Р. С.

Светът съществува, но откъде се е взел? Сам от себе си ли съществува, или е дело на един творец? Ако приема­ме съществуването на жив, личен, всемогъщ и премъдър Бог, то трябва да приемем, че и светът е създаден от Него. Християнската Църква ни учи на това и Свещеното Писание затова ни говори. „Вярвам – учи светата Църква – в един Бог… Творец на небето и земята, на всичко видимо и не­видимо“. И Свещеното Писание започва с многосъдържателните, дълбоко назидателни и възвишени думи: „В начало Бог сътвори небето и земята“ (Битие 1:1). „Първият лист на Моисеевия разказ, по думите на Жан-Пол, има по-голяма тежест от всич­ки страници на естествоизпитателите и фи­лософите“. „Той наистина съставлява не са­мо крайъгълен камък на цялото открове­ние, но и котва на всички наши възгледи за Бога и света, които тъй рязко, опреде­лено и завинаги отделя от всички народ­ни митологии, също както и от многоразлични системи и мечтания на старата и но­вата философия…“ „Понятието за чисто тво­рение оставало укрито за гръко-римската древност, казва Брандис. Ние, разбира се, не усещаме непосредствено тежестта на тези малко думи, понеже у нас от детин­ство са запечатани тези основни истини и сме привикнали чрез тях да гледаме на света. Но ако се върнем по-близко към онази езическа представа, която господствала във времената на Моисей и още по-късно, в Египет, Финикия и Вавилон, и от която ясни следи са се запазили още, и до сегашно време, в браминската рели­гия, тогава ще узнаем високата важност на Моисеевото учение за Бога, света и чо­века. Грамадният, широко разпространеният в езичеството предразсъдък за несвободното Божествено Същество, управляващо само по необходимост или по произвол, е унищожен. Страхът пред сляпото могъщество на случая, пред безсъз­нателната материя и други подобни заблуж­дения, които като кошмар удушвали езичеството, са изгонени от Моисеевото уче­ние. Човек свободно сега гледа на тво­рението и на небето, понеже Творецът на света е личен, всемогъщ и жив Бог“.

Но в днешните времена – времена на съмнение и неверие – не само сред жреците и представителите на науката, но и сред обикновеното интелигентно общест­во, цари или явно скептично, или направо отрицателно отношение към библейското повествование за сътворение на света в шест дни. Като неизбежно следствие от такова отношение днес, току-речи на вся­ка крачка, се чуват смели гласове относно някакво противоречие между най-новите ре­зултати на науката и библейската космогония.

