Какво казва науката?

Проф. д-р Д. Свиленов, инж. П. Щудер, В. Граф

ЗАКОНИ БЕЗ ЗАКОНОДАТЕЛ?

В природата и в биологичния свят владеят закони, благода­рение на които животът се запазва и регулира. Говорим за фи­зични, химични, биологични, генетични и редица други зако­ни. При обмяната на веществата между живите организми и околната среда действат химични и молекулярно-биологични закони, които правят живота възможен.

Знае се, че законите в обществената сфера, които са човеш­ко дело, предполагат задължително съществуването на една висша интелигентност, която ги е изработила и създала. Също­то трябва да важи с още по-голяма сила за природните и биоло­гични закони. Според еволюционната теория обаче както био­логичните закони, така и енергията, която ги реализира, са про­дукт на материята.

Тук еволюционната теория се натъква на неразрешими за нея проблеми. И те не идват от богословите, а от страна на на­уката и многовековната човешка опитност. Ние ще обобщим тези проблеми в следните няколко точки:

1)Еволюционната теория няма разумен отговор на въпроса: Кой е създал природните и биологични закони? Както има зако­нодатели в обществената сфера, така трябва да има Законода­тел в природата и още повече в биологията, да не говорим за изключително сложното устройство на човешкия организъм. А това означава, че природните и биологични закони са създаде­ни от висша свръхинтелигентна сила, която ние наричаме Бог.2)Според Първия и Втория закони на термодинамиката ма­терията е продукт на енергията; материята не е вечна, а е под­ложена на деградация и разпад и ще има своя край. Тя не може да продуцира нещо по-висше от себе си. Иначе това би проти­воречало на Закона за причинно-следствените връзки, който гласи: „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала“. Следователно материята е „подчине­на“ на вложените в нея закони. Хармонията и закономерности­те, които осъществяват и регулират жизнените процеси в орга­низма на молекулярно, клетъчно, тъканно, органно, системно и организмово ниво, са дали основание на еволюциониста E. Geissler и сътр. (1981) да изразят теистичната мисъл: „Законо­мерността в организма поражда въпроса за търсенето на субект, който е причина за тази закономерност. Тази концепция е дове­ла до приемането от някои учени на една нематериална същност, която посредством биологичните закони регулира жизнените процеси“ (42, стр. 717). Разбира се, тези еволюционисти при­емат като такъв субект философската категория „случайност“, условията на околната среда и борбата за съществуване – нещо, напълно необосновано и противоречащо на елементарното на­учно мислене и човешката опитност.

3)Не трябва да се смесват понятията „Законодател“ и „Законооткривател“. Няма логика в повсеместно употребяваните из­рази: „Законът на Нютон за гравитацията“, „Законите на Мендел за наследствеността“, „Законът на Айнщайн за масата и енер­гията“, „Законът на Пастьор за произхода на живота“ и т. н. Всич­ки тези велики учени и благодетели на човечеството не са създа­тели на тези закони, а са само техни откриватели. Тези закони са били създадени от някой Друг. Простата логика гласи: Ако за откриването на тези закони е била необходима огромната инте­лектуална инвестиция на такива гении на човечеството като Нютон, Мендел, Пастьор, Айнщайн и много други, то какъв свръхвисш интелект е бил необходим, за да бъдат създадени тези закони? Този свръхестествен висш интелект ние наричаме Бог.4)Еволюционната теория не е в състояние да отговори и на елементарния въпрос относно изключенията, които се наблю­дават в природните закони. Ако природните закони са плод на материята и случайността, те трябва да действат стереотипно, без изключения. Един стереотипен механизъм не може да пра­ви изключения. А такива изключения в законите на природата има. Знае се, че всички тела при изстудяване са свиват и нама­ляват обема си. Това е природен закон. Но водата прави изклю­чение от този закон – при изстудяване тя се разширява. Ако вода­та не притежаваше такова изключение от универсалната природ­на закономерност, то и животът във водните басейни не би бил възможен. И друго жизненоважно изключение: всички водород­ни съединения са отровни. Водата отново прави изключение.

Без тези две изключения животът на Земята е невъзможен. Всеки непредубеден може да види в тази природна особеност намесата на висша свръхинтелигентна сила, която целенасоче­но е създала това изключение, за да се запази животът.

КАКВО Е ИНСТИНКТ?

Инстинктът е една от най-удивителните области в биологи­ята. Еволюционната теория дава следното определение: ин­стинктът е затвърден еволюционно от биологичната наследст­веност начин на поведение при животните и човека. В други литературни източници инстинктът се определя като „вродена способност на поведение към действието на дразнители от окол­ната среда и собствения организъм“ (BI Lexikon, стр. 422). Ин­стинктът е изработен в хода на еволюцията и близостта на ин­стинктите е указание за родствените връзки между отделните видове. Това е причината, поради която на инстинкта се отдава особена роля в еволюционната биология. Инстинктът е изразен най-ярко в сравнително нискоорганизираните животни (насе­комите, рибите, птиците). В хода на еволюционното развитие ролята на инстинктите намалява и все по-голямо значение при­добива сложно-рефлекторната дейност, която се опира на ин­дивидуалния опит (Бъчваров и сътр., стр. 225).Такова е обяснението на еволюционната теория относно инстинкта. Това обяснение има редица слаби страни, които противоречат на научните познания и многовековния опит на хората.

Инстинктът не може да бъде доказателство за еволюцията на биологичните видове. Ето четири съществени основания в това отношение:

1)Инстинктите се срещат при всички животински видове, включително и при човека. Би трябвало да се очаква, че при човека с високоразвита втора сигнална система инстинктите няма да играят голяма роля. Но действителността показва, че при него някои инстинкти са жизненоважни – инстинктът за бозаенето, инстинкти във връзка с половото размножение, при самосъхранение от опасности и т. н. Ако инстинктът беше ево­люционно обусловен фактор, при човека не трябваше да съще­ствува. Но това не е така. Тоест инстинктът не е белег на примитивност.

2)Еволюционната теория определя инстинкта като начин на поведение, като изява на кодирана генетична програма, тоест в генотипа на съответния биологичен вид има ген или гени, кои­то са отговорни за даден инстинкт. Фактът, че инстинктът е би­ологична информационна програма, ни задължава да приемем, че тази програма трябва да има и високоинтелигентен програ­мист. С други думи, инстинктът нито може да бъде плод на ево­люционно развитие, нито индикатор на междувидова близост. И в това отношение еволюционната теория противоречи на на­уката.

3)Най-краткото и елементарно определение на инстинкта гласи: „Инстинктът е разумно действие в неразумно същество… Той е знание и способност, които предшестват опитността“ (20, стр. 52). Чрез инстинкта животните действат разумно и це­лесъобразно, но без съзнание и размисъл. Естествено това зна­ние, това разумно действие се определя от кодираната инфор­мационна програма и има определена цел. Задължителният въпрос е: Кой е кодирал програмата и кой е поставил целта. Съгласно закона за причинно-следствените връзки е невъзмож­но материята да продуцира нещо по-висше от себе си. Логично е да се приеме, че това „разумно действие в неразумно същест­во“ трябва да има и разумен източник. Този разумен източник ние наричаме Бог.4)В животинския свят има много и изключителни начини на поведение (инстинкти), които от еволюционна гледна точка не могат да бъдат обяснени. Еволюционната теория не е в състоя­ние да обясни защо тези изключителни феномени не са унаследе­ни и развити при по-висшите видове. Та много от тези инстинк­ти биха били съвършено средство за оцеляване в борбата за съ­ществуване! Защо по-висшите животински видове е трябвало да изработват средства в борбата за съществуване, много по-несъвършени от инстинктите при по-нисшите биологични ви­дове? Нещо повече – много от съвременните изобретения в об­ластта на техниката са копие на инстинкти от животинския свят.

В подкрепа на това виждане можем да споменем някои при­мери от света на насекомите, които възхищават със своята същност, сложност и целесъобразност (20):

а)Изключителната „социална“ организация и желязна дис­циплина при пчелата и пчелното семейство. Ако човек прите­жаваше само частица от биологичната кодирана програма на пчелите, светът днес би имал съвсем друг облик!

б)Невероятният структурно-функционален феномен на око­то на жабата и на бръмбара, послужили като модел на съвре­менната радарна техника.

в)Ултразвуковият апарат на прилепа и на молеца, послужи­ли като модел на съвременната ултразвукова диагностика.

г)Инфрачервеният апарат на гърмящата змия, различаващ температурни граници до 1/1000 от градуса.

д)А какво да кажем за ухото на бухала и обонянието на ня­кои бозайници!

Човек не само дължи на природата много от своите изобре­тения и технически постижения, но този най-висш животински вид, както го нарича еволюционната теория, трябва да се учи на пестеливост от някои примитивни насекоми.

Ето един пример:

Конструираната от човека електрическа крушка има коефи­циент на полезно действие 3 до 4%, което значи, че само 3-4% от влизащата в нея енергия се превръща в светлина. Остатъкът (96-97%) от електрическата енергия се превръща в топлина. Така електрическата крушка прилича по-скоро на електрическа печ­ка, отколкото на осветително тяло.Не е така обаче при светулката (примитивно безгръбначно насекомо). Тук съществува един невероятен творчески патент на биолуминесценция, при което се произвежда „студена“ свет­лина. При този биохимичен процес специалното химично ве­щество луциферин се подлага на окисление от ензима луцифераза. Количеството на окислените луциферинови молекули е равно на излъчените светлинни фотони. Този механизъм дава възможност на светулката да регулира излъчваната светлина, а тази т. нар. студена светлина не води до никаква загуба на топ­линна енергия.

Явно на човека е необходима още интелигентност, за да до­стигне елементарния природен процес на 100% полезно дейст­вие, учейки се от едно примитивно безгръбначно животно, кое­то в еволюционно отношение е много, много по-ниско от него! А каква интелигентност е била необходима на този, който е създал тази светулка!!!

Отново ще повторим важната констатация: Изключително сложните биологични феномени, каквито са инстинктите, трябва да имат изключително интелигентен източник. Това констатира и големият и не особено религиозен френски писател Мопасан, пишейки: „Инстинктите идват от Бога“ (20, стр. 60).

РАЗЛИКА МЕЖДУ ЧОВЕКА И ЖИВОТНИТЕ

Цитираме някои мнения от различни учебници по биология:

1)Ангелов и сътр. (2): „Еволюцията на човека е част от ево­люцията на животинския свят. Човекът е най-висшето животно на Земята“ (стр. 74).

2)Николова, М. и С. Китанова (12): „Човекът е произлязъл пряко от съвременните човекоподобни маймуни“ (стр. 61).

3)Димитров, О. и сътр. (8): „Човекът е продукт на еволюци­ята на гръбначните животни. Независимо че интересът към антропогенезата датира от древността, до днес този процес не е напълно изяснен“ (стр. 94).

От тези цитати могат да се направят два извода:

а)Човекът е част от животинския свят;

б)Няма единно мнение относно жи­вотинския произход на човека.

И тъй, еволюционната теория учи, че човекът произлиза от животинския свят и че разликите между животните и него са само качествени, вследствие на по-високата еволюционна сте­пен на развитие на вида Homo sapiens.

Редица клонове на науката (медицина, психология, логика, социология, етика, биология, история, педагогика и др.), както и многовековната човешка опитност показват, че между човека и животните има огромни разлики и съществуват непреодо­лими бариери. Ние ще споменем някои от тези различия:1)Човекът има много по-сложно устроен мозък от този на животните, уникални интелектуални способности, добре раз­вити форми на култура и несравними форми на комуникация. Човешкият мозък притежава качества, които нямат еквивалент в животинския свят. Хората само ходят изправено и устройст­вото на гърлото и мозъка им позволява да говорят, да пишат и да заучават нови неща. Социалната организация и социалното поведение са много по-сложни. В анатомично, физиологично, молекулярно-биологично и преди всичко в генетично отноше­ние човекът притежава забележителни специфични свойства. Всичко това при животните липсва.

2)Човекът притежава свободна воля, творчески заложби, изобретателност и интелигентност, чувство за вина, срам и от­говорност, широкомащабни способности да възприема, анали­зира, систематизира и преценява, има абстрактно мислене. Всич­ко това при животните липсва.

3)Човекът може да мотивира своите мисли и действия, да си поставя цели и планове, както и да преценява последиците от своето поведение, да търси смисъл и цел на живота си. Всич­ко това при животните липсва.

4)Човекът има неугасим стремеж да обича и да бъде оби­чан, да се доверява и да му се доверяват, оценява и избира, има естетически усет, стреми се към увековечаване. Надарен с уникална ценностна система: морал, любов, надежда, радост, мир, щастие, милост, справедливост, благодарност, признател­ност, отговорност, състрадателност, взаимопомощ и вроден стремеж да търси и постига истината. Всичко това при живот­ните липсва.

5)Човекът притежава уникалната способност да бъде рели­гиозен или съзнателно да отрича съществуването на своя Тво­рец, като Го замества с измислени от него външни форми на богопочитание и суеверия, има способността да измисля атеис­тични философски системи и недоказуеми теории, чрез които съзнателно и напълно егоистично манипулира сам себе си и цели общества. Всичко това при животните липсва.6)Човекът притежава дух, съзнание и съвест, което в целия биологичен свят никъде и под никаква форма не се среща. Чо­векът е единственото създание, което притежава безсмъртна душа.

7)Човекът е единственият биологичен вид, който поради егоистични и властолюбиви причини и без да е жизненонеобходимо, може съзнателно да бъде лицемерен, да лъже, експлоа­тира и убива себеподобните и себе си. В животинския свят та­кава жестокост и бруталност към себеподобен вид не се среща.

Това са само някои от качествата на човека – положителни и отрицателни, които го отличават тотално от животинския свят.

Защо споменаваме всичко това? Искаме да покажем, че меж­ду човека и животните съществува непреодолима пропаст, че това са два различни свята и човекът не е еволюирало жи­вотно.

Ето някои доказателства:

1)Цитираме учебника на Димитров и сътр. (8, стр. 85): „Белтъци, хромозоми и гени, които са еднакви или много близ­ки при различни видове, доказват родствените връзки между видовете…Изумителна е приликата между белтъчните молеку­ли на човек и шимпанзе. За някои от тях съвпадението в аминокиселинните последователности е 100%“. Генетичната близост между човека и шимпанзето се изчислява на 99%.

Еволюционистите считат това за едно от най-силните дока­зателства за произхода на човека от маймуната или за техния общ произход. Изниква обаче един неразрешим за еволюци­онната теория проблем:

Ако между два близки биологични вида, каквито са човек и шимпанзе, се наблюдава пълна белтъчна идентичност и само 1% генетична разлика, логично е да се очаква, че ще бъдат не само биологично почти еднакви, но ще си приличат изключи­телно много и в социално, интелектуално, културно и други отношения. От друга страна, ако споменатите по-горе огромни различия между човека и шимпанзето се дължат само на 1% генетична разлика, би трябвало да се очаква, че по-голямата генетична разлика между два вида ще води до много по-големи външни различия. Кучето и вълкът обаче имат значително по- голяма белтъчна и генетична разлика, но външно са почти не­различими (!).

Има нещо много по-загадъчно за еволюционната теория: освен че този 1% генетична разлика е причина за такива коло­сални различия между човека и шимпанзето, същият този 1% прави невъзможно междувидовото кръстосване, като прави тези два вида репродуктивно изолирани. Биологично това е най-сигурният начин за различаване на отделните видове и видове­те двойници. Защо при такава белтъчна и генетична близост близкородствените видове да не могат да се кръстосват и да дават плодовито поколение? Еволюционната теория може да изслед­ва и да установи механизмите на този биологичен феномен, но причината за тази репродуктивна бариера между отделните ви­дове ще остане за нея неразрешим проблем.Ако логиката на еволюционната теория за молекулярно-генетичната близост като доказателство за видово-родствена за­висимост беше вярна, това би означавало, че между родители и деца, както и между братята и сестрите от едни родители тряб­ва да има абсолютна белтъчна, генетична, анатомична, физио­логична, кръвногрупова, имунологична, психична, интелекту­ална и духовна идентичност. Но всеки знае, че това не е така. Тогава и законите на Мендел за наследствеността щяха да из­глеждат по-други, отколкото са сега. Следователно молекулярно-генетичният фактор детерминира и ограничава видовата спе­цифичност, а минималните различия в генетичния материал от 0,2% (99,8% от генетичния материал на хората е еднакъв), как­то и цялостният комплекс от фактори на околната среда опреде­лят индивидуалната специфичност. Знае се, че са възможни 10⁶⁰⁰ генетично различни човешки полови клетки (гамети). Ако да­ден човек няма еднояйчен близнак, то е невъзможно друг човек със същия генетичен материал (генотип) да е живял, да живее или да се роди в бъдеще на Земята.

Елементарният и задължителен извод от този биологичен факт гласи, че молекулярно-биологичната близост не е доказа­телство за родствена близост между видовете… Молекулярно-генетичният фонд е материален носител на кодираната генетич­на информация, която, както видяхме вече, трябва да има нема­териален източник като всяка друга информация. Това го изи­скват законите на информатиката.

2)На второ място добавяме и разгледаните вече основания на еволюционната теория за естествения произход на човека. Видяхме, че нито хомоложните или рудиментарни органи, нито вкаменелостите или методите на радиометрично датиране, нито спекулациите с т. нар. „предшественици на човека“ или фалши­вият „биогенетичен закон“ на Хекел са убедителни научни ос­нования за причисляването на човека към животинския свят. Освен това показахме, че еволюционната теория е безпомощна да обясни такива важни феномени като смъртта, религията, по­ловото размножение, семейството, инстинктите, природните за­кони и т. н. Нещо повече – науката и многовековният опит на човека противоречат на еволюционистичното виждане по всички тези въпроси. Ако към всичко това се добавят доказателствата за младата Земя, както и отреченият вече напълно от науката „първичен взрив“, без който еволюционната теория не може да обоснове милиардите години, от които тя жизнено се нуждае, става ясно, че еволюционната връзка на човека с животинския свят действително не може да бъде доказана. Следователно чо­векът заема особено, специално положение в систематиката на биологичния свят.3)Еволюционната теория приема огромните различия меж­ду човека и животинския свят. А как може да обясни тази тео­рия известния факт, че между останалите хиляди животински видове (например между куче и вълк) не съществуват такива коло­сални и непреодолими разлики, както между вида Homo sapiens и считания най-близък до него хоминиден вид Homo erectus или между човека и шимпанзето? Според еволюционистите пре­ходът между отделните биологични видове е сравнително пла­вен, в някои случаи едва забележим. Кое е пречело и пречи на човекоподобните маймуни да тръгнат по пътя на социалната и културна еволюция и днес да имаме изобилие от междинни форми между маймуна и човек – не само в биологично, но също и в социално и културно отношение? Но такива няма … Това признава и един от най-известните еволюционисти G. Simpson (18), като пише: „Това обичайно отсъствие на преходни форми не се ограничава само с бозайниците, но е почти универсален феномен, отбелязан от палеонтолозите“. Еволюционната тео­рия учи, че „Настоящето е ключ за миналото“. Ако това беше вярно, днес Земята щеше да бъде пълна с живи междинни фор­ми, тоест с маймуночовеци. Няма нито един!

Всичко това показва, че преходът между тези два вида е не­преодолим и че единият не е по-висша форма на развитие на другия.

В подкрепа ще споменем още един допълнителен факт – ус­тройството и функцията на човешкия мозък.

Цитираме професор W. Gitt (46): „Този 1,5 кг. орган притежава най-сложната структура във Вселената. Той ръководи, коорди­нира, събира, преценява, анализира, запаметява, комуникира, приема и изпраща импулси и осъществява мисловните процеси над всички физиологични функции в организма. Тази дейност се реализира от 100 милиарда нервни клетки (неврони) и от още 100 милиарда поддържащи неспецифични клетки. Нервните клетки са свързани помежду си, като броят на връзките (средно 30,000 синапси на клетка) между тях е колосален. Изчислено е, че за описанието на тези междуневронни връзки ще са необхо­дими 10 милиарда тома книги с по 400 страници всяка една. Дължината на нервните влакна в главния мозък възлиза на по­вече от 500,000 км. и допълнително 380,000 км. извън главния мозък. Мозъкът е в състояние да извършва за една секунда един трилион операции (=1 милиард милиарда). Най-бързите супер­компютри днес са в състояние да извършват 10 милиарда из­числителни операции за една секунда. Така човешкият мозък е 100 милиона пъти по-бърз от най-бързия съвременен компютър“.Логиката ни кара да приемем, че една такава свръхсложна система, нямаща аналог в природата, не може да е плод на слу­чаен еволюционен процес. Продължителността на времето не може да я създаде. Според Закона за причинно-следствените връзки такава свръхсложна система трябва да има свръхинтелигентен Творец. Този Творец ние наричаме Бог.

