Христо Попов

Песен за лозето на Възлюбения

Глава 5:1-7

Тук пророкът излага алегорична песен, в която изтъква пред своите сънародници – как Бог всичко направил в тяхна полза и как те дали само едни лоши плодове.

Възлюбеният насадил лозе на възвишено, изпъкнало място (в розе) и на плодородна почва (на месте тучне). Той оградил добре избраната местност, очистил я от камъни, изкопал (окопах) и посадил най-отбрани лози, а след това в средата на лозето построил кула (столп) за пъдарите и градинарите. Очаквайки добро плодородие от лозето, Възлюбеният предварително устроил в него точило с предточилие за изтискване и събиране на гроздовия сок. Но надеждите му не се оправдали: благородната лоза родила кисели зърна, трънки (по славянски терние), негодни за употребяване (стихове 1-2). Огорченият Владетел на лозето вика юдеите да разгледат делото му с лозето: не пропуснал ли е той нещо в своите грижи за него, където то така жестоко не оправдало надеждите му (3-4). Мълчанието на поканените съдии оправдава грижливия и изкусен стопанин на лозето, затова той решава да дигне от лозето оградата, като го предостави на дивите зверове да го опустошат да прекрати всякакви грижи за него, като предостави на тръните и билките да го изпълнят и, даже, като забрани на облаците да проливат на него благотворен дъжд (5-6). В заключение на песента пророкът от своя страна обяснява, че Възлюбеният – стопанинът на лозето, е Сам Господ Саваот, Негово лозе е израилският народ, а юдеите (част от целия израилски народ) са нов сад (лозе), възлюбен от Бог. От Своя избран народ Бог очаквал правосъдие, а той извършил беззаконие (стих 7).

Стих 1. Първата половина на този стих трябва да се преведе така: сега ще запея на възлюбеното лозе песента на моя Възлюбен (еврейската Библия: “Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му). С думите в розе, на месте тучне пророкът указва местожителството на Божия народ – Палестина, която е страна планиниста, възвишена и някога е била твърде плодородна страна: течели мляко и мед (Изход 33:3; Числа 13:28).

Стих 2. Точило – кораб, стискало (менгеме) за мачкане грозде и изкарване сока от него. Предточилие – вкопана в земята голяма каца, в която чрез особено отвърстие се втича сокът от мачканите в точилото гроздови зърна. Когато се говори за точило, винаги се подразбира и предточилие и, обратно, когато се говори само за предточилие, се подразбира и точило, както и в този стих. Ограждането, изкопаването, насаждането с хубави лози, устройството на пъдарска кула и предточилие – всички тези действия в преносен смисъл означават изобщо Божиите грижи за избрания еврейски народ, за който Бог направил всичко, що е необходимо за временното благополучие и за вечното спасение. Частно, под ограда се разбира синайският закон, чрез който Бог оградил еврейския народ от вмъкване в средата му на езическо заблуждение и нечестие. Под окопание или, както е в еврейския текст, очистване от камъни се разбира очистването на Обетованата земя от езичниците хананеяни, които Господ поразявал и изгонвал пред лицето на Израил при завоюването на Ханаан. Такова подготвително очистване Бог направил в Авраамовото семейство, като отделил от него всички недоброкачествени членове (Лот, Исмаил, Исав и други), така че, патриарсите: Авраам, Исаак, Яков и Юда, от когото произлязъл Божият “любим сад” – юдейското царство (стих 7), представят онази “избрана лоза”, от която и бил насаден в Ханаан при Иисус Навин Божието лозе – народът от 12-те Израилеви колена (гледай Псалом 79:9; Иеремия 2:21). Кулата (столп) означава служенията на съдиите, царете и пророците, които охранявали теократичното устройство на Божия народ от вътрешни и външни врагове. Точило или предточилие указват на старозаветното свещенство и жертвеника, на който се проливала кръвта на животните за очистване от греховете.

