Христо Попов

Пророк Агей (от еврeйски тържествен) живял и пророчествал след завръщане на евреите от вавилонския плен. Никакви исторически сведения не съществуват за неговия произход и за живота му преди пророческото служение. По предание, записано от св. Епифаний, епископ Кипърски, той се родил във Вавилон и в юношеска възраст дошъл в Иерусалим заедно с княз Зоровавел и с първосвещеник Иисус в първата година от царуването на Кир (1 Ездра 2:3-65). Пророческото си служение започнал във втората година от царуването на Дарий Истасп, в 520-та година (Агей 1:1), тоест 15 години след завръщането си от Вавилон. Неговата памет Църквата празнува на 16 декември.

Състояние на юдеите във времето на пророк Агей

От указа на Кир, с който се обявява свобода на всички еврейски пленници във Вавилон, твърде малцина се възползвали: в отечеството се върнали само 42,360 свободни юдеи и 7337 техни роби; от 24 свещенически чреди (смени) само четири се върнали в Иерусалим (1 Ездра 2:36-39). В 7-мия месец те възстановили жертвеника и започнали да принасят жертви, като в това време приготвяли материал и средства за построяване на храма. Във втория месец на 2-рата година след връщане от плена, те, под звука на свещеническите тръби и при пение на левитите, сложили основа на храма; при това, младите хора искрено се радвали и възклицавали, а старите, които още помнели великолепния Соломонов храм, разрушен и изгорен от халдеите преди 52 години, горко плачели, като виждали бедността на новопостроявания храм. Юдеите твърде усърдно се заели с построяването на храма, но още от самото начало срещнали препятствия. Полуезичниците самаряни, които се покланяли и на Иехова, и на идолите, предложили на юдеите своето сътрудничество в построяването на храма, но юдеите им отказали. Тогава самаряните чрез подкупи започнали да скланят местните сатрапи да не бързат с изпълнение заповедта на Кир, който в това време водел война с масагетите. При Кир те нищо не успели да направят със своите клевети, но приемниците на Кир – Камбиз и Лъже-Смердис – вече обръщали внимание на техните доносничества. Лъже-Смердис спрял постройката на храма, защото нему донесли, че юдеите не само храм строят, но укрепяват и Иерусалим, с цел да отхвърлят персийското иго. Тази забрана се продължавала в течение на 15 години, до 2-рата година от царуването на Дарий-Истасп (1 Ездра 4:24). При такова продължително спиране на работите евреите мислели, че не е още настъпило време за построяване на храма, и че до изтичане на 70-годишното запустяване, Богу не е угоден никакъв храм. Така продължавали те да мислят и след възцаряването на Дарий-Истасп, когато обстоятелствата се били изменили и не съществували никакви пречки от страна на враговете; тяхното предишно горещо усърдие за построяване на Божия храм охладняло, ревността им пропаднала. Те не довършвали сега храма не защото не смеели, а защото не искали. При това храмът бил твърде необходим. Божият завет с евреите изисквал особено място за видимо общение между Бог и народа. Както при сключване на завета било заповядано да се построи скиния, в която Бог благоволил да обитава сред народа, така и сега, когато върналите се от плена пожелали да възстановят завета с Бог, прекъснат във време на плена, трябвало по-скоро да се построи храмът, защото с него било съединено съществуването на завета и изпълнението на Божиите обещания. Храмът бил училище, където юдеите се възпитавали, учели и приготвяли за достойно приемане на Спасителя. Бог наказвал юдеите за тяхното нехайство към храма, вразумявал ги чрез разни бедствия, но те не искали да разберат и, както по-рано, си оставали безгрижни. При такова едно тяхно състояние Бог изпратил пророк Агей – да им обясни причините на техните бедствия, неуспеха в трудовете и да ги подбуди да довършат постройката на храма. Това съставяло задача и цел на пророк Агеевото пророческо служение.  

Съдържание на книгата

Книгата се състои от две глави и съдържа четири пророчески речи: 1-вата реч е изложена в първа глава, а останалите във втора. Главен предмет на пророческите речи е построяването на храма.

В първата реч пророкът от име Божие укорява юдеите, които говорели, че не било настъпило време за построяване на Божия храм, а пък сами живеели вече в украсени домове. Пророкът указва, че Бог, за тяхната небрежност към храма, ги е наказвал със суша, безплодие, оскъдност във всичко и с други бедствия. Речта на пророка силно подействала. Народът, обзет от страх, още в същия месец пристъпил към постройката на храма (глава 1-ва).

Втората пророческа реч е изложена в 2:1-10. В нея пророкът ободрява строителите на храма да не падат духом при съображението, че построяваният от тях храм е като че ли, нищо в очите на виделите предишния великолепен храм. Те от никога не трябва да се боят и мъжествено трябва да продължават своята работа, защото Бог е с тях, Той е техният помощник, защитник и покровител. Новопострояваният храм не е богат със злато и сребро, но след потръсването на небето и земята, славата на този втори храм ще бъде много по-велика, отколкото славата на първия.