4)Ще завършим тази глава така, както и започнахме – с ци­тат от учебник по биология. Цитираме Hoff и сътр. (53, стр. 503) под заглавие „Граници на биологичното познание“:

„В биологията имат смисъл само такива хипотези и те­ории, които могат да бъдат доказани… Еволюционната те­ория ни задължава да си поставим следните въпроси:

-Какъв е смисълът на еволюцията?

-Защо еволюцията е довела до появата на човека, кой­то притежава дух, тоест има способността да мисли, има свободна воля и разумни действия?

-Какво се крие зад израза „случайност“ и как природ­ните науки могат да го обяснят?

На такива въпроси еволюционната теория няма отго­вор, нито пък това могат да направят природните науки.

Отговорът на тези въпроси се предоставя единстве­но на личната вяра на човека.

С появата на човешкия дух в еволюцията настъпва нещо съвсем ново… Свободата на волята, същността и смисълът на битието са въпроси, на които биологията не може да отговори. Поради невъзможност да се премине тази гра­ница човек стига до мисълта на великия Гьоте: „Най-вис­шето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благого­вее смирено“.

Предоставяме коментара на читателя…

ДОСТОВЕРНА ЛИ Е ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ?

Днес еволюционната теория се поставя все повече под въпрос от много учени. Признава се, че тя не се изгражда на доказател­ствена научна база, но представлява философски начин на мис­лене. Повечето от факторите, върху които се гради, се приемат apriori като установена даденост, без да се търси научен потвър- дителен материал. Това е дало основание на някои учени да признаят, че „нито един път Дарвиновата еволюционна теория не е доказана било експериментално, било чрез научните фак­ти“ (М. Denton: „Еволюцията – теория в криза“,1985).

Напротив, има стотици научни доказателства, които опро­вергават тази теория.

На учените днес им е добре известно, че еволюционната те­ория има три големи празнини, които тя не може да запълни, или иначе казано, три големи въпроса, на които тя не може да отговори:

1)Празнината между нищото и материята. Еволюционна­та теория пренебрегва общоизвестната истина, „че от нищото нищо не може да произлезе“. Материята не може да бъде вечна, тъй като това противоречи на Първия закон на термодинамика- та.

2)Празнината между неживата материя и живота. Ево­люционната теория противоречи на Втория закон на термодинамиката, когато учи, че неживата материя случайно се е превърнала в живи, сложни и произвеждащи енергия форми.

Привържениците на еволюционната теория твърдят, че това би могло да стане в продължение на много дълъг период от вре­ме. Световноизвестният учен-химик професор д-р A. E. Wilder-Smith сполучливо пише в тази връзка: „Ако вие вземете раз­лични метални парчета, поставите ги в затворен съд, след което ги разклащате в продължение на един милион години, то веро­ятността да се създаде от тези парчета часовник е равна на нула. И ако вместо един милион години разклащането продължи два милиона години, смятате ли, че шансът ни да получим часов­ник ще е по-голям? Никога! А само една единствена жива клет­ка е много по-сложно устроена от който и да било часовник“.Ако погледнем под микроскоп вътрешността на клетката, ще видим много и разнообразни ултрамалки образувания. На площ, по-малка от една хилядна от милиметъра, са концентри­рани различни биосистеми, енергийни структури, наследствено-информационни централи, размножителни потенциали и т. н. Всички са изработени с изключителна прецизност, високостепенна организираност и показват поразителна хармоничност в тяхната функция. И между тях се намира една фантастична ко­дирана информационна система (генетичен код) – един ком­пютър със запаметена в него огромна биологична информация, която организира и ръководи дейността на тази клетка, както и всички функции на целия организъм, който е изграден от около 100,000 милиарда (10¹⁴) такива клетки.

900 висококвалифицирани специалисти от 40 страни на света са работили в продължение на 15 години, за да дешифри­рат последователността на буквите на генетичната наследстве­на информация. От 32,000 гени на човешкия геном досега са дешифрирани само около 3% от последователността на ДНК молекулите на генетичния код. Каква огромна интелектуална и финансова инвестиция е била необходима, за да се постигне един такъв скромен успех!

Нека слезем на молекулярно ниво: една обикновена човеш­ка чернодробна клетка се състои от 53 милиарда сложни проте­инови молекули. Ако се умножи това по общия брой на клетки­те, изграждащи организма, се получава космическа цифра от белтъчни молекули, която човешкият разум не може да побере. Съставните части на молекулата и самите молекули трябва да са подредени в строго определен ред, за да могат да изпълняват функцията, за която са предназначени. Тази подредба се опре­деля от кодираната във всяка клетка генетична информация. Учените изчисляват количеството на биологичната информа­ция, съдържаща се в генетичния материал на една клетка, с пи­смена информация, която може да се побере в 1,000 книги от по 600 страници с по 500 думи на страница. Но това не е всичко! Генетичният код в клетката е написан на „азбука, състояща се само от четири букви, а трябва да бъде преведен на азбука, състо­яща се от 20 букви (протеиновите молекули са изградени от 20 аминокиселини). Генетичната информация трябва да бъде пре­ведена, безпогрешно транспортирана и предадена в подходящ момент и с подходяща скорост, за което е необходима и съот­ветната енергия. Всички тези процеси трябва да протекат в аб­солютна хармония, за да се получи съответната специфична белтъчна молекула.Тази съвършеност и изключителна сложност в устройство­то и функциите на биологичните структури е дала основание на редица съвременни учени да създадат т. нар. „Теория за ин­телигентния дизайн“. Но един интелигентен дизайн задължи­телно предполага съществуването на свръхинтелигентен дизай­нер!

От този кратък и твърде опростен поглед в света на молеку­лярната биология следват два много важни въпроса: а) Какъв свръхинтелект е необходим, за да бъде създадена тази универ­сална и неизменяема генетична информация, която определя и контролира специфичния молекулярен строеж на живата клет­ка?

б)Възможно ли е тази изключително сложна структура и функция да възникне, да съществува, да функционира и да се възпроизвежда случайно? Експерти сравняват това с вярата, че ако бъдат хвърлени пет милиарда букви във въздуха, те могат с течение на времето да се превърнат от само себе си в многотом­на енциклопедия без граматическа грешка. Известният съвре­менен биохимик професор Michael Behe (29) пише в своята книга „Черната кутия на Дарвин – биохимични предизвикателства към еволюционната теория“, че „Макроеволюцията е невъзможна“.

Скептици и убедени еволюционисти обикновено казват, че „еволюцията не би била вероятна, но въпреки това се е осъще­ствила“. Много учени днес признават, че еволюцията не само че е невероятна, но е и невъзможна.

3)Празнината между човека и животинския свят. С този въпрос ние се занимахме подробно в предишната глава. Тук ще добавим, че появата на духа и съзнанието е нещо качествено съвсем ново и те не могат да са плод на материята. Както За­конът за причинно-следствените връзки, така и Вторият закон на термодинамиката го доказват. Или тези закони са верни и еволюционната теория противоречи на науката, или обратно. Природните закони са верни и неотменими, на което се дължи и целият научно-технически и културен прогрес на човечеството.

Освен за тези три празнини в еволюционистичното мисле­не, немалко учени днес са на мнение, че еволюционната тео­рия няма отговор още за:

Причинно-следствени зависимости, учението за относител­ността, движението на материята, съхранението на масата и енергията, хармонията и порядъка във Вселената, електромаг­нитните полета, гравитационната сила, ядрената енергия, ент­ропията и много други още закономерности и явления в приро­дата.

Фактът, че болшинството от съвременните учени поддържат еволюционната теория, не означава, че тя е вярна, а просто е израз на тяхното философско мислене и лична вяра. В средните училища на много държави по света еволюционната теория се преподава като задължителен учебен предмет без възможност за алтернативен начин на мислене. Така тя по задължение се налага и става една от най-успешните теории в историята на човечеството.

Но нека не се забравя един изключително важен историчес­ки факт: борбата за истината винаги е започвала с малък кръг от хора и с течение на времето тя е надделявала. Народната мъдрост има право: „Ако множеството вярва в една лъжа, тя не може да стане истина“. И още: „Множеството не може да спе­чели насила истината“.

Безброй са примерите от историята как политически систе­ми, управляващо мнозинство, преобладаваща идеология и т. н. са втълпявали на широките маси, че те са единствени носители на истината и прогреса. Така беше с националсоциализма, така беше с комунизма, така беше с марксизма-ленинизма. Паднаха силните, а с тях и тяхната истина и техният прогрес. Така беше някога, така е и днес…

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ УСПЕХЪТ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ?

Защо еволюционната теория, въпреки антинаучния си харак­тер, е така модерна и е станала начин на мислене на милиони хора по света? Как може да се обясни този голям успех?

Ние ще споменем някои основни причини за него:

1)Идеологически, морални и социално-политически причини.

В средните и висши учебни заведения в много държави на света се преподава еволюционната теория, но не в светлината на определени научни дисциплини, имащи отношение към нея – физика, химия, информатика и т. н. Нещо повече – съзнателно се премълчават научните факти, които противоречат на тази теория, и което е най-парадоксалното – еволюционното учение се представя обикновено като научно доказан факт или като нещо, което ще бъде доказано.

Такова едностранно образование естествено формира и ед­ностранно мислещи хора, от които истината съзнателно се е прикривала и се прикрива. А това е възрастта, когато се форми­ра човешкият мироглед. Шансът по-късно човек да промени мисленето си е минимален.

На младия човек не се предоставят други гледни точки, а му се втълпяват определени идеи, които поради липса на алтерна­тиви той трябва да приеме. С право един от столичните вестни­ци публикува обширна статия със заглавие: „Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупа­ви“? (вестник „СЕГА“, 7 октомври 2004, 14).

Съзнателно или несъзнателно системата на обучение е из­градена върху три важни принципа:

а)Формиране на атеистичен (безбожен) начин на мислене.

б)Подценяване достойнството и отговорността на човека пред един по-висш авторитет. Човекът се разглежда като висо­коразвито животно.

в)Изработване на биологично-еволюционистична „ценно­стна“ система, основаваща се на правото на силния.

След като еволюционната теория може да формира начина на мислене и мирогледа на един човек, тя би трябвало да се раз­глежда по-скоро като идеологическа, а не като биологическа дис­циплина. Това се потвърждава от факта, че атеистичните полити­чески системи и диктатури от последното столетие и днес (капи­тализъм, империализъм, националсоциализъм, фашизъм, соци­ализъм, комунизъм и демократичната политическа система) пропагандират и толерират принципите на еволюционната те­ория. Огромен е нейният принос за широкото разпространение на материалистическата философия и, разбира се, на атеизма.

За щастие има държави в света, които с отговорност се от­насят към своята образователна система. Цитираме вестник „Над 55″ от 13.09.2006: „Невъзможно е без вяра да се възпитава съвестност. Наивно е да се смята, че това може да се направи по­средством култура и изкуства. Ако човек се възпитава като по­томък на животно – маймуната – той и такова ще си остане“, смята проф. д-р Валентин Жилко-Титаренко от Института по епидемиология и инфекциозни заболявания в Киев. „Защо стра­ната ни, която е в числото на най-цивилизованите страни в све­та, се ограничава до единствения избор на теорията на Дарвин? Това не е демокрация“ – заявява Владислав Олховски, завеж­дащ отдел в Института за ядрени изследвания към Украинската национална академия на науките. Украинските учени смятат, че днешните учебници са необективни и нуждаещи се от про­мени, особено учебниците по биология…

Други държави са отишли още по-нататък. В Швейцария е отпечатан учебник по биология, в който са представени еволю­ционната теория и библейското учение за сътворението на рав­ни начала и се преподават по този начин в училищата на някои кантони. Нека да отбележим, че в Швейцария това се е постиг­нало чрез референдум. Добре е, когато важни проблеми се ре­шават от цял народ. А по-важен проблем от мирогледа на един човек едва ли има.

Имаме достатъчно основания да считаме, че българските учебници по биология също се нуждаят от коренни промени, що се отнася до представената в тях еволюционна теория.Дарвиновата идея за „преживяването на силния и по-приспособения за живот“ стимулира по безмилостен начин егоиз­ма и властолюбието на човека и стана съпричастна за ужасява­щите плодове на ХХ век. Ето някои от тях: расизъм, омраза, аборти, евтаназия, разрушаване на семейството и връзката между генерациите, безнравственост, социална несправедливост, на­силие, обезценяване на човешкото достойнство, безотговорност, отричане ценностите на един висш авторитет, безбожие, руиниране на моралните ценности и т. н. За съжаление повечето от тези явления се приемат като нещо нормално и естествено, ма­смедиите грижливо „захранват“ и обогатяват фантазията на младия човек с тези „ценности“ на цивилизацията.

2) Духовни причини.

Един от най-известните еволюционисти Th. Huxley (7) пише: „Еволюционната теория ни освобождава по един прекрасен на­чин от задушаващата усмирителна ризница на първите две гла­ви от Библията“. Тази мисъл се изразява още по-добре от еволюциониста Levontin (7) по следния начин: „Ние сме принуде­ни да приемем, че всичко трябва да има само материална при­чина… защото не можем да понасяме какъвто и да било божест­вен авторитет“. А ето и мнението на еволюциониста Sir Arthur Keith (7): „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учени­ето за сътворението, което ние не искаме да приемем“.

Еволюционната теория като начин на мислене отрича съще­ствуването на Бога, прави човека свободен и независим от Бога и го поставя като център на Вселената. Защо е всичко това?

Според библейското учение за сътворението човекът е създаден от Бога. Това означава, че той като Божие творение носи отговорност за живота си пред своя Творец. Библията учи и още нещо, много важно: Човекът по природа е грешник и се нуждае от опрощаване на греховете си, което може да стори единствено Иисус Христос. Сам Той е Бог, явил се на Земята преди 2000 години.Когато това библейско учение не се харесва на човека, той отхвърля както съществуването на Бога, така отговорността си към Него и, разбира се, не приема, че е грешник. Еволюционна­та теория като безбожен, атеистичен начин на мислене е изклю­чително добро средство за освобождаване на човека от всички тези неща. Той го прави, но задължава и другите да го правят.

В края на краищата всичко се съсредоточава около най-важ­ния въпрос на битието: Да се приеме ли съществуването на Бога и да съобразява ли човек живота си с волята на Бога, или просто да се каже, че няма Бог и човек да води живота си спо­ред собствената воля. Това е кардиналният въпрос на всички времена, за всеки един човек. И е въпрос на лично решение, на лична вяра.

3)Ние ще споменем и една трета причина за успеха на ево­люционната теория. При посещение в природонаучен музей обикновеният човек изпада в учудване и възторг, наблюдавай­ки музейни експонати, за които се твърди, че са отпреди мили­они години. Учебниците по биология показват впечатляващи рисунки как животът се е самозародил от неживата материя, как по-нататък се е развивал и видовете са преминавали един в друг и накрая как в продължение на милиони години маймуна­та става маймуночовек и след това човек. Масмедиите (вестни­ци, телевизия, радио и т. н.) приемат безкритично тази атрак­тивна информация и щедро я тиражират на широката публика като доказани научни факти. Но крайният „консуматор“ на тази информация не е в състояние да разбере дали тя е вярна. Обик­новеният човек-неспециалист приема на доверие тази лесно разбираема и атрактивна, но ненаучна информация за истина… Така се манипулира общественото мнение, изработва се съзна­телно един еволюционистично-атеистичен модел на мислене, който за мнозина е дори белег на висока интелигентност и прогресивност.Целият този верижен процес започва с един съзнателен из­ключително некоректен педагогически подход в образова­телната система, където задължително се преподава само ево­люционния модел, без да се предлагат други алтернативи, а ко­ето е още по-жалко, този модел не се сравнява с факти от други научни дисциплини или с изследвания на учени-креационисти. На ученици и студенти се предлага да „избират“ от една възмож­ност само една, което много напомня на изборите от недалеч­ното комунистическо минало. Това действително е парадокс – в демократични и правови обществено-политически системи на младия човек не се предоставя свободно възможността избира­телно да формира своя мироглед! Може би този парадокс ще се разбере по-лесно, като се знае, че високообразованите депутати в Европейския съюз дълго спориха дали в европейската кон­ституция да бъдат споменати думите „БОГ“ и „християнска вяра“. Не беше прието. Нима образователните системи на евро­пейските държави могат да противоречат на предписанията на Европейския съюз? Едва ли … Кръгът се затваря!

Коректно и честно ще бъде в образователната система да се преподава наред с еволюционния модел и възгледът за Сътво­рението на равни начала, разгледани в светлината на различни­те научни дисциплини. Този подход е абсолютно игнориран в полза на еволюцията.

И тъй, успехът на еволюционната теория се гради върху един нестабилен и насила наложен фундамент, който има следните четири имена: едностранчиво образование, медийна манипула­ция, атеистично мислене, политически предписания. Известният еволюционист J. Watson признава съвсем честно: „Еволюция­та е теория, която повсеместно се приема не заради това, че може да се докаже по логичен или научен път, но поради това, че нейната единствена алтернатива е учението за Сътворение­то, в което ние не вярваме“ (63).

ТЕИСТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ

Наред с еволюционистите, които отричат съществуването на Бога, има и хора – и то предимно всред християнските среди, които мислят, че са християни и вярват в Бога, но същевремен­но приемат и еволюционната теория като вярна (т. нар. теисти-еволюционисти). Те твърдят, че Бог е сътворил живота в него­вата първоначална и най-примитивна форма, след което чрез методите на еволюцията (случайност, мутация, естествен от­бор и дълги периоди от време) са се саморазвили растенията, животните и човекът. Това е станало чрез преминаване от по-прости към по-сложни форми на биологични видове, тоест осъ­ществило се е по пътя на еволюцията. Теистите-еволюционисти добавят към атеистичното учение на еволюцията (материя, самоорганизация, еволюционни фактори, саморазвитие) и фак­тора Бог, който естествено нито е творец на биологичния свят в днешното му разнообразие, нито пък е всемогъщ, за да може да сътвори този свят. За привържениците на този начин на мисле­не аргументите на Библията играят второстепенна роля. И ако тези хора понякога цитират Библията, то това става единствено с цел да се придаде смисъл на еволюционното учение. Естест­вено за тях еволюционната теория е белег на прогресивност, интелигентност, научност и затова твърденията на еволюционизма имат винаги приоритет пред тези на Библията.При тази категория хора става дума за едно нездравомислещо съчетание между претенциите на еволюционната теория за произхода на Вселената, живота и биологичните видове, от една страна, духовно невежество, на второ място, и трето – стремеж за успокоение на собствената си съвест чрез игнориране авто­ритета на Библията и Бога. По този начин теистите-еволюционисти не могат да бъдат причислени нито към последователите на еволюционната теория, защото приемат съществуването на Бог, нито пък към вярващите хора, защото отричат един все­могъщ Бог, който е в състояние да сътвори видовото разнообра­зие такова, каквото го виждаме днес. Големият техен проблем е, че си въобразяват, че стоят на позицията на истината. Тези хора не са в състояние да защитят принципите на еволюционизма, защото те са ненаучни и незащитими, нито пък стоят твърдо на библейски позиции, защото не ги познават, а и не вярват в тях. По този начин те изпадат в незавидното и окаяно състояние на мирогледен „хермафродитизъм“. На такива Бог казва: „Зная тво­ите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“ (Откр. 3, 15-16). През погледа на един нормално мислещ човек теистите-еволюционисти пред­ставляват по своята същност смесица от недоразбрана и половинчата наука, прехвалена еволюционна теория и игнорирано библейско учение.

 Естествено е, че тази категория хора не могат да изградят доверие нито всред еволюционистите, нито всред вярващите по простата причина, че тези две групи са несъвместими.

Представителите на теистичната еволюция a priori изграж­дат своето убеждение на три основни грешки:

1.Те приемат, че еволюционната теория е научно доказана и в нея никой не се съмнява. А това не е така.

2.Отхвърлят боговдъхновения характер на Библията, митологизират отделни нейни части, игнорирайки по този начин ав­торитета на Словото Божие.

3.Не искат да знаят, че еволюционизмът и креационизмът са два напълно отричащи се един друг мирогледи, при което изразът „теистична еволюция“ сам по себе си е парадокс и изоб­що не може да съществува.

Тъй като представителите на теистично-еволюционното мислене се манифестират винаги като вярващи и дори „благо­честиви“ християни, ние ще систематизираме нашето критич­но становище към този начин на мислене предимно от библей­ска гледна точка.

