Иван Денев

Априлското въстание от 1876 година било потушено с нечувана жестокост. Турците избили около 30,000 невинни жени и деца. Множество градове и села били изгорени. Страданията на българите били неуписуеми.

По искане на Русия на 11/23.12.1876 година била свикана Цариградската конференция на Великите сили, която завършила с неус­пех. Турция отказала да изпълни решенията на конференцията, както и решенията на Лондонския протокол от 19.03.1877 година, което ускорило обявяването на Руско-турската освободителна война на 12/24.04.1877 година в град Кишинев.

Това важно събитие за българите на­мерило отражение и в Църковната проповед.

На 8 април 1877 година руският император Александър II напуснал Петербург на път за Кишинев. На гара Унгени той бил посрещнат най-тържествено от румънското духовенство, начело с Молдавския митропо­лит, който приветствал императора със свитата му. Александър II отговорил и бла­годарил за топлия прием.

В Кишинев той бил посрещнат с камбанен звън. Местният епископ (а от 1869 година и архиепископ) Павел, заедно с градското духовенство го причакал пред катедралата в пълно архиерейско облeчение и светия Кръст в ръце.

При посрещането на императора в града, Кишиневският  и Хотински епископ произнесъл кратка приветствена реч. Тя няма начален текст и започва направо с обръщението: „Благочестивейший Государь!“ В първата ѝ част се говори за положителното отношение на императора към поробените християни на Балканите, както и за целта на идването му в Кишинев. Във втората част се изказват пожелания за ус­пех в замисленото дело.

Види се, епископът ще да е бил запознат добре с намеренията на императора, затова и започва приветствената си реч така: „Ти, единствен, с верния ти народ, възлюби тъпканите от печата на исляма християнски народи, не само с думи или с език, но с дела и истина (1 Иоан 3:18). Царственият ти глас през всички дни на твоето царуване незамлъкващо се е издигал в защита на угнетените. И неотдавна твоето мощно слово стана велико дело на любов към тях.“

Тук епископ Павел намеква за неуспеха в Сръбско-турската война от 1876 година и дипломатическата намеса на Русия в нея.

Авторът на речта формулира целта на посещението на императора в Кишинев ясно и определено така: „Сега ти с августейшия си син, твоят наследник, идваш при нас на границата на Руското царство към пределите на поробителя на нашите братя по вяра и кръв, идваш на мястото, където се съсредоточава твоето христо­любиво войнство за ново още по-велико де­ло на любовта към поробените… Ти идваш при нас, за да заповядаш на твоите войски, ако не всецяло да съкрушат, то съкрушително да разтърсят и самите основи на Вратите адови (Матей 16:18)… и със скъпата руска кръв да изкупиш, с огън и желязо да спасиш поробените от жестокия покорител; да ги избавиш от живот, изпълнен с адски мъчения. Да излекуваш раните им. Да вдъхнеш в тях нов живот и да им дариш човешки права.

Bтopaтa част на речта, както вече казахме съдържа благопожелания за успех в замисленото дело. Още в началото на тази част Кишиневският и Хотински епископ прави кратка психологическа характерис­тика на императора. „Цар праведен и кротък, от Бога пазен!” Следват и пожеланията: Бог да го увенчае с нов лавров венец на славата: да го украси с венеца на освободител на угнетените християнски народи!

Като заключителен акорд звучат словата му, сполучливо съчетание на прекрас­но сравнение с възклицание: „От блясъка на подвизите и победите на твоите войски да помръкне луната и да възсияе като слънце Христовият кръст!“

В Кишинев, на Скаковое поле (хиподрума), днес квартал Ришкановка, красен от възпоминателен мавзолей на българското опълчение, бил направен преглед на войсковите части. След прегледа, Александьр II спрял сред полето и слязъл от коня си.

