Костадин Нушев

Известно е, че както философията, така и христи-янството ценят високо свободата на човека и се опитват да изяснят основите и характера на сво-бодния избор и самоопределението на човека в неговите различни измерения. Без свобода човекът се обезценява, унижава и се лишава от своето до-стойнство, а етиката става безсмислена и невъз-можна. Християнството според Николай Бердяев е религия на свободата и затова идеята за свободата е централна за самото християнство. Без свободата са непонятни както сътворяването на света, така и грехопадението и изкуплението. Без свободата е невъзможно да се разберат феномените на вярата и е невъзможна теодицеята.

Руската религиозна философия е дълбоко свързана с някои важни аспекти на християнското учение за свободата и нейните пред-ставители изследват задълбочено проблемите на нравствения избор на човека. Важни и значими, с оглед на тази тема, са философските идеи и интерпретации на трима изтъкнати представители на руската религиозна философия – Фьодор Достоевски, Николай Бердяев и Борис Вишеславцев, които разкриват и илюстрират съдържанието на тези християнски идеи по свой собствен и специфичен начин, като с това демонстрират до голяма степен един своеобразен и определящ за руската философска култура начин на мислене и подход към проблематиката за свободата и нравствения избор.

1.Християнски идеи за свободата на човека и нравствения избор

Християнството се основава върху учението на Иисус Христос и основните принципи на евангелската нравственост, които са разкрити в Свещеното писание на Новия завет. Една от основните истини в учението на Иисус Христос е истината за човека и за неговото достойнство като свободно и нравствено същество, което е способно на свободен и съзнателен избор. В Евангелието на много места се разкрива идеята за свободата на човека, която се разглежда в различни аспекти и се интерпретира в различен контекст.

1.1.Свобода и истина. Свободният избор и робството на греха

Знаменателни и определящи за християнската нравственост са думите на Иисус Христос от Евангелието според Иоан Богослов: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8:32). Тук е поставена една дълбока и фундаментална връзка между свободата и истината. Истинската свобода винаги е свобода в истината, или свобода заради истината, която в библейския смисъл на думата и като съдържание на понятието се разбира едновременно като прав-да и правилен избор, като праведност и осъществяване на предназначението на човека в един едновременно екзистенциален и нравствен смисъл. Да познаваш истината според тези думи на Иисус Христос, истина, в която се постига свободата, не е само въпрос на гносеологическо познание, а преди всичко въпрос на нравствен избор. Това става ясно от пояснението, при което като опозиция на истината и истинното съществуване Христос посочва греха: „Истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха“ (Иоан 8:34).

На недоумението и отговора на юдеите, че те винаги са били свободни и никога не робуват на никого (Иоан 8:33), Спасителят уточнява и пояснява, че този, „който върши грях, става роб на греха“! Така Той поставя като контрапункт на свободата и истината понятието за греха, което, от своя страна, е израз на отрицанието и пълната противоположност както на истината, така и на свободата. В така очертаната перспектива християнската евангелска нравственост ни разкрива едновременно два момента – от една страна, но едновременно с това човек може да се окаже и подвластен на греха, което означава да живее в заблуда, лъжа и като цяло да пребивава в едно измамно и неистинно съществуване.

По същество тук Иисус Христос се придържа към едно библейско разбиране за двата пътя и двете възможности пред човешката свобода и очертава две възможности за човека да избира. Това са две перспективи пред човешката свободна воля, които водят след себе си като последица съответно два модуса на съществуване. Този тип мислене и това по-радикално разбиране за човешкия избор разкриват едно много характерно за тогавашната юдейска религиозна традиция, философия и етика положение. Това е учението за двата пътя – за тесния и стръмен, труден, но славен път към Божието царство и за лесния и широк път към греха и духовната погибел (Матей 7:13-14).

От тази дискусия става ясно също така, че събеседниците на Иисус Христос възприемат свободата на една по-скоро политическа или социална плоскост, като я интерпретират предимно като независимост. Ясно е, че условие за свободата е независимостта или автономията на волята, но тук Иисус Христос ни казва, че формалната независимост не е достатъчна да ни опише в пълнота същността и характера на човешката свобода. Независимостта е важно условие, но тя представлява само един първоначален диалектически момент в разгръщането на свободата. Независимостта и автономията са условие за свободния избор, но не по-малко важно е какво избира свободно и съзнателно човекът като субект на своята свободна воля.