Ще посочим следните аргументи, които показват несъстоя­телността на теистично-еволюционния възглед:

1.Теистите-еволюционисти приемат, че Бог е създал живо­та в неговата първична форма, оставил го е да се саморазвива и самоусъвършенства, за да достигне днешното биологично ви­дово разнообразие. Те обаче забравят, че самоусъвършенства- нето и преминаването в по-висши видове става според еволю­цията чрез мутация, естествен отбор, жестокост, смърт, и то ви­наги за сметка на по-слаби и неприспособени към живот инди­види (the survival of the fittest). Това са методи, които напълно противоречат на учението на Библията и на християнската вяра, която прокламира добродетели като милост, състрадание, лю­бов към ближния. А това всичко е непознато и чуждо за еволю­ционната теория. Така теистът-еволюционист приписва на Тво­реца жестокостта и смъртта като принципи на сътворението.

2.Случайността като основен принцип на еволюционната теория е в пълно противоречие с учението на Библията за един всезнаещ и любещ Бог. Където няма вяра, се търси помощ и оправдание в случайността.

3.Учението на еволюционната теория за дългите периоди от време (милиарди години) е в противоречие с учението на Библията за сътворението на живота. По този начин теистите-еволюционисти поставят под съмнение истинността на Библи­ята. Сам Бог забранява да се добавя или да се отнеме нещо в Неговото Слово (Втор. 4,2; 12,32; Притчи 30,6; Откр. 22, 18­19), а да не говорим, че много от думите на Бога се приемат от теистите-еволюционисти за неверни! Библията предупреждава тези хора твърде сериозно: „Задето ти отхвърли думата на Гос­пода, то и Той те отхвърли“ (1 Цар. 15, 23 и 26; вж. Деяния на апост. 14, 46). Либерализирането на библейския текст е един от сериозните проблеми на днешното християнство. Ако се поста­ви под съмнение първата глава на Битие, какво може да ни спре да се съмняваме и във всичко останало, написано в Библията? Такива категории „християни“ трябва сериозно да се замислят върху същността на своята вяра.4.Теистите-еволюционисти забравят учението на Библията, че цялото творение, което Бог създаде, „беше твърде добро“ (Би­тие 1, 31). Борба, жестокост и смърт не са фактори, чрез които се стимулира еволюцията, а са плод на греха на човека. Еволю­цията говори за възходящо развитие (усъвършенстване) на био­логичния свят, а креационизмът – за неговата деградация. На­уката (втори Закон на термодинамиката) потвърждава библейско­то учение. Това е коренно различен и противоположен начин на мислене. Или единият, или другият трябва да се приеме, но в никакъв случай и двата заедно. Това е абсурд и самозаблуда!

5.Как теистът-еволюционист ще обясни библейското уче­ние за първородния грях? Та еволюцията изобщо не говори за грях. Една висша форма на животно, какъвто е човекът според еволюционната теория, никога не може да стигне до мисълта, че жестокостта, убийството, унищожаването на по-слабия и беззащитен може да бъде нещо лошо. Напротив, всичко това е форма на борба за съществуване, посредством която днешният човек след няколко милиона години ще трябва да стане „свръхчо­век“. Как? Като унищожава по-слабите, болните и негодни за живот човеци. При еволюционната теория думата етика изоб­що не съществува. Защо? Защото тя отрича висшестоящия ав­торитет, върху който се гради етиката.

6.Отричайки греха като феномен, теистичната еволюция игнорира спасителното дело на Иисус Христос и естествено цялата Библия. По този начин християнството губи своя смисъл. Ето защо теистът-еволюционист няма право да се нарича хрис­тиянин и още по-малко да си слага етикета „благочестив“. Та­кова едно християнство е плод на духовно невежество и въоб­ражаема интелигентност. То служи единствено за успокояване на съвестта.

7.Теистът-еволюционист трябва да знае и един друг важен факт: от научно-теоретична гледна точка еволюционната тео­рия не притежава качествата да отговаря дори на научна тео­рия. Ето няколко примера в това отношение:

а)В природата никога не е наблюдаван процес, при който биологичната информация да възниква в материята от само себе си. Това не е доказано и по експериментален път.

б)Никога не е наблюдаван преход от един основен биологи­чен вид към друг.

в)Не може да се докаже експериментално самозараждане на живота.

г)Не се откриват междинни, преходни биологични видове.

д)Научно погрешна е тезата на еволюционистите, че насто­ящето е ключ към миналото. Наивно е да се мисли, че за една напълно готова машина може да се намери отговор относно ней­ното конструиране (страната на производство, името на конст­руктора, мотивите за нейното създаване и т. н.). Изчерпателна информация за всичко това може да даде само производителят. Това важи в същата степен и за великото творение на Всемира и живота. И Творецът е казал всичко това в Неговата книга – Биб­лията. Да се ревизира Неговото Слово е некоректно и опасно – особено от хора, които се именуват християни.

Глупаво е да се мисли, че един ден в бъдеще всичко това ще може да се докаже. Това никога не може да се случи поради факта, че всички тези неща противоречат на природните зако­ни, на науката, на логиката и на дългогодишната човешка опит­ност. Една лъжа си остава лъжа и с течение на времето тя не може да стане истина.8.Ще споменем и една твърде съществена разлика между библейското и еволюционното мислене. В еволюционната тео­рия не се говори нито за план, нито за цел. Еволюционистите са единодушни, че човекът не е целта на еволюцията. Това означа­ва, че човекът е само едно междинно звено от нескончаемия процес на еволюцията, т.е. неговият живот няма нито смисъл, нито цел. Библията учи, че човекът е целта на цялото Творение, той е обект и цел на Божията любов, на Христовото изкупле­ние, наследник на вечния живот. Всеки ще разбере, че между тези две позиции сравнение не може да има. Явно е, че теистите-еволюционисти не проумяват тази проста истина.

9.А какво да кажем за т. нар. „биогенетичен закон“, според който по-голямата част от ембрионалното развитие на плода в майчината утроба не е човек, а някакъв вид животно. Препоръч­ваме на теистите-еволюционисти да прочетат Псалом 138, за да се уверят, че Бог нарича човека човек от деня на оплождането.

Има и редица други антинаучни постановки в еволюцион­ната теория, което е и основание тя да губи все повече привърже­ници всред учените. Както има фанатизирани религиозни хора, така има и фанатизирани еволюционисти. Типичен пример е известният днес биолог-еволюционист професор Ричард Доукинс, който признава: „Дори ако няма фактически доказателства в полза на Дарвиновата теория, би било оправдано да ѝ се даде приоритет пред всички останали теории“. Като атеист той счи­та, че тази теория е много добро средство за прокламиране на безбожието. Затова именно трябва да ѝ се дава приоритет. И това го казва един професор по биология, който положително много по-добре познава еволюционната теория от който и да е теист-еволюционист, който дръзва да се именува християнин. Какво безумие… (!)

Теистичният еволюционен начин на мислене игнорира Биб­лията и отрича всемогъществото на Бога. Добре е привържени­ците на такова мислене да чуят думите, които Бог казва чрез Иисус Син Сирахов: „Всичко изобщо е създал Оня, Който жи­вее вовеки… Кой може да измери силата на Неговото величие? И кой може също да изрече милостите Му?“ (18, 1 и 4).

Ще завършим нашите размишления по този въпрос с цитат от книгата на Вернер Гитт „Творил ли е Бог чрез еволюция“. Там четем: „Атеизмът, независимо под каква философска маска се проявява, лесно се разпознава като антибожествено и антибиблейско учение, така че в общи линии той не е такава голяма опасност за християните. Съвсем друго е обаче положението с онези идейни системи, които по думите на Христос (Мат. 7, 15) се явяват в „овчи дрехи“, но „отвътре са вълци-грабители“. Те привидно без проблеми интегрират християнското идейно бо­гатство, но изпразват от съдържание посланието на Библията. Достоен пример за това е теистичното еволюционно учение“.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1)Ангелова, Д., Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави, в. „СЕГА“, 7 октомври 2004; 2)Ангелов, П., и сътр., Билогия 10 клас, Просвета, 1995; 3) Ботев, Б., и сътр., Биология, 10 клас, НП, 1988; 4) Ботев, Б., и сътр., Биология 10 клас, Анубис, 2001; 5) Бъчваров, М., и сътр., Философски реч­ник, Партиздат, 1977; 6) Виланд, К., Камъни и кости, Научен креационизъм, България, 2001; 7) Гит, В., Творил ли е Бог чрез еволю­ция?, ВЕРЕН, 1997; 8) Димитров, О., и сътр., Биология 9 клас, Булвест, 1999; 9) Димитров, О., и сътр., Биология 10 клас, Булвест, 2001; 10) Дюлгеров, Д., Наука и религия, СИ, 1946; 11) Маклийн, Г., и сътр., Сътворението, ВЕРЕН, 1996; 12) Николова, М., и С. Китанова, Биология 10 клас, ТПП, 2001; 13) Келер В., Библей­ски събития, Синодално издателство, 1960; 14) Киров, Д., и сътр., Християнска етика, Слънце, 2003; 15) Моррис, Г., Сотворение мира: научный подход, Inst. Creation Research, San Diego, 1981; 16) Морис, X., Библията, науката и сътворението, ОМ, 1994; 17) Морис, X., Наука и Библия, Госпъл, 1995; 18) Морис, X., Научен креационизъм, Нов човек, 1995; 19) Опарин, А., Поява на живота върху Земята, Народна култура, 1949; 20) Попов, С., Защо вярвам в Бога, Абагар, 1993; 21) Свиленов, Д., Библия и наука, ethos, 2, 2001, 17; 22) Свиленов, Д., Библия и наука (Уникалност на Библията), ethos, 3, 2001, 17; 23) Свиленов, Д., Еволюционната теория в криза, Про­зорец, 2004, 4, 18; 24) Свиленов, Д., Миналото, настоящето и бъде­щето на човечеството според Библията, Звездан, 3. изд., 2005; 25) Хобринк, Б., Еволюцията яйце без кокошка, Оупън Доор, 1993; 26) Часовникарова, Ц., и сътр., Биология 10 клас, Гея § Либрис, 2002; 27) Ashton, J., Die Akte Genesis, Schwengeler, 2001; 28) Beck, H., Biologie und Weltanschuung, Haensler, 1979; 29) Behe, M., Darwin,s Blaeck Box: The Biochemical Callenge to Evolution, Touchstone, 1998; 30) Bayrhuber, H. u. a., Linder Biologie. Gesamtband, Metzler, 1989; 31) Blackmore, V., and A. Page, EVOLUTION The Great Debate; 32) Bliss R., at al., Origin of Life: Evolution Creation, C.L.P. Publishers, 1990; 33) Bowden, M., Science VS Evolution/Sovereign Publications, 1991; 34) Darwin, Ch., Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl (Originaltitel: On the origin of species by means of natural selec­tion, or preservation of favoured races in the struggle of life, London, 1859), Suttgart, 1967; 35) Dembski, W., Intelligent Design-The Bridge Between Science & Theology, IVP, Illinois, 1999; 36) Denton, M., Evo­lution: Theory in Crisis, Burnett Books, London, 1985; 37) Dietmar F. u. W. Buehne, Brief an einen Atheisten, CLV, Bielefeld, 2000; 38) Don Batten и сътр., Fragen an den Anfang. Die Logik der Schopfung, CLV, Bielefeld, 2001; 39) Eibach, U., Gentechnik und Embryonenforschung. Leben als Schopfung aus Menschenhand?, Brockhaus, Wuppertal, 2002; 40) Ellinger, Th. et. al., Schopfung und Wissenschaft, WW, Haensler, 1988; 41) Geisler, N. u. R. Brooks, Wenn Skeptiker fragen, Dillenburg, 1996; 42) Geissler, E. at. al., Kleine Enzyklopedie LEBEN, VEB, BI Leipzig, 1981; 43) Gish, D., Fossilien, stumme Zeugen der Vergangenheit, CLV, 1992; 44) Gitt, W., Das biblische Zeugnis der Schopfung, Haensler 1991; 45) Gitt, W., In 6 Tagen vom Chaos zum Menschen; 46) Gitt, W., Faszination Mensch, CLV, Bielefeld, 1996; 47) Gitt, W., Am Anfang war der Urknall?, CLV, Bilefeld, 2000; 48) Gitt, W., So steht geschrieben, Haensler 2000; 49) Gitt, W., Die ganze Schopfung in sechs Tagen!, IDEA Spektrum, 15, 2002; 50-) Gitt, W., Am Anfang war die Information, Haensler, 2002; 51) Gitt, W., FRAGEN, die immer wieder gestell werden, CLV, 2003; 52) Glashouwer, W., So entstand die Welt, Haensler, 1980; 53) Hoff, P. u.a., Evolution, Schroedel, 1999; 54) Jauncey, J., Naturwissenschaft auf den Spuren Gottes, Onken, Kassel, 1964; 55) Johnson, Ph., Darwin on Trial, InterVarsity Press, 1991; 56) Junker, R., LEBEN-Woher? Das Spannungsfeld Schopfeng/Evolution, WW, Himberg, 2002; 57) Junker, R. u. S. Scherer, EVOLUTION – Ein kritisches Lehrbuch, Weyel, 2001; 58) Junker, R. S. Scherer, Fragen an die Evolutionstheorie, Faktum, 11)12, 2002; 59) Junker, R. u. S. Scherer, Schopfung oder Evolution?, WW, 2001; 60) Keller, W., Und die Bibel hat doch recht, Ekon Dusseldorf, 1978; 61) Ken Hamm, Gibt es Gott wirklich, CLV, Bielefeld, 2000; 62) Linnemann, Eta, Original oder Falschung, CLV, Bielefeld, 1999; 63) Lutzer, E., Sieben Grunde warum ich der Bibel vertrauen kann, Dillenburg 2000; 64) MacArthur, J., Der Kampf um den Anfang, CLV, Bielefeld, 2003; 65) McDowell, J., Die Fakten des Glaubens, Haensler, 2003; 66) MacDowell, J., Das kann ich nicht glauben, CLV, Bielefeld, 2002; 67) Morris, H., The Sientific Case for Creation, Inst. Creation Research, 1981; 68) Morris, H. a. G. Parker, What is creation Science?, Master Book, 1987; 69) Mueller, P., Es gibt keinen Zufall, Paulus Verlag, 1990; 70) Pailer, N., Geheim- nisvolles Weltall. Hypothesen und Fakten zur Urknalltheorie, WW, 1999; 71) Pro Genesis, Das Schopfungs-Modell, Schwengeler, 2003; 72) Ostermann, E., Das Glaubensbekenntnis der Evolition, TELOS, Haensler, 1978; 73) Ostermann, E., Wissenschafftler entdecken Gott, Haensler, 2001; 74) Paul M., Und es gibt doch eine Zuckunftt, MWW Heukelbach, 2001; 75) Penkazki, W., Wer bist Du Gott?, Wuppertal, 1994; 76) Pool, M., A Guide to Sciene and Belief, Lion, 1990; 77) Rohrbach, G., Naturwissenschafft, Weltbild, Glaube, Brockhaus, 1986; 78) Rohr­bach, H., Schopfung: Mythos oder Warheit?, Brockhaus, 1990; 79) Scherer, S., Der Jesus Code, Interview, Neues Leben, 46, 2001; 80) Scheven, J., Daten zur Evolutionlehre im Biologieunterricht, WW, Haensler, 1982; 81) Scheven J., Karbonstudien: Neues Licht auf das Alter der Erde, WW, Haensler, 1986; 82) Stutz, H., Die Millionen fehlen, Sch­wengeler, 1996; 83) Thaxton, Ch., The mystery of life,s origin, Lewis and Stanley, 1992; 84) Ullrich, H., Was Stammmbaeume verschweigen, Seidel&Seidel, 1995; 85) Wilder-Smith, A., Die Naturwissenschafften kennen keine Evolution, Schwabe, 1985; 86) Wilder-Smith, A., Der letzte Schritt der Logik, Schwengeler, 1996; 87) Wilder-Smith, A., Herkunft und Zuckunft des Menschen, C.M. Fliss, 2001; 88) Wurmbrand, R., Atheismus-ein Weg?, Stephanus Ed., 1990.

Цитатите от Библията са взети от Синодалното издание на Биб­лията (1993).

Цифрите в скоби са указание за цитираната литература.

АВТОРИТЕ:

Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологическите науки. Рабо­тил е в Българска академия на наукитев продължение на 36 години. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Щудер, дългогодишен ръководител на Reinhard (Швей­цария).

В. Граф, бивш учител и гимназиален директор в гр. Netphen (Гер­мания).

_________________________

*Материалът е предоставен от проф. д-р Дечко Свиленов. Източник на изображенията – http://www.yandex.ru

Следва…

Какво казва науката?

Проф. д-р Д. Свиленов, инж. П. Щудер, В. Граф

6)Когато се ражда, човек не може да говори, но е в състоя­ние да научи езика на родителите си. Чрез хармоничното съче­таване на споменатите пет задължителни компоненти и кодира­ната генетична програма в съответните три центъра на главния мозък започва, така да се каже, „инсталирането“ на майчиния език. Но безсловесният „първичен човек“ не е имал възмож­ността да чуе майчин език, за да го научи (тоест да го инсталира в главния си мозък). Този първичен човек действително е прили­чал на компютър без памет.7)Според еволюционната теория езикът също еволюира, развивал се е от по-прости към по-сложни форми на човешка реч. Днес специалистите-езиковеди твърдят обратното – слож­ността на езика не нараства. В сравнение с днешните модерни езици (например английския) древните езици са много по-комплицирани, с изключително сложна граматика и словосъчетания. Оказва се, че древният и малко образован човек е говорел по-сложен език в сравнение с днешния високообразован и цивили­зован човек. Парадокс! И тук еволюционната теория е в про­тиворечие с науката.

Налага се да направим логичния извод: човешкият език, го­ворната реч, е един нематериален феномен и трябва да има не­материален източник. Този свръхестествен източник ние нари­чаме Бог.

ЕВОЛЮЦИЯ И РЕЛИГИЯ

Според еволюционната теория възникването на религията е еволюционен процес: в ранните примитивни стадии човекът не е имал никаква религия, по-късно (пещерен човек) се появява политеизмът (многобожието). С течение на времето наред с политеизма се появява и монотеизмът (вярата в един Бог), към който се отнасят еврейската религия, християнството и ислямът. Религията не е нищо друго, освен израз на безпомощността на човека пред природните сили. Така той сам си измисля бога. С научно-техническия прогрес на човечеството религията ще губи все повече и повече своето значение и накрая напълно ще из­чезне. Според еволюционната теория високоразвитият цивили­зован човек няма да бъде религиозен.Този начин на мислене на еволюционистите е в противоре­чие не само с религиознанието, но също така със социологията, психологията и етиката. Ето някои факти в това отношение:

1)Праисторическите, както и най-старите исторически до­кументи показват, че не е имало време, когато човек да не е бил религиозен. Дори някои еволюционисти предполагат, че австралопитеците (преди 3,2 милиона години) са имали своя рели­гия (Linder Biologie, 1989, стр. 492).

2)Тези документи показват още, че първоначалната рели­гия на човека е била вярата в един Бог и че политеизмът (многобожието) се е появил по-късно (с появата на най-старите ци­вилизации). Дори в Китай (5-и век преди Христа) и при инди­анците от Северна Америка има исторически сведения за съще­ствуването на монотеистична религия и липса на езически кул­тове и многобожие.

3)Днес човечеството е достигнало много висока форма на развитие. Ако беше вярна еволюционната теория, религията отдавна трябваше да отпадне. Статистиката на ООН показва, че 84% от населението на света днес са религиозни. От тях над 50% са политеисти. Този факт показва, че човек по природа е религиозен, по рождение има някаква представа за своя Творец и притежава вроденото познание, че природата трябва да има свой Създател. И още нещо, във всеки има в по-голяма или по-малка степен развита съвест и нравствени ценности и не на по­следно място – стремеж за вечност. А тези неща са фундаментът, върху който се гради религиозното чувство у човека.В подкрепа на това свидетелстват предсмъртните думи и действия на някои известни атеисти-еволюционисти. Често по­следните мигове от живота на човека са много по-показателни, отколкото всички творения и думи, изказани приживе. Мнози­на свалят житейската си маска, когато застанат пред лицето на смъртта. Пред неизбежната реалност те стават откровени и го­ворят истината. Обикновено на смъртното легло се признава, че животът е преминал като една голяма илюзия. Ето някои при­мери:

Сър Томас Скот (атеист, президент на английската горна ка­мара): „До този миг аз си мислех, че няма нито Бог, нито ад. Сега обаче зная и го чувствам, че и двете са реалност и аз съм обречен на вечни мъки поради справедливата присъда на Все­вишния“.

Хенрих Ягода (сътрудник на Сталин и шеф на тайната поли­ция, осъден на смърт от Сталин): „Трябва да има Бог и Той ще ме накаже заради моите грехове“.

Франсоа Волтер (един от най-изявените атеисти). Неговата сестра пише: „Смъртта му беше нещо ужасяващо. Никога не бих желала да наблюдавам смъртта на атеист. Цялата нощ той крещя, молейки Бога за прощение на греховете си“.