Миналият XIX-ти век**, ознаменуван с поразителни завоeвания в областта на научното знание, особено по физиката, хи­мията, геологията и астрономията, се явява безпримерен в историята на човече­ството както по важността на научните открития, така и по необикновеното раз­витие на критицизма спрямо библейски­те повествования изобщо и библейската космогония частно. Втората половина на XIX-ти век особено рязко изостри несъгла­сието на науката с разказа на първата би­блейска книга Битие за шестдневното творе­ние. Това несъгласие най-релефно се изтък­ва в областта на въпроса за произхода на светлината и образуването на светилата. Моисей разказва, че светлината Бог създал в първия ден на творението, а слън­цето, луната и звездите – чак в четвър­тия. Пита се: откъде могла да бъде свет­лината и как могло да има вечер, нощ и ден до четвъртия ден, когато именно и били създадени светилата? Как е мо­гла земята в третия ден да произведе растения без живителните лъчи на слън­цето? След това и други места от първа глава на книга Битие не се съгласуват с резул­татите на научните изследвания, например относно произхода на органическия живот и човека на земното кълбо, относно това – колко време съществува този живот и тази земя, и така нататък. Карл Фохт, Фойербах, Бюхнер, Молешот и други натуралисти-философи, геолози и биолози говорят, че земното кълбо съществува вече много десетки, дори стотици хиляди години, или дори ми­лиони години, а библейско-християнската хронология определя цялото време от съз­даване на света, по-точно – от създаване на човека, всичко на 7,445 години. Хипоте­зата на Кант и Лаплас за произхода на вселената, теорията на Дарвин за произхода на видовете и на Лайел за геологическите периоди, теориите: за атомите, за ефира, за спектралния анализ, за електромагнитните явления и така нататък – пряко идват в про­тиворечие с библейската космогония. Как да се отстранят всички тези противоречия, които сега смущават едва ли не всеки гимназист, запознат с естествено-исто­рическите науки? И най-простият човек е склонен да разсъждава така: „ако разказът за сътворението на света не може да устои срещу резултатите на новата естествена наука, ако още първият лист на Библията ни разказва неща неверни, можем ли да вярваме в онова, което тя ни разправя по-нататък?“ Но защо говорим за простите? Дори Шлайермахер, учен нем­ски богослов, още в първата четвърт на XIX-то столетие се е боял от резултатите на естествените науки не само за богосло­вието, но, изобщо, за християнството. „Предчувствам – пише той на Люке през 1829 година, – че ние ще бъдем принудени, без голяма помощ за себе си, да се срещнем със знание, което мнозина още са привикна­ли да мислят, че е неразривно свързано със същността на християнството. Аз няма да говоря за шестдневното творение; но самото понятие за творението ще ли може да устои още дълго време срещу силата на новия мироглед, изработван от научни комбинации, от които никой не мо­же да се отстрани? И нашите новозаветни чудеса – за старозаветните нито дума няма да кажа тук, – ако и да се задържат още за някое време, ще паднат отново, но ще паднат от предположения и напа­дения по-достойни, по-основателни и по-силни от онези, с които си послужи по-напред вятърничавата енциклопедия. Какво ще стане тогава, мой любезни приятелю! Аз няма да съм вече между живите в онова време, и ще мога спокойно да почивам и да спя вечния сън. Но вие, друже мой, и вашите връстници, какво мислите да пра­вите? Мислите ли вие да се оттеглите зад вашите външни укрепления и да оставите науката да ви победи от всяка страна? Бомбардировката от присмехите малко ще ви повреди. Но обсадата! Какво ще стане тогава, когато вие, изгладнели и изтощени поради лишение от всяка наука, ще си стоите обсадени във вашите укрепления, а тя, науката, изоставена от вас, ще издиг­не знамето на неверието? Дали не ще ста­не нужда да се разкъсат брънките от историята и да се разделят така: христи­янството с варварството, а науката с неверието?“

Шлайермахер, както и Люке, комуто пишел, както и други още много техни съвременници, отколе вече са се преселили във вечността и спят там вечния сън. Но ние сме свидетели на това, колко преувеличен и неоснователен е бил страхът на Шлайермахер за съдбата на Биб­лията и християнството: опасността за бо­гословието, която той очаквал да дойде от естествените науки и философията, не е дошла и няма да дойде.

Но все пак за нас е от голям интерес да разгледаме въпроса: вярно ли е, че Библията и науката са несъвместими, че разногласието между тях е непоправимо и неотстранимо?

Не е вярно. Такова мнение не е повече от предразсъдък.

Най-големите разногласия и спорове, които обикновено избухват тук на земя­та, произхождат от разместване и от неопределеност на границите; много бър­котии, много преплитания на този свят биха мог­ли да се изгладят, ако всеки един се ограничаваше в своите собствени гра­ници. Граници тясно определени със залог за мир и спокойствие. И тук, по нашия предмет, главно и необходимо е да се установят точно и да се съблюдават стро­го границите между двете области, за кои­то е сега думата, тоест областта на Биб­лията (религията) и областта на науката. С това се постига и добива най-главното, най-същественото нещо. Религията и богословието притежават истини, за които ес­тествените науки нищо не знаят и които, следователно, нямат никакво право да отричат; и, обратно, естествените науки при­тежават ред знания, в които религията не се меси и върху които Библията и богословието нямат и не могат нищо да кажат. И в случая дори, че религията и бо­гословието, от едната област, и естестве­ните науки, от другата област, биха имали да се занимават с един и същ предмет, те го разглеждат от съвършено различни страни, разглеждат го всяка една от свое становище. Библията ни казва, че Бог ни дава насъщния хляб; естествознанието пък ни учи как хлябът расте вън на полето. Може ли тук да каже някой, че, понеже едното е вярно, дру­гото е невярно? И двете са верни, но всяко едно на свое място. Признаването грани­ците е пътят, който води към мир. Такъв въпрос, в който, преди всичко, подлежи да се определят границите на двете об­ласти, е именно въпросът за сътворението на света. Той обаче се намира зад границите на науката, в областта на религията.

