Професор Христо Гяуров

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

История на Новозаветния канон

Образуването на Новозаветния канон започнало през І век. Повечето от новозаветните книги били написани преди разрушаването на Иерусалим (70 година). Само книгите на апостол Иоан били написани след разрушаването, тоест в края на І век.

име на книгата                      място на написването                 година

Книги написани преди	разрушаването на	Иерусалим
Евангелие от Матей	Палестина-Иерусалим	41 година
Евангелие от Марк	Рим	44 година
1 до Солуняни	Коринт	края на 52 година
2 до Солуняни	Коринт	началото на 53 година
До Галатяни	Ефес	началото на 55 година
1 до Коринтяни	Ефес	първата половина на 57 година
2 до Коринтяни	Филип-Македония	втората половина  на 57 година
До Римляни	Коринт	началото на 58 година
Послание на Яков	Иерусалим	52-53 година
Евангелие от Лука	Рим	около 63 година
До Филипийци	Рим	началото на 63 година
До Ефесяни	Рим	края на 62 година
До Колосяни	Рим	края на 62 година
До Филимон	Рим	края на 62 година
Деяния апостолски	Рим	около 64 година
1 Петрово послание	Рим	първата половина на 64 година
До Евреи	Рим	първата половина на 63 година
Послание на Юда	Палестина	преди 64 година
1 до Тимотей	Филипи-Македония	65 година
До Тит	Коринт	65 година
2 Петрово послание	Рим	66 година
2 до Тимотей	Рим	66 година
Книги написани след	разрушаването на	Иерусалим
Откровение	остров Патмос	95 година
Евангелие от Иоан	Ефес	98 година
1 Иоаново послание	Ефес	98 година
2 Иоаново послание	Ефес	98 година
3 Иоаново послание	Ефес	98 година

Следователно двадесет и две новозаветни книги са написани преди разрушаването на Иерусалим и пет само след разрушаването на Иерусалим, към края на първото столетие.

Още от първите дни християните почнали да събират новозаветните писания; за това свидетелстват:

а) апостол Петър: “….. както и възлюбленият наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, както той говори за това във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания за своя си погибел” (2 Петрово послание, 3:15-16). Това послание апостол Петър писал през 66 година; от него личи, че апостол Петър имал всички книги, написани до това време, не само апостол-Павлови, но и на другите апостоли.б) св. Поликарп Смирненски пише на филипяните: “изпратените до нас от Игнатий и други, намиращи се у нас послания, ние, по наше искане, ви изпращаме, като ги прилагаме към това наше послание (до Филипяните, 13).

в) св. Дионисий Коринтски съобщава (Евсевий Кесарийски 4, 23, 11), че коринтяните старателно пазели и четели посланието на св. Климент Римски. А ако първата църква тъй старателно събирала и пазела посланията на видни църковни писатели, то с право можем да заключим, че вниманието към апостолските книги било още по-голямо, и че те били събирани наедно и пазени и то по образец на старозаветния сборник на св. книги. Макар че някои книги са отправени до отделни лица,  по значение те важат за цялата Христова Църква и затова те се преписвали и разпространявали по църквите между всички християни. Това желаели и самите апостоли. Апостол. Павел пише: “След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие (Колосяни 4:16). След това пък предназначава посланието до коринтяните: “за всички светии по цяла Ахайя” (2 Коринтяни 1:1). А апостол Яков определя: “До 12-тях колена, които живеят пръснато” (Яков 1:1). Разпространението на християнството било улеснено от уредените съобщения в Римската империя, които спомогнали за пращане на послания, пратеници и общуването между църквите. Посланията се поверявали на сигурни пратеници. Апостолите взимали мерки за запазването им: “Саморъчен поздрав от мене Павел. Това е белег на всяко послание; аз пиша тъй: благодатта на Господа Бога Нашего и Иисус Христос да бъде с всички вас” (2 Солуняни 3:17-18). Някои от посланията си апостол Павел саморъчно написал  изцяло (до Галатяните).г) Фотий, Цариградски патриарх, съобщава, че апостол Иоан събрал всички новозаветни книги, прибавил към тях и своите и образувал новозаветния канон. Действително, апостол Иоан имал тази възможност, понеже живял до края на І век. Евсевий Кесарийски (6, 14:7) потвърждава, че апостол Иоан имал подръка синоптическите евангелия. Образуването на новозаветния канон, обаче, е дело на цялата новозаветна Църква, надарена от Божията благодат, ръководена от Светия Дух. В този новозаветен канон са поставени само книгите, писани от апостоли, или техни ученици, но под тяхно ръководство. Тъй че, новозаветните книги имат апостолски произход. Приключването на новозаветния канон е станало, следователно, в началото на ІІ век, когато престанали да се явяват книги, писани от апостоли или от техни ученици.

