Ева Ковачева

Abstract

After adducing, interpreting, comparing and analyzing specific verses regarding the anointing in the Old and New Testaments, the present study draws conclusions about the nature and meaning of the anointing with the Holy Spirit in the New Testament age. Keywords: oils, anointing, the Holy Spirit.

***

В настоящето изследване се разглежда значението и начина на осъществяване на помазанието в Свещеното Писание. След направения анализ и сравнения между стиховете, в които се засяга посочената тема в Стария и Новия Завет, се извежда заключение за същността и смисъла на помазанието със Светия Дух в новозаветната епоха. В Новия Завет се срещат само четири пасажи, за които се указва за помазване с eлей, като в никой от тях не се дава обяснение за употребата му. За това може да се заключи единствено от взаимовръзките в текста: 1) Иисус Христос споменава за помазване на главата при постене (Матей 6:17); 2) учениците Му помазват болни и ги лекуват (Марк 6:13); 3) Мария помазва краката на Христос в доказателство за нейното почитание към Него (Лукa 7:38,46; Иоан 12:3)[1]; в същия смисъл е и изливането на елей върху главата на Христос от една жена, която според блажени Теофилакт, чрез това отдава чест на Неговото Божество, както и той обяснява, че в случая елеят символизира благоуханието на добродетелите[2] (Матей 26:7; Марк 14:3); 4) презвитери помазват болни за лечение (Иаков 5:14). E. Kutsch отбелязва, че на съответното място се използва на гръцки език не думата „chrinein“, която обикновено се използва за религиозно помазание, а вместо това стои думата „aleipho“, която се употребява в медицински случаи[3]. На същото обръща внимание и С. Hagensick, че гръцката дума, която се превежда в този стих като „болен“, е „astheneo“, и тя означава в буквален смисъл „без сили съм“ и може да се отнася както за духовна, така и за физическа болест. За думата „болен“ в стих 15 се използва гръцката дума „kamnos“, която се превежда в Евреи 12:3 с „отпаднал“. Блажени Теофилакт също определя действието им във връзка с лечение: „Това апостолите правили още тогава, когато Господ живеел сред човеците, и помазвали болните с елей“, за което се позовава на стиха „и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха“ (Марк 6:13)[4]. В Стария Завет Исаия говори за медицинска употреба на елея в Исаия 1:6, а в Новия Завет евангелист Марк и евангелист Лука споменават за медицинска употреба на елея в Марк 6:13; Лука 10:34[5].

В Новия Завет се говори за Христос като Божий Помазаник в следните стихове: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените“ (Лука 4:18); „И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос [Помазаник]“[6] (Деяния на светите апостоли 2:36); „Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник. Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал“ (Деяния на светите апостоли 4:26-27); „Как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него“ (Деяния на светите апостоли 10:38); в Послание до Евреите се описва за Христос при Неговото триумфално завръщане на небето следното: „А за Сина: Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“ (Евреи 1:8-9). От приведените стихове се установява, че единствено в последния от тях, се споменава думата „елей“, но не в буквален, а в преносен смисъл. Под „елей на радост“ според тълкуванието на Евтимий Зигавин трябва да се разбира Светия Дух, Който е „радостотворец[7]“, което се потвърждава и от тълкуванието на преподобни Икумений Триккский[8]“.