Я. Ярославский (президент на международното движение на атеистите): „Моля ви, изгорете всички мои книги. Аз виж­дам ада, той ме чака, той е тук“.

В.Ленин Неговата сестра пише: „Умирайки в душевно умопомрачение, той молеше масите и столовете за прощение на греховете си“.

КОГА И ЗАЩО Е ВЪЗНИКНАЛО СЕМЕЙСТВОТО?

Цитираме учебника по биология на Ботев и сътр.: „Австралопитеките са живели в социални групи. В Етиопия са открити скелети на групи австралопитеки, загинали заедно преди около 3,2 милиона години. Тази находка е означена като Първото чо­вешко семейство…“(стр. 97).Според еволюционната теория бракът (семейството) е про­дукт на обществените взаимоотношения на човека в рамките на неговото социално и културно развитие. Ето какво пише из­вестният еволюционист R. Havemann (7): „В най-първичното човешко общество не е имало брак, а е съществувало това, кое­то ние наричаме днес групов брак“. След това този „групов брак“ преминал в неустойчив брак по двойки, а през време на патри­архата възникнало устойчивото еднобрачно семейство (моно­гамията). Със социално-културната еволюция на човека семей­ството ще укрепва все повече. Еволюционистите-комунисти вярваха, че бракът ще бъде най-стабилен в комунистическото общество, ще достигне своята най-висока чистота и трайност. Те учеха, че стабилността на семейството се обосновава преди всичко от социални, икономически и взаимни интереси.

Какво показва реалността?

Това учение на еволюционната теория е научно недоказуемо и е в пълно противоречие с историческите документи, социо­логията, с някои от собствените си еволюционни принципи, с многовековната опитност на човечеството и не на последно мяс­то, със съвременната наша действителност. Ето някои факти:

1)Възникването и стабилността на брака противоречи на селекционния принцип на еволюционната теория. С право Hoff и сътр. пишат, че груповият начин на живот е свързан със зна­чителни неизгодни моменти в хода на еволюцията, като например бързото разпространение на заразни болести (най-честата при­чина за масовото измиране на човека; днес 17 милиона души умират годишно от инфекциозни болести), нарастване на кон­курентните взаимоотношения и т. н. (стр. 115).

2)С течение на времето бракът би трябвало да става все по-стабилен, така че феноменът „развод“ днес да не ни е познат. Нека читателят сам прецени на какво ниво е днес стабилността на брака и да си прави изводи за правотата на еволюционната теория…В много от западните страни всеки трети брак завършва с развод. България не е по-назад (!)

3)Как ще обясни еволюционната теория хомосексуалните бракове? А не са ли модерните свободни бракове днес връщане на човечеството към т. нар. „първобитно-общинен строй“? Тези две форми на социално взаимоотношение на модерния човек днес са в пълно противоречие с учението на еволюционната теория за развитието и стабилизирането на брака. А тенденци­ята не изглежда много благоприятна в това отношение – стати­стиката показва, че над 70% от младежите в България предпо­читат свободна форма на брачни взаимоотношения. Оказва се, че учението на еволюционната теория за т.нар. социална и нрав­ствена еволюция на човека е невярно.

4)Историята на човечеството показва, че пренебрегването на брака или неговото видоизменяне е довело до руинирането и изчезването на цели народи, империи и култури. Това показва, първо, че бракът не е плод на еволюционно и социално разви­тие на човека, и второ, че бракът е нещо изключително важ­но в човешкото общество.В какво се състои това значение на брака?

От гледище на библейското учение ще посочим четири важ­ни основания: Първо – семейството не е измислена от човека институция, а има божествен произход; второ – семейството е единственото място за възпроизводство на човека и интимна близост между мъж и жена, които се обичат. Предбрачните и извънбрачните сексуални взаимоотношения се осъждат от християнството като грях; трето – в рамките на семейството човек развива в себе си високи духовно-морални ценности, като любов, вярност, жертвеност, търпение, прощение и т. н.; четвърто – отношението между двама съпрузи в рамките на семейството е символ и сравнение на отношението между Христос и Него­вата Църква.

ПОЛОВОТО РАЗМНОЖАВАНЕ – ОТКРИТИЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА?

„Преминаването от безполово към полово размножаване е със сигурност най-важната причина за усъвършенстването на биологичните видове и преминаването им в по-сложни форми на организация“ (7). Това са думи на известния еволюционист R. Kaplan (1972), който дебело подчертава, че произходът на половете и половото размножаване били едно от най-важните открития на еволюцията, тъй като чрез него е възможно значи­телно по-бързо да се постигне преминаването от един вид в друг и появата на по-висшите биологични видове.

Еволюционната теория учи, че „половото размножаване е възникнало в хода на еволюцията като активен защитен меха­низъм срещу вредните фактори на външната среда“ (Hoff и сътр., стр. 109), тоест като механизъм в борбата за съществуване.

С позицията си относно възникването на пола и половото размножаване в биологичния свят еволюционната теория се натъква на редица противоречия. Ето някои от тях:

1)Най-същественият биологичен белег при половото раз­множаване е „смесването на наследствения материал (генетич­ната информация) на два индивида от един и същи вид, което води до възникването на нов генетично специфичен индивид“ (Hoff и сътр.). В генетиката този процес се нарича рекомбина- ция и при него не възниква нова генетична информация, а става комбиниране на съществуващата. Можем да го сравним с игра­та на карти: при размесването на картите и последващото раз­даване се получава ново подреждане, но картите си остават едни и същи. Така при половото размножаване никога не може да възникне нов биологичен вид, а се получава нов индивид от същия вид, но със специфична генетична информация. А, както вече стана дума, кодираната генетична информация е най-съще­ственият и неизменяем специфичен белег, който отличава био­логичните видове един от друг. При оплождането генетичната информация остава непроменена. И така, при едновидовото полово размножаване не може да възникне никога нов вид. Все­ки животновъд и растениевъд добре знае, че при развъждането от една крава ще се роди винаги крава и от пшеницата никога няма да се получи слънчоглед.

2)Ако причината за възникването на половото размножава­не е борбата за съществуване, как стои въпросът днес с хиляди­те биологични видове, които се размножават по безполов път или пък двата пола са обединени в един индивид? Тези видове са или неконкурентноспособни и отдавна вече не би трябвало да съществуват, или в най-добрия случай днес трябва да има изобилие от междинни форми на размножаване. Такива форми обаче не съществуват! А това показва, че едва ли борбата за съществуване е причина за възникването на разделнополовостта. Подкрепя ни и становището на Hoff и сътр. (1999) за отри­цателните страни на двуполовостта: по-слаба биологична конкурентност, „разреждане“ на генетичния материал, търсене на партньори и т. н. Това дава основание на авторите да определят разделнополовостта като „еволюционен парадокс“ и да си по­ставят въпроса „Как е могъл изобщо принципът на сексуалност­та да се наложи в хода на еволюцията“? (стр. 106).3)Математически погледнато, е невъзможно да се появят едновременно еднакво развити и функционално активни всич­ки компоненти, осъществяващи половото размножаване: клет­ки, тъкани, органи, механизми, други системи т. н.

4)Фактически половият акт е само част от механизмите при реализирането на половото размножаване. Събирането на два­та пола (сексуалното поведение) е една от най-атрактивните области в биологията изобщо. Дали този програмиран инстинкт може да е плод на еволюционно развитие, или като всяка гене­тична програма трябва да има друг произход?

5)Да погледнем този въпрос и от морално-етична гледна точка: как еволюционната теория ще обясни тъжния факт, че най-висшият биологичен вид – човекът, съзнателно и целена­сочено е създал от един от компонентите на половото размно­жаване (половия акт) високопечеливша сексуална индустрия, която е унищожила и унищожава милиони хора? Може ли сексиндустрията и проституцията да се приемат като селекционно предимство в еволюционното усъвършенстване на Homo sa­piens? Ако еволюционната теория е права, че половото размно­жаване се е появило и развило като важен механизъм в борбата за съществуване, то човекът отдавна трябваше да е станал „свръхчовек“… Злоупотребата с този красив Божий дар никога няма да направи човека по-усъвършенстван биологичен вид. В животинския свят такава злоупотреба никъде и под никаква форма не се среща.

6)Клонирането е метод на безполово размножаване, при което става възпроизводство на генетично идентични индиви­ди. От гледище на еволюционната теория е необяснима тази огромна стъпка назад в развитието – връщане към примитивни­те форми на безполово размножение.

ДАРВИН И РАСИТЕ

Въпросът за произхода на човешките раси е един от най-неприятните проблеми, който стои пред биолози и антрополози-еволюционисти в миналото и днес. Този въпрос се разглеж­да още от Херодот преди 2,500 години. Но той се превръща в проблем, когато Дарвин издава основния си труд „Произход на видовете чрез естествен отбор“ с подзаглавието „Запазването на избрани раси в борбата за живот“(34). Макар че в неговата книга дискусията се съсредоточава върху видовете (расите) рас­тения и животни, явно е, че тя включва и различните човешки раси. Това личи от писмото на Дарвин до U. Graham от 1881 година (18), където четем: „Ако погледнем света в недалечното му бъде­ще, ще видим как безброй много по-нисши раси по целия свят ще бъдат елиминирани от по-високоразвитите раси“.

Дарвиновата идея за човешките раси се споделя и от воде­щи еволюционисти на XIX и XX век. Thomas Huxley (18) пише: „Няма здравомислещ човек с респект към фактите, който да вярва, че обикновеният негър стои наравно, а да не говорим, по-високо от белия човек“. Небезизвестният еволюционист G. Simpson (18) казва: „Човешките раси имат, или по-скоро са има­ли, същото биологично значение, каквото имат подвидовете на другите видове бозайници“.

От тези няколко цитата е явно, че Дарвин и еволюционистите от последните два века са приемали съществуването на био­логична неравностойност на човешките раси. От гледище на еволюционната теория в този факт няма нищо чудно, тъй като човекът като биологичен вид не е друго, освен част от дългата биологична верига на животинския свят. Еволюционизмът отъждествява понятието „раса“ с „подвид“ (Hoff и сътр., стр. 140), при което естествено разглежда расата като зараждащ се нов вид. Оттук следва, че ако расовото развитие е благотворно в борбата за съществуване, с течение на времето ще се появи нов по-добър вид. Последователността е ясна: Homo erectus ево­люира в Homo sapiens и тъй като еволюцията продължава, ло­гично е да се очаква един ден някоя от силните раси (подвидове) на съвременния човек (Homo sapiens) да еволюира в „свръхчовек“ (Homo superemus)!! Това еволюционистично мис­лене доведе в световен мащаб през XIX и XX век до расова и етническа дискриминация и, разбира се, до налудничавата идея на Хитлер за „чистата арийска раса“, което струваше на света десетки милиони жертви от т.нар. „примитивни човешки раси“ (евреи, цигани, славяни и т. н.)…

С усъвършенстването на научните изследвания днешните еволюционисти откриват редица нови проблеми в Дарвиновата теория за биологичните раси. Ето някои от тях:

1)Генетичните различия между отделните човешки раси са 10 пъти по-малки, отколкото генетичните различия между май­муната шимпанзе от Източна и Западна Африка, който вид оба­че външно изглежда напълно идентичен. А шимпанзето, спо­ред еволюционизма, е най-близкият до човека вид. Получава се биологичен парадокс, който води само до един извод: генетич­ните различия не са обуславящ фактор за външните расови бе­лези. А това потвърждава библейското становище, че всички раси са биологично идентични човеци и че расата не може да се третира като „подвид“, нито пък някога ще се стигне до „свръх­човек“, както еволюционистите от миналото приемаха.2)Генетичните различия между отделните африкански чо­вешки популации (негроидна раса), тоест различията в рамките на една раса, са двойно по-големи, отколкото различията меж­ду отделните човешки раси. Въз основа на това Hoff и сътр. правят извода, че родината на съвременния човек била Африка. Тогава как ще се обясни високо изразената генетична идентич­ност между отделните раси? Това също потвърждава библей­ското учение, че всички раси са биологично еднакви.

3)Все още няма единно мнение относно броя на човешките раси днес. Мненията на антрополозите варират от 3 до 60. Това е дало основание на някои учени дори да поставят под съмне­ние изобщо този проблем, като пишат, че „понятието „раса“ за­почва да губи научния си смисъл“ (Ботев и сътр., стр. 101). Спо­ред авторите расовите различия водят началото си от т.нар. кро­маньонски човек, тоест много време след дислокацията на човека в различните континенти. Тук възниква обаче проблемът защо едни и същи условия на околната среда (екваториални области) не са довели до едни и същи расови разновидности? Би трябва­ло да се очаква, че хората от екваториална Африка, Венецуела и Сингапур трябва да бъдат от еднаква раса. А това не е така.

4)Повечето съвременни еволюционисти приемат тезата за единния произход на съвременния човек (тоест от една единстве­на прародителска линия) и второ, че никоя раса не е по-добра от другата. Точно такава е и библейската позиция.

Библейското виждане е, че всички раси са напълно еднак­ви в биологично, интелектуално и духовно отношение и всички в еднаква степен и пълноценно принадлежат към вида Homo sapiens. Тази позиция съвпада напълно с биологичното опреде­ление на понятието „вид“: система от естествено съществува­щи сходни индивиди (популация), които се кръстосват свобод­но помежду си, дават плодовито потомство и имат еднакъв генофонд. Тази биологична даденост е предпоставка и за същест­вуването на културна, социална и духовна равнопоставеност и, разбира се, нравствена отговорност на отделните раси. Ето защо външните различия между отделните раси нямат нито биоло­гична (Ботев и сътр., стр. 101), нито духовна обоснованост. А това показва, че не може да се очаква в бъдеще появата на нов биологичен вид „свръхчовек“.

И така, не само библейското учение, но и съвременните еволюционисти отричат учението на Дарвин и на неговите по­следователи от последните две столетия за разделението на чо­вечеството на нисши и по-висши раси.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1)Ангелова, Д., Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави, в. „СЕГА“, 7 октомври 2004; 2)Ангелов, П., и сътр., Билогия 10 клас, Просвета, 1995; 3) Ботев, Б., и сътр., Биология, 10 клас, НП, 1988; 4)Ботев, Б., и сътр., Биология 10 клас, Анубис, 2001; 5)Бъчваров, М., и сътр., Философски реч­ник, Партиздат, 1977; 6)Виланд, К., Камъни и кости, Научен креационизъм, България, 2001; 7)Гит, В., Творил ли е Бог чрез еволю­ция?, ВЕРЕН, 1997; 8)Димитров, О., и сътр., Биология 9 клас, Булвест, 1999; 9) Димитров, О., и сътр., Биология 10 клас, Булвест, 2001; 10) Дюлгеров, Д., Наука и религия, СИ, 1946; 11)Маклийн, Г., и сътр., Сътворението, ВЕРЕН, 1996; 12) Николова, М., и С. Китанова, Биология 10 клас, ТПП, 2001; 13)Келер В., Библей­ски събития, Синодално издателство, 1960; 14)Киров, Д., и сътр., Християнска етика, Слънце, 2003; 15)Моррис, Г., Сотворение мира: научный подход, Inst. Creation Research, San Diego, 1981; 16) Морис, X., Библията, науката и сътворението, ОМ, 1994; 17)Морис, X., Наука и Библия, Госпъл, 1995; 18) Морис, X., Научен креационизъм, Нов човек, 1995; 19) Опарин, А., Поява на живота върху Земята, Народна култура, 1949; 20) Попов, С., Защо вярвам в Бога, Абагар, 1993; 21) Свиленов, Д., Библия и наука, ethos, 2, 2001, 17; 22) Свиленов, Д., Библия и наука (Уникалност на Библията), ethos, 3, 2001, 17; 23) Свиленов, Д., Еволюционната теория в криза, Про­зорец, 2004, 4, 18; 24) Свиленов, Д., Миналото, настоящето и бъде­щето на човечеството според Библията, Звездан, 3. изд., 2005; 25)Хобринк, Б., Еволюцията яйце без кокошка, Оупън Доор, 1993; 26)Часовникарова, Ц., и сътр., Биология 10 клас, Гея § Либрис, 2002; 27) Ashton, J., Die Akte Genesis, Schwengeler, 2001; 28) Beck, H., Biologie und Weltanschuung, Haensler, 1979; 29)Behe, M., Darwin,s Blaeck Box: The Biochemical Callenge to Evolution, Touchstone, 1998; 30) Bayrhuber, H. u. a., Linder Biologie. Gesamtband, Metzler, 1989; 31)Blackmore, V., and A. Page, EVOLUTION The Great Debate; 32) Bliss R., at al., Origin of Life: Evolution Creation, C.L.P. Publishers, 1990; 33) Bowden, M., Science VS Evolution/Sovereign Publications, 1991; 34)Darwin, Ch., Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl (Originaltitel: On the origin of species by means of natural selec­tion, or preservation of favoured races in the struggle of life, London, 1859), Suttgart, 1967; 35) Dembski, W., Intelligent Design-The Bridge Between Science & Theology, IVP, Illinois, 1999; 36) Denton, M., Evo­lution: Theory in Crisis, Burnett Books, London, 1985; 37) Dietmar F. u. W. Buehne, Brief an einen Atheisten, CLV, Bielefeld, 2000; 38) Don Batten и сътр., Fragen an den Anfang. Die Logik der Schopfung, CLV, Bielefeld, 2001; 39) Eibach, U., Gentechnik und Embryonenforschung. Leben als Schopfung aus Menschenhand?, Brockhaus, Wuppertal, 2002; 40) Ellinger, Th. et. al., Schopfung und Wissenschaft, WW, Haensler, 1988; 41) Geisler, N. u. R. Brooks, Wenn Skeptiker fragen, Dillenburg, 1996; 42) Geissler, E. at. al., Kleine Enzyklopedie LEBEN, VEB, BI Leipzig, 1981; 43) Gish, D., Fossilien, stumme Zeugen der Vergangenheit, CLV, 1992; 44) Gitt, W., Das biblische Zeugnis der Schopfung, Haensler 1991; 45) Gitt, W., In 6 Tagen vom Chaos zum Menschen; 46) Gitt, W., Faszination Mensch, CLV, Bielefeld, 1996; 47)Gitt, W., Am Anfang war der Urknall?, CLV, Bilefeld, 2000; 48) Gitt, W., So steht geschrieben, Haensler 2000; 49) Gitt, W., Die ganze Schopfung in sechs Tagen!, IDEA Spektrum, 15, 2002; 50-) Gitt, W., Am Anfang war die Information, Haensler, 2002; 51) Gitt, W., FRAGEN, die immer wieder gestell werden, CLV, 2003; 52) Glashouwer, W., So entstand die Welt, Haensler, 1980; 53) Hoff, P. u.a., Evolution, Schroedel, 1999; 54) Jauncey, J., Naturwissenschaft auf den Spuren Gottes, Onken, Kassel, 1964; 55) Johnson, Ph., Darwin on Trial, InterVarsity Press, 1991; 56) Junker, R., LEBEN-Woher? Das Spannungsfeld Schopfeng/Evolu- tion, WW, Himberg, 2002; 57) Junker, R. u. S. Scherer, EVOLUTION – Ein kritisches Lehrbuch, Weyel, 2001; 58) Junker, R. S. Scherer, Fragen an die Evolutionstheorie, Faktum, 11)12, 2002; 59) Junker, R. u. S. Scherer, Schopfung oder Evolution?, WW, 2001; 60) Keller, W., Und die Bibel hat doch recht, Ekon Dusseldorf, 1978; 61) Ken Hamm, Gibt es Gott wirklich, CLV, Bielefeld, 2000; 62) Linnemann, Eta, Original oder Falschung, CLV, Bielefeld, 1999; 63) Lutzer, E., Sieben Grunde warum ich der Bibel vertrauen kann, Dillenburg 2000; 64) MacArthur, J., Der Kampf um den Anfang, CLV, Bielefeld, 2003; 65) McDowell, J., Die Fakten des Glaubens, Haensler, 2003; 66) MacDowell, J., Das kann ich nicht glauben, CLV, Bielefeld, 2002; 67) Morris, H., The Sientific Case for Creation, Inst. Creation Research, 1981; 68) Morris, H. a. G. Parker, What is creation Science?, Master Book, 1987; 69) Mueller, P., Es gibt keinen Zufall, Paulus Verlag, 1990; 70) Pailer, N., Geheim- nisvolles Weltall. Hypothesen und Fakten zur Urknalltheorie, WW, 1999; 71) Pro Genesis, Das Schopfungs-Modell, Schwengeler, 2003; 72) Ostermann, E., Das Glaubensbekenntnis der Evolition, TELOS, Haensler, 1978; 73) Ostermann, E., Wissenschafftler entdecken Gott, Haensler, 2001; 74) Paul M., Und es gibt doch eine Zuckunftt, MWW Heukelbach, 2001; 75) Penkazki, W., Wer bist Du Gott?, Wuppertal, 1994; 76) Pool, M., A Guide to Sciene and Belief, Lion, 1990; 77) Rohrbach, G., Naturwissenschafft, Weltbild, Glaube, Brockhaus, 1986; 78) Rohr­bach, H., Schopfung: Mythos oder Warheit?, Brockhaus, 1990; 79) Scherer, S., Der Jesus Code, Interview, Neues Leben, 46, 2001; 80)Scheven, J., Daten zur Evolutionlehre im Biologieunterricht, WW, Haensler, 1982;81)Scheven J., Karbonstudien: Neues Licht auf das Alter der Erde, WW, Haensler, 1986; 82) Stutz, H., Die Millionen fehlen, Sch­wengeler, 1996; 83)Thaxton, Ch., The mystery of life,s origin, Lewis and Stanley, 1992; 84)Ullrich, H., Was Stammmbaeume verschweigen, Seidel&Seidel, 1995; 85)Wilder-Smith, A., Die Naturwissenschafften kennen keine Evolution, Schwabe, 1985; 86) Wilder-Smith, A., Der letzte Schritt der Logik, Schwengeler, 1996; 87)Wilder-Smith, A., Herkunft und Zuckunft des Menschen, C.M. Fliss, 2001; 88)Wurmbrand, R., Atheismusein Weg?, Stephanus Ed., 1990.