Понятието за творението – казва Лютард – принадлежи на религията, на Библията, а не на естествените науки. Тези по­следните могат да разясняват и да ни учат за външния произход на творението; но фактът, че Бог е сътворил света, ни съобщава не естествознанието, а Библията, религията. За този факт естествознанието, при своите собствени средства, не може нищо да ни каже. Колкото далече и да на­предне естествознанието в своите изслед­вания по произхода и съставянето на космическите форми, във всеки случай, накрая, то е принудено да се спре пред една ма­терия, при един живот и при някои закони.­ Откъде иде, обаче, тази материя откъде е животът ѝ и действащите в нея закони, за това естествознанието не знае нищо. То всякога предполага съществува­нето на материята, и с нея само започва. А въпросът за произхода на материята ос­тава почвата на чувствената действителност и преминава в областта на умозрението или на вярата. Тук, следователно, естество­знанието престава да е естествознание и става философия или религия. Било, че ние приемаме материята като от Бога сътво­рена, било, че я държим за вечна или за сама от себе си съществуваща, било че ние нищо не мислим за нея, това е съвър­шено безразлично за самото естествозна­ние, понеже то започва своята работа само при съществуване на материалното битие. По този въпрос, прочее, между естествознание­то и вярата няма и не може да има никакво стълкновение. „Аз изрично обясних – пи­ше Вирхов, – че научното природно изслед­ване не е в състояние да разреши загадката на творението“. „Произходът на материално­то битие – говори д-р Лютард, – превъзхож­да всяко човешко разбиране. Още и днес произходът на живота е за нас непрони­цаема тайна. Как става, как се ражда едно нещо, това никой човек не може да каже, и ние няма никога да разгадаем тази тайна. Възможно ли е да си представи човек напълно, как е станало, как е произлязло изобщо първоначалното битие? Са­мо чрез вярата, според апостол Павел (Евреи 11:3), а не чрез чувствата можем ние да разберем началото и произхода на света, който е сътворен чрез духовната сила на словото Божие“.

Предразсъдъкът, че Библията и нау­ката са несъвместими, че разногласието между тях е непримиримо и неотстранимо, произлиза още и от недостатъчното познаване и на Библията, и на науката. В това отношение се явяват напълно верни думите на английския философ Бекон: „Мал­ко наука отдалечава от Бога, но много наука възвръща към Него“. Библията и науката са две Божии книги, от които първата непосредствено е дадена от Бога, а втората – чрез природата и в приро­дата. Строго като се съди, тези две Божии книги не трябва да заключават в себе си противоречия. Противоречията между тях трябва да са мними, показващи се само, но не действителни, и произлизат от не­правилно четене и разбиране на едната от тези две книги или на двете заедно. По този случай ето какво пише немският богослов Вилхелм Щудемунд: „Въпросът – дали християнството може да устои срещу резул­татите на новата естествена наука, както и други подобни на него въпроси, и мен по-рано са ме безпокоили понякога. И какво направих аз? – Това, което във всеки слу­чай е най-разумното. Заех се с по-се­риозно и основателно изучаване на естест­вената наука. Аз не четях само единични статии по тези въпроси, а и съчиненията на Дарвин, Бюхнер, Хекел, Додел, на Дюбоа Раймонд и други; наред с тях обаче четох и книги на християнски естествоизпитатели като: Райнке, Бетекс, Денерт, Щьойде и други. Тези занятия ми доставиха голяма радост. Аз се възхищавах от естествена­та наука, възхищавах се от нейните от­крития. Но тъкмо чрез нея познах аз и Бога по-добре, Чиито слава, могъщество и мъдрост тъй великолепно се разкриват в природата, много по-великолепно, отколкото си представях по-рано. Чрез заня­тията с естествената наука аз не изгубих вярата си, не изпаднах и в съмне­ния; напротив, вярата ми стана още по-твърда, по-непоколебима и с убеждение. Аз видях, че действителните резултати на науката съвсем не противоречат на християнството, нито на библейския разказ за сътворението на света“.

