Теософското учение на Петър Дънов* (критичен анализ) – продължение 1

Евлоги Данков

Научната „добросъвестност“ на „Иисус“ (Петър Дънов)

Тя е най-добре формулирана дори от безкритичния апологет на Дънов Ангел Томов. Но всъщност това си е жестоката истина за „науката“, „учението“ и „научността“ на Петър Дънов. „Той никога никого не цитира“ (с. 89) – „освен Евангелието“ – пише Ангел То­мов, но го „чете“, както дяволът чете Евангелие. Да използваш чужди идеи и да не цитираш как се нарича това? Всъщност Дънов си е служел с Британската енцикло­педия постоянно в своите беседи, заслепя­вайки с научни (но популярни) факти своите наивни ученици. Но да попитаме: На каква основа е създадена британската енцик­лопедия, нима там не се посочват имена и автори. Това е въпрос, който опира до ко­ректността на Петър Дънов – ползва се от постигнатото и го представя като свое. Това създателите на истинската наука и истинските учения наричат плагиатство или компилация. Неговите томчета са из­пълнени и с двете.

Еклектизмът на Петър Дънов

Дори един такъв автор като Ангел Томов, който се отнася преднамерено благосклонно към дъновизма, е принуден да направи извода: „Ония, които се надяват да намерят у Петър Дънов стройно формулирана и изложе­на религиозно-философска „система“ ще останат разочаровани [22]“. Ето защо още отначало следва да преглътнем неудоволствието, че не може да се вглъбим в някакво задълбочено цялостно учение. Налице са отделни твърдения, които не са обвързани според принципа за логическата непротиворечивост. Нещо повече, отделните фор­мулировки също не са обвързани еднозначно с определени богословски и философски принципи. Може да се говори обаче за една единствена последователно преследвана цел, самоизтъкване на Дънов като „Елохим, ангел Господен“, „Исус“ Христос и утвърж­даване космополитизъм и псевдомесианизма под маската на благовидни „християнс­ки“ намерения. Жалко, че този префинен сатанизъм се приема от някои за християнс­тво, които поради наивност и неразбиране твърдят, че дъновизмът е секта. Други пък искат да докажат, че не е.                                       

Дъновистката еклектика много често следват дори и най-добронамерените уче­ници, изпаднали в истинска инфантилност и немотивирано опиянение. Така например Ангел Томов (1930 година) убеждава читателите на Философски преглед, че Дънов следва „чис­тото християнство[23]“ и след няколко реда твърди, че Иисус Христос не е Бог-Син, а „ученик на учителя – Живия Бог“. Няма що, Петър Дънов  е „Учител“ (подписващ се поняко­га Иисус), а самият Иисус Христос е ученик. Интересно, че този неосатанизъм до ден-днешен се приема безкритично и дъновизмът все още има наглостта да се самопричислява към християнството или да се счи­та като „секта“ на последното. Очевидно Петър Дънов не познава древната история, а и неговия бог не е благоволил да му подскаже когато говори за индусите. Известно е, че Ригведа е създадена около 1100-1000 година преди Христа. Санкритския език и свързаните с не­го учения са пренесени от Запад на Изток. Народите, които са се заселили в Индия, Иран и другаде са тръгнали от централна и югозападна Европа и южна Азия. Централ­ният език на тези народи се нарича „сато(м)“ по названието на стотицата. Сам по себе си българският език се счита за опо­рен при реконструкцията на групата езици „Сато(м)“ (Вж. Томас Барроу. Санскрит. М., 1976, с. 1-65). Ако знаеше този факт, Петър Дънов несъмнено щеше да го използва за рек­лама. Ето каква еклектика (и при това из­несена високопарно) се е получила между ин­дусите, магите и Новия Завет. „За света е тайна защо тримата мъдреци от Изток отидоха във Витлеем да се поклонят на Христа. Тайна е и това защо се появява звездата на Изток[24]“. В орфизма утринна­та звезда е била съпруга на Орфей (според „Веда Словена“). Утринната звезда наис­тина се използва и при това превратно в масонските ритуали. „Светлината от из­ток“ е учението на Луцифер – масонският бог. Затова докладите понякога се нари­чат „светлина“, „зора“, „заря“ и други. Оттук произлизаше и названието на ловешкия об­ластен вестник „Заря на комунизма“, вестник „Звезда“ и други. По-нататък Петър Дънов твър­ди открито: „Тримата мъдреци, които отидоха да се поклонят на Христа, имаха буден разум. Вие мислите, казва на своите последователи Петър Дънов, че те видяха едно бебенце, на което занесоха своите дарове и се върнаха назад. Не е така. Те се разгова­ряха с Христа. Той им предаде великата Мъдрост и знание, което се пази предимно от индусите[25]“. Но историята показва, че тези знания са тръгнали най-напред от Балканите. По отношение на санскритскитe езици и тракийския Дънов е невероятно старомоден. Ето откъде идва мълвата, че Бог-Син (Словото) се обучавал при индийс­ките йоги преди да даде Новия Завет на човечеството. За това и духът му се е „вселил“ в Иосиф Ариматейски, а не е възк­ръснал. Йогите не възкръсват, а се прераж­дат. Тази метампсихоза поддържа и Дънов.

