Иван Ж. Димитров

One is your Teacher – Christ

(The Names of Jesus Christ in the New Testament Books)

Ivan Zhelev Dimitrov

Abstract

In the vocabulary of the today’s Orthodox Christians, the personal name of the Savior Jesus is usually accompanied by one or two other definitions. It is called and spelled Jesus Christ, Lord Jesus or Lord Jesus Christ. The definitions God-man and Teacher are used less often, according to the context. In the New Testament Greek text there are three words that are used with a similar meaning and are related to the teaching activity of Christ: διδάσκαλος (rabbi), καθηγητής ἐπιστάτης.  The nicknames of Jesus Christ in the New Testament books are numerous and varied. All of them have to do with His divine-human personality and His saving activity. But here we focused more on those of them that are related to His teaching activity. He gave this teaching activity as a binding covenant to His disciples and followers (Matt. 28:19-20).

***

Всеки християнин е чувал думите на Иисус Христос: „А вие недейте се нарича учители, защото един е вашият учител – Христос“ (Мат. 23:8). Те са повеля, отправена от Спасителя към Неговите ученици. А когато има ученици, има и учител. Христос обаче изтъква, че единственият Учител с главна буква и с главна роля е Самият Той.

Християните вярваме в Спасителя Иисус и Го изповядваме (приемаме и признаваме) за Богочовек, въплътен Бог Син, Който живял на земята, поучавал, вършил чудеса и накрая дал живота Си, за да изкупи греховете на цялото човечество. В книгите на Новия Завет Той е определян освен с личното име Иисус още с прозвищата Месия или съответно на гръцки Христос, с Учител, включително и с еврейското съответствие рави, равуни[1], Наставник, Господ, Син Давидов, Син човешки[2]. В евангелията обикновено се употребява личното име на Спасителя[3] – Иисус, дадено Му при именуването на осмия ден от раждането според указанието от ангела, който съобщил на св. Йосиф Обручник: „ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му“ (Мат. 1:21).

В днешната словоупотреба на православните християни личното име на Спасителя Иисус обикновено се придружава от още едно или две определения. Казва се и се пише Иисус Христос, Господ Иисус или Господ Иисус Христос. По-рядко се употребяват определенията Богочовек[4] и Учител, според контекста, т. е. според съдържанието на мисълта, която говорещият или пишещият развива.

По-нататък ще бъде разгледано предимно определението за Иисус Христос като учител. То е било сравнително често прилагано към Неговата личност както от страна на учениците Му, така и от различни хора, които Го наричали учител.

Учителната дейност е естествена и присъща на Иисус Христос, въплътения Божи Син, Който дойде на земята, за да ни даде откровението и да ни научи на Божия закон[5]. Сам Той се определя като Учител, когато на така наречената тайна вечеря[6] казва на учениците Си: „Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму“ (Йоан 13:13-14). Както се вижда и от тези думи на Иисус Христос, избраните от Него дванадесет последователи, които Сам Той нарекъл и Свои апостоли, тоест пратеници (вж. Лука 6:13), Го наричали учител. Те тръгнали с Христос след Неговия избор и призив към всеки един от тях, защото имали духовни търсения и силна жажда да научат нещо повече за очаквания от целия еврейски народ Спасител (Месия[7]).

Възвишените истини за Божията воля, за същността и смисъла на живота, за правилата на поведение на хората, за промисъла на Бога относно нашето добруване в земния живот и в Неговото небесно царство са дадени от боговдъхновените писатели както в старозаветните, така и в новозаветните книги на Библията. В последните основно място и главна тежест има учението на Самия Христос. А Неговата дейност на Учител е в изпълнение на Божието обещание към Моисей: „Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам“ (Втор. 18:18). Затова и Иисус Христос казва: „Учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил; …и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света…, и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря“ (Йоан 7:16; 8:26, 28).

По-голямата част от Своята дейност Иисус Христос е посветил на поучения към последователите Си и към множеството народ, като с думи и дела ги учил на благовестието за спасението. Прочутата Му проповед на планината (Мат. 5-7 гл.) е прекрасен и неизчерпаем образец на обучение в нравствените начала. А от беседата на Спасителя с жената в Самария при кладенеца на патриарх Яков се вижда, че тази самарянска жена е очаквала от Христос правилното учение по важни въпроси на вярата в единия истински Бог и очаквания Месия (Христос[8]). На нейното очакване Учителят открито отговорил, че Той е Месия: „Аз съм, Който говоря с тебе“ (Йоан 4:26). В описанието на този случай и този разговор намираме и друго. Когато учениците предложили на Учителя си да се нахрани, Той отвърнал, че Неговото поучение, което слушателите приемали като духовна храна, било и за Самия Иисус по-важно от всяка веществена храна (ст. 31-34).