Стихове 5 и 6. Бог известява на юдеите: 1) че Той ще ги лиши от Своето покровителство и те, подобно на лозе, лишено от ограда и стена, ще бъдат разграбени от други народи, и 2) че няма да им праща Своите дарове чрез пророците и свещениците (“облаком заповем… не одождити”), вследствие на което сред тях ще се развият греховни привички (терние якоже на лядине – тръни в пусто, необработено място).

Стих 7 – вопль – беззаконие, викащо за отплата. Това пророчество се изпълнило с разрушението на Израилското и Юдейското царства от асирийците и вавилонзините, с разграбванията на тези царства, извършени от сирийците (при Селевкидите), египтяните (при Лагидите), и римляните, и с отстраняването на евреите от Божието Царство (новозаветната църква), поради неверието им в Христос (Матей 21:43).

Тази песен повторил Иисус Христос пред първосвещениците и стареите на еврейския народ, които сами произнесли над себе си присъдата за отхвърлянето им от Бог (Матей 21:33-41).

Забележка. Нататък, до края на главата (8-30) пророкът подробно преброява онези беззакония, с които опетнили себе си юдеите и за които ги очаква страшен Божи съд.

Призоваване на Исаия към пророческо служение

Глава 6-та

През годината, когато умрял цар Озий, който в 4-та книга Царства (14:21 и 15:1-7) се нарича Азарий, пророк Исаия видял в храма Господ да седи на високо издигнат (высоще превознесенне) престол. Около престола Му се намирали шестокрили серафими, които с две криле прикривали лицата си от благоговение пред славата на небесния Цар, с други две прикривали нозете си от скромност и от съзнаване своите недостатъци, а с останалите две криле летели. Възбуждайки се един другиго към славословене Господ, те с висок глас запели: “свят, свят, свят, е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава” (1-3). Гръмливият глас на пеещите разтърсил горнището на храмовата врата (наддверие), и вътрешността на храма се напълнила с благовонен дим (стих 4). От лицезрение на Божията слава Исаия се разтреперил, понеже съзнал своето недостойнство и почувствал опасност от смърт. Тогава един от серафимите взел с клещи разпален въглен от кадилния олтар и се докоснал с него до устата на пророка, като му казал, че това го очиства от греховете. След това Исаия чул Господ да казва: кого да пратя, и кой ще отиде при тези хора? – и изявил готовност да бъде Божий пратеник (5-8). Тогава Бог му заповядва да иде при тези хора и да им каже, че те ще слушат, но няма да разберат, ще гледат, но няма да видят, защото сърцето им е огрубяло (одебеле) и с ушите си трудно (тяжко) слушат, а своята способност за слушане и духовно гледане те нарочно затъпяват в себе си, за да не видят (да не когда узрят очима) своето бедно, ниско духовно състояние и, по такъв начин, да се обърнат към Бог с покаяние, за да ги изцери (9-10). А когато Исаия попитал – докога ще се продължава това безчувствено неразкаяно състояние у юдеите, – той в отговор получил откровение за окончателното запустяване на тази земя (Палестина), защото Сам Господ ще отдалечи от нея евреите и даже, като остане десета част от населението ѝ на нея, тя пак ще бъде разорена. Но както плодът на теревинта и жълъдът от дъба, след като паднат от своята чашка (из плюски своея), служат за продължение на дървесната си порода, макар самите дървета да са отсечени, така и светият потомък (семя свято) ще бъде опора (стозиние) на юдейския народ (11-13).

Забележка. От това, където за призоваването на Исаия към пророческо служение се говори в 6-та глава, никак не трябва да допускаме, че първите пет глави Исаия е написал преди божественото призоваване. В книгата се говори по-късно за повикването – или защото 6-та глава е написана по-късно от първите пет, или пък защото пророкът, преди да говори за своето избиране и да укаже мотивите на своята проповед, пожелал да напише няколко глави, в които ясно да обрисува нравственото състояние на юдейското общество, за да оправдае суровия укор, съдържащ се в 6-та глава.

