Ева Ковачева

В настоящото изследване се представя дейността на апостоли от числото на 12-те, на 70-те и техни ученици, за които е известно според достигналите до днешно време източници, че са разпространявали Христовото учение на територията на днешна България. Поводът за това е, че: 1) тези сведения често не са известни както в България, така и извън нейните граници; 2) съответните данни не се споменават или цитират от съвременни чуждестранни автори в новозаветната наука; 3) много от древните градове на територията на днешна България, в които апостоли от числото на 12-те, на 70-те и техни ученици са проповядвали, основавали първите християнски църкви и поставили епископи, се приписват в съвременността най-често или почти изцяло на територията на други страни, между които най-много на Гърция. Установява се, че някои от споровете върху настоящата тема произтичат от неясното и неточно локализиране на градове и народи по онова време както в исторически, така и в археологически план, като един от примерите за това е, че са съществували под едно и също име няколко града едновременно на различни места.

Изследването си поставя за цел да синтезира резултатите от най-новите проучвания в България по тази тема, както и да приведе други открити от автора източници, които свидетелстват, че именно в земите на днешна България са били разположени редица от известните градове, свързани с мисионерската дейност на апостолите Андрей и Павел и на трима от 70-те ученици на Христос, и че следователно християнството по тези земи е първоапостолско, а първите християнски общини и църкви са установени на територията на днешна България още през I-ви век след Христа.

Най-новите археологически разкопки и исторически открития на български учени по темата, както и по-стари изследвания в България показват, че събитията, за които досегашната наука твърди, че са се случили в град Филипи (в днешна Гърция), са станали всъщност във Филипопол (Пловдив, Тракия в България)[1], че други – не във Верея Македонска, а във Верея Тракийска (Стара Загора, Тракия в България), че не става въпрос за Диоспол (в Египет или Палестина)[2], а за Диоспол (Ямбол, Тракия в България), който е единствен съществуващ град с това име в Европа, както и че не става въпрос за град Одеса, Одиса[3] или Одеспол[4], локализирани в няколко различни държави, а за Одесос (Варна, България), тъй като той единствен през I-ви век носи това име.

По време на своите пътешествия двамата апостоли – Павел, който е призован от Господ Иисус Христос след Неговото Възкресение и Възнесение за апостол Христов, Андрей, който е от числото на 12-те, както и трима от седемдесетте апостоли – Ерм, Карп и Амплий, създават християнски центрове и основават църкви на територията на днешна България в градовете, известни по онова време с имената Никопол (древният град Никополис ад Неструм в района на днешния град Гоце Делчев), Филипопол (Пловдив), Верея Тракийска (Стара Загора), Диоспол (Ямбол), Аполония (Созопол), Анхиало (Поморие), Одесос (Варна). Общо християнските центрове през I-ви век на територията на днешна България са много повече на брой. Те са представени подробно в монографиите на професор Георги Атанасов „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I–IV век“ (София, 2011) и на Димитър Димитров „Християнските храмове по българските земи I–IX век“ (София, 2013). В настоящото изследване ще се разгледат само тези градове на територията на днешна България, за които има налични сведения, че са посетени лично от Христовите апостоли.

1. Кратък очерк на дейността на светите апостоли Павел и Андрей на територията на днешна България

От книгите на Новия завет (Деяния на светите апостоли 16:9-12; 18:5; 19:21- 22; 20:1-3; Римляни 15:26; 1 Коринтяни 16:5; 2 Коринтяни 1:16, 2:13, 7:5, 8:1; 11:9, Филипяни 4:15; 1 Солуняни 1:7-8, 4:10; 1 Тимотей 1:3) е известно, че св. апостол Павел разпространява Христовото учение в Македония, а според древното Църковно предание и в Тракия[5]. Според църковното предание апостолският жребий отрежда на Андрей да проповядва в Тракия и Скития. Големи части както от Тракия, така и от Скития принадлежат към територията на днешна България.