Като форма на поучение Спасителят най-често използва притчата – кратък измислен поучителен разказ, който предава възможни взаимоотношения [9]. Една картина от живота, едно събитие, някаква случка или обичай, дори птица или растение, или камък и всичко, което е свързано с човека или живота – бедност или богатство, раждане, сватба или смърт, обработване на земята, сеитба, урожай, жътва, складиране на житото, пари и лихви, и пр. дават повод на Учителя да предложи на слушателите Си поучение чрез притча. Така Той онагледява поуката, която желае да даде, и я прави разбираема и за учения, и за неукия. Използва и редица други, също обичайни, но понятни ораторски способи, за да убеди, да затрогне, да изобличи, да заклейми и да води слушателите към осъзнаване, изправяне и поемане по пътя на спасението. Цялата тази дейност на Иисус Христос съвсем естествено Му е спечелила названието Учител, с което се обръщат към Него почти всички, дори и противниците Му (вж. Мат. 12:38; 22:16, 24; Марк 12:19; Лука 11:45; 19:39; Йоан 8:4 и други).

В новозаветния гръцки текст има три думи, които се използват с подобно значение: διδάσκαλος (rabbi), καθηγητής, ἐπιστάτης. Първите две (διδάσκαλος и καθηγητής) са синоними[10], но имат различна етимология. А в третата (ἐπιστάτης) се има предвид преди всичко ръководене, наставляване или надзор, а не конкретно учителна дейност. За отбелязване е, че ἐπιστάτης е характерна дума за евангелист Лука, който единствен я употребява. Той обаче никога не използва думата рави (ῥαββί), употребявана обикновено като обръщение и затова превеждана като „Учителю“. Съответно пък ῥαββί най-често се среща у евангелист Йоан[11].

Според етимологията на ἐπιστάτης значението е „някой, който стои над нещо“, надзирава, наставлява, ръководи (стадо или пък деца и оттук може да означава също педагог, учител). Като определение за Иисус ἐπιστάτης се среща седем пъти в Евангелие според Лука (5:5; 8:24 – 2 пъти, 45; 9:33, 49; 17:13), но никъде другаде в Новия Завет. И винаги на български думата ἐπιστάτης е преведена „наставник“ (в синодния превод).

Интересно е обаче, че евангелист Лука влага думата ἐπιστάτης и в устата на апостола Йоан Зеведеев (по-късно наречен Богослов), който сам в евангелието си използва предимно ῥαββί (ῥαββουνί) наред с διδάσκαλος, но никога ἐπιστάτης. Ето мястото у Лука: Ἀποκριθεὶς δὲ ὁ Ἰωάννης εἶπεν· ἐπιστάτα, εἴδομέν τινα ἐπὶ τῷ ὀνόματί σου ἐκβάλλοντα δαιμόνια, καὶ ἐκωλύσαμεν αὐτόν, ὅτι οὐκ ἀκολουθεῖ μεθ᾿ ἡμῶν (А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас – 9:49). Явно евангелист Лука използва обичайните за своя речник понятия и ги приписва също и на други лица.

В българския синоден превод с наставник преводачите са предали и друго едно определение за Иисус Христос – καθηγητής, което означава водач, наставник, учител[12] (Мат. 23:10). То е от така наречените hapax legomena (от гръцкото ἅπαξ λεγόμενον – „само веднъж казано“) в гръцкия текст на Новия Завет[13].

Определението за Иисус Христос καθηγητής (учител) като рядка дума се среща само в Евангелие според Матей 23:10 (два пъти). Там в 8 и10 стих Спасителят съветва учениците Си да не се наричат учители и наставници, защото един е техният учител – Христос: ὑμεῖς δὲ μὴ κληθῆτε ραββί· εἷς γὰρ ὑμῶν ἐστιν ὁ διδάσκαλος, ὁ Χριστός·… μηδὲ κληθῆτε καθηγηταί· εἷς γὰρ ὑμῶν ἐστιν ὁ καθηγητής, ὁ Χριστός (А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос,… и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос). В това Свое наставление Иисус Христос учи апостолите Си да бъдат смирени, като избягват почетните названия, каквито безспорно са учител и наставник. Щом като са Негови ученици, те трябва да признават единствено Него за Учител и Наставник.