А. Новозаветният канон през времето на апостолските мъже (от края на I до половината на II век)

В трудовете на апостолските мъже, или в християнските паметници от I и II век, се дават преки и косвени сведения за новозаветните книги, с изключение за: 1) Посланието до Филимон; 2) второ и трето послание на Иоан; 3) второ Петрово послание; 4) На Юда. Фактът, че  тези послания не са цитирани от апостолските мъже, не говори против принадлежността им към канона, защото, от една страна, тяхното цитиране може да не е било необходимо, а от друга страна, често апостолските мъже цитират без да оказват местата.

Паметници и трудове от това време са свидетелства за канона.

Учение на дванадесетте апостоли – Дидахи. От неизвестен автор (в края на І век); ясно са използвани в него: Матей 6:5; 9-13 – Дидахи 8, 2: Матей 7:6 – Дидахи 9, 5; Лука 6:30 – Дидахи 1, 5). Важно значение имат думите: Както Господ е заповядал в Своето евангелие (8, 2).

Послание на апостол Варнава. От неизвестен автор (края на I век). Използват се в него: Матей 19:13 – Варнава 5, 9: Матей 19:30; 20:16 – Варнава 6,13 – “Мнозина са звани, малцина са избрани”; – “както е написано” (Матей 20:16 – Варнава 4, 14).Послание на Климент Римски до Коринтяните – (края на I век). По-важно значение в това послание имат местата: 1) 47, 1-3: “Вземете посланието на блажения апостол Павел. Какво ви е написал той в началото на своята проповед? Подбуден наистина от Светия Дух, той ви поучил за себе си, за Петър и за Аполос, защото тогава вие бяхте също образували партии” (говори се за посланието до Коринтяни). 2) 45, 2: “Свещените книги, истинските, които са дадени от Светия Дух, вие сте точно изследвали (ясно се говори за боговдъхновенността на новозаветните свещени книги).

Послание на св. Поликарп Смирненски (починал 156 година) до Филипийците: “Аз имам надежда на вас, че вие добре сте се запознали със Свещените Писания и вам нищо не е неизвестно; на мене това, разбира се, не е дадено. Само това аз казвам, както се казва в тези писания: “Гневете се, но не съгрешавайте” (Псалом 4:5), и “слънцето да не залезе във вашия гняв” (Ефесяни 4:26). Свидетелства се за апостол-Павловото послание до Филипийците.

Св. Папий Иераполски (ученик на апостол Иоан) – съчинението му “Тълкувание на Господните слова” е изгубено. В Историята на Евсевий се дават ценни сведения за Папий и неговите свидетелства за написването на евангелията от Матей и Марк. Че през време на апостолските мъже съществувал новозаветен канон, говорят обстоятелствата: 1) Новозаветните книги се цитират по същия начин, както и старозаветните; 2) Делението на новозаветните книги на Апостол и Евангелие; 3) Еретиците, например гностикът Василид, цитират новозаветните книги и ги наричат Свещено Писание. Маркион в 140 година излязъл със свой новозаветен канон, като го дели на Апостол и Евангелие. Това обстоятелство свидетелства, че в Христовата Църква вече имало определен новозаветен канон. В противоположност на този канон, Маркион съставил своя.Б. Новозаветният канон от 150-250 година на Запад

1. Римска църква.

а) преводът Итала (средата на ІІ век) – от неизвестен автор, съдържа всички двадесет и седем новозаветни книги.

