Ивайло Борисов
Манаси Поптеодоров
Манаси Поптеодоров е роден през 1860 година в село Субашкьой, близо до гр. Серес. Произхожда от свещеническо семейство. Учил е в килийното училище на близкия до селото манастир. По-късно Манаси започва да посещава уроци в гръцко педагогическо училище с преподаватели от Германия. Там наред с другите дисциплини изучавал и теорията на западната музика. Впоследствие става учител в Цариград, но поради заболяване се премества в едно село близо до Лозенград, в което се лекува и преподава. Манаси посетил и Света Гора, където се запознал със старите певчески книги. През 1892 година пее и учителства в Бургас, а две години по-късно става преподавател в Самоковското богословско училище. В края на ХІХ-ти век учителства в Битоля, след което по покана на Светия Синод отново се връща като преподавател в Самоковското богословско училище, което през 1903 година било преместено в София и развито в Духовна семинария. Там преподавал до пенсионирането си в 1925 година. За кратко време след това бил лектор в Черепишкото училище за свещеници като едновременно с това пее в някои столични храмове. Манаси почива на 14 октомври 1938 година[223].
Манаси Поптеодоров
Манаси Поптеодоров е издал следните певчески книги: „Воскресник със западни ноти“ (1898 година), „Псалтикийна литургия“ (1905), „Кратък воскресник“ (1905), „Псалтикийни треби“ (1911), „Псалтикиен воскресник – обширен“ (1914), „Псалтикийна утрена“ (1914), „Псалтикиен минейник“ (1921), „Псалтикийни Триод и Пентикостар“ (1922).
Макар творчеството на Манаси да не е оригинално негово[224], то несъмнено има огромни достойнства. Неоспорим факт е, че до ден днешен върху храмовите певници на българските църкви най-използваните певчески книги с невмена нотация са тези на Манаси Поптеодоров. В това отношение са показателни думите на отец Кирил Попов, диригент на Софийския свещенически хор: „В своята дългогодишна учителска и певческа дейност Манаси Поптеодоров създаде система в източното църковно пеене[225]“.
Протопсалт Иван Каиков
Иван Каиков е роден на 10 февруари 1876 година в гр. Бунар Хисар, Одринско. Учил е в певческото училище на Атанас Долапчиев. След завършване на образованието си става народен учител и взема участие в революционните борби. Турската власт го обвинява в противодържавие, вследствие на което Каиков е изпратен през 1900 година на заточение в Мала Азия. След седем години затворнически престой Каиков се връща в Лозенград. Притесняван от властта по-късно емигрира в София. Тук бива назначен за певец в храма „Св. Седмочисленици“, а след това и в „Св. Софѝя“. През 1918 година става учител в Цариград и певец в екзархийския параклис. През 1932 година е архивар в Цариградската българска легация и певец в Желязната църква „Св. Стефан“. През 1938 година Каиков се пенсионира и се връща в София. Тук продължава да пее в различни храмове: „Св. Седмочисленици“, „Св. Софѝя“, „Св. Неделя“, „Св. Георги“ и други[226]. Почива след 1956 година.
Петър Динев разказва: „…, като ученик в Цариградската семинария, аз и други семинаристи често ходехме в града да слушаме гръцки певци и протопсалтове. Но пението на Иван Каиков, което съчетаваше в себе си източния елемент с изящните нюанси на тракийската народна песен, изпълнено така художествено чрез неговия плътен баритонов глас, остави у мен незабравим спомен. Аз почуствах неговото пение близко до сърцето ми – то ми се видя много по-хубаво от пението на гръцките протопсалтове[227]“.
През 1956 година Институтът за музика при БАН, сега Институт за изследване на изкуствата, прави магнетофонен запис на изпълнения на Иван Каиков, който се пази и до днес.
Протопсалт Иван Каиков
Протопсалт Иван Каиков е оставил някои свои певчески композиции: „Душе моя“ на глас втори, „Общо многолетие“ на глас пети и други. В певческия сборник на Илия Атанасов освен упоменатото многолетие е поместена и една Касиянова Слава от Петър Лампадарий, превод и преработка на Каиков.
Каиков прави и превод от гръцки език на песнопения от Доксастариона на Константин Протопсалт (шест диатонически и осемнадесет хроматически), които Петър Сарафов включва в певческия си сборник, издаден 1912 година[228].