Цитатите от Библията са взети от Синодалното издание на Биб­лията (1993).

Цифрите в скоби са указание за цитираната литература.

АВТОРИТЕ:

Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологическите науки. Рабо­тил е в Българска академия на наукитев продължение на 36 години. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Щудер, дългогодишен ръководител наReinhard (Швей­цария).

В. Граф,бивш учител и гимназиален директор в гр. Netphen (Гер­мания).

_________________________

*Материалът е предоставен от проф. д-р Дечко Свиленов. Източник на изображенията – http://www.yandex.ru

Следва…

Какво казва науката?

Проф. д-р Д. Свиленов, инж. П. Щудер, В. Граф

УВОД

При изложението на настоящата тема ние се основаваме на съвременните научни постижения, на собствения ни опит и осо­бено на дългогодишните изследвания на световноизвестните специалисти в тази област. Тук ще споменем имената на профе­сорите В. Гитт, Р. Юнкер, 3. Шерер, X. Рорбах, X. Морис, Б. Хобринг и много други (виж списъка на използваната литера­тура). На тях дължим нашето уважение и дълбока благодарност.Най-напред ще отговорим на въпроса защо се занимаваме с тази тема? Ето някои от нашите основания:

1.Днес еволюционната теория е широко разпространен на­чин на мислене. В много държави на света тя оказва голямо влияние в редица области на живота. В повечето училища и университети еволюционната теория се представя и преподава като наука, като по този начин формира мирогледа на цели по­коления.

В противоположност на нея библейското учение за сътворе­нието се представя като легенда или средновековен ненаучен начин на мислене, който се приема и поддържа само от религи­озни и необразовани хора.

3адължени сме да си отговорим на въпроса правилен ли е такъв начин на мислене и можем ли безусловно да го приемем?

2.Както еволюционната теория, така и библейското учение за сътворението представляват два различни начина на мис­лене, два различни мирогледа. Практически те се приемат един­ствено на вяра.Тук става дума за два различни и напълно про­тивоположни видове вяра. Кой от тях е правилен, могат да от­говорят единствено науката и личната опитност на човека. Ето защо ние ще ги разглеждаме в светлината на науката, за да ус­тановим къде е истината.В края на краищата става дума и за най-важния въпрос в живота на човека: въпросът за съществуването на Бога. Все­ки човек трябва да си отговори: има ли или няма Бог; приема ли или отхвърля съществуването Му. От отговора на този въпрос се определят до голяма степен смисълът и целта на живота на човека.

3.През последните няколко десетилетия резултатите от на­учните изследвания все по-често се оказват в противоречие с основните концепции на еволюционната теория. Много от съвре­менните учени изгубиха доверието си към нея (виж цитирана­та литература). Това ни задължава да си поставим въпроса: на­истина ли еволюционната теория е научна теория или тя е про­сто атеистичен начин на мислене?

Днес мнозина учени от различни области на познанието по­ставят достоверността на еволюционната теория под съмне­ние. Защо?

4.По темата „Еволюция или Сътворение“ има твърде много популярна и специализирана литература. Различни книги, учебни пособия и огромен набор от научни списания предлагат често на широката аудитория високоспециализирани научни познания, трудно разбираеми за обикновения читател. Желани­ето на авторите е тази специфична научна материя да бъде пред­ставена на общоразбираем и достъпен език.5.Знае се, че погрешната информация води до тежки по­следствия. Това засяга всички сфери на живота, като особено показателни са в областта на политическите системи и идеоло­гията. Понякога горчивите плодове на погрешната информация тровят обществената атмосфера десетилетия или столетия и определят съдбата на милиони хора. Дали еволюционната тео­рия има правото да претендира, че е носител на достоверна на­учна информация, след като в човешката история се наблюда­ват не малко негативни явления, плод на еволюционизма? Тук бихме споменали начина на мислене в областта на биоетиката, някои социални явления, както и същността на редица полити­чески системи от недалечното минало.

6.Авторите са запознати с изложението на еволюционната теория в учебните пособия по биология от различни държави. Бихме желали да покажем някои от противоречията, неправил­ните заключения, спекулативното боравене или премълчаване на научните факти и преди всичко липсата на елементарна от­говорност при изложението на основните доктрини на еволюционизма. Особено силно са изразени тези тенденции в по-ста­рите учебници, докато мнозина от съвременните автори при­знават, че в някои отношения еволюционната теория не се потвърждава от науката и многовековната опитност на човека.7.Темата „Еволюция и Сътворение“ е важна както за рели­гиозния човек, така и за атеистите. Християнинът трябва да знае в какво вярва и как да защитава своята вяра от погрешни уче­ния и идеологии. Също и атеистът трябва добре да познава фун­дамента, върху който той изгражда живота си.

8.Никой не би могъл да остане равнодушен, когато в т. нар. „музей на еволюцията“ се разглеждат изключително атрактив­ни музейни експонати (предимно реконструкции), за които се твърди, че са научно доказани истини. Но дали това е така? Раз­бира се, че обикновеният посетител няма възможността за та­кава проверка. Сигурното е, че тази гледка завладява бързо фан­тазията на посетителя и оказва влияние върху неговото мислене.

Настоящата тема ще бъде разгледана в следните аспекти:

1.Какво учи еволюционната теория, от една страна, и биб­лейският модел за сътворението, от друга, относно:

а) Феномена „живот“, произхода на биологичните видове и на човека?

б) Материята, Космоса и природните закони?

2.Какво казва науката за еволюционната теория и учението на Библията по тези въпроси? Отрича ли ги или ги потвържда­ва?

3.Неразрешими проблеми и последствия на еволюционната теория.

4.Какво би означавало за читателя, ако библейското учение за сътворението е вярно?ЩЕ ЗАПОЧНЕМ С ФЕНОМЕНА „ЖИВОТ“

А.Еволюционната теория учи, че „животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност; той е форма на движение на материята, по-висша от физическата и химическата форми“. А Енгелс допълва: „Жи­вотът е начин на съществуване на белтъчните тела…“ (5). Възникването на живота и развитието на биологичните видове е комбинация от случайност, мутация, селекция (отбор), раз­множение, обмяна на веществата, изменчивост, наследственост. Животът е самоорганизиращ се и самовъзпроизвеждащ се био­логичен феномен, който е възникнал случайно от неживата ма­терия. Ламарк счита, че този процес се осъществява непрекъсна­то. В продължение на много дълъг период от време той се е развил в по-сложни форми – от първичната коацерватна капка и белтъчна молекула е достигнал до най-висшата си форма на изява – човека. Според еволюционния модел животът е съчета­ние от два чисто физико-химични процеси: на материя и енер­гия. Възникването и развитието на живота е самоконтролиращ се процес, а основен генератор и двигател за непрекъснатото му самоусъвършенстване са случайността, мутациите, естест­веният отбор и борбата за съществуване. При възникването и развитието на живота еволюционната теория изключва намеса­та на какъвто и да било нематериален източник. Еволюционна­та теория учи, че материята е единствена и вечна субстанция на битието. Енергията е форма на изява на материята.Б.Библейското учение за сътворението говори за същест­вуването на Творец, Който е създал живота. Първоначално са създадени енергията и материята. Материята не е вечна, а фор­ма на изява на енергията. Материята е подложена на непрекъсна­та деградация. Животът е създаден спонтанно от Твореца чрез Неговата сила, слово, мъдрост и воля. Творецът е вложил стро­го определена цел в създадения живот, биологичните видове и човека. Библията учи, че Иисус Христос е Източникът и Тво­рецът на живота. „В Него беше животът“ (Иоан 1, 4). А Хрис­тос казва за Себе Си: „Аз съм Животът“ (Иоан 14, 6).

Библейският модел за сътворението отговаря на въпросите: откъде е животът, защо е създаден той и каква е неговата цел.

Така изглежда възможно най-краткото изложение на библей­ското учение за сътворението и същността на живота.

От така направеното изложение на еволюционната теория и на библейското учение за сътворението се вижда, че по въпроса за произхода на живота, на биологичните видове и на човека тези два възгледа са абсолютно противоположни един на друг. От тази елементарна констатация следва задължителният въпрос:

Къде е истината?

Кой от двата модела има право?

Отговорът би трябвало да гласи:

Този модел има право, който не противоречи на науката, тоест моделът, чиито твърдения се потвърждават от науката и от мно­говековната човешка опитност.

КАКВО КАЗВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА И НАУКАТА ЗА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА, БИОЛОГИЧНИТЕ ВИДОВЕ И ЧОВЕКА?

СЛУЧАЙНОТО ВЪЗНИКВАНЕ НА ЖИВОТА Е НЕВЪЗМОЖНО

Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. Ако учените в бъдеще успеят да създадат жива клетка от нежива материя, то това естествено ще е много силно доказателство за огромната интелектуална енергия и стой­ността на техническото оборудване, необходими за създаването на такава изключително сложна по строеж и функция биоло­гична единица, каквато е клетката. Глупаво е да се мисли обаче, че по пътя на случайността може да възникне от само себе си сложната система на генетичния апарат на клетката. Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един единствен ген възлиза на 1х10 600. Математически това над­минава далеч границата на невъзможното. Само една единстве­на чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функцио­нално активна, е равен на нула. Не е необходимо човек да бъде голям специалист, за да стигне до елементарното заключение, че случайното възникване на живота с неговата сложност е невъзможно. Необходима е много по-силна вяра от тази на ре­лигиозните хора, за да се приеме случайното самосъздаване на живота и неговото саморазвитие.Даже ако доктрината за самозараждането на живота бъде някога потвърдена в лабораторни условия, такова постижение няма да докаже, че същото нещо е станало случайно преди по­вече от три милиарда години. Напротив, то ще бъде мощно до­казателство за съществуването на изключителна свръхсила, създала живота в условията на естествената среда. Това при­знават и самите еволюционисти. Кахан (7) казва: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка може да възникне от само себе си“. X. Кун (7) признава: „Една така сложна система, какъвто е генетичният апарат, никога не може да бъде плод на случайност… Ние не знаем как са възникнали първите биоло­гични системи“. Един от известните съвременни еволюционисти Г. Валд пише: „Размишлявайки върху произхода на живота, стигам до заключението, че спонтанният и случаен произход на живота е невъзможен… Въпреки това ние еволюционистите, и особено аз, дълбоко вярваме в случайното самозараждане“ (Ци­тат по J. MacArthur: Der Kampf um den Anfang, 2003, стр. 46). Ще цитираме и един от най-известните съветски еволюционис­ти А. Опарин: „С опитите си Пастьор допринесе неоценима полза на човечеството, а въпроса за самозараждането на живо­та той разреши в отрицателен смисъл. Той доказа, че и такива прости същества като микроорганизмите не могат да се самоза- родят, че те, подобно на всички останали живи същества, вина­ги произлизат само от себеподобните си. И така никъде в за­обикалящата ни природа днес не ще забележим случай на са- мозараждане“ (19).Възникването на Вселената по случаен път е не по-малко невероятно. То би приличало на появата на многотомна енцик­лопедия вследствие на взрив в една печатница (разбира се, в онова време, когато компютърният книгопечат не беше познат).

Науката твърди, че категорията „СЛУЧАЙНОСТ“ и фено­менът „СЛОЖНОСТ“ са две абсолютно взаимно изключващи се, противоположни величини. Естествено това се отнася както за Вселената като цяло, така и за микрокосмоса, част от който са биологичните системи.

И тъй, основният принцип на еволюционната теория за слу­чайното възникване и усъвършенстване на живота противоре­чи на науката.

СИСТЕМИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА ОПРОСТЯВАНЕ

В природата съществуват системи, чиито строеж и функция не подлежат на опростяване. В този си вид те притежават опти­мален капацитет на действие и поразяваща синхронизация на отделните части, подобно на електрическата крушка. Тя се състои от стъклено тяло със специална газова среда, фасунга и волфрамова жичка. Ако премахнем само една част от тази кон­струкция, крушката става неспособна да изпълни функцията, за която е направена. Към системите, неподлежащи повече на опростяване, се отнасят окото, мозъкът, летателният апарат при птиците и т. н. Биологично активната клетка е един прекра­сен пример в това отношение. Нейният генетичен апарат се състои от 3,1 милиарда базови двойки (това се равнява на съдържанието на 1000 Библии). Клетъчното деление само по себе си е чудо на природата. В подготвителния стадий се извършва удвояване на наследствения материал на клетката (т. нар. репликация на ДНК молекулата), който дава началото на нова (дъщерна) клетка. При нормални условия тя е абсолютно копие на изходната клетка. Целият този процес е програмиран и генетично контролиран.Съществуването на биологични системи, които не подлежат на опростяване при осъществяването на нормалните си функ­ции, е показател за оптимална пестеливост и гениалност в кон­струирането им. Сляпата природа не е в състояние случайно да създаде нещо, надминаващо нейните възможности. В случая е необходима огромна интелектуална инвестиция.

Функционалното синхронизиране между отделните струк­турни части на една биологична система не може да се обясни с еволюционистичния принцип за случайността. Даден мускул няма никаква физиологична стойност, ако съответният нерв не го привежда в движение. Но както мускулът, така и нервът ня­мат физиологична стойност без сложната система за управле­ние в мозъка, която координира движенията на мускула. Без хармоничното синхронизиране тези три отделни съставни час­ти сами по себе си нямат стойност. Как е възможно при един случаен еволюционен процес трите части да достигнат еднов­ременно оптимална функционална способност при координи­ране на действията им? Да не говорим, че принадлежат към тъканни системи, имащи различна заложба и ембрионално раз­витие.Още по-убедителен пример в това отношение е структурно-функционалното съвършенство на окото и мозъка. Тяхната функ­ция зависи от синхронизирането на различни тъканни структу­ри. Редуцирането или отпадането само на част от тази сложна верига прави невъзможно реализирането на специфичната функ­ция. Човешкото око е изградено от 100 милиона светлинно чув­ствителни клетки. Събираната от тях информация се изпраща в мозъка посредством зрителния нерв, изграден от около един милион нервни влакна. В мозъка получената информация се анализира, превръщайки се в понятна за възприятие картина. Целият процес се осъществява от множество взаимно свързани съставни части, функциониращи с изключителен синхрон и невероятна скорост. Но зрителната способност на мозъка е само част от неговата изключителна функционална комплексност. От неврологията знаем, че мозъкът е изграден от 100 милиарда нервни клетки, свързани в сложна комуникационна система, чиито нервни влакна достигат 500,000 км. Нормалният мисло­вен процес включва огромен комплекс от действия на една слож­на верига, съставена от структурно-функционални части, взаи- мозависими във функционално отношение – факт, изключ­ващ какъвто и да е момент на случайност при формирането на съзнателно-мисловната дейност на човека.

Това са научни факти, които противоречат на основните кон­цепции на еволюционната теория относно случайното само- създаване и самоорганизация на живота от неживата материя.

КОДИРАНА ГЕНЕТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ (ГЕНЕТИЧЕН КОД)

Молекулярната биология учи, че наред с двете съставни ча­сти на живота – материя и енергия, има и една трета съставка – биологичната информация, която се явява като централна и е в основата на всичко живо. Съвременните молекулярно-генетични изследвания показват, че информацията е най-важната величина на феномена живот.

Както в областта на компютърното програмиране, така също и в областта на биологията господстват с пълна сила основните закони на информатиката. Ето някои от тях:

– Няма информация без интелектуален източник и инфор­мационен код.

– Няма кодирана информация без волеви източник и крайна цел.

– Източникът и носителят на информация са две различни величини.

– Не може да се реализира техническа или биологична ин­формация случайно.

Закодираната в ДНК-молекулата генетична наследствена информация е отговорна за предаването на специфичния стро­еж на всяко живо същество от генерация на генерация. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие няма безраз­борен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго оп­ределен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес. Човешкият геном се състои от 32,000 отделни гени, раз­положени върху 3,2 милиарда базови двойки – комбинация от четири химични букви (т. нар. „буквите на живота“). Генетич­ният код играе решаваща роля за развитието на организма от оплождането до смъртта.Самият факт, че съществува кодирана генетична инфор­мация (генетичен код, кодова система), задължително предпо­лага съществуването на източник, който се намира извън но­сителя на информацията – полинуклеотидната верига на ДНК. Тя е материален носител на наследствената информация, както магнетофонната лента е носител на звукова информация, ком­пютърният чип на запаметената информация или листът хар­тия с написаното върху него изречение. Ясно е, че нито магне­тофонната лента, нито компютърният чип, нито листът хартия имат нещо общо с източника на информацията в тях. Те са само нейни носители. Генът е най-малката структурно-функционална единица, в която е закодирана наследствената информация. Следователно той е само материален носител на информация­та (Ангелов и сътр., Биология, стр. 30).

А кой е източникът на генетичната информация?

Източникът на информацията трябва да се намира, съгласно законите на информатиката, извън нейния материален носител, т. е. извън материята. Това означава, че материята не може да бъде източник на информация. Така е в областта на компютърно­то програмиране. Носителят на информация не е неин източ­ник, а тя е заложена от някой друг върху него.

Един от най-известните специалисти в областта на инфор­матиката, професор В. Гитт, пише: „Информацията не е материя, но тя използва материята, за да бъде кодирана, пренасяна и унаследявана. Информацията не е живот, но тя е необходимо усло­вие за съществуването на живота. Животът не е нито материя, нито информация, но тези два феномена са необходими за съще­ствуването на живота“ (7).Р. Хьофайзен изразява този биологичен феномен още по-ясно: „Хромозомите, ДНК молекулите с базовите двойки, из­градени от четирите химични букви, представляват „строител­ният материал“, а „строителният план“ за всеки един индивид е кодиран в генетичната информация“ (Factum, 2001, 5, 15).

През април 1864 година пред едно голямо събрание на учени в Париж Луи Пастьор потвърждава след многократни изследва­ния установения преди това от Харвей биологичен природен Закон, който гласи: „Живот може да произлезе само от жи­вот“. До ден-днешен този Закон не е опроверган от никакъв научен експеримент. Изхождайки от този природен Закон, еле­ментарната логика ни задължава да приемем, че първият жи­вот на Земята е бил създаден, а не се е самосъздал от неорга­ничната мъртва материя. Ето защо в най-новото издание на учеб­ника по биология за 10 клас (Ботев и сътр., стр. 55) авторите признават: „С това хипотезата за спонтанното самозараждане е отхвърлена окончателно и се поставя началото на теорията за биогенезата – живото се ражда от живо“. Животът като фено­мен, както генетичната наследствена информация ни принуж­дават да приемем съществуването на интелигентен Източник на тази информация. Това изисква законът за причинно-следст­вените връзки, който гласи: „Всяко следствие трябва да има адек­ватна причина, която е довела до него“. Да не забравяме и уни­версалния принцип „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала“.Въз основа на всички тези закономерности идваме до един­ствения логичен извод: Животът трябва да има свой Създа­тел, Който да притежава живота в Себе Си. Според библейско­то учение за Сътворението това е Бог, Който е създал живота.

Нека пак да повторим, науката никога не е наблюдавала слу­чайно възникване на биологична информация, каквато се сре­ща в живите същества. Кодова система и случайност са два аб­солютно несъвместими феномени. Кодовата система предпола­га задължително интелигентен източник. Компютърните про­грами имат известна прилика с биологичната информация. Все­ки знае, че една компютърна програма никога не може да се създаде случайно. Само един интелигентен и високообразован специалист (програмист) може да създаде компютърна програ­ма. Точно така и биологичната информация трябва да има един изключително интелигентен Творец, създал тази информация, която в действителност представлява високоспециализирана биологична компютърна програма, гарантираща съществуването на живота.