Стих 1. Към своето високо служение Исаия, подобно на Моисей, Иеремия и Иезекиил, бил повикан чрез особено тържествено Богоявление. Той видял Бог като цар на вселената тържествено да седи на престол в Своя храм-дворец. Бог обкръжавали висши ангелски духове – серафими, които гръмко възпявали Неговата святост и велика слава, пред която даже те се закривали с крилата си. Видях – разбира се, не с телесни очи. Исаия получил откровение в състояние на пророчески екстаз (възхищение, изстъпление), в който той наяве, при бездействие на външните чувства, с духовни очи съзерцавал открилите му се в чувствени образи предмети от духовния свят. В подобно състояние се е намирал по-късно апостол Петър, когато му било дадено откровение за допускане на езичниците в Христовата църква (Деяния на светите апостоли 10:10 и нататък), и апостол Иоан Богослов във време на дадените му откровения за съдбата на Църквата (Откровение 1:3). Пред духовния взор на Исаия се открило величествено зрелище. Той видял с духовните си очи храма или дома Божий, който е на небесата, а може би и на земята в Иерусалим. В този храм му се явил в човешки образ Господ (Иехова), седнал като Цар на висок и издигнат престол.

По указанието на пророка (1 и 5), той видял Господ Саваот, тогава когато, по указанието на Иоан Богослов (12:41), той видял славата на Иисус Христос, а според апостол Павел, слушал Светия Дух (Деяния на светите апостоли 28:25-27). Това показва, че пророкът видял триипостасния Бог (Иоан 14:10; 1 Иоан 5:7).

Стихове 2 и 3. Серафими – висши сили, най-висшият и близкият до Бог от деветте ангелски чинове. И взываху друг ко другу – и викаха един към друг. Това показва, че серафимите възпявали Бог антифонно, разделени на два хора, които по ред, един след друг, възгласяли хвала на Бог. Серафимската песен, заключаваща в себе си трикратно повторение на името “свет”, указва на трите лица в Света Троица. Думите от тази песен са послужили за основа на песента “Трисвятое” (Светий Боже). Под слава Божия, с която е изпълнена земята, се разбират височайшите Божии съвършенства: всемогъщество, мъдрост и благост, които се изразили в създаването на света и които могат да бъдат познавани чрез разглеждане на тварите (Римляни 1:20).

Стих 5. Окаянный – нещастен; умилихся (κατανένυγμαι) – поразен, безчувствен съм, погубен съм. Този израз се среща и у апостол Павел, Римляни 11:8: даде им Бог дух умиления (πνευ̃μα κατανύξεως) – Бог им даде дух на безчувствие. У евреите е имало поверие, че който види Бог, той трябва да умре (Съдии 6:22-23; 13:23), поверие, което се основавало на Божиите думи към Моисей: “Човек не може да Ме види и да остане жив” (Изход 33:20). Но в тези Божии думи се говори само за невъзможността на човека да види Бог в Неговата божествена същност, слава и величие, но не и за виждането на Бог в някакъв достъпен за човешкото наблюдение образ. Че човек, докато носи настоящето тяло, не може да види Бог в същността Му, не може да понесе блясъка на Неговото величие и слава, в това ни убеждават някои факти от Свещеното Писание. Моисей, например, изявил пред Бог желание да види Божията слава. Бог, след като му указва на невъзможността да се види Неговото лице, заповядва му да застане на Синайската планина в затулено място: тук Той го покрива със Своята Си ръка и в облак минава покрай него и, само след като си вдига ръката, дава възможност на Моисей да Го види отзад (задняя), през облак. Но когато след това, така да се каже, частично виждане на Божията слава Моисей слязъл от планината, неговото лице така просияло и изпускало такива ослепителни лъчи, че израилтяните съвсем не могли да стоят пред него, и той бил принуден да си сложи покривало на лицето (Изход 33:19-23; 34:34-35). Иисус Христос във време на преображението открил пред Своите ученици не всичката Си божествена слава, която могла да ги умъртви, а толкова, колкото те могли да понесат: Преобразился еси на горе; Христе Боже, показавый учеником Твоим славу Твою, якоже можаху…”, “На горе преобразился еси и якоже вмещаху ученицы Твои, славу Твою, Христе Боже, видеша…” (Тропар и кондак на Преображение).