Та и наистина, ако имаше някакво противоречие между естествената наука и християнството, как щеше да бъде въз­можно толкова естествоизпитатели от ста­ро и ново време да изповядват християн­ството с такава решителност? И между тях са корифеите на естествената наука.

Но понеже примерите по-силно убеждават от всякакви красноречиви думи, то нека видим как собствено си представя днешната естествена наука произхода на земята, и какво говори Библията за този произход? След това простото съпоста­вяне на тези две учения ще ни покаже дали между тях има противоречия.

Днешната естествена наука е устано­вила за произхода на земята приблизител­но следното учение:

Материята, от която се състоят не­бесните тела, отначало в газообразно състояние е изпълвала пространството. От тази газообразна маса, поставена от някаква си причина в движение или движеща се от вечност, са се образували гра­мадни въртящи се около себе си кълба. Такава една обща маса е представлявало преди време и слънцето заедно с всички принадлежащи към него планети, като зе­мята и месеца, която маса, вследствие на все по-силния въртеж, е достигнала най-голяма горещина. Но, като изпускала топ­лите си лъчи в студеното пространство, тя се сгъстила и с намалението на обема ѝ увеличила се е още повече скоростта на въртежа. Бързината е станала така голяма, че една част от масата се откъснала и образувала най-отдалечената плане­та от планетите, които обикалят около слънцето. След това са станали още таки­ва откъсвания, от които са произлезли другите планети, а също и земята.

Отначало, а също и после, след ка­то на земята, поради охлаждане на повърхността ѝ, се образувала твърда кора, на нея е нямало нито следа от живота, кой­то днес така изобилно я краси. Земята из­стивала по-нататък и понеже утайките не могли повече да се изпаряват в атмос­ферата, то са образували първоначалното мо­ре. Това е било навярно много по-голямо от сегашните морета, ала и много по-плитко. Повърхността на земята е имала тогава съвършено друга форма. Чрез вул­канични изригвания и катастрофи са става­ли често големи преврати по повърхността, следи от които се намират в разните слоеве на земята.Тези преврати почнали да стават все по-нарядко, колкото земната кора повече се затвърдявала и затова не така лесно вече можела да се топли от вътрешния огън,чиято сила се вижда още днес при вулканическите изригвания и земетресенията. И така, повърхността на земята си е запазила днешната форма, при която сушата е отделена от морето за по-надълго.

Сега вече се явил и първият живот на земята. Покрай някои нисши животински видове, развива се един огромен растителен свят. Това не са били още растения и цветя като днешните, а гра­мадни блатни растения и папрати, от ко­ито са произлезли дебелите въглени пла­стове. В следващите пластове се вижда­ло първото мощно встъпване на животин­ския свят, и то най-напред се явили ри­бите, грамадни гущери и други земноводни животни, след това птиците. След това се явили млекопитаещите животни в голямо множество и отчасти в грамадна величи­на. То било времето на слоновете-ве­ликани (мамонти) и други исполински жи­вотни. Накрая след всички създания се явил и човекът. В най-старите пласто­ве на земята не се е намерила още никаква следа от него. Така земните пластове са показали, че животът на земята се е развивал към все по-високи и по-съвършени форми.