По отношение на помазанието на вярващите в Свещеното Писание на Новия Завет се съдържат само следните три стиха: „И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко“ (1 Иоан 2:20); „И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило“ (1 Иоан 2:27); „А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог“ (2 Коринтяни 1:21). Тълкуванието на блажени Теофилакт към 1 Иоан 2:20 и 1 Иоан 2:27, е, че под „помазание“ се разбира „Светият Дух[9]“, а към 2 Коринтяни 1:21, че вярващите се помазват сега със Светия Дух, а не с елей, както е било през старозаветната епоха: „Това… че стоим твърдо във вярата в Христа, ни го даде Бог, Който и ни помаза, и ни запечата, тоест направи ни пророци, царе и свещеници. Защото такъв е всеки кръстен: той е пророк, като виждащ това, което око не е виждало и ухо не е чувало; той е свещеник като такъв, който е длъжен да принесе себе си в жертва жива, свята и благоугодна Богу; той е цар, като син на Царя на царете Бога и наследник на бъдещото царство и като сега царуващ над неуместните помисли и поставен по-горе от целия свят. Както в древността свещениците и царете били помазвани с елей, така сега ние сме помазани с Духа, когато Бог ни даде залога на Духа в сърцата ни. А ако ни е дал залог, то, разбира се, ще ни даде всичкоʻ. А залог нарича даваните сега дарби на Духа; защото отчасти разбираме и отчасти пророкуваме, а съвършеното ще получим тогава, когато Христос се яви в славата Си[10]“. Св. Иоан Златоуст дава подобно обяснение на цитирания стих: „Какво означава ‘помазан и запечатан’? Това означава, че Този, Който е дал Духа, чрез Когото е постигнал и двете – помазанието и запечатването, правейки ни заедно и пророци, и свещеници, и царе, защото в древни времена тези, които са получили тези добродетели, са били помазани. Но сега имаме не една от тези добродетели, а и трите, и освен това в най-голяма степен, тъй като се надяваме да получим царството и ставаме свещеници, когато принасяме телата си в жертва на Бога[11]“. Св. Теофан Затворник пише за същия стих: „И помазаният, тоест, който е изпълнен със Светия Дух, чрез Чиято сила се предава на нашия дух съвършенства, които имаха предобраз при древните първосвещеници, пророци и царе. Това помазание не е външен знак, а вътрешно притежание на означаемото, което потвърждава, че Божиите обещания са истинни[12]“. Св. Теофан Затворник отбелязва, че апостолът акцентира и върху това, че както апостолите, така и вярващите са помазани от Бога без предимство на едните пред другите: „Ти и аз, тоест и апостолите, и вярващите: защото се казва, че едно и също работи в тези и в другите; и апостолите в това отношение нямат предимство пред вярващите, защото това принадлежи към общия ред на вярата и делото на спасението… Запечатването с Духа е дарбата на Духа в сърцата ни или Неговото жилище във вътрешния ни човек. Това e обручение, тоест залог, че всички обещания, които все още не са изпълнени, несъмнено ще бъдат изпълнени[13]“. Амброзиаст обръща внимание и върху друга особеност в съответния стих, че когато се говори в него за Светия Дух, при това трябва да се вземе под внимание и връзката Му със Света Троица: „Св. апостол Павел има предвид, че Отец и Синът правят едно нещо… Когото Синът утвърждава, потвърждава и Отец. И когато Отец дава Духа, и Синът присъства. За това св. апостол Павел казва на римляните: Ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов (Римляни 8:9). Тъй като говори за съвършенството на човека, апостолът споменава Троицата, защото цялата пълнота на съвършенството е в Светата Троица[14]“.

