Христо Н. Гяуров

„Блажен си Ти, Симоне, син Ионин^:– казал Спасителят на апостол Петър след не­говото изповедание, – защото не плът и кръв (σάρξ καί αίμα) ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата“ (Матей 16:17). Апостол Петър бил син на Иона (срв. Иоан 1:42); името Иона произлиза от името Иоан[9]. Иисус Хрис­тос облажава апостол Петър за неговото изповедание, което е израз на неговата гореща и твърда вяра в Христа като истински единороден Син на Бога Отца, като второ Лице на Света Троица. Според думите на Иисус Христос, изповедание­то на апостол Петър не било негово соб­ствено дело, а му било дадено, било му открито от Бога Отца – „защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата“. Как ще трябва да бъдат разбирани тези думи на Иисус Христос? Както бе изтък­нато по-горе, изповеданието на апостол Петър е израз на неговата гореща и твърда вяра в Иисус Христос като Син Божи; значи, то е дело на неговата вяра. Религиозната вяра пък е дело не на опита, на разума; тя се добива не чрез из­следването на материалния мир – това изследване може само да я подкрепи, да стане причина тя да се събуди и развие у човека, ако е била задрямала у него (вж. Римляни 1:20). Вярата е дело на духовната природа у човека, създадена от Бога; значи, в известно отношение тя може да бъде считана за дело на Бога. Бог може да засили и усъвършенства вярата у човека, когато той се обърне с молитва към Него. Когато Христос казал на бащата на момчето, обхващано по новолуние от бяс: „ако можеш да повярваш, всич­ко е възможно за вярващия“, – той веднага извикал и със сълзи казал: „вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“ (Марк 9:23-24). Самите апосто­ли на Христа се обърнали към Него със следната молба: „усили у нас вя­рата“ (Лука 17:5). Непосредствено след това Той им казал: „да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да ка­жете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послу­шала“ (Лука 17:6). От гореприведените места се вижда ясно, че вярата у чо­века може да бъде усилена и усъвършенствана от Бога. Апостол Петър се е обръщал с молитва към Бога, и Той е усилил вярата у него, открил му да из­повяда своята вяра в Иисус Христос като Син Божи. С такава молитва се обръщали към Бога и другите апос­толи. Изразът „плът и кръв – σάρξ καί αίμα“, е библейски; среща се в Стария и на няколко места в Новия Завет (Матей 16:17; Иоан 1:13, 1 Коринтяни 15:50; Галатяни 1:16; Ефесяни 6:12; Евреи 2:14). Чрез този израз се обозначава телесното, про­тивоположното на духовното. Апостол Пе­тър стигнал до своето изповедание не чрез опита, не чрез опитно изслед­ване, а по духовен път, чрез вярата, подкрепена и усилена у него от Бога Отца.