Стихове 6-7. Пророкът по видим начин получава Божията благодат. Само че тук не разпаления въглен, а благодатта Божия очистила пророка от греховете. Горящият въглен служел само като външен знак или символ на очистващата благодатна сила.

Стихове 8-10. Определя се основният характер на Исаината проповед, именно – той трябва да изобличава нравствената слепота на своите съвременници, в която те станали съвсем неспособни да внимават в Божието слово, да го разбират и нарочно затваряли очи пред истината. По обяснението на Спасител (Матей 13:14; Марк 4:12; Лука 8:25-27), на евангелиста Иоан (12:40) и апостол Павел (Деяния на светите апостоли 28:25-27), пророкът с тези думи имал предвид и отдалечените потомци, юдеите, съвременни на Иисус Христос, които по своето жестоко сърце нямало да приемат учението на Спасителя, нямало да признаят Неговото месианско достойнство, вследствие на което и щели да бъдат отхвърлени от Бог. Двете обяснения, като допълнящи се едно друго, могат да бъдат съединени в едно, именно – проповядвайки за събитията от месианските времена, пророкът, за да изправи народа нравствено, длъжен бил да му проповядва, че той дотолкова е паднал в религиозно-нравствено отношение, че не само речите на пророците (в това число и неговите собствени) за Месия не ще го излекуват, но той няма да се вразуми даже и от делата и учението на Самия Месия, поради което и ще се лиши от Неговото царство.

Стихове 11-13. Говори за двояко наказание на еврейския народ чрез разорение на Обетованата земя: в 11-ти стих се разбира нашествието на асирийците и вавилонзините и пленът асиро-вавилонски, след който Бог отново приел народа под покровителство; а в 13-ти стих се разбира опустошението на Палестина от римляните при Тит и Веспасиан, изгонването на евреите от нея, по указа на Адриан, и разсейването им, продължаващо се и досега. Но такова ослепяване и ожесточено състояние на еврейския народ не е вечно, защото, “семя свято стозиние его”, тоест благочестивите, които, макар и в малко число, никога не липсвали между избрания Божий народ, или, по-точно, обетованото на Авраам Семе (Битие 21:12; 22:18) – Иисус Христос – служи за негова опора. Както разсейването на евреите в плена не могло да погуби тях затова, защото от тяхната среда щяло да произлезе обетованото Семе – Спасителят, така и разсейването им по цялото земно лице от римляните, в което те си остават и сега, няма да погуби тяхната националност, защото напоследък те ще повярват в своя обетован Месия, Когото по заслепяване отхвърлили и отхвърлят досега. По думите на апостол Павел, “ослепление от части (не до край, не завинаги) Исраилеви бысть, дондеже исполнение языков внидет” (Римляни 11:25), тоест настоящето ослепяване на Израил ще се продължава дотогава, докогато не влязат в Христовата църква всички предузнати от Бог езичници.

Забележка. 6:1-13 съставя паримия на празник Сретение Господне, така като видението на Исаия има отношение към събитието на този празник. Отношението се забелязва в следното: 1) в лицето на Господ Саваот Исаия “предьувидель воплощаемаго Бог”(кан.,5 ирм.);2) престолът, на който седял Господ, бил предобраз на Богоматер, която държала в ръце Богомладенеца (5 пес. от кан., троп. 1);3) клещите, с които серафимът подал на Исаия въглен, изобразявали ръцете на Богоматер, с които тя предала на стареца Симеон Богомладенеца, а светлината на въглена изобразявала светлината, що просветила стареца (5 п. кан., троп. 3).