Правото на избор и автономията са необходимо и първоначално стъпало при разкриването на човешката свобода. Те са сякаш минимумът на човешката свобода, но Иисус Христос посочва едно по-дълбоко и по-цялостно измерение на човешката свобода, определяйки също така и съдържанието на свободата посредством посочването на два полюса, между които се движи човешкият избор. Свободата не е само и просто независимост. Това е формалната страна на свободата като възможност за избор. В човешката свобода неизбежно присъства и се съдържа един принцип на автономия на волята, но той не е достатъчен, за да бъде реализирана свободата в своето положително нравствено съдържание. Човекът е свободен да избере и греха, и злото и така да реализира в отрицателен смисъл своята възможност за избор, но той може да бъде истински свободен само ако реализира своята свобода в истината чрез един положителен нравствен избор. Само ако избира истината, доброто и правдата и живее в истината по един добродетелен начин, той може да остане свободен, докато противоположната възможност за избор, която е проява на произвол, на безотговорност и грях, не води до истинска и автентична свобода (Бердяев, 1993).

По парадоксален начин отрицателният избор води до загуба на пълнотата и същинската положителна ценност на свободата, макар този формален момент на свобода на избора да е неотменна част от битието на самата свобода. Когато човекът свободно и доброволно става роб на греха, той избира една фалшива свобода, която не реализира истината, доброто и правдата. Това е свобода, която не постига своята цел. Макар всеки сам да извършва този отрицателен избор свободно и да е свободен да избере греха, по един парадоксален начин вече наличният грях, който е станал действителен чрез свободния избор на волята, поробва човека и го лишава от истинското му достойнство и накърнява неговото пълноценно съществуване като свободна личност. Тук се разкрива една особена и фатална според Николай Бердяев отрицателна, или негативна, диалектика на човешката свобода. Макар ние да сме напълно свободни при първоначалния избор и да избираме свободно това състояние, то когато вече сме извършили свободно своя избор в духовен и екзистенциален смисъл след неговата реализация, ние или се утвърждаваме в свободата чрез истината, или се лишаваме от истинската и автентична свобода и ставаме роби на греха (Бердяев, 2002:83-95).

Тази евангелска истина е послужила като отправна точка за разграничаване в християнската етика между понятията за формална свобода на избора, която обхваща възможността за избор между различни алтернативи – за избор между истина и грях, между правда и неправда, между добро и зло, от една страна, и наличието на положителна или реализирана истинска нравствена свобода на избора, при която човекът като субект на нравствения избор вече е избрал и извършил свободно своя избор, като се е самоопределил към една от възможните алтернативи. Тази свобода е свободата на реализирания човешки избор, която вече, от своя страна, определя нравствения характер на неговите действия и постъпки, а в по-дълбок план определя характера на неговото съществуване.

1.2. Отрицателна и положителна свобода на волята

Блажени Августин нарича тези две форми или степени на свобода съответно отрицателна, или минимална свобода (libertas minоr), и положителна свобода (libertas major), защото те определят различните моменти от нравствения избор на волята и участват в процеса на самоопределението на човека. За да има възможност за избор, е необходимо да съществува една първоначална или първична възможност за свободно произволение (liberum arbitrium), но от това как човек решава и свободно реализира своя избор и каква насока дава на своята воля зависи нравственият характер на неговия избор и на съответната постъпка. Всеки човека сам се самоопределя при своя нравствен избор и от неговото суверенно и съзнателно решение се определя дали е избрал доброто, истината и правдата, или греха, злото и неправдата. В първия аспект на тази свобода на избора е налице формалната възможност да се избере както доброто, така и злото. Тази свобода е изначална даденост на човека, която Сам Бог е вложил като неизменна характеристика на неговото духовно битие. Затова от тази именно първоначална свобода на човешкия избор произлизат както доброто, така и злото като човешки действия и постъпки (Панчовски, 1996:477-484).

Човекът е способен да избира добро и зло, защото е получил от Бога това достойнство и този дар да бъде свободен. Нещо повече, човекът свободно може да твори както добро, така и зло. Той има творческа способност за активно действие в света и затова от тази негова духовна потенция да бъде свободен творец, възникват и се реализират доброто и злото чрез неговия избор. Но от този избор, от своя страна, произтичат последици и резултати, които определят съдбата и участта на отделната личност и превръщат човека в отговорен за своя собствен избор.