Освен посочените стихове, в книга Деяния на светите апостоли се описва един случай на „слизане“ на Светия Дух над повярвалите от практиката на древните християни, при който не се използва думата „помазване“, а се говори за „възлагане на ръце“ над кръстените, като в текста се прави разграничение между Кръщението и слизането на Светия Дух: „Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса). Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго“ (Деяния на светите апостоли 8:14-18). Подобен случай се описва в същата книга и на друго място при св. апостол Павел: „Те (някои ученици в Ефес) се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Свети“ (Деяния на светите апостоли 19:5-6). От цитираните стихове, се извеждат изводите, първо, че и на двете места в назованата книга се говори за „слизане“ на Светия Дух върху вярващите и „приемането“ Му от тях, а не за помазване с „елей“, и второ, че за „слизане“ на Светия Дух не се говори следователно само на Петдесетница над апостолите (Деяния на светите апостоли 1:5,8-2:1-4), а и при вярващите, които те кръщават след това. В съчинението му „За Светия Дух“ св. Василий Велики обръща също внимание, че кръщението с вода не е идентично на кръщението с Духа: „Кръщението е един вид очищение за душата от мръсотията, полепнала по нея от плътските щения… а Светият Дух дава залога за живота[15]“, както и че „Светият Дух вдъхва животворната мощ, възобновявайки душите из мъртвината на греховността и повеждайки ги към живот с ново начало. Ето това означава да бъдеш роден отново из вода и Дух (Иоан 3:5), тъй като умъртвяването се извършва във водата, а животът ни се дава чрез Светия Дух[16]“; „Ето оттук можем да разберем каква е разликата между благодатта, дарявана ни от Светия Дух и извършваното във вода кръщение, защото Иоан е кръщавал във вода, за да предизвика разкаяние, а Господ наш Иисус Христос – в Светия Дух. ‘Защото аз – казва Иоан Кръстител – ви кръщавам във вода за покаяние; ала подире ми идващият е по-силен от мене;… Той ще ви кръсти в Дух Свети и в огънʻ (Матей 3:11)[17]“. При това според съвременните изследователи на Свещеното Писание, елеят не е единственият символ за Светия Дух, който се употребява за Него в книгите на Стария и Новия Завет. V. Janke изброява още следните символи на Светия Дух: гълъб (Матей 3:16; Марк 1:10; Иоан 1:31-34); вятър – Битие 1:2;2:7; Иов 33:4; 3 Царства 19:12; Иезекиил 37:9; Иоан 3:8; 20:22; Деяния на светите апостоли 2:2); огън (Матей 3:11; Деяния на светите апостоли 2:3-4; 1 Солуняни 5:19; Евреи 12:29); вода (Притчи Соломонови 1:23; Исаия 32:15; 44:3; Иезекиил 39:29; Иоан 4:14; 7:37-39; 1 Тимотей 3:5-6; Откровение 22:17); залог (2 Коринтяни 1:22; 5:5; Ефесяни 1:13-14; Римляни 8:11, 15-18, 23); печат (2 Коринтяни 1:22; Ефесяни 1:13; 4:30)[18]. Към изложените С. Hagensick добавя още един – светилник въз основа на Изход 35:14; Захария 4:1-14 срв. Откровение 11:1-7; Матей 25:1-13[19]. Според същия автор чрез различните символи за Светия Дух се подчертава всеки път Негов различен аспект. Посочените символи за Светия Дух описват не толкова какво Той е, а указват за това, какво Той прави и за Неговите задачи, които Той изпълнява в живота на вярващите, например: гълъбът – съчувствие, състрадание; елеят – упълномощаване; освещаваща сила, пречистване и обновление; светилникът – просветление; вятърът – животворене, творческа активност; огнените езици – оправомощаване за даване на свидетелство, просветляваща истина[20].