б) св. Юстин Мъченик – приел християнството в град Ефес (130-135 година). Написал в Рим следните съчинения: “Голяма апология” – 155 година; “Разговор с Трифон Юдеина” – 155 година; “Малка апология” – 165 година. В запазените до нас съчинения на Юстин се цитират буквално и по смисъл всички новозаветни книги, с изключение на посланията: 2 и 3 Иоаново, на Юда, до Филимон. Тези книги той не е използвал, защото не е ставало нужда от тях. Най-много той се ползва от евангелията, които нарича “възпоменания на апостолите” – “В така наречения ден на слънцето (неделя) става у нас събрание в едно место на всички живущи по градовете и селата; и се четат, доколкото времето позволява, възпоменанията на апостолите и писанията на пророците. След това, когато четецът престане, предстоятелят чрез слово дава наставления и обещания да се подражава на тези прекрасни неща”.  За Апокалипсиса св. Юстин казва: “Освен това у нас някой на име Иоан, един от апостолите на Христос, в даденото му Откровение, предсказал, че вярващите в нашия Христос ще живеят в Иерусалим хиляда години, а след това ще настане всеобщото, вечното възкресение на всички, и след това съдът” (Разговор с Юдеина Трифона).

в) Мураториев канон или фрагмент. Открит от Л. А. Мураторий (починал 1750 година) в град Милано, в един ръкопис от Амвросиевата библиотека и обнародван в 1740 година; нарича се фрагмент, защото началото и краят му липсват.  Мураториевия канон в ръкописа започва на лист 10а и завършва на лист 11а, по средата. Написан е на развален латински език. Ръкописът, в който е намерен Мураториевия канон, произлиза от VIII век.Автор на Мураториевия канон. Като автор се считат различни лица – Папий Иерополски, Егезип, Поликрат, Климент Александрийски, Мелитон, а в ново време английският учен Лайтфут приема за автор св. Иполит Римски. Мнението на този английски учен се приема и поддържа от Т. Цан, Т. Робинзон, Бонвеч и други и днес не се оспорва. Мураториевият канон е част от едно произведение на св. Иполит, не напълно запазено до нас. Върху статуята, намерена в гробницата на св. Иполит, в 1551 година, има гръцки надпис, който се превеждат така: “песни, в които се разглеждат всички писания”, и който се отнася до негово незапазено съчинение. То се състояло от две песни, в стихотворна форма. В първата част се говорело за книгите на Стария Завет, а във втората – за книгите на Новия Завет. Запазената част от Мураториевия канон е от втората част, а именно за новозаветните книги.

Оригиналният език на Мураториевия канон. Преди да се открие авторът на канона, имало е предположение, че той е бил написан или на гръцки, или на латински. Когато, обаче, се доказа, че писателят е бил св. Иполит, прие се, че Мураториевия канон е бил писан на гръцки, защото св. Иполит е знаел гръцки език и е писал своите произведения на него. Понеже латинският превод на Мураториевия канон има романска украса, заключават, че е направен от гръцки през V-VI век. Преписвачът пък на днешния латински текст е бил невнимателен и допуснал грешки; затова и текстът на места е доста объркан.

Мястото на съставяне на канона е град Рим, което заключваме от: а) Рим се нарича urbs или urbs Roma; б) говори се за книгата “Пастир” от Ерм – употребявана най-вече на Запад; в) авторът е св. Иполит Римски; г) канонът е разпространен на Запад.Време на написване канона. Някои места от самия канон определят времето на написването му.

Говори се за: 1) написването на “Пастир” от Ерм, през времето на папа Пий – брат на Ерм (140-155); 2) за сектата на монтанистите, “От Маркион, Валентин, Василид съвсем нищо не приемаме, които са и написали нова книга от псалми, заедно с азиатеца (Монтан), основател на катафригийците”. Монтан действал във Фригия между 156 и 157 година. Следователно Мураториевият канон е писан от св. Иполит в края на II век (около 190 година).

Съдържание на Мураториевия канон. Канонът започва с думите: “На който, обаче, присъствал и така изложен”. Тук се говори за евангелието от Марк, който присъствал на речите на апостол Петър и ги изложил в евангелието си.

“Третата книга на евангелието, според Лука, лекарят Лука написал от свое име, по предание, след възнесението на Христос, когато него Павел, като приложен на път взел със себе си. Господа, обаче, не е видял по плът и поради това, доколкото е могъл да изследва, така и от раждането на Иоан започва да говори”. Щом нарича евангелието от Лука трето, то следва, че преди да е говорил за Марк, авторът е говорил за Матей.

