Ева Ковачева

Резюме

В настоящото изследване се разглежда духовната свобода, нейните аспекти и пътя за постигането ѝ според Евангелие на Иоан (Иоан 8:32**). За по-пълното и задълбо­чено разбиране на този стих, той се интерпретира в неговия контекст (Иоан 8:31-36) и обяснява въз основа на светоотеческите тълкувания и подкрепя с места от други новозаветни книги, които доизясняват и потвърждават смисъла, вложен в него. Значението на този стих се свежда до това, че свободата се свързва с истината, което означава, че пътят към нея е само един – към Бога, и че само Той е, Който освобождава.

Summary

The present study examines the spiritual freedom, its aspects and the way to achieve it, according to the Gospel of John (John 8:32). For a complete and thorough understanding of this verse, it is seen in its context (John 8:31-36) and explained on the basis of patristic interpretations and supports to places other New Testament books that deepen and confirm meaning embedded in it. The meaning of this verse comes down to it that freedom is associated with truth, which means that the road to it is only one – to God and that only he releases.

***

Свободата е стремеж и копнеж на човешката душа. Този стремеж е зало­жен в човека още от неговото сътворяване, тъй като той е направен по Божий образ и подобие, а свободата е присъща в абсолютна степен на Бога. Когато се говори за свободата, трябва да се има предвид, че тя може да се разглежда в три отношения – физическо, умствено и духовно. Откакто свят съществува, наро­дите воюват за външна свобода, а в сферата на ума – за правото на мненията и възгледите си. Когато се говори за духовната свобода, тя засяга духа и връзка­та на душата с Бога. Тази свобода не се търси по външен път и не се основава на никакво насилие. Тя се постига с възстановяването на връзката с Първопричи­ната. Бог е неин Източник.

Целта на настоящото изследване е да се представи духовната свобода и нейните аспекти и да се посочи пътя, по който тя се постига според Евангелие на Иоан (Иоан 8:32). За осъществяването на тази цел съответният стих се разглеж­да в неговия контекст (Иоан 8:31-36) и обяснява въз основа на светоотеческите тълкувания и подкрепя с места от други новозаветни книги, които доизясняват и потвърждават смисъла, вложен в него.

За да се интерпретира стиха: „и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8:32), ще се изложат предходните и следващи сти­хове, които, обединени заедно, представят една цялостна тема – тази за „ис­тинската свобода“:

cm. 31: „Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъ­дете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,

cm. 32: и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

cm. 33: Отговориха Му: ние сме семе Авраамово; и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?

cm. 34: Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.

cm. 35: А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.

cm. 36: И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Ио­ан 8:31-36).

От приведените стихове става ясно: 1) ученици на Христос са тези, кои­то спазват Неговото учение; 2) ако спазват учението Му (Неговото слово) – ще познаят истината^[4]; 3) истината ще ги направи свободни; 4) според думите на Христос робството е свързано с греха, а свободата – със спазването на Неговoтo учение^[5] [7, c. 273]; 5) робът не пребъдва вечно вкъщи^[6] [5], а синът; 6) Христос дава истинската свобода. Той прави човека свободен.

а) Бог притежава в абсолютна степен свобода

От Евангелие на Иоан се установява, че свободата стои в пряка връзка с истината. Следователно за постигане на свободата има само една посока – към истината, тоест към Бога. Само Бог разполага с абсолютна свобода.                                                                

В подкрепа на казаното (Иоан 8:32, 36), че в Бог се съдържа свободата, служи стихът от Второ послание на св. апостол Павел до Коринтяни: „А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там е свобода. А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен“ (2 Кор. 3:17-18).                                                                    

Твърдението, че под „свобода“ според книгите на Новия Завет се разбира „свобода в Господа“, се потвърждава и от следните други места в Посланията на св. anостол Павел: „дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят“ (Гал. 2:4), „И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго“ (Гал. 5:1), „Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму“ (Гал. 5:13). От посочените стихове става видно, че както според евангелист Иоан, така и според св. anостол Павел, свободата е в Господа и Той я дарува на хората, Бог е неин Източник. Под робство се разбира греховното състояние на човека, в което той попада вследствие на неправилното, неразумно използване на свободната воля, която му е дадена от Твореца. По този начин човек сам се ограничава [6, с. 237].                                