1.3. Свобода и отговорност

Тук вече се докосваме до една друга евангелска истина, която Иисус Христос илюстрира с „Притча за блудния син“ – това е дълбоката връзка между свободата и отговорността, която е свързана със свободния избор на човека и неговите последици за самия него (Лука 15:11-32). Тук вече Евангелието ни показва пътищата на човека посредством реализираната свобода на избора. Той може да се отдаде на своя произвол, да избере пътя на безотговорната свобода, но може и свободно да реши да се обърне от този път и да се възвърне към пътя на правдата и истината.

Какво се случва, когато човек избира да тръгне по пътя на една безотговорна свобода? Евангелската истина ни посочва трагичните последици на едно състояние, което е резултат от отдалечаването от пълнотата на живота и достойнството, и поуката, че свободният избор да пребиваваш с Бога е залог за запазване на свободата и достойнството на възлюбен син в духовния дом на Небесния Отец. Всеки човек чрез своя свободен избор може да избере да бъде в съгласие с Божествената правда или да разпилее своето достояние и даденото му богатство, като достигне до състояние на мизерно съществуване и крайна духовна бедност. Последиците от този избор са оскъдица, нещастие и трагична загуба на първоначалното достойн-ство.

Но от друга страна, Иисус Христос ни посочва и възможността на този, който се е заблудил и подмамил чрез фалшивата представа за свободата като абсолютна автономия, решил е да реализира една измамна визия за свободата като пълен произвол и безотговорност дори към своето собствено лично достойнство, да се възвърне към себе си, да се обърне от греха и да се завърне отново към пълнотата на живота. Дори в падението и бедствието, като последици от греха, е възможно грешникът да се опомни, да дойде на себе си, да възстанови единството със собствената си съвест и да реши да се върне към правия път, като изпълнява свободно и доброволно изискванията на естествения нравствен закон. Това е обръщане от греха и завръщане към Бащиния дом на духовното съществуване. Чрез този избор се възвръща и истинското достойнство на човека като свободен и възлюбен син (Лука 15:32).

1.4. Вътрешна и външна свобода

Друга много важна идея за свободата в християнството е идеята за две измерения или две важни перспективи на свободата – свободата като вътрешно самоопределение на духа и свободата като външно действие и реализиране на решението и избора (Панчовски, 1996:468-473).

В християнството, а и от обща философска преспектива, човешкото съзнание се определя посредством две основни качества и характеристики – субектност и интенционалност. Човешките нравствени действия са обмислени, мотивирани, съзнателни, самопроизволни и свободни. Обикновено, когато говорим за свободата на волята и свободата на избора и произволението, имаме предвид съзнателен и свободен избор. Този избор е предшестван от вътрешно обмисляне и избор на мотивите за нравствената постъпка, но също така той се определя от намерение, решение, стремеж и насоченост на волята към някаква цел.

Това разбиране в евангелската нравственост и християнската етика се обуславя от думите на Иисус Христос, че „от сърцето на човека излиза добро и зло“. Сърцето като духовен център, като духовна дълбина на човешкото същество е извор на свободата и на дълбочината на решението като плод на вътрешно убеждение и избор и затова може да се каже, че свободата има както вътрешни духовни корени, така и външно измерение чрез разкриване и реализиране на предприетите действия.

Дълбоките основания за дадена постъпка, решението и изборът на волята се извършват в дълбините на човешкото сърце. Там, в тази ирационална дълбочина на своя дух, човекът взима решение, самоопределя се, там той се вслушва в гласа на своята съвет и от там произтичат последиците на неговия избор. Затова в християнството се говори за вътрешна свобода на избора и самоопределението, което като акт на свободната воля се извършва като решение и решимост за постъпката, от една страна, и за външно осъществяване на този свободен акт, което зависи от конкретните обстоятелства и условия на ситуацията и условностите на човешкото съществуване.

По този начин по въпросите за детерминизма и индетерминизма християнската етика заема балансирана и междинна позиция, при която се отхвърлят концепциите на механистичния, психологическия и свръхестествения детерминизъм, според които човешките действия са плод не на свободен избор, а на определени външни или вътрешни причини и фактори, но също така се отричат и принципите на индетерминизма, които не отчитат факта, че човешката свобода не е абсолютна и свободните решения и действия се взимат и осъществят от човека с оглед на съществуващите закони на тукашната действителност и се реализират в контекста на съществуващите причини, но с оглед на избраната цел. При отстояване на принципите на свободата на волята и свободния избор християнството отрича абсолютизирането на каузалната детерминираност на човешките действия и постъпки, като се позовава на принципа на телеологичното целеполагане, което произтича от свободата на човешкия дух, която се реализира посредством използване на наличните закономерности в природата и съобразяването на човешките свободни действия с оглед на тяхната цел.

