Ивайло Борисов

Теодор Фокейски

Прочут певец и познавач на пеенето, Теодор Папа Парасху Фокейски е роден през 1790 година[111]. Той е свещенически син, и също като Петър Ефески бил ученик на Георги Критски и на тримата учители на Новия метод в Патриаршеската музикална школа. Шест години бил певец-лампадарий в храма „Св. Димитър“ в квартала „Татавла”, а по-късно продължава като протопсалт в храма „Св. Николай“ в Галата. След време напуснал длъжността протопсалт и започнал да преподава уроци по пеене[112]. Той е бил и преподавател във висшето богословско училище на остров Халки[113].

Теодор Фокейски

Теодор Фокейски се фокусирал върху издателска дейност – лични композиции и музикални сборници на предишни музикални творци, които претърпели няколко издания. Фокейски е между най-значителните издатели. Два пъти издал възкресника на Петър Берекет. Издал още: „Основа на музикалната теория”, „Музикална пчела“, „Пандора“ – сборник в два тома, съставен от гръцки и турски песни, „Евтерпи“ – сборник от арабско персийски песни на Хадеде Захариу (Захарий Ханенде[114]) и други. Теодор Фокейски е автор на много песнопения, някои от които носят елементи от светската музика[115]. Той композирал Аниксандарий на глас осми, Господи, воззвахъ на осемте гласа, Святий Боже – Динамис на глас втори, Херувимски песни на осемте гласа, Достойно есть на гласове трети, четвърти легетос, шести и седми; неделни и празнични причастни и много други песнопения[116].

Теодор Фокейски почива на 03 октомври 1851 година.

Протопсалт Мирчо Богоев свидетелства за херувимските песни на Фокейски, че „се пеят и слушат с наслада[117].“ Всеки може да се убеди в истинността на думите му – тези песнопения присъстват в Манасиевата литургия под заглавието „Празнични херувимски песни“. В същата книга намираме и редица причастни стихове, композирани от Теодор Фокейски – за събота и за различни празници (Богоявление, Благовещение, Лазарова събота, Томина Неделя и други).

Георги Редестинос Втори

Георги Редестинос е роден през 1833 година в Редесто, където получава първите си музикални умения. По-късно станал професионален певец в Константинопол, пеейки в различни църкви. Георги Редестинос Втори бил несравним изпълнител на църковното пеене. По времето на протопсалта Йоан Византиeц, Георги станал лампадарий на Великата Църква, замествайки изнемощелия Стефан лампадарий. Този пост заема от 1863 до 1871 година. На 02 февруари 1871 година заел мястото протопсалт на Патриаршията, където останал до 1875 година. През 1876 година се оттеглил от Патриаршията и станал хоров ръководител в църквите „Св. Йоан“ от Хиос,

Георги Редестинос Втори

„Св. Никола” и на „Христос Спасител”, „Св. Троица” в Перан, а към края на живота си – и в църквата „Св. Николай” в Цивалио.

Редестинос композирал мелодични църковни химни, издал книги с песнопения за страстната седмица и пентикостара. Някои от неговите песнопения са включени в по-късни сборници.

Георги Редестинос почива през август 1889 година[118].

Яков Навплиотис

Яков Навплиотис е роден на остров Наксас, Гърция, през 1864 година[119]. Яков е потомък на протопсалта Яков Пелопонески. На 12 години бил повикан от тогавашния патриарх Йоаким, който се грижил за неговото обучение и възпитание. В патриаршеската църква най-напред постъпил като втори четец, след това помощник-певец при българина Никола Стоянович, лампадарий при патриаршията [120]. След няколко години патриархът го пратил при прочутия Георги Виолакис, за да се усъвършенства в певческото изкуство[121].

След време, когато завършва науките си, Яков отново е повикан от патриарха и настанен в Патриаршеската цариградска църква[122]. Тук той последователно става канонарх, първи доместик (1881-88), втори доместик (1888-1905) и протопсалт (1911-1939). Той е служил в Патриаршеския храм 60 години[123]. Яков бил и учител в Девическото гръцко училище в Пера, Цариград, в Богословското училище на остров Халки. Бил е и председател на дружеството на певците в Цариград в продължение на 17 години[124].