Инстинктът като феномен представлява вид информацион­на програма за поведение, която се залага по рождение в живи­те същества, предава се и се унаследява от поколение на поко­ление. Самият факт, че инстинктът е биологична информаци­онна програма, ни задължава да приемем, че тази програма тряб­ва да има и високоинтелигентен програмист.Не съществуват никакви научни аргументи за случаен про­изход на генетичната информация. Това е едно от най-слабите и уязвими места на еволюционната теория. Признават го и сами­те еволюционисти. Жак Монод пише: „Най-големият проблем за еволюционната теория е произходът на генетичния код и ме­ханизмите на неговото пренасяне“(50). Не по-малък проблем за еволюционната теория представлява въпросът „Кое се е по­явило по-напред – животът или генетичната информация?“ Из­ключено е да съществува еволюция без наличието на биологич­на информация. Но съгласно законите на науката (информатика и физика), тази информация не може да бъде плод на материя­та, нито пък материята е вечна. Естественият извод е, че биоло­гичната информация е дошла отвън и е инкорпорирана в моле­кулата на ДНК като неин носител. Ето защо трябва отново да поставим въпроса: Кой е източникът на биологичната инфор­мация? Единственият източник на биологичната информация трябва да бъде една свръхестествена сила, която ние наричаме Бог.

Ние сме задължени да направим следните два извода:

1.Науката отрича еволюционния възглед за първоначално­то самосъздаване на биологичната информация.

2.Библейското учение за сътворението не противоречи на научното обяснение за произхода на биологичната информация от един свръхинтелигентен Източник, Когото ние наричаме Бог.

ЖИВОТЪТ ОТ ВОДАТА НА СУШАТА?

Според еволюционната теория животът се е появил случай­но в древните водни басейни, където са протекли и първите че­тири етапа от неговото развитие. В по-късните геологични вре­мена животът преминал на сушата.

От гледище на науката такова случайно самосъздаване на живота и преминаването му от водна в сухоземна среда е свърза­но с редица неразрешими проблеми. Ето някои от тях:

1)Защо е било необходимо преминаването на живота от во­дата към сушата? Такава потребност изобщо не е съществува­ла, след като водата е прекрасна среда за съществуването на живота.2)Не е възможно фотосинтезата да е предхождала появата на озоновия слой (Ангелов и сътр., Биология, стр. 66). Без такъв слой е невъзможно да съществува каквато и да било сухоземна форма на живот.

3)Според еволюционната теория фотосинтезата е основен фактор за преминаването на живота от водата на сушата. Наив­но е да се приема, че „вероятно някои първични организми погълнали пигментосъдържащи органични вещества, подобни на хлорофила, и добили способността да фотосинтезират“ (Ан­гелов и сътр., Биология, стр. 66). Как се е реализирал процесът на фотосинтеза във водните басейни при липса на светлина? Още по-наивно е да се мисли, че отделеният при тази фотосин­теза свободен кислород „е довел до формирането на озоновия слой“.

4)Сухоземните живи същества притежават напълно различ­ни дихателна система, обмяна на веществата и отделителни функции. Как се е реализирало всичко това във времето, за да се стигне до оптимален начин на синхронното им функциони­ране?

5)Как са могли живите същества да се адаптират към сухозе­мен начин на живот, преодолявайки важни жизнени специфични свойства като телесно тегло, температурни особености и т. н.?

6)Днес много еволюционисти вече изоставят вярата, че животът води началото си от „коацерватните капки в първич­ния океан“ и впоследствие е преминал на сушата. Съоткривате- лят на ДНК структурата и Нобелов лауреат Францис Крик пише: „Произходът на живота е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали“ (7). Д-р Крик е атеист и еволюционист, не вярва в чудеса, затова трябва да на­рече произхода на живота „почти чудо“.7)През миналия век английският учен Холдейн и руският биолог Опарин формулираха следния биологичен Закон: „В ус­ловията на среда, съдържаща кислород, животът може да про­излезе само от живот“.

От геофизиката се знае, че съдържанието на кислород е, както следва: в атмосферата – 23,13%, в литосферата – 47,30% и в хидросферата – 88,81%. При тези условия е невъзможно да се самосъздаде живот от мъртвата материя. Дали в историята на Земята е имало време без кислород, е въпрос хипотетичен и недоказуем.

8)Твърдението на еволюционната теория, че животът се е появил в дъното на първичния океан, предполага, че този про­цес би трябвало да се е осъществявал повсеместно. И още нещо: коя е причината, за да се развиват тези коацерватни капки по един и същ начин и да се стигне до феномена „живот“? Логич­но е да се очакват задължителни морфо-функционални разли­чия в изявата на живота, обусловени от мястото на неговата поява и скоростта на развитието му. Единственото обяснение е, че ко­дираната информация като предхождащ и независим фактор направлява развитието на живота. А фактът, че това развитие следва едни и същи биологични закони, показва, че и биологич­ната информация като неизменяема съставка на живота трябва да има неизменяем източник.Интересни са резултатите от научните изследвания на изве­стния биохимик С. Виланд (CEN Technical Jurnal, 1998), който установява, че митохондриите в клетките съдържат своя собст­вена наследствена информация (ДНК), която при човека се пре­дава единствено по майчина линия (71). Това не би било възмож­но, ако животът би се появил на много места в първичния оке­ан. От друга страна, този научен факт потвърждава библейския възглед за сътворението на човека.

МУТАЦИЯТА

Стигаме до една от най-важните предпоставки в теорията за осъществяването на биологичната еволюция, а именно мута­цията. Тя се явява закон, доктрина (аксиома), мотор и крите­рий за изменчивостта на живота и формирането на биологич­ните видове. Наблюдаваното видово разнообразие се обяснява от еволюционната теория чрез случайно, спонтанно или изку­ствено предизвикана промяна в наследствения материал, в генотипа на отделните индивиди. Така Хуго де Фриз (1909) де­финира явлението мутация.

Какво казва генетиката относно мутациите?

1)От генетиката знаем, че мутацията е не само рядко сре­щано биологично явление, но в над 99,99% от случаите мута­циите са вредни (рецесивни) от гледище на вида, водят до него­вата дегенерация или „предизвикват смъртта на организма още в ранните етапи на неговото развитие или пък водят до тежки смущения в развитието на индивида, поради което той не до­живява до настъпване на полова зрелост“ (Ангелов и сътр., Би­ология, стр. 26). Елементарното обяснение е, че при мутацията се губи генетичен материал. Албинизмът е често даван пример за рецесивна мутация.Известният еволюционист Т. Добжански признава, че по пътя на мутациите може да се стигне до деградирането или из­чезването на цели биологични видове (7). Т. нар. „положител­ни“ мутации не могат да доведат до биологично усъвършенст­ване и преминаване в друг вид, тъй като представляват негатив­ни (рецесивни) структури, т. е. това са „грешки“ в наследстве­ния материал. В края на краищата не е важно дали има положи­телни мутации. Много по-важно е дали при мутациите се полу­чава нов наследствен материал, нова генетична информация, която единствена е в състояние да доведе до появата на нов по- съвършен биологичен вид. Това именно в природата никога не е наблюдавано. Напротив: По пътя на мутациите се намалява наличният генетичен материал, което води до негативни явле­ния за съответния биологичен вид. Това значи, че мутацията като явление влияе негативно върху наследствения генетичен материал. То е равносилно на това една фирма да твърди, че постига големи успехи, въпреки че губи непрекъснато пари.

В природата чрез мутация става обратното на това, което еволюцията твърди.

Израелският генетик Лии Шпентер съобщава на осмия све­товен конгрес на креационистите в Швеция (2003): „Случайни­те мутации не могат да доведат до еволюция. Изследванията на молекулярно ниво показват, че мутациите водят до редуциране на генетичния материал, а това противоречи на еволюционната теория“.

2)Твърдението на еволюционистите, че от по-простите би­ологични форми по пътя на мутацията могат да възникнат по- сложни, противоречи както на законите на информатиката, така и на Втория закон на термодинамиката (Законът за ентропното нарастване). Вярно е тъкмо обратното.

И още нещо – едно от основните твърдения на молекуляр­ната генетика гласи, че генетичният код е най-стабилната, най-неизменчивата и универсална съставна част в живата природа. Организмите притежават ДНК, състояща се от едни и същи нуклеотиди, изградени от 4 азотни бази: аденин, гуанин, тимин, цитизин. ДНК е носител на генетичната програма. Самите ево- люционисти твърдят, че генетичният код не е претърпял никак­ви промени през последните два милиарда години.И тъй, истината е много проста: без нова генетична инфор­мация не могат да възникват нови биологични видове. А това означава, че всички живи същества са фиксирани във видовите си биологични граници, в които те като отделни видове са били създадени от самото начало.

В това отношение библейската информация за Сътворение­то е в пълна хармония с биологичната наука.

3)Ако мутацията действително можеше да е основен гене­ратор за създаването на нови биологични видове, това би озна­чавало, че както в миналото, така и днес трябваше да се срещат масово междинни биологични форми. Такива преходни видове не наблюдаваме нито днес, нито пък вкаменелостите са в състо­яние да ни представят убедителни данни за съществуването на междинни форми в миналото. Самият Дарвин признава този факт за голям проблем, като пише в своята книга „Върху произ­хода на видовете“: „Защо всяка една геологична формация и слой не са пълни с междинни биологични видове… Може би това ще е най-силното възражение срещу моята теория“(34). Действително е така.

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ОТБОР

Наред с мутацията и случайността, естественият отбор е третият основен фактор, който според еволюционната теория е „създал и продължава да създава видовото многообразие в при­родата“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 43).Естественият от­бор коригира фактора „случайност“ и стимулира мутацията. Естественият отбор и събитията със случаен характер се опре­делят като „основни еволюционни сили“ (Ангелов и сътр., Био­логия, стр. 51).В пособията върху еволюционната теория есте­ственият отбор се определя като „унищожаване, отмиране на по-слабите и по-неприспособените към условията на живот организми и преживяване на по-силните и по-приспособените“ (72). Той се осъществява активно, сляпо и без цел. Чрез „борба­та за съществуване“ в естествени условия се гарантира следва­щата по-висша форма на развитие. Така еволюционната теория вижда пътя за усъвършенстване и произхода на нови видове.Борбата за съществуване в нейните три форми на изява (междувидова, видова и конституционна) Дарвин възприема от То­мас Малтус и Ернст Хекел. Те дават следното определение на това явление: „По-висшите раси ще трябва да заместят по-нисшите…Това може да се осъществи по пътя на естествения от­бор, който е основен и доминиращ принцип за развитието на дадено общество“ (30). Дарвин изразява същността на борбата за съществуване или т. нар. „преживяване на по-способните“ (survival of the fittest) още по-ясно в своя фундаментален труд „Върху произхода на видовете“ по следния начин: „В края на краищата естественият отбор ще трябва да унищожи дивите примитивни раси, като по този начин ще се даде възможност за безпрепятствено утвърждаване на високоразвитите човешки раси“ (34).

Такова е учението на еволюционната теория относно есте­ствения отбор.

Каква е позицията на науката и човешката опитност?

1)Известно е, че условията на околната среда влияят върху изменчивостта на биологичните видове. По пътя на изкустве­ния отбор могат да бъдат целенасочено създадени различни ва­рианти, които да се различават външно от изходните форми. Тези вариантни форми показват обедняване в генетичния материал в сравнение с изходния вид или едностранно изявяване на някои негови качества, от които човекът има специален интерес. В случая обаче не става дума за създаване на нов биологичен вид, а за получаване на междинен или краен продукт от вече съще­ствуващи специфични свойства на генетично обработвания вид. В биологията това явление е известно като микроеволюция, осъществяваща се на популационно равнище, т. е. засяга един и същи биологичен вид. Но по пътя на естествения отбор не се постига преминаването на един примитивен в друг по-сложен биологичен вид (макроеволюция). С идеята за естествения от­бор Дарвин има право, но той не може да обясни по този начин получаването на по-висши биологични видове. Това се потвърди по-късно от Грегор Мендел, който установи, че естественият отбор гарантира адаптацията, но само в рамките на даден вид.2)Дарвин заимства термина „отбор“ от изкуствената селек­ция, прилагана и днес нашироко в растениевъдството и живот­новъдството. Неправилно обаче прави аналогия между тях. От генетиката се знае, че в основните и най-важни моменти при реализацията на естествения и изкуствен селекционен подход съществуват огромни различия, което не дава основания да при­емем тези методи за аналогични. При изкуствената селекция основно значение имат методичните подходи, програмирането, преживяемостта, съпротивителните способности и най-вече крайната цел: изгодата не за селектирания вид, а за друг биоло­гичен вид (обикновено човека), който по отношение на първия подхожда паразитно, търсейки единствено своята полза много често за сметка на съпротивителните възможности на селекти­рания вид. Пример в това отношение е производството на инсу­лин от чревната бактерия (Ешерихия коли). При естествения отбор такъв подход в природата е непознат. Така че естествени­ят отбор и изкуствената селекция не могат да бъдат аналогии, тъй като се преследва различна крайна цел.

3)Селекционната доктрина на еволюционната теория оказа и оказва ужасяващо влияние в областта на социалния живот, етиката и моралните ценности на човечеството: расизмът и на­лудничавата идея на националсоциализма на Хитлер за високо­развитата арийска раса водят началото си от селекционния прин­цип. Това доведе до унищожаването на милиони хора. Експлоа­тационната политика в третия свят, егоизмът, атеизмът и евта- назията са само някои от горчивите плодове на еволюционис- тичното мислене и действие на човека преди и сега. Немският лекар еволюционист и националист Алфред Пльотц пише в книгата си „Расова хигиена“ следното: „Тъй като естественият отбор не винаги функционира така, както висшите раси биха желали да бъде, то този естествен отбор трябва да бъде подси­лен чрез изкуствени селекционни методи … слабите и негодни­те за живот трябва да бъдат унищожавани“(71).Дарвин сигур­но не е могъл да предвиди злоупотребата с неговата идея…, но тя стана факт, за съжаление! И това не е случайно, защото Дарвин каза само половината от истината. Това, което той премълча, се премълчава и днес. На Дарвин са му били добре известни многобройни природни явления, които говорят срещу мита за „правото на живот на силния“. Да вземем например симбиозата и алтруизма.Мисленето на днешния модерен човек не се различава мно­го от идеите на някои политически системи от близкото мина­ло, чиито основни идеолози бяха Хекел и Дарвин, напр. нацио­налсоциализма, комунизма и др. А какво да кажем за безмило­стната конкурентна борба или евтаназията? Днес мнозина са готови да минават през трупове, за да достигнат егоистичните си цели…

И тъй, въпросът за етиката и моралните ценности е в проти­воречие със селекционния принцип на еволюционната теория. Дарвиновата идея за „правото за живот на силния“ никога не може да стане фундамент на човешката етика. Ако човекът е само едно високоразвито животно, не съществуват никакви ос­нования той да живее според етика и морал, защото решава­що за развитието му е наистина „правото на силния“, правото на този, който е „по-добре приспособен“ към условията на сре­дата. Естествено, човек не би трябвало да се интересува от ети­ка, ако единствената максима за неговото поведение е егоис­тичният нагон за преживяване. Живот или смърт, съществуване или несъществуване – за едно такова висше животно тези фе­номени не биха имали никаква стойност, защото всичко е слу­чайно, без план, без цел…Една „еволюционна етика“ без смисъл и цел не може да бъде фундамент на морално-етична система. Еволюционната теория не признава никакъв по-висш автори­тет. А ние знаем, че няма и не може да съществува етика без висш авторитет. Еволюционистът Томас Хъксли пише: „Аз трябва да призная, че не можах да намеря нещо по-добро от Библията, когато търсех фундамент, на който да бъдат изграде­ни моралните взаимоотношения в днешния хаотичен свят“ (71).ПРИЛИКАТА МЕЖДУ ОРГАНИЗМИТЕ

Според еволюционната теория общото в устройството на организмите, приликите (хомологията) между тях „е едно от най-неоспоримите доказателства за единството на организмовия свят“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 54). В това отноше­ние най-често се привеждат примери относно приликите в ана­томичния строеж, физиологията, обмяната на веществата и молекулярно-генетичната структура между маймуната и човека.

Какво казва науката и човешката опитност по този въпрос?

1)Разбира се, има големи различия, но и много прилики между биологичните видове в структурно, физиологично и молекулярно-биологично отношение. Но е твърде важно да се потърси отговор на въпроса: Откъде произлизат тези прилики и какво показват те?

Приликата между два обекта (предмети, индивиди и др.) не показва обезателно, че единият произлиза от другия, а е много силно доказателство, че тези два обекта имат общ създател. Ето един обикновен пример от областта на техниката: двете марки леки коли „Трабант“ и „Мерцедес“ имат твърде много прилики помежду си, но никой нормално мислещ човек не би казал, че „Мерцедесът“ е високоусъвършенстван „Трабант“. Моделите леки коли на една и съща фирма имат твърде много прилики помежду си, което показва, че тези модели са изработени от една и съща фирма, имат един и същ конструктор и производител. Подобно сравнение може да се направи и с картините на един художник или музиката на даден композитор. Високостепенната прилика на двама близнаци не означава, че те произлизат един от друг, а че имат общ създател. Поколението на даден индивид има много общи прилики със своя родител, но в най-съществе­ното – генетичния набор – тези два индивида са различни по­между си. Знае се, че са възможни 10 600 вариабилност на чо­вешките полови клетки. Това разнообразие на гаметите гаран­тира специфичната индивидуалност на личността през всички времена на човешката история.Така че приликите между отделните видове е факт, насочен много повече срещу еволюционната теория. Ето друг пример: анатомичното устройство на крака на коня и на човека се раз­личава, но двата биологични вида се отнасят към бозайниците. Устройството на крака на жабата е много по-близко до това на човека. Жабата като амфибия обаче в систематично отношение е далеч от човека. Какво означава това? Нищо друго, освен че твърдението на еволюционистите относно приликите не е на­учно обосновано, а е просто спекулация. Хомоложните органи не говорят за родство, а по-скоро за наличието на Архитект, из­ползвал даден модел – план за направата на определени части на растения и животни по един и същ начин.

2)Генетичната близост между човекоподобните маймуни и човека (повече от 98% от гените на хората и шимпанзетата са еднакви) не говори обезателно, че човекът е произлязъл от май­муната. Това признават и самите еволюционисти: в по-новите учебници по биология има промяна във възгледа, господствал допреди само две десетилетия. Сега се казва, че двата биоло­гични вида имат общ прародител (Ботев и сътр., Биология, стр. 92). Това е причината да се предлага нова биологична класифи­кация, в която човекоподобните маймуни и човекът се обединя­ват в едно семейство.И още нещо: генетичната близост между два биологични вида не е доказателство за близост в анатомичната структура и физиологичните функции. Сградите на една църква и един за­твор са построени от едни и същи материали (тухли, керемиди, врати, прозорци и т. н.), но строителните планове на тези две постройки са коренно различни. Генетичният набор на два от­делни биологични вида (напр. маймуна и човек) съответства на строителните материали на двете различни постройки (църква и затвор). Но строителните им планове, сравними със специфич­ната генетична информация – това са коренно различни неща.

Така че не приликата и броят на хромозомите и гените са решаващи, а качеството на съдържащата се в тях генетична ин­формация. Хромозомите са само нейни носители.Видовата специфичност на живите същества се определя и направлява от кодираната генетична информация – един от най-удивителните феномени в биологичния свят.

3)Между човека и животните има дълбоки и непреодолими различия. Цитираме учебника по биология на Ботев и сътр. (стр. 93):„Съвременните хора се различават от човекоподобните май­муни. Хората имат много по-голям и по-сложно устроен мозък, уникални интелектуални способности, развити форми на кул­тура, комуникация и социална организация“. Религията, бракът, духовните и творческите способности при хората са феномени, които светът на животните не познава. Човекът като биологи­чен вид притежава качества, които го отличават тотално от животинския свят и го правят подобен на неговия Творец.

4)Друг факт, говорещ срещу общия произход на биологич­ните видове, е неубедителният доказателствен материал или лип­сата на преходни форми, както и непреодолимите генетични бариери между отделните биологични видове. Ако е вярно твърдението, че в продължение на много милиони години био­логичният свят се е развивал от прости към по-сложни видове, би трябвало да се очаква, че повърхностните земни слоеве ще бъдат изпълнени с вкаменелости от междинни форми на биоло­гични видове. Това не се наблюдава.

ДОКАЗВА ЛИ ПАЛЕОНТОЛОГИЯТА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ?

