Ивайло Найденов

Абстракт

Мъдростта е резултат на човешките стремежи, а Премъдростта идва от Бога. В християнския свят Божествена Премъдрост се явява като действие и промисъл на трансцендентния Бог в историята на човечеството, по Негова воля и според Неговия спасителен план. В пълнота имаме шанс и дар да опознаем Премъдростта във и чрез личността на Спасителя Христос и по човешки да се опитваме да я характеризираме и опишем. Последното личи особено в оформянето на славянската думата „мъдрост“ като преводен вариант на гръцкото σοφία и еврейското chokma.

Темата за мъдростта е широко обсъждана в Древния Близък изток. Месопотамската мъдрост, която има общ произход с шумерската, подчертава човешкия опит, подкрепен с практически съвети и действия. Това до голяма степен е общоприетата представата за мъдростта и днес. Библейската мъдрост обаче е с много по-различен облик. Тук инициатор на помъдряването може да е Бог и/или човек. В този смисъл пророк Даниил, който добре познава различните нюанси и прояви на мъдростта, утвърждава “десетократното” превъзходство на божествената над човешката (Даниил 1:20). Тази разработка ще се опита да очертае тези два свята на мъдростта, като за улеснение ще ползва двата термина – мъдрост за човешкото и Премъдрост за Божественото.

Думата мъдър е гръцката дума за притежател на спекулативни знания и любител на философията. Еврейският език дава на този термин много по-богат смисъл – умелото прилагане на съществуващите знания върху нещата от практическия живот. В библейските речници често даваната дефиниция е: Мъдростта означава прозрение в пълнотата на нещата и тяхната свързаност в житейския контекст[1].

Вероятно понятието мъдрост – „chokma” (חכמה) – е съществувало в Древен Израил дълго време преди възникването на премъдростните книги, които се появяват едва в епохата след плена. Терминът се среща в текстове от предходните периоди в малко по-различен смисъл от този, който му е станал присъщ в класическата епоха на Премъдростта. В тях той обозначава: изкуството на майстора (Изход 28:3; 31:6), умелостта и способността на администратора (Битие 41:39; 16:19; 34:9) и така натататък, всичко онова, което сега означаваме с понятието компетентност или техническо съвършенство, с обикновената дума – майсторлък. И тъй като Изход 7:11 нарича египетските влъхви мъдреци, може да се смята, че за Древен Израил в уменията, свързани с премъдростта, е влизала и магията.

Всичко това води към извода, че някога в Израил носители на Премъдростта са били всички онези, съставляващи културния елит на народа[2]. Както обаче показва съпоставянето на древната израилска мъдрост с тази на съседите на избрания народ, тези мъдреци са представители не на религиозната, а на светската, все още не „о-църковена” негова култура[3]. Светите Братя превеждат гръцкото „σοφία“ със славянското съответствие – премъдрост. Коренът на думата мъдрост в славянските езици идва от „монд..“, корен, който е същият като в думата „мъд“ (тестис). Според български изследователи в тази близост на думите е отразена древна човешка представа за това, че мъдростта се съдържа в мъжката възпроизводителна сила. Тук прави впечатление и един чисто езиков феномен – думата мъдрост носи от една страна типичното за прилагателните в мъжки род (masculinum) окончание „др“ (мъдр, добр, храбр, бодр, едр…), но и наставката -ост, която пък е използвана за образуване на абстрактни съществителни имена от женски род[4]. Така в думата „мъдрост“ се среща тази чудновата заедност на мъжкото и женското, общо – човешкото.

Както бе отбелязано по-горе, светите Братя въвеждат за превода на σοφία не обичайното и прието „мъдрост“, а „премъдрост“. Какво налага това? Представката „пре“ се свързва с върховенство, първенство, висша степен. Дали това не е повлияно от употребата на думата chokma в множествено величествено число (Pluralis majestaticus)[5]? Твърде възможно е, предвид факта, че св. Кирил е знаел еврейски език и се е опитал вероятно да предаде разликата между hokma и hakmot. Според филолозите обаче представката – „пре-“ може да означава и отрицание, преодоляване и тогава „премъдростта“ – Божествената мъдрост се явява отрицание на човешката, „…защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците“ (1 Коринтяни 1:25)[6].

В ранните преводи обикновено се наблюдава релацията σοφία – премъдрост, и за мъдрост – φρόνημα. При редактирането на най-ранните преводи в Преслав, както на библейските книги, така и на богослужебните текстове има тенденция представката „пре“ да се премахва[7].

Характеристики на мъдростта

Формулирането на едно изчерпателно и пълно определение на Божията мъдрост е практически невъзможно, тъй като тя е всеобхващаща. Може да се направи обаче опит тя да бъде описана по човешки. Мъдростта е подчинение на божествените указания и е божественият отговор на един живот в благоговеене пред Бога. Мъдрият човек живее според Божиите заповеди, защото изпитва благоговеен страх от Бога, тоест искрен респект към Него. За това убедено свидетелства и апостол Иаков: „Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна“ (Яков 3:13-17). Бог дава нарастваща мъдрост и прозрение на такъв човек.

