Джендърните стереотипи – православен поглед (еклисиологичен и правно-социологичен анализ) – продължение 7 и край*

(книга)

Бисер Божков

Във връзка с това трябва да се съобрази, че в Основния закон понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със семейните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството, за които е характерно, че отразяват българската народностна, духовна и културна традиция и имат пряко отношение към възпроизводството като естествен (биологичен) стремеж към продължаването на рода. Както е подчертано в Решение № 11 от 2020 година по конституционно дело №15/2019 година, Конституцията представлява единство от правни конструкции и принципи, поради което тълкувателната дейност трябва да обхване и всяка друга конституционна разпоредба, имаща отношение към въпроса, чийто отговор се търси по тълкувателен път.

Изложеното изисква тълкуването, което Съдът извършва по настоящото дело, да не се ограничава с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията, а понятието „пол“ да бъде изяснено в цялостния конституционен контекст, очертан по-горе, при съобразяване на духа и принципите на Основния закон (Решение № 13 от 1993 година по конституционно дело № 13/1993 година, Решение № 7 от 1996 година по конституционно дело № 1/1996 година, Решение № 3 от 2020 година по конституционно дело № 5/2019 година)[176]. На следващо място трябва да се има предвид, че предметът на настоящото дело изисква от Съда съобразно предоставената му от Основния закон компетентност да разреши поставения конституционен проблем чрез даване на задължително тълкуване на Конституцията, но не и да отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица (тоест лицата, чиято полова самоидентификация не съответства на биологично определения при оплождането пол) и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната – относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне[177]. Противното би довело до това, при упражняване на тълкувателното си правомощие Съдът да се превърне в позитивен законодател, изземвайки изключителната компетентност на законодателната власт за трайно уреждане на основни обществени отношения (възможност, категорично отречена в константната практика на Съда като надхвърляща конституционните му правомощия – Решение № 8 от 2005 година по конституционно дело № 7/2005 година, Решение № 11 от 2013 година по конституционно дело № 20/2013 година, Определение № 4 от 14.08.2007 година по конституционно дело № 9/2007 година, Определение № 1 от 17.03.2015 година по конституционно дело № 1/2015 година, Определение № 3 от 17.09.2015 година по конституционно дело № 7/2015 година, Решение № 5 от 2018 година по конституционно дело № 11/2017 година, Решение № 9 от 2020 година по конституционно дело №3 /2020 година), респективно в правораздавателен орган, какъвто са единствено съдилищата в конституционно установената система на съдебната власт (чл. 119, ал. 1 и 2 от Конституцията)[178]. Заедно с това за нуждите на настоящото тълкувателно производство не е необходимо Съдът да извършва преценка дали българското законодателство предвижда процедура и предпоставки за промяна на правния статус на транссексуалните лица въз основа на самоопределянето им към пол, различен от вписания в актовете за гражданско състояние.

Конституцията, както и българското законодателство в своята цялост не съдържат легално определение на понятието „пол“, което не само е в основата на поставения за решаване конституционен проблем по настоящото дело, но и е отражение на конкуриращите се обществени представи за „биологичен“ и „социален“ пол на плоскостта на преценката кое от тях обяснение следва да е определящо за юридическия статус на човека[179].

Според общоупотребимия български език полът е едно от основните понятия в биологията, чието съдържание се свежда до принадлежността на даден индивид, с оглед спецификата на генетично определения му хромозомен набор и външните полови белези, към една от двете групи – мъже и жени (според „Български тълковен речник“, издаден 1999 година, думата „пол“ се обяснява като „съвкупност от генетичните и физиологическите особености, по които организмите се разделят на две групи (мъжки и женски) според ролята им в размножаването“). Това разграничение между „женски“ и „мъжки“ пол, основаващо се на външно проявени биологични характеристики (първични и вторични полови белези), а с развитието на науката и на базата на хромозомен набор, се наблюдава не само при хората, но и при редица други биологични видове. Именно то е предпоставката за възпроизводство (оттук – и на съществуване) не само на човешкия вид, но и на множество други организми. Утвърденото възприемане на съдържанието на понятието „пол“ в българския език категорично го свързва с биологичното му съдържание[180].