В личен разговор с Иван Сенокозлиев, роден 1923 година, състоял се по време на канонизацията на баташките и новоселски мъченици, 03 април 2011 година, в ПКСХП „Св. Александър Невски“, Сенокозлиев, който е бил иподякон на Негово Блаженство екзарх Стефан І, каза на автора на настоящата книга, че екзархът е обичал църковното пеене и много е уважавал протопсалт Иван Каиков. Сенокозлиев помни как дядо Стефан е обичал изпълнението на протопсалт Каиков на песнопението „Владыку“ на глас седми от св. Йоан Кукузел. Също така, че екзарх Стефан е дал на Каиков отличието “протопсалт”. Сенокозлиев помни също така скромността и човечността на протопсалта.
Петър Динев
Петър Динев е роден на 14 юли 1889 година в костурското българско село Куманичево (днес в Гърция), тогава в Османската империя. Учи в Цариградската духовна семинария, а по-късно изучава композиция в Санкт-Петербургската консерватория при Н. Соколов, С. Петров и А. Глазунов и източна музика при професор Сакети (1911-15). Сред неговите състуденти е Сергей Прокофиев, а негов близък приятел – Фьодор Шаляпин, който високо цени Петър Динев и го нарича „човек-богатство”. Динев следва и право в Санкт-Петербургския университет. От 1919 година става преподавател по източна музика в Казанската консерватория, а в 1922 година се завръща в България, където до 1924 година работи като учител по музика. От 1925 до 1936 година е преподавател по църковна музика в Държавната музикална академия. От 1926 до 1944 година преподава в Духовната семинария, а от 1926 до 1934 година е доцент по източноцърковна музика в Духовната академия. Петър Динев е и диригент на хора към Духовната академия и на църковния хор към столичния храм „Св. св. Кирил и Методий”, който ръководи повече от 40 години. След 1944 година работи като инспектор по музика и подначалник на културно-просветния отдел към Светия Синод.
Петър Динев превежда много църковни песнопения от невмена на западна нотация, създава ръководство по византийска невмена нотация [229].Посредством преводите си прави достъпна византийската църковна музика за познаващите теорията на западната музика. Плод на неговия труд са: „Духовно-музикални творби” на Йоан Кукузел (1938), „Кратък осмогласник и божествена литургия” (1947), „Обширен възкресник“ (1949), „Триод и пентикостар” (1951), „Пространни пападически песнопения от литургията” (1953), „Църковни треби и слави от триода и пентикостара” (1957). Подготвени са за печат и „Слави за всички Господни, Богородични и светителски празници”, но за съжаление ръкописът не е открит.
Петър Динев
Петър Динев изнася и лекционен курс по съвременна византийска невмена нотация в Българската академия на науките, който е посещаван и от бъдещия виден музикален медиевист Елена Тончева.
Динев разработва много композиции в старобългарски и източен църковен стил, композира лесноусвоими и общодостъпни църковни песнопения за богослужебна и извънхрамова употреба. Хармонизира и обработва около 60 български народни песни от Македония.
Той публикува редица изключително значими трудове, статии и студии по различни проблеми на музикознанието, теорията, изпълнителското и композиционното творчество: „Сходство между народните и църковни мелодии” (1955), „Рилската църковнопевческа школа в началото на ХIХ-ти век и нейните представители” (1957), „Народнопесенни елементи в българския църковен напев” (1959) и други. За своята дейност и заслуги Петър Динев е награден с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен, както и със званието „Заслужил деятел на изкуствата”.
Петър Динев почива на 02 юли 1980 година[230].
Иван Попвасилев
Иван Попвасилев Мавродиев е роден на 08 октомври 1898 година в село Райково (днес квартал на гр. Смолян). Произхожда от семейство на възрожденски учител, станал по-късно свещеник, борец за освобождение от османско иго. Основно образование получава в родното си село, след което завършва Софийската духовна семинария (1920 година), Учителския институт в София (1922 година) и Свободния университет за политически и стопански науки (1925 година). По-късно работи като учител и дългогодишен директор, член е на Висшия учебен съвет при Министерството на народната просвета, Софийски градски училищен инспекторат, Референт при Св. Синод, учител по български език и литература в Софийската духовна семинария и други. В продължение на шестдесет и една години е празничен клиросен певец и хоров диригент в софийския храм „Св. Параскева”.