По време на едно от пътешествията си св. апостол Павел престоява една зима в град Никопол (Тит 3:12). Въпреки че продължава да е разпространено твърдението, че става въпрос за Никопол, разположен в днешна Гърция, според съвременни български историци (Димитров, 2013) това е разкритият в днешно време в района на България град Гоце Делчев, известен в древността под името Никополис ад Нестум[6], основан през II век преди Христа от император Траян, който се споменава в изворите като архиепископско седалище до XI-ти век след Христа. Според същия автор съществува и друго сведение от св. апостол Павел, което може да се отнесе към най-ранните свидетелства за християнизирането на протобългарското население. В Послание до Колосяни апостолът пише, че всички народности, включително скитите, са равни в Христос (Колосяни 3:11). Скити по това време според Димитър Димитров били наричани обитателите на земите на север от Стара планина, като „според някои учени това е същото население, което само три века по-късно било наречено с нов етноним – българи[7]”.

Според двете изследвания на професор Асен Чилингиров Филипи или Филипопол (Чилингиров, 2006) и Апостол Павел, Филипи и Филипопол (Чилингиров, 2019) св. апостол Павел основава лично и църквата във Филипопол (Пловдив), който град е също в Тракия, а не става въпрос за малкото, потънало в руини днес градче Филипи (в Гърция), както твърдят гръцките и съвременните западни изследователи, тъй като е очевидно според него, че наличните сведения в Новия Завет, съдържащи се за престоя на св. апостол Павел и обстоятелствата около неговото отпътуване от този град, отговарят на откритите археологически разкопки, артефакти и характерен ландшафт на Филипопол (Пловдив, в България), а не на района на Филипи в днешна Гърция[8]. Въпреки че тази хипотеза все още не се възприема от официалната наука, със сигурност се знае обаче, че един от 70-те апостоли на Христос – св. апостол Ерм, за когото по-нататък ще се спомене, е бил епископ във Филипопол (Пловдив) през годините 36-57 година след Христа, и се предполага, че е ръкоположен от св. апостол Павел[9]. Последното се явява косвено указание също за възможността апостол Павел да е бил в Пловдив и аргумент в подкрепа на тезата на Чилингиров.

Архимандрит Йеротей (Косаков) пише в своето изследване Християнството на Балканите от 1–4 век относно проповедта на св. апостол Павел, че в неговото Послание до Римляни той изрично потвърждава изпълнението на своята задача с думите, че предал учението на Христос чак до Илирик (Римляни 15:19). В своите бележки върху Послание на св. апостол Павел до Римляни, блажени Теофилакт Български пише според същия автор, че „апостол Павел казва: тъй че разпространих благовестието от Иерусалим и околността дори до Илирик. Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва (апостол Павел)? Виж големия брой на моите ученици – от Иерусалим до Илирик, който съвпада с границите на днешна България. Не е казал: аз съм проповядвал, а изпълних благовестието, за да покаже, че словото му не е било безплодно, но действено[10]”.

На първия призован от Господ Иисус Христос за Негов апостол – св. апостол Андрей, се пада жребият да благовести в земите на днешна България – Тракия и Скития (Добруджа). Освен това, когато апостол Андрей пътува от Антиохия за Ефес заедно със св. апостол Иоан Богослов според гръцки източници, които Венцислав Каравълчев цитира, същият автор предава сведението, че „Сам Господ Иисус Христос му се явява и му заповядва да отиде в Скития, където в Одесос (днешна Варна), ръкополага св. апостол Амплий [който е от 70-те апостоли] за пръв епископ на града[11]”. От Преданието на Църквата е известно, че маршрутът на св. апостол Андрей минава от Византион по западния бряг на Черно море до Скития[12]. Според същия автор именно градът Одесос е и мястото, „където св. апостол Андрей среща и обръща към вярата светите мъченици Ина, Пина и Рима, които следват своя учител до времето, когато той ръкополага св. апостол Амплий за първи епископ на града и напуска Скития в посока Ахая, която е част от Пелопонес в Гърция [13]”.