При тълкуване на понятието „пол“ по смисъла на Основния закон следва преди всичко да бъде изследвана волята на конституционния законодател при приемане на Конституцията през 1991 година. От запазените стенограми на Седмото Велико народно събрание  (ВНС) при обсъждане на текстовете от проекта за нова Конституция е видно, че липсва конкретно обсъждане на понятието „пол“ и неговото съдържание. В този смисъл се налага изводът, че към въпросния момент, с оглед конкретните социални условия и нагласи в обществото, конституционният законодател не е вложил в термина „пол“ друго съдържание, освен традиционното и общоупотребимо, при което полът се разбира единствено в неговия биологичен смисъл. Това впрочем се признава и в някои от представените по делото становища и правни мнения, предлагащи (именно по тази причина) еволютивно тълкуване на конституционното понятие „пол“ с оглед настъпили след приемане на Конституцията промени в общественото развитие[181].

Бисер Божков, Джендърните стереотипи – православен поглед

Съдът също така намира за необходимо да отбележи, че в исторически план стремежът за извоюване на църковна независимост бележи българското държавно развитие още през Ранното Средновековие (българската църква получава статут на автономна през 870 година, почти непосредствено след приемане на християнството като официална държавна религия в България), което неслучайно е съчетано с процеса на създаване и разпространение на българската писменост и литература и въвеждане на богослужение на български език. В това отношение Българската Православна църква има важна историческа роля като национална институция и фактор за изграждане на българската национална и държавна идентичност, още повече като се има предвид, че началото на процеса на възстановяване на българската държавност през 1878 година е поставено именно с борбата на българите за независима българска църква и богослужение на български език през двадесетте години на XIX-ти век. Последното откроява несъмнения принос на Църквата по-специално за формиране и отстояване на писмения и говорим български език като основен фактор на идентичността в една мултинационална и характеризираща се с езиково, културно и религиозно многообразие общност, каквато е представлявала Османската империя[182].

Като съществен аргумент в подкрепа на извода, че конституционната уредба на семейните отношения отразява традиционните ценностни разбирания на българския народ, Съдът посочва виждането („Нормативната сила на фактическото“, издадена 1997 година) на един от най-изявените авторитети на българската правна наука и председател на Конституционния съд (1997 година – 2000 година) професор д-р Живко Сталев, на когото впрочем се позовава и Светият Синод на Българската Православна църква в становището си по настоящото дело: „Три са основните групи от обществени отношения, които постоянно присъстват в регулираната от правото материя от възникването му до наши дни. Това са отношенията на семейство, на притежание и на иерархия (на власт и подчинение). Тях правото преднамира, а не създава, защото те са характерни и за периода без право, в който човекът е живял през преобладаващия период на своето съществуване. Те имат биологична опора в три инстинкта: полов, хранителен и на съжителство, които и сега определят поведението на човека; склонността към тях може да се счита за генетично програмирана, тоест вродена. Това обяснява тяхното постоянно присъствие сред регулираната от правото материя, откак правото съществува. Те са естествени (природно дадени), неизкореними и вечни спътници на човека, докато той съществува като биологичен вид. Променлива може да бъде само уредбата, която правото дава на тези отношения, но не и тяхното съществуване. Опитът да бъдат отменени е утопична илюзия“[183].

Въз основа на изложеното Съдът приема, че в разбирането за понятието „пол“ конституционният законодател през 1991 година не е вложил друго съдържание, освен традиционното, тоест биологичното, основаващо се на половата бинарност, като върху тази полова бинарност правото надгражда  допълнителни социални и граждански проекции, свързани с личния и се-мейния статус на лицата. В този смисъл Решение № 14 от 1992 година по конституционно дело № 14/1992 година, според което полът не е сред признаците, които „се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото“, което решение е прието почти веднага след Конституцията, следва непосредствено разбирането на нейните създатели[184].

