Димитър Попмаринов

б)Днес в България нахлуват нови протестантски секти, идващи най-вече от САЩ. Те трудно печелят терен в страните от Западна Европа, която за тях е междинна база към Източна Европа. Затова те са експанзионистични и напористи там, където стъпят. Те въобще не могат да виреят в истински протестантските страни като Германия, Швейцария, Англия, Дания, Скандинавия. Не ги вземат насериозно, защото там доминират класическите протестантски течения като лутеранство, калвинизъм или англиканство.

в)Настаняващите се в България секти са от така наречените харизматични движения, тоест такива, които претендират, че в тях обитава Светия Дух и че пряко общува с тях, като им съобщава непосредствено как да живеят и да се организират. Те имат разни видения, езотерични връзки и какво ли не. Някои от тях са изключително фанатизирани и който попадне под тяхно влияние, трудно може да се избави. Той става напълно зависим от ръководителите на сектата и се лишава от собствената си свободна воля. Поведението му се променя. Безкритично се отнася към това, което му се внушава, и често това поражда конфликти с близките, приятелите и семейството, като се превръща в малка лична и обществена драма. Неслучайно по света вече има създадени обществени организации за съпротива срещу ересите и съвременните култове.

г)Духовната слабост, за разлика от политическата и икономическата на Римокатолическата църква и класическите протестантски вероизповедания, доведе до изникването на тези нови течения в западния свят. Тяхното месторождение е Америка, където безкритичният им дух ги приближава до езичеството и древното шаманство. Някои от тях лесно сменят и убежденията си.

д)В Западна Европа обаче те са по периферията на обществото. Те нямат дълбоки корени. Обществото е създало механизми за съпротива срещу тях и без много да се говори, се води изключителна борба. Те се разглеждат като язва за държавата. Прониквайки обаче в България, поради религиозната неграмотност и неподготвеност на нашето общество, поради религиозната неграмотност и на нашите нови политици, възпитани в материалистическия атеизъм, на тях им се отварят широко всички врати, като едва ли не се смята, че така парадно влиза демокрацията. Българската православна църква не може да отреагира в обстановката.

е)Поради обещанието за лесно спасение (следването на няколко етически правила, осигуряващи „билет“ за рая), завладяващата си простота, лесна разбираемост, много младежи в страната ни стават техни жертви, особено в средните и висшите учебни заведения. Идвайки с трохите от трапезата на западните общества (които за нас са богатства), те проникват в националното радио и телевизионния ефир, могат да си платят за всичко в страната. Пресен е случаят с комплекса „Филаделфия“ в град Велико Търново – купува се земя, която се заплаща с медицинска техника, не само морално, но и физически остаряла (вж. вестник „Синьо време“, бр. 3, 17 януари, 1992 година град Велико Търново). Всеки един уважаващ себе си човек или организация би разтрогнал такава сделка. Това не може да се случи на Запад в отношенията между две страни в един договор – нарушени са клаузите – договорът се разваля и доверието се губи завинаги. Но с нас не е така! С нас се отнасят както с коренните жители на Америка – купуват ни за лъскави дрънкулки.

3. Ислям

Засега няма непосредствена опасност от исляма като духовно течение. Тук опасността, ако съществува, е само при военна заплаха за завладяване на страната от външни сили. Но спрямо нас той има глобални цели.

а)За исляма българската територия е добра изходна база за нахлуване в Европа и за консолидиране на ислямските общности на Балканския полуостров. Във връзка с тези му намерения той ще се опита да оформи в България стартова площадка, която ще е вратата към Европа. Като такава обаче тя ще бъде изключително опасна за западната ѝ част, където ислямът печели привърженици не само сред жителите, преселени от ислямски страни, но и сред местните и добре задоволени материално граждани, търсещи „силни усещания“. Този процес е особено обезпокоителен във всички западни страни и неслучайно се бие тревога в Германия, Франция, Англия и другаде. Приема се, че силно проникване на исляма ще породи социални напрежения и ще подготви почвата за подмяна на системата с приоритетно влияние на ислямския фундаментализъм. При една умна политика България би могла да използва загрижеността на Западна Европа от това състояние на нещата и да извлече дивиденти.