В учебниците по биология отпреди десет години се казва, че най-убедителни и най-подробни доказателства за еволюция­та дава науката палеонтология. В по-новите учебни пособия такива изрази вече не се срещат. Защо?

Палеонтологията изучава организми, съществували и измре­ли в предишни геологични времена. Обект на изследване са т. нар. вкаменелости (фосили), представляващи отпечатъци или части от тези организми или от растения. Според еволюционистите вкаменелостите ясно доказват, че е имало постепенно раз­витие (еволюция) от примитивните едноклетъчни форми до съвременните растения, животни и хора. За определяне на възрастта на вкаменелостите, както и на самите земни пластове се използват предимно два основни метода: първият е т.нар. индекс на вкаменелостите, вторият е методът на радиоактивно­то разпадане.

ИНДЕКС НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ

Еволюционната теория приема, че определени растения или животни са живели в дадена ера, след което са изчезнали. И когато в някой земен пласт се намерят такива вкаменелости, вади се заключение за възрастта на този пласт. Естествено е да се очаква, че най-старите пластове ще съдържат най-простите фор­ми на живот.

Този палеонтологичен метод има доста слаби страни. Ето някои от тях:

1)Необяснимо е защо последователността на геоложките времена се определя по сложността на биологичните форми, намерени като фосили в земните слоеве. Единственото обясне­ние би могло да бъде, че еволюционната теория се приема a priori като доказан факт, като наука. А това не е така. Практиче­ски би трябвало да бъде обратното.2)Този метод е в противоречие с т. нар. полистратни вкаменелости. Това са вкаменелости на дървета или гигантски жи­вотни (динозаври), пресичащи вертикално два или повече зем­ни пластове. Този факт показва, че тези пластове са се образу­вали за много кратко време. Ако пластовете са се трупали ми­лиметър по милиметър в продължение на милиони години, те никога не биха съдържали вкаменелости.

3)Находките на т. нар. живи индекс вкаменелости поставят под съмнение достоверността на този метод. Това са вкаменелости на растения, водни звезди, брахиоподи и охлюви, които се изчисляват от еволюционистите на 530 милиона години. Всич­ки те обаче изглеждат абсолютно еднакви с познатите днес ви­дове. Никаква следа от еволюция през тези милиони години! Откритите вкаменелости представляват напълно завършени биологични видове. Логично е да се предположи, че от милио­ните вкаменелости поне някои би трябвало да притежават осо­бености на преходните форми, описани в учебниците по биоло­гия. Обяснението е, че преходни биологични форми никога не са съществували. И още нещо – палеонтолозите установяват в много от намерените вкаменелости дегенеративни промени, предавани по наследство, а не по-сложни форми на строеж.4)Съществуването на празни полета между отделните сис­тематични групи (от тип до род) е много силно доказателство за липса на еволюционно преминаване (вертикално развитие) от един вид в друг. Тази липса на междинни форми Дарвин нари­ча „ужасяваща мистерия“(18), а известният ботаник-еволюционист професор Корнър пише: „За непредубедените данните, събирани от растителните вкаменелости, са в полза на креационизма“ (библейското учение за произхода на живота и видове­те) (7).

5)Необяснимо от гледище на този метод е разположението на стари земни пластове върху по-млади (напр. Матернхорн в Швейцария).

6)Стратиграфският профил като цяло (4 ери, 12 периода с последващи епохи) не може да се установи никъде в природата. В този си идеален вид той се описва само в учебниците.

7)Изобилстват находки с т. нар. „млади“ земни формации, лежащи паралелно или върху „стари“ формации. Между тях оба­че липсват междинни геоложки времена.

8)Открити са множество земни слоеве, разположени в точ­но обратен еволюционен ред: вкаменелости от камбрий, лежа­щи върху утайки от карбон или такива от палеозойската ера, намиращи се върху периода креда.

9)Необясним е фактът, че на много места се откриват масо­ви гробници от различновидови вкаменелости в една и съща земна формация, а те би трябвало да представляват различни геоложки времена.

10)Друг сериозен проблем на този метод е, че много видове са останали в основата си непроменени от момента на появя­ването си и през цялото време на предполагаемите геоложки времена. Пример са протозоите, с които се предполага, че е за­почнала биологичната еволюция.

11)Има и доста спекулации с този метод. В САЩ, в каме­новъглени пластове, изчислени от еволюционистите на 300 ми­лиона години, са намерени вкаменелости от отпечатъци на стъпки на човек. В тези отпечатъци са открити трилобити. Дей­ствително е наивно и смешно да се приеме, че по това време са живели хора!12)Съществува и един проблем, елементарен, но неразре­шим за еволюционната теория: Как се формират вкаменелостите? Вкаменелост на даден организъм може да се получи, ако той е бил незабавно откъснат от достъпа на въздух. В противен случай ерозионните сили, бактериалното разложение и атмо­сферното влияние ще го унищожат, преди да се осъществи про­цесът на вкаменяване. Това потвърждава теорията на катастрофизма, т. е. библейския модел за образуването на геоформациите. А то е и едно от най-убедителните доказателства за Все­мирния потоп, станал не така отдавна!

През последните няколко години се появяват все повече и повече научни съобщения, потвърждаващи внезапната поява на живот в неопределен брой разновидности с напълно развити основни белези от самото начало. Установените биологични видове в тези вкаменелости са идентични със съществуващите в природата днес. С други думи, вкаменелостите „говорят“ за напълно завършен в самото начало биологичен свят, а не за ево­люиращ.

Това е причината този метод да се изоставя през последните години както от палеонтолози, така и от еволюционисти. Дори и в по-новите учебници по биология се споменава твърде бег­ло, а в някои напълно липсва.

Ето защо палеонтолозите-еволюционисти се насочиха към методите на радиометрично определяне на възрастта.

МЕТОДИ НА РАДИОМЕТРИЧНО ДАТИРАНЕ

Те се отнасят към абсолютните методи в палеонтологията за доказване възрастта на земните пластове и вкаменелостите в тях. За еволюционната теория тези методи са от решаващо зна­чение. Накратко казано, те се основават, на физичните свой­ства на някои радиоактивни елементи, които се превръщат чрез разпадане в други химични елементи. Скоростта на разпа­дане за даден елемент се приема a priori за константна величи­на. Затова измерването на съотношението между изходния и новополучения елемент в дадена проба трябва да даде инфор­мация за времето, за което се е осъществило това разпадане. Най-често при тези методи се използват радиоактивните еле­менти уран-238, рубидий-87 и въглерод-14. Знае се, че за все­ки 100 милиона години от 1 кг. уран остават 985 гр. и се образуват 13 гр. олово и 2 гр. хелий (тоест периодът на полуразпад на урана е 4,5 милиарда години, при рубидий 47 милиарда години и при въглерод 14 – 5,730 години). Съотношението между изходен и дъщерен елемент в изследваната проба би трябвало да даде от­говор за геологичната възраст на тази проба (скелети, други вкаменелости, земни проби и т. н.).Такава е теоретичната постановка на методите. Тяхното при­ложение в практиката обаче е свързано с редица трудности, ус­ловности и неточности, което намалява в много голяма степен достоверността на получените резултати. Това е причина за появата на много критични материали в специализираните пе­риодични издания през последните 20 години, говорещи за спе­кулативен характер на тези методи. Ние ще се спрем на някои от слабите им страни, за да отговорим на въпроса доколко на­деждни са те при определяне възрастта на биологични вкаме­нелости (напр. останки от човешки скелети) и преди всичко възрастта на Земята, което за еволюционната теория е от осо­бено важно значение. За съжаление както в учебниците, така и в медиите поради некомпетентност се спекулира немалко в това отношение.

Какво казва науката относно радиоизотопните методи на измерване?

За да се приложат тези методи, са необходими няколко задължителни предварителни условия. От научна и практич­на гледна точка тези условия обаче са неизпълними и абсолют­но недоказуеми. Ще споменем само три от тях:

1)Изследваните проби трябва да са принадлежали от създа­ването си до момента на изследване към една напълно затворе­на система, т.е. неподлагана на въздействието на външни и вътрешни фактори. В природата обаче не съществува понятие „затворена система“. В природата няма система, която да е ос­танала в продължение на дълъг период от време неповлияна от околната среда. Така че първото условие за тези методи е не­изпълнимо.2)Системата в своето начало не трябва да е съдържала ко­личества от дъщерния елемент. Ако е съдържала, при изчисле­нията това трябва да се коригира. Невъзможно е да се разбере първоначалното състояние на радиоактивни елементи (изходни и дъщерни) в система, която се е образувала в твърде далечно или праисторическо време, или както еволюционистите твърдят, преди милиони и милиарди години. Това е въпрос на предполо­жение и вяра, но не и на наука. При изследването на съвремен­ни вулканични скали, образувани от потоци от лава от вътреш­ната мантия на Земята, се установява наличието на уранови минерали, радиоактивно олово, но така също и обикновено оло­во. А как е било в началото? Така че и второто условие при тези методи е неизпълнимо.

3)Скоростта на процеса на полуразпад трябва да е била по­стоянна от началото до момента на измерването. Знае се обаче, че всеки процес в природата протича със скорост, която се вли­яе от много странични фактори. При урана учените отдавна са установили, че този процес е променлив и се влияе от фактори като: космическата радиация, магнитното поле на Земята, свръхексплозии на близки звезди и т. н. Така че условието „по­стоянна скорост“ е неизпълнимо. В най-добрия случай може да се говори за средна скорост на полуразпад, но не и за посто­янна.

Тези три неизпълними условия при урановия, рубидиевия и калиевия методи показват, че тези методи не притежават на­учна стойност, поради което и резултатите, които се получават чрез тях, са нереални. Това е особено важно при определяне възрастта на Земята, с което ще се занимаем по-късно.За разлика от ураново-оловния метод, методът на въглерод-14 се използва за определяне възрастта на сравнително млади обекти. Особено надеждни са резултатите от обекти, живели допреди 3000 години, неубедителни до 5000 години и нереални над 8000 години. Този метод намира особено приложение за определяне възрастта на организмови находки (вкаменелости, остатъци от човешки скелети и пр.), но не по-стари от посоче­ната вече възраст. Както предишните, така и този метод има някои основни недостатъци:

1)Не е възможно да се знае какво е било съотношението между въглерод-14 и въглерод-12 в биосферата, включително и в живите организми, когато изследваният обект е загинал, и дали то е сравнимо с тези съотношения днес.

2)Не може със сигурност да се каже, че скоростта на полу­разпад е била константна и не е била повлияна от външни или вътрешни фактори.

3)Не може да се отговори на въпроса дали съотношението между радиоактивен (С-14) и обикновен въглерод (С-12), погълнати от организма, е константно.Това показва, че и методът с въглерод-14 трябва да се интер­претира с необходимото внимание и да се търсят винаги средни стойности от получените резултати. Този метод има обаче едно важно предимство – получените резултати могат да бъдат потвърдени или отречени с допълнителни данни от последните 6000 години, тоест откакто има документирани историко-архео- логически находки.

Най-новите изследвания в областта на радиокарбоновия метод са насочени в търсене на началния момент във времето, откогато започва промяна на съотношението между С-14 и С-12. Тези изследвания ще дадат отговор на въпроса кога се е по­явил радиокарбонът (С-14) на Земята.

Ние се спираме по-подробно на методите на вкаменелостите (фосилите) и на радиоизотопното датиране, тъй като на тях се крепи цялата еволюционна теория. От достоверността на тези методи зависи и достоверността на еволюционната тео­рия. Ще резюмираме казаното дотук със следните три основни извода:1)Вкаменелостите са доказателство за един напълно развит биологичен свят, а не за еволюиращ.Твърдението на еволюци­онната теория, че „вкаменелостите са най-важното доказател­ство, че животът се е развил от по-прости към по-сложни фор­ми“, не отговаря на истината.

2)Предварителните условия за провеждането на ураново- оловния метод са неизпълними, резултатите не подлежат на научна проверка, не са доказуеми, често са противоречиви, на­ивни или спекулативни, поради което не могат да се приемат за реални. От научна гледна точка такива резултати не отговарят на истината.

3)Радиокарбоновият метод е единственият, чрез който мо­гат да се получат достоверни резултати, но само в границите от 3000 до 5000 години. Над тази граница той е неприложим.

МИЛИАРДИТЕ ГОДИНИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДОКАЗАНИ

Въпросът за възрастта на Вселената и съответно на Земята е ключов и най-съществен въпрос, поради което и отговорът е от решаващо значение за достоверността на еволюционната тео­рия.Еволюционистите вярват, че:

– Възникването на Вселената е станало преди 20 милиарда години

– Земята е на 4,5 милиарда години

– Самозараждането на живота е станало преди 3,8 милиарда години

– Многоклетъчните организми се появили преди 600 мили­она години

– Преди 70 милиона години се появяват първите бозайници

– Преди 25 милиона години започва развитието на първата човекоподобна маймуна

– В периода отпреди 130,000 до 90,000 години става преми­наването на Homo erectus в Homo sapiens и разселването му в други континенти.

Според еволюционната теория началото на Вселената е за­почнало с т. нар. Голям взрив, като цялата материя на Вселената е била преди това свръхконцентрирана малка маса. На теорията за „Големия взрив“ ние ще отделим специално внимание в след­ващата глава.

Какво казва науката?

1)Изчислено е, че годишно върху Земята падат 5 до 15 тона космически прах. Това значи, че за 4,5 милиарда години на­трупаният слой от метеоритен космически прах трябва да има дебелина от 20 до 60 метра. Пласт с такава дебелина обаче не се установява никъде. Голяма беше изненадата на американските астронавти, когато кацнаха през 1969 година на Луната. Те очакваха да видят няколко метра космически прах, но този слой не беше повече от един сантиметър.

Космическият прах съдържа 300 пъти повече никел от зем­ната кора. Малкото количество никел, установен на повърхност­та на Земята, е допълнително доказателство за малкото количе­ство космически прах върху нея. Интересни са изчисленията на учените за съдържанието на никел, разтворен във водите на све­товния океан. Резултатите са показали, че времето, необходимо за неговото натрупване, не може да е от порядъка на милиарди години.

Така че единственото обяснение за ниското съдържание на никел в земната кора (дебела 19 км) и световния океан (70,8% от повърхността на земното кълбо) учените свързват с една по- млада Земя, тоест Земята не може да бъде на 4,5 милиарда години.

2)Както видяхме по-горе, при радиоактивното разпадане на урана се образува хелий, който излиза от литосферата и се на­трупва в атмосферата. Ако този процес е продължавал 4,5 ми­лиарда години, в атмосферата днес трябваше да има 100,000 пъти повече хелий. Животът при тези условия не би бил възмо­жен. От физикохимията се знае, че хелият не се губи от атмо­сферата, тя по-скоро поглъща хелий от космоса. Съдържанието на хелий в атмосферата е доказателство за една по-млада Земя.Подобен е случаят с аргон-40, който се получава при разпа­да на радиоактивен калий. Аргонът в атмосферата е прекалено малко, за да се е образувал през 4,5 милиарда години на разпад на калия.

Тези факти показват, че Земята не може да бъде на 4,5 мили­арда години.

3)Правени са изчисления относно притока на материали (глина, сол, пясък, метали и т. н.) към световния океан. Полу­чените резултати при всички тези изчисления са показали, че възрастта на Земята не би могла да бъде 4,5 милиарда години!

4)Магнитното поле на Земята непрекъснато отслабва и това отслабване се удвоява на всеки 1400 години. Изчисленията показват, че преди няколко десетки хиляди години магнитното поле трябва да е било толкова силно (32 пъти по-силно, откол­кото е сега), че Земята би експлодирала поради топлината, про­извеждана от собствените й магнитни сили. Каквото и да мис­лим по този въпрос, логичният извод е, че Земята не може да бъде на 4,5 милиарда години.5)Според геологията Земята и Луната са на една и съща възраст. Луната излъчва топлина, има магнитно поле и е сеиз­мично активна (лунни трусове). Тъй като Луната е многократно по-малка от Земята, естествено е тя да е изстивала много по-бързо. Фактът, че сърцевината на Луната е течнообразна, показва, че тя е много по-млада, отколкото еволюционистите смятат.

6)Посоката на въртене на две от планетите на Слънчевата система (Венера и Уран) е противоположна на посоката на върте­не на останалите планети. Ако е вярна еволюционната теория, че Слънчевата система е възникнала от един и същ въртящ се небуларен облак, защо тези две планети се въртят в противопо­ложна посока?

7)Знае се, че краткотрайните комети губят част от мате­риала си, когато преминават в близост до Слънцето (красивите „опашки“, които нощем се наблюдават). Изчислено е, че пора­ди материала, който губят, кометите не биха могли да са на ми­лиарди години. Как така съществуват все още тези комети във Вселената, ако тя е на 20 милиарда години? Явно е, че тези ми­лиарди липсват.

8)Не е възможно съществуването на сеизмична активност на малки планети или техни сателити в една стара Вселена. Преди няколко години учените астрофизици бяха изненадани от силно изявената вулканична активност на сателита на Юпитер (т. нар. юпитерна луна). Поради голямата отдалеченост от Слънцето, поради малките си размери (3,640 км в диаметър) и, разбира се, поради милиардите години, които се приписват на Вселената, това небесно тяло трябваше отдавна да е изсти­нало и да не показва абсолютно никаква вулканична активност. Поради своите размери то е могло да запази собствената си топ­лина не повече от няколко десетки хиляди години. А за голямо учудване на специалистите луната на Юпитер показа най-висо­ка вулканична активност в планетарната Слънчева система. Логичният извод е, че тази система не е толкова стара, колкото еволюционистите приемат.9)През XVIII век бе установено, че Слънцето се свива със ско­рост 0,1% на всеки 100 години. При такава скорост на свиване следва, че преди 2 милиона години то трябва да е било два пъти по-голямо, отколкото е днес. Но тогава според еволюционната хронология трябва да е бил апогеят на ледниковия период! А как биха изглеждали размерите и излъчването му преди мили­арди години? Животът на Земята не би бил възможен. Логични­ят извод гласи: милиардите години не могат да бъдат научно доказани.

През 1979 година учените астрономи установиха, че Слънцето губи от своята енергия и след около 100,000 години ще изчезне. Това се потвърди по-късно и от липсата на регенериране в него­вата вътрешност. Този факт противоречи на еволюционната те­ория относно вечността на материята и потвърждава библей­ското учение за преходността на творението.

10)Ако ерозията на континентите е протичала със същата скорост, както сега, само за 14 милиона години континентите щяха да са изцяло разрушени до морското равнище. А тези 14 милиона години представляват само 0,5% от предполагаемата според еволюционистите възраст на Земята. Явно е, че това предположение не може да се докаже по научен път.

11)Интересни сведения за възрастта на човечеството дава демографската статистика. Според Factum (2005, 1, 41) сред­ният годишен прираст на населението на Земята възлиза на 0,2% при среден брой деца на семейство 2,5. Ако се приеме, че чове­чеството е започнало от една двойка, това значи, че за 11,000 години ще достигне днешния брой от 7 милиарда. Ако процентът на нарастване многократно се намали (напр. 0,05% годишен прираст), за 400,000 години населението на Земята щеше да бъде 10⁸⁷, което е абсурд. Та едва ли Homo erectus и производният му Homo sapiens са познавали по това време противозачатъчни методи и средства или пък са имали проблем с абортите.Предположението на еволюционната теория в това отноше­ние няма никаква научна стойност. Еволюционната теория няма яснота относно скоростта на космическата, химическа и особе­но на биологичната еволюция. Прави особено впечатление, че скоростта в развитието на биологичния свят се развива прибли­зително в геометрична прогресия: Милиардите години бързо се редуцират на стотици милиони и след това невероятно бързо в стотици и десетки хиляди, тоест с напредване на еволюционния процес скоростта геометрично расте. А от друга страна, ево­люционният процес продължава и днес. Ако следваме логиката на еволюционната скорост, днешният човек (Homo sapiens sapiens), появил се преди 150,000 години, трябваше отдавна да е еволюирал в свръхчовек (евентуално в Homo supersapiens) – това, което Хитлер мечтаеше за неговата нация. Днес обаче се на­блюдава в много отношения деградация на човешката личност.