Но от друга страна, човешките постъпки могат да бъдат и импулсивни, неразумни, немотивирани или обусловени от доброволното и съзнателно съобразяване на човешкия избор с някакви външни и вътрешни фактори. Тук вече се докосваме до етическите и психоло-гическите измерения на намерението, влеченията, склонностите и ирационалните подбуди, върху които различни модуси на съзнанието също оказват голямо значение при мотивацията на нравствения избор на човека.

1.5. Мотиви за нравствения избор и нравственото самоопределение

Човешкият нравствен избор според християнската етика винаги е мотивиран и има своите основания в съзнателни цели или несъзнателни подбуди. Много важно значение при определяне на характера на свободата на волята и насоката на конкретния избор имат намеренията и мотивите за съответната нравствена постъпка. Върху основанията и мотивите на нравствения избор оказват влияние както рационални подбуди, така и ирационални подтици и импулси. Ирационалният характер на свободата според християнски мислители и богослови означава, че тя може да бъде извор както на добри постъпки, така и на злотворство и да се превърне в източник за реализиране на тъмни и слепи инстинкти. На тези проблеми се спират в своето творчество по различен начин и от различна перспектива много църковни учители и християнски мислители. Този аспект от проблематиката на свободата на избора е важен и за тримата представители на руската християнска религиозна мисъл – Достоевски, Бердяев и Вишеславцев. И тримата руски мислители подчертават в своето философско творчество идеалната или възвишена форма на свободата като избор на истината и реализиране на човешкото предназначение, но също така обръщат особено внимание на ирационалните подтици, на тъмните и подмолни подбуди и подсъзнателните импулси на човешкото поведение.

Всеки от тях по свой собствен и уникален начин изследва онтологичните дълбини на човешкия дух и открива корените на свободата в бездната на ирационалната стихия (Бердяев), търси произхода на злото в тъмната страна на човешката природа (Достоевски) или открива подмолните влечения на подсъзнанието и ирационалните подтици за човешките действия (Вишеславцев).

2. Християнските идеи за свободата на човека според представителите на руската религиозна философия

Руската религиозна философия е дълбоко свързана с християнската традиция и духовната култура на Православието (Хоружий, 1991).

Посочените тук накратко по-важни и по-характерни християнски идеи и религиозно-философски аспекти в учението за свободата на човека и свързаните с тях етически измерения на нравствения избор могат да бъдат много добре илюстрирани чрез философските възгледи и интерпретации на Фьодор Достоевски, Николай Бердяев и Борис Вишеславцев. И тримата руски мислители се вълнуват дълбоко от проблемите на свободата, изследват произхода на злото, тълкуват мотивите за нравствения избор на човека и разглеждат сериозно нравствената проблематика на страданието като кръст и участ на човека, произтичащи от неговия свободен избор и нравствена отговорност.

Литература

Достоевски, Ф. М. (2005). Записки от подземието. София.

Лосский, Н. (1994). Христианское миропонимание Достоевского. Москва.

Франк, С. (1990). Достоевский и кризис гуманизма. – О Достоевском. Москва.

Бердяев, Н. (1992 а). Мирогледът на Достоевски. София.

Бердяев, Н. (1992 б). За робството и свободата на човека. София.

Бердяев, Н. (1996). Философия на свободата. София.

Бердяев, Н. (1996). Предназначението на човека. София.

Бердяев, Н. (2000). Творчество и обективация. Минск.

Бердяев, Н. (2002). Царството на Духа и царството на кесаря. София.

Бердяев, Н. (2003). Екзистенциальная диалектика Божественного и человеческого. Москва.

Вышеславцев, Б. (1994). Этика преображенного эроса. Москва.

Панчовски, Ив. (1996). Свобода на волята. – В: Християнска етика. Т.1, Философия на морала. София.

Хоружий, С. С. (1991). Философский процесс в России как встреча философии и православия. – В: Вопросы философии, 1991, № 5.

Долгушин, Д., Цыплаков, Д. (2011). Религиозно-философская культура России. Часть ІІ, Новосибирск.

 

Следва…(виж тук)

________________________

* Материалът е предоставен от автора.

Изображения – авторът Костадин Нушев, Фьодор Достоевски, Николай Бердяев, Борис Вишеславцев. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-6d2