Достатъчно е  във връзка с това да се има предвид, че според действащата и в момента Международна класификация на болестите (ICD[185]-10, Version: 2019) на Световната здравна организация, половата дисфория е включена в секцията на психичните заболявания („Психични и поведенчески разстройства“), където транссексуалността е обяснена като „желание да живеете и да бъдете приети за член на противоположния пол, обикновено придружено от чувство на дискомфорт или неподходящо на анатомичния пол на човека, и желание да се направи операция и хормонално лечение, за да се промени тялото с възможно най-сходно с предпочитан от него пол“. Едва по силата на единадесето преразглеждане на Международната класификация на болестите (ICD-11 for Mortality and Morbidity Statistics (Version: 05/2021) от 18.06.2018 година, което ще влезе в сила на 01.01.2022 година, половата дисфория се премахва от секцията на психичните заболявания и е поставена в глава „Състояния, засягащи сексуалното здраве“[186].

Във връзка с необходимостта еволютивното тълкуване на Основния закон да е обективно обосновано и оправдано, включително от гледна точка на безспорни и сигурно установени достижения на науката, Съдът обръща внимание, че според някои от представените по делото професионални становища и правни мнения, за науката продължават да са дискусионни редица въпроси, свързани с полово несъответстващата идентичност – обусловеността ѝ не само от биологични фактори, но и от преживяванията на индивида в социална среда, което поставя под съмнение необратимостта и неизменността на принадлежността към съответния пол; наличието на трайни вредоносни последици от предприети интервенции за промяна на сексуалния вид, включително стерилитет, сърдечносъдови, психиатрични и други здравословни проблеми[187].

Бисер Божков, История и съвременно състояние на Света гора

Съдът намира, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХY при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана (състояние, което се определя като „интерсексуално“), поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Основния закон разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност. Съобразно аргументираното по-горе в раздел „Изходни положения“, формирането на преценката дали действащото българско законодателство съдържа необходимата за целта нормативна регламентация, не ангажира компетентността на Конституционния съд, а на съдилищата в системата на съдебната власт[188].

В обобщение Конституционният съд констатира, че на поставения тълкувателен въпрос следва да се отговори, че понятието „пол“ в българската Конституция е възприето единствено в неговия биологичен смисъл. Начинът, по който държавните органи в системите на различните власти ще приложат това решение на Съда при осъществяване на своите функции, ангажира тяхната конституционна и законова компетентност, но при зачитане на даденото от Конституционния съд задължително тълкуване, според което в Конституцията на Република България (а следователно и в българското право, чийто фундамент е именно Конституцията), понятието „пол“ като обуславящо личния и семейния статус на гражданите има само биологично съдържание[189].

Въз основа на изложеното и на основание член 149, алинея 1, точка 1 от Конституцията, Конституционният съд

РЕШИ:

Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл[190].

Заключение

Предметът на изследването за джендърните стереотипи има много аспекти, затова го разгледахме от много страни, като споменахме и споделихме гледните точки на различни научни сфери освен тази на теологията.

В този ход на думи и мисли накрая първо ще завършим с думите на няколко Божии угодници (свети отци и старци на Православната църква). Преподобни Григорий Синаит (съвременник на св. Григорий Паламà и основател на исихасткото движение в България) пише[191]: „Ако не познаем какви ни е създал Бог, няма да проумеем какви ни е направил грехът“. Тоест ако не узнаем колко велики ни е създал Бог, няма да осъзнаем окаяното състояние, до което ни е довел грехът. И за да узнаем колко велики ни е създал Бог, трябва да осъзнаем това, което Той ни е открил за човека. Трябва преди всичко да опознаем Личността на Христос, Който ни разкрива съвършения човек. Човекът, който живее извън Църквата, както и съвременният християнин, водещ светски живот, обикновено се примирява с наличното си състояние, като го смята за естествено и не осъзнава разрухата си. Джендърната идеология е подчинена като цяло на греха[192].