Яков съставил няколко певчески книги – сборник от Слави (доксологион), сборник с различни песнопения, с образци за упражнение от певците (печатан в Цариградската патриаршеска печатница през 1894 година).„Превел някои от съчиненията на своя именит дядо, протопсалт Яковос, които Патриаршията издала“[125].

Яков Навплиотис

Протопсалт Мирчо Богоев свидетелства, че Яков е бил „добър приятел на българите и не е пропускал случай да прояви тия си чувства към ония българи, които са искали да се възползват от знанията му по източното църковно пение…“[126].

Яков Навплиотис почива на 05 декември 1942 година в Атина[127].

Освен богати знания по музика, Яков е имал и рядко хубав глас, с който радвал любителите на пеенето. До ден-днешен могат  да бъдат чути много от неговите стилни църковни изпълнения – „Херувимска“, „Отца и Сына“, „Достойно есть“ и други. 

Музикологът Георги Цацаронис в статия за Яков казва, че „той се е отличавал със забележителен глас, сладък и звънящ“[128].

Михаил Хаджиатанасиу

Михаил Хаджиатанасиу е роден през 1880 година в Като Панагия, област Смирна, където получава ипървите си уроци по музика (от Константин Репаки). През 1895 година се установява на остров Хиос и изпълнява длъжността ляв певец в манастира „Св. Безсребърници”, а от 1901 година отива в Константинопол. Тук се учи при Янго Стойко (ученик на Панайот Килджанидис) и в Музикалната школа на Фенер[129] (1902-1903). Пее в обителта на Христа в Принкипо, а по-късно и в църквата „Животворен Източник” във Валукли – първо като ляв певец (1903-1915), а след това

Михаил Хаджиатанасиу

и като десен (от 1915 година нататък). Преподава за кратко в Музикалната школа на Фенер, а от 1928 година – в Богословското училище на остров Халки. Хаджиатанасиу има много ученици, между които е и Трасивул Станицас. Михаил Хаджиатанасиу е признат преди всичко с дейността си като църковен композитор и музикален теоретик, а не само църковен певец. Той принадлежи към кръга на така наречените екзопатриаршески константинополски музиканти и педагози(сред тях са Панайот Килджанидис, Нил Камарадос и Йоан Паласис), които в края на ХІХ-ти и най-вече в първата половина на ХХ-ти век представят едно по-пространно източно-църковно музикално предание[130]. Михаил Хаджиатанасиу почива през 1948 година. През 1975 година в Неаполис, Крит, излиза църковно-певческият сборник „Μουσική Ζωοδόχος Πηγή” („Музика на Животворния Източник”), който съдържа почти всички негови композиции. Също така представлява интерес и издаденият в Истанбул през 1948 година теоретичен наръчник на Хаджиатанасиу, озаглавен „Основи на византийската музика”. Михаил Хаджиатанасиу е един от най-забележителните и известни екзо-патриаршески константинополски музиканти и педагози[131].

Хаджиатанасиу е автор на евангелски стихири, ирмологически славословия, песнопения за св. литургия – много въздействащи композиции на херувимски песни, евхаристийни канони, Достойно есть, причастни, Слави за различни празници и други.

Песенното творчество на Михаил Хаджиатанасиу е богато със своята мелодика, изтънченост и звучене. Неслучайно композициите му са ценени и изпълнявани от най-изявените съвременни познавачи на източно-православната църковна музика. 

Трасивул Станицас

Трасивул Станицас е роден в константинополския район Псаматия през 1910 година. Първите си музикални уроци получава от близкия си сродник Димитър Терапианос. Станицас учи пеене при Михаил Хаджиатанасиу, Димитър Вутсина, Янго Василиади и Йоан Паласис.