2. Трима апостоли от числото на 70-те – Ерм, Карп и Амплий, основатели на християнски църкви и епископи във Филипопол (Пловдив), Верея Тракийска (Стара Загора) и Одесос (Варна)

Св. апостол Амплий

Георги Атанасов представя в своето изследване, че св. Амплий е един от 70-те апостоли според списъка на св. Иполит Римски и преподобни Доротей Газски, записан под No 21[14]. Авторът излага на същото място и сведението, че според цитираните от него източници (Eusebius. Historia ecclesiastica и други[15]): „наложено е мнението, че Амплий е един от сподвижниците на апостол Андрей в мисиите му по Черноморското крайбрежие, който създава и дори оглавява раннохристиянската община в Одесос[16]”. Георги Атанасов твърди, че косвена връзка в тази насока прави и св. Епифаний Кипърски (IV–V век), който свързва появата на епископските катедри по Черноморието – Одесос (Варна), Томи (Констанца), Диоспол (Ямбол), Месемврия (Несебър), Анхиало (Поморие) и Аполония (Созопол), с апостол Андрей и последователите му, сред които действително е Амплий[17]. Според същия автор в Синаксар на Константинополската патриаршия Амплий се назовава епископ на Одеспол (Одесос), но по някаква грешка градът е локализиран в Македония[18]. Позовавайки се и на други гръцки източници, Георги Атанасов пише, че най-категоричното свидетелство за мисията и свещенодействието на Амплий в Одесос (Варна) се дължи на митрополита на Амасия – Антим Алексуди, за което цитира част от посочените от него сведения: „В труда си Хронологичен каталог на архиереите от Христа, написан през XIV-ти век въз основа на по-стари източници и допълнен от Мануил Гедеон, той посочва за пръв епископ на Варна Амплий, заемал катедрата през 56 година, наследен от Карп през 59 годинa[19].”

Св. Димитрий Ростовски споменава, че апостол Амплий минава през Диоспол, преди да отиде в Одесос[20]. Споменатият град следва да е Диоспол (Ямбол, Тракия в България), тъй като градът Диоспол (в Тракия, България) лежи по пътя за Одесос и е в близост до него, а не може да става въпрос за Диоспол, който е град в Палестина, както твърдят някои западни учени[21].

Професор Божидар Димитров обръща внимание на минаването на св. апостол Андрей преди това през Аполония (Созопол, България), което според него е станало през 55 година. Според същия автор „апостол Андрей създал и най-старата и най-дълго съществувала епископия в Европа – тази в Созопол. Апостолът основал и няколко църкви в Малка Скития (сегашна Добруджа), като лично ръкоположил епископи и презвитери[22]”.

На територията на днешна България са проповядвали и били епископи по съхранени до днес сведения освен св. апостол Амплий в Одесос (Варна), който е от числото на 70-те, също още двама апостоли от числото на 70-те в съответните градове: Ерм във Филипопол (Пловдив, Тракия в България)[23] и Карп във Верея Тракийска (Стара Загора, Тракия в България)[24]. Св. апостол Карп отива по-късно от Верея Тракийска, като минава през Диоспол (Ямбол) в Одесос (Варна) през 59 година[25], където възглавява епископската катедра след св. апостол Амплий, който я управлява до 56 година.

Св. апостол Ерм

В своето изследване „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I–IV век“ (София, 2011 година) българският професор по археология Георги Атанасов твърди, че св. апостол Ерм фигурира в списъците на 70-те апостоли, приписвани на св. Иполит Римски (170–235 година) и Доротей Тирски (IV-ти век), както и в Менология на император Василий II от самото начало на XI-ти век. В тези списъци според него Ерм е посочен като основател, ръководител и пръв епископ на християнската община на Филипопол[26]. Същият автор добавя: „има хипотези, че във връзка с ръкополагането му градът е бил посетен лично от апостол Павел[27]”. По-нататък той пише, че към него са отправени поздравите, които св. апостол Павел изпраща в Послание до Римляни (Римляни 16:14), и което Послание според Георги Атанасов е написано не по-късно от 52 година[28].

Сведението, че св. апостол Ерм, който е един от седемдесетте апостоли, е бил пръв епископ във Филипопол (Пловдив), се потвърждава и от Жития на светиите съставени от св. Димитрий Ростовски: „Свети Ерм, който се споменава в същото Послание, бил епископ във Филипопол, където умрял мъченически[29]”.

Димитър Димитров, позовавайки се на Гръцки синаксар, предава още по-конкретни сведения: „Ерм основал първата църква във Филипопол (Пловдив) и бил неин епископ от 36 до 57 година[30].”

От приведените сведения става съвсем ясно, че св. апостол Ерм е бил епископ във Филипопол (Пловдив, България), а не във Филипи (в днешна Гърция), както пишат западни изследователи в съвременната наукa[31].

