Етикет: месия

Предмет на Христовата апология – обосноваване на месианското достойнство и богосиновството (Месия, Син Човешки, Син Божи)*

Публикувано на от Dragan Bachev

Петър Димитров

Subject of Christ’s apology – justification of the messianic dignity and Sonship with God (Messiah, Son of Man, Son of God)

Abstract

In Christian apologetics, a very important part is occupied by the question related to Christological problems. He has excited Christian apologists and holy fa thers and teachers of the Church, church writers. And today it remains relevant, because Jesus Christ continues to ex cite and attract people with His Divine light and presence. Therefore, we will try to look at His messianic dignity and His exaltation as the Messiah, the Son of Man and the Son of God. The Orthodox Church believes that Jesus Christ is ful ly human, that He is truly a man, but not „just a man,“ but the eternal, divine Son of God. God existed, without a beginning, in a way incomprehensible to man, completely beyond the boundaries of time and space. In this perfection of divine ex istence, God the Father always had with him his divine Son and the Holy Spirit.

Key words: Christian apologetics, Jesus Christ, Messiah, Son of God, Son of Man, argument

***

Увод

Кой е Господ Иисус Христос? Кой е Господ, който пострада и възкръсна за нас? Ние наричаме Иисус Христос Божия Син. Това е често срещан израз. Какво всъщност се разбира под това? Въпросът за личността на Иисус Христос е централен в цялото систематическо богословие. Най-голямата апология на християнството е свързана с апологията на Спасителя и се стреми да отговори на въпросите Кой е Той, какво са казвали съвременниците Му за Него, какво е говорил за Себе Си? Какво мислят днес хората за Иисус Христос? Мнозина признават само Неговата човешка страна, други я отричат, трети я смесват с полубожествена. Християнската апологетика дава отговор на тези и други въпроси, свързани с историческата достоверност на Иисус Христос. Основен въпрос в христологичната апология е защитата на христологичното учение от неправилните схващания. Най-добрата защита на Неговата личност идва не само от историческия контекст, в който тя се формира, но и от начина на излагане на аргументите.

Православната църква вярва, че Иисус Христос е напълно човек, че Той е наистина човек. Но, като православни християни, ние също вярваме, че Христос не е „просто човек“, а че Той е вечният, божествен Син Божий. С това имаме предвид, че от вечността, преди създаването на всичко съществуващо, Бог е съществувал, без начало, по непонятен за човека начин, напълно извън границите на времето и пространството. В това съвършенство на божественото съществуване Бог Отец винаги е имал със себе си своя божествен Син и Светия Дух. И Синът, и Светият Дух са точно това, което е Бог Отец, а именно съвършен, неизменен, вечно съществуващ, вечен, извън човешкото разбиране и така нататък. С една дума, това, което можем да кажем или да си представим за Бог Отец, може да бъде казано и разбрано и за Сина (наричан още Словото, Логосът, Мъдростта и Образът на Бог) и за Светия Дух. По този начин съществува божествена Троица и всяка от Личностите на Троицата е това, което са другите Лица, в съвършено единство и съвършено взаимно общение. Това са Отец и Синът и Светият Дух: Светата Троица. Ние вярваме, че той е предвечният, божествен и съвършен Син Божи и Този, който като човек е роден от Дева Мария и е живял на земята като Иисус от Назарет, Месията (Христос) на Израел и Спасител на света.

Православните, следователно, вярват, че Иисус Христос е завършен човек и завършен Бог; Божият Син и Човешкият Син, един и същ Син. Като уникална божествено-човешка личност, Христос спасява света, като учи на абсолютна божествена истина, прощава грехове на хората и целия свят, страда и умира на кръста като невинен, доброволен и не несправедливо – да бъде с онези, които страдат и умират, възкресявайки от мъртвите, издигайки нашето човечество до Бог, за да го направи божествено завинаги и винаги и изпращането на Светия Дух на хора, които вярват, за да могат да се стремят да учат и да вършат същите неща, които Самият Христос е учил и правил… за да могат те също да бъдат, с една дума, синове на Бог в Него.

Изложение

Още една тайна, която най-добрите християни се мъчат да разкрият, богослови и философи, е „благодатният синтез на Божественото и човешкото“ в богочовешката природа на Иисус Христос. „Иисус Христос е осъщественият план на Бога Създателя за човека. Той е алфата и омегата, началото и краят, съвършената реализация на идеалното битие. А това означава, че Въплъщението на Божия Син е централното събитие в човешката история“„ Великата тайна на благочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тимотей 3:16). Тези думи на светия апостол свидетелстват за факта, че чудото на въплъщението на Божия Син надхвърля разбирането на нашия ограничен ум. Наистина, можем да вярваме, но не можем да обясним събитието, случило се преди две хиляди години във Витлеем, когато в едно Лице на Исус Христос се съчетаха две толкова различни и по същество противоположни природи: свръхземната, вечната и безкрайната – Божествената, и едновременно с това материалната, ограничената и слабата – човешката. Църквата говори за Въплъщението на Бога, една от догмите на православната вяра. Четвъртият Вселенски събор през 451 година приема догма, която говори за съединението в Иисус Христос на две природи: човешка и божествена.

„И така, следвайки Светите Отци, всички ние единодушно учим, че нашият Господ Иисус Христос е един и същ Син, един и същ съвършен по Божество и съвършен по човечество, истински Бог и истински Човек, един и същ, състоящ се от разумна (разумна) душа и тяло, единосъщен с Отца по Божество и единосъщен с нас по човечество, подобен на нас във всичко освен в греха; роден от Отца преди вековете по Божество, но Той се роди и в последните дни за нас и нашето спасение от Мария Дева и Богородица по човечество; един и същ Христос, Син, Господ, Единороден, познат в две природи (εν δύο φύσεσιν) неслети, неизменни, неразделни, неразделни; разликата в Неговите природи никога не изчезва от техния съюз, но свойствата на всяка от двете природи са съединени в едно лице и една ипостас (εις εν πρόσωπον και μίαν)“ υπόστασιν συντρεχούση), така че Той не е разрязан или разделен на две лица, а е един и същ Единороден Син, Бог Слово, Господ Иисус Христос; „точно както пророците от древността са говорили за Него и както Сам Иисус Христос ни е учил, и както ни е предал Символа на Отците“ – постановлението на Четвъртия Вселенски събор.