Тълкуватели обясняват думата καθηγητής на това място като „водач по пътя на спасението“, а такъв в абсолютен смисъл е само Иисус Христос, Който със словото на благовестието Си сочи на всички пътя на спасението и Сам е водачът ни по този път[14]. Евангелист Матей влага в устата на Спасителя последователно двете различни определения за учителското звание, затова още в старобългарските преводи са използвани различни думи: оучитель и наставникъ. Така остава и в съвременния ни език с редуването на учител (8 ст.) и наставник (10 ст.), като се смята, че има възходящо степенуване на тези определения[15].

Най-обичайната дума за учител в гръцкия език на Новия Завет е διδάσκαλος [16]. Тази дума се употребява десетки пъти в четирите евангелия, в Деяния апостолски и в апостолските послания. В близо половината от тези случаи думата е в звателен падеж и е употребена като обръщение към Иисус Христос, както и към св. Йоан Кръстител. Но в новозаветните книги тя се употребява и като название на особено служение в ранната Христова църква[17].

В евангелската ѝ словоупотреба гръцката дума διδάσκαλος предава арамейската дума rabbi, която, както се спомена, в някои от случаите е употребена в гръцката транскрипция ῥαββί и в някои случаи е пояснена.

В допълнение нека кажем няколко думи и за определението на Иисус като Помазаник (съответно Месия или Христос). Самата българска дума Помазаник е буквален превод на еврейската Mašíaḥ, в транскрипция Машиа(х), заета у наспрез гръцката ѝ транскрипция като Месия и използвана също в гръцкия й превод Христос (Χριστός). Помазаник не се среща в българския превод на Свещеното Писание, но се срещат думите Месия и Христос.

Трябва да се отбележи също, че думата Μεσσίας (Помазаник) не е засвидетелствана в превода на 70-те на Стария Завет, а в Новия Завет я намираме само в две места в Евангелието според Йоан – 1:41 и4:25.

Идеята за Божия помазаник е от псалмите и от книгата на пророк Исаия. В Исаия 61:1 пророкът пише: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница“ (в превода на 70-те има вариант на последните думи: и на слепи – проглеждане, съответно: Πνεῦμα Κυρίου ἐπ᾿ ἐμέ, οὗ εἵνεκεν ἔχρισέ με· εὐαγγελίσασθαι πτωχοῖς ἀπέσταλκέ με, ἰάσασθαι τοὺς συντετριμένους τὴν καρδίαν, κηρύξαι αἰχμαλώτοις ἄφεσιν καὶ τυφλοῖς ἀνάβλεψιν). Според свидетелството на евангелист Лука (Лука 4:18) тези пророчески думи прочел Сам Иисус при молитвено събрание в синагогата на градчето Назарет, където Той бил израсъл. Тук е използван глаголът помазвам, който синекдохично означава и „въвеждам някого в отговорно служение“. В еврейската история така били въвеждани в служба съдии[18], царе, пророци, първосвещеници.

Подобна словоупотреба се среща и в книга Деяния на светите апостоли. Например, иерусалимските християни в своя съвместна молитва цитират псаломските думи „защо се развълнуваха народите и людете замислиха суетни неща? Въстанаха царете земни и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“ (от Псалом 2:1-2). И след това продължават: „Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал“ (ἵνα τί ἐφρύαξαν ἔθνη καὶ λαοὶ ἐμελέτησαν κενά; παρέστησαν οἱ βασιλεῖς τῆς γῆς καὶ οἱ ἄρχοντες συνήχθησαν ἐπὶ τὸ αὐτὸ κατὰ τοῦ Κυρίου καὶ κατὰ τοῦ Χριστοῦ αὐτοῦ. συνήχθησαν γὰρ ἐπ᾿ ἀληθείας ἐπὶ τὸν ἅγιον παῖδά σου ᾿Ιησοῦν, ὃν ἔχρισας – Деян. 4:25-27). По-нататък в същата книга четем как св. апостол Петър в дома на стотника Корнилий в град Кесария Палестинска говори за помазването на „Иисус от Назарет“ за Неговото велико служение: „Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет“ (Ἰησοῦν τὸν ἀπὸ Ναζαρέθ, ὡς ἔχρισεν αὐτὸν ὁ θεὸς πνεύματι ἁγίῳ καὶ δυνάμει – Деян. 10:38).