Друг източник, в който авторът на настоящото изследване открива, че се споменава за Ерм като епископ във Филипопол, е История во кратце о болгарском народе славенском 1792 на иеромонах Спиридон. В нея се чете следното: „Този благочестив цар (Симеон) … свикал Събора на своите епископи, разпитал и разбрал, че Илирийската земя, сиреч България, още от самото начало приела светото кръщение от върховните апостоли Петър и Павел и от епископите, които били от състава на 70-те апостоли, а те са: Климент в град Средец, Флегонт – в Къколоссай, Ермин – в Далмация, Андроник – в Панония, Ерм – във Филипопол, Иринарх – в Илирикопол, тоест в Белград; всичките от апостолите Петър и Павел били поставени, а най-вече от самия Господ наш били поставени и благословенитоес[32]”. Още по-напред в своя труд отец Спиридон пише: „този в миналото толкова славен народ, сиреч царски и патриаршески, а още и чедата апостолски[33]”. На друго място той споменава: „Българският народ е един от най-първите в християнство и царство, глава и предводител на целия славянски род[34]”. Авторът на предговора (Т. Ярулина) към История во кратце о болгарском народе славенском на отец Спиридон добавя още няколко други автори, които говорят за същото: „К. Каменов обръща внимание върху това, че в „Хрониката” на Нестор илирийците са първохристияни: „Там бе поселен Илюрик, при него дохождал апостол Павел, те били първите Словени[35]”, както и израза на Георги Сава Раковски: „Кръщение славяном от самите апостоли Христови[36]”.

Въпреки посочените сведения по-горе мнозина български учени – историци и археолози, оспорват още, че св. апостол Ерм е бил епископ във Филипопол, поради това, че не са открити християнски артефакти, датирани по-рано от III-IV век в Пловдив. Против това становище могат да се изложат два аргумента:

1)известно е, че през ранния период на християнството не са били строени християнски храмове, а християнските събирания се извършвали в обикновени домове на вярващите, така наречените domus ecclesia, които по нищо не се отличават от другите сгради, както и не са били използвани предмети и символи, които ги има в съвременното християнство, поради което не се откриват такива;

2)самият факт, че през първата половина на IV-ти век (343 година) във Филипопол се провежда църковен събор, на който се разискват христологични въпроси и който конкурира Сердикийския, показва, че в този град е имало достатъчно голяма и силна християнска общност с изградени традиции, а не може да става въпрос за град, в който тепърва прониква християнството.

Св. апостол Карп

Венцислав Каравълчев съобщава за св. апостол Карп в изследването си „Св. апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България“ следното: „Апостол Карп е ученик на апостол Павел (2 Тимотей 4:13). Независимо че всички извори говорят недвусмислено за Верея Тракийска, някои от боландистите и съответно гръцки учени и най-вече клирици се опитват да представят Карп за епископ на Верия в Македония (Гърция). Като аргумент те използват това, че той е ученик на апостол Павел, а съответно имаме сведение от Деяния на светите апостоли 17:10-14, че апостол Павел е проповядвал именно във Верия Македонска. Верийската митрополия почита св. апостол Карп като свой пръв предстоятел, независимо че пръв предстоятел там е друг апостол от седемдесетте – св. Онисим… Трябва да отбележим, че съвременните изследователи вече са отхвърлили този прочит и почти единодушно приемат Верея-Стара Загора, за епископската катедра на апостол Карп. Споровете още от самото начало са били излишни, защото изрично се подчертава, че става въпрос за Верия Тракийска. Гръцката Верия никога не е била в Тракия[37]”. След Верея Тракийска (Стара Загора) св. апостол Карп отива в Диоспол (Ямбол) и оттам, както се посочва според източниците по-горе, той отива в Одесос (Варна), наследявайки катедрата на св. Амплий през 59 година[38].

От Жития на светиите, съставени от св. Димитрий Ростовски, се потвърждава също, че градът, в който е действал и проповядвал св. апостол Карп, е Верея Тракийска: „Свети Карп, за когото свети апостол Павел споменава във Второто послание до Тимотей, като пише: „Кога дойдеш, донеси фелона, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите”, бил епископ в Берия Тракийска. Той завършил живота си мирно[39]”.