По-късно Станицас упражнява певческото изкуство в различни константинополски църкви.

През 1939 година лампадарият Константин Прингос става протопсалт на Вселенската патриаршия, на мястото на оттеглилия се в покой Яков Протопсалт (Навплиотис). Прингос отправя покана към Станицас да заеме овакантеното място на лампадарий, считайки го за най-подходящ. На това ново поприще Станицас е имал не малко затруднения, докато усвои традиционните за Патриаршеския храм песнопения. Но много скоро лампадарият се проявява като достоен наследник на предшествениците си. Благодарение на своето усърдие, забележителни способности и красивия си глас Станицас става известен в цял Константинопол. Двадесет години той е лампадарий при протопсалта Прингос, усвоявайки изкуството и майсторството му.

След продължителното боледуване на Константин Прингос, Вселенският Патриарх Атинагор І назначава Станицас за главен протопсалт на Великата Църква през 1960 година. За съжаление, престоят му на това място не е дълъг. Депортиран е през 1964 година. Той е един от хилядите изгонени гръцки граждани от турското правителство във връзка с печално известния Кипърски въпрос.

Трасивул Станицас

Станицас заживява и пее една година на остров Хиос. След това заминава за два месеца в Бейрут, а от 1966 година е за постоянно певец в Атина до излизането му в пенсия през 1981 година. Изключение правят само трите и половина месеца престой в САЩ през 1967 година. Въобще, периодически той пее на територията на цяла Гърция.

Освен в Гърция Станицас и ръководените от него хористи се изявяват на много места, представящи оригиналната византийска музика (Англия, Русия, Белгия, Швейцария, Рим).

Трасивул Станицас почива на 18 август 1987 година. В надгробното си слово за Станицас Ставрополският митрополит Максим, ректор на семинарията в Халки, казва: „Изсъхна музикалният кедър, прекрати земния си живот служителят на родната ни византийска музика, замлъкна многозвучната лира, прегърбена под тежестта на ужасна болест, звучаща почти до последния си дъх…“

Събрана е голяма колекция от изпълнения на Станицас, които се слушат с наслада от любителите на църковната музика и до днес. Тези песнопения съхраняват автентичния патриаршески стил на пеене, практикуван от Станицас.

От музикалните произведения на Станицас като мелург се открояват 2 „Динамис на Святый Боже“, „Кресту Твоему“, херувимски песни, причастни, евхаристийни канони на второпърви глас и други[132].

Димитър Сурландзис

Знаменитият протопсалт, учител на певческото изкуство и композитор Сурландзис се родил в Коропи през 1920 година. От осемгодишна възраст се обучавал в църковно пеене при Димитър Стратилатис, който служел и бил доместик във Великата Църква. От 1930 до 1940 година той се учи и пее с почти всички известни атински протопсалти. Негов учител бил и прочутият Константин Псахос. През 1950 година постъпва в Консерваторията, специалност „Византийска музика и пение”, която завършва с отличие през 1957 година. 

На певческото поприще стъпва през 1938 година, като пее в различни църкви чак до 1980 година. Бил преподавател в Църковната педагогическа академия. Сурландзис има над 2000 ученици.

Димитър Сурландзис

Сурландзис е бил и превъзходен композитор на песнопения, публикувани в неговите книги: „Ιερατικός Μουσικός Θησαυρός” – ценно ръкописно пособие за свещеници и начинаещи певци, ръкописен „Анастасиматарий”, ръкописен сборник „Подобни”, „Византийска Божествена Литургия”. Сурландзис оставил и много песнопения за светата Литургия, славословия, полиелеи и други.

Той е бил човек с редки лични качества – скромност и доброта. Изключителен учител, Сурландзис бил с рядко висок и впечатляващ глас, прекрасно интерпретиращ класическите византийски текстове.

Оценка за неговите качества и трудолюбие е офикията, дадена му от Цариградската Патриаршия през 1980 година. „Почетен старши учител по музика на Константинополската Вселенска Патриаршия “.