Неслучайно при първото обществено излизане на Христос, за което св. евангелист Лука говори по-подробно в своето Евангелие, за да им покаже, че се е изпълнило старозаветното пророчество, според което Той е обещаният Месия, Христос,казва: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените“ (Лук. 4:18) [4, с. 43]. От приведения стих става ясно и че според Евангелие на Лука Христос е Този, Който освобождава душите на хората.

Блажени Теофилакт тълкува cтих 32 от глава 8 на Евангелие от Иоан по следния начин: „ако вие пребъдете в словото Ми и във вярата, то ще познаете истината, тоест Мен, защото Аз съм истината“, за което се позовава на Иоан 14:6 [1, с. 531]. Във връзка със същия стих възниква въпроса какво се има предвид под думата „познаване“ на истината или „познаване“ на Бога? Христос казва на други места още: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Иоан 14:9), „да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми“ (Иоан 14:7; срв. Иоан 14:8-9). Блажени Теофилакт обяснява, че който познава Христос, познава следователно и Отца, защото е невъзможно Бог да се види с телесните очи, но може да се „познае“ [1, с. 647].

б) свободата е свързана с живот според божествените наредби, а робство­то – със състоянието на греховност

Според А. Лопухин с думите „ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици“ (Иоан 8:31), Христос иска да каже на юдеите, че не е доста­тъчно само да вярват и да са съгласни с това, което слушат, а в сърцата им трябва да се извърши едно коренно преобразование. Те трябва да следват пътя на Христос не само на думи, а на дело[5]. Както се каза по-горе, според Иоан 8:32,36, Господ е Този, Който освобождава, а от Иоан 8:34 се констатира, че става въпрос за освобождаване на човека от неговите грехове. Блажени Теофилакт тълкува 8:32 по следния начин: „Ако познаете Мен, Който съм истинен, то истината ще ви направи свободни, тоест Аз ще ви освободя от греховете“ [1, с. 531], а на невярващите Христос казва малко по-напред: „в греха си ще умрете“ (Иоан 8:21) [1, с. 531]. Целта на Христос в Иоан 8:33-36, според блажени Теофилакт, е не да докаже на юдеите, че те са роби на човеци, а че са роби на греха. А това робство е и най-тежкото и от него може да избави само Бог [1, с. 532].

Св. anостол Петър говори в своето Първо съборно послание също за свобода­та в духовен смисъл, както и св. anостол Иоан: „Защото такава е волята Божия – с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци, като сво­бодни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Бо­жии“ (1 Петр. 2:15-16). Според Блажени Теофилакт въз основа на този стих става ясно, че свободен в Господа е този, който не се подчинява на нищо безн­равствено. Той обяснява по-нататък, че да живее лицемерно е свойствено не на свободния, а на този, който е в робството на страстите, например предаден е на човекоугодие или на някаква друга срамна страст. Според последния, Божии­те раби са длъжни да бъдат далечни и чужди на страстите [2, с. 329].

Разбирането за „робството“ като състояние на греховност се среща и във Второ съборно послание на св. anостол Петър: „Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен“ (2 Петр. 2:19).

В Съборно послание на св. anостол Иаков се констатира същото: „Който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки не забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си“ (Иак. 1:25). На това място под „съвършен закон на свободата“ блажени Теофилакт твърди, че се има предвид Христовият закон, който освобождава от робството на плътта и дава на идващия при Него свобода, чрез която го прави по-внимателен и го освобождава от забравата, вредна за всичко добро [2, с. 279].

Към изложеното може да се приведе и друг един стих от Новия Завет, който на пръв поглед не стои в пряка връзка с темата за свободата, но показва съвсем ясно същото твърдение, че човек трябва първо да се стреми към Бога, към Първопричината, а всички останали неща идват като следствие: „… първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33).