Според тази идеология: „половите роли са социално конструирани: и мъжете, и жените се създават, те не се раждат с тях. Джендърните стереотипи се обуславяли от културата и историческата епоха, а това, от друга страна, предопределяло разнообразието от джендър ролите в различните общества и култури“[193].

По същество тези твърдения влизат в противоречие със Свещеното Писание.

Бисер Божков, Социално-педагогическа и пастирска работа с криминално проявени деца, жертва на наркотици и деструктивни култове

Подчиняването на закона на греха[194], който е закон на тлението и смъртта, умъртвява духовно човека, затваря го в неговата индивидуалност и възпрепятства отварянето му за себеотрицателната любов, която го прави истинска личност. Любовта е дадена в природата на човека, но тя е затворена в обръча на неговото самолюбие. Ето защо изначалната заповед, която Бог е дал на човека, е за любов към Бога и ближния. Ако човек не се отвори към Бога и ближния, което става чрез спазването на тази най-важна заповед, той не може да се утвърди и усъвършенства като личност. Божиите заповеди не налагат на човека нещо чуждо на природата му, но, от друга страна, той не може да ги спазва само със собствени сили[195]. 

На второ място в края по темата за джендърните стереотипи като модели на поведение ще се позовем на св. Иоан Богослов, който е казал: „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека“ (срв. 1 Иоан 2:15-17).  

„Християнството винаги е изразявало святото и чисто учение за простотата и осветеността на всеки елемент от човешкото битие. Бог като Творец на всичко видимо и невидимо непрестанно благославя и освещава живота на поколения хора, изисквайки от тях на първо място да търсят Неговата правда и Неговата истина (срв. Матей 6:33), със съкровеното обещание, че всичко друго ще им се придаде. С това Той пронизва материята, приближава земята до небето, прилепя я до лицето Си, за да може да одухотвори и оживотвори всичко, което е възможно само и единствено чрез Бога, ако Го поставим в центъра на нашия малък и крехък мир, изправен пред заплахата от саморазрушение. Единствен Той с невидимата Си и могъща воля може да преведе нашия разлюлян от вълните кораб по пътя на избавлението и спасението“[196]. От гледна точка на учението на Църквата, която е „стълб и крепило на истината“ (срв. 1 Тимотей 3:15), установихме, че: „човекът като мъж или жена е творение Божие (срв. Битие 1:27) и не е въпрос на личен избор. Така както не можем да избираме своите родители, по същия начин не можем да избираме и своя пол – той е наша природна характеристика, дадена ни свише, която подлежи на освещаване в Църквата и която ще ни съпътства до края на земните ни дни“[197] и във вечността при Възкресението ни и в съдния ден пред Всеобщия съд. Когато всеки човек ще застане пред Съдията – Господ Иисус Христос.

Изхождайки от казаното, ще споменем, че това се отнася до праведното съществуване на човека и семейството му, където е отглеждан и възпитаван. В дидактичен аспект от това как човек е възпитаван зависи той как ще възпита децата си и какви родителски умения ще усвои и притежава. Това е така, защото психическото здраве на децата е също толкова важно, колкото и физическото, а то зависи от възпитанието и нивото на родителския капацитет. Душевното здраве на децата помага те да развият устойчивост и да се справят с разнообразни предизвикателства, които животът им поднася, както и да израснат като цялостни и здрави възрастни. От светска гледна точка неведнъж в нормативни актове или на публични изяви се прокламира от властимащи, че „семейството е основна клетка на обществото“  или че „децата са бъдещето на нацията“ и прочее.

Според Православната църква семейството не е плод просто на социална необходимост, а е създадено от Самия Бог, затова и взаимоотношенията в него не се определят от нуждата, нито от функционалното предназначение, което един другиму определяме по целесъобразност, а се определят от Богоустановения порядък на благия и премъдър Творец [198].