„Ти си Петър (Πέτρος – камък) – ка­зал Иисус Христос на апостол Петър след неговото изповедание, – и на тоя камък (επί ταύτη τή πέτρα) ще съградя (οίκοδομήσω) църквата Си и портите адови (πύλαι άδου) няма да ѝ надделеят“(Матей 16:18). Не трябва да се прокарва разлика между употребените тук гръцки думи Πέτρος и πέτρα, защото и двете имат едно и също значение, и защото, като казва: „и на тоя камък – επί ταύτη τή πέτρα“, Иисус Христос има предвид и употре­бената от Него първа дума – Πέτρος. В какъв смисъл Христос нарича тук апостол Петър „камък“? Като се вземе пред­вид обстоятелството, изтъкнато по-горе, че изповеданието на апостол Петър е израз на неговата гореща и твърда вяра (под­крепена и усилена от Бога Отца) в Ии­сус Христос като Син Божи, може с основание да се приеме, че в Матей 16:18 Христос нарича апостол Петър „камък“ поради горещата му и твърда вяра и че не върху самия апостол Петър, а върху неговата вяра Той ще съгради Своята Църква. В службата на апостол Петър и апостол Павел (29 юни стар стил) и в тази на два­надесетте апостоли (30 юни стар стил) апостол Петър е наречен „камък на вярата – камень веры“. Такава вяра са имали и другите апостоли, такава вяра ще имат и всички бъдещи истински членове на Христовата Църква. От само себе си се разбира, че, ако тази вяра изчезне у членовете на Христовата Църква, са­мата тази Църква ще престане да съ­ществува. Тази вяра пък никога няма да изчезне, защото е вяра в Сина Бо­жи и тя ще бъде подкрепяна и усил­вана от Бога Отца. Като разширява обема на вярата, като разбира под нея истините на вярата – богословските ис­тини или богословието изобщо, св. Иоан Дамаскин в третата песен на своя канон на апостол Петър казва: „на камени твоего богословiя водрузи Владыка Iисусъ церковь непреклонну, в нейже тя, апос­толе Петре, славим“. За доказателство на това, че под „камък“ в Матей 16:18 ще трябва да се разбира вярата в Ии­сус Христос като Син Божи, може да послужи отговорът, който апостол Петър дал от името на всички апостоли през време на беседата на Христа за небесния (евхаристичния) хляб. „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за ве­чен живот и ние повярвахме (ημείς πεπιστεΰκαμεν) и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий“ (Иоан 6:68-69). Този отговор, както бе вече изтъкнато, апостол Петър дал преди своето изповедание в околността на Кесария Филипова. Не може да има никакъв спор за това, че тук апостол Петър говори от името на всички апостоли, защото казва: „ние повярвахме – ημείς πεπιστεΰκαμεν“. Както думите на апостол Петър в този негов отговор: „Ти си Христос, Синът на Бога Живий – Σύ εί ό Χριστός, ο Υίός τού Θεού τού Ζώντος“, – са израз не само на неговата вяра, но и на вя­рата на всички апостоли, така също и дословно същите негови думи (Σύ εί ό Χριστός, ο Υίός τού Θεού τού Ζώντος“) в из­поведанието му в околността на Кеса­рия Филипова, станало в по-късно вре­ме, трябва по необходимост да бъдат признати за израз както на неговата лична вяра, така и на вярата на всички апостоли в Иисус Христос като Син Божи.

И мнозина древни църковни писатели приемат, че в Матей 16:16 Христос на­рича апостол Петър „камък“ заради него­вата гореща и силна вяра и че не върху самия апостол Петър, а върху вярата в Иисус Христос като Син Божи, ще съгради Христос Своята църква. „Следовател­но – казва св. Амвросий Медиолански – вярата е основата на църквата; защото не за плътта, а за вярата на Петър било казано от Господа, че адовите врата няма да надделеят на вярата“ (De incarnatione, с. 5). Подобно обяснение на Христовите думи в Матей 16:18 дава и блажени Августин: „върху този камък ще съградя; върху вярата, която изповяд­ваш; върху това, което ти каза: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ – върху това ще съградя църквата Си“ (Sermo 295 – Migne PL, 38, 1349). Като привежда думите на Иисус Христос: „и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си“ – св. Иоан Златоуст непосредствено обя­снява: „с тези думи Господ показва, че отсега мнозина ще повярват, ободрява духа на Петър и го прави пастир“ (Тълкувание на евангелието от Матей, беседа 54, 2). От ду­мите на св. Иоан Златоуст „отсега мнозина ще повярват“ може да се за­ключи, че както апостол Петър бил повяр­вал в Иисус Христос като Син Божи, също така и мнозина други християни щели така да повярват, и върху тази именно вяра Иисус Христос щял да съ­гради Своята Църква.

„И портите адови (πύλαι άδου) няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:18). В древно време, когато градовете се ограждали със стени, вратите на тези стени се считали за най-важното място; те се силно укрепявали и във време на на­падение особено зорко се охранявали. Поради това вратите на града се счи­тали (в Палестина и други някои стра­ни) като символ на мощ, на сила. Под израза „портите адови“ ще трябва да се разбира мощта, силата на ада. Значи, и мощта, силата на ада не ще може да съкруши съградената от Госпо­д Иисус Христос църква върху вяра­та в Него като Син Божи.

Единствената основа, върху която е съградена Христовата църква, е Сам Господ Иисус Христос. Друга основа ня­ма. Това много ясно изтъква апостол Павел в първото си послание до Коринтяните, като казва: „друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос“ (1 Коринтяни 3:11). Христовите апостоли могат да бъдат считани само за стълбове в църквата, закрепени върху тази основа. За таки­ва стълбове били считани, например, апостолите Яков, Кифа и Иоан: „като узнаха за дадената ми благодат – пише апостол Павел на галатяните, – Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общува­не“ (Галатяни 2:9). Иисус Христос е крайъгълният камък, върху който е изградена Неговата Църква, „върху Който – пише апостол Павел на ефесяните – цялото зда­ние, стройно сглобено, възрастя в храм свет чрез Господа, върху Който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа“ (Ефесяни 2:21-22; срв. 1 Петр. 2:3, 6-8). Апостол Павел пише също на ефесяните: „и тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвър­дихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисус Христос за крайъгълен камък“ (Ефесяни 2:19-20). Апостол Павел тук говори за основата на апостолите, като под тази основа разбира учението или преданието на апостолите, което те получили непо­средствено от Христа. В символа на вярата църквата е наречена „апостол­ска“, тъй като в нея се пази това именно учение или предание на светите апостоли.