в) свободата е присъща на синовете Божии и на цялото творение

Друг важен момент, който се засяга едновременно в Иоан 8:35, е, че чрез освобождаването от греховете, хората се превръщат от роби в синове Божии [1, с. 531]. Темата за осиновлението е централна в Новия Завет. Чрез нея се изразява новият тип отношение, което се създава между Бога и хората след идването на Христос на земята, тоест вече не като на Господар към роби, както е в Стария Завет, а като на „Отец“ към неговите „чада“.

Два стиха по-нататък от разглежданите в настоящото изследване стои и следното изказване на Христос: „Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец“ (Иоан 8:38). Според блажени Теофилакт Христос иска да каже с това: „Как тогава сте истински негови деца, когато сте толкова далеч от качествата на баща си? Ако се хвалите с родството си, трябва да подражавате и на добродетелите му“ [1, с. 533]. Щом Спасите­лят споменава, че „чадата“ носят качествата на Баща си, от това следва, че и теби трябвало да притежават и се наслаждават на свободата както техния Отец.

Бог създава света и всичко съществуващо в него заради човека, когото поставя да владее над творението. Според Бит. 3:17-19 цялата природа е свър­зана пряко с духовно-нравственото състояние на човека. Действията на човека рефлектират върху земята, растенията, животните и всичко живо, което я обитава. Тази зависимост на творението от духовното стъпало на човека, на което той се намира, е изразена много добре от св. апостол Павел в „Послание до Римляни“, където той казва, че от освобождението на човека зависи и осво­бождението на творението: „с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии“ (Рим. 8:21). Блажени Теофилакт пояснява в какво се изразява връзката между промяната на състоянието на човек и това на тварите: „тварите се покориха, тоест станали са тленни чрез тебе, човека…“. По какъв начин творението е ста­нало тленно чрез друг? Защото то е било създадено изцяло за човека… И така, и самото творение „ще бъде освободено“; не само ти, но и много по-низшето от тебе, нямащо нито душа, нито чувства, и то, казвам, ще участва с тебе в бла­гата и вече няма да бъде тленно, но ще стане съответно на тебе. Когато тво­ето тяло е станало тленно, то и творението е станало тленно. Точно така, когато твоето тяло стане нетленно, то и творението ще стане нетленно….и ако то се надява да бъде прославено, толкова повече ти се надявай да бъдеш прославен. И бащата облича слугите в хубави дрехи в чест на синовете. Така и Бог е запазил творението в наша чест [3, с. 88-89].

Ако се направи обобщение за целия Нов Завет, се установява първо, че ос­вен св. апостол и евангелист Иоан Богослов, за свободата говорят също съста­вителите на новозаветни книги – св. евангелист Лука, св. апостол Яков и све­тите апостоли Петър и Павел, и второ, че смисълът, в който те разглеждат свободата, не се различава от посочения в Иоан 8:31-36. С това чрез техните книги се потвърждава същата идея, изложена в Евангелие на Иоан, че Господ е Източникът на свободата, и че само Той може да освободи човека. Основните насоки в изброените новозаветни книги се свеждат до следното: 1) свободата се дава чрез Христос на хората, които преди това са били в робство на греха (Лук. 4:18; срв. Иоан 8:36); 2) съвестта се освобождава от вината, например когато Гос­под казва на различни хора според Евангелието „прощават ти се греховете“ (Лук. 7:48) и „иди си смиром“ (Лук. 7:50); 3) свобода от закона: „стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго“ (Гал. 5:1; Рим. 7:24-25); „Аз съм вратата; който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери“ (Иоан 10:9); 4) освобождаване на хрис­тиянина от властта на греха, чрез което старият човек умира заедно с Хрис­тос (Рим. 6:8-22)[9]. След като човек умре за греха и е разбрал колко е силна плътта, може да се наслаждава на свободата, която се описва в „Послание на св. апостол Павел до Римляни“: „… защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта. Онова, което за­конът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извър­ши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта, та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух“ (Рим. 8:2-4)[9]. Освобождаването в Христос се осъществява посредством Светия Дух[9] [Срв. 8, с. 31]^[7^] и човек познава и се наслаждава на Божията любов. Тогава самият Христос става предмет на душата, а не собственото „аз“[9].