Новият човек“ не е новозаветен според Петър Дънов“

Новият“ човек на Петър Дънов е безроден космополит. Главната заслуга на Петър Дънов Ангел Томов[26] вижда в създаването на „нови хора“. Този нов и безроден космополитен човек комунистическата система у нас „създаваше“ повсеместно чрез своята ог­ромна репресивна машина в продължение на десетилетия. Дъновизмът е също безроден космополитизъм, който пък утвърждаваше комунизма. Според Валентин Распутин[27] комунизмът е космополитизъм и утвърдител на Антихриста (Големия Брат по Джордж Оруел) се нуждае от „нов“ човек, за да го признае за бог.

Неизвратеният според първоначалния замисъл на Бога (въпреки грехопадението) все още може да различи Христос от Ан­тихриста. Необходим е обаче „нов“ човекобог, който да признае Антихриста като истинския Месия. Именно В тази насока ра­боти Дънов и неговото „бяло“ братство дори когато това не се осъзнава ясно от всички.

Недоносчетата на дъновата метампсихоза и „новият“ човек

Петър Дънов префинено изтъква себе си вместо Създателя и затъмнявал умствения взор на своите последователи дъновисти.

Още Лао-Дзъ казва: „Ако искаш да го унищожиш, възвеличи го“. Преувеличаване­то според Георг Вилхелм Фридрих Хегел минава в своята противоположност – принизяване. После­довател на Петър Дънов разкрива точно кар­тината на един нарцисизъм, старателно подклаждан от Петър Дънов в неговите слуша­тели. По този начин той ги е откъсвал от реалната действителност и те са става­ли психически неадекватни личности. Ето как напълно искрено един дъновист пише в своите спомени: „Неведнъж сме били сви­детели на изказвания, с които той разкри­ваше представителите на древни школи. Между нас (Sic!) бяха преродени: древните пророци на Израил, учениците на Христа, светилата на александрийската школа, га­дателите на Асиро-Вавилон и Халдея, фило­софите на Елада. Българските възрожеденци също така бяха заели местата си в шко­лата… Такива бяха учениците на Неговата (Петър Дънов) школа[28]“, където обучението е в плът, макар Петър Дънов да „има астрални“ ученици от великото минало.

Сократ се „преражда“ в Лев Николаевич Толстой

Всички дъновисти вярват на наивно­то твърдение: „Учителят“ разкри и пре­раждането на Толстой – големият руски писател. Той е Сократ – античният фило­соф[29]“. Мнимото величие цели презрение към инакомислещите. Но учениците се въз­хищават от прозрението на „Учителя“. На всички велики хора липсва „знанието на Учителя“. „На Толстой не достигна време­то от един живот. Не тръгна навреме за България за среща с Учителя. Той заболява, тръгва болен, не преминава Дунава… Толстой пропусна срещата с Учителя на физи­ческото поле, която щеше да му разкрие тайните на възкресението – една от люби­мите му теми[30]“. Но сега получава „знания“ (от своя учител) в „астралното поле“. Такова знание обаче не може да бъде открито в нито едно от 250-те томчета. Кой знае защо при толкова похабена хартия Петър Дънов нито веднъж не го е изказал.