б)За България истинска опасност от исляма ще настъпи, ако се подмени Православието с нови религиозни учения. Православните не могат да приемат доброволно исляма поради недопускане на синкретичност в православното учение. Ислям и Православие са като вода и масло – те не се смесват.

в)При синкретичния дух обаче на сектите, които нахлуват в страната, възможното преминаване от сектантство в ислям е съвсем допустимо. Пример за това е посоченият по-горе факт в западните страни. А това е вече реална заплаха за националната ни сигурност. За нас този горчив опит е познат от времето преди падането ни под турска власт, когато страната ни е била заливана от секти и ереси. След като ни превземат турците, изчезват всички ереси. Защо? Защото са приели исляма – остава само Православието. Тук ярко изпъква взаимозависимостта между нахлуващите в страната ереси и едно бъдещо разпространение на исляма дори и сред българи, смятащи себе си за християни, но не православни.

4. Източни учения, съвременно езичество, екзотични секти

Когато един християнин слуша българското национално радио и гледа българската национална телевизия, чете български вестници, има чувството, че живее в Средновековна Европа. Отвсякъде се носят предсказания на разни врачки, магове, лечители, екстрасенси и тем подобни. България отново е езическа страна. Пораждат се истински демонични секти.

а)Днес съвременните екзотични секти не са нищо друго освен американска „редакция“ на древни езически култове. Те носят магическата сила на нисшия космизъм, обладават способността да влияят много силно на психиката на човека чрез окултни методи. Те са по-опасни дори от най-крайните протестантски секти, които в повечето случаи са само промеждутъчно звено. Потвърждение на това е, че феномени те, които се наблюдават при едните и другите, често съвсем съвпадат.

б)Ясно е, че протестантските секти стават мост за преминаване към източните учения, които в сравнение с тях са много „по-дълбоки“. Затова на тях трябва да им се обърне изключително внимание. Не е случаен фактът, че именно радиото и телевизията напоследък засилват тяхната пропаганда. Евтиният протестантизъм не може да задоволи дълбоките търсения на човека. Без ориентир, той лесно може да бъде завладян от тези нови източни култове, които са носители на голяма окултна мощ. Да си спомним джунглите на Гвиана в края на 70-те, когато се самоубиха около хиляда души от сектата на Джим Джоунс.

Неспециалисти трудно биха се оправили тук. Ето защо е необходимо сериозно изследване и анализ на тези движения.

в)Непознаването на много секти позволява да бъдат регистрирани такива, които официално изповядват нещо, което на пръв поглед е съвсем нормално и няма нищо смущаващо, но, от друга страна, има езотерическо (тайно) значение. Такива секти крият опасността от принасяне на различни жертви, включително и човешки, или довеждане на съзнанието на отделен член на сектата до такова умопомрачение, когато той ще е в състояние да се самоубие по заповед на своя гуру като жертва на някой бог например.

г)Някои секти, които са на границата между християнството и езичеството, проповядват едва ли не точната дата на Второто пришествие. Такова твърдение, ако бъде подето от някоя радиостанция или телевизионен канал, може да „побърка“ народа. Той не е подготвен религиозно, няма здравото и трезво православно мислене и това би довело до масова психоза, особено в днешното стресово състояние. А че е възможна такава изненада, няма и съмнение. Да си спомним само случая „Ку-ку“. В Западна Европа това е невъзможно. В САЩ обаче – да! Но тя е огромна страна и само незначителна част от населението би се увлякла. Ако се случи обаче у нас, то това би било доста голямо изпитание.

Виждания за бъдещо развитие

Те се коренят във взаимозависимостта на посочените три елемента: Църква и Държава, Църква и Училище, и Църква и Войска. Вторите два елемента са обусловени от първия.