Димитър Сурландзис почива през август 2006 година на 86-годишна възраст [133].

Иеромонах Неофит Рилски

Иеромонах Неофит Рилски (със светско име Никола Поппетров Бенин) е роден в Банско около 1793 година. Учи в килийното училище при баща си, а покъсно изучава живопис в Рилския манастир при Тома Вишанов-Молера. Става монах в Рилския манастир и приема монашеското име Неофит. По-късно получава високо образование в Мелник. Отец Неофит открива славяно-гръцко училище в Самоков и учителства в Габрово и Копривщица. Връща се в Рилския манастир, където се занимава с книжовна и педагогическа дейност. От 1848 до 1852 година иеромонах Неофит е преподавател по славянски език във Висшето гръцко богословско училище на остров Халки, след което до края на живота си работи в Рилския манастир. Отец Неофит Рилски е автор на оригинални и преводни религиозни съчинения и учебници: „Болгарска граматика“ (1835), „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Краснописание“ (1837), „Новий завет“ (1840 ). Почива на 04 януари 1881 година[134]. 

В Рилския манастир преди отец Неофит са работили много книжовници, имащи отношение към църковната музика. Постъпил в Рилския манастир през 1808 година отец Неофит изучавал пеенето при своя духовен учител Иеротей Рилски[135]. А „там по това време са се усвоявали новите тенденции в източноправославното балканско музикално изкуство – музиката от така наречения екзегетически – тълкувателски и реформаторски – период[136]“.

През 1814 година в Цариград се появил Новият метод на Хурмузий, който почти веднага бил пренесен в Рилския манастир от Иоасаф Рилски Втори[137]. Той се е обучавал по Новия метод в Цариград в продължение на 6 месеца. След завръщането си в Рилския манастир, Иоасаф започнал да преподава по Новия метод[138].

Иеромонах Неофит Рилски

Иеромонах Неофит е бил ръководител на цялата музикално организирана дейност в Рилския манастир по това време. „Това недвусмислено личи от собствените му бележки в неговия голям ръкопис НР 115 (2856) от библиотеката на Рилския манастир, където над ирмоси вместо „Достойно ест” от Ксенофонт Рилец е написал „непоправены еще“, а над „Седмични херувимски песни” от Атанасий –     ‘поправены’“[139]. Заедно с отец Неофит работят много музикотворци от манастира: Аверкий Попстоянов, игумен Йосиф, Агапий, Атанасий, Исай, Ксенофонт, Кирил, Константий, Максим и други[140].

По време на преподавателската си дейност в Богословското училище на остров Халки отец Неофит се запознава с тамошните музикоучители, между които се откроява името на Теодор Фокейски. Това довежда до усъвършенстване на познанията му по църковно пеене[141].

Музикалното творчество на иеромонах Неофит е значително – той има както лични, така и преводни произведения[142]. Лични негови композиции са: полиелеите на осемте гласа, похвалните песни в памет на евангелист Лука и Иван Рилски, стихирата „Тебе одеющагося“, „Блажен муж”, „Достойно ест”, „Возбранной воеводе” на осми глас, седмичните херувимски песни и други. Неофит прави преводи на песнопения като „Слово благо“ от Хурмузий, „Возсия благодат“ от Яков Протопсалт, „Нине силы“ от П. Лампадарий, „Вкусите и видите“ от Йоан Клада и Георги Критски и други[143]. „Освен отделни песнопения Неофит „превежда“ и цели рубрики, като великопостния евангелски чин, преждеосвещенската литургия на Теодор Фокейски, великите прокимени за през светлата седмица и така нататък[144].“ Според Петър Динев „Рилската певческа школа, възглавявана от Неофита Рилски, заема първо място в изграждането на църковнопевческото дяло в България…“[145].