В Стария Завет „помазанието“ с елей служи като призоваване за встъпване в особено служение (пример помазанието на свещениците (Левит 8:10-12)). „Месия на еврейски език и Христос на гръцки език – и двете титли означават „Помазаник. Помазанието със Светия Дух изразява следователно една особена почест: „Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина“ (1 Петра 2:9)[21]. В Стария Завет Аарон и неговите синове е трябвало да бъдат помазани (Изход 30:30). Аарон е предобраз на Христос като Първосвещеник, а синовете на Аарон са предобраз на вярващите, които постоянно трябва да ходят в Господа и бъдат в Божието присъствие. Христос е помазан вече не с елей, а със Светия Дух, който слиза над Него под вид на гълъб (Исаия 61:1; Деяния на светите апостоли 10:38; Лука 3:22). Според Исаия 11:2 помазанието на Христос с Духа е седморно: (1) върху Него почива Дух Господен; (2) получава дух на премъдрост; (3) дух на разум; (4) дух на съвет; (5) на крепост (сила); (6) дух на знание и (7) благочестие (срв. Изход 31:1). Във всички тях се изразява цялата пълнота на Духа. Според 1 Иоан 2:20 също всеки вярващ, който е кръстен има помазанието на Светия Дух. Светият Дух отделя всяка обърната душа за Бога, което представлява „освещаването на Духа“, за което говори св. апостол Петър (1 Петра 1:2). J. C. Reumermann установява следните паралели във връзка с помазанието в Стария и Новия Завет: 1) синовете на Аарон могли да различават святото от несвятото, чистото от нечистото. Светият Дух учи вярващите да различават истината от заблудата; 2) в Стария Завет се съдържат предупреждения против злоупотреби, които намират паралел и в Новия Завет: „тялото на други люде не бива да се помазва с него“ (Изход 30:32). Светия Дух не пребивава в душевни хора и не живее в тях (срв. 1 Коринтяни 2:14; Иуда 1:19); Светия Духът не може да освети и онова, което е още плътско, то трябва да бъде отстранено чрез себеосъждане (срв. 1 Kоринтяни 3:1-3). Помазанието с Духа се приема от онзи, който е новороден и стои твърдо в Евангелието (1 Коринтяни 15:1-3), който познава опрощение на греховете и е в мир с Бога (Римляни 4:25-5:5); 3) в Стария Завет се споменава, че елеят не трябва да бъде подправян: каквото човек сам измисля или приготвя, то не представлява част от действието на Духа (Изход 30:33). По същия начин Божиите чеда много често изпадат в опасността, да твърдят, че са ръководени от Духа и действат в Негова сила, когато в действителност робуват на собствената си воля или търсят да угодят на себе си. И в двата случая те натъжават Духа и уронват достойнството на Господ, какъвто е случаят с Ананий и Сапфира в Деяния на светите апостоли глава 5, от който случай се вижда как Бог реагира на това. Светият Дух наставлява и ръководи само онeзи, в които се разкрива смирена промяна в зависимост от Него[22]; 4) в Стария Завет „един неоправомощен“ или някой, който не принадлежи към Божия народ, не трябва да взима участие в свещеничеството и в молитвeното служение в Святая Светих: „Който направи такова миро, или който помаже с такова външен човек, да бъде изтребен от народа си“ (Изход 30:33), а според Новия Завет, това което е от Духа, не трябва се приписва на хора[23]. А. Küper посочва и други паралели: 5) скинията се помазва с елей: жертвените дарове се смесват с елей, а в Псалом 133 миловидността и единството между братята се сравнява с драгоценен елей, който се стича върху главата и по брадата на Първосвещеника до краищата на одеждата му. Елеят представлява според символичния език на Свещеното Писание на Стария Завет образ на Светия Дух. Според Новия Завет Светият Дух може да дойде само при човек, който е в Христос и да живее в осветените от Господа. Вярващите в Господа стоят пред Бога като помазаници в достойнството на Христос; 6) елеят според Стария Завет е благоуханен (срв. помазанието на Господа от Мария, където благоуханието изпълва цялата къща), което означава, че и вярващите трябва да разнасят благоуханието на Неговото име чрез делата си и по този начин да прославят Бога[24]; 7) в Новия Завет Иисус от Назарет се обозначава чрез думите „Христос“ или „Месия“ като Помазаникът, което е една не напълно конкретна и варираща по значението транслитерация на еврейското Maschiach. Според някои текстове в Новия Завет, например Деяния на светите апостоли 4:25-27, които се позовават на старозаветните пророчества (срв. Иеремия 23:5, Исаия 52:13ff , Даниил 7:13-14, Исаия 9:5-6, Псалом 2:1-8), древните християни виждат в Иисус Христос наследник на Давид и очакваният от иудеите Спасител и Помазаник на последното време, Чието пришествие и бъдещо Царство предстои. Следователно името Иисус Христос изразява изповядваната вяра на древните християни, че Иисус е бил за тях Божият Помазаник, Чиито дела и знаци (срв. Иоан 9:1-34) освен пророческите за Него, потвърждават Неговото упълномощаване чрез Бога. Това отбелязва и св. евангелист Иоан в Евангелието си (Иоан 20:30-31)[25]. Християните също като Него са помазани от Бога: „А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог“ (2 Koринтяни 1:21), но както „мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца“ (Еклисиаст 10:1), така св. апостол Павел загатва за тази възможност, че Светия Дух чрез невярност и опетняване се безчести в предупреждението му: „И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30)[26]. Св. Василий Велики също обяснява, че вярващите не трябва да оскърбяват Свeтия Дух в тях, за което привежда като аргумент освен посочения стих от Послание до ефесяни на св. апостол Павел, също и „Вие всякога се противите на Светия Дух“ (Деяния на светите апостоли 7:51), „огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел” (Исаия 63:10)[27], „Домът на Яков разгневи Духа на Господа“ (Михей 2:7). Е. Кutsch назовава още следните паралели между Стария и Новия Завет: 8) „Тогава Моисей взе помазен елей и помаза скинията и всички неща, що бяха в нея, и ги освети… и изля (Моисей) от помазния елей върху главата на Аарона и го помаза, за да го освети“ (Левит 8:10,12); „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница“ (Исаия 61:1; Лука 4:18); 9) „помазанието“ показва удостояване с авторитет чрез Духа за възприемане на определени отговорности – според книгите на Стария Завет също и царете били помазвани, но трябва да се отбележи, че не само израилевите царе (1 Царства 10:1;16:13), а и царе като Азаил от Сирия (3 Царства 19:15) и Кир – царят на Персия, за когото също се споменава в Свещеното Писание като за помазаник на Господа (Исаия 45:1). Обичаят на помазване на царе не е единствен по рода си за Израил. В глинените плочки от Ел-Амарна в Египет се отбелязват 37 такива случаи. Следователно в Израил се помазват Първосвещеника и неговите синове (свещениците) (Левит 8:12; Числа 3:3; Псалом 133:1-2), пророците – един-единствен такъв случай се описва, че Илия помазва Елисей като негов приемник (3 Царства 19:16) и царете (1 Царства 10:1;16:13; 3 Царства 19:15; Исаия 45:1)[28].