Да допуснем, че тези възгледи, които се поддържат от повечето естествоизпи­татели, отговарят на истината. Но с това никак не е още за нас разрешена световната гатанка. Тъкмо най-важните въ­проси остават без отговор. Ние всички питаме: „Откъде е дошла първоначалната газообразна материя?“ Естествената наука не отговаря. Също може някой да пита:„Откъде е дошло движението в нея?“ Отговори ли се: „то е съществува­ло от вечност“, това значи, че се отказват да ни дадат обяснения. Друг належащ въпрос е: „Откъде е животът?“. Естествоизпитателите, които не искат да признаят Бога за причина на живота, са принудени да отговарят: „Той е произлязъл от само себе си“. Но това е ед­но съвсем ненаучно твърдение, което про­тиворечи на резултатите на науката. Защото, ако има някой твърдо установен естествен закон, то е законът, че жи­вот може да произлезе само от живот. Някои естествоизпитатели искат да правят от това правило изключение само за първобитните времена. Тогава, казват, материята обладавала още свободна про­изводителна сила – сила днес съвърше­но изтощена; или, – както предполагат други някои, които искат да избегнат донякъде непоследователността, – най-първите начатъци на живота били донесе­ни на земята във вид на инфузорни или зародиши на криптогамни растения, като например гъби, мъх и прочее, върху метеорни камъни, върху отломъци, развалини от изчезнали други светове. Но това са само фантазии и предположения; това значи просто да избягваш отговора на поставения въпрос. „Началата на живота били донесени на земята от други светове.“ Откъде пък е изникнал животът по онези отдалечени светове? Всичко това са плиткоумни измислици и лавирания, за да се избегне признанието на една свърхестествена първа причина на живота. Нека тези естественици се обръщат колкото искат към физическите и химическите сили и нека си представят природата като ед­на голяма химическа лаборатория; не до­пуснат ли, че има химик, който работи в тази велика лаборатория, по никой начин не могат да обяснят произхода на живота. Въпреки всички успехи, направени от химията през последните десетилетия, досега тя не е произвела нито една жи­ва клетка и никога не ще може да я про­изведе. Всички опити на науката да породи живот от мъртво вещество претърпяха пълна несполука. Неорганическият свят е отделен от живия свят с прегради, ко­ито той никога не е престъпвал, не е преминавал. Никакво изменение на веще­ството, никаква промяна на окръжаващата среда, никаква химическа реакция, никаква еволюция – не е в сила да надари мърт­вия атом от минералния свят със свой­ства на живот. Само когато живо съ­щество слиза в този мъртъв свят, тога­ва само неговите безжизнени атоми получават жизнеспособност; а вън от това предварително съприкосновение с живота те си остават завинаги в областта на неорганическия свят.

А как лесно се разрешават всички тези въпроси за произхода на живота, на материята, на света, ако се каже: „Бог го направи“. Впрочем, ясно е, че новата естествена наука не прави Твореца излишен, а показва само пред какви нераз­решими гатанки застава човек, щом от­рича съществуването на Бога.

Да чуем сега какво говори Библията. Ето как просто, ясно и убедително разказ­ва Библията за сътворението на света. Буквално превеждаме думите на битописателя Моисей: „В начало сътвори Бог не­бето и земята. А земята бе безводна и пуста, и мрак лежеше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата. И ка­за Бог: да бъде светлина. И се яви светлина… И нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И биде вечер, и биде утро: ден един. И каза Бог: да се яви твърд посред водата, и да отделя тя во­да от вода. И стана така. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, която бе под твърдта, от водата, която бе над твърдта. И нарече Бог твърдта небе. И би­де вечер, и биде утро: ден втори. И ка­за Бог: да се събере водата, която е под небето, в едно място, и да се яви суша. И стана така. И нарече Бог сушата земя, а събраните води нарече морета. И каза Бог: да произведе земята злак, трева със семе и дърво плодовито, което по ро­да си принася плод. И стана така. И би­де вечер, и биде утро: ден трети. И ре­че Бог: да бъдат светила по твърдта не­бесна, за да светят на земята. И стана така. И създаде Бог двете велики свети­ла и звездитe. И биде вечер, и биде утро: ден четвърти. И каза Бог: да произведе водата влечуги – душа жива; и птици да полетят над земята, по твърдта небесна. И стана така. И сътвори Бог големи ри­би и всякаква душа влечуги животни, ко­ито произведе земята по рода им, и всяка хвърката птица по нейния род. И биде вечер, и биде утро: ден пети. И каза Бог: да произведе земята душа жива – добитък, га­дове и зверове земни по техния род. И стана така. И създаде Бог зверовете зем­ни според рода им, и добитъка по рода им, и всички гадове земни според ро­да им. И каза Бог: да направим човек по Наш образ и Наша прилика и да господарува над всичко. И направи Бог човека по Свой образ; мъж и же­на ги направи. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, бe много добро. И биде вечер, и биде утро: ден шести“.