Излязъл напред, в пълно архиерейско облeчение, Кишиневският и Хотински епископ разпечатал връченото му официално писмо. Чула се заповед: „На молитву!“ Всички войници свалили шапки. Същото сторил и народът. Епископ Павел прочел високо Височайшия манифест на импера­тор Александър II за обявяване на Освободителната война.

В този Манифест четем: „На всички наши любезни верноподаници е известно живото участие, което ние всякога сме проявявали към съдбините на угнетеното Християнско население на Турция. Желанието да подобрим и обезпечим положението му е споделял с Нас и целият Руски народ, изразяващ днес своята готовност за нови жертви за облекчаване участта на Хрис- тияните на Балканския полуостров…

Изчерпали докрай нашето миролюбие, ние сме принудени от високомерното упор­ство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това налагат както чувството за справедливост, така и чувството за Собственото Наше достойнство. Турция със своя отказ Ни поставя в по­ложение на необходимост да прибегнем към силата на оръжието. Дълбоко проникнати от убеждението в правотата на нашето дело, Hue, в смирено упование в помощта и милосърдието на Всевишния, обявяваме на всички Наши вероподаници, че е дошло време, предвидено в Нашите думи, на които би се отзовала цяла Русия. Hue бяхме изразили да действаме самостоятелно, когато на­мерим това за нужно и когато честта на Русия наложи това. Днес, призовавайки благословението Божие върху нашите доблестни войски, ние им повеляваме да влязат в пределите на Турция“.

Последвал молебен. Ликуващ хор запял: „Христос воскресе…“, „С нами Бог! Разумей­те, языци, и покоряйтеся, яко с нами Бог!“

Кишиневский Павел произнесъл реч, която е без начален текст. Започва направо с обръщението: „Вождове и войни христолюбиви!“ В първата част на речта Кишиневският и Хотински епископ говори за задачите, които император Александър II поставя с Манифеста си пред Руското войнство. Във втората част на речта, той сочи образци на бойна слава, които трябва да вдъхновяват войската.

Като взема конкретен повод от току-що прочетения Манифест епископът се обръща към войнството и говори: „Благочестивейшият господар, нашият импера­тор, ви призовава на велик, свет подвиг“. По-нататък ораторът обяснява в какво се изразява този велик подвиг – войнството да тури край на „произвола и насилието на жестокия поробител“

„Вам се пада – продължава проповедникът – великият жребий – зад Дунава и зад Балкана да издигнете Христовия кръст“. Запленен от великата идея за свобода на християнския народ, проповедникът възкликва: „На какво велико, свето дело ви призовава благочестивейшият господар!“

Нататък следва апелът: „Мъжествено, дръзновено вървете към предстоящия Ви подвиг“, който е връхна точка в речта.

Във втората част на речта, както вече казахме, Преосвещеният епископ Павел, сочи исторически образци на руското величие и военна сила, които трябвало да бъдат живи двигатели към голямата цел. И тук множество възклицания разнообразяват речта на проповедника и я правят жи­ва и енергична. Честата употреба на възк­лицания е като че ли подчертан стилен похват в проповедническата практика на Кишиневския и Хотински епископ.

Припомнил за великите дела на древните руски князе и царе, за великите пълководци Суворов и Кутузов, в края на речта си, ораторът възкликва: „Какви славни възпоминания ще ви вдъхновяват към подвизи и победи!“

Речта завършва със следния апел: „Бъдете достойни за своето високо призва­ние и славно име на руски войни. Молете се, обичайте Господа Бога … Отечеството, ближните, честно се подвизавайте и вие ще бъдете увенчани със слава!“

След молебена последвал военен парад. Разделяйки се с войската Александър II зая­вил: „Прощайте! Досвиданья!… Возвра­щайтесь поскорее со славою… Подержите честь оружия русскаго, и да хранть вас Всевышний!“

Радостни, одобрителни и гръмки викове се разнасяли из войнишките редици. Чували се възторжени възгласи“ „Ура! За бра­тий! За светое дело! За веру Христову! За свободу славян!“

На следващия ден 13 април 1877 година Кишиневският и Хотински епископ Павел по­сетил 53-ти Волински полк, където било настанено Българското опълчение. Преди отпътуването на дружините българският свещеник архимандрит Амфилохий Михай­лов отслужил молебен, на който епископът произнесъл реч .