Като изводи за същността и начина на извършване на помазанието със Светия Дух ще се приведат краткото и ясно обобщение, което дава за него като сравнение между Стария и Новия Завет С. Hagensick, а в заключение за целта, смисъла, и значението на помазанието със Светия Дух – думите на св. Василий Велики за него. Помазанието на вярващите със Светия Дух в Новия Завет отговаря на помазанието в Стария Завет върху свещениците, царете и пророците. Помазанието върху Първосвещеника и неговите синове – отговаря на помазанието на Христос, Kойто е единственият Първосвещеник, и на вярващите, които чрез вярата си в Иисус Христос стават „синове Божии“. Както Иисус Христос обединява в Себе Си и трите служения: първосвещеническото, царското и пророческото (Лука 24:19; Иоан 28:36-37; Евреи 3:1, 4; 14:16; 5:56), така и вярващите имат трите служения: свещеническо, царствено и пророческо (вж. Изход 19:6; Даниил 7:18, 27; Деяния на светите апостоли 2:17-21; 1 Петра 2:5-9; Откровение 1:6; 20:6; 22:5). Помазанието със Светия Дух отговаря на помазанието на Първосвещеника и царете в Израил с осветения елей. Елеят се е изсипвал върху главата и потичал по тялото. Противоположната картина в Новия Завет е слизането на Светия Дух над Иисус Христос при Неговото Кръщение под образа на гълъб (Иоан 1:32-33), когато „Бог не с мярка Му дава Духа“ (Иоан 3:34), както и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза като огнени езици над главите на повярвалите (Деяния на светите апостоли 2:1, 3-4), при което те се кръщават с Него и стават членове на тялото Христово, и на новото творение. Оттогава всеки нов член на Църквата получава Кръщение с Духа[29]. Целта, смисъла и значението на помазанието със Свeтия Дух стават видни от следните думи на св. Василий Велики: „приобщаването към Бога става чрез Светия Дух, защото Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: ‘Авва, сиреч Отче!ʻ (Галатяни 4:6).‘Възкресението из мъртвите, и то е по силата на действието на Светия Дух, защото ще изпратиш Духа Свой, и ще бъдат сътворени, и ще подновяваш лицето на земята (Псалом 103:30)ʻ[30], както и ‘Който е в Христа, той е нова тварʻ (2 Коринтяни 5:17)[31]“, и още: „Светият Дух вдъхва животворната мощ, възобновявайки душите из мъртвината на греховността и повеждайки ги към живот с ново начало. Ето това означава да бъдеш роден отново из вода и Дух (Иоан 3:5), тъй като умъртвяването се извършва във водата, а животът ни се създава чрез Светия Дух[32]“, както и по-нататък „чрез Светия Дух е възстановяването ни в райските градини; възнесението ни в царството небесно; възвръщането ни към осиновлението; свободоречието да назоваваме Бога наш Отец; да се приобщим към благодатта Христова; да се наричаме чеда на светлината; да бъдем съпричастни с вечната слава; с една дума, да бъдем във всяко сбъдване, във всяко осъществяване на благословията както в този век, така и в бъдеще, съзерцавайки като в огледало милостивата щедрост на заложените в обещанията блага, на които чрез нашата вяра ние очакваме да се насладим, сякаш са вече пред нас[33].“