„И ще ти дам ключовете на царство­то небесно – казва накрая Иисус Хри­стос на апостол Петър след неговото изпо­ведание, – и каквото свържеш на земя­та, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 16:19). Не само на апостол Петър дал Иисус Хри­стос правото „да свързва и да развърз­ва“; такова право той дал и на всички други апостоли. През време на послед­ното Си пребиваване в Капернаум Иисус Христос казал на Своите апосто­ли: истина ви казвам: каквото свър­жете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земя­та, ще бъде развързано на небето“ (Матей 18:18). Когато възкръсналият Спасител се явил на апостолите Си в неделя вечерта – в първия ден след възкресението Си, Той им казал: „Прие­мете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан 20:22-23). Като се вземе предвид обстоятелството, че Иисус Христос дал право на всички апостоли да свързват и развързват, да прощават грехове или да задържат, ще трябва под ключове на Царството небесно да се разбират не действително ключове от вратите на царството небесно, а символично – пра­вото за пускане в царството небесно, като се прощават греховете, или за непускане в него, като се задържат, тоест не се прощават греховете. В такъв сим­воличен смисъл ключовете на царство­то небесно били дадени не само на апостол Петър, но и на всички други апо­столи. Такова обяснение дават и мно­зина древни църковни писатели. „Нима също само на единия Петър – пита Ориген – били дадени от Господа клю­човете на царството небесно, а никой друг от блажените (апостоли) не ги получил?“[10] И св. Иоан Златоуст приема, че ключовете на царството небесно били дадени на всички апостоли, а чрез тях – и на техните приемници, на па­стирите в Христовата църква. „С каква също цел – пита той – Христос им (на пастирите в църквата – бележка наша) поверил и ключовете? Ако, наистина, те няма да съдят, няма да имат и никаква важ­ност и, следователно, напразно са по­лучили власт да свързват и развързват“ (Тълкувание на евангелието от Матей, беседа 23, 1).

След възкресението Си Иисус Хри­стос се явил за пръв път на Мария Маг­далина, а след това – на жените-мироносици. Когато двамата ученици, на кои­то Иисус Христос се явил след възкре­сението Си по пътя за Емаус, се вър­нали в Иерусалим, намерили събрани единадесетте и онези, които били с тях, „да казват, че Господ наистина възкръс­нал и се явил на Симона“ (Лука 24:33). Няма сведение за това, как и в какво време било станало това явяване на възкръсналия Иисус Христос. След като се явил на учениците Си в отсъствието на апостол Тома, а после в негово присъст­вие, Спасителят се явил за трети път на седем Свои ученици на брега на Тивериадското море. Между тези ученици бил и апостол Петър. Учениците били през нощта на лов за риба. Когато се разсъмнало, Христос застанал на брега, учениците отначало не го познали; ученикът, когото Христос обичал, – апостол Иоан Богослов, познал Христа и ка­зал на апостол Петър: „Господ е“ (Иоан 21:7). Като чул това, апостол Петър препасал дре­хата си (защото бил гол) и се хвърлил в морето. Другите ученици преплували до брега с кораб (били далеч от брега на около двеста лакти) Когато излезли на брега, видели накладен огън и на него турена риба и хляб. Обстоятел­ството, при което Иисус Христос се явил тук на седемте Свои ученици, би­ло почти същото, каквото било онова, когато апостол Петър при запален огън в двора на Каифа три пъти се отрекъл от Христа. При такова едно обстоятел­ство Иисус Христос запитал три пъти anостол Петър, дали Го обича. „Симоне Ионин – запитал Той пръв път, – любиш ли (αγαπάς) Ме повече, отколкото тия?“ Апостол Петър му отговорил:„да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам (φιλώ)“. Иисус Христос му казал: „паси Моите агънца (βόσκε τά αρνία Mou)“. Втори път запи­тал Христос апостол Петър: „Симоне Ионин, любиш ли (αγαπάς) Ме?“ Апостол Петър дал същия отговор: „да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам (φιλώ)“. Христос му казал: „паси Моите овци (ποίμαινε τά πρόβατά Μου)“. Трети път запитал Господ апостол Пе­тър: „Симоне Ионин, обичаш ли (φιλείς) Ме?“ Този път апостол Петър се натъжил, задето трети път Господ му казал: „обичаш ли (φιλείς) Ме?“ и отговорил: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам (φιλώ)“. Иисус Христос Му казал: „паси Моите овци (βόσκε τά πρόβατά Μου)“ – Иоан 21:15-17.