Антон Пан

Истинското му рождено име най-вероятно е Антон Панов Петров (или Петрович). Роден е в Сливен около 1793-1796 година и там започва да учи църковна музика. По време на Руско-турската война от 1806-1812 година семейството му решава да се пресели в Бесарабия. Не е ясно в коя година заминават, но към 1810-1812 година те се установяват в Кишинев, който по онова време вече е част от Русия. Там младият Антон, който е бил към 16-18 годишен, проявява музикалния си талант, пее в катедралната църква и решава да се посвети на църковната музика. Малко по-късно, очевидно разочаровани от живота в Кишинев, цялата фамилия решава да се върне обратно в Сливен. По пътя Антон остава в Букурещ с намерение да учи, да получи добро образование и след това да се върне при семейството си в Сливен. Но животът му се развива по друг начин, във Влашко той намира много добро признание на таланта си и остава там до края на земните си дни. Умира в Букурещ на 2 ноември 1854 година.

Антон Пан

Румънците го ценят много, защото той е един от реформаторите на тяхната църковна музика в началото на XIX-ти век, автор на много църковни песнопения на румънски език и издател на едни от първите техни печатни църковно-певчески сборници на румънски език. Заедно с това е бил поет и фолклорист – събирал е румънски народни песни, пословици, гатанки. Независимо от всички тези негови приноси към румънската култура, той никога не забравя българския си произход. На заглавната страница на „Кратка ирмология“ от Никола Триандафилов, издадена в Букурещ през 1849 година, се вижда, че тя е издадена в печатницата, а вероятно и с помощта на Антон Панов.

За съжаление днес ние в България знаем много малко за този голям възрожденец, който реално принадлежи на два народа – българския и румънския[146].

Николай Триандафилов

Сведенията за живота на Николай Триандафилов са оскъдни. Той е роден около 1805 година в гр. Сливен в съседство с църквата „Св. Никола”. Учил е музика в родния си град и пял в катедралната църква „Св. Димитър”. През 1826 година Николай и семейството му се преселват във Влашко. Там става монах. Предполага се, че постъпва в някой румънски манастир, след което следите му се губят[147].

Николай Триандафилов е съставител и издател на общо четири книги – три църковнопевчески сборника и едно музикално-теоретическо ръководство: „Воскресник нов”, издаден през 1847 година в Букурещ; „Цветособрание”, издадено през 1847 година в Букурещ; „Гледало ради словено-болгарската нине новонапечатана псалтика”, издадено в Букурещ през 1848 година; „Кратка ирмология“, издадена през 1849 година в Букурещ[148]. Издаденият от Николай Триандафилов учебник, така нареченото „Гледало”, е първият български печатан учебник по църковна музика[149]. Музикалнотеоретичният текст на „Гледало”-то е почти буквален превод на „Въведение в теорията и практиката на църковната музика“ на Хрисант Мадитски[150].

В сборниците на Триандафилов намират място и творби от най-известните гръцки църковни музикотворци като Хурмузий Хартофилакс, Петър Ефески, Петър Лампадарий и други. По този начин той приобщава българските църковни певци и богомолците към най-големите постижения на гръцката православна църковна музика. 

В гр. Сливен се организира Международен фестивал на източно-православната църковна музика, носещ името на Николай Триандафилов Сливенец.

Хаджи Ангел Иванов Севлиевец

Хаджи Ангел Иванов е роден през 1809 година в тракийското село Карареизово [151], днес Болярци, Пловдивско. Когато Ангел е 12-годишен, баща му го завежда в Бачковския манастир. Момчето остава в манастира в продължение на три години. В светата обител Ангел получава и първите си уроци по църковно пеене и богослужебен ред, научава и гръцки език. През 1824 година манастирското управление го изпраща да учи в Богословското училище на остров Халки. След като го завършва, манастирът му отпуска и стипендия да следва в Богословския факултет на Атинския университет. По-късно напуска Атина и заминава за Йерусалим, където постъпва като послушник в руски манастир. Група поклонници от Севлиево случайно чуват прекрасния глас на Ангел Иванов по време на богослужение, и го канят за учител в севлиевското килийно училище и певец в една от градските църкви. След известно време той приема поканата. През 1835 година хаджи Ангел се жени и за да издържа семейството си, се захваща с търговия. Към църковното певчество се връща след 20 години, като до края на земния си път пее в храма „Св. пророк Илия”. Хаджи Ангел Иванов Севлиевеца почива през 1880 година.