В Православието двамата съпрузи чрез църковното тайнство Венчание стават едно цяло, за да постигнат заедно обòжение (гръцки: θέωσης) по благодат и за да влязат заедно във вечността в Небесното царство.

В тази връзка много млади и зрели хора си задават въпроса защо днес, през ХХI-ви век, не са щастливи и каква е причината за това.

Бисер Божков, Опасността за обществото от окултните практики в съвременния свят

На трето място ще отбележим, че конституционните съдии на Република България в юридически аспект в своята практика казват, че: „съдържанието на конституционното понятие „пол“ в неговия биологичен смисъл се вписва в правото на Европейския съюз и представлява проявление на българската национална конституционна идентичност.В този смисъл традиционното бинарно разделяне на половете стои в основата на биологичната репродукция и възпроизводството на човешкия вид“[199].

Небинарно разделяне на половете е несъстоятелно и абсурдно.   

От гледна точка на лингвистиката при първи рационален поглед върху джендърната теория се вижда, че е налице лингвистична „игра на думи” относно понятието „равенство между половете” (английски Sexual equality), тъй като джендърните теоретици го наричат на английски език:  Gender equality, което в превод означава джендърно неравенство[200]. Почти никой интелигентен човек, дори живеещ в англосаксонския свят, не знае значението на това понятие, макар че то вече е завладяло умовете на мнозина и е повлияло силно върху правни национални и международни институти. 

Според светската психология при изучаването на половата диференциация трябва да се отчитат социално-историческите фактори. Затова наред с парадигмата на светската психология – биологичното понятие пол, за съвременната джендърна наука съществува понятието социален пол.

Джендърните стереотипи от гледна точка на социологията са пряко свързани с идеите на феминизма, който се базира върху идеологията на „женската еманципация“, явяваща се духовно състояние на богоборческа заблуда. Тя води и до размяна на ролите между двата пола[201].

На четвърто място отново ще споменем, че богоборческата същност на феминизма и женската еманципация, от които са произлезли така наречените джендърни стереотипи, се проявява в това, че грехът като престъпване на заповедите на Бога се провъзгласява за добродетел и висша цел. Преди всичко това се отнася за греха на горделивостта и стремежа на съвременните жени да станат „като богове, знаещи добро и зло“ (срв. Битие 3:5).  

Защо? Защото при феминизма се променя Богоустановеният вектор за духовно израстване на жената, като се предлага да се преобърне системата на ценностите. Вместо покорност, послушание и помощ към мъжа – самодоволно равенство на жената и нерядко се превръща в стремеж за неговото управление. Това води до много девиации в семейните отношения, които пораждат инфантилизация и феминизация на децата от мъжки пол или до маскулинизация на децата от женски пол, фактори, водещи до отстъпление на човека от Бога.  Чрез изразеното в горните редове нямаме намерение да пропуснем факта на отстъплението на мъжа от Бога и съответно от задълженията му като „глава на семейството“[202].

Бисер Божков, Източните бойни изкуства в светлината на православната вяра

„Всички проблеми в семейството възникват от отсъствието на смирение. Ние всички не искаме да се смиряваме: мъжете – пред Бога, жените – пред мъжете, децата – пред родителите. В семейството (а и в общността) с отслабването на вярата се е загубило и знанието, че всеки е надарен от Бога със специфични дарби и способности и съобразно с тях му е отредено спе-циално място и роля. Без това разбиране всеки иска да заеме чуждо място, да бъде някой друг, отпада любовта, отпада и потребността да послужиш на другите с любов – да проявиш послушание“ [203].

„Ние виждаме, че отпадането на хората от вярата е довело до това, че мъжът престанал да почита Бога и да Му се покланя, да Го слуша, да живее според Неговата воля и започнал да проявява непослушание. Вследствие на което станало така, че жената оказва непослушание на своя мъж. А при двама непослушни хора израства трети непослушен – детето“[204]. 