Иван Попвасилев
Иван Попвасилев е един от основателите на народния хор „Гусла” и дългогодишен хорист в него. За многогодишната си просветна и църковно-обществена дейност Св. Синод го награждава с орден „Св. Иван Рилски” – ІІ степен, а за работата му като вещ църковен изпълнител и изследванията му върху източното православно църковно пеене със званието „Протопсалт на Българската православна църква”. Иван Попвасилев имал хубав и ясен баритонов тембър, с който покривал широк певчески диапазон. Два пъти посещава Зографския манастир в Атон, където изследва стари певчески сборници на славянски и гръцки език и се запознава с живота на известни атонски протопсалти. Също така пише статии за наши изтъкнати музикоучители като св. Йоан Кукузел, архимандрит Калистрат Зографски, Манаси Поптеодоров, Петър Динев.
Иван Попвасилев почива на 26 март 1982 година в гр. Берлин при своите деца. По-късно те изпълняват завета му да погребат тленните му останки в двора на храма „Св. Теодор”, намиращ се в родното му село[231].
Макариополски епископ Николай
Светското име на епископ Николай е Никола Гаврилов Кожухаров. Роден е на 17 април 1908 година в село Ресен, Великотърновско. През 1928 година завършва Софийската духовна семинария. На 24 юни 1928 година е постриган за монах с името Николай. През 1932 година завършва Богословския факултет на Софийския университет. През 1934/35 година йеромонах Николай е на специализация в Старокатолическия богословски факултет в гр. Берн. От 1941 година до 1944 година е ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. На 03 януари 1954 година е хиротонисан в ПКСХП „Св. Александър Невски“ за епископ Макариополски. От 1954 година до 1973 година епископ Николай е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“. От 1961 година до 1971 година е предстоятел на ПКСХП „Св. Александър Невски“. Редом с епископските си задължения, архиереят е бил композитор на църковна музика и художник. Почива на 19 юли 1981 година[232].
+ Макариополски епископ Николай
В библиотеката на Богословския факултет към Софийския университет се намира една папка с църковна музика, в която се пази ксерокопие на песнопение озаглавено Достойно ест VІІ-ми глас (Еленски напев). Под песнопението, писано на ръка, има следният надпис: „На Стефан Цочев по случай имения му ден – 27. ХІІ. 1975, за добър спомен. † Макариополски епископ Николай.“
Г-н Иван Златанов, дългогодишен секретар на Софийската св. митрополия, помни дядо Николай като достолепен архиерей с внушителна външност, респектиращо излъчване и отлично църковно пеене. Той притежавал прекрасен лиричен глас с драматичен оттенък във височините. Дядо Николай е бил превъзходен познавач както на източното църковно пеене, така и на западната хорова музика, вдъхновен композитор.
Тодор Ценков
Тодор Ценков е роден на 05 януари 1915 година в село Долна Баня (сега град), Ихтиманска околия. Основно образование получава в родното си село. През 1929 година е приет за ученик в Софийската духовна семинария. Там негов учител по пеене е Петър Динев. След завършване на семинарията музикално надареният Тодор Ценков е назначен от Св. Синод за учител по източно църковно пение в Пастирско-богословския институт (Свещеническото училище) – Гара Черепиш, окръг Врачански. По-късно завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски” (сега Богословския факултет към Софийския университет). Продължава преподавателската си дейност в Черепиш, където през 1951 година са преместени Софийската и Пловдивската духовни семинарии. Междувременно е певец в столичните храмове „Покров Богородичен”, „Св. Богородица – Живоприемен източник” (Подуенската църква), „Св. Илия” (кв. Княжево), „Св. ап. Петър и Павел” и „Св. Вмчк Мина” – Модерно предградие. През 1982 година се пенсионира и официално прекратява учителската си дейност, но и след това за известно време е лектор в Софийската семинария. Тодор Ценков почива на 24.12.1994 година.
Тодор Ценков
В статия, посветена на годишнина на Тодор Ценков, неговият ученик Любомир Игнатов пише: „Със своята 40-годишна плодотворна музикоучителска дейност Тодор Ценков достойно заема място сред сонма на най-заслужилите български музикоучители. В спомените на своите възпитаници той е строг, взискателен и респектиращ с аристократичните си обноски преподавател. В същото време обаче, зад всичко това плахите семинаристи долавяли обаянието на един бащински благ и отзивчив човек[233].”