Но както се каза по-горе, в гръцкия превод на старозаветните книги не се среща гръцката дума Месия(Μεσσίας), макар тя да е употребена в еврейския оригинал на тези книги. Просто седемдесетте преводачи са предали думата Месия/Помазаник в нейния гръцки вариант като Χριστός. А вече стана дума, че в гръцкия текст на Новия Завет Μεσσίας се среща само два пъти – на посочените две места в Евангелието от Йоан (1:41 и4:25). Ето местата:

– εὑρίσκει οὗτος πρῶτος τὸν ἀδελφὸν τὸν ἴδιον Σίμωνα καὶ λέγει αὐτῷ· εὑρήκαμεν τὸν Μεσσίαν· ὅ ἐστι μεθερμηνευόμενον Χριστός (той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия /което значи Христос/[19]);

– λέγει αὐτῷ ἡ γυνή· οἶδα ὅτι Μεσσίας ἔρχεται ὁ λεγόμενος Χριστός· ὅταν ἔλθῃ ἐκεῖνος, ἀναγγελεῖ ἡμῖν πάντα (казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести).

И на двете места у евангелист Йоан думата Μεσσίας е преведена като Χριστός, вероятно защото за повечето от читателите на това евангелие еврейската дума Μεσσίας не е била позната[20] или поне не е била в употреба за разлика от гръцката Χριστός. Трябва да се има предвид и фактът, че още в средата на I-ви век последователите на Иисус Христос в Антиохия започнали да се наричат християни, както свидетелства авторът на Деяния апостолски[21] (11:26). Това показва, че името (или по-скоро прозвището) Христос е било най-употребяваното за Учителя и Спасителя Иисус.

В заключение пак ще изтъкнем, че прозвищата на Иисус Христос в новозаветните книги са много на брой и разнообразни. Всички те имат отношение към Неговата богочовешка личност и спасителната Му дейност. Но тук се спряхме повече на онези от тях, които са свързани с учителната Му дейност. Тази учителна дейност Той е предал като задължаващ завет и на Своите ученици и последователи (Мат. 28:19-20). Каквито сме и ние, християните.

_____________________________________________

*Публикувано в SLAVIA ORTHODOXA AND BALKANIA ORTHODOXA ѽ Ѫ ΣΛΑΒΙΚΗ ΚΑΙ ΒΑΛΚΑΝΙΚΗ ΟΡΘΟΔΟΞΙΑ ΑΦΙΕΡΩΜΑ ΣΤΟΝ ΚΑΘΗΓΗΤΗ ΚΩΝΣΤΑΝΤΙΝΟ Γ. ΝΙΧΩΡΙΤΗ ΕΠΙΜΕΛΕΙΑ: Μαριαλένα Καραμούζη, Νικόλαος Κουτσουπιάς, Χριστίνα Μάρκου, Αθανάσιος Στογιαννίδης, ΕΚΔΟΤΙΚΟΣ ΟΙΚΟΣ Κ. & Μ. ΣΤΑΜΟΥΛΗ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2024, σ. 239-246. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. В Марк 10:51 се казва: καὶ ἀποκριθεὶς λέγει αὐτῷ ὁ Ἰησοῦς· τί σοι θέλεις ποιήσω; ὁ δὲ τυφλὸς εἶπεν αὐτῷ· ῥαββουνί, ἵνα ἀναβλέψω (И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!). В българския синоден превод на този стих думата ῥαββουνί (равуни) е предадена с „Учителю“. Думата се среща и на другото място, в Йоан 20:16, където четем: λέγει αὐτῇ ὁ Ἰησοῦς· Μαρία. στραφεῖσα ἐκείνη λέγει αὐτῷ· ῥαββουνί, ὃ λέγεται, διδάσκαλε (Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: Равуни!, което значи Учителю). На това място обаче българските преводачи в началото на 20 век са запазили думата ῥαββουνί в нейната еврейска (арамейска) форма, в гръцкото ѝ звучене. А преводът „Учителю“ е пояснение на автора на евангелието или на по-късен преписвач или редактор на текста.

[2]. Не се посочват тук недобронамерени определения за Иисус Христос от противниците Му.

[3]. Определението на Иисус Христос като Спасител е значително разпространено в езика на християните, още повече то идва от новозаветните книги. Определението Спасител (Σωτήρ), както и понятието спасение (σωτηρία), и прилагателното спасителен (σωτήριος) се използват от евангелистите Лука и Йоан и от авторите на някои от апостолските послания. Но заслужава да се отбележи, че тези три думи не се срещат у евангелистите Матей и Марк.