Пророчество за рождението на Емануил

Глава 7-ма

В царуването на Ахаз сирийският цар Расин и израелският Факей нападнали Иерусалим, с цел да свалят от престола Ахаз и да възцарят в Юдея Тавеилевия син. Те отначало воювали доста успешно: сирийският цар в един ден избил 120,000 отбрана Ахазова войска, а израилският откарал в плен 300,000 юдеи (4 Царства 16 и 2 Паралипоменон 28). Успехът на неприятелите произвел в Ахаз панически страх, и всички членове от царския дом дошли в ужас (7:1-2). В това време Бог заповядва на Исаия да иде със сина си Шеар-Ясув при цар Ахаз и да го успокои, като му каже, че Расин и Факей няма да постигнат намерението си: Дамаск и Самария по предишному ще си останат столици само на Сирия и Израилското царство, а Расин и Факей ще бъдат царе само в тях; нещо повече – след 65 години Израилското царство ще бъде окончателно разрушено (7:3-9). Пророкът забелязал, че Ахаз презрително се отнася към неговите думи, и затова му предложил да иска знамения (личба) в глубину или във высоту, тоест в земната или небесната област, за да се увери в известяваната безопасност. А когато Ахаз кощунствено се отказал да иска личба, пророк Исаия, като изобличава представителите от Давидовия дом, обръща речта си към този дом и казва: “сего ради даст Господь Сам вам знамение: се Дева во чрев зачнет и родит Сына и наречеши имя Ему Еммануил (10-14). А земята, от царете на която вие сега се боите, ще бъде опустошена след толкова време, колкото обикновено изтича от зачеването на един младенец до разкриването в него на способността да отличава добро от зло” (14-16). На юдейската страна за неверието, проявено от Ахаз, предстои опустошение от асирийците. По повеля Божия асирийският цар обриет (ще обръсне, опустоши) Юдею, така че най-хубавите лозя ще се обърнат на дива гора, а нивята – на пасбище за животни (17-25).

Стих 3. Името Шеар Ясув (славянски “оставшийся Иасув) значи остатъкът ще се спаси и символично указва съдбата на евреите: макар те всички да били застрашавани от изтребване, обаче, не всички щели да загинат; малка част от тях (остатък) щели да се обърнат към Бог с покаяние и вяра и щели да се спасят от погибел.

Стих 4. Блюди еже молчати – пази тишина, бъди спокоен. Под главен дымящихся пророкът разбира двамата съюзни царе – сирийския и израилския С това име той загатва за скорото разрушаване на Сирийското и Израилското царства. Както димящата се главня скоро гасне, така и могъществото на тези двама царе скоро ще изчезне.

Стих 6. Собеседовавше с ними – като се сговорим с тях, със съзаклятниците, изменниците на юдейския цар.

Стих 8. Под оскудныние трябва да се разбира разрушението на Израилското царство от Саргон (той е и Салманасар) в 722 година, когато почти всички израилтяни били изселени; но 65-те години трябва да се броят не от времето на произнасяне това пророчество от Исаия, а от времето на произнасяне същото пророчество от Амос (5:27; 7:11 и 17) в 787 година до Рождество Христово; Исаия, по такъв начин, само напомня за пророчеството на Амос.

Стих 11. Знамение в глубину могло да бъде някакво чудесно събитие (личба) на земята, например, земетресение, вследствие на което би се разтворила земята, както е било при Моисей (Числа 16, 30-33); знамение във высоту – личба или чудесно явление от небето, например, необикновена градушка, дъжд (Навин 10:10-11; 1 Царства 12:17-18), или на небето, например спиране на слънцето и луната (Навин 10:12-14), обратно движение на слънцето (Исаия 38:7-8). Смисълът на 11-ти стих е: искай такова велико, необикновено чудо, което би могло да те убеди във възвестяваната безопасност.

Стихове 12 и 13. Моисеевият закон (Второзаконие 6:16) забранявал на евреите да изкушават Господ. Но отговорът на Ахаз бил лицемерен: той, невярвайки в Божията сила, пратил за помощ до асирийския цар Теглатфеласар и се старал да угоди на неговите богове (4 Царства 16:5-13), което нещо никак не е съвместимо с вярата в Божието всемогъщество. Той се отказал да иска чудо не поради това, че наистина не желаел да изкушава Бог, а защото бил изгубил всякаква вяра в Него. Труд  даяти человеком – да се затрудняват човеците (пророците), които употребяват старания за уверение на царя и народа в тяхната безопасност. Ахаз, който не вярвал отначало на Исаините думи, затруднявал самия пророк, но после, когато отказал да иска чудо, той изразил нежелание да вярва не на думите на пророка, а на Божиите действия; с това той като че ли правел затруднения на Самия Бог.