Питагор се „преражда“ в теософа д-р Рудолф Щайнер?

Дъновистите вярват, че те и двамата основават школи, за да оставят трай­ни следи в историята“ (с. 114) при това Щайнер „приживе“, „вътрешно бе известен за присъствието на Учителя в България“ (с. 114). Щайнер уж дори „измери духовния об­раз на Учителя – като Божествен пратеник на Духа“ (с. 114-115). След своята „физичес­ка смърт Щайнер бе един от зримите уче­ници, който редовно посещаваше лекции­те на Учителя[31]“. Следователно това пра­ви и самият Питагор, и самият Толстой. Светия Дух избира не светиите, а Щайнер. За­що?

Старозаветният пророк Илия се „преражда“ в св. Иоан Кръстител и кръщава Христос в река Йордан

Тази лъжа е още по-нагла и цинична. Св. Иоан Кръстител е прероденият пророк Илия. „Убийствата, които е извършил при­живе Илия – 400 пророка. Един от обезгла­вените се преражда като жена на цар Ирод[32]“. И св. Иоан Кръстител се учи при Дънов, макар и до днес да съществуват в Ирак негови последователи – „сабаити“.

Св. Евтимий се „преражда“ в полуграмотния брат Ради?

Брат Ради е полуграмотен, защото докато св. Евтимий бил жив, създавайки кни­жовната школа, много работил. Сега спо­ред „закона за преражданията“ и „Кармата“ си почивал. За да обвърже в гордост и да зароби душевно своите последователи, жадуващи за слава, на всеки се внушава, че е велика личност, но вън в „света“ „не го признават, защото са невежи. При Петър Дънов (Великия Учител) всички са велики, но за сметка на това той е „Учителят на Все­лената“, стоял е до дясното коляно на ней­ния Архитект, когато я е направил. Инте­ресно, че същият този Ради е послужил за скулптурен модел на св. Евтимий. Негова­та скулптура и днес се намира на ъгъла между бул. „Патриарх Евтимий“ и „Граф Иг­натиев[33]“. Копие от същата скулптура се намира в Търново пред картинната гале­рия.

В известен смисъл конкурент на Петър Дънов е бил Любомир Лулчев. Достигало се е дотам, че Петър Дънов е оставал без слушате­ли. Увлечени по Лулчев са били дори стенографките Паша, Савка и Елена. Има един слу­чай, когато Лулчев искал да „хипнотизира“ Петър Дънов, защото и двамата смятали себе си за „велики духове“. По този noвoд е от­белязано за Лулчев: „Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може и че всичко му е позволено, но накрая комунистите го осъ­диха на смърт, разстреляха го и му показа­ха, че е просто смъртен[34]“ Жалко, че някои, макар и да се стремят към коректност, не схващат общия корен на дъновизма и кому­низма. Като символ на тяхното единство може да се разглежда обстоятелството, че Петър Дънов и Георги Димитров са живели в една и съща къща на ул. „Опълченска“ № 66, град София. „Тази малка бяла къщичка днес е музей на Георги Димитров[35]“. Числото 66, където са живяли  Петър Дънов и Георги Димитров, е твърде показателно, но то ще стане по­-точно, ако се прибави още една шестица, за да стане 666. Ако все пак приемем число­вия символ на „звяра“, остава да открием третата шестица. Надявам се, че самите „просветени“ дъновисти вече са я откри­ли. По този noвoд от времето на студент­ските години си спомням за мои колеги дъ­новисти, които обичаха да се хвалят, че Петър Дънов е укривал Георги Димитров, когато е бил в опасност. И двамата са проявявали не­съмнено разбиране no noвoд на своите со­циални роли и свързания с тях личен катехизис, напомняйки бегло за една общоприе­та числова символика.