Третата пророческа реч се съдържа в 2:11-20; в нея пророкът говори на юдеите, че те без храма, в който получават очищение и освещение, всички били нечисти, поради което и самите техни жертви не били угодни Богу и Бог ги е наказвал с безплодие на земята; но в бъдеще Бог ще им даде благословение: земята и дърветата ще принасят изобилни плодове.

В четвъртата пророческа реч (2:21-24) се говори, че Бог, след силно раздвижване на небето, земята, морето и сушата ще събори престолите на царете и ще изтреби езическите царства, а Зоровавел ще приеме под Свое покровителство и ще го пази цял и невредим като печат или пръстен на ръка.

Глава 1-ва, стих 1-ви. Първата реч е произнесена във 2-рата година на Дарий Истасп, в 6-тия месец, в 1-вия ден на месеца или в празника новомесечие, когато народът се е събирал при жертвеника за принасяне празнични жертви и пред очите си видял развалините на храма; в това време народът могъл по-силно да почувства скръбта поради неудалото се построяване на храма.

Стих 4-ти. Истесаных – домове, обковани с дървени дъски.

Глава 2-ра, стих 2-ри. Втората реч е произнесена в 21-вия ден на 7-мия месец, в празника на Колибите.

Стих 7-ми. Еще единою потрясу. Първи път силно раздвижване на небето и земята станало при сключване на Синайския завет (Изход 19:16-18). Бог възвестява, че Той ще произведе още по-голямо раздвижване, тоест ще сключи отново завет. Апостол Павел, привеждайки това място от пророк Агей, под първо раздвижване на небето и земята разбира раздвижването в стария завет при Синай, когато Бог дарил закон, а второ колебание на небето и земята започнало, когато Син Божи слязъл на земята и извършил преврат в езическите царства и основал Своята църква, а ще се свърши при второто Негово пришествие, когато настоящите небе и земя ще бъдат унищожени и ще се явят ново небе и нова земя (2 Петр. 3:13). “Думите: още веднъж, казва светият Апостол, означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото” (Евреи 12:27). Под предишно колебание апостолът разбира старозаветната скиния, която трябвало да се поколебае, да се измени, защото била временна, имала само сянката на идващите блага, а под непоколебимо разбира Божието царство или Христовата църква, (-26, 28).

Стих 8-ми. Сотрясу вся языки – ще произведа съд над всички народи. Приидут избранная (в латинската Библия – veniet Desideratus) – ще дойде Въжделеният Чаянието на всички народи, тоест ще се яви Спасителят на света.

Стих 9-ти. Всички съкровища са Мои, казва Бог, но Аз не се нуждая от тях и не ги искам.

Стих 10-ти. Думите “и мир души… церковь сию” отсъстват в еврейската Библия.

Глава 2:21-24. Зоровавел бил внук на последния, пред вавилонския плен, юдейски цар Йехония; чрез него се запазил царският род на Давид, от когото след време щял да произлезе Спасителят. Зоровавел, като ходатай, вожд на своя народ, началник, създател на храма, бил предобраз на Иисус Христос. Тук се говори, че Бог, когато извърши преврата в езическите царства, ще вземе под Свое покровителство Зоровавел, грижливо ще го пази като Своя драгоценна собственост, както обикновено хората грижливо пазят пръстена с печат. Това пророчество има месианско значение: личността на Зоровавел тук е важна не сама по себе, понеже той лично не е могъл да проживее до онова време, когато Бог щял да извърши преврата в езическите царства, да разтърси небето и земята, тоест да сключи нов завет, а той се взима тук като представител на Давидовия дом и на него се пренася обещанието, дадено на Давид, за вечното царство. Това обещание е изпълнено на Давидовия и Зоровавеловия Потомък (Матей 1:1; Лука 3:27) – Иисус Христос, Чието царство е вечно (Лука 1:32-33) и ще унищожи всички езически царства (Даниил 2:44; 1 Коринтяни 15:24).

____________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Агей, на руски език и св. пророк Агей (живял VI-V век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dN4

Христо Попов

Връщане на Израил от плен и неговото нравствено обновяване. Глава 36

Когато израилският народ, поради своите големи грехове, изгубил отечеството си и се намирал в плен, езичниците, които и по-рано гледали със завист на неговото благоденствие, злорадно се смеели над неговото унижение и мислели, че Обетованата земя, опустошена от тях, завинаги ще си остане под тяхна власт и че Иехова не е в сила да спаси Своя народ от техните ръце. Пророк Иезекиил, в отговор на това злорадство на езичниците, произнася, по Божия заповед, пророчество за връщането на Израил от плен, като казва, че за Израилевите планини ще се прекрати позорът: те ще се покрият с растителност, ще бъдат населени от многочислен народ и ще се считат благословени планини (1-22). Бог, за прославяне на Своето свято име пред всички народи ще освободи Своя народ от плена, ще му възвърне земята, ще го очисти от греховете и ще прероди неговото сърце, като му изпрати Своя Дух, вследствие на което той ще изпълнява Божиите заповеди и ще бъде Божий народ. Господ ще изпраща изобилни блага и ще умножава Своя народ; израилтяните ще напълнят всички градове така, Иерусалим бива изпълнен със стада свещени овци през празниците. Езичниците, като видят всичко това, ще прославят името на Иехова (23-38).