Хаджи Ангел Иванов „погледнал сериозно на въпроса за пението в Българската църква и, като специалист в тая област, проучил основно всички проблеми, отнасящи се до пението, и успял да разреши правилно поставената си задача[152]“. В течение на няколко години той превел всички песнопения за църковните служби от годишния богослужебен кръг. Издал следните книги: „Ковчег цветосъбрания“ (издадена в Цариград през 1857 година), „Въскресник“ (Цариград, 1859), „Славник“ (Цариград, 1864), „Стихирар“ (триод и пентикостар – Цариград, 1868), „Минейник“ с подобните от 8-те гласа (Цариград, 1869) и „Ирмологий“ (Цариград, 1870)[153].

Хаджи Ангел Иванов Севлиевец

За сборниците на Хаджи Ангел преподавателят по църковно пеене Любомир Игнатов казва: „Преобладаващата част от песнопенията в тях са негови и на Рилската певческа школа преводи от гръцки език. В страниците на тези църковнопевчески пособия Ангел Иванов помества и немалко свои собствени музикални мелосъчинения – „Велико славословие” на трети глас; “Да исправится молитва моя” на първи глас; „О Тебе радуется, Благодатная” на осми глас; „Небоявленника Христова” на втори глас; причастния „Въ памятъ вечную” на втори глас; две мелографии на причастния „Чашу спасения” на втори и трети гласове, а според данни в ръкопис от Научния архив на БАН, Сб. 14, оп. 6, а. е. 10 (стр. 464) – мелография върху същия текст на пети глас; три мелографии на причастния „Во всю землю” на трети, пети и шести гласове; и малко известния причастен за 16 август (Пренасяне неръкотворния образ на Господ Иисус Христос) – „Не отврати лица Твоего от насъ, молимъ Ти ся, Человеколюбче. Аллилуиа” на първи глас (Зографски сборник “Литургия” – стр. 267)“[154]. От творбите на Ангел Иванов прави впечатление и полиелеят за Господски празници „Раби, Господа“ на глас първи, публикуван в Манасиевата утрена.

Петър Динев казва за Хаджи Ангел Иванов Севлиевеца, че е „основателят на българското псалтикийно църковно пение и че неговите последователи, които са издавали свои псалтикии, са се ползвали почти буквално от произведенията му“ [155]. Динев визира и Манаси Поптеодоров, за когото свидетелства, че ги е „копирал буквално и ги е включил в своя нотиран псалтикиран сборник[156].“

Димитър Златанов

Димитър Златанов, наричан от гърците Вулгараки (българинът), е роден в края на ХVІІІ-ти век – началото на ХІХ-ти век в село Градобор, Солунско. От името на родното му място произхожда и другото му прозвище Градоборчето. Той е имал много красив и приятен глас със завиден тонов обхват – около три октави. Пял е в храмовете „Св. Никола”, „Св. Мина” и „Св. Атанас”. Поради факта, че бил изкусен певец, Градоборчето е бил канен да пее на тържествени богослужения на различни места. Има сведения, че Димитър Златанов е продължил музикалното си образование в Цариград. Съществува предание, което разказва за това как смирненският протопсалт дошъл в Солун да чуе прочутия певец Димитър. След като протопсалтът присъствал на възкресните вечерня, утреня и литургия той предложил на Димитър Златанов да замине за Смирна (днес Измир, Турция) на негови разноски. Смирненските богомолци били очаровани от темброво богатия глас на Градоборчето и от неговите тенорови височини. По-късно Златанов и смирненският протопсалт заминали за Атина, където Градоборчето премерва певческите си възможности с една атинска певица. Това му донася сериозен здравословен проблем – от прекалените високи тонове получил кръвоизлив в гърлото. За щастие след известно време вокалните му способности се възвърнали, като продължил да благоукрасява певческия клирос.