[4]. Определението за въплътения Божи Син като Богочовек не се среща в Новия Завет. То е плод на богословско творчество от средните векове.

[5]. Това е една от страните на Неговото трояко служение като Пророк (даващ откровение), Първосвещеник (принасящ не друга някаква жертва, а Сам Себе Си) и Цар (като Творец и Владика, Господ).

[6]. Названието на тази последна вечеря на Иисус Христос с учениците Му като „тайна вечеря“ не е дадено от евангелистите, които я описват само като вечеря в деня преди юдейската пасхална вечеря. То е дадено по-късно и се дължи на установяването по време на вечерята на тайнството света евхаристия. В някои християнски традиции тази вечеря се нарича просто „последна вечеря“ или „Господна вечеря“.

[7]. За това прозвище на Иисус вж. последната част на тази статия.

[8]. Същото се наблюдава и в беседата на Иисус Христос с Никодим в Йоан 3 глава.

[9]. За разлика от баснята, която също е кратък измислен поучителен разказ, но предава неосъществими в действителния живот отношения.

[10]. Това е посочил още средновековният тълкувател Евтимий Зигавин, вж. Εὐθύμιος ὁ Ζυγαβηνος. Τὸ κατὰ Ματθαῖον Εὐαγγέλιον. PG 129, 592. Вж. също Π. Τρεμπέλας. Ὑπόμνημα εἰς τὸ κατὰ Ματθαῖον Εὐαγγέλιον. Ἀθῆναι 1958, σ. 422-423.

[11]. В Евангелие според Йоан се среща общо осем пъти формата ῥαββί (Йоан 1:38, 49; 3:2, 26 – за св. Йоан Кръстител; 4:31; 6:25; 9:2; 11:8) и един път ῥαββουνί (Йоан 20:16). При първата по ред употреба на ῥαββί и при първата (всъщност и единствена) употреба на ῥαββουνί и на двете места в гръцкия текст думите са пояснени с „което значи учителю“. Предполага се, че този превод е на по-късен преписвач или редактор, а не на автора на евангелието. В няколкото случая на употреба на ῥαββί и на ῥαββουνί в евангелията според Матей и според Марк думата е оставена непреведена.

[12]. В съвременния гръцки език думата се употребява за учител в гимназия (7-9 клас) или в лицей (10-12 клас), както и за професор в университет.

[13]. Те са значително число – общо 1939 в гръцкия текст на 27-те книги на Новия Завет, в който има общо 5436 думи. Иначе казано, 36% от думите се срещат само веднъж в новозаветните книги. Всъщност в Мат. 23:10 думата е употребена два пъти, но в различни форми: първо в множествено (καθηγηταί) за учениците и сетне в единствено число (καθηγητής) за Христос.

[14]. Ν. Δαμαλάς. Ἑρμηνεία εἰς τὴν Καινὴν Διαθήκην. Τ. Β. Ἀθῆναι 1892, σ. 234.

[15]. Това е посочил още J. A. Bengel. Gnomon Novi Testamenti. Tubingae, 1855³, p. 131.

[16]. Заимствана е и в българския език като „даскал“.

[17]. „И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици“ (1 Коринтяни 12:28; срв. Ефесяни 4:11).

[18]. Върховни политически и военни водачи на еврейския народ след смъртта на Иисус Навин и преди царския период от историята му, започнал с помазването на Саул за цар. По-известни съдии са Готониил, Варак, Гедеон, Йефтай, Самсон. Дейността на съдиите е описана в старозаветната книга Съдии израилеви.

[19]. Пояснителните думи „което значи Христос“ не са на говорещия (апостол Андрей), а са пояснение било от автора, било от по-късен преписвач (редактор) и затова българските преводачи са ги поставили в скоби. Прави впечатление също, че тези преводи на имена и прозвища се срещат най-много в Евангелието според Йоан (Йоан 1:38, 41, 42; 20:16).

[20]. Според F. Godet „преводът с Христос отново предполага читатели гърци“ (F. Godet. Commentaire sur l’évangile de saint Jean, T. 1, Paris 1864, p. 321). Тук бихме уточнили, че под „гърци“ Ф. Годе разбира „читатели, които говорят гръцки“.

[21]. „И първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“ (11:26). За отбелязване е, че на гръцки думата ученик μαθητής е от корена на глагола μανθάνω (уча), различен от глагола διδάσκω, от който произлиза думата διδάσκαλος (учител).

Изображения: авторът Иван Ж. Димитров. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-euv