Дъновизмът е приел за себе си назва­ние „Бяло братство“. Буквално това назва­ние следва да се схваща като бяло масонство, наред с червеното, черното и синьо­то. В основата на своята теософия Петър Дънов възприема онтологичния модел на Моисеевото Петокнижие. Въз основа на него днес съвременните строители твърдят, че Иисус Христос не е Бог Син, а велик човек, който е спазвал Десетте старозаветни заповеди. Поради това Нов Завет няма. Строителите на новия тоталитаризъм не възразяват християните да почитат един велик евреин като свой Бог. Важното е, че тези строители (зидари) имат за свой бог невидимия Елохим, за чийто пратеник се обявява сам Петър Дънов. Заслужава да се от­бележи, че според Зигмунд Фройд Яхве е бог на вулканите – кръвожаден демон, който иска човешки жертви. Това обяснява, както ще видим по-долу, защо Петър Дънов се стреми да оправдае морално съществува­нето на злото. (Б) Елзевул изисква да бъде избивано тотално населението от Ханаанската земя, която днес вече е земното къл­бо. Петър Дънов ратува за „нова раса“, но дели­катно премълчава, че за нейното установя­ване ще са необходими десетки и стотици милиони жертви. Петър Дънов като вожд на „Бялото братство“ е космополит, само че по теософска линия. Представяйки себе си като ангел, носител на Божията воля, Петър Дънов всъщност работи за изграждането на световен тоталитаризъм заблуждавайки умело десетки хиляди хора в България. Петър Дънов смесва от незнание античното схващане за космическата Душа, Логоса (Ум) и Едно (Благо). Докато за Аристотел Бог е „форма на формите“, Петър Дънов твърди, че Бог не е форма, а „нищо“ (което уж съдържа в себе си всичко). В античната философия нищото е материя, а в дъновистката тео­софия нищото се оказва накрая злото. То­ва нищо всъщност не е безобидно, защото то унищожава човешкия дух на „братята“.

Петър Дънов разработва (на „философски“ начала) масонския принцип на Великата Френска революция (1789), възприет за из­вестно време и от българската масонска ложа. Този принцип е „равенство, братство, свобода“. Петър Дънов ратува за „свобода“, „равенство“, „братство“. Неговото „бяло братство“ възпроизвежда комуни, основа­ни без Иисус Христос и Неговата Църква. Затова петолъчката на Дъновото братс­тво изпълнява функция на „кръст“. Като свещен символ, „осветен от Бафомет“, пе­толъчката покрива гроба на Петър Дънов. Пос­ледният работи и за обосноваване, осмис­ляне и морално оправдаване на лозунга „лю­бов, истина, труд“ (на Великата ложа на България, който заменя „свобода, равенст­во, братство“). Масонското разбиране (а не християнското) за любов, истина и труд Петър Дънов като „модерен маг“ разясня­ва на своите нещастни ученици почти през целия си живот в така наречените „Беседи“, пуб­ликувани в над 250 томчета. Ще напомним голямото значение на думата „труд“ при социализма и нейната връзка с работничес­кото, тоест „месианското” дело. Чрез теософския смисъл на понятията, любов, ис­тина и труд Петър Дънов прави морално оправ­дание на злото, което всъщност е неосатанизъм. Петър Дънов нарича дявола „отличен Учител“. Щом е дяволът отличен „учител“, какъв учител ще да е Петър Дънов и неговото за съжаление „Бяло братство“, не е ли само на думи бяло? В действителност е Хермесово и Веелзевулово като своя „Учител“ (с рогата и копитата). Но отделните хора разбира се не могат да бъдат обвинявани за това, че са подведени.