А. Елемент първи – Църква и Държава

Да се води умна политика по отношение на Българската православна църква като институция с национално значение, която е играла и ще играе и занапред важна роля за единството на народа ни. Това ще рече:

1. Да се подпомогне очистването на Българската православна църква от наследството на комунизма. При това:

а)Да не се забравя, че като цяло тя беше единствената национална институция официално в идеологическа опозиция на системата. Друг е въпросът как са се държали отделни нейни членове или ръководни органи.

б)Да не се забравя, че Българската православна църква не е само Светия Синод и чиновниците му, но и целокупният вярващ православен български народ.

в)Да се помни, че тя, като човешки организъм, започва от просяка пред вратата на храма и завършва с Патриарха, който служи вътре; че Църквата, макар и отделена от Държавата, не може и не трябва да отделя своите членове от Държавата, а Държавата да ги отделя от Църквата (както искаше комунизмът). Именно те в по-голямата си част съставят тази Държава.

г)Да не се правят обобщаващи изводи за бъдещето ѝ от съвременното ѝ състояние. То е наследство от миналото и то ще си отиде както всичко остаряло. Важно е да има поглед в перспектива и в дълбочина, да се отчитат реалните и да се мисли с категориите на универсалните.

д)Да се отчита, че истинският християнин винаги е патриот и че колкото по-добър християнин е той, толкова е и по-голям патриот.

е) Да се отчита, че няма противоречие между национални интереси и Църква.

ж)Да се избегне съблазънта Българската православна църква да бъде разглеждана, както често е ставало в нашето минало, само като средство за постигане на едни или други политически интереси. Това би било политическо късогледство с дългосрочни тежки и дори катастрофални последствия.

2. За постигане на тези цели политическата власт може да помогне, като избегне нихилистичното отношение към институцията и насърчи нейното очистване чрез механизмите на вътрешния живот на Църквата. Това е възможно, стига те да се познават добре. За целта:

а)Без да се използва натиск и намеса във вътрешния ѝ живот (което не е работа на Държавата, а и за да не се уронва авторитетът на църковната институция както сред народа, така и в очите на света), да се подкрепят морално тези нейни служители, които са достойни и които биха могли да вземат ключови позиции, като подпомогнат нейното оздравяване.

б)Да се прави разграничение между служителите на Църквата и Църквата като свещена институция. Да се разграничава слабостта на човешкия елемент в нея от светостта ѝ и ролята ѝ като национална институция, тоест да се разграничи недостойнството на християнина от достойнството на християнството (парафраза на Бердяев).

в)Държавата да подпомага Българската православна църква в изграждането на кадровия ѝ потенциал, за да може по пътя на състезателността да изчезне всичко гнило и недостойно. Евентуалното заемане на позицията, че това е работа само на Църквата, ще има катастрофални последици за народа ни като цяло. Това е късогледа политика. Инвестирането тук ще е инвестиране в националната сигурност на страната, в спокойствието на народа.

*Кадровата политика предполага засилване на втория елемент – Църква и Училище. Факт е, че системата нанесе най-голям удар срещу кадрите на Българската православна църква. Достойните и кадърните бяха унищожавани, а недостойните и корумпираните бяха подкрепяни от властта, за да бъдат жива пропаганда на атеизма. Тоталитарната държава унищожи кадровия потенциал на Църквата. Неин дълг е сега да ѝ помогне.

г)Държавата може да използва Българската православна църква за усилване на националното самосъзнание чрез разработване на съвместни национални проекти. Примери:

*Засилване на проповедта в храма с насоченост към семейството. Здраво ли е семейството, здраво е и обществото, силна е и Държавата. Държавата може да подпомогне това чрез допускане и подпомагане създаването на религиозни радиостанции и отделяне на достатъчно време в националния ефир и телевизионен екран.

*Материална осигуреност на Църквата, без да е необходима държавна финансова помощ. Достатъчно е да бъдат върнати имотите без никакви условия – напълно и окончателно. Държавната помощ може да бъде само юридическа и методологическа: в делата на икономиката; в създаването на единна икономическа и финансова политика на Българската православна църква.