Ангел
Чист ангел в небето среднощно летял
и песен пленителна пял.
Звездите и месеца в тихия час
прехласнал свещеният глас.
*
Прославял безгрешните ангели той
в градините райски безброй,
и Бога велик, всички нас сътворил –
и искрен в похвалите бил.
*
Към мрачния свят на печал и лъжа
той носел невинна душа;
и в нея останал гласът милостив,
макар и без думи – но жив.
*
И дълго сред хората страдала тя,
пленена от чудна мечта,
и земните песни ѝ скучни билѝ –
оназ да сменят не могли.
Михаил Юрьевич Лермонтов[234]
ВЕЧНА И БЛАЖЕНА ПАМЕТ
НА ВСИЧКИ МУЗИКОУЧИТЕЛИ И ПЕВЦИ НА
ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА
Библиография
АТАНАСОВ, А. За авторските песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от ХІХ-ти век от Националния музей “Рилски манастир”). – Българско музикознание, 1988, 1.
АТАНАСОВ, А. Музикалните ръкописи в Рилския манастир. В: Православна музика. – Българско музикознание, 2007, 3-4.
АТАНАСОВ, А. Преводните песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от ХІХ-ти век от Националния музей “Рилски манастир”). – Българско музикознание, 1988, 2.
АТАНАСОВ, И. Страстна седмица и Пасхата. Пълно псалтикийно последование на ежедневното богослужение по чина на Великата Христова Църква. Част първа, С., 1941.
АТАНАСОВ, И. Страстна седмица и Пасхата. Пълно псалтикийно последование на богослужението по чина на В.Х.Ц. Прибавна част: Избрани песнопения из вечернята и утренната и цялото последование на литургията. Част втора, С., 1948.
БОГОЕВ, М. Учебник по източно църковно пение. Фотот. изд., С.,1992.
БЪЛГАРСКА КНИГА, ЕНЦИКЛОПЕДИЯ. Съст. Ани Гергова, София-Москва, 2004.
БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. УЧИТЕЛИ, СВЕЩЕНИЦИ, МОНАСИ, ВИСШИ ДУХОВНИЦИ, ХУДОЖНИЦИ, ЛЕКАРИ, АПТЕКАРИ, ПИСАТЕЛИ, ИЗДАТЕЛИ, КНИЖАРИ, ТЪРГОВЦИ, ВОЕННИ…ЕНЦИКЛОПЕДИЯ. Автори Р. Аврамова, В. Василева, Д. Давчева, Кр. Даскалова, Д. Димитрова, В. Еленкова, М. Куюмджиева. Съставители Н. Генчев, Кр. Даскалова. С. , 1998.
ВЕЛИМИРОВИЧ, М. „Българските” песнопения във византийските музикални ръкописи. Медисон, Уисконсин – САЩ, (превод от английски Е. Тончева) – В: Известия на Института за музикознание, т. 18, С., 1974.
ГЕРЦМАН, Е. Византийское музыкознание. Л., 1988.
ГОЛАБОВСКИ, С. Традиционална и експериментална македонска музика. Скопjе, 1984.
ДИНЕВ, П. Духовни музикални творби на св. Йоан Кукузел, С., 1938,
ДИНЕВ, П. Музикоучителят Жеко Павлов. // Църк. вестник, № 13, 1960.
ДИНЕВ, П. Музикоучителят Манаси Поптодоров. // Църк. вестник, № 11, 1960.
ДИНЕВ, П. Обширен възкресник с полиелеи, величания, катавасии и подобни. Превел от източни на западни ноти Петър Динев. Част втора, С., 1949.
ДИНЕВ, П., Ръководство по съвременна византийска невмена нотация. С., 1964.
ДИНЕВ, П. х. Ангел Ив. Севлиевец. Църковнопевческата дейност на Хаджи Анг. Иванов Севлиевеца (Най-бележит църковен певец, музиколог и съчинител на псалтикийни творби през възрожденската епоха).[С. , 1942.]
ДИНЕВ, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Великотърновска школа.// Църк. вестник, № 38, 1959.
ДИНЕВ, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа. // Църк. вестник, № 41, 1959.
ДИНЕВ, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Одринска школа.// Църк. вестник, № 7, 20 февр. 1960.