Прочетете още „Предмет на Христовата апология – обосноваване на месианското достойнство и богосиновството (Месия, Син Човешки, Син Божи)*“ →

Един е вашият учител – Христос (За прозвищата на Иисус Христос в новозаветните книги)*

Публикувано на от Dragan Bachev

Иван Ж. Димитров

One is your Teacher – Christ

(The Names of Jesus Christ in the New Testament Books)

Ivan Zhelev Dimitrov

Abstract

In the vocabulary of the today’s Orthodox Christians, the personal name of the Savior Jesus is usually accompanied by one or two other definitions. It is called and spelled Jesus Christ, Lord Jesus or Lord Jesus Christ. The definitions God-man and Teacher are used less often, according to the context. In the New Testament Greek text there are three words that are used with a similar meaning and are related to the teaching activity of Christ: διδάσκαλος (rabbi), καθηγητής ἐπιστάτης.  The nicknames of Jesus Christ in the New Testament books are numerous and varied. All of them have to do with His divine-human personality and His saving activity. But here we focused more on those of them that are related to His teaching activity. He gave this teaching activity as a binding covenant to His disciples and followers (Matt. 28:19-20).

***

Всеки християнин е чувал думите на Иисус Христос: „А вие недейте се нарича учители, защото един е вашият учител – Христос“ (Мат. 23:8). Те са повеля, отправена от Спасителя към Неговите ученици. А когато има ученици, има и учител. Христос обаче изтъква, че единственият Учител с главна буква и с главна роля е Самият Той.

Християните вярваме в Спасителя Иисус и Го изповядваме (приемаме и признаваме) за Богочовек, въплътен Бог Син, Който живял на земята, поучавал, вършил чудеса и накрая дал живота Си, за да изкупи греховете на цялото човечество. В книгите на Новия Завет Той е определян освен с личното име Иисус още с прозвищата Месия или съответно на гръцки Христос, с Учител, включително и с еврейското съответствие рави, равуни[1], Наставник, Господ, Син Давидов, Син човешки[2]. В евангелията обикновено се употребява личното име на Спасителя[3] – Иисус, дадено Му при именуването на осмия ден от раждането според указанието от ангела, който съобщил на св. Йосиф Обручник: „ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му“ (Мат. 1:21).

В днешната словоупотреба на православните християни личното име на Спасителя Иисус обикновено се придружава от още едно или две определения. Казва се и се пише Иисус Христос, Господ Иисус или Господ Иисус Христос. По-рядко се употребяват определенията Богочовек[4] и Учител, според контекста, т. е. според съдържанието на мисълта, която говорещият или пишещият развива.

По-нататък ще бъде разгледано предимно определението за Иисус Христос като учител. То е било сравнително често прилагано към Неговата личност както от страна на учениците Му, така и от различни хора, които Го наричали учител.

Учителната дейност е естествена и присъща на Иисус Христос, въплътения Божи Син, Който дойде на земята, за да ни даде откровението и да ни научи на Божия закон[5]. Сам Той се определя като Учител, когато на така наречената тайна вечеря[6] казва на учениците Си: „Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму“ (Йоан 13:13-14). Както се вижда и от тези думи на Иисус Христос, избраните от Него дванадесет последователи, които Сам Той нарекъл и Свои апостоли, тоест пратеници (вж. Лука 6:13), Го наричали учител. Те тръгнали с Христос след Неговия избор и призив към всеки един от тях, защото имали духовни търсения и силна жажда да научат нещо повече за очаквания от целия еврейски народ Спасител (Месия[7]).

Възвишените истини за Божията воля, за същността и смисъла на живота, за правилата на поведение на хората, за промисъла на Бога относно нашето добруване в земния живот и в Неговото небесно царство са дадени от боговдъхновените писатели както в старозаветните, така и в новозаветните книги на Библията. В последните основно място и главна тежест има учението на Самия Христос. А Неговата дейност на Учител е в изпълнение на Божието обещание към Моисей: „Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам“ (Втор. 18:18). Затова и Иисус Христос казва: „Учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил; …и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света…, и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря“ (Йоан 7:16; 8:26, 28).

По-голямата част от Своята дейност Иисус Христос е посветил на поучения към последователите Си и към множеството народ, като с думи и дела ги учил на благовестието за спасението. Прочутата Му проповед на планината (Мат. 5-7 гл.) е прекрасен и неизчерпаем образец на обучение в нравствените начала. А от беседата на Спасителя с жената в Самария при кладенеца на патриарх Яков се вижда, че тази самарянска жена е очаквала от Христос правилното учение по важни въпроси на вярата в единия истински Бог и очаквания Месия (Христос[8]). На нейното очакване Учителят открито отговорил, че Той е Месия: „Аз съм, Който говоря с тебе“ (Йоан 4:26). В описанието на този случай и този разговор намираме и друго. Когато учениците предложили на Учителя си да се нахрани, Той отвърнал, че Неговото поучение, което слушателите приемали като духовна храна, било и за Самия Иисус по-важно от всяка веществена храна (ст. 31-34).

Като форма на поучение Спасителят най-често използва притчата – кратък измислен поучителен разказ, който предава възможни взаимоотношения [9]. Една картина от живота, едно събитие, някаква случка или обичай, дори птица или растение, или камък и всичко, което е свързано с човека или живота – бедност или богатство, раждане, сватба или смърт, обработване на земята, сеитба, урожай, жътва, складиране на житото, пари и лихви, и пр. дават повод на Учителя да предложи на слушателите Си поучение чрез притча. Така Той онагледява поуката, която желае да даде, и я прави разбираема и за учения, и за неукия. Използва и редица други, също обичайни, но понятни ораторски способи, за да убеди, да затрогне, да изобличи, да заклейми и да води слушателите към осъзнаване, изправяне и поемане по пътя на спасението. Цялата тази дейност на Иисус Христос съвсем естествено Му е спечелила названието Учител, с което се обръщат към Него почти всички, дори и противниците Му (вж. Мат. 12:38; 22:16, 24; Марк 12:19; Лука 11:45; 19:39; Йоан 8:4 и други).

В новозаветния гръцки текст има три думи, които се използват с подобно значение: διδάσκαλος (rabbi), καθηγητής, ἐπιστάτης. Първите две (διδάσκαλος и καθηγητής) са синоними[10], но имат различна етимология. А в третата (ἐπιστάτης) се има предвид преди всичко ръководене, наставляване или надзор, а не конкретно учителна дейност. За отбелязване е, че ἐπιστάτης е характерна дума за евангелист Лука, който единствен я употребява. Той обаче никога не използва думата рави (ῥαββί), употребявана обикновено като обръщение и затова превеждана като „Учителю“. Съответно пък ῥαββί най-често се среща у евангелист Йоан[11].

Според етимологията на ἐπιστάτης значението е „някой, който стои над нещо“, надзирава, наставлява, ръководи (стадо или пък деца и оттук може да означава също педагог, учител). Като определение за Иисус ἐπιστάτης се среща седем пъти в Евангелие според Лука (5:5; 8:24 – 2 пъти, 45; 9:33, 49; 17:13), но никъде другаде в Новия Завет. И винаги на български думата ἐπιστάτης е преведена „наставник“ (в синодния превод).

Интересно е обаче, че евангелист Лука влага думата ἐπιστάτης и в устата на апостола Йоан Зеведеев (по-късно наречен Богослов), който сам в евангелието си използва предимно ῥαββί (ῥαββουνί) наред с διδάσκαλος, но никога ἐπιστάτης. Ето мястото у Лука: Ἀποκριθεὶς δὲ ὁ Ἰωάννης εἶπεν· ἐπιστάτα, εἴδομέν τινα ἐπὶ τῷ ὀνόματί σου ἐκβάλλοντα δαιμόνια, καὶ ἐκωλύσαμεν αὐτόν, ὅτι οὐκ ἀκολουθεῖ μεθ᾿ ἡμῶν (А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас – 9:49). Явно евангелист Лука използва обичайните за своя речник понятия и ги приписва също и на други лица.

В българския синоден превод с наставник преводачите са предали и друго едно определение за Иисус Христос – καθηγητής, което означава водач, наставник, учител[12] (Мат. 23:10). То е от така наречените hapax legomena (от гръцкото ἅπαξ λεγόμενον – „само веднъж казано“) в гръцкия текст на Новия Завет[13].

Прочетете още „Един е вашият учител – Христос (За прозвищата на Иисус Христос в новозаветните книги)*“ →

Книга на пророк Малахий. Сведения за пророка и време на неговото служение*

Публикувано на от Dragan Bachev

Христо Попов

Малахий (от еврейски ангел мой, известител мой) бил последен пророк на стария завет. За произхода и обстоятелствата на неговия живот никъде в Свещеното Писание не се споменава, а преданията са толкова разногласни, че някои, даже, самото име Малахий считали не собствено, а нарицателно, служещо за обозначаване пророческа дейност (в такъв смисъл Агей – 1:13 – употребява тази дума за пророците, а Малахий – 2:7 – за левитите), и пророка отъждествявали с Агей и със свещеник Ездра. В такъв смисъл и 70-те преводачи в надписанието на книгата (1:1), вместо “Малахий”, поставили “ангела его”. Други, според свидетелството на св. Кирил Александрийски, утвърждавали, че Малахий, по своята природа бил ангел, но по Божия воля се облякъл в тяло и станал пророк сред еврейския народ. Но нито първото, нито второто от тези мнения не може да се приеме. В 3-та книга Ездра 1:40 името на Малахий е поставено наред с пророците – които по природа били човеци, при това, към името на Малахий е прибавено: “иже и ангел Господень наречеся”; тази прибавка доказва, че Малахий е собственото име на пророка, а “ангел Господен” – неговото прозвище. Св. Ефрем Сирин, като указва произхода на Малахий от Завулоновото коляно, говори, че със своя благочестив живот пророкът удвилявал народа и последният, виждайки, че той по живота си е подобен на ангел Божи, нарекъл го Малахий, тоест ангел или известител. Светата Църква причислява Малахий към лика на светите пророци-човеци и паметта му празнува на 3 януари.

Времето на пророк Малахиевото служение можем да определим от съдържанието на неговата книга и от съпоставянето на последната с книгата на Неемия. От книгата на пророка се вижда, че той пророчествал, когато храмът бил вече построен, в него се принасяли жертви (Малахий 1:6-14; 3:10) и юдеите имали княз или особен управител (Малахия 1:8), който след Неемия не е могъл да бъде, защото след Неемия юдеите се управлявали от първосвещеници. Значи, Малахий е пророчествал след пророците Агей и Захарий, но не след Неемия. Понеже пророкът изобличава народа в същите злоупотреби и пороци, в каквито изобличавал и Неемия, именно: в бракове с жени езичници (Малахия 2:11-16; Неемия 13:23-30), в небрежно изплащане десетините (Малахия 3:3-10; Неемия 13:10-13), може да се мисли, че той започнал да пророчества при Неемия, около 427 година преди Рождество Христово като последен пророк на стария завет. От отците на Църквата Малахий се нарича печат на пророците.

Съвременно състояние на еврейския народ

В религиозно-нравствено отношение съвременните на пророк Малахий евреи стоели твърде ниско. Колкото много те се израдвали при вестта за освобождението от вавилонския плен и мечтаели за мирен и щастлив живот, толкова повече се разочаровали след връщане в своята разорена родина, където, вместо наследници на небесни обещания, те се оказали безприютни скитници, по-бедни, по-унижени и по-нещастни от своите съседи езичници. След тежките страдания в плена те считали себе си праведни и достойни за Божиите благодеяния и спасение, които, по предсказанията на пророците, трябвало да се осъществяват след вавилонския плен. Но се минали сто години и повече, откато се върнали от робската страна, а въжделените и с голямо нетърпение очаквани блажени времена все още не настъпвали. Те започнали да се съмняват в изпълнението на месианските обещания, и даже да отхвърлят Божия промисъл, въздаващ всекиму заслуженото, и говорели: “всеки, който върши зло, е угоден Богу, и Той благоволява към такива; и къде е Бог на правосъдието?” (Малахия 2:17). При такова неверие в Бога, те взели да считат условията на завета безполезни и да усвояват езически понятия и нрави (Малахия 3:14-15). Нужно е било животворно пророческо слово, което да повдигне този отпаднал духом народ, да оживи изгасващата у него искра вяра в божествените обещания и да вдъхне надежда в скорошното изпълнение на последните. В това, именно, се заключавала и задачата на пророк Малахий.

Прочетете още „Книга на пророк Малахий. Сведения за пророка и време на неговото служение*“ →

Книга на пророк Захарий. Сведения за пророка*

Публикувано на от Dragan Bachev

Христо Попов

Пророк Захарий (от еврейски памет за Бог) произлязъл от свещенически род: бил син на Варахий и внук на Адай (1:1) – свещеника и сам бил свещеник (Неемия 12:12, 16). Отците на Църквата го наричат сърповидец, по едно от виденията, в което летящ по въздуха свитък му се представил във форма на сърп (5:1-4). Към пророческо служение бил повикан твърде млад (“юноша” – 2:4), в 8-мия месец от 2-рата година на Дарий-Истасп, тоест два месеца след пророк Агей. Пророк Захарий така също, както и Агей, подбужда юдеите да построят храма, указва условията за щастлив живот и разяснява Божиите обещания за светлото бъдеще на избрания народ. Неговото служение било по-продължително от това на пророк Агей: речта, изложена в 7-ма глава, била произнесена от него в 4-тата година на Дарий Истасп; а от съдържанието на 10-14 глави се вижда, че той пророчествал и след освещението на храма, или след 6-тата година от царуването на Дарий, защото в тези глави никак не се говори за построяване на храма и посленият се предполага за свършен. Кога, именно, се свършило неговото служение, какъв е бил животът му и кога той е умрял – за това няма достоверни сведения. Паметта на св. пророк Захарий-сърповидец Църквата празнува на 8 февруари.

Отличителни свойства на книгата

Книгата на пророк Захарий е бележита по своето изложение. Речта на пророка се отличава с краткост, сбитост, с отсъствие на връзка при прехода от един предмет към друг, с изобилие на символични видения, поради което тя е трудна за разбиране. Никой от пророците не представя такива подробни предсказания за последните дни от живота на Спасителя – при това отнасящи се понякога до подробности каквито указва Захарий, например, за входа на Иисус Христос в Иерусалим на жребец (9:9), за предаването Му за 30 сребърника и употребяването на тези пари (11:12-13), за пробождането на реброто Му (12:10), за бягството на апостолите от Гетсиманската градина (13:6-7) и за слънчевото затъмнение в деня на Христовото разпятие (14:6-7). За забелязване е, че пророчествата за бъдещите събития в Христовата църква са ясни при евангелската светлина, а останалите пророчества не са ясни и са трудни за разбиране.

Съдържание на книгата

Книгата на пророк Захарий се състои от пристъп (1:1-6) и две части: 1) символични видения и действия (1:7-6, 15) и 2) пророчески речи (7-14 глави).

В пристъпа е изложена встъпителната реч на пророка. В нея Захарий, като обозначава времето на своето служение и посочва на своя произход, напомня на своите съвременници, че техните бащи прогневили Бог; но сега Бог ще измени Своите отношения към тях, ако те се откажат да следват примера на бащите, ако се обърнат към Него и бъдат послушни на Неговите пророци, чиито думи, по свидетелството на самите техни прадеди, точно се сбъднали (1:1-6).

В първата част се излагат 8 видения, които били представени на пророка в една нощ. Те са кратки и съдържат Божии обещания за постепенното издигане благосъстоянието на върналия се от плена народ.

В първото видение на пророка е представен ездач на червен кон, а зад него други ездачи на червени, сиви и бели коне (1:7-17).

Във второто видение пророкът вижда четири рога и четирима дърводелци и ангел, който обяснява самото видение (1:18-21).

В третото видение вижда ангел, който държи в ръката измерителна връв и идва да измери Иерусалим (глава 2-ра).

В четвъртото видение съзерцава първосвещеник Иисус в изцапани дрехи (глава 3-та). Тук се съдържа пророчество за Восток (в еврейската Библия – Младочка) или за Месия, Който в един ден ще изглади пороците на земята, тоест в един ден на Голгота ще извърши изкуплението на човечеството (Евреи 7:27; 9:12; 10:10).

В петото видение пророкът съзерцава вън от храма златен светилник, с чаша на върха; в чашата течело масло от две маслини, които стоели от двете страни на светилника. Маслините източвали не само масло, но и злато. Светилникът, който стоял вън от храма, показвал на това, че в новозаветните времена богослужението няма да се ограничава от място, а ще се извършва по цял свят. Двете маслини, които източвали злато и елей, по обяснение на ангела, означават: “двама помазаници, служещи Господу” (глава 4-та). По обяснението на светите отци, тук под две маслини или два помазаника се разбират евреите и езичниците, които щели да съставят новозаветната църква. По думите на пророк Иеремия (11:16), Сам Бог нарича Израил маслина. Апостол Павел нарича евреите добра маслина, а езичниците – дива (Римляни 11:17-24).

В шестото видение на пророка е показан летящ във въздуха свитък, изписан от двете страни с проклятия на крадците и клетвопрестъпниците (5:1-4). С това видение се показвало на върналите се от плена, че те ще загинат и в отечеството, ако не се изправят.

В седмото видение пророкът съзерцава жена, седнала в ефа (мярка за зърнени храни), а други жени носели ефата във Вавилон (6:1-7). Това видение показвало, че всякаква неправда и измама, усвоена от евреите във Вавилон, трябва да бъде там и оставена.

В осмото видение пророкът вижда четири колесници, впрегнати с четири разноцветни коне. Те означавали Божиите служители, които се отправят за земята да извършат съд и да отделят праведните от нечестивите (6:1-8). Това видение било съединено със символично действие. Бог заповядал на пророка от злато и сребро, донесени от Вавилон в дар на храма, да направи венци и да ги възложи върху главата на първосвещеник Иисус, Йоседековия син и да възвести, че ще дойде Месия (Восток), Който ще съгради храма и ще бъде първосвещеник.

Във втората част се излагат три пророчески речи, които имат за предмет месианското спасение.

Първа реч. Глави 7-ма и 8-ма

Тази реч била произнесена по следния повод. В 9-тия месец от 4-тата година на Дарий Истасп, когато постройката на храма била на свършване, ветилските жители пратили двама души да попитат Иерусалмските свещеници – трябва ли да се пости в 5-тия месец, както това те правели вече много години. По този повод пророкът получил откровение и им отговорил, че постите в 5-тия и 7-мия месеци не са установени от Бога, а евреите ги съблюдават в спомен на постигналото ги наказание за упорство в греховете. А сега Бог отново ще живее в Сион. Иерусалим отново ще стане многолюден: Бог ще призове Своя народ от изток и от запад. Но юдеите трябва да изпълняват Божиите заповеди, да говорят истината, да бъдат доброжелателни, да не прибягват към лъжлива клетва. Ако така постъпват, постите в месеците: четвъртия ден – денят на превзимане Иерусалим от Навуходоносор (в 11-тата година на Седекий), петия (10-тия ден – денят на изгаряне храма от Навузардан), седмия (3-тия ден – денят на убиване Годолий, наместник на Навуходоносор) и десетия (10-тия ден – началото на обсаждане Иерусалим от Навуходоносор в 9-тата година на Седекий) – ще се обърнат на светли и радостни празници. Тогава ще идват в Иерусалим много племена и силни народи, за да се помолят Богу. “Во дни они имется десять мужей от всех племен языческих, и имутся за ризу мужа Иудеьнина, глаголюще: пойдем с тобою, зане – слышахом, яко Бог с вами есть”.

Съдържанието на речта показва, че тя се отнася към месианските времена, когато църквата Христова се разпространява и в нея влизат повече езичници, отколкото евреи: 10 езичници се падат на един юдеин.

Глава 8:19. С Моисеевия закон бил установен само един пост в годината – на празник Очищение, който се падал на 10-тия ден от месец Тишри, нашия септември (Левит 14:1-14; Изход 23:26-32). Но освен този законен пост, учредявани били необикновени пости по случай на народни бедствия, за умилостивяване Бога. Едни от тях били временни (Съдии 20:26; 1 Царства 7:6; 31:13; Йоил 20:25), други се пазели всяка година. Към тези последните се отнасят упоменаваните тук четири поста, които били пазени през всичкото време на Вавилонския плен (Захария 7:5). Евреите в дните на пророк Захарий питали свещениците и пророците: трябва ли тези пости, установени в дни на народни бедствия, да се пазят след отминаване на бедствията, когато Иерусалим и храмът са вече възстановени (Захария 7:3-7)? В отговор дава се на запитаните да знаят, че отсега дните на поста в памет на народните бедствия трябва да бъдат прекарвани не в скръб, а в радост и веселие, като празник, с който се изразява благодарност на Бога за избавяне от тези бедствия. Но за да бъде угодна на Господа тази благодарност, тя трябва да бъде свързана с любов към ближните – с любов към истината или справедливостта към тях и към мира: истину и мир возлюбите. Както постите, така и празниците са неприятни Богу, ако тези, които постят и празнуват, обиждат ближните си, притесняват слабите и предизвикват скарвания и оплаквания.

Прочетете още „Книга на пророк Захарий. Сведения за пророка*“ →

Книга на пророк Михей. Сведения за пророка*

Публикувано на от Dragan Bachev

Христо Попов

Пророк Михей (от еврейски кой е подобен Богу), както сам свидетелства за себе си, произлязъл от Мораст или Морот, град в Юдино коляно (Иисус Навин 15:59). Пророческото си служение прекарал в Юдейското царство при царете Йоатам, Ахаз и Езекия. Съвременниците на Иеремия свидетелстват за пророк Михей, че той произнесъл своето пророчество за разрушение на Иерусалим и храма пред царя Езекия и предизвикал в него покаяние (Иеремия 26:18). Тълкувателите отличават пророк Михей от съименника му пророк Михей, който живял във времето на израилския цар Ахав (3 Царства 22:8). Понеже в книгата на пророк Михей за разрушението на Самария, което станало в 6-тата година от царуването на Езекия, се говори като за бъдещо събитие, то той е пророчествал само в първите години на този цар. Поради това времето на неговото служение се пада от 758-721 година преди Рождество Христово. Съвременници на Михей били пророците Исаия, Осия и Амос. За обстоятелствата на неговия живот нищо не се знае. Паметта на св. пророк Михей Църквата празнува на 14 август.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е – Бог, бивайки верен на Своя завет с избрания народ, след като очисти последния чрез бедствия, ще въведе него, а чрез него и езичниците, в царството на Месия. Книгата се състои от три части: 1) предсказание за разрушение на Самария и опустошение на Иерусалим поради греховете на народа (глави 1-3), 2) обещание за спасение на Израил чрез Старейшината от Витлеем (глави 4-та и 5-та) и 3) показване на истинския път към спасение (6-та и 7-ма глави).

В 1-ва част пророкът говори, че Бог идва да накаже Израилевия дом за нечестие. Самария ще бъде обърната в грамада от развалини, а всички нейни истукани ще бъдат разбити. Пророкът скърби и плаче, като предвижда, че и родното нему Юдейско царство ще пострада подобно на Самария. Очаквайки неприятелското нашествие, жителите на Юдея трябва да се приготвят за бягане (глава 1-ва). Причина на тези бедствия са богатите хора и управителите. Богатите притесняват бедните и още в леглата си измислят противозаконни средства за своето забогатяване. Лъжливите пророци със своите предсказания само погубват народа: въпреки техните предсказания, страната ще бъде разорена. Но след време еврейският народ ще бъде събран и върнат в Обещаната земя (глава 2-ра). Князете и управителите нарушават просъдието. За техните грехове и за нечестието на свещениците и лъжливите пророци, “Сион” ще бъде като нива разоран, Иерусалим ще се обърне на грамада от развалини, а “планината на Божия дом” ще стане горист хълм (глава 3-та).

Спасение на Израил чрез Старейшината от Витлееем. Глави 4-5

След като предсказал разрушението на Иерусалим и храма от враговете, пророкът, за да утеши народа, произнася утешителни обещания за бъдещото възстановяване на града и храма, когато много народи ще се стекат от всички страни в Иерусалим и в дома на планината Господня и тук, като в средоточие на истинското богознание, ще познаят истината и ще тръгнат по нейния път. В онова време Бог ще събере обезсилените и съкрушените от бедствията на плена Свои хора, а на Иерусалим ще възвърне предишната власт. Макар юдеите да излязат от града (Иерусалим) и отидат до Вавилон, но Бог и оттам ще ги избави. В това могат да се уверят от близкия опит. Ето, например, събрали се много народи (армията на Сенахерим), с намерение да превземат и разрушат Иерусалим, като мислят, че Бог с тази цел ги е извикал; а Бог ги е събрал като снопи на гумно и Сионовата дъщеря трябва да стане и ги овършее (глава 4-та), понеже те се въоръжили против нея и бият в лицето израилския цар. След това ще настъпи време, когато от Витлеем ще произлезе Старейшина, Който с божествена сила и мир ще ръководи Израил. Ако асирийците нападат на Божия народ, те ще претърпят голямо поражение от седем пастири и от осем помазаници. Остатъкът от Яков или спасените от асирийци тогава ще се уподобят на благотворна роса и дъждовни капки и ще заприличат на непобедими лъвове. Към такова съвършенство Бог ще ги поведе чрез окончателно изтребване предметите на гордостта и идолослужението (глава 5-та).

Глава 4, стихове 1-5 са почти буквално сходни с Исаия 2:1-5 и имат еднакво значение с последните. Стих 6-ти. Сокрушенную и отриновенную – Сионовата дъщеря или еврейския народ, съкрушен от бедствията на плена. Стих 8. Столп паствы мгляный – мрачна кула за наблюдаване стадото, тоест Иерусалим, който съгласно с предсказанието (3:12), не е вече град, а поле, по което пасе добитък. Мисълта на целия стих е: към тебе, Иерусалиме, ще премине властта, царството от Вавилон. В стихове 11-ти и 12-ти се говори за нашествието в Юдея на Сенахерим, завършило с пълното негово поражение (Исаия 37:4-36). Стих 13-ти. Пазнокти – копита.

Глава 5:1. Вместо “племен Исраилевых” в еврейската Библия стои “Израилевия съдия или цар”.

Стих 2-ри. Доме Ефратов. Един от правнуците на Юда, според 1 Паралипоменон 4:1-4, се наричал Ефрат; може да се предположи, че Витлеем бил населен от потомците на Ефрат, поради което и се наричал дом Ефратов; той се наричал още и дом Юдин (Матей 2:6), за отличаване от другия Витлеем, който се намирал в Завулоновото коляно. Самата дума Витлеем значи – дом на хляба; с това се указва на окръжаващите Витлеем плодородни полета. Витлеем, по количество на народонаселение, бил незначителен град: той нямал 1000 напълно способни мъже от 20 години и нагоре, които влизали в народното преброяване (у евангелист Матей 2:6, вместо в тысящах, стои в владыках – воеводства, тоест в градовете, където имало началници, водители). Княза – Владетел, цар за евреите. Исходи же Его из начала от дней века – произходът Му е от вечност.

Стих 3-ти. Сего ради – поради това събитие; Бог ще предаде юдеите на унижение, докато не се роди Старейшината.

Стих 4-ти. Ясно указание, че Онзи, Който ще се роди във Витлеем, е Господ.

Св. пророк Михей (740-670 преди Христа)

Стих 5-ти. Будет сей мир – името на Старейшината е Примирител. Седмь и осмь – неопределено голямо количество, напълно достатъчно за известна цел (Еклесиаст 11:2; Притчи Соломонови 9:1; Захария 3:9). Вместо “язвъ”, в еврейската Библия стои “князе”. Под Старейшина тук се разбира Месия, който по човечество щял да се роди от Дева във Витлеем, а по божество предвечно е роден от Бог Отец. За вечния произход на Месия се говори и в други места. Така, в 109-ти псалом се предсказва царското и първосвещеническото служение на Месия, Който е роден от Бог прежде денницы, тоест от вечност; пророк Исаия, предсказвайки за владичеството на Емануил, нарича Го Отец на вечността (Исаия 9:5). Въз основа на това, съвременниците на пророк Михей могли да разберат, че той им възвестява тук за раждането по плът на Месия. На Иродовия въпрос: къде трябва да се роди Христос? – юдейските първосвещеници и книжници отговорили: във Витлеем – и за потвърждение привели това пророчество (Матей 2:4-6). Даже и простият народ знаел, че това пророчество се отнасяло към Месия (Иоан 7:41-42). Съответно на това и под раждающия съвременниците на пророка разбирали – майката на Емануил, Дева Мария (Исаия 7:14), а в стих 5-ти под пастыри и язвъ (в еврейския текст – князе) – апостолите и проповедниците на евангелието.

Истински път към спасение Глави 6-7

В 6-та и 7-ма глави пророк Михей показва, че изпълнението на обредите, без усвояване на правилни понятия и добри привички, не предпазва от развала и не е угодно Богу. Еврейският народ за умилостивяване на Бог е готов да принесе десетки хиляди жертви, да даде, даже, своите първенци. Но Бог не гледа на това външно богопочитание. Той от всекиго иска – еже творити суд, любити милость и готову быти еже ходити с Господем Богом. При умножаване на беззаконията Бог устройва спасението на хората чрез изправителни наказания, и грешникът, който понася наказанието с търпелива благопокорност и надеждата за своето спасение възлага на Бог, ще бъде спасен. Грешниците, колкото много беззакония и да са извършили, при искрено разкайване за тях, трябва да вярват и да са убедени, че “Той (Бог) обратит, и ущердрит ны, и погрузит неправды нашя и ввержет в глубыни морския вся грехи наша.”

Забележка. От книгата на пророк Михей се четат паримии: 1) 5:2-4 на първия час в навечерието на Рождество Христово, 5, 2-4; 4, 6-7, на вечернята на същия празник, така като празнуваното събитие е изпълнение на пророчеството, и 2) 4:2-3, 5; 6:2-5, 8; 5:4 на празник Преполовение, понеже изобличаваните тук непокорни Богу израилтяни били подобни на непокорните и враждебни на Христос юдеи, които Спасителят изобличавал в празник Преполовение (Иоан 7:14-30).

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Михей, на руски език и св. пророк Михей (740-670 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dLV

Книга на пророк Иеремия. Сведения за пророк Иеремия – продължение 2 и край*

Публикувано на от Dragan Bachev

Христо Попов

Описание на обсадата и разрушението на Иерусалим

Глави 36:1-43:7

Тук са описани събития от живота на пророка и историята на юдейския народ до разрушението и след разрушението на Иерусалим.

В четвъртата година от царуването на Йоаким, когато Навуходоносор събирал войски за война с фараон Нехо, пророк Иеремия заповядал на своя ученик Варух да запише всички негови речи и да ги прочете в храма. Варух прочел речите в определения от Йоаким ден за всенароден пост, но началниците му взели свитъка и го представили на царя. Последният заповядал на Юдин да го чете и, с прочитането, отрязвал късове и ги хвърлял в огъня, докато не унищожил целия свитък, а пророк Иеремия и Варух заповядал да ги хванат, но Бог ги скрил. Тогава Господ заповядал на Иеремия да напише друг свитък и да обяви на цар Йоаким, че, за изгаряне на първия свитък, неговият труп ще бъде хвърлен на дневния пек и нощния студ, и не ще да има от него потомък, седящ на Давидовия престол. Варух взел свитък и написал повторно от Иеремиевите уста всички предишни речи, изгорени от Йоаким, като прибавил към тях и много нови (глава 36). В царуването на Седекия Навуходоносор, след като държал Иерусалим в обсада 390 дни (Иезекиил 4:5), отстъпил от него и отишъл срещу египетския фараон, който с многочислена войска идвал на помощ на юдеите. Тогава Седекия и неговите приближени пратили при Иеремия да узнаят за участта на града, вероятно, като с това искали да се надсмеят на неговото предсказание за превземането на Иерусалим от вавилонците. Иеремия отговорил, че халдеите отново ще се върнат и непременно ще вземат и разрушат града; даже ако от армията на Навуходоносор останат само няколко ранени, то и сии востанут и пожгут град сей огнем. Ползвайки се от отстъпването на халдеите, пророкът искал да излезе от Иерусалим и да отиде в родното си място – Вениаминовата земя, но на градските порти бил хванат, бит и като изменник затворен в една яма на Йонтановия дом, временно обърнат в тъмница. Оттук, след завръщане на вавилонците и подновяване на обсадата, го повикал Седекия тайно и го попитал: аще есть слово от Господ? Пророкът му отговорил: есть, в руце царя вавилонска предан будеши, – и го помолил да не го праща в предишната подземна тъмница, където го очаква неизбежна смърт. Царят заповядал да го преместят в двора на стражата (в храмину темничную), където му отпускали по един хляб на ден, само да не умре от глад (глава 37). Но тук пророкът получил възможност да говори с народа и на него той обявил за превземането на Иерусалим от халдеите и за участта на неговите жители: който премине към халдеите доброволно ще остане жив, а който остане в града, ще загине от меч, глад и морова язва. Началниците на народа, недоволни от тези предсказания на Иеремия, със съгласие на царя, го хвърлили в един дълбок кладенец. От такава жестокост бил възмутен даже евнухът Аведемелех, етиопянин; той изпросил от царя позволение да извлече пророка от ямата и, както по-рано, да го сложи в двора на стражата. Оттук Седекия отново повикал при себе си пророка и искал неговия съвет – как да постъпи. Иеремия му отговорил, че ако доброволно се предаде на Навуходоносоровите князе, той ще остане жив и градът няма да бъде изгорен; ако не те ще изгорят града и царят ще падне в техни ръце. Седекия, който с клетва преди това обещал на пророка, че ще изпълни неговия съвет, помолил го никому да не говори за своята беседа (глава 38). В четвъртия месец на 11-тата година от царуването на Седекия Навуходоносор превзел Иерусалим. Седекия се опитал да се спаси чрез бягство, но бил хванат и доведен при Навуходоносор, който пред неговите очи избил всичките му деца и велможи, а на него самия избол очите и, окован, го отправил във Вавилон. Дворците и домовете на Иерусалим били изгорени, стените разрушени, жителите избити, а отчасти откарани в плен. Само незначителна част бедняци била оставена в юдейската земя. Пророкът получил свобода от Навуходоносор и позволение да живее, където иска. На Авдемелех, който го спасил от кладенеца, той предсказал безопасност посред всеобщите бедствия (глава 39). С разрешение на Навуходоносор, Иеремия останал в Юдея под покровителството на Годолий, който бил поставен началник на страната. По интригите на амонитския цар, Годолий бил убит от Исмаил, потомък на юдейските царе. Юдеите, опасявайки се – да не би вавилонзините да им отмъстят за смъртта на Годолий, решили да избягат в Египет, като попитали предварително пророка за Божията воля (глави 40 и 41). Желаейки да узнаят тази воля, те се заклели, че ще я изпълнят. Пророкът им отговорил, че те, ако останат в Юдея, няма да видят вавилонска войска и няма да гладуват; а ако отидат в Египет, ще загинат от меч, глад и мор. Но юдеите презрели Божието слово и избягали в Египет, като отвели със себе си в Тафнас самия пророк Иеремия и неговия ученик Варух (глави 42:1-43:7).

Пророчески речи към юдеите в Египет

(Глави 43:8-44:30)

В Тафнас пророкът, по заповед Божия, избрал големи камъни, заровил ги в земята пред вратите на фараоновия дворец и обявил на евреите, че на тези камъни Навуходоносор ще постави своя престол, когато дойде в Египет. След това Иеремия изобличавал своите съвременници в пристрастие към идолослужение и в това, че те не се вразумяват от наказанието, което понесли за това в отечеството. На това някои отговорил, че няма да престанат да служат на идолите, понеже, докато се покланяли на тях, били щастливи; а, когато, по настояване на пророка, престанали да им служат, започнали да изпитват във всичко недостиг. Иеремия им възвестил за това от лицето на Бог, че те ще загинат в Египет, че само някои бежанци ще оцелеят и ще известят в отечеството за тяхната погибел, а знамение на това ще послужи предаването на фараона Вафрий в ръцете на Навуходоносор (глави 43:8-44, 40). По свидетелството на Йосиф Флавий, Навуходоносор покорил Египет 5 години след разрушението на Иерусалим.

Прочетете още „Книга на пророк Иеремия. Сведения за пророк Иеремия – продължение 2 и край*“ →

Книга на пророк Иеремия. Сведения за пророк Иеремия – продължение 1*

Публикувано на от Dragan Bachev

Христо Попов

Изобличение на юдеите в отстъпване от Божия завет

Глави 11 и 12

Пророк Иеремия, по заповед от Бог, напомня на иерусалимските жители, че всички онези от тях, които не запазят условията на синайския завет, ще бъдат проклети. След това той отива по всички Юдини градове да чете думите на завета, съветвайки всички, предвид на приближаващите се страшни беди, да изпълняват законите на този завет (11:1-8). Когато никой не обърнал внимание на неговите съвети, Бог му явява, че между юдеите е открит заговор (совещание) против Господ: въпреки клетвите – да бъдат верни на завета, те пак се връщат към беззаконията на своите прадеди и тайно служат на боговете. Затова Бог ще им прати такива беди, от които те никак не ще могат да се избавят (9-14); тази зеленееща се и плодовита, по сила на своето обрязване (ко глясу обрезания), маслина (юдейския народ) трябва да бъде изгорена (15-17). От тези Божии думи пророкът разбрал, защо неговите анатотски родственици му изменили и, като съставили заговор, посегнали на неговия живот. Но той като незлобиво агне, карано на заколване, никак не разбрал тяхната злоба против него, когато те искали да го отровят, като му сложили в храната отровно дърво. Сега той, ужасявайки се от крайната престъпност на анатотските свещеници, моли Бог да им отмъсти. Господ му известява, че всички злоумишленици, които искали да го убият, защото пророчествал, ще загинат във време на войната (18-23). След това пророкът задава въпрос на Бог – защо Той, бивайки праведен, допуска нечестивите да благоденстват и като че ли устройва външното благо на лицемерите, у които Бог е само на устата, а далече от сърцата им, и затова моли Господ да ги предаде всички на заколение (12:1-4). Бог, в отговор, обръща вниманието на пророка върху това, че той, такъв кротък и всякога съчувстващ на другите така е паднал духом и се възмутил против ближните при една малка опасност в родния му град, но не видял още настоящите бедствия от войната; тогава какво ще направи? Действително, против него въстанали роднините, но не по-зле ли постъпва против Господ и възлюбеният негов народ? Бог и без молитвата на пророка оставил вече Своя дом и отдал този избран народ, любимеца на Своята душа, в ръцете на неговите врагове; Той възненавидял любимеца Си, понеже последният подивял като лъв в гората и дигнал гласа си против Господ. Бог заповядва на всички полски зверове (халдеите и други народи) да се съберат и да унищожат подивялото Божие стадо (5-9). Но злобните съседи, които сега по Божие допускане ще превземат Обетованата земя, да не се лъжат да присвоят земята на Божия народ, защото те сами напоследък ще бъдат наказани за това с изгонване от своите страни (Аз исторгну их от земли их), а заедно с това ще настъпи освобождението на юдеите (дом юдин) и възвръщането им в своето отечество. Ако тези лукави съседи оставят тогава своето идолослужение, своя предишен образ на живот и усвоят вярата на Божия народ, то и те ще се заселят (созиждутся) между този народ; а ако не направят това (още же не послушают) – очаква ги окончателно изтребване (10-17).

Глава 11:15. Мерзости – народът идвал в храма на Иехова и принасял жертви, без да остави своите лукави мисли и намерения. Нещо повече – самите жертви даже принасял за осъществяване на тези лукави намерения и, по такъв начин, в храма вършел неприятни, омразни на Бог неща.

Глава 12:1-5. Угобзишася – процъфтяват, благоденстват. Стих 3. Пророкът, молейки се за наказанието на своите врагове, не зло, а добро им желае: моли Бог, Той със собствената им кръв да ги измие от греховете. Стих 5. Конете и наводнението (шум) на Йордан означават големи опасности.

Стихове 14-17. Пророкът недоумявал, защо нечестивите благоденстват и Бог не ги погубва (стих 14). Господ отговаря, че той дълго търпи за тяхна полза; лукавите съседи на Юдея Той не унищожава съвършено, а ги подхвърля на бедствия заедно с евреите, та чрез последните те да се научат на боговедение и чрез това да станат Негов народ, тоест членове на Христовата църква.

Забележка. 11:12–12, 15 съставят паримийното четиво във Велики Четвъртък на утренната и във Велики Петък на 9–тия час, понеже Църквата смята Иеремия като образ на страдащия Христос – “смерть Избавителя предсказовал еси тайно богогласе яко же бо агня, на древо Христос вовдвигоша”… (канон на пророка 6:3). Черти на сходство: Иеремия гонели, защото изобличавал хората в нечестие, и против Христос се въоръжили книжниците и фарисеите, затова, че Той ги изобличавал във всякакви неправди; против пророка тайно правели заговор и враговете на Христос тайно се сговорвали с Юда; гоненият от враговете Иеремия приличал на незлобиво агне, и Христос проявил на съда кротост и незлобие като агне. Участта на Иеремиевите съвременници – пленът и изгонването от отечеството – напомня участта на народа, който предал Христос на разпятие.

Предсказване съдбата на Пасхор и оплакване на пророка пред Бог

Глава 20

Веднъж, в първите години от царуването на Йоаким, пророк Иеремия, бивайки в двора на храма, предсказал, по Божие повеление, скорошното разрушение на Иерусалим и на всички Юдини градове (19:14-15). Като чул това свещеникът Пасхор, надзирател в храма, дошъл при пророка, ударил го и окован, го затворил в тъмница (20:1-2). На другия ден, когато Пасхор дошъл да освободи Иеремия от тъмницата, пророкът му явил, че Бог му променя името на Пасхор – “мир наоколо” на Магор-Мисавив – “ужас наоколо”, а това е знак, че Господ ще предаде него, другарите му и даже целия юдейски народ в ръцете на вавилонския цар, който едни ще порази с меч, а други ще откара в плен. Сам Пасхор със своите домашни и другари, на които той лъжливо пророчествал, ще бъде откаран във Вавилон и лишен от надежда да се върне от плена (3-6). Под живото впечатление на току-що нанесеното оскърбление от страна на Пасхор, пророкът се оплаква, че всекидневно е подхвърлян за своето пророческо слово на оскърбления и насмешки от страна на онези, при които е пратен от Бог да проповядва, и причината на всичко това се заключава в изобличителния характер на неговата проповед. Ето защо, той понякога си давал дума да не говори повече от името на Бог; но всеки път, щом се решавал на това, Божието слово вложено в него (1:9), горяло сърцето му като палещ огън и той не могъл да го удържа. Щом, обаче, започвал да говори от Божие име, слушал наоколо си заканвания, и мнимо-усърдните негови слушатели се опитвали да намерят в думите му повод да го обвинят в престъпление. Но Бог, като силен борец, винаги го е охранявал, и неговите врагове били посрамвани (7-11). Сега пророкът моли Бог да отмъсти на Пасхор и на другите свещеници, а искрените си другари кани да хвалят Господ, защото Той спасява бедния от ръцете на злодеите (12-13). Но, имайки предвид, че враговете му все се увеличават, а заедно с това се увеличават скръбта и опасностите, пророкът пада в малодушие, за известно време като че ли забравя за Божествената помощ, обещана нему (1:17-19), и, подобно на многострадалния Иов, проклина деня на своето рождение (14-18).

Стихове 1-2. Услыша – пророчеството, изложено в 190-та глава, за загиване на Юдейското царство. Началник в дому Господни – надзирател на вратарите-левити, които били длъжни да наглеждат целостта на храмовите съкровища, чистотата на храмовия двор и поведението на народа (1 Паралипоменон 26:20-28). Надзирателят, както се вижда от Иеремия 29:26, бил длъжен да следи пророчестващите в храма и имал право да слага в тъмница и окови. Стих 2. Пасхор препоръчвал себе си за пророк и пророчествал лъжливо, затова и бил враг на Иеремия.

Стихове 7-8. Прельстил еси – увлякъл си. Стих 8. Причината, поради която пророкът всекидневно се подхвърлял на насмешки, се заключава в самия характер на неговата проповед: “понеже аз – казва пророкът за себе си, – в своите изобличителни речи (горьким словом моим) съм длъжен да осмивам (посмеюся) пороците на съвременниците и да предсказвам (наведу) отхвърляне на последните от Бог и бедност, то това е причината, (яко) Божието слово (проповядвано от мене) да ми служи за безчестие и всекидневно осмиване.

Стих 11. Погнаша и уразумети не могоша – те ме преследваха, но не можаха да намерят (да разберат) вина.

Стихове 14-18. Проклятието, изказано от пророка на деня, в който се родил и на човека, който пръв известил за неговото раждане, не показва в него силен гняв или омраза, а показва само крайната степен на неговата скръб, “а в скръбта всекиму е свойствено да произнася празни и безсмислени думи, които показват само едно, че произнасящият ги се намира в скръб” (Св. Ефрем Сирин). Стих 16. Грады -градовете Содом и Гомор.

Прочетете още „Книга на пророк Иеремия. Сведения за пророк Иеремия – продължение 1*“ →