Това е библейският разказ за тво­рението. Той е твърде кратък и прост. Той не прилича нито на учено съчинение по астрономия, нито на някакъв трактат по геология. Моисей ни описва акта на миросъзданието, описва ни най-грандиозното чудо на чудесата, най-великата от тайните, недостъпни за човешкия ум, а при това ни разказва тъй кратко, тъй просто. Но при всичката си краткост и простота, този раз­каз е напълно ясен и съгласен с най-достоверните изводи на съвременното естествознание за образуването на света. Най-напред битописателят изтъква, че светът не съществува от вечност, не е безкраен поначало, както твърдят материалистите, а се явил, бил създаден от Бога в на­чало, тоест в началото на времето, когато се е почнало времето: „в начало сътвори Бог небето и земята“. Видимият свят получил пълния свой образ и форма в течение на шест дни, но най-напред, в първия момент, било създадено първоначалното мирово вещество, първоначалната материя, от която после чрез силата и премъдростта на Самия Творец изникнали различните видове твари. Тази първоначална мате­рия Моисей нарича с разни имена: небе, земя, вода, бездна. Това е бил хаос безвиден, безформен, в който е имало и земя, и вода, и въздух, и светлина, и топ­лина. Това първоначално мирово вещество всемогъщият Творец създал от нищо. Еврейският глагол бара – „сътвори“ значи: направи нещо от нищо. От безформения първоначален хаос Бог в продължение на шест дни образувал цялата видима вселена. Оттук първите Моисееви думи могат да бъдат перифразирани така: „В начало, когато се почваше времето, всемогъщият Бог от нищо създаде първона­чалния воднист безформен хаос, забулен в мрак“. В първия ден, след създаване на първоначалната материя, Бог създал виделината, тоест отделил светливото вещество от първосъздадения хаос. Във вто­рия ден била създадена твърдта небесна, тоест въздушната атмосфера, видимото небе, по което плават облаците. Произхода на въздушната атмосфера трябва да си пред­ставим така. Безмерно грамадната маса от първосъздаденото воднисто вещество изведнъж, по замах Божи, се е пръснала на милиони отделни кълба, които взели да се въртят около свои оси и тръгнали всяко по своя отделна орбита. Пространството именно, което се образувало между тези кълба, и станало твърд небесна или въздушна атмосфера. Битописателят Моисей говори, че във втория ден Бог отделил водата, която била под твърдта, от водата, която била над твърдта. Вода над твърдта това са именно новообразуваните воднисти кълба, които после укрепнали и от четвъртия ден взели да блестят и изпускат светлина; а вода под твърдта – това е нашата планета земя. Всичко това още е носело название вода, понеже във втория ден на творението още не било получило трайно устройство и твърди форми. В третия ден по Божия повеля на на­шата планета се отделя водата в разни водовместилища: реки, езера и морета, – и се явява сушата, по която изниква растителност и овощни дървета. В четвъртия ден били създадени светилата небесни. По своята вътрешна и основна материя, небесните светила съществували вече и преди четвъртия ден. Те именно и били онази вода над твърдта, от която се образували безбройни кълбообразни тела във втория ден на творението. А в четвъртия ден някои от тези тела били така устроени, че първосъздадената светлина се е съсредоточила в тях във висша степен и изведнъж взела най-силно да действа по ця­лата им повърхност, – това са самосветещите тела, или светилата в собствен смисъл, каквото е например слънцето и неподвижните звезди. Другите пък от тъмните кълбообразни тела така и си оста­нали тъмни, но приспособени били от Съз­дателя да отразяват появилата се върху тях светлина от другите светила, – това са светилата в несобствен смисъл, или така наречените планети, които блестят със заимствана светлина, например луната, Юпитер, Сатурн и другите планети. В петия ден били създадени животните във водата и въздуха, а в шестия се явили и всички видове земни животни. И всичко вече било готово на земята за живот. До третия ден атмосферата съдържала в себе си още толкова външни примеси, и главно въглена киселина, че абсолютно било не­възможно да се явят животни. Трябвало да се очисти атмосферата от вредните за живота примеси. Тази задача е изпълнила гигантската растителност под влияние на заблестялото в четвъртия ден слънце. Въглената киселина съставя един от най-съществените елементи на растителния жи­вот, и понеже с нея била наситена атмо­сферата, то създадената растителност бързо и грандиозно взела да се развива, като поглъщала въглената киселина и очист­вала от нея атмосферата. Грамадните каменовъглени пластове в земята не са нищо друго, освен онази същата атмосферна въглена киселина, превърната чрез про­цеса на растителността в твърдо тяло. Така станало очистването на атмосферата, и когато се подготвили условията за съще­ствуване на животински живот, той не закъснял да се яви по силата на новотворчески акт. Но за кого били птиците във въздуха, рибите във водата и животните на сушата? Кой щял да се любува на небето, великолепно украсено с различни светила? Кой щял да владее земята, която така чудно била окичена с различни растения? Къде е бил господарят на този свят? Да, него още го нямало. И ето Бог, не отлагайки до другия ден, в същия шести ден, след като вече било създадено всичко, сътворил човека, най-доброто, най-ценното същество от всички видими твари, украшението на цялата видима природа, венеца на Божието творение. Със сътворението на човека завършил Бог великото дело на миросъзданието.