“Писателят на четвъртото от евангелията, Иоан от учениците, подбуждан от съучениците си, казал: “Постете сега с мене три дни, и каквото всекиму бъде открито, един другиму да си разкажеме. През същата нощ било открито на Андрей, от апостолите,  при проверката на всички, Иоан да напише от свое име всичко (тоест да напише Евангелие)”. Климент Александрийски, блажени Иероним и други свидетелстват също, че евангелист Иоан не е писал сам, по свое желание, евангелието си, но по молбата на своите епископи. Останалата част от Мураториевия канон, относно евангелието на Иоан, по всяка вероятност, е взета от апокрифа “Деяния на Иоан”, съставен от Левция Харина.“И поради това, макар и различни неща в отделните евангелски книги да се излагат, няма, обаче, никакво значение за вярата на вярващите, когато от един и властен Дух е открито всичко в евангелията за рождението на Господа, за страданието, за възкресението, за обръщението със своите ученици и за двойното Негово пришествие”. Следователно, изтъква се, че Светият Дух е ръководил евангелистите.

“Какво чудно има, ако Иоан и в посланията си някои неща така уверено излага, като казва за себе си: “каквото сме видели с очите си и с ушите си сме чули и нашите ръце са пипали, това ви писахме”; така действително представя себе си не само очевидец и слушател, но и писател на всички чудни (неща) на Господа”. Авторът на Мураториевия канон ясно подчертава, че апостол Иоан е слушател, очевидец и писател, следователно, неговите писания (евангелието и трите послания) са канонически, понеже по това време е имало лица, които отхвърляли подлинността на Иоановите писания, защото на тях се осланяли монтанистите.

“Деянията пък на всички апостоли са написани в една книга. Лука съобщава на достопочтения Теофил, че някои събития са ставали в негово присъствие, без отделно не само страданията на Петър да излага, но и заминаването на Павел от града, като се отправя за Испания”. Това значи, че на някои събития, изложени в Деяния апостолски, Лука присъствал, но не споменава за страданията и пътуването на апостол Павел за Испания.

“Посланията пък на апостол Павел сами показват на тези, които искат да знаят, какви, от какво място, или по каква причина са написани. Преди всичко, като запрещава на коринтяните разцепления и разногласия, след това на галатяните обрязване, на римляните пък като разкрива плана на Писанията, а също, че Христос с тяхното начало, твърде обширно пише. За тези отделни неща, необходимо е всеки от нас да разсъждава”.“Макар сам блаженият апостол Павел, като следва реда на своя предшественик Иоан, писал само поименно на седем църкви в такъв ред: до Коринтяни, Ефесяни, Филипийци, Колосяни, Галатяни, Солуняни, Римляни, впрочем до Коринтяни и Солуняни, с цел за изправяне, повтаря, една обаче по цялата земя разпространена църква се признава. И Иоан също в Апокалипсиса макар на седем църкви да е писал, обаче, на всички говори”. Авторът не споменава посланието до Евреите, които не съставяли отделна поместна църква.

“Наистина (посланията) до Филимон едно, и до Тит едно, и до Тимотей две (са написани) по разположение и любов, обаче, са на почит в католическата църква, осветени са в устройството на църковната дисциплина (църковен ред, живот)”. И тези Павлови послания, според автора, са канонически.

“Намират се в обръщение още (едно) до Лаодикийците, друго до Александрийците, измислени под името на апостол Павел, у ереста на Маркион, и много други, които не могат да се приемат в католическата църква; не може да се смесва жлъчка с мед”.

“Посланието на Юда и надписаното … на Иоан две се приемат напълно в католическата църква”. Това място е силно повредено, защото след думата “надписаното” са пропуснати думите “на Яков”, а след името на Иоан е пропуснато числителното “три”; следващите думи след това “и на Петър” са погрешно поставени в 71 и 72 ред.

След тези направени поправки, горното място в Мураториевия канон се чете така:

“Посланието на Юда и надписаното на Яков, на Иоан три, и на Петър само две, се приемат напълно в католическата църква”. Следователно, в канона се говори за седемте съборни послания, които се считали за канонически.“Премъдростта е написана от приятелите на Соломон в негова чест (70-71 ред). Мястото на тези думи е там, където се говори за “Пастир” от Ерм. Авторът на Мураториевия канон споменава и за неканонически книги в Новия Завет – Премъдростта Соломонова, “Пастир” на Ерм. Също така св. Атанасий Александрийски споменава (39 пасхално послание), след като изброява всички новозаветни и старозаветни книги, и за някои неканонически книги, които се четели в църквата, като на първо място слага книгата Премъдрост Соломонова.