От казаното дотук можем да направим следния основен извод:

Милиардите години, за които еволюционната теория гово­ри, не могат да бъдат научно доказани. Това означава, че Земята не е толкова стара, колкото предполага еволюционната теория. Този факт прави безсмислена цялата еволюционна доктрина от­носно произхода и развитието на живота.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1)Ангелова, Д., Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави, в. „СЕГА“, 7 октомври 2004; 2)Ангелов, П., и сътр., Билогия 10 клас, Просвета, 1995; 3)Ботев, Б., и сътр., Биология, 10 клас, НП, 1988; 4) Ботев, Б., и сътр., Биология 10 клас, Анубис, 2001; 5)Бъчваров, М., и сътр., Философски реч­ник, Партиздат, 1977; 6) Виланд, К., Камъни и кости, Научен креационизъм, България, 2001; 7) Гит, В., Творил ли е Бог чрез еволю­ция?, ВЕРЕН, 1997; 8) Димитров, О., и сътр., Биология 9 клас, Булвест, 1999; 9) Димитров, О., и сътр., Биология 10 клас, Булвест, 2001; 10) Дюлгеров, Д., Наука и религия, СИ, 1946; 11) Маклийн, Г., и сътр., Сътворението, ВЕРЕН, 1996; 12) Николова, М., и С. Китанова, Биология 10 клас, ТПП, 2001; 13) Келер В., Библей­ски събития, Синодално издателство, 1960; 14)Киров, Д., и сътр., Християнска етика, Слънце, 2003; 15) Моррис, Г., Сотворение мира: научный подход, Inst. Creation Research, San Diego, 1981; 16)Морис, X., Библията, науката и сътворението, ОМ, 1994; 17) Морис, X., Наука и Библия, Госпъл, 1995; 18)Морис, X., Научен креационизъм, Нов човек, 1995; 19)Опарин, А., Поява на живота върху Земята, Народна култура, 1949; 20) Попов, С., Защо вярвам в Бога, Абагар, 1993; 21) Свиленов, Д., Библия и наука, ethos, 2, 2001, 17; 22) Свиленов, Д., Библия и наука (Уникалност на Библията), ethos, 3, 2001, 17; 23)Свиленов, Д., Еволюционната теория в криза, Про­зорец, 2004, 4, 18; 24) Свиленов, Д., Миналото, настоящето и бъде­щето на човечеството според Библията, Звездан, 3. изд., 2005; 25)Хобринк, Б., Еволюцията яйце без кокошка, Оупън Доор, 1993; 26) Часовникарова, Ц., и сътр., Биология 10 клас, Гея § Либрис, 2002; 27) Ashton, J., Die Akte Genesis, Schwengeler, 2001; 28) Beck, H., Biologie und Weltanschuung, Haensler, 1979; 29) Behe, M., Darwin,s Blaeck Box: The Biochemical Callenge to Evolution, Touchstone, 1998; 30) Bayrhuber, H. u. a., Linder Biologie. Gesamtband, Metzler, 1989; 31) Blackmore, V., and A. Page, EVOLUTION The Great Debate; 32) Bliss R., at al., Origin of Life: Evolution Creation, C.L.P. Publishers, 1990; 33) Bowden, M., Science VS Evolution/Sovereign Publications, 1991; 34) Darwin, Ch., Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl (Originaltitel: On the origin of species by means of natural selec­tion, or preservation of favoured races in the struggle of life, London, 1859), Suttgart, 1967; 35) Dembski, W., Intelligent Design-The Bridge Between Science & Theology, IVP, Illinois, 1999; 36) Denton, M., Evo­lution: Theory in Crisis, Burnett Books, London, 1985; 37) Dietmar F. u. W. Buehne, Brief an einen Atheisten, CLV, Bielefeld, 2000; 38) Don Batten и сътр., Fragen an den Anfang. Die Logik der Schopfung, CLV, Bielefeld, 2001; 39) Eibach, U., Gentechnik und Embryonenforschung. Leben als Schopfung aus Menschenhand?, Brockhaus, Wuppertal, 2002; 40) Ellinger, Th. et. al., Schopfung und Wissenschaft, WW, Haensler, 1988; 41) Geisler, N. u. R. Brooks, Wenn Skeptiker fragen, Dillenburg, 1996; 42) Geissler, E. at. al., Kleine Enzyklopedie LEBEN, VEB, BI Leipzig, 1981; 43) Gish, D., Fossilien, stumme Zeugen der Vergangen- heit, CLV, 1992; 44) Gitt, W., Das biblische Zeugnis der Schopfung, Haensler 1991; 45) Gitt, W., In 6 Tagen vom Chaos zum Menschen; 46) Gitt, W., Faszination Mensch, CLV, Bielefeld, 1996; 47) Gitt, W., Am Anfang war der Urknall?, CLV, Bilefeld, 2000; 48) Gitt, W., So steht geschrieben, Haensler 2000; 49) Gitt, W., Die ganze Schopfung in sechs Tagen!, IDEA Spektrum, 15, 2002; 50-) Gitt, W., Am Anfang war die Information, Haensler, 2002; 51) Gitt, W., FRAGEN, die immer wieder gestell werden, CLV, 2003; 52) Glashouwer, W., So entstand die Welt, Haensler, 1980; 53) Hoff, P. u.a., Evolution, Schroedel, 1999; 54) Jauncey, J., Naturwissenschaft auf den Spuren Gottes, Onken, Kassel, 1964; 55) Johnson, Ph., Darwin on Trial, InterVarsity Press, 1991; 56) Junker, R., LEBEN-Woher? Das Spannungsfeld Schopfeng/Evolu- tion, WW, Himberg, 2002; 57) Junker, R. u. S. Scherer, EVOLUTION – Ein kritisches Lehrbuch, Weyel, 2001; 58) Junker, R. S. Scherer, Fragen an die Evolutionstheorie, Faktum, 11)12, 2002; 59) Junker, R. u. S. Scherer, Schopfung oder Evolution?, WW, 2001; 60) Keller, W., Und die Bibel hat doch recht, Ekon Dusseldorf, 1978; 61) Ken Hamm, Gibt es Gott wirklich, CLV, Bielefeld, 2000; 62) Linnemann, Eta, Original oder Falschung, CLV, Bielefeld, 1999; 63) Lutzer, E., Sieben Grunde warum ich der Bibel vertrauen kann, Dillenburg 2000; 64) MacArthur, J., Der Kampf um den Anfang, CLV, Bielefeld, 2003; 65) McDowell, J., Die Fakten des Glaubens, Haensler, 2003; 66) MacDowell, J., Das kann ich nicht glauben, CLV, Bielefeld, 2002; 67) Morris, H., The Sientific Case for Creation, Inst. Creation Research, 1981; 68) Morris, H. a. G. Parker, What is creation Science?, Master Book, 1987; 69) Mueller, P., Es gibt keinen Zufall, Paulus Verlag, 1990; 70) Pailer, N., Geheim- nisvolles Weltall. Hypothesen und Fakten zur Urknalltheorie, WW, 1999; 71) Pro Genesis, Das Schopfungs-Modell, Schwengeler, 2003; 72) Ostermann, E., Das Glaubensbekenntnis der Evolition, TELOS, Haen- sler, 1978; 73) Ostermann, E., Wissenschafftler entdecken Gott, Haen- sler, 2001; 74) Paul M., Und es gibt doch eine Zuckunftt, MWW Heu- kelbach, 2001; 75) Penkazki, W., Wer bist Du Gott?, Wuppertal, 1994; 76) Pool, M., A Guide to Sciene and Belief, Lion, 1990; 77) Rohrbach, G., Naturwissenschafft, Weltbild, Glaube, Brockhaus, 1986; 78) Rohr­bach, H., Schopfung: Mythos oder Warheit?, Brockhaus, 1990; 79) Scherer, S., Der Jesus Code, Interview, Neues Leben, 46, 2001; 80)Scheven, J., Daten zur Evolutionlehre im Biologieunterricht, WW, Haensler, 1982;81)Scheven J., Karbonstudien: Neues Licht auf das Alter der Erde, WW, Haensler, 1986; 82) Stutz, H., Die Millionen fehlen, Sch­wengeler, 1996; 83) Thaxton, Ch., The mystery of life,s origin, Lewis and Stanley, 1992; 84)Ullrich, H., Was Stammmbaeume verschweigen, Seidel&Seidel, 1995; 85) Wilder-Smith, A., Die Naturwissenschafften kennen keine Evolution, Schwabe, 1985; 86)Wilder-Smith, A., Der letzte Schritt der Logik, Schwengeler, 1996; 87)Wilder-Smith, A., Herkunft und Zuckunft des Menschen, C.M. Fliss, 2001; 88)Wurmbrand, R., Atheismus-ein Weg?, Stephanus Ed., 1990.

Цитатите от Библията са взети от Синодалното издание на Биб­лията (1993).

Цифрите в скоби са указание за цитираната литература.

АВТОРИТЕ:

Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологическите науки. Рабо­тил е в Българска академия на науките в продължение на 36 години. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Щудер, дългогодишен ръководител наReinhard(Швей­цария).

В. Граф, бивш учител и гимназиален директор в гр. Netphen (Гер­мания).

_________________________

*Материалът е предоставен от проф. д-р Дечко Свиленов. Източник на изображенията – http://www.yandex.ru

Следва…

Това, което всеки трябва да знае за края на света

Проф. д-р Дечко Свиленов

Уважаеми дами и господа,

През 2000 година огромна част от човечеството възпоменава една Личност, Която промени неговата съдба. Появата на Иисус Христос е най-забележителното събитие в историята на света, което може да се сравни само с появата на човека на Земята.

Преди две хилядолетия дойде на Земята Един, Който се роди не според биологичните закони на живота. Неговото идване беше предсказано хилядолетия преди това. Светът Го очакваше.

Живя в бедност и честен труд. Сродниците Му бяха обикновени хора от народа. Иисус никога нищо не написа на книга, но за Него са написани повече книги, отколкото за когото и да било другиго в човешката история. Думите, които Христос изговори, са запазени през столетията като най-съвършени завещания на човечеството. И днес те са още живи и действени, превеждат се и се разпространяват на повече от 4000 езици, наречия и диалекти по цял свят.Тази Личност не основа училище, но Неговите последователи през изминалите две хилядолетия и днес наброяват милиарди. Христос не беше архитект, но в Негова чест са изградени най-величествени сгради; не беше музикант, но е вдъхновявал велики композитори; не беше лекар, но лекуваше всякакви болести; не беше художник, но най-великите творби на изкуството са свързани с Неговия живот и Неговото дело. Не беше генерал, но Неговите воини наброяват милиони. С Него животът на човечеството се раздели на две: преди Христа и след Христа.

Мощни са свидетелствата за величието и неповторимостта на Неговата личност и на Неговата мисия.Мнозина днес приемат Христос като велик социален реформатор. И това е така. Спомнете си какъв е бил човешкият род преди Христа и без Христа. Нему човечеството дължи премахване на робството и възстановяване достойнството на жената. Помислете само какво е било и все още е положението на жената в другите религии и обществено-политически системи. Нищо повече от един инструмент за биологична репродукция на хомосапиенс. А да не говорим за нравствената и семейна сфера, където жената е само обект на консумация. Но дойде Един, Който каза: „Няма мъжки пол, ни женски… Вие всички братя сте помежду си.“ Положението на жената днес е друго само поради християнското разбиране за живота. При създаденото демократизиране на обществените нрави отношението към жената в обществото е мерило за културата и просперитета на една страна.

И най-безпристрастният е принуден да признае, че науката и законодателството, религията и изкуството, историята и философията, както и останалите клонове на човешката цивилизация – всички единогласно свидетелстват за огромното влияние, което Христос е упражнявал и упражнява върху света. Християнството донесе милосърдието и братолюбието на Земята. Червеният кръст е мощна благотворителна и хуманна организация, създадена от личности, пропити с Духа и учението на Иисус Христос и носеща християнска емблема. Този Христос завеща златното правило на човешките взаимоотношения: Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях.“ И още: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие.“А какво стори Христос с учението си за нашата малка страна? Какво дължим ние като нация на християнството? Припомнете си само някои имена като светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, Дякон Васил Левски и много други, които със своите дарби и призвание допринесоха немалко за утвърждаването на нашата нация.

Защо всичко това е така? Защо Христос е ключовата и най-важна личност в човешката история? Сам Той дава отговор на този въпрос, казвайки: „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.“ В тези думи са концентрирани същността, учението, мисията и спасителното дело на Богочовека Христос.Единственият източник, от който човек може да получи пълна, точна и правилна информация в това отношение, е Библията. Ето защо в настоящата лекция ще акцентираме на три основни неща, а именно: Иисус Христос, Библията и човечеството. Това ме задължава да отделя особено внимание на Библията като свързващо звено между юбилея от рождението на Христос, от една страна, и информацията, която Библията дава по настоящата тема, от друга. Темата на спасителното дело на Христос е основната цел в съдържанието на тази Книга: Христос трябваше да дойде – Христос дойде – Христос ще дойде отново. Ето най-великото послание, което човечеството е получило и което определя неговата съдба, както и съдбата на отделния човек. Но дали това послание на Бога към човеците, тоест Библията, е достатъчно благонадежден източник на информацията, която тя дава? Дали имаме достатъчно основания да приемем всичко, написано в Библията, за истина? Нашата тема ни задължава да вземем отношение накратко по този въпрос.

Библията и достоверността на нейната информация

По принцип човек идва до идеята за Бога по два начина: или чрез своите представи за Бога, или чрез откровението на Самия Бог. Като резултат от първия подход са безбройните големи или по-малки религии, секти, окултни течения и т. н., основаващи се на стремежа на човека със собствени усилия да достигне до познание за Бога. Откровението на Бога е вторият и единствено правилен начин за получаване на истинско богопознание. Именно в това лично откровение се състои огромната разлика между християнската вяра и всички останали религии.Древногръцкият философ Аристотел пишел два вида книги: едни за широката маса, а други за доверените си ученици. Така и Бог е издал два вида творби: Творението – Природата, която се чете от всички, и Библията, която е предназначена за тези, които търсят Бога, намират Го и вярват в Него.

Има нещо поразително в тази прастара книга. Писана е в продължение на 1600 години. Състои се от отделни книги, чиито съставители са повече от 50 души с различна националност, професия, възраст, образование, социално положение. Тези хора не са се познавали един друг. Писана е на различни места и на различни езици. Библията разглежда една-единствена тема и подчинена на нея множество по-малки теми. Основната тема е: Божият план за спасението на човечеството чрез една-единствена личност – Иисус Христос. А ето и някои уникални черти на тази книга: най-превежданата книга в света – досега е преведена на повече от 4000 езици, наречия и диалекти, включително и на Брайл; най-тиражираната книга в света – всяка година от Библията или отделни книги от нея се тиражират около 60 милиона екземпляра; бестселър за всички времена; най-разпространената книга в света – достигнала до голяма част от населението на Земята; книга, надживяла вековете – известно е от статистиката, че само 5 % от книгите надживяват седмата си година. Библията остава вечно; Библията не противоречи на науката; Библията е основа на човешката култура. Библията променя личността и оттук води до промяна на социалния и морален облик на човечеството.Един атеист посетил преди години Фиджийските острови и казал на главатаря на туземците: „Вие сте велик главатар, но съжалявам, че сте послушали мисионерите и сте станали християни.“ Старият вожд посочил един голям камък и спокойно отговорил: „Преди мисионерите да ни донесат Библията, на онзи камък разбивахме главите на човешките си жертви и печехме телата им за нашите пиршества. Ако не беше тази книга, която ни е обърнала от диваци в християни, Вие никога нямаше да излезете от това място; ако не беше Евангелието, което Вие презирате, щяхте да бъдете убит и изяден. Библията е могъщо оръжие срещу злото във всичките му форми.“

Един баща подарил на сина си Библия и написал следното посвещение: „Синко, или тази книга ще те държи далеч от греха, или грехът ще те държи далеч от тази книга.“ Такава е и причината тази книга да бъде най-преследваната, но и най-обичаната, най-критикуваната, но и най-възхваляваната. Библията има потенциала за абсолютна пълнота, безпогрешност и актуалност и за единствената книга с божествен произход, а информацията ѝ е напълно достатъчна предвид целта, която си е поставила. Библията съдържа лесноразбираеми, но същевременно и неразбираеми от човека истини. В разговор с писателя Марк Твен един критик казал, че е обезпокоен от много неща в Библията. Писателят отговорил: „Господине мой, и аз съм обезпокоен, но от онези места в Библията, които много добре разбирам.“

Библията и науката

Днес ние живеем във века на науката и техниката, на информатиката и компютъризацията, във време, когато науката прави гигантски крачки във всички нейни клонове. Човек е в състояние да проникне в дълбините на молекулярния микрокосмос, на генетичната информация и чрез методите на генното инженерство да контролира избирателно развитието на даден вид.Ето защо имаме пълното право да попитаме дали информацията, която получаваме от Библията, не противоречи на данните на точната наука, дали науката не отрича Библията. Ние вярваме на науката, доверяваме ѝ се и затова я използваме като критерий за достоверност. Естествено е малко просветените, предубедените, както и едностранно образованите хора да виждат непреодолими противоречия между Библията и науката. Фанатичната вяра и сляпото неверие са еднаква опасност по пътя към истината. За да отговорим на въпроса относно достоверността на библейската информация в светлината на науката, трябва да съпоставим тази информация с данните, които науката има. Разбира се, това е обект на друга лекция, но тук бих споменал само някои факти: научните изследвания в областта на археологията, историята, географията, астрономията, геофизиката, информатиката, медицината и т. н. показаха, че различни библейски събития (Всемирният потоп, египетското робство, най-дългият ден, разрушението на Иерусалим, древни градове и отминали цивилизации – Вавилон, Тир, Содом, Гомор), геофизически описания (формата и структурата на Земята) – всички те напълно съвпадат с данните на съвременната наука. Този библейски информационен материал може да бъде документиран и проверен.Съгласно елементарната логика, щом науката доказва чрез своите методи на изследване информацията, която Библията дава, това означава, че тази информация е вярна. Това означава, че аз мога да се доверя на това, което чета в Библията. А като вземем предвид и казаното по-горе относно Библията, като уникална, единствена по рода си и несравнима с никоя друга книга, можем да разберем уважението, преклонението и обичта, която велики люде имат към Библията. Цитирам извадки от биографията на един голям учен: „Беше прекрасен октомврийски ден на 1890 година. В бързия влак от Лион за Париж пътуваха двама души – белобрад старец на около 65 години и г-н Гастон Леру – 25-годишен младеж, заминаващ на специализация в института на прочутия проф. Луи Пастьор. Завърза се разговор между двамата: „Радвам се за Вас, ученолюбиви господине. Науката която искате да специализирате, е повече от интересна. Тя ще Ви достави много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца. Вие сигурно сте религиозен човек.“ Като го погледна пренебрежително, младият човек отговори: „Религиозен ли? Не. Струва ми се, че науката върши работата си и без Бога.“ Неприятно изненадан, старецът отговори с подобаващо уважение: „За себе си Вие сте прав. И не са малко интелектуалците като Вас, които мислят така. Но науката, драги господине, истинската наука… “ Тук младежът го прекъсна гневно с думите: „Не съм съгласен с Вас. Вашата наука отдавна си е изпяла песента… Днешната наука е друга. Днес ние буквално летим напред, без да имаме каквато и да била нужда от Бога или тем подобни предразсъдъци.“ Старецът разбра, че е безполезно да разговаря с този млад учен, въздъхна, извади от чантата си малка Библия, отвори я, благоговейно се помоли и се задълбочи в четене. При раздялата на парижката гара старецът подаде на младия човек визитната си картичка с думите: „Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се. Въпреки разликата в нашите схващания, може да ви бъда полезен с нещо.“ На визитната картичка младежът прочете: проф. Луи Пастьор.И не само Пастьор – този велик благодетел на човечеството, но и много, много други представители на науката и човешкия прогрес в миналото и днес са били и са вярващи хора с голяма обич към словото на Бога – Библията. Време и място не ще ми стигнат да спомена имената на тази плеяда от създатели и защитници на световната мъдрост, които с любов и смирение умееха да четат двете велики творби на Бога – Неговото Творение – Природата и Неговото Откровение – Библията. Челните представители на науката са благоговеели пред Твореца. Да споменем само четирима от най-великите учени на XX век, на които днешната цивилизация дължи твърде много: бащата на ядрената физика – Алберт Айнщайн, великия физиолог Ив. П. Павлов, създателя на квантовата теория – Макс Планк, най-видния авторитет в изследването на космическите лъчи – Роберт Миликан. Всички те имаха дълбока вяра в Твореца и осъзнаваха обикновената и проста истина: „Науката е човешка дейност за разбиране на Творението и тя търси отговор на въпроса „КАК“. А вярата е дар Божий, чрез който разбираме същността и свойствата на Твореца и тя дава отговор на въпроса „ЗАЩО“. Вярата и науката според създателите на човешкия прогрес са неделими и са две необходими страни на нашето битие. Ще завърша тези размишления с думите на един друг велик представител на естествените науки – Петер Бам: „Библията учи, че човек живее във време, което започва от сътворението и завършва с Последния Божий Съд. И вярата в тази истина за много хилядолетия е била извор на утеха и надежда за човечеството. Някои днешни учени твърдят обаче, че човек живее във време, което започва с маймуната и завършва с атомната война. И това убеждение е извор на неизмеримо отчаяние за мнозина днес.“