Използвана литература

Амброзиаст. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на 2 Кор. 1:21, http://bible.optina.ru/new:2kor:01:21 (22.10.2021).

Блажени Теофилакт. Архиепископ Български. Благовестник или Тълкувание на светото Евангелие. Ч. 1. Света Гора, Атон, 2003.

Блажени Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Св. Гора, Атон, 2008.

Блажени Теофилакт. Архиепископ Бълрски. Тълкувание на Посланията на свети апостол Павел. Ч. 1. Видин, 2015.

Евтимий Зигавин. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на (Евр. 1: 9), http://bible.optina.ru/new:evr:01:09 (15.10.2021).

Икумений Триккский. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на (Евр. 1:8), http://bible.optina.ru/new:evr:01:08#prp_ikumenij_trikkskij (15.10.2021).

Св. Василий Велики. За Светия Дух. С., 2002.

Св. Иоан Златоуст. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на (2 Кор. 1:21), http:// bible.optina.ru/new:2kor:01:21 (22.10.2021).

Св. Теофан Затворник. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на (2 Кор. 1:21), http:// bible.optina.ru/new:2kor:01:21 (22.10.2021).

Hagensick, Carl. Symbole des Heiligen Geistes, http://www.heraldmag.org/german/05so_german_1.htm (15.10.2021).

Heller, Adolf. 200 biblische Symbole: Öl, Salböl = Symbole für Gottes Geist. Heilbronn, 1981.

Janke, Viktor. Symbole der Bibel für den Heiligen Geist [Wesen&Wirken des Heiligen Geistes], http://www.lgvgh.de/wp/symbole-derbibel-fur-den-heiligen-geist-wesen-wirken-desheiligen-geistes/3583 (15.10.2021).

Küper, Adolf. Was bedeutet die „Salbung mit dem Heiligen Geist“? (1. Joh 2,20.27), https://www.bibelkommentare.de/index.php?page=qa&answer_id=25 (15.10.2021).

Kutsch, Ernst. Salbung als Rechtsakt im Alten Testament und im Alten Orient. Berlin, 1963.

(O. A). Was sagt die Bibel über Salböl?, https://www.gotquestions.org/Deutsch/salbol.html (15.10.2021).

Nestle-Aland. Novum Testamentum Graece. 28. rev. Aufl., Stuttgart, 2012.