Стих 14. Без да се гледа на това, че Ахаз не искал личба, Бог благоволява да бъде милостив към Давидовия дом и дава личба (свръхестествено, чудесно явление), което служи залог за изпълнение на току-що изказаното пророчество относно безопасността на Юдея от страна на съюзните царе. Тази личба е: “ето (се) Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил”. Еврейската дума alma (Дева) означава девица, напълно развила се, способна вече да ражда. Седемдесетте преводачи alma превели с думата παρθένος (дева – мома), като искали с това да покажат, че майката на Емануил те смятат за девица; пред alma и παρθένος е употребен член за обозначение на една определена, известна девица. Щом царят бил подканван от пророка да иска за себе си като личба каквото чудо желае, то личбата, която дава Сам Бог, могла да бъде само едно най-велико чудо. Оттук следва, че пророкът, говорейки за рождението на Месия от Девицата, могъл да има предвид само действително девствено, надминаващо природните закони, зачатие и да указва на девството и приснодевството на Неговата майка. И думите на пророка по-точно от еврейски трябва да бъдат предадени така: “ето, Девицата е бременна”. Пророкът вижда в своето съзерцание Девицата бременна и все пак я нарича Девица! Емануил значи “Бог е с нас”. Пророк Исаия по-нататък (глави 8 и 9) нарича Емануил цар на Палестина, Бог крепки, Отец на бъдещия век. Затова, под рождението на Емануил трябва да се разбира рождението на необикновено Лице, което е Бог. По обяснението на евангелист Матей, Емануил е Иисус Христос. Като разказва, как ангелът обяснил на Йосиф, че заченатото в Дева Мария е от Светия Дух, евангелистът прибавя, че всичко това е станало съгласно с пророчеството на Исаия: сие же все бысть, да сбудется реченное от Господ пророком глаголющим: се Дева во чреве приимет и родит Сына, и нарекут имя Ему Еммануил, еже есть сказаемо с нами Бог (Матей 1:22-23). Името Емануил указва на божествената и човешката природи у Иисус Христос. Силата и смисълът на това пророчество са такива: не може да загине цар Ахаз и с него Давидовият дом, защото от този дом трябва, по Божие обетование, да произлезе Месия-Емануил. Замисълът на Расин и Факей – да унищожат Давидовия царски дом – няма да се сбъдне, защото този замисъл е несъгласен с Божието определение, по силата на което потомците на Юда (Битие 49:10) и родът на Давид (2 Царства 7:12-16) трябва да имат власт в Юдея до раждането на великия Давидов Потомък – Иисус Христос. От друга страна, както безсеменното раждане на Емануил от Дева, макар твърде необикновено и чудесно и, като че ли, невъзможно, непременно ще се сбъдне, без нарушение на девството, така и спасението на Давидовия род, който се намира в неизбежна опасност – да бъде изтребен от враговете, макар и да е наглед невъзможно, непременно ще стане. От само себе си се разбира, че това пророчество могло да служи като личба само за вярващите в напред дадените от Бог за Месия, а не за невярващия Ахаз; ето защо, пророкът предлага тази личба не на Ахаз, а на Давидовия дом.

Стихове 15 и 16. Емануил, подобно на другите деца, ще се храни с най-лека храна (масло и мед снест), преди да се научи да отхвърля лошото (изволити злая) или да избира доброто. Малко време, именно, около две години са нужни до разкриване познавателната способност на Емануил и на всеки въобще младенец. Но от произнасяне на пророчеството за повдигане на съюзените царе до самото погиване ще мине още по-малко време. Така действително и било. Асирийският цар Теглатфеласар, повикан от Ахаз на помощ против Факей и Расин, не само заставил последните да се отдалечат от Юдея, но, като завладял Дамаск, столицата на Сирия, убил Расин, а жителите откарал в плен (4 Царства 16:7-9); тогава той опустошил и северната част на Израилското царство, като изселил оттам голяма част жители в Асирия (4 Царства 15:29). Наскоро и Факей бил убит от Осия (4 Царства 5:30). Расин бил убит в 732 година, а Факей в 730 година; пророчеството пък, изложено в 7:15-16, било изречено в 734 година до Рождество Христово.