Мъдростта въоръжава

Соломоновата молитва за едно „разумно сърце“ (3 Царства 3:9) се корени в разбирането, че „за да различава, що е добро и що е зло“, той се нуждае от инструкциите и напътствията на Всевишния. Соломон не моли Бог да взема решения от негово име, а да го научи как да прави правилен избор. Става ясно, че мъдростта е свързана с личната активна отговорност и правилния избор, основан на изпълнението на Словото Божие. Действително животът ни е пълен с избори, а сърцето, което слуша Бог, измолва от Него божествени съвети и напътствия. Божията мъдрост трябва да въоръжава вярващите да взимаме правилни решения в живота, да издържаме на изпитанията на вярата и да не преживяваме поражения, за да можем по-ярко да отразяваме Божията слава и мъдрост. Затова Божието намерение е, във времето на благодатта Неговата многообразна мъдрост да се прояви при нас чрез Църквата, в която членуваме: „ …та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни“ (Ефесяни 3:10).

Тя идва свише

Апостол Яков различава мъдростта, „която иде отгоре“, от земната. (Яков 3:17). Разбирането за божествената мъдрост в Старозаветното откровение е разработена от апостол Павел в своите писма чрез указанията и разясненията за Божията мъдрост, проявена във и чрез Христос. Той изрично подчертава, че Божествената мъдрост е несъвместима със светската мъдрост (1 Коринтяни 1:17-25), че в Христос са събрани всички съкровища на мъдрост и знание и че фалшивото мислене трябва да се замени с такова подвластно на Бога: „… Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли,и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно“ (2 Коринтяни 10:3-6). Апостол Павел подчертава личната отговорност и ангажимент на християните да се стремят да разбират волята Божия (Ефесяни 5:17). Достъпът до Божията мъдрост е отворен само за онези, които се приближават до Бога в смирение, подчинение и благоговение.

Мъдростта подготвя и укрепва

Бог иска чрез Своята мъдрост да ни даде сили да овладеем живота с всичките му радости и скърби, като разпознаваме, категоризираме и се справяме с явленията в него. Така Бог ни дава мъдрост в трудни решения, представа за сложни взаимоотношения и помощ при многото и различни предизвикателства. Да притежаваш мъдрост, означава да разпознаваш взаимовръзките в живота от Божия гледна точка, да можеш да ги подреждаш по приоритет, за да се справиш с житейските обстоятелства по-лесно, именно с Божия помощ. За това се нуждае човек от Библейското откровението и от пътепоказател – Божия дух. Божията мъдрост ни помага да живеем в победа, а не в поражение, в надежда, а не в меланхолия, да бъдем ориентирани към решение, а не към проблеми. Следователно мъдростта е божественият дар на умението да живеем живота си правилно. Тя ни укрепва и подготвя да посрещнем предизвикателствата по такъв начин, че да ги овладеем за слава Божия или да можем да ги понасяме с очакване за Бога.

Основата на мъдростта е в Бога

„Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание“ (Притчи Соломонови 8:12). Мъдростта винаги е персонифицирана. От Посланието на св. апостол Павел до Колосяни (2:3) знаем, че в Христос „ са скрити всички съкровища на мъдростта и знанието“. Евангелист Матей свидетелства: „… за да чуе мъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона“ (Матей 12:42) за Иисус като мъдрец по-значим от Соломон. Все по-задълбочаващото се лично познание на Христос е ключът към радостта, благословията и щастието в живота. Именно това съобщава св. апостол Павел на вярващите в Ефес: „… щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете“ (Ефесяни 1:17).

Само Бог дава мъдрост

Няма друг източник, който да те доведе до мъдрост освен Сам Бог. Бог обича да дава мъдрост, особено на онзи, който усеща липсата и в себе си и моли Бога за помощ: „Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, – и ще му се даде“ (Иаков 1:5). Бог с готовност и доброволно дава Своята мъдрост. Тези, които търсят други източници на мъдрост и пренебрегват Бога като разчитат на собствените си възможности – грешат.

Мъдростта е безценна,

„…Защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея“ (Притчи Соломонови 8:11); и „Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро“ (Притч.16:16). Често се потвърждава истината, че външното богатство всъщност не прави човека щастлив. Този, чието сърце познава Божия мир и животът му се определя от Божията мъдрост, е благословен, защото на него много скрити неща от земния и духовен живот се разкриват чрез Словото и Духа Божий. Това богатство не се усеща, но наистина изпълва човешко същество сега и във вечността. И тази мъдрост не се продава, тъй като Божиите дарове не се продават, а дават по благодат от Бога по Негова преценка.

Силата на мъдростта превъзхожда

Често много сложният човешки взаимен живот трябва да бъде планиран, насочен и контролиран. Където хората използват божествената мъдрост, ще има по-справедливо управление и взаимоотношения, отколкото там, където човек разчита на собствената си мъдрост. Има сила в Божията мъдрост. За разлика от мъдростта на света, истинската промяна и обновяване е възможно там, където Божията мъдрост и Неговото Слово изобилстват в нас: „Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си“ (Колосяни 3:16). Благодатните възможности на божествената мъдрост са ключ към истинската промяна в живота на хората, особено в пастирската грижа към онези, които търсят помощ. И въпреки това е трудно да се живее в упование на Бога. Ето защо ние сме толкова уязвими към мъдростта на света, защото тя иска да ни накара да повярваме, че всичко е възможно със „здрава самоувереност“.