За нуждите на славянското богослужение Димитър Златанов превежда много песнопения от гръцки на църковнославянски език. Така той съдейства за издигането на певческата школа в Солун и покрайнините му. Негови ученици са както българи, така и гърци. 

Димитър Вулгараки почива през 1820 година[157].

Той е съставил и преработил много херувимски песни, „Достойно есть” и велики славословия. Неговото „Достойно есть“ на осми глас, публикувано през 1905 година в сборника на зографските певци, се приемаше, че е единствената му запазена творба, докато през последните години се откриха и други негови творби[158].

Следва…(виж тук)

___________________________________________________________________________________

*Из книгата „Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене“, издателство „Изкуство“, София 2014.

Свещеник Ивайло Борисов е роден в София. Възпитаник на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по богословие – програма „Литургия и музика“. Дългогодишен всекидневен клиросен певец. Ръкоположен за дякон на 18 януари 2023 г., а за свещеник на 15 юли с. г. от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.Служи в храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля.

Има множество публикации в онлайн и печатни медии. Автор на книгите – „Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене“ („Изкуство“, 2014), „Селенията на църковната музика“(„Омофор“, 2019) и „Кой ни чува, когато пеем в храма“(„Богоносци“, 2024).

[111]. Theodore Phokaeus. – In: http://www.ec-patr.net/en/history/theo-fokaeus.htm

[112]. Срв. М. Богоев. Цит. съч. , с. 97.

[113]. Вж. бел. 141.

[114]. Вж. бел. 56.

[115]. Срв. М. Богоев. Цит. съч. , с. 97.

[116]. Theodore Phokaeus. – In: http://www.ec-patr.net/en/history/theo-fokaeus.htm

[117]. М. Богоев. Цит. съч., с. 97.

[118]. George Rhædestenos II, Archon Protopsaltes of the Great Church of Christ – In:http://www.ec-patr.net/en/psaltai/raidestinos2.htm

[119]. Според учителя по пеене от Пловдивската семинария Мирчо Богоев, Яков е роден през 1867 година, но на много други места като година на раждането му е посочена 1864 година. 

[120]. Никола Стоянович (починал 1893) е родом от Цариград. Пял 50 години в Патриаршеския храм. Написал редица песнопения за св. литургия.

[121]. Срв. М. Богоев. Цит. съч. , с. 98.

[122]. Пак там, с. 99.

[123]. О. Серафим Фарасоглу. Иаков Нафплиотис(починал 1942). Протопсалт Великой Церкви. Перевод Зинаиды Оборневой. – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=77

[124]. Срв. М. Богоев. Цит. съч., с. 99.

[125]. Пак там.

[126]. Пак там.

[127]. О. Серафим Фарасоглу. Иаков Нафплиотис(+1942). Протопсалт Великой Церкви. Перевод Зинаиды Оборневой. – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=77

[128]. Пак там.

[129]. Фенер е квартал в Истанбул (Цариград).

[130]. Дейността на този кръг е свързана и с един нов стил в църковната музика – с повече „чужди” елементи.

[131]. Μιχαήλ Χατζηαθανασίου (1880-1948). – In: http://www.e-kere.gr/%CE%B2%CE%B9%CE%BF%CE%B3%CF%81%CE%B1%CF%86%CE%B9%CE%BA%CE%AC/%CE%9C%CE%99%CE%A7%CE%91%CE%97%CE%9B-%CE%A7%CE%91%CE%A4%CE%96%CE%97%CE%91%CE%98%CE%91%CE%9D%CE%91%CE%A3%CE%99%CE%9F%CE%A5 

[132]. Фрасивулос Станицас. Главный протопсалт Великой Церкви (1910-1987). Перевод Зинаиды Оборневой. – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=76

[133]. Аф. Иконому Филипп. Византийская Церковная Музыка и Псалмодия. Димитрий Сурландзис Протопсалт, учитель певческого искусства, композитор и хорарх, Егио, 1994. Перевод Владимира Павленко – In: http://www.psaltiki.ru/index.php?id=57

[134]. Срв. Българска книга, Енциклопедия, съст. Ани Гергова, София-Москва, 2004, с. 309.