В заключение се извеждат следните изводи за свободата според Иоан 8:32:

Човек търси свободата отвън, но най-важна е вътрешната свобода, за­щото тя е предпоставка за външната. Истинската свобода е свободата на духа. Тя се постига, когато човек е овладял своята нисша природа (мисли, чувства, желания, страсти, постъпки), което в Новия Завет се представя като освобож­даване от робството на греха (Иоан 8:34). Свободата се придобива с възстано­вяване на връзката с Бога, с Първопричината. Само Бог е абсолютно свободен. Синът е Източникът за нейното придобиване. В тази връзка се казва в Еванге­лие от Иоан, че Христос е истината (Иоан 14:6) и „ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Иоан 8:36). Последното се постига по един дълъг и нелек път на покаяние, пречистване и изправление с помощта на Божията бла­годат, което води до пълно преобразяване на личността. Висш израз на този динамичен процес е когато човек започне да проявява божественото в себе си, тоест когато човешката му воля изцяло служи на Божията, така както св. апостол Павел пише в Посланието си до галатяни: „… вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). Тогава човек се осъзнава като син Божий (Рим. 8:14-17; Гал. 3:26;4:5-7;Евр. 2:11-13).

Използвана литература

1.Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на Евангелие- I то. Ч. 2. – София, 2015.

2.Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Атон, 2008.

3.Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на свети апостол Павел. Ч. 1. – София, 2015.

4.Ковачева, Ева. Основни христологични имена и титли.//Господ Иисус Христос и Църквата (Богословски изследвания)/ А. Делипапазов и др. – Пловдив, 2014.

5.Лопухин, Александър. Толковая Библия или комментарий на все книги Священного | Писания Ветхого и Нового Заветов. Евангелие от Иоанна, http://www.holytrinitymission.Org/books/russian/biblia_lopuhin_gospel_ioami.htm#_Toc7 . 1008752 [електронен ресурс към април 2017]

6.Панчовски, Иван, Киров, Димитър. Християнска етика. Т. 1. Философия на морала. Ч. 1.-София, 1996.

7.Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга Деяния на апостолите. 3 попр. фототипно издание. – София, 1991.

8.Св. Иоан Златоуст. Цариградски Архиепископ. Тълкувание на Посланията на св. an. Павел. I. до Римляните. Беседи 12-32. II. Първо до Коринтяните. Беседи 1- 5. Библиотека на св. отци. Под ред. на проф. Хр. Гяуров. – София, 1938.

9. Freiheit – Bibel-Lexikon, https://www.bibelkommentare.de/index.php ?page=dict&article_id=3923 [електронен ресурс към април 2017]

____________________________________________________________

*Материалът представлява авторски ръкопис и е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Оригиналът на същия е публикуван в Евтимова, Т., Василева, С., Илиева, К. и други. (ред. кол.). „Свободата вчера, свободата днес, свободата утре – на върха на копието ли е?“ Сборник доклади от Международна научна конференция проведена на 25-26 април 2017 в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.  Русе, 2017, с. 31-36.

**Виж по-подробно за пълните означения и съкращенията на библейските книги в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет на български, руски и английски език на посочения сайт: https://www.pravoslavieto.com/bible/naimenovanija.htm

[4]. Христос е истината, което се потвърждава и от друг един стих в Евангелие на Иоан: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Иоан 14:6).

[5]. По същия начин този стих обяснява и Христо Попов: „изпълнението на Неговото слово ще ги доведе до познание на истината, която и ще ги направи свободни“.

[6]. Под „вкъщи“ се има предвид „Царството Божие“.

[7]. Също и според св. Иоан Златоуст освобождението става чрез Светия Дух.Това се констатира въз основа на тълкуванието му върху приведения по-горе стих: „Защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта“ (Рим. 8:2). Той обяснява, че под израза „закон на духа“ апостолът разбира Светия Дух“.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cPc