“Апокалипсиса на Иоан, също и на Петър само приемаме, който някои от нашите не желаят да се чете в църква”. Като се отнемат думите “и на Петър само” и се поставят на мястото им (69 ред), получаваме: “Апокалипсиса на Иоан също приемаме, който някои от нашите не желаят да се чете в църква”. И днес наистина Откровението не се употребява в богослужението.

“А “Пастир” съвсем неотдавна написа в наше време Ерм в града Рим, когато на катедрата на римската църква седеше неговият брат, епископ Пий, и заради това той може разбира се, да се чете, но да се публикува в църква на народа не може, нито между пророците, числото на които е запълнено, нито между апостолите в края на времената”. Книгата “Пастир”, според изследванията на Де Шампани, Хилгенфелд, Шпита и други, е сборник от произведения, обединени от един автор, а именно: Ерм, брат на папа Пий І. Тук авторът ясно изтъква, че старозаветния и новозаветния канон е бил вече приключен.“От Маркион пък, или Валентин, или Василид съвсем нищо не приемаме, които са написали и нова книга от псалми, заедно с азиатеца (Монтан), основателя на катафригите (монтанистите)”. Положително се доказва, че Валентин и Василид са писали псалми, а маркионитите употребявали свои псалми.

В Мураториевия канон, който сега притежаваме, няма свидетелство за посланието до Евреите, което е стояло в първоначалния текст на канона, защото св. Иполит Римски се е ползвал от другите свои трудове от посланието до Евреите.

В 43 ред на канона, преди посланието до Галатяни, седи буквата В, която е навярно остатък от думата ‘hebreie’; възможно е,  преписвачът да не е могъл да прочете цялата дума, та е преписал от нея само буквата В. Още повече, че в египетския-сахаидски превод, посланието до Евреите е поместено преди посланието до Галатяните, както е и у Теодор Мопсуестийски и в два кодекса от XV и XVI век. Авторът на Мураториевия канон – св. Иполит Римски, не само дава неоспоримо доказателство, че старозаветният и новозаветният канон е бил напълно оформен и приключен, но говори и за отделите: Евангелие, Деяния, Послания на апостол Павел, съборни послания и Откровение, тоест за реда, който е запазен и днес в Библията на Запад.

2. Галиканска църква.

Св. Ириней Лионски (починал 202 година). Дава указания в своите произведения за всички новозаветни книги, с изключение на посланията: на Яков, на Юда, второ Петрово и до Евреите. Според съобщението на Евсевий Кесарийски, св. Ириней в едно свое, недостигнало до нас, съчинение се ползвал от посланието до Евреите. Св. Ириней даже се старае да докаже, че евангелията непременно трябва да са четири; каноничността има за него е несъмнена (Против ересите 3, 11, 8).3. Африканска църква

Тертулиан (починал 220 година) не цитира от посланията: на Яков, второ Петрово, второ и трето Иоаново, но споменава за първо послание на Иоан, от което заключаваме, че той е знаел и за второ  и трето Иоаново. Тертулиан счита посланието до Евреите за канонично, но приема за негов автор апостол Варнава.

Св. Киприан (починал 258 година) не цитира: посланието на Яков, второ Петрово послание, второ и трето Иоанови послания и до Евреите. Той не цитира от тях, защото не е ставало нужда за това.

На Изток

1. Александрийска църква

Климент Александирйски (починал 216 година). В неговите запазени до нас съчинения няма цитати от: посланието на Яков, второ Петрово послание и трето Иоаново послание. Според Евсевий Кесарийски (Църковна история 6, 14), Климент Александрийски в незапазеното до нас негово съчинение “Хипотинози” тълкувал всички новозаветни и старозаветни книги. Той нарича библейските книги: “кириаке графе”, “тие графе”, “и вивли и агие”, “Йера граммата” и съобщава, че Църквата пази четири евангелия. На книгите Дидахи, Пастир на Ерм, послание на Климент Римски, на Варнава, Египетско евангелие, Апокалипсис и проповед на апостол Петър, той приписва известна ценност, но не ги поставя наравно с каноническите книги.