Rengstorf, Karl. Theologisches Begriffslexikon zum Neuen Testament. 9. Aufl., Wuppertal, 1993.

Reumermann, J. C. Salböl: Die Eigenschaften und Gnaden des Herrn Jesus

2. Mose 30,22-33, https://www.soundwords.de/salboel-die-eigenschaften-und-gnaden-desherrn-jesus-a5793.html (15.10.2021).

________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 1 (7), нова серия, 2021, с. 73-82. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. (O. A). Was sagt die Bibel über Salböl?, https://www.gotquestions.org/Deutsch/salbol.html (15.10.2021).

[2]. Блаж. Теофилакт. Архиепископ Български. Благовестник или Тълкувание на светото Евангелие. Ч. 1. Света Гора, Атон, 2003, с. 288.

[3]. Kutsch, Ernst. Salbung als Rechtsakt im Alten Testament und im Alten Orient. Berlin, 1963, S. 33-51.

[4]. Блаж. Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Св. Гора, Атон, 2008, с. 307.

[5]. Hagensick, Carl. Symbole des Heiligen Geistes, http://www.heraldmag.org/german/05so_german_1.htm (15.10.2021).

[6]. Пояснението е вмъкнато от автора.

[7]. Евтимий Зигавин. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на Евреи 1:9, http://bible.optina.ru/new:evr:01:09 (15.10.2021).

[8]. Вж. Икумений Триккский. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на Евреи 1:8, http://bible.optina.ru/new:evr:01:08#prp_ikumenij_trikkskij (15.10.2021).

[9]. Блажени Теофилакт. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли, с. 405.

[10]. Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на свети апостол Павел. Ч. 1. Видин, 2015, с. 363.

[11]. Св. Иоан Златоуст. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на 2 Коринтяни 1:21, http://bible.optina.ru/new:2kor:01:21 (22.10.2021).

[12]. Св. Теофан Затворник. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на 2 Коринтяни 1:21, http://bible.optina.ru/new:2kor:01:21 (22.10.2021).

[13]. Пак там.

[14]. Амброзиаст. Тълкувания на Писанието. Тълкувания на 2 Коринтяни 1:21, http://bible.optina.ru/new:2kor:01:21 (22.10.2021).

[15]. Св. Василий Велики. За Светия Дух. С., 2002, с. 49.

[16]. Пак там, с. 50.

[17]. Пак там, с. 51.

[18]. Janke, Viktor. Symbole der Bibel für den Heiligen Geist [Wesen&Wirken des Heiligen Geistes], http://www.lgvgh.de/wp/symbole-der-bibel-fur-den-heiligen-geistwesen-wirken-des-heiligen-geistes/3583 (15.10.2021).

[19]. Hagensick, op. cit.

[20]. Ibidem.

[21]. Janke, op. cit.

[22]. Reumermann, J. C. Salböl: Die Eigenschaften und Gnaden des Herrn Jesus 2. Mose 30, 22-33, https://www.soundwords.de/salboel-die-eigenschaften-undgnaden-des-herrn-jesus-a5793.html (15.10.2021).

[23]. Reumermann, op. cit.

[24]. Küper, Adolf. Was bedeutet die „Salbung mit dem Heiligen Geist“? (1. Joh 2,20.27), https://www.bibelkommentare.de/index.php?page=qa&answer_id=25 (15.10.2021).

[25]. Rengstorf, Karl. Theologisches Begriffslexikon zum Neuen Testament. 9. Aufl., Wuppertal, 1993, S. 760.

[26]. Heller, Adolf. 200 biblische Symbole: Öl, Salböl=Symbole für Gottes Geist, Heilbronn, 1981, S. 144-145.

[27]. Св. Василий Велики, цит. съч., с. 70.

[28]. Kutsch, op. cit., S. 38.

[29] Hagensick, op. cit.

[30]. Св. Василий Велики, цит. съч., с. 69.

[31]. Пак там.

[32]. Пак там, с. 50.

[33]. Пак там, с. 50-51.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cL5