Всеки един просветен човек, като направи само едно бегло повърхностно сра­внение на този библейски разказ за сътво­рението на света с общопризнатите научни изводи, ще види, че самата постепенност и порядък на библейското творение напълно се съгласува с резултатите на естестве­ната наука. Порядъкът в процеса на миросъзданието се явява в такъв вид, че отива от общото към частното, от най-простото към най-сложното, от бездушното към одушевеното, от по-малко съвър­шеното към по-съвършеното. Така говори и Библията, и науката. Творението се извър­шило по възходяща градация. Това ясно потвърждават геологията и палеонтологията. От първо Бог създал материята, а по­сле от нея постепенно образувал целия свят. Преди всичко били създадени нисшите същества, после висшите; преход се извършил, по такъв начин, от по-малко съвършеното към по-съвършеното, от минералното царство към растителното, от растителното към животинското и, най-накрая бил създаден човекът, като същество по-висше от всички живи твари на зе­мята. Този порядък в появяването на живота на земята представя Библията; буквално същия порядък отдавна поддържат и на­учните изследвания. Не съществува ни­какво различие, никакво отклонение. Ако библейският документ за сътворението разказваше, че първо човекът е бил създаден и после чак, заради него, животинският свят, или по-рано сухо­земните животни, а после водните – щеше да бъде странно. Но нищо подобно. В него ясно е представено как цялото творение се явява в точна последователност. В него няма и онези чудновати и баснословни работи, с каквито изобилстват по-древ­ните разкази за сътворение на света.