Както и първите две негови речи, тя е без начален текст. В първата си част тя е насочена към генерал Столетов, а втора­та към Българското опълчение.

Започва направо така: „Благославям Вас и сподвижниците Ви със светата ико­на на Христа Спасителя. Любящият, кроткият лик на Богочовека, Който е положил душата Си за спасението на людете, да Ви напомня за Вашата решимост и вашия дьлг – до последна капка кръв да се биете с вра­га на Христовото име, с поробителя и жестокия мъчител на нашите братя по вяра и кръв“.

По-нататък следват пожелания. Мис­лите на проповедника се редят в прекрасна възходяща градация, чувства се постоянно повишаване на тона и ускоряване на темпото, докато се стигне до емоционалното ударение в проповедта.

„Освободителят на пленените и защитникът на бедните – говори проповедникът, – лекарят на немощните… чудотворецът, великомъченик и победоносец Ге­орги, особено почитан от славянските на­роди да ви съпътства. Нека да ви вдъхновява споменът за неговите подвизи и славни победи!

„Вие сте подражатели на неговата доблест!“ Нататък мислите се редят в сполучливо съчетание на синтактичен паралелизъм с възходяща градация.

„Вие – говори проповедникът – отивате да освободите заробените християнски народи … Вие отивате да защищавате бедните… Вие отивате да лекувате телесните и душевни рани и недъзите на изтерзаните, поругани наши братя! … Да ви съпътства св. Георги и да украси вашата гръд с най-хубавото украшение на боеца и наградата на войнската доблест – Георгиевският кръст!“

Втората част на речта, както казах­ме, е насочена към Българското опълчение и започва с обръщението: „Доброволци българи!“ Отначало тонът на проповедника е сравнително по-спокоен, темпото умере­но, дори умерено бавно.

„Hue знаем – споделя епископ Павел – за страданията на вашите братя за неистовствата и жестокостта на поробителя само по слухове и описания“.

При следващата мисъл на проповедни­ка се чувства леко повишаване на тона и ускоряване на темпото: „Но при слушане и четене на разказите… в жилите ни е замръзвала кръвта, пробягвала е тръпка по тялото ни, а у мнозина ръката се е прости­рала напред, като че ли за да се хване и за­души дивия звяр – мъчител“.

След това ораторът се връща отново към началния си тон и темпо: „А вие сте свидетели … Мнозина от вас са загубили близки, скъпи вам лица – родители, жени, сестри, братя, деца изтерзани“, за да възникне отново: „Какво ли не сте изживели, изпитали вие при гледката на тези неис­товства!“

Привлякъл вниманието на слушателите, грабнал сърцата им, Преосвещений Па­вел бързо поставя пред тях и конкретна за­дача: „Бог… ви призовава да отмьстите за невинната християнска кръв, викаща към небето“.

Доловил добре настроението на опълчението, проповедникът говори: „Вие го­рите от нетърпение да бъдете бич Божи, поразяващ смъртно свирепия враг и при­теснител на наши те братя.“

И пак пожелание: „Да ви помогне Гос­под да поразите врага, а вашите братя да спасите от робство, мъка и гибел!“

Проповедта завършва с пожелание за успех в предстоящата борба.

Пет дни по-късно, на 18/30 април 1877 година, Кишиневският епископ произнася нова проповед в катедралния храм в Кишинев.