„Сега възникват много проблеми и трагедии от факта, че децата не почитат, не уважават, не искат да слушат родителите си, които Бог им е дал, та те, отглеждайки детето, да го приведат към благочестив духовен живот. Затова трябва да разберем, че разговорът за възпитанието, за семейството всъщност е разговор за завръщането на човека към Бога. Да създаде пълноценно семейство, каквото следва да бъде християнското семейство, може само човек благочестив, живеещ пълноценен живот, помнещ, че всеки от нас се състои не само от плът, но още и от душа. В този случай и плътският живот е пълноценен у него, и духовният, и душевният; и тази пълноценност му позволява да живее именно въз основа на духовните представи във всички сфери и особено в семейния живот, тоест семейният живот е преди всичко духовен живот. Само човек духовен може правилно да изгражда отношения с друг човек, да възпитава своите деца. Само християнин може да възпита християнин. И същността на православното възпитание се заключава в това, че родителите са длъжни преди всичко да възпитават себе си. Думите на преподобни Серафим Саровски: „Придобий мирен дух, и около тебе ще се спасят хиляди!“, в пълна степен се отнасят и до семейството“[205]. Разглеждайки джендърните стереотипи като апостасия (съзнателна или несъзнателна) и абнорменост[206], в психологичен аспект изразяваща се в размяна на местата между мъжкия и женския пол и размяна на социалните им роли, ще споменем пак, че семейството – домашната църква, е средство за спасение от отстъплението от Бога. 

Без семейството мнозинството от хората, живеещи на земята, не биха могли целомъдрено да проведат своя живот. „Семейството за православния човек е особен, спасителен ковчег. Ние казваме, че Църквата е новият Ноев ковчег, а тъй като семейството е малка домашна църква, и то също е спасителен ковчег за човека, предпазващ го от греха“ [207].

Изхождайки от казаното, възниква въпросът, кои са пътищата за спасение от джендърните стереотипи – това са тайнствата и словото Божие.

„Словото на Бога е оръжието, с което разполага Църквата, за да воюва с древния враг на нашето спасение – дявола. То е слово обучително, за да разберат хората истината на Евангелието и да започнат да се стремят и да се подвизават за вечния живот. То е слово, което носи духовна отмора, което те води до жива връзка с Христос, което поражда любов към ближния, то лекува страстите, което помага на слушащия го да стигне до края, до Божието Царство“[208]. „Според светите Отци, нашето спасение не би било възможно, ако ги нямаше светите Тайнства на Църквата, които ни съединяват с Христос и ни правят сътелесни и еднокръвни на Христа, тоест да бъдем едно тяло и една кръв с Христос. Св. Иоан Златоуст отбелязва, че Бог няма какво повече да предложи на човека от това, което му предлага в светото Причастие. Нито човек може да иска нещо повече от Бога от това, което получава от Христос в светото Причастие[209]. В Църквата, където се съединяваме с Бога, ние преживяваме тази нова реалност, която Христос донесе на света: новото творение. Това е животът на Църквата и на Христос, живот, който става наш като дар на Светия Дух. В Църквата всичко води към обòжение – светата Литургия, тайнствата, богослужението, проповядването на Евангелието, постът, всичко. Църквата е единственото място за обòжение“[210], лечение и спасение от морето на житейската буря и грехопадението.

Бисер Божков, Кратък наръчник за катехизическа беседа при поклонничество

Според нашето изследване, истинската еманципация е тази, която проповядва св. апостол Павел: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (срв. Галатяни 3:28). Защото Истината е личност. Тя е Христос.