Ориген (починал 254 година). Новозаветният  канон у Ориген е пълен, тоест без отсъствието на нито една от двадесет и седемте новозаветни книги. За четирите евангелия Ориген казва: “От преданието аз узнах за четирите евангелия, които само се приемат безспорно от цялата поднебесна Църква”. За посланието до Евреите Ориген забелязва, че мислите са Павлови, а езикът на другиго, който записал чутото от апостол Павел и заключава: “Ако някоя църква приема това послание за Павлово, тя е достойна за похвала, защото древните мъже не без основание са ни го предали като Павлово”. За Ориген новозаветните книги са писани по вдъхновението на Светия Дух (За началата 4, 9). Признаците за каноничност, според него, са два: а) апостолски произход; б) приемане от Църквата. По причина, че посланията на Яков, Юда, второ и трето Иоаново, имат апостолски произход, Ориген ги считал за канонически, въпреки че не всички църкви са ги приемали. Апокрифите Апокалипсис на апостол Петър и Проповед на апостол Петър, Ориген е считал за неканонически. Той е ценял и “Пастир” на Ерм, и посланието на апостол Варнава.Дионисий Александрийски (починал 254 година), ученик на Ориген. Различава се от него само по отношение възгледа му за “Откровение”, което той считал за писано не от апостол Иоан.

В коптския превод (Бохайрски-египетски), направен в III век, се съдържали всички новозаветни книги, без Откровение, което впоследствие било прибавено.

2. Антиохийска църква

Св. Теофил Антиохийски (починал 181 година). В съчинението си “Три книги по Автолика” дава цитати от: Матей, Лука, Иоан, шест послания на Павел и първо Петрово. Тези книги св. Теофил нарича свещени и счита, че са написани от боговдъхновени лица.

3. Сирийска църква

Тациан (починал 181 година) в “Диатесарион”  е характеризирал четирите евангелия.

Преводът Пешито – употребяван днес от несторияните, не съдържа: второ Петрово послание, второ и трето Иоанови послания, Юда и Откровение. Но в първоначалния  превод са влизали горните книги, тъй като Ефрем Сириец, който се е ползвал само от Пешито, дава цитати и от горните книги. В IV век доста известно в Сирийската църква било някакво си трето послание на апостол Павел до Коринтяни. Даже Ефрем Сириец дава тълкувание и на него. Но впоследствие то изгубва значение.

4. Понтийска църква.

Маркион от Синоп (в Понт) – гностик. В 140 година отишъл в Рим, като носил със себе си свой канон, който съдържал: евангелие от Лука, десет Павлови послания. Всички други книги от Библията той изхвърлил, като преработил и текста на книгите от своя канон.

5.Древни новозаветни гръцки кодекси. Най-древните са Синайският и Ватиканският, произлизащи от IV век. Ръкописите на тези кодекси били от още по-древно време (може би II век). В тези кодекси се съдържат всички новозаветни книги. В Синайския кодекс се съдържат и посланието на апостол Варнава и “Пастир” на Ерм. В Александрийския: двете послания на Климент Римски. Тези книги, обаче, не са били поместени като канонически, а само като назидателни.И така, още във II и III век новозаветният канон бил напълно оформен и установен, а само в някои поместни църкви не е бил пълен. Това обстоятелство не бива да смущава, защото и днес, при наличността на установен канон, пак има богослови, които изказват съмнение относно някои новозаветни книги и тяхната каноничност.

В.  Новозаветният канон у Евсевий Кесарийски, 250-350 година

За времето от около 250 до около 350 година най-добри сведения за новозаветния канон намираме у историка Евсевий Кесарийски. В 324 година той, след като изследвал всички употребявани в разните църкви книги, съставил списък на новозаветните книги. Всички тези книги той разделил на две групи: 1. Приети (обявени) от Църквата като свещени и почитани; 2. Неприлични и безбожни. Първата група е разделена на два отдела:

А) Общоприети – ta omologoumena, тоест признати от Църквата  за канонически и употребявани при богослужението: четирите евангелия, Деяния апостолски, четиринадесетте Павлови послания, първо Петрово послание, първо Иоаново послание и Откровение (по желание).

Б) Спорни – ta antilegoumena; тях той дели още на два вида: 1. Известни на мнозина, тоест приемани от тях за канонически: послания на Яков, Юда, второ и треуто Иоанови, второ Петрово послание; 2. Неподлинни, тоест такива, които могат да служат за назидание, но понеже не са написани от апостоли, не можело да се включат в канона на Новия Завет: Деяния на Павел, Пастир на Ерм, Откровение на Петър и по желание – Откровение на Иоан.