Ето защо много видни естествоизпитатели са говорили във възторг и с удивление върху библейския разказ за сътворението. Физикът Андрe-Мари Ампер пише:„Последователността, в която се появяват органически образуваните същества, съставя точната последователност на шестте дни на творението, както ни я представя книга Битие“.Палеонтологът Кюве пише: „Моисей ни е оставил космогония, истинността на чиито положения по най-удивителен начин се потвърждава от ден на ден“. Естествоизпитателят Бубе пише: „Ако книгата, напи­сана в онова време, когато естествените науки били направили още тъй незначителни успехи, установява при това в малките си редове твърде бележити положения, до които могло да се стигне не иначе, освен чрез онзи необикновен процес в науките, постигнат в XVIII-то столетие; ако тези поло­жения стоят във връзка с фактите, които тогава, та дори и до наши дни, нито знаели, нито предчувствали и относно които фило­софите винаги сбърквали и падали в про­тиворечие, – ако, казвам, тази книга така високо се издига над своя век в научното знание, то ние трябва да признаем, че тя е повече от човешко произведение“. Прочутият естественик Карл Бер пише: „Нападките против Моисеевата история на творението се явяват смешни анахронизми, тъй като най-новото естествознание отдавна вече ги е оборило. Ако речем да признаем тази история не съвсем буквално, а само същността ѝ, то трябва да признаем, че по-възвишена от нея не е стигнала до нас от старите времена, та едва ли и може да има“. Професорът по ботаника в Кил – Райнке, в хубавата си книга „Светът като дело“ пише: „Модерната наука може само да се учудва върху мирогледа на автора на книга Битие“. И сам Хекел, немският натуралист, величае библейския раз­каз за сътворението. Той пише: „Ние можем да изкажем нашето справедливо и искрено удивление върху необикновеното естествознание на еврейския законода­тел, изложено така просто и естествено в хипотезата му за сътворението, без да съглеждаме в него някакво тъй наречено „божествено откровение“. Ваген, професор по минерология и геология във виенския университет, пише: „Ученият трябва да се съгласи, че библейският разказ за сътворението на света и след хиляди го­дини съдържа указания, които могат да бъдат само потвърдени от свързаните с грамаден труд научни занятия в другите области на знанието. По-грандиозна и no-бележита работа в областта на ли­тературата от старо време никога не е имало“. Знаменитият геолог Квенщет пише: „Разказът за сътворението на света съдържа толкова много истински неща, че ние с уважение към най-старото гледище се осмеляваме още в сегашно време да твърдим: Моисей бил велик геолог, откъдето и да бил почерпил своите све­дения в геологията“. Американският гео­лог Джон Даусон пише: „Когато и да било, от когото и да било направено опит­ване да се изобрази историята на светосътворението, това опитване не може да представи нещо по-високо и по-добро от библейското повествование за творението“. Ако тези и на тях подобни авторитети в областта на естествената наука се отзовават така за библейската космогония, то присмехът и небрежността на малозначителни естественици не могат вече да направят впечатление.

Но всеки може да запита: откъде е знаел авторът на библейския разказ и то така точно, как се е появил светът, как се развила земята и животът на нея? Никой друг в онези древни времена не е имал понятие за това, не са го знаели и най-великите мъдреци на старите културни народи. А пък земните пластове той не бил изследвал. Това не са и неща за налучкване. Отговорът тук може да бъде само един: Бог му е открил и то в такъв вид, щото хората от онова време да могат да го разберат. Не за удовлетво­ряване любознателността и любопитството на човешкия ум ни е даден библейският разказ за миросъзданието, а за назидание и религиозно-нравствено ръководство. Целта на този разказ е да ни покаже, че Бог е създателят на света и че човек е венецът на творението. Св. Василий Велики твърде уместно е казал, че Моисей, като писал това, имал за цел да ни направи по-религиозни, а не да ни направи по-учени. „Или Моисей е имал такава дълбока научна опитност, каквато обладава нашият век – пише френският физик Био, – или той е бил боговдъхновен“.

Какви са грешките, които някои естествоизпитатели посочват в Моисеевата космогония и за които упоменахме в началото, и какъв е произходът на човека, според тези учени – ще ви дам в друга статия.

____________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1938, кн. 2, с. 40-48. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Статията е съставена по апологиите на Фр. Гьотингер, Христофор Лютард, Николай Павлович Рождественски, Вилхелм Щудемунд и други.

** Статията е писана през 1938 година, тоест през първата половина на ХХ-ти век, затова говори за предишния – XIX-ти – век (бел. на автора на блога).

Източник на изображенията Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-an8