Георги Томалевски (писател), който участва в проекта за поставянето на звез­дата на Бафомет върху гроба на Петър Дънов дава названието на централното дъновистко описание „Житно зърно“. Художникът-дъновист Борис Георгиев, заедно с портрети­те на Махатма Ганди, Петър Дънов, рисува и портрет на масона Рабиндранат Тагор. Попадайки под влияние на тези среди, Борис Георгиев рисува и портрет на Алберт Айн­щайн.

Професор Димитър Дюлгеров дава следното оп­ределение на дъновизма: „Дъновизмът е окултно и мистично учение, оформено от Петър Дънов. В него има смесица от хрис­тиянство, гностицизъм, окултизъм, мис­тицизъм теософия, пантеизъм и… най-вече лични ясновидски домогвания на учителя Петър Дънов“ (Учебник по мисионерство. С., 1937, с. 343). Почти всичко може да се приеме в тази дефиниция, с изключение на обстоятелството, че има християнство. Това, както стана ясно, е само привидно.В действителност християнските формули­ровки функционират в един антихристки контекст и разгледани в този по-широк смисъл те се изпразват от своето собст­вено съдържание. Неслучайно Константин Златев отбелязва, че съществуват прилики между учението на Петър Дънов и това на масона (на­писал свое „евангелие“) Лев Толстой (Константин Златев. Личността и учението на Петър Дънов. Богословски анализ. С., 1994, с. 138).

За дъновистите от „Бялото братство“ не е достатъчно, че Петър Дънов е Елохим и Христос, но те са принудени да лъжат публично за нещо, което е много по-незна­чително. На тях им се иска да убедят всич­ки хора на земята, че Петър Дънов е отличник-студент и талантлив учен. Това е необхо­димо, иначе как да се обяснят претенции­те на Петър Дънов за върховен „учител“ на „Бя­лото братство“. В книгата „Петър Дънов и българите“ (с. 25) с грандоманско чувство е отбелязано следното: „От 1888 година до 1895 година Учителят престоява в задокеанския континент, след което поема обратно към Родината си с диплом – доктор на медицин­ските и теологическите науки“. Всъщ­ност нещата са доста по-скромни. Петър Дънов сам си е приписвал и не е имал нищо против да го наричат така неговите уче­ници. Петър Дънов е завършил двегодишен курс по медицина, тоест бил е фелдшер. Той има диплом от школата по теология към Бос­тънския университет издадена на 2.06.1893 година, а за фелдшер му е издаден сертифи­кат от 30.02.1894 година. От това се вижда, че Петър Дънов е учил теология 5 години и медици­на – 2 години.

Заслужава да се отбележи, че така нареченият евангелист Стоян Варталски неслучайно сравнява Петър Дънов с Махатма Ганди, за който по-горе отбелязахме, че е рисуван от ху­дожника-дъновист. Константин Златев вижда връз­ка между комасонската теософия на Елена Блаватска (критикувана и осмивана от Владимир Соловьов), Ани Безант, антропософията на Рудолф Шайнер, бахаизма с дъновизма. (Константин Златев. Личността и учението… с. 38). Особено важно е обстоятелството, че върху Петър Дънов оказва влияние Софрони Ников – пред­седател на теософското общество в Бъл­гария. Под негово въздействие младият Петър Дънов отказва да стане чиновник при Варненския и Преславски митрополит. Извес­тно е, че С. Ников, заедно с И. Грозев, С. Ни­колов и Н. Арабаджиев, създават масонска теософска ложа „Богомил“ на 13.06.1926 година. Чрез тази масонска ложа Петър Дънов обучава, контролира и направлява основаното от него „Бяло братство“. Така става ясно, както посочихме по-горе, че „Братство­то“ е комасонско, а е „бяло“, защото е луциферско.