Мъдростта е магнетична

„Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч…“ (Притчи Соломонови 1:20-21); и „Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание“ (Притчи Соломонови 8:12).

Божественият план за нашия живот включва много кризи, в които нашата самоувереност, вкоренена в собствената ни мъдрост и сила, трябва да бъде овладяна. Самият апостол Павел изпитва това многократно и съветва: „…за да се не надяваме на себе си, а на Бога“ (2 Коринтяни 1:8-11). Божията мъдрост ни учи на безрезервно доверие в Бога, а мъдростта на света ни учи на самоувереност и самолюбие, и поробва онези християни, които искат да помирят в себе си и двете мъдрости. Така Божията мъдрост ни пази от фалшива зависимост от земните и човешки предания (Колосяни 2:8) и ни освобождава от поробването към земното. Този, който вярва и прилага Божията истина, се чувства свободен от елементите и начините на мислене на този свят (Иоан 8:31-32)[8].

В Свещеното Писание мъдростта е представена като дар от Бога. Така разумният Соломон получил пословичната си мъдрост в отговор на молитва (1 Царства 3: 5-14). От друга страна, мъдростта е свързана и с лични преживявания или личен опит: „Пътят на глупака е прав в неговите очи, но който слуша съвет е мъдър“ (Притчи 12:15). Библията съдържа и указания за постигане на мъдрост: „Иди при мравката, ленивецо, виж нейните постъпки и бъди мъдър! “(Притчи Соломонови 6:6). Св. апостол Павел смята, че светът е неспособен да познае благоразумието и мъдростта: „Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“. Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят. Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини – Божия сила и Божия премъдрост; защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците“ (1 Koринтяни 1:19-25). В 1 Коринтяни 1:30 св. апостолл Павел идентифицира Премъдростта с Божия Син, въплътения Логос: „От Него сте и вие в Христа Ииуса, Койтостана за нас Премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление“. Тази идея е доразвита в богослужебните текстове: „Над тебе като лек облак се спусна Премъдростта Иисус, само тебе намери чиста Богородице Дево“[9].

В предговора на сборника от текстове на протоиерей Флоровски от софийския му период, озаглавен „Мъдрост и Премъдрост“, съставителят Павел Павлов много точно определя взаимоотношението между двете така: „Мъдростта се ражда от културата и опита на човечеството, тя е върхът на човешката култура. Премъдростта е друго нещо, тя е „дар, който иде отгоре, от Отца на световете“. Премъдростта е Божия, а мъдростта човешка. Това са двата хоризонта на Историята, които се срещат в една личност – Богочовека Христос. Чрез Него мъдростта може да стане Премъдрост и Премъдростта – мъдрост“[10].

_____________________________________________________________

*Материалът е доклад, който е четен от автора на Международната научна конференция „Св. Софѝя – Премъдростта, която си изгради дом“, проведена на 11-13 октомври 2019 година в Охрид-Струга, Република Северна Македония. Същият е публикуван в МЕЃУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЈА СВЕТА СОФИЈА  –  „ПРЕМУДРОСТА КОЈА СИ ИЗГРАДИ ДОМ“  Охрид – Струга, 11-13 октомври 2019 и е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Gesenius, W., Hebräisches und aramäisches Handwörterbuch, 17 Aufl., Berlin/Göttingen/Heidelberg, 1962, S. 230.

[2]. Князев, Ал. прот., Понятие и образ на Божествената Премъдрост в Стария Завет. https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,24627/view,article/

[3]. Пак там.

[4]. Христова-Шомова, И., Бог бе слово, Етюди върху християнството видяно през призмата на езика, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016, с. 59.

[5]. Beckman, John C., Pluralis Majestatis, in: Encyclopedia of Hebrew Language and Linguistics, volume 3 P–Z, Brill 2013, p. 145.

[6]. Христова-Шомова, цит. съч. с.59.

[7]. Повече в: Христова-Шомова, цит. съч., с. 60.

[8]. Eberhard L. D., Wesen und Wirken der Weisheit in der Sapientia Salomonis, in: Biblisch Glauben, Denken, Leben 74 (2007), Seite 2-6.

[9]. Свети Климент Охридски, Слова и Служби, съставители П. Петков, И. Христова-Шомова, А. Тотоманова, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008, стр. 392, обща служба за апостол, 4 песен.

[10]. Павлов, Павел. Към читателите, в: Мъдрост и Премъдрост, Флоровски, Георги, протоиерей, съставил Павел Павлов, С., 2009, с. 7; виж още: Павлов, Павел, Новата софиология: естетика срещу история, в: Протоиерей Георги Флоровски (1893-1979) in memoriam, 2012, с. 231-249.

Изображения: авторът Ивайло Найденов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9is