Свойства на Емануил

Глава 8:1-9:7-ми стих

Така като пророчеството за разграбване на Израилското царство (7:16) се показвало неосъществимо, Исаия, по Божия повеля, при достоверни свидетели, написва на голям нов свитък думите: еже скоро пленение сотворити корыстей, приспе бо (еврейски магер шелал хаш баз – грабежът бърза, плячката тича), тоест настъпи време за пленяване богатствата на Сирийското и Израилското царства (8:1-2), а след това на новородения си син дава същото тайнствено име “Магер-шелал-хаш-баз”, славянски – скоро плени, нагло расхити (безочливо ограби), с разяснение, че преди този син да бъде в състояние да произнесе думата тате или мамо, асирийският цар ще откара в плен жителите на Дамаск и Самария, тоест ще начене да разрушава Израилското и Сирийското царства, въстанали против Юдея (3-4). Но същата опасност от асирийците застрашава и Юдея. Понеже някои от юдеите, поданици на Ахаз, не са желаели да имат законен цар от мирния и тихия, като водите на Силоамския поток, Давидов дом (понеже не восхотыша людие сии воды силоами текущия тисе), а искали да са под властта на сирийския и израилския царе, то, като наказание за такава измяна, Бог ще прати на тях могъщия асирийски цар, който със своята многобройна войска (слава), като многоводна всепотопяваща река, ще нахлуе в Юдея, страната на Емануил (4-8). Асирийските царе, обаче, като опустошат Юдея, не ще могат окончателно да изтребят избрания Божий народ, защото Сам Бог е на негова страна (с нами Бог). Поради това пророкът се обръща към езичниците с предсказание за тяхната гибел и неизпълнимост на техните разрушителни замисли против Божия народ (9-10); обръща се и към верните юдеи, като ги предпазва от малодушието и неверието на изменниците и ги увещава свято да почитат Бог и само от Него да се боят, така като Той, в лицето на Емануил, ще бъде освящение за верните (тоест те, в качеството на Господня светиня, ще станат неприкосновени за враговете), а за неверниците Той ще бъде камен претыкания и падения (11-15). С Неговото пророческо слово трябва всички да се съветват, а не с чревовълшебниците; иначе, ще настъпят такива мрачни времена, такива жестоки бедствия, които ще доведат юдеите до отчаяние и богохулство (16-22). Но на всички бедствия, най-после, ще има край и ще настъпи разсъмване. Завулоновата и Нефталимовата страни, които най-напред от всички ще изпитат бедствия, първи и ще бъдат озарени от светлината на Емануил, Който ще освободи всички вярващи от езическото робство и ще въдвори на земята мир (9:1-5). За да убеди вярващите във възможното осъществяване на тези блага, пророкът описва богочовешките свойства на Емануил така: “яко Отроча родися нам, Сын и дадеся нам, Егоже начальство бысть на раме Его: и нарыцается имя Его: велика совета Ангел, Чуден, Советник, Бог крепкий, Властелин, Княз мира, Отец будущаго века. И велие начальство Его, и мира Его несть предела на престоле Давидове и на царстве Его, исправити е, и заступити его в суде и правде, от ныне и до века” (стихове 6-7).

Глава 8, стих 4. Това пророчество по своето значение е еднакво с пророчеството в 7:16. И в единия, и в другия случай се говори за едно и също разграбване на Израилското и Сирийското царства от Теглатфеласар, асирийския цар.