Към втората група  новозаветни книги, според Евсевий, спадат: евангелия на Петър, Тома, на Матей и много други. От гореизложеното се вижда, че Евсевий, представител на ІІІ и ІV век, потвърждава, че Църквата в негово време е имала установен новозаветен канон, еднакъв с този на днешната Църква. Евсевий се колебае по отношение на Откровение, навярно под влияние на Дионисий Александрийски, но все пак го счита за каноническо, защото цитира от него като от каноническа книга.

Г. Новозаветният канон от IV век до днес

1. На Запад.

Според някои учени Първият вселенски събор станал причина от средата на IV век насам да имаме един строго установен канон, приет у всички църковни писатели и във всички поместни църкви – такъв, какъвто е днешният канон.

1.1. Свидетелства в Западната църква:

– Canon Momsenianus. Така се нарича един списък на всички библейски свещени книги от IV век, открит от Теодор Момзен в 1886 година в един ръкопис от Х век. В този списък влизат всички новозаветни книги с изключение на посланията на Яков, на Юда и до Евреите.– Ипонски събор (393 година). Свикан в африканския град Ипон под председателството на Картагенския епископ Аврелий. В тридесет и шесто правило бил определен списъкът на новозаветните книги, а именно: двадесет и седем канонически книги. На съборите в Картаген (в 397 и 419 година) този списък бил потвърден.

– Руфин Аквилейски (починал 410 година), изброявайки двадесет и седемте книги на Новия Завет, казва: “Това са книгите, които отците са поставили в канона”.

– Блажени Иероним (починал 420 година) възприема изцяло новозаветния канон (двадесет и седем книги), като съобщава, че някои считали за неподлинни и неканонични книгите: второ Петрово послание и Откровение. Под влияние на блажени Иероним по-късно се изказват подобни съмнения и от Исидор Испански, Алкуин и други.

– Блажени Августин (починал 430 година) в съчинението си De doctrina Christiana (ІІ, 8, 12-14) изброява като канонически всичките двадесет и седем новозаветни книги.

– На Римския събор (382 година) при папа Дамас са посочени всичките двадесет и седем новозаветни книги.

– Папа Инокентий І. В отговора си на запитването на епископа на Тулуза (20.ІІ.405) изборява като канонически всичките двадесет и седем новозаветни книги.

– В Decretum Gelasianum de libris recipiendis et non recipiendis (“Декрет на (папа) Геласий за книгите, които трябва да се приемат и които не трябва да се приемат”, от  VI век) са посочени всички новозаветни книги и поименно са изредени и отхвърлени апокрифните книги.

– През средните векове – папа Евгений ІV е поддържал сегашния новозаветен канон, който е потвърден и на Флорентинския събор в 1441 година.

– Кардинал Каетан (починал 1534 година) изказал по-особено мнение върху посланията на Яков, Юда, второ и трето Иоанови послания, до евреите, а именно: не ги поставял наравно с другите новозаветни книги, обаче не е могъл да обоснове това свое мнение.

– Тридентският събор в четвъртото си заседание (на 8.4.1546 година) установява окончателно като канонични за Римокатолическата църква двадесет и седем свещени новозаветни книги. Ватиканският събор в 1670 година потвърдил това решение.2. На Изток

– осемдесет и пето апостолско правило, изброява всички новозаветни книги без Откровение, като заедно с новозаветни книги поставя и следните назидателни книги: двете послания на св. Климент Римски, апостолските постановления в осем книги, събрани от Климент. За тия постановления се казва, че понеже съдържат нещо тайнствено, затова не бива да се обнародват пред всички. Второто правило на Трулския събор (691) потвърждава осемдесет и пето апостолско правило, но отхвърля апостолските постановления, защото в тях имало много нещо вмъкнато от чужди ръце.

– Св. Кирил Иерусалимски (починал 386 година). В своята четвърта катехеза наброява всички старозаветни новозаветни книги, с изключение на Откровение, навярно под влиянието на Дионисий Александрийски.

– Св. Ефрем Сириец (починал 373 година). В канона си включва всичките двадесет и седем новозаветни книги, като при тълкуването на апостол-Павловите книги се спира и на така нареченото трето послание до Коринятание. Сирийската църква, влизайки по-късно във връзка с Гръцката, постепенно изоставили това “трето послание до Коринтяните”.