ДИНЕВ, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Сливенска школа.// Църк. вестник, № 4, 1960.
ДИНЕВ, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Солунска школа.// Църк. вестник, № 44, 1959.
ДИНЕВ, П. Църковно-певческото творчество на Иоан Харм. Охридски.//Църковен вестник, № 28, 18 юли 1959.
ДОРОСИЕВ, Л. Ив. Учебното дело в Копривщица преди Освобождението ни. ІІІ. Учители и учителки в копривщенските училища. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (20 април 1876 – 20 април 1926 год.). Събрал и наредил професор д-р архимандрит Евтимий, С., 1926.
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ БЪЛГАРИЯ., т. 2, Г-З, БАН, С.,1981.
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ БЪЛГАРИЯ., т. 3, И-Л, БАН, С.,1982.
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ БЪЛГАРИЯ., т. 5, П-Р, БАН, С.,1986.
ЖИТИЯ НА СВЕТИИТЕ. Под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев). С., 1991.
ИВАНОВ, дякон И. С., Ангелското или сладкогласното пеене на исихастите според църковните певчески сборници.- В: Духовна култура, 8, С., 2005.
ИВАНОВ, дякон И. С., Между ангелите и човеците. Литургическата музикално- химнографска традиция на исихазма. С., 2006.
ИКОНОМОВ, Т. Обширен псалтикиен възкресник. Осмогласник. Утренни възкресни стихири. Църковен клир 2. Преработка, оформление и издател: Братството на Мъжка Общежителна Света Обител „Св. Иоан Рилски“, с. Скрино – Руен, редактор: Андрей Касабов, 2006.
КАПЕТАНИУ, М. С. Въведение в теорията и практиката на църковната музика според новия музикален метод, съставено от Хрисант от Мадит, учител по теория на музиката, вече поправено от многото пропуски, изяснено и опростено от Хурмузий, книгохранител на Великата Христова Църква, един от изобретателите на Новия метод. Превод от гръцки език Мария Стелиу Капетаниу, София, 2011.
КАЦАРОВА, Р. Чъртици от музикалния живот на Копривщица преди Освобождението. – В: Юбилеен сборник Копривщица (1837-1937), т. ІІ. Събрал и наредил професор д-р архимандрит Евтимий, С., 1937.
КОЏАБАШИЈА, Ј. Димитар Златанов-Градоборски Литургија. Скопjе, 2003.
КОЏАБАШИЈА, Ј. Црковното Пеење во Македонија. Скопjе, б. г.
КОНОМОС, Д. Музикалната традиция на Атон. Християнство и култура, бр. 3 (60), 2011.
КУЮМДЖИЕВА, Св. Йоасаф Рилски. – Бълг. музикознание, 2007, 3-4.
КУЮМДЖИЕВА, Св. Музикалната дейност на Неофит Рилски. – Българска музика, 1981, 4.
КУЮМДЖИЕВА, Св., Стара българска музика. Избрани лекции, изнесени в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” през м. ноември 2010 г., С., 2011.
ЛЕРМОНТОВ, М. Ю. Избрани произведения. Том първи. Лирика. С., 1966.
МЕЧКОВА, К. Осмогласната система на византийската музика в изворовите теоретични текстове. Тетрафонията. В. Търново, 2009.
МЕЧКОВА, К. Търновският музикоучител Давид Хаджипенков Тулешков. – Българско музикознание, 1990, 3.
МЕЧКОВА, К. Търновският музикоучител Никола Златарски. – Музикални хоризонти, 1988, № 17-18.
МИЛАДИНОВА, М. Музикалноиздателската дейност през българското възраждане.- Музикални хоризонти. Извънреден брой. С., 1993, 118-122.
МИХАЙЛОВА, Д. Изпълнителски аспекти на византийското пеене по трактати от ХІV-ХV век. Българско музикознание, кн.2, 2004.
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ ПИМЕН. Отец йеромонах Неофит Рилски. С. , 1984.
ПАНДУРСКИ, В. Преп. Роман Сладкопевец. Из историята на църковната химнология.//– ГДА, 11 (37), 1961-1962.
ПЕТКАНОВА, Д. Към биографията на Йоан Кукузел. – В: Йоан Кукузел – живот, творчество, епоха – Музикални хоризонти, бр.18-19, 1981.