Стихове 5-8. Ясно е, че във време на войната, която Ахаз водел със сирийския и израилския царе, в Юдея, освен партезита, която начело на Ахаз търсела помощ от асирийския цар, имало и партези от такива, които, като изгубили вяра в Божията помощ, готови били да признаят над себе си властта на сирийския и израилския царе. С тези именно от юдеите имали намерение последните да встъпят в съглашение за сваляне на Ахаз от престола и за възцаряване, вместо него, на Тавеилевия син (гледай 6, 7).

Стих 8. И будете полк его во еже наполнити ширину страны твоея, с нами Бог – пълчищата на асирийския цар ще бъдат така многобройни, че могат да наводнят страната Ти, Емануиле, във всичката ѝ ширина. Това нещо е станало при Навуходоносор, който разрушил Юдейското царство и челните граждани откарал във Вавилон (4 Царства 24:14). Навуходоносор, вавилонският цар, може да бъде наречен асирийски цар в смисъл, че той бил приемник на властта на асирийските царе.

Стихове 11-12. Те (езичниците), водени от всемогъща ръка (крепкою рукою), не вървят по пътя на Божия народ (не покряются хождению пути людей сих), тоест всемогъщата Божия десница води езичниците към това, което те в историческия и частен свой живот да вървят по пътищата, указани от Бог на юдейския народ, но те не се покоряват, не искат това Божие водителство. Юдейският народ бил предназначен да бъде светлина за езичниците (Исаия 49:6), тоест, като живее съгласно с Божия закон, той трябвало да учи на същото и последните. Езичниците, виждайки всички чудеса, правени пред тях за запазване и прославяне на юдейския народ, би трябвало с особено уважение да се отнасят към него и да се покорят на Божията десница, но те не само не правели това, но още съставяли и враждебни заговори против юдейския народ. Така, Расин и Факей съставили заговор против Ахаз, въпреки Божието обетование за вечното царуване на Давидовите потомци (2 Царства 7:12-16), и отправяйки се в Юдея, за по-голям успех на своите замисли, внушавали на юдеите, казвайки им (глаголюще), защото те (юдеите) никак да не наричат (да не когда рекут) тяхното намерение заговор (жестоко, латински conjuratio); макар в действителност (бо), – казва пророкът – всичко онова, което замислят тези хора (сирийците в съюз с израилтяните) против юдеите (все бо, еже още рекут людие сии), е заговор (жестоко есть). Впрочем юдеите не трябва да се боят от този заговор: страха же их (от всичко, с всичко което ви заплашват) не убойтеся, ниже возмятитеся (нито се смущавайте), – казва пророкът на юдеите.

Стих 14. Тук се говори за онова освещение, което по-късно щели да получат всички повярвали в Месия: аще будеши уповая на Него (на Господ), будет тебе во освящение. За невярващите, за заблуждаващите се Той (Господ) ще бъде предмет на съблазън, камък на препъване и падане. По обяснението на Симеон Богоприемец (Лука 2:34) и на апостолите Петър (1 Петр. 2:7) и Павел (Римляни 9:32-33), под камен претыкания се разбира Иисус Христос, Който за една част от хората, повярвали в Него, станал осветител и Спасител, а за друга част и за повечето от евреите, които се съблазнили от Неговия смирен и неважен външен вид и са Го отхвърлили като Месия, бил камък и съблазън, и препъване. В пругле – в примка; в раздолии – в яма, пропаст. Стих 16. Печатлеющий закон – които запечатвали, затваряли закона, не го чели и не се ръководели в живота от неговите указания.

Стихове 17-18. Пророкът изразява увереност, че Бог не завинаги отвърнал лицето си от Якововия дом, и се надява, че по-добри дни ще настанат за народа. Думите – се аз, и дети, яже ми даде Бог, които пророкът произнася от свое лице, имат този смисъл: пророк Исаия и децата му Шеар-Ясув и Магер-шелал-хаш-баз, по значението на своите собствени имена, служат за личби и предсказания, дадени от Бог. Този смисъл е ясен в еврейския, но не и в славянския текст.

Следва…(виж тук).

______________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: Корица на книгата на св. пророк Исаия, на руски език и св. пророк Исаия (766-686 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dEV