„Св. апостол Павел в посланието си към галатяните възвестява една истина, която съдържа в себе си отговор на въпроса: защо дойде в света нашият Господ Иисус Христос? Той дойде за това – за да бъдат човеците осиновени от Бога, за да не бъдат като роби, но да са свободни синове и дъщери, които чрез силата на Светия Дух могат да се обърнат към Твореца, като Го назоват свой Отец (срв. Галатяни 4:6). Как се разпространява върху хората това осиновение? Същият апостол ни учи, че осиновението от Бога е резултат от действието в нас на Светия Дух, „понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“ (срв. Римляни 8:14). По този начин осиновението е дар, който Бог предлага на човеците чрез Своя Син в Светия Дух. Но този дар се възприема и усвоява от хората свободно, той не е дух на робство, но Дух на осиновение  (срв. Римляни 8:15). И така, осиновението от Бога, съпричастността към Христос се осъществява със силата на Светия Дух според нашата вяра, чрез тайнството Кръщение и подвига на духовно-нравственото възпитание, назовано от апостол Павел като обличане в Христа“[211](срв. Галатяни 3:27). 

____________________________________

*Из книгата Джендърните стереотипи – православен поглед (еклисиологичен и правно-социологичен анализ), издателство Либрум, С., 2022, с. 79-91. Публикува се тук с разрешението на автора Бисер Божков, на когото авторът на блога изказва благодарност.

[176]. Срв. Решение №15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. на КС. Вж. //www.constcourt.bg/ [последно посетен на 01.11.2021].

[177]. Пак там.

[178]. Пак там.

[179]. Срв. Решение №15/26.10.2021 г. по к. д. №6/2021 г. на КС. Вж. //www.constcourt.bg/ [последно посетен на 01.11.2021].

[180]. Пак там.

[181]. Пак там.

[182]. Срв. Решение №15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. на КС. Вж. //www.constcourt.bg/ [последно посетен на 01.11.2021].

[183]. Пак там.

[184]. Срв. Решение №15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. на КС. Вж. //www.constcourt.bg/ [последно посетен на 01.11.2021].

[185]. International Classification of Diseases (ICD) – WHO to the UN – Международна класификация на болестите на СЗО – ООН.

[186]. Срв. Решение №15/26.10.2021 г. по к. д. №6/2021 г. на КС. Вж. //www.constcourt.bg/ [последно посетен на 01.11.2021].

[187]. Пак там.

[188]. Срв. Решение №15/26.10.2021 г. по к. д. №6/2021 г. на КС. Вж. //www.constcourt.bg/ [последно посетен на 01.11.2021].

[189]. Пак там.

[190]. Пак там.

[191]. Срв. Γρηγορίου Σιναΐτου, Κεφάλαια 50, Φιλοκαλία τῶν ἱερῶν Νηπτικῶν, τόµ. 4, ᾿Αθῆναι 1976, σ. 38.

[192]. Казаното е в светлината на православната амартология (гр. амартия – грешка, грях, болест) – богословско учение за прародителския грях и неговите последствия. Амартологията като научна дисциплина произхожда от антропологията и се явява отправна точка за христологията  и сотириологията.

[193]. Срв. Parsons, T., Bales, Цит. съч., р. 508–516.

[194]. „Грехопадението на прародителите не е мит, не е алегория, а действително сказание, общочовешко предание, пълно с дълбока истина. Според смисъла на това повествование грехът е проникнал в човешката природа под влиянието на „змея“ изкусител, който прелъстил Ева да престъпи заповедта“. Срв. Архим. Алипий, архим. Поликарп. Догматическо богословие (курс от лекции). Атон, 2003, с. 307.

[195]. Откъсването от Извора на живота, подчиняването на закона на тлението и смъртта са отклонили човека от живота в съответствие с неговата природа и са го направили себелюбив и егоцентричен. Затова той не е способен да спазва заповедите, според които е трябвало да действа истинската му природа така, както тя е била сътворена от Божиите ръце. 

[196]. Срв. Свещ. Ясен (Шинев). Изкуството да живееш. 11.04.2021.  Вж. //www.bogonosci.bg/изкуството-да-жи-вееш-просто/ [последно посетен към 15.04.2021].

[197]. Срв. Становище на Светия Синод на Българската Православна църква – Българска Патриаршия. Вж. //old.bg-patriarshia.bg/m/news.php?id=254101/ [последно посетен на 01.12.2020].