ПЕЧИЛКОВ, А. състав. Иван Попвасилев. Избрани съчинения. Смолян, 2000.
ПОПВАСИЛЕВ, Ив. Архимандрит Калистрат Зографски. ДК, кн. 1, 1982.
ПОПОВ, К. Живот и дело на музикоучителя Манасий Поптеодоров (1860-1938).// Църк. вестник, № 10, 16-31 май 1999.
ПОПОВ, свещ. К. Развитие на църковнопевческото дело по времето на екзарх Йосиф І (източна традиция). ДК, кн. 5, 2004.
ПОПТЕОДОРОВ, М. Псалтикийна литургия. С., 1905.
ПОПТЕОДОРОВ, М. Псалтикийна литургия. Второ допълнено издание. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2011.
ПОПТЕОДОРОВ, М. Псалтикийна утренна. С., 1914.
РИБОЛОВ, Св. Св. Йоан Дамаскин. В: Светоотеческо наследство, т. 1, изд. Омофор, С., 2000.
САРАФОВ, П., Ръководство за практическото и теоретическото изучаване на восточната църковна музика. С., 1912.
СВ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ. Жития на светиите. м. декември, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2001.
СТАНЧЕВ, К. – Е. ТОНЧЕВА. Българските песнопения във византийските аколутии, Музикознание, кн. 2, 1978.
ТАБАКОВ, Н. Братя Миладинови. Биографичен очерк. С. , 1963.
ТОДОРОВА, К. Източното православно църковно пение. Хилядолетното дихание на православната светост. С., 2010.
ТОНЧЕВА, Е., Арс Нова и Йоан Кукузел в Балканската източноправославна музика през ХІV в. – В: Религия и култура,материали от лятната научна среща, Варна, 27-28 юни 1998 г., София, 1999,с. 125-135.
ТОНЧЕВА, Е. Възрожденската версия на “Полиелей на българката” от Иоан Кукузел. – Музикални хоризонти, 1988, 17-18.
ТОНЧЕВА, Е. Гръцки мелотворци в рилските музикални ръкописи с Хрисантова нотация. – В: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му. Научна конференция, посветена на 540 години от пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир (1 юли 1469 г.) и 120 години от рождението на Петър Динев (1889-1980), София, 23-24 юни 2009 година, С., 2011.
ТОНЧЕВА, Е., За полиелей”българката” – възможно взаймодействие между църковен и фолклорен певчески професионализъм. – Музикални хоризонти, 1989, 12-13.
ТОНЧЕВА, Е., Звучали ли са мелодии от св. Йоан Кукузел в Търново през XIV в.? – Музикознание, 1977, 1.
ТОНЧЕВА, Е., Музикално тълкуване /екзегезис/ на балкански мелодии в Скитския “Болгарский роспев” (Към проблема за поствизантийската музикална естетика на Балканите през XVII – XVIII в.). Бълг. музикознание, 1988, 2.
ТОНЧЕВА, Е., Нотации в славянските ръкописи до XV в. – Славянска палеография и дипломатика, 2, С., 1985.
ТОНЧЕВА, Е., Хирономическото певческо упражнение на Йоан Кукузел – В: Йоан Кукузел –живот, творчество, епоха – Музикални хоризонти, Бр. 18-19, 1981.
ТУЛЕШКОВ, Н. Протопсалт даскал Давид П. Тулешков.//Църковен вестник, № 6, 6 февр. 1958.
ФЛОРОВСКИ, Г. Християнство и култура. С., 2006.
ФЛОРОС, К., Въведение в невмознанието. Средновековни нотни системи. С., 2006.
ХРИСАНТ. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод на бълг. език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 година. Д. Кирков, А. Атанасов, София, 2007.
ХРИСАНТ. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ Дирахийски от Мадит. Прев. от гръцки ез. Димитър Кирков. Превод, послеслов и показалци Асен Атанасов. 2 – доп. издание. С., Енорийски изд. център „Свв. Кирил и Методий“ – София, 2010, 220 с. ISBN 978-91538-8-0. Под печат.
ХЪРКОВ, Ст. За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ-ти век и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането. – Музикални хоризонти, 17-18, 1988.
ХЪРКОВ, Ст. Реформата на православната църковна музика от 1814 година и реформата в европейския нотопечат от ХVІІІ в. – В: Източното православие в европейската култура. Международна научна конференция. Варна 2-3 юли 1993 година. София, 1999, стр. 294-297.