3. Ученици на светите апостоли Павел и Андрей, разпространявали християнството на територията на днешна България – света равноапостолна Севастиана, св. Теофаниос, светите мъченици Ина, Пина и Рима

За св. равноапостолна Севастиана, ученичка на св. апостол Павел, и нейната мисионерска дейност на територията на днешна България, се научава от Жития на светиите, съставени от св. Димитрий Ростовски[40], както и от изследванията на Венцислав Каравълчев „Християнският Анхиало“ (2014)[41] и на Георги Атанасов „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I–IV“ (2011)[42]. Според посочените от съответните автори източници тя е проповядвала в градовете на територията на днешна България – Анхиало (Поморие), Марцианопол (Девня), Одесос (Варна), Хераклея[43] (в Северна Добруджа) и други места. Според Венцислав Каравълчев нейната мисионерска дейност в град Анхиало не е изолирана, тъй като, когато тя пристига в него, намира в Анхиало да проповядва и друг от учениците на св. апостол Павел – Теофаниос: „Вероятно Теофаниос е проповядвал в областта известно време до идването ѝ, тъй като вече имал ученици[44]”.

За скитските ученици на св. апостол Андрей се предполага, че те произхождат от град Одесос (Варна) или близките му околности и че загиват за Христа през I-ви век в областта на днешна Добруджа. Венцислав Каравълчев посочва, че мястото, където са погребани, е древният добруджански град Залдапа, където през 2017 година български археолози откриват втората по големина крипта на Балканите. Споменатият автор пише в своето изследване, посветено на тази тема[45], че според професора по археология Георги Атанасов, който прави откритието, криптата е направена за саркофазите на трима мъченици. В днешно време те липсват, но същият автор поставя хипотезата, че в тях са били положени пречестнѝте мощи на тримата Христови мъченици Ина, Пина и Рима[46].

Заключението, което се извежда от настоящето изследване, е, че с мисионерската дейност на петимата Христови апостоли – Андрей, Павел, Амплий, Карп и Ерм, и на още (най-малко) пет техни известни ученици по днешните български земи – светите Севастияна, Теофанос, Ина, Пина и Рима, се обясняват:

1)ранното християнизиране на почти цялата територия на днешна България до Дунав, което се вижда от запазени исторически карти и църковни източници;

2)извършването на най-ранните преводи на Свещеното Писание в Европа на територията на днешна България – този на Вулфила (311 до 383 година) в Никополис ад Иструм (до днешния град Велико Търново в Северна България), на св. Никита Ремисиански (около 420 година) на езика на траките (беси), населяващи Родопа планина (в Югоизточна България);

3)провеждането на три църковни събора: един през първата половина на II-ри век (около 140 година) в град Анхиало (Поморие)[47], втори – през 343 година в Сердика (София), и трети събор през същата година (343 година) във Филипопол (Пловдив);

4)изготвянето на Сердикийския едикт за толерантност (в град Сердика, днешна София) още през 311 година, въз основа на чийто препис, изпратен в Милано, се обявява след това Медиоланският едикт през 313 година, и

5)просияването на 345 раннохристиянски светци мъченици[48] в периода от I-ви до IV-ти век на територията на днешна България. Следователно всички налични исторически сведения, данни, факти и археологически разкопки сочат единодушно, че християнството на територията на днешна България е първоапостолско и първото в Европа.

______________________________

*Публикувано в Християнство и култура, 2019, брой 4 (141), с. 65-73. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Чилингиров, Асен. Филипи или Филипопол. Византия – Балканите – Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова, София: БАН Институт по Балканистика, 2006, с. 74-87 (=Studia Balcanica 25), http://www.promacedonia.org/tschilingirov/ff/atch-filipi_i_filipopol.pdf (електронен ресурс към 16.04.2018). Срв. Чилингиров, Асен. Апостол Павел, Филипи и Филипопол. София, 2019.

[2]. Ampliatus. Heiligenlexikon. 1858, http://www.zeno.org/Heiligenlexikon-1858 (електронен ресурс към 16.04.2018)

[3]. Жития на светиите, съставени от свети Димитрий митрополит Ростовски. Превод от руски език по изданието на Московската синодална типография, 1902 г., допълнени с жития на български светии. Света Гора, Атон, 2001. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), https://svnikolai-rasnik.com/ събор-на-светите-седемдесет-апостоли/(електронен ресурс към 05.04.2018)

[4]. Атанасов, Георги. 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I–IV век. София, 2011, с. 26.