Някои екзегети, като взимат под вни­мание различната употреба тук на гла­голите αγαπάω и φιλέω, на βόσκω и ποιμαίνω, правят различни заключения от тази употреба. Няма нужда да се правят такива заключения, защото няма съще­ствена разлика тук при употребата на тези глаголи. Основното значение на глаголите αγαπάω и φιλέω е „обичам, любя“; основното значение пък на гла­голите βόσκω и ποιμαίνω е „пася (ня­кого)“. Също така не трябва да се правят разни заключения от употребата на думите „агънца – αρνία“ и „овци – πρόβατά“. Под „агънца“ и „овци“ тук се разбират разните членове на Хри­стовата църква – деца, мъже и жени, старци и така нататък. В Своята притча за до­брия пастир Иисус Христос разбира под думата „овци“ членовете на Своята Църква: „имам и други овци – казва Той, – които не са от тая кошара, и тях ще трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир“ (Иоан 10:16).

От обстоятелството, при което ста­нало явяването на възкръсналия Иисус Христос пред седемте Негови ученици при Тивериадското езеро, а също така и от трикратното запитване на апостол Пет­ър се вижда, че Христос е искал да възстанови апостол Петър в апостолското му  достойнство, изгубено след трикрат­ното му отричане от Него, и да му даде право да пасе членовете на Неговата Църква. Такова мнение изказват също мнозина древни църковни писатели. „Не се огорчавай, апостоле (Петре) – обяс­нява блажени Августин, – отговори веднъж, отговори втори път, отговори трети път. Нека трикратно да победи из­поведанието на любовта, тъй като трикратно е била победена в страх надменността. Трикратно трябва да се развърже това, което ти си свързал трикратно“ (Sermo 295, – Migne PL, 38, 1350). И св. Григорий Богослов каз­ва, като се обръща към еретика Но­ват: „Нима ти не приемаш великия Петър, с когото се е случило през вре­ме на спасителното (Христово – бележката наша) страдание, нещо човешко ? Не го ли приел Сам Иисус с трикратното питане и изповядване, не се ли излекувал той от трикратното отричане?“ (Беседа 39,13, – Migne РG, 36, 356). В своя канон на апостол Петър (седма песен) св. Иоан Дамаскин казва: „твое трикратное, еже прежде страсти, изцеляя отверженiе Владыка, трикратнымъ, боговЪщаннымъ, Петре, вопрошениемъ, утверждаетъ любовь“. Не само на апостол Петър е било дадено право да пасе църковното стадо; такова право било дадено и на другите апостоли, а чрез тях и на техните приемници – презви­терите (епископите): „Внимавайте, про­чее, върху себе си и върху цялото ста­до – казва апостол Павел на повиканите от него в Милит ефески църковни пресвитери, – сред което Дух Светий ви е по­ставил епископи, да пасете (ποιμάινειν) цър­квата на Господа и Бога, която Той Си придоби със Своята кръв“ (Деяния на светите апостоли 20:28).

