовещенска църква, наречена още „Св. Архангел Гавриил“, построена в края на XVIII век, се намира на разстояние някол­ко крачки от „Извора Дева Мария“, кой­то и сега е градска чешма, задоволяваща общите нужди на жителите, снабдена с голямо мраморно корито. Тая църква, почти наполовина е в земята, и се влиза надолу в нея по мраморни стъ­пала. В северната част на тая църква се намира дълбок кладенец, от който св. Дева Мария черпила вода. До него се слиза по шест стъпала. Над него е по­строен красив параклис „Св. Архан­гел Гавриил“ с мраморен престол. От­верстието на източника е снабдено със сребърен покрив. Оттук водата, пос­редством тръби, се извежда вън в споменатата чешма „Св. Дева Мария“.

На противоположната страна от тая чешма, в южната част на града, се намира католическата църква „Св. Бла­говещение“, където се приема, че е бил домът на праведния Иосиф и където, според някои, е станало явното благо­вещение; св. царица Елена построила над дома на светото семейство първата тук християнска църква, която била често разорявана; особено в XII век  тя пострадала много от сарацините. В XVI век това място било завладяно от французите, които го отстъпили на францисканските  патери. Те построили тук в началото на XVIII век манастир и храм, издигнат над  дома на светото семейство. От този дом се запазили три стаи във вид на пещери, изсечени и издълбани в мек варовик. Под престола на храма има мраморен кръг с кръст и надпис: „Verbum caro hic factum est“, тоест „Тук Словото стана плът“, който означава мястото, гдето стояла и се молила пречистата Дева в момента на ангелското благовестие. А на мястото, гдето стоял Ангелът, е из­дигната мраморна колона. В тези поме­щения под църквата се сочи още къде е била работилницата на дърводелеца Иосиф, стаята на Младенеца Иисус. Някои приемат, че майсторската на Ио­сиф била на страна от жилището му, гдето сега е издигнат католически па­раклис.verbum-caro-hic-factum-est3Гръцко-униатската църква пък е по­строена върху мястото на древната назаретска синагога, в която Иисус про­повядвал и тълкувал думите на пророк Исаия, отнасящи се за Него (Лука 4:16-19). Недалеч оттук се сочи хълмът, от­където разярените иудеи искали да хвърлят Спасителя, Който ги изобличил в лицемерие. „… всички в синагогата се изпълниха с ярост; и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха на­връх рътлината, на която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу. Но Той премина посред тях и си оти­де“… (Лука 4:28-30).

Наистина, свещен град е Назарет, в който има толкова свети места, свър­зани с живота на пречистата Дева Ма­рия и нейния божествен Син – с живота на светото семейство. Справедливо той се нарича божествен град: изпъ­стрен с множество църкви, манастири, църковни заведения, приюти, болници и пр. – живи паметници за живота и делото на чудния пророк от Назарет и за светото семейство от Назарет. Но изпълнението на Назаретското благо­вестие станало в друг град – във Витлеем.

_______________________________

*Източници – http://edamjanova.wordpress.com и списание Духовна култура, 1958, кн. 1, с. 8-12. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. На еврейски: Иехошуа, съкратено Иешуа, което ще рече Бог е спасение – Спасител, от глагола йаша=спасявам (хифилна форма).