ХЪРКОВ, Ст. Църковнопевчески школи – средища на българското църковно пеене през Възраждането. В: Православна музика. – Българско музикознание, 2007, 3-4.
ЦАРЕВ, Г. In memoriam.//Църковен Вестник, № 8, 11 март 1983.
ЦАЦОВ, Б. Архиереите на Българската Православна Църква. С., 2003.
ЧИФЛЯНОВ, БЛ. Литургика. С., 2008.
CONOMOS, D., Byzantine Trisagia and Cheroubika of the Fourteenth and Fifteenth Centuries. Thessaloniki, 1974.
CONOMOS, D., The Treatise of Manuel Chrysaphes. Proccedings of the 11 th Intern. Musicological Societe Congress ІІ. Copenhagen 1972.
CONOMOS, D., The Treatise of Manuel Chrysaphes, the Lampadarios. Ed. D. MMl, Corpus Scriptorum de re musica, Vol. 2. (Wien, 1985).
Електронни източници
ГРИГОРОВ, Н. „Кой е Николай Триандафилов Сливенец?” 16.10.2008. – In: http://www.agencia-sliven.com/index.php?id=6401
ГЕЛЕВА, В. Петър Динев – жизнен път и творчество – 120 години от рождението на композитора. 14 юли 2009. – In: http://www.pravmladeji.org/node/486
ИГНАТОВ, Л. Годишнина от кончината на един многозаслужил църковен музикоучител. – In: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=16014
ИГНАТОВ, Л. 200 години от рождението на Ангел Иванов Севлиевеца. Из: Подготвяния за печат Том 3 „Полиптих“ на „Псалтикознание“ – In: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=16163
КАРАМИХАЛЕВА, А. 120 години от рождението на бележития музиковед, композитор, преподавател, диригент и певец Петър Динев. 13 юли 2009. – In: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=10540
СТАТИС, Г. Баласис. Православная энциклопедия под редакцией Патриарха Московского и всея Руси Кирилла (электронная версия) – In: http://www.pravenc.ru/text/77420.html
СТАТИС, Г. Григорий Протопсалт Византиец. Перевод Владимира Павленко – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=52
СТАТИС, Г. Первоисточники переводов Нового Метода. Перевод Владимира Павленко – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=51
ФАРАСОГЛУ, о. С. Иаков Нафплиотис(+ 1942). Протопсалт Великой Церкви. Перевод Зинаиды Оборневой. – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=77
ФИЛИПП, Аф. Иконому. Византийская Церковная Музыка и Псалмодия. Димитрий Сурландзис Протопсалт, учитель певческого искусства, композитор и хорарх, Егио, 1994. Перевод Владимира Павленко – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=57
ХАЛДЕАКИС, А. Даниил. Православная энциклопедия под редакцией Патриарха Московского и всея Руси Кирилла (электронная версия) – In: http://www.pravenc.ru/text/171242.html
ЧАКАР, П. Зошто Зборникот на народни песни на Миладиновци не излегол под името на тројцата браќа. Кој бил Наум Миладин; Наум Миладин автор на трудови од областа на граматиката и на музиката. – In: http://www.org.mk/struga-heritage/tekst.asp-lang=mac&tekst=93.htm
Петър Динев, композитор, музиколог – Съюз на българските композитори. In: http://www.ubc-bg.com/bg/composer/252
Фрасивулос Станицас. Главный протопсалт Великой Церкви (1910 –
1987). Перевод Зинаиды Оборневой. – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=76
Archon Archcantors of the Great Church of Christ. – In: http://www.ec-patr.net/en/psaltai/protopsaltai.htm
Chourmouzios Chartophylax. – In: http://www.ec-patr.net/en/history/chourmouzios.htm
Daniel from Tyrnavon. Archon Protopsaltes of the Great Church of Christ. – In: http://www.ec-patr.net/en/psaltai/daniel.htm
George Rhædestenos II, Archon Protopsaltes of the Great Church of Christ – In: http://www.ec-patr.net/en/psaltai/raidestinos2.htm
Μιχαήλ Χατζηαθανασίου (1880-1948). Превод Павел Николов, Ружа
Peter Bereketis. His life and his work. – In: http://www.ec-patr.net/en/history/petros-bereketis.htm
Petros Byzantios. His life and his work. – In: http://www.ec-patr.net/en/history/petros-byzantios.htm
Theodore Phokaeus. – In: http://www.ec-patr.net/en/history/theo-fokaeus.htm
Допълнителни материали
Материали за Сава Доброплодни и Антон Пан, предоставени на автора от проф. д. изк. Стефан Хърков, музиколог, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.