В това отношение могат да се направят още много проекти.

Б. Елемент втори – Църква и Училище

Една от най-благодатните и перспективни области за сътрудничество. За съжаление поне досега от страна на Държавата тук се води нихилистична политика.

1. Религиозно безпросветие в страната

а)Религиозната неграмотност, атеистическото възпитание в марксически дух все още пречат на религиозното образование. На него се гледа като на нещо екзотично, като на нещо чуждо. Трябва веднъж и завинаги да се разбере, че религиозното образование не е насилие над човешката воля – религиозната грамотност трябва да е част от общата грамотност на българския гражданин.

б)Смесват се религиозно образование и религиозна вяра. Не се прави разграничението, че религиозното образование не изисква непременно религиозна вяра: религиозно грамотният човек не е непременно религиозно вярващ. Вярата е акт на свободната човешка воля. В нея никой няма право да се меси – свободата на съвестта и на избор е неприкосновена.

в)Религиозно неграмотният човек е срам за нацията.

г)Въпросът за религиозното образование е въпрос за националното достойнство на българина. И в западните страни има много атеисти, но те са религиозно грамотни хора. Когато се подеме разговор какво е вероизповеданието на българина, той не знае за какво става дума и гледа като втрещен; загубва и ума, и дума, и веднага си изгражда още един комплекс за малоценност. Наистина, би било много смешно, ако не беше трагично.

д)Министерството на образованието се готви да приеме вече подготвени образци на чужда на българския дух американска философско-религиозна система на обучение. Отново нихилистично отношение към родното ни образование, култура, традиции и национално самосъзнание.

2.Какво би могло да се направи в сферата на религиозното образование:

а)За задоволяването на религиозния глад в страната е целесъобразно да се въведе задължително православно вероучение в училищата. То не бива да е за сметка на другите вероизповедания. Те просто трябва да имат възможността (там където преобладават) да преподават според тяхното учение. Международният опит може да ни помогне – например Гърция. Толкова неща вземаме оттам. Защо да не вземем и нещо хубаво.

б)Да не се подценяват националните традиции! Ако се въведе чужда религиозно-философска образователна единица, как тогава биха могли българските деца да научат в какво са вярвали техните деди, защо са предпочитали да се жертват за вярата си, какво са защитавали? Може да се каже: от вероучението, което ще се въведе факултативно. Да! Обаче тук не трябва да се забравя, че то ще има мирогледен характер. То ще се занимава предимно с религиозни въпроси и ако не е задължително, много деца ще останат настрани от образователното му (именно образователното, а не веровото или мирогледно) значение.

в)Ясно е, че поради атеистическото възпитание много хора няма да допуснат децата си дори и до факултативно обучение по вероучение. Особено като се има предвид и изключително претоварената учебна програма. С идеята за въвеждане на факултативно религиозно образование Държавата сякаш иска да се освободи от всяка отговорност и да се извини като каже: „Ето, имате възможността да учите. Какво искате повече?“ Такова разбиране би било пилатовско измиване на ръцете. Трябва веднъж завинаги да се разбере, че изучаването на вероучение няма само чисто религиозно, но и национално значение.

г)Не бива да се пренебрегват наши добри традиции от миналото. Защо трябва да ги отхвърляме и да се кланяме пак (по навик ли?) на нещо съмнително, на чужди богове. Американската система е космополитна и тя отговаря на американския дух. От друга страна, като е космополитна, това не значи, че е най-добрата. Опити за космополитизъм, дори и в областта на религията, има още отпреди две хиляди години. Под слънцето няма нищо ново.

д)Да бъдат подпомагани всячески православните богословски факултети в СУ „Св. Климент Охридски“ и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

е)Да се помогне на Българската православна църква да открие собствени основни и средни училища по митрополии. Те няма да бъдат религиозни училища, ще бъдат издържани от митрополиите, като възпитанието на децата ще бъде в православен дух. Това е необходимо, защото в сегашната система на образование има обучение, но няма възпитание.