Стих 17. По нечистоте месячная имущия бысть путь их – постъпките им пред Моето лице бяха като нечистотата на жена във време на месечното ѝ очистване. Стих 20. Оскверниша имя Мое святое – езичниците, сред които били разсеяни евреите, мислели, че Бог не е в сила да освободи Своя избран народ от тяхното иго и че езическите богове, поради това, са по-силни от Него. Стих 25-26. Воскроплю на вы воду чисту. Тук се предсказва, че Бог чрез поръсване с чиста вода ще очисти евреите от идолопоклонството и от съединените с него пророци. Под чиста вода се разбира благодатта на Светия Дух, очистваща душите от всякакви грехове: за даряването на тази благодат Давид молел Бог: окропиши мя иссопом и очищуся. Сердце чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей (Псалом 50:9-12). Но това действие на благодатта Божия в Стария Завет било само предизобразяване на нейните новозаветни действия в тайнствата, особено в тайнство Кръщение, с чиято вода се омиват нашите грехове. Стих 26. И дам вам сердце ново. Да се даде на човек ново сърце, значи да се направи коренен преврат в неговата нравствена природа, защото сърцето, по учението на словото Божие, е средоточие на духовния живот, източник на всички помисли (Притчи Соломонови 4:23; Матей 9:4; 15:19). И отиму сердце каменное от плоти вашея, и дам вам сердце плотяно. Господ неведнъж изобличавал юдеите в жестокост, в упорно противоборство на Неговата воля. На тази именно жестокост се указва с израза “каменно сърце”. Вместо каменно сърце – кораво, грубо, студено, нечувствително, Бог обещава да даде на човеците сърце плотяное – меко, чувствително (срв. Иеремия 32:39), способно да приеме в себе си божествената благодат. Дух Мой дам в вас – ще излея от моя Дух (Иоил 2:28). Стих 38. Яко овцы Иерусалимли в праздниках – според 2 Паралипоменон 35:7, цар Йосия на празник Пасха дал 30,000 овци за принасяне в жертва.

Това пророчество започнало отчасти да се изпълнява след връщане на евреите от асиро-вавилонския плен при Зоровавел и Ездра: в плена израилският народ съзнал своите грехове и, след връщане от него, се отказал от грубото идолопклонство и започнал да изпълнява Моисеевия закон. Но това изпълнение на пророчеството е било само слаб предобраз на неговото изпълнение в бъдеще: пълно събрание на евреите в Обетованата земя не е имало, прераждане на сърцето чрез даване даровете на Светия Дух тогава не е последвало, и материалните блага, по свидетелството на пророк Агей (1:6-11), далече не се изпращали в такова изобилие, както е посочено тук в самото пророчество. Ето защо, самото пророчество трябва да се отнесе към новозаветните времена, и неговото изпълнение да се вижда над духовния Израил, тоест над повярвалите в Христос юдеи и езичници; то започнало да се изпълнява от деня Петдесетница, когато Дух Свети слязъл над апостолите и чрез тях в тайнствата се давал на вярващите. Благодатта на Светия Дух е, която произвела и произвежда коренен преврат в нравствената природа на човечеството; чрез нея вярващите се очистват от всички грехове, стават нова твар о Христе (2 Коринтяни 5:17; Галатяни 6:15) и Божии деца (Иоан 1:12). Окончателно ще се изпълни пророчеството, след като всички езичници влязат в Христовата църква и след като се обърне към Бог целия Израил.

Забележка. 36:24–28 служи за паримия в празник Петдесетница, понеже предсказаното в стихове 26–27 започнало да се изпълнява от деня, в който Дух Свети слязъл над апостолите, тоест от Петдесетница.

Възкресяване на Израил за нов живот и неговото обединение. Глава 37

В тази глава пророк Иезекиил чрез тайнствено видение узнава волята Божия за предстоящото завръщане на еврейския народ от плена и за възстановяване на неговата политическа самостоятелност. Пророкът, при въздействие на Божията ръка, бил изведен на поле, покрито с изсъхнали вече човешки кости. Тук той получил заповед от Бог да каже на костите да оживеят. Още с произнасяне на това пророчество, се вдигнал шум, станало някакво раздвижване, и костите взели да се съединяват една с друга, