+ Смоленски епископ Тихон
I.
Преди две хиляди години беше извършено най-страшното злодеяние. Христос – Синът на Всевишния, Христос – Спасителят на света, Христос – Учителят на любовта беше осъден на позорна смърт. Продаде Го за 30 сребърника един от най-близките Му ученици, който постоянно вървеше с Него, слушаше божественото Му учение и видя чудните Му дела. Продаде Го онзи, който на Тайната вечеря яде от блюдото на своя Учител.
Преди две хиляди години се извърши най-жестокото и дръзко престъпление, пред което слънцето потъмня и земята се потресе… Човекът вдигна ръка срещу Бога, човекът прикова на кръст своя Бог, творението поиска да умъртви своя Творец… Каква, наистина, неизразима трагедия на човешкото безсилие и дързост!… Да убиеш Бога, да убиеш Този, Който те е създал и по Чиято всемогъща воля съществуваш на света!… В страниците на световната история не е отбелязано по-жестоко и по-дръзко злодеяние от Голготската трагедия…
Векове изтекоха оттогава, но кръстът на Спасителя все още стои и ярко се откроява в кървавия небосклон на световния живот, като нескончаема мъчителна трагедия на човешкото жесто- косърдие. Разпятието Христово не се е свършило. Христос и днес виси на кръста. Всяко злодеяние, дори всяко греховно помишление, чувство и пожелание са нови гвоздеи за ръцете и нозете на Спасителя и ново копие за ребрата Му. Две хиляди години човекът постоянно забива тези гвоздеи и постоянно пробожда ребрата Му. И докато има грях, докато има злоба, завист и омраза по земята, Христос ще бъде разпъван на кръст. Каква, наистина, трагедия на Божествената любов пред трагедията на човешката злоба! Какво безкрайно търпение на Божествената правда пред жестокостта на човешката неправда! Какво величие на Божието смирение пред низостта на човешката гордост! Разбира ли човекът, Кого постоянно разпъва?… Кога ще се трогне той от раните и кръвта на Спасителя? Кога ще се уплаши oт своята жестокост? Кога ще се стопли и смекчи сърцето му пред величието на Божествената жертва? Кога ще падне на колене пред кръста на своя Бог, да заридае пред Него и се разкае за греховете си? Докога ние, християните, ще разпъваме Господа с нехристиянските си дела?… Някога Христос беше разпнат от собствения Си народ, който не повярва в Него, а днес Той е разпъван от нас, неговите последователи, които се красим с името Му, както древният Израил се гордееше със своето богоизбраничество. Никой не забива така дълбоко и болезнено гвоздеите в ръцете и нозете на Господа, както ние, християните, които сме призвани да бъдем носители на великите Му завети и светлина на света. Когато дойде последният ден Господен и се изправим пред съда на вечната Правда, Тя ще осъди нас по-строго, отколкото езичниците и богоотрицателите, защото те не вярват в истината и я отричат, а ние вярваме в истината, но с лошите си дела се отричаме от нея.
Ала кръстът на Спасителя не е само вечна жертва и вечен укор на човешкото жестокосърдие. Той се извисява като най-могъщо знаме на божествената победа, която победи греха и смъртта. Кръстът се издига като вечен и несъкрушим паметник на любовта, в името на която Бог слезе от небето и Се принесе в жертва за спасението на човека. Христовият кръст ще напомня вечно, че към нравствена победа, към възкресение се отива не по широкия път на греха, а по кръстния път към Голгота, зад която няма мрак, еа сияят зарите на възкресението. Кръстът ще напомня, че Божествената истина е безсмъртна и Божествената правда е несъкрушима. Две хиляди години се издига светият кръст Христов. Векове минаха край него, много човешки поколения отминаха и изчезнаха в забрава… Много човешка слава, много човешка суета, много човешки грехове надменно са шествали пред светия кръст Иисусов, но къде са те днес? Кръстът обаче сияе и победно се възвисява като вечно знамение, че доброто е безсмъртно, че Бог управлява вселената и че Божествената любов държи света.
Възкръсналият Христос излиза от пещерата, където е гроба Му!
Кръстът Христов ще напомня на света, че няма друго име под небето, чрез което можем да се спасим от греха, че само името Христово ни възражда, обновява и спасява.
Кръстът е нашата сигурна надежда сред унилата безнадеждност на този свят.
Кръстът е нашето ярко и незалязващо слънце сред греховния мрак на този свят.
Кръстът е нашата непобедима сила сред греховното ни безсилие.
Кръстът е нашият сладък мир сред този размирен свят. Той е вечното знаме на мира, но мир, който се ражда само от любовта. Само този мир е истински и траен, той е творчески мир. И днес, когато народите по земята се отвращават от войната и жадуват за мир, трябва всички да отправим погледа си именно към светия кръст Христов.
Кръстът е нашият най-верен спътник-другар в живота. От люлката и до гроба той е с нас. Той ни освещава, когато за пръв път отворим очи за Божия свят. Той ни освещава по целия път на земното ни странстване; а кога светлината на този свят почне да гасне пред очите ни, само той, светият кръст, остава да свети пред нас като кротка надежда за вечна светлина. А когато ангелът на смъртта притвори уморените ни от земния живот очи, когато нашите близки ни изпратят до гроба и ни оставят в него, само той, светият кръст, не ще ни изостави сами в гроба, а ще остане да стърчи над земния ни прах като знаме на надеждата ни за вечен живот отвъд гроба.
Кръстът е пътят към нетленната слава на Божия град в небесата, дето няма скръб и сълзи, а има само радост, мир и светлина.
Да се поклоним на светия кръст Христов, с любов да го целунем, с вяра да му се поверим!
„Кръстът е пазител на вселената!
Кръстът е красота на църквата!
Кръстът е твърдиня на верните!…
Кръстът е язва за демоните!“
II.
Преди две хиляди години човечеството живееше в духовен мрак, тънеше в заблуди. Науката се луташе в дебрите на суеверието, а философията беше немощна да разкрие вечната истина. Човек не знаеше, защо се е родил, защо живее, защо се труди на земята, не знаеше и защо умира.
Преди две хиляди години човечеството изнемогваше в нравствено безсилие. Безпомощен беше човек да се измъкне от тинята на греха и се издигне във висините на светостта. Човекът се бе снизил до звяра. Той не знаеше, що значи да милееш за ближния си, безсилен беше да обича и се жертва за човека-брат. Той беше жесток и отмъстителен.
Преди две хиляди години правдата беше затъпкана от човешкото самолюбие и гордост, от безмерна жажда за власт и потисничество. Човекът беше бездушна играчка в ръцете на земните властелини, чийто камшик безмилостно плющеше върху гърба на народните маси.
Преди две хиляди години човекът не знаеше, що е свобода; човешката личност беше обезправена и обезличена; свободна човешка личност не съществуваше като жива творческа сила.
Преди две хиляди години човекът или гледаше само пред себе си, но не и във висините и виждаше само земни хоризонти, които в смъртта избледняват и помръкват, като си мислеше, че той е само земя и, че животът му се свършва в гроба, или пък смътно вярваше, че отвъд гроба има само тъмнина, в която мрачно блуждаят човешки сенки – без радост, без светлина, без упование.
Възкръсналият Христос излиза от пещерата, където е гроба Му!
И в този нравствен хаос от заблуди, безнадеждност и грях, когато човекът беше стигнал крайните предели на безсилие и отчаяние от себе си и живота, Бог протегна благата Си десница към света и изпрати възлюбления Си единороден Син, Иисус, за да му помогне и го извлече от хаоса. Христос дойде и живя между нас като човек, за да ни научи на Божия закон, който човечеството беше потъпкало и забравило. Той ни разкри, че Бог е светлина. Той ни благовести, че Бог е наш Баща, а ние Негови чеда. Той ни съобщи най-радостната вест, че Бог е любов. Той ни каза, че всички ние сме братя помежду си и ни заповяда да се обичаме един друг, да обичаме дори враговете си… Тази висша наука Христос ни откри във вдъхновени думи и с личния Си божествен пример.
Дойде Христос и каза на човечеството: „Аз съм истината, пътят и животът“, и ни поведе по вечния друм към Царството Божие, за което всички ние копнеем. Този път почва от земната ни люлка, минава през огъня на страданията и се въззема през тъмата на гроба към светлината на вечността. Христос ни каза, че зад гроба няма мрак, а светлина и безкрайна радост. Той ни възвести, че небето е нашата вечна Родина, че истинският живот започва едва зад гроба, там е великата Реалност, а земята е само слаб отблясък от славата на вечността… Стръмен е пътят към вечността, но Христос ни обеща да бъде с нас и да ни подкрепя във великата борба с греха, обеща да ни изведе към победа и тържество. Христос е нашата сила. Без Него грехът за нас е властен и непобедим, а с Него – жалък и победим. Христос ни измъкна от тинята на порока и прости греха ни, направи ни синове Божии, превърна грешниците в светци.
Дойде Христос и освободи човешката личност, издигна свободата като върховна ценност на живота и извор на творческа самодейност.
Дойде Христос и освободи народите от ръцете на властелините и ги насочи към всестранно културно развитие.
Какво наистина величаво дело Христос дойде да извърши – да пресъздаде един нравствено прогнил свят, да създаде нов човек – с нови мисли, нови чувства и нова воля. И той претвори света, колкото и невероятно да ни се струва това в днешно време на грях и отрицание. Това не беше по силите на смъртен човек, пък бил той с най-гениален ум и необикновена воля. Човек е силен само до гроба. Делото на Христа обаче мина през гроба и затова е безсмъртно и вечно. Да идем при гроба на Спасителя, да надникнем в него и ще се уверим. Там ние няма да намерим мъртвешки кости… От гроба на Спасителя сияе светлина, надежда и радост, греят зарите на нов живот. Ето ангел Господен е слязъл от небето и пита изплашените жени: «Защо търсите живия между мъртвите?“ Вечни думи каза ангелът на жените, и тези вечни думи светът трябва да помни. Христос възкръсна. Със смъртта Си смъртта победи. Там, в гроба на Спасителя виждаме тържеството на живота, светлината и духа. Светът не познава по-могъща и по-славна победа. И наистина, човек всичко може да превъзмогне, но той е безсилен и жалък пред силата на смъртта. Да възкръснеш обаче от гроба, след като си бил прикован с гвоздеи, прободен с копие и след като си лежал бездиханен, това е най-славната и могъща победа, пред която човешкият разум може само да мълчи, смирено да се удивлява и благоговейно да стои на колене.
Възкръсналият Христос излиза от пещерата, където е гроба Му!
Ако Христос беше изгнил в гроба, това би било най-страшният трагизъм в историята на човешките надежди и стремежи към висините на духа. Ако той беше изтлял в гроба, от Него не би останало нищо, освен един гроб с мъртвешки кости. От Христа би останал само далечен спомен за един добър, очарователен мечтател и нищо повече.
Но, ето, Христос възкръсна и чрез възкресението Си възкреси и света от гроба на греха и го насочи към висините на духа. Живият, възкръснал Христос стана живата творческа сила, която възражда, обновява, възкресява – силата, която превръща звяра в човек, грешника в светец. Христос е вечният живот, който се разкрива на земята и се разцъфтява зад гроба. Той е вечната светлина, която никога не гасне и не може да бъде угасена от ничия човешка ръка. Той е нашата надежда за безсмъртие и вечен живот. Няма смърт, има само живот. Няма вече гроб, има възкресение! „Иде час и дошъл и вече“ да се облечем и ние в славата на възкръсналия Господ… Христос е вечната радост, която носи щастие в живота. Той е вечната любов, която осмисля живота. Той е вечната правда, която тържествува сред човешките неправди. Той е вечната истина, която царува сред човешките заблуди. Той е вечната красота, която ни вещае красотата на Божия град в небесата. Той е слънцето, което никога не залязва, и никакви тъмни облаци и страшни бури не могат да го скрият от погледа на устремения към отвъдното човешки дух.
Христос възкресява, Христос побеждава, Христос тържествува!
Нека се носи славата Му по цяла вселена! Нека ехтят църковните камбани! И нека човеците, простили си всичко заради възкресението, заживеят „в правда, мир и радост в Духа Свети“, като братя помежду си и чеда на Един небесен Отец.
____________________________________________________
*Публикувано в Духовна култура, 1949, кн. 4, с. 1-4. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Изображения: Господ Иисус Христос. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-e9l
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.