[135]. Срв. Св. Куюмджиева. Музикалната дейност на Неофит Рилски. – Българска музика, 1981, 4, с.34.

[136]. Пак там.

[137]. Иоасаф Рилски е един от първите учители на „Новия метод” на църковната музика в България. Срв. Св. Куюмджиева. Йоасаф Рилски. – Българско музикознание, 3-4/2007.

[138]. Срв. Ст. Хърков. Църковнопевчески школи – средища на българското църковно пеене през Възраждането. Българско музикознание, 2007, 3-4, с. 213.

[139]. Св. Куюмджиева. Музикалната дейност…, с. 36.

[140]. Пак там, с. 34-37. В Рилския манастир се осъществява сериозна музикално-преводаческа дейност, създават се музикални ръкописи. Срв. А. Атанасов. Музикалните ръкописи в Рилския манастир. В: Православна музика. – Българско музикознание, 2007, 3-4.

[141]. Срв. †Неврокопски митрополит Пимен. Отец иеромонах Неофит Рилски. С., 1984, с. 52.

[142]. Срв. А. Атанасов. За авторските песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от ХІХ-ти век от Националния музей “Рилски манастир”). – Българско музикознание, 1988, 1.; А. Атанасов. Преводните песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от ХІХ-ти век от Националния музей “Рилски манастир”). – Българско музикознание, 1988, 2.

[143]. Св. Куюмджиева. Пос. съч., с. 38.

[144]. Пак там.

[145]. П. Динев. Обширен възкресник…, с. 12.

[146]. Материал, предоставен на автора от проф. д. изк. Стефан Хърков.

[147]. Н. Григоров. „Кой е Николай Триандафилов Сливенец?” 16.10.2008. – In: http://www.agencia-sliven.com/index.php?id=6401

[148]. Издадена в печатницата на Антон Панов.

[149]. Срв. Ст. Хърков. За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ-ти век и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането. – Музикални хоризонти, 17-18, 1988; М. Миладинова. Музикалноиздателската дейност през българското възраждане.- В: Българската музикална култура през епохата на националното възраждане. Музикални хоризонти, извънреден брой. С., 1993, с. 118-122.

[150]. Срв. М. С. Капетаниу. Въведение в теорията и практиката на църковната музика…, с. 73-89.

[151]. Според Динев хаджи Ангел е роден в гр. Севлиево. Срв. Петър Динев. Обширен Възкресник…, с. 13.

[152]. Пак там.

[153]. Пак там.

[154]. Любомир Игнатов. 200 години от рождението на Ангел Иванов Севлиевеца. Из: Подготвяния за печат Том 3 „Полиптих“ на „Псалтикознание“ – In: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=16163

[155]. П. Динев. х. Ангел Ив. Севлиевец. Църковнопевческата дейност на Хаджи Ангел Иванов Севлиевеца (Най-бележит църковен певец, музиколог и съчинител на псалтикийни творби през възрожденската епоха) [С., 1942.], с. 2.

[156]. Пак там, с. 13.

[157]. Тази година е посочена от Мирчо Богоев, а музикологът Яне Коджабашия посочва като година на смъртта на Димитър Златанов 1887 година.

[158]. Срв. М. Богоев. Цит. съч. , с.101; Срв. Петър Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Солунска школа.// Църк. вестник, №44, 1959, с.5-6; Срв. Ст. Хърков. Църковнопевчески школи…, с. 215-216; Срв. Ј. Коџабашија. Димитар Златанов-Градоборски Литургија. Скопjе, 2003, с. 22-29.

Първо изображение: авторът свещеник Ивайло Борисов. Снимката предоставена от него. Останалите изображения са взети от горепосочената книга.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gAB