[198]. „Скърбите в брака са неизбежни и бракът е винаги особен род мъченически подвиг. От християнска гледна точка скърбите в брака биват два вида. Едни се изпращат от Бога в изпълнение на завета „понасяйте един другиму теготите“ (Гал. 6:2), а другите са вследствие нарушение на Божиите закони. Първите спомагат за духовния ръст, за усъ-вършенстването на съпрузите. Що се отнася до вторите, за тяхното преодоляване трябва да бъдат осъзнати от съпрузите техните зли дела и помисли, те да се постараят да се променят и не се завръщат повече към неправедния живот. И тогава Господ ще превърне тези скърби в нови духовни радости. В брака става преобразяването на човека, разширяването на неговата личност. Човек придобива ново зрение, ново усещане за живота, ражда се в света в нова пълнота“. Срв. Св. Иоанн Златоуст . Творения. Т. VI. М., 1908, с. 23-41.

[199]. Срв. Решение №15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. на Конституционния съд.  Вж. //www. constcourt. bg/bg/  [последно посетен на 01.11.2021].

[200]. Джендърното неравенство между половете е определено от международните организации като относимо към човешките права, специфично за правата на жените, и ико-номическото развитие. Конкретен пример в тази посока виждаме в Световната конференция за положението на жените (Пекин, 1995).

[201]. В наши дни често жените съпруги в даден момент по време на брака започват да желаят еманципация – освобождаване от властта на  мъжа съпруг и тогава семейството започва да съществува под формата на „матриархат“ след размяна на ролите между мъжа и жената (основен принцип в джендърната идеология). Затова няколко пъти споменахме, че „женската еманципация“ се явява абнормено душевно състояние на богоборческа заблуда, отдалечаване от Бога и благочестивия християнски живот.

[202]. Психолозите твърдят, че жените изпитват дълбока неприязън към мъжете, които им отреждат първенствуващо положение в семейството или им позволяват да го заемат. Затова трябва да разбираме думите: „жената да се бои от мъжа си” (Еф. 5:33) не в житейския смисъл на робски страх, а в духовния: „Да се бои да не обиди, да не оскърби, да не направи нещо неприятно за любимия, да загуби неговата любов и разположение”. Такъв трябва да бъде християнският брак.  Срв. Свещеник Иоан Карамихалев. Семейството – малка църква, подчинена на Христовата Църква. С., 21.11.2010. Вж. //www.pravmladeji.org/node/1092/ [последно посетен на 01.05.2021].

[203]. Пак там.

[204]. Срв. Свещeник Иоан Карамихалев. Семейството – малка църква, подчинена на Христовата Църква. С., 21.11.2010. Вж. //www.pravmladeji.org/node/1092/ [последно посетен на01.05.2021].

[205]. Пак там.

[206]. Абнормен (латински: abnormes) означава неправилен, ненормален, отклоняващ се от нормите. Използва се главно при различни патологични (болестни) състояния.  Вж. //www.puls.bg/reference/ [последно посетен на 01.05.2021].

[207]. Срв. Свещеник Иоан Карамихалев. Семейството – малка църква, подчинена на Христовата Църква. С., 21.11.2010. Вж. //www.pravmladeji.org/node/1092/ [последно посетен на 01.05.2021].

[208]. Митрополит на Едеса, Пела и Алпомония Иоил. Словото на Апостолите. Варна, 2021, с. 220.

[209]. Тези, които желаят да се съединят с Христос и чрез Иисус Христос с Бог Отец, (не)осъзнават, че това единство се осъществява в Тялото Христово, което е нашата Свята Православна църква. Към св. Причастие е редно да се пристъпи достойно с необходима подготовка (покаяние (изповед), пост и молитва).

[210]. Срв. Архим. Георгиос (Капсанис). Цит. съч., с. 1-3.

[211]. Рождественско послание на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. 24.12.2021. Вж.//www.bg-patriarshia.bg/news/ [последно посетен на 10.01.2022].

Изображения: авторът Бисер Божков и негови книги. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-azV

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s