– Лаодикийски събор (364 година). Шестдесето правило изброява всички старозаветни и новозаветни книги, с изключение на Откровение.

– Св. Атанасий Александрийски (починал 373 година). Той е изразител на възприетия от древната Православна църква новозаветен канон. В Пасхалното си послание – 367 година – изброява всички библейски книги и изтъква, че новозаветният канон се състои от двадесет и седем книги, като съобщава, че той бил вече приключен.

– Св. Григорий Богослов (починал 389 година). В едно свое стихотворение помества имената на двадесет и шест новозаветни книги, без Откровение. Но в други свои трудове се ползва от Откровение, като от каноническа книга.

– Св. Амфилохий, Иконийски епископ, в едно свое стихотворение изброява библейските свещени книги. В новозаветния канон той поставя всички сегашни новозаветни книги, освен: второ Петрово послание, второ и трето Иоанови послания, на Юда, Откровение, които книги при все това се считали от други негови съвременници за канонически.

– Св. Епифаний Кипърски. В съчинението си “Ереси” (76) той изброява всички двадесет и седем новозаветни книги.

– Антиохийската църква. До V век за канонични новозаветни книги тази църква не считала: второ Петрово послание, второ и трето Иоанови послания, Юда и Откровение, но от V и VI век те влезли в канона. Учените, които изказват горната мисъл, се базират на Синопсиса на св. Иоан Златоуст, в който са посочени: четири евангелия, четиринадесет Павлови послания, три съборни послания и Деяния апостолски.

– Кодекс Александринус (V век.). Помества всички двадесет и седем новозаветни книги, плюс две послания на Климент Римски.

– Леон Византийски. В съчинението си Секти изброява всички двадесет и седем новозаветни книги.

– Св. Иоан Дамаскин (680-775) в съчинението си “За православната вяра” изброява всички двадесет и две старозаветни книги и двадесет и седем новозаветни книги.

– Библейски стихометричен списък приписван на Никифор, цариградски патриарх (806-815). В един от ръкописите на неговата хронография се съдържа списък на библейските книги, прибавен в 850 година в Иерусалим. В този списък се изброяват двадесет и шест новозаветни книги, без Откровение. В числото на спорните книги са поставени: Апокалипсис на Иоан, на Петър, посланието до Евреите, посланието на Варнава.

– В Славянската Библия са поставени всички двадесет и седем новозаветни книги.

– В обширния православен християнски катехизис, съставен от московския митрополит Филарет, възприет от Руската църква, са изброени като канонически двадесет и седем новозаветни книги.

– Българската библия помества двадесет и седем новозаветни книги.

– Монофизитските църкви: коптска, етиопска, сирийска, арменска – приемат двадесет и седем новозаветни книги.– Несторияните отхвърлят второ Петрово послание, второ и трето Иоанови послания, Юда и Откровение.

И така, от гореизложеното се вижда, че новозаветният канон в сегашния си вид бил съставен и възприет още в следапостолския век (ІІ век). Различието на този канон в различните поместни църкви не доказва, че в древната християнска Църква новозаветният канон не е бил определен.

Д. Новозаветният канон в протестантската църква

Протестантската църква се базира само на Свещеното Писание. Тя отхвърля Свещеното Предание;  и понеже няма на какво да се опре при определяне канона на Свещеното Писание, той и до днес не е определен при протестантите.

– Карлщадт отричал авторитета на седем новозаветни книги.

– Лутер, не намирайки апостолски и евангелски дух в посланието до Евреите, Яков, Юда и Откровение – оставил тези книги в края на Библията си.

– Хемнитц – отрича авторитета на седем новозаветни книги и ги счита за апокрифи.

– Цвингли – отхвърля Откровение; последователите му, обаче, приемат всички двадесет и седем новозаветни книги.

– Лутеранските богослови от XVII и XVIII век приемат за канонични двадесет и седем новозаветни книги.

– Иохан С. Землер (починал 1791 година), основател на протестанския рационализъм, поддържал, че всеки, водейки се от своя разум и чувство, може да определи кои книги имат евангелски и апостолски дух и са канонически.

Възприели това правило, протестантите до днес са подлагали на критика и съмнение всяка новозаветна книга, и не е останала нито една книга, която да не е била оспорвана. Това е, защото те отхвърлят Свещеното Предание, което е основата на Свещеното Писание.

Следва…

_____________________________

*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.