В книгата „Петър Дънов и българите“ се твърди, че Петър Дънов е отказал участие­то си в Теософската ложа[36]. Всъщност това не е чиста масонска (или бенеберитска) ложа, а комасонска. Ако Петър Дънов приеме да членува в нея, ще се получи „маслена мас­леност“. При това предлаганата му степен е много no-нисша, отколкото той има. По аналогична причина той отказва и „амво­на“ в град Ямбол. В книгата се премълчава името на председателя на теософската ложа в България. Но се отбелязва „отказа“ със следната мъглява фраза. „С голямо вни­мание Учителят изслуша поднесената по­кана за работа в полето на теософията, пожелал успех на теософите, но отказал да стане сътрудник[37]“. Явно Петър Дънов не е по­желал да слезне от „коня“ и да се качи на „магаре“, но защо нито веднъж не пожела на Светия Синод успех както на теософите, а непрекъснато воюва срещу апостолската приемственост, върху която се гради Пра­вославната Църква. Нали цялото Бяло братство е комасонско движение. Ако Петър Дънов декларира принадлежността си отк­рито към една или друга ложа „братството“ му ще се разпадне, макар масоните да се на­ричат „братя“. Християните са братя в Христа, а масоните – братя в Антихриста. Ако всичко това се разкрие, голяма част от дъновистите като честни, но заблудени хора ще минат веднага към светата Пра­вославна Църква, която ще ги приюти ка­то майка. И наистина кой разумен дъновист би искал да го броят за масон или комасон?

Казаното дотук се потвърждава от съвместната стратегия на Кришнамурти, теософите и Петър Дънов. На комасонския съ­бор в Холандия, Кришнамурти произнася „знаменита“ реч. За нея се споменава само във връзка с признанието на Кришнамурти, че не е миров учител. Както става ясно, по-късно се разбира, че този учител е Петър Дънов. Ще си позволим един по-дълъг ци­тат, който отваря очите и на упорито заслепените:

„Във връзка с този събор и особено по­ради речта на Кришнамурти, Учителят ка­за следните думи: „Кришнамурти излезе много no-честен и по-благороден от среда­та, в която работеше“. Пак по този случай (масонът) Софроний Ников – тогавашен председател на Тесофското общество в България, който е присъствал на този съ­бор в Холандия, казал на нашия брат от Ай­тос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришна­мурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен Учи­тел, той отвърна: „В България [38]“. Това по­казва, че масонските среди в България са одобрявали „учението“ на Петър Дънов. Криш­намурти обаче не е посочил пряко това име. Такъв учител би могъл да бъде и някой пра­вославен светия. Това от страна на Криш­намурти е по-малко вероятно, тъй като „теософите“-йоги са произвели Ленин в „махатма“, понеже разрушил Църквата в Русия. В този смисъл Кришнамурти е могъл да има предвид и друг масон Георги Димитров (който също като Петър Дънов е живеел на „Опълченска“ 66). Във всеки случай какво е имал предвид индийският теософ-йога трябва да се докаже и да не се приема лековерно, защото масонското „миров учител“ ни напомня на „мирова скръб“.

Следва…(виж тук)

________________________________________________ 

*Публикувано в Богословска мисъл, 1998, кн. 2, с. 44-63. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[22]. Томов, Ангел. Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, Философски преглед, кн. I, С., 1930, с. 77.

[23]. Пак там, с. 87.

[24]. Петър Дънов и българите, с. 68.

[25]. Пак там, с. 68.

[26]. Томов, Ангел. Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, с. 77.

[27]. Данков, Евлоги. Известният руски писател Валентин Григориевич Распутин – гост на Велико Търново – Проглас, № 1, 1995, год. IV, с. 98-101.

[28]. Вж. „Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Сборник, т. 4, С., 1995, с. 118.

[29]. Пак там, с. 114.

[30]. Пак там.

[31]. Пак там, с. 115.

[32]. Пак там, с. 114.

[33]. Пак там, с. 323.

[34]. Пак там.

[35]. Пак там, с. 368; Вж. Евлоги Данков, Росина Данкова. Опити за принизяване на християнството – Литературен глас, 7.08-4.09.1995, с. 2.

[36]. Петър Дънов и българите, с. 78.

[37]. Пак там.

[38]. Пак там, с. 78-79.

Изображение: авторът Евлоги Данков (1944-2018). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-agh

                                                                                                                                                                                                             

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s