Материал за Иван Каиков, предоставен на автора от г-н Любомир Игнатов, дългогодишен преподавател по източно църковно пеене в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.
Биографични данни
Ивайло Гинчов Борисов е роден през 1980 година в гр. София. През 2002 година завършва паралелния курс към Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. През 2007 година се дипломира като бакалавър в Богословския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 2012 година в Богословския факултет завършва успешно магистърската програма „Литургия и музика”със защита на дипломна работа на тема „Доброгласие в средновековната православна певческа традиция (ХІІІ-ХV в.)” с дипломен ръководител доц. д-р дякон Иван Иванов. Първите си уроци по църковно пеене получава от своя кръстник г-н Иван Златанов. След завършване на Семинарията изпълнява длъжността празничен певец (псалт) в църквите: „Всех святих”- село Мрамор, „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” – гр. София, квартал „Връбница”. От 2005 година до 2013 година е всекидневен псалт в софийския храм „Св. Андрей Първозваний” – кв. „Банишора”. От 2010 година паралелно с работата му в „Св. Андрей Първозваний” започва да пее и в столичния храм „Св. Дух”- кв.„Надежда”, където е певец и понастоящем.
__________________________________________________________________________________________
*Из книгата „Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене“, издателство „Изкуство“, София 2014. Изказваме багодарност на нейния автор свещеник Ивайло Борисов за разрешението му да се публикува тук тази книга.
Свещеник Ивайло Борисов е роден в София. Възпитаник на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по богословие – програма „Литургия и музика“. Дългогодишен всекидневен клиросен певец. Ръкоположен за дякон на 18 януари 2023 г., а за свещеник на 15 юли с. г. от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.Служи в храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля.
Има множество публикации в онлайн и печатни медии. Автор на книгите – „Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене“ („Изкуство“, 2014), „Селенията на църковната музика“(„Омофор“, 2019) и „Кой ни чува, когато пеем в храма“(„Богоносци“, 2024).
[223]. Срв. Кирил Попов. Живот и дело на музикоучителя Манасий Поптеодоров (1860-1938).//Църковен вестник, № 10, 16-31 май 1999, с. 8.; Петър Динев. Музикоучителят Манаси Поптодоров.//Църковен вестник, № 11, 1960, с. 8-10.
[224]. Вж. бел. 156.
[225]. Кирил Попов. Пос. съч., с. 8.
[226]. Петър Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Одринска школа.//Църковен вестник, №7, 20 февруари 1960, с. 8.
[227]. Пак там.
[228]. По материал, предоставен на автора от г-н Любомир Игнатов, дългогодишен преподавател по източно църковно пеене в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.
[229]. Петър Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Одринска школа.//Църковен вестник, №7, 20 февруари 1960, с. 8.
[230]. А. Карамихалева. 120 години от рождението на бележития музиковед, композитор, преподавател, диригент и певец Петър Динев. 13 юли 2009. – In: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=10540; Петър Динев, композитор, музиколог – Съюз на българските композитори. – In: http://www.ubc-bg.com/bg/composer/252; В. Гелева. Петър Динев – жизнен път и творчество – 120 г. от рождението на композитора. 14 юли 2009. – In: http://www.pravmladeji.org/node/486
[231]. Срв. Георги Царев. In memoriam.//Църковен вестник, №8, 11 март 1983, с. 8. Срв. Печилков, А. състав. Иван Попвасилев. Избрани съчинения. Смолян, 2000.
[232]. Срв. Борис Цацов. Архиереите на Българската Православна Църква. С., 2003, с. 329.
[233]. Любомир Игнатов. Годишнина от кончината на един многозаслужил църковен музикоучител. – In: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=16014
[234]. М. Ю. Лермонтов. Избрани произведения. Том първи. Лирика. С., 1966, с. 149.
Първо изображение: авторът свещеник Ивайло Борисов. Снимката предоставена от него. Останалите изображения са взети от горепосочената книга.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gCQ
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 