Четири часа след обяд. Тържествено бият църковните камбани. Усилено се тълпи народ около Кишиневската катедрала. Храмът е изпълнен с богомолци. Цялото градско духовенство в блестящи одежди стои в две редици от светия Олтар до главния вход на храма. На архиерейския трон е Ки­шиневският и Хотински епископ Павел, очакващ главнокомандващия на Действащата армия на Балканите.

Великият княз Николай Николаевич пристигнал в 16.15 часа. Преосвещеният епископ Павел извършил молебен, след който произнесъл и своята реч. По думите на един слушател тя направила „силно и тържествено впечатление“.

Както всички други негови речи, и тази реч е без начален текст. Започва с обръщението „Благоверный государь!“ Насочена е изцяло към личността на Николай Николаевич.

Във встъплението на проповедта епископът прави кратък преглед на историята на еврейския народ, за да премине след това към една възторжена похвала и пожелание за успех към главнокомандващия и предвожданото от него войнство.

„Велики чудеса за благото на израилския народ – говори проповедникът – е из­вършил Господ Бог чрез великите израилски вождове Моисей и Иисус Навин. Със Своята побеждаваща десница Той освободил Изра­иля от тежкото египетско робство. Превел го през дъното на Червеното море и Йордан като по суша, като потопил египтяните в морската бездна. Победил Амаликовата сила в пустинята. Съкрушил крепостите на Иерихон и на други градове ха­наански“.

И още: „Заповядал даже на слънцето да спре до окончателното поражение на аморейските пълчища чрез Иисус Навин и дарил на Израиля в достояние Обетованата земя“.

Постигнал желаното въодушевление с тънък психологизъм, ораторът преминава към втората част на своята реч – похвала към главнокомандващия на Действащата армия на Балканите и благопожелания за ус­пех.

„Славно да се прослави Нашият Господ – говори проповедникът – и чрез тебе, който спечели, по време на своето пребиваване сред нас, безграничната по сила, искреност и топлота любов на всички, и чрез предвожданото от тебе христолюбиво войнство“.

За да подсили мисълта и убеждението, че Господ ще прояви Своята сила и ще се прослави, Преосвещеният епископ продължава: „С твърда вяра, упование и смирение, светата Църква моли и не ще престане да моли Господа, съвоюващия с Моисей и Иисус На­вин Господ, да gage Той и на Тебе и на Твоите сподвижници Своите милости и да покаже на Вас и чрез Вас своята сила и слава“.

Нататьк следват пожелания за успех към Главнокомандващия. Мислите на пропо­ведника се редят в познатата ни възходяща градация. Не липсват и възклицания, които подсилват емоционалността на реч­та.

„Да помогне Той (Бог – в скоби мои) – говори ораторът – на тебе с твоето победоносно войнство, без тежки загуби и жертви, да преминете скъпия Дунав и всички прегради в прехода да препобедите и унищожите, вражеските кораби да изгорите с огън, да ги потопите във водната глъбина и да ги разпръснете по лицето на земята и води­те, както вече е разпръенат един от тях“. Тук епископ Павел визира турския кораб „Лютви Джалил“, който русите успешно бомбардирали при Браила само един ден преди това – на 29 април 1877 година.

Следват мисли, изпълнени с много библеизъм и топлота.

Речта завършва със следното пожела­ние: „Силата на Христовия кръст, която преведе израилтяните пред Червеното мо­ре и порази Амалика в пустинята, да те подкрепя винаги и навсякъде. С този Хрис­тов кръст – побеждавай!“

Въздействието на речта съобщава един слушател – „било необичайно силно, възвисяващо духа и предизвикващо твърда решимост за труд и подвиг“.

Разгледаните четири проповеди на Кишиневския и Хотински епископ Павел съгласно омилетиката, са във форма на църковна реч. Те са с подчертана образ­ност, емоционалност и динамичност, третиращи великото дело на руския импера­тор Александър II и Освобождението на България от петвековното османско робство.

_____________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 2, с. 21-25. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Иван Денев (1937-2014). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-d03