[5]. Йеротей (Косаков) (архим.). Християнството на Балканите от 1–4 в., https://dveri.bg/component/com_
content/Itemid,319/catid,139/id,13111/view,article/ (електронен ресурс към 04.05.2019)

[6]. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I–IX в. София, 2013, с. 15.

[7]. Пак там, с. 16.

[8]. Чилингиров, Асен. Филипи или Филипопол, цит. съч.

[9]. Атанасов, цит. съч., с. 70-71. Срв. Димитров, цит. съч., с. 18.

[10]. Йеротей (Косаков) (архим.), цит. съч. Вж. по-точно цитата в: Бл. Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на св. ап. Павел. Ч. 1. Атон, 2015, с. 162.

[11]. Каравълчев, Венцислав. Св. апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,24186/view,article/ (електронен ресурс към 09.04.2018).

[12]. Димитров, цит. съч., с. 16.

[13]. Каравълчев, Венцислав. Светите мъченици Ина, Пина и Рима – скитските ученици на апостол Андрей и просветители на земите ни, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,24933/view,article/ (електронен ресурс към 07.04.2018).

[14]. Атанасов, цит. съч., с. 25.

[15]. Вж. по-подробно пак там, с. 103.

[16]. Пак там.

[17]. Пак там, с. 26.

[18]. Пак там.

[19]. Пак там.

[20]. „Жития на светиите”, съставени от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), цит. съч.

[21]. Ampliatus. Heiligenlexikon, цит. съч.

[22]. Димитров, цит. съч., с. 16.

[23]. „Жития на светиите” съставени от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), цит. съч. Срв. Атанасов, цит. съч., с. 70. Срв. Цухлев, Димитър. История на Българската църква. Т. 1. София, 1911, с. 14.

[24]. Шивачев, Антим. Християнството на Балканския полуостров. София, 1929, с. 28. Срв. Атанасов, цит. съч., с. 26.

[25]. „Жития на светиите” състав. от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари); срв. Атанасов, цит. съч., с. 26.

[26]. Атанасов, цит. съч., с. 70.

[27]. Пак там, с. 70-71.

[28]. Пак там, с. 71.

[29]. „Жития на светиите” съставени от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), цит. съч.

[30]. Димитров, цит. съч., с. 18.

[31]. Вж. Ampliatus. Heiligenlexikon, цит. съч., с. 1.

[32]. Спиридон, иеромонах. История во кратце о болгарском народе славенском 1792. София, 2013, с. 177-178.

[33]. Пак там, с. 107.

[34]. Пак там, с. 26.

[35]. Пак там.

[36]. Пак там. Авторът цитира за това: Раковски, Г. С. Съчинения. Т. III. Историография. С., 1984, с. 428.

[37]. Каравълчев, Венцислав. Св. апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,24186/view,article/ (електронен ресурс към 09.04.2018).

[38]. Атанасов, цит. съч., с. 26.

[39]. „Жития на светиите”, състав. от св. Димитрий митрополит Ростовски. „Събор на светите седемдесет апостоли” (4 януари), цит. съч.

[40]. Пак там.

[41]. Каравълчев, Венцислав. Християнският Анхиало. – В: Лазаров, М., Орачев, Ат., Гюзелев, В. и др. (авт.). Поморие: древност и съвремие. Т. І, София, 2014, http://radiomilena.com/news/подготвено-е-за-печат-двутомното-изда-8607/ (електронен ресурс към 12.04.2018). Срв. Hermas. Heiligenlexikon. 1858, http://www.zeno.org/Heiligenlexikon-1858 (електронен ресурс към 15.04.2018).

[42]. Атанасов, цит. съч., с. 24.

[43]. Има два антични града под това име в България – Хераклея Синтика в Югозападна България край Петрич и Хераклея в Северна Добруджа.

[44]. Каравълчев, Християнският Анхиало, цит. съч.

[45]. Каравълчев, Светите мъченици Ина, Пина и Рима – скитските ученици на апостол Андрей и просветители на земите ни, цит. съч.

[46]. Пак там.

[47]. Каравълчев, Християнският Анхиало, Цит. съч.

[48]. Атанасов, Цит. съч.

Изображение – авторът Ева Ковачева. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази статия – https://wp.me/p18wxv-bBH