ж) Да се поведе жестока борба с порнографията, като тя бъде поставена на определените за целта места, както това отдавна са направили цивилизованите страни.

В. Елемент трети – Църква и Войска

1. Непосредствено производен от първите два.

а)Във войска, в която има различни изповедания, потенциално са заложени конфликти на верова основа.

б)Каква войска ще е това? Във войската е събран цветът на нацията. Там патриотичният дух трябва да е най-висок.

в)Кое ще е обединителното звено? Етническият елемент! Но при промяна на вярата и той е готов да се промени. Пример:

*мюсюлманското население, което е вече с турско национално съзнание – който приема исляма, се чувства повече турчин;

*който приема протестантизма, му е по-приятно да се чувства американец, англичанин или немец, но по-малко българин.

2. Необходими заключения:

а) За заздравяване на положението, във войската трябва да се проучи и възстанови старата практика – да има полкови свещеници.

б)Това не трябва да означава, че войниците ще имат задължения към свещеника. Той ще бъде само възможност за тези, които вярват, да задоволяват духовните си нужди.

в)Полковите свещеници трябва да се назначават след щателна проверка на личностните и духовните им качества.

г)Необходимо е във войската да се разпространява религиозно-патриотична литература. Поради липса на реакция в казармите и най-вече във военните училища проникват различни секти, които в повечето случаи носят дух на фанатизъм – даже такива, които заклеймяват и докосването на оръжие.

д)Необходимо е офицерският състав да получи определена религиозна грамотност. Това би помогнало офицерите по-добре да разбират психологията и реакциите на войниците, които са религиозни.

Определено трябва занапред на Църквата да се гледа сериозно и тя да бъде осъзната като основен елемент от националната сигурност на страната. Имаме такова богато наследство от миналото. Загърбваме го и отново протягаме просешка десница към кого ли не. Докога? Отново плачем за милостиня, когато богатството е у нас. Съвсем очевидно е, че търсим помощ и то не от къде да е, а отвъд океана. Отново се продаваме. Купуват ни с мъниста, а това е под достойнството на българина! Досега се кланяхме на руснаците, сега на американците. А можем да печелим и от едните, и от другите – от двата центъра, но с умна политика: от едните – духовна култура, а от другите – материални богатства. Така се получава синтез на тези два центъра, който ще ни обогати от всяка гледна точка. Отричането от тях или даване предпочитание само на единия ще е груба грешка. Досега следвахме този път – прилепвахме се към единия, като му се отдавахме докрай, и губехме.

Не трябва да се изпуска от внимание, че в бъдеще, поради политическото и икономическото развитие на света, националните, физическите граници ще имат все по-малко значение. Но това не значи, че народите ще трябва да се размият, претопят един в друг и да изчезнат, да образуват една сива безцветна маса. Напротив, границите няма да изчезнат – те ще се преобразуват. Те вече ще бъдат по-малко икономически и политически, а повече културни и духовни. Ако искаме да оцелеем като народ и да не бъдем претопени, трябва още отсега да поставим основите на тези граници. Ако претендираме да влезем в Европа, то трябва да го направим с достойнство, а не обезличени, като епигони, които са се отказали от своето; които са продали духовното си първородство за паница леща. Ако искаме да влезем в Европа, това ще трябва да стане през вратите на нашата национална вяра. Иначе, ако ѝ изменим, ще ни приемат като народ втора категория и няма да просъществуваме дълго.

Св. Григорий Нисийски беше казал още в зората на християнството: „Чрез познанието се ражда любовта“; нашият сънародник и голям родолюбец Алеко ни съветва: „Опознай родината, за да я обикнеш“, а днес бихме могли да парафразираме: „Опознай вярата си, за да те обикне Бог и да не се срамуваш, че си българин!“

Изводът следователно е: ако допуснем духовна и религиозна анархия в страната, след себе си тя ще доведе социална и политическа анархия – до изчезването ни от лицето на Европа.

____________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1994, кн. 10, с. 8-20. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът Димитър Попмаринов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fW3