След като бил възстановен в апостол­ското си достойнство, апостол Петър си въз­върнал правото да върши това, което могъл и трябвало да върши един апостол. По такъв начин той е могъл вече да изпълни поръчението на Иисус Христос, отправено към него преди трикратното му отричане. „Аз се молих за тебе – казал Христос на апостол Петър – да не оскъднее вярата ти: и ти някогаш (ποτέ), кога се обърнеш (επιστρέψας), утвърди (στήριξον) братята си (τούς αδελφούς σου)“ (Лука 22:32). С думите Си: „кога се обърнеш!“, Иисус Христос недвусмислено указва на времето, когато апостол Петър ще измие петното, получено поради трикратното му отричане, и ще си въз­върне апостолското достойнство. Иисус Христос му поръчва, след като бъде възстановен в апостолското си достойн­ство, да утвърди „братята си“. Тук под думите „братята си“ не трябва да се разбират другите апостоли – братя на апостол Петър, както обясняват католи­ческите богослови, а трябва да се раз­бират повярвали в Христа братя-христия­ни; Спасителят поръчва на апостол Петър да затвърди вярата у тях. Няма нужда да се доказва това, тъй като в Новия Завет има извънредно много примери, от които се вижда, че под „брат“ или „братя“ ще трябва да се разбират вяр­ващи, християни, членове на Христовата църква или изобщо човеци. „Всеки, който се гневи на брата си без причи­на – казва Господ – виновен ще бъде пред съда“ (Матей 5:22а; срв. Матей 5:22Б; 5:23, 24, 47; 7:3, 4, 5 и други). „Ако съгреши против тебе брат ти – казва също Иисус Христос – смъмрѝ го и, ако се покае, прости му“ (Лука 17:3). Сам апостол Петър казва на Иисус Христос: „Господи колко пъти да прощавам на брата си, кога съгреши против мене?“ (Матей 18:21).  „Мъже братя“ – казва апостол Петър на участващите в събра­нието (състоящо се от около сто и двадесет души) при избирането на апостол Матия на мястото на отпадналия Юда Искариот (Деяния на светите апостоли 1:16). С такива думи той се обръща и към онези, които слу­шали речта му след слизането на Дух Свети (Деяния на светите апостоли 2:29); слушащите речта му след изцеряването на хромия при Красните врата на храма той нарича „братя“ (Деяния на светите апостоли 3:17). „Затова, братя, още повече залягайте да уякчите ва­шето звание и избор“ – пише апостол Петър на читателите на второто му посла­ние (1:10). В Новия Завет се прокарва дори разлика между апостоли и братя. „Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие“, – пише евангелист Лука, след като разказва за покръстването на стотника Корнилий (Деяния на светите апостоли 11:1). Апостолите и пресвитерите с цялата църква, участващи в Апостолския събор в Иерусадим, в приветствието на писмото си до християните в Антиохия, Сирия и Киликия, пишат: „от апостолите, прес­витерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Ки­ликия“ (Деяния на светите апостоли 15:23).

И на четирите места в Новия Завет (Матей 10:2-4; Марк 3:16-19; Лука 6:14-16; Деяния на светите апостоли 1:13), дето се изброя­ват дванадесетте апостоли Христови, апостол Петър е поставен на първо място; в околността на Кесария Филипова и през време на беседата на Христа за небесния (евхаристичния) хляб той дал отговор от името на апостолите; той държал реч на събранието при изби­рането на апостол Матия на мястото на Юда Искариот; той държал реч също след слизането на Дух Свети и след изцеряването на хромия при Красните врати на храма; пръв той говорил на апостолския събор в Иерусалим. От всичко това се вижда, че апостол Петър е бил измежду апостолите пръв по чест и достойнство. „Никой не отрича то­ва – казва руският богослов Авдий Востоков, – че апостол Петър бил пръв измеж­ду апостолите. Такова първенство – по думите на блажени Августин и на св. Кирил Александрийски – апостол Петър придобил със своята ревност, пламенна любов и преданост към Иисус Христос, също и с необикновените си подвизи в апостолското звание“[11]. Това се приз­нава и от Православната църква, която нарича апостол Петър „първовърховен апо­стол“; тя обаче нарича така и апостол Павел. В службата на апостол Петър и апостол Павел, извършвана на 29 юни стар стил, в минея стои надписът: „святыхъ славныхъ и всехвальныхъ и первоверховныхъ апостоловъ Петра и Павла“. На утренята в тази служба светилният гласи: „апостолов вси верхъ воспоимъ, Петра и Пав­ла, божественныя вселенныя светильники, проповедники веры, богословныя трубы ученiй сказатели, церковныя столпы и разорители лести“.

__________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1954, кн. 7-8, с. 20-29. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[9]. G. Aicher, Hebraische Wortspiele im Mat., Bamberg 1929, 47. Вж. M. Meinertz, Einl. in d. N. T., 4 Aufl., 1933, 292.

[10]. Вж. Архим. Михаилъ, Евангелiе св. Матфея, изд. З-е, Москва 1877, стр. 34.

[11]. Авдiй Востоковъ, Объ отношенiяхъ римской церкви къ другимъ христiанскимъ церквамъ и ко всему человеческому роду; издание священника магистра Василия Яковлевича Гречулевича. Часть I, стр. 79; СПБ 1857.

Изображения: авторът Христо Н. Гяуров (1889-1966) и св. апостол Петър (1-ва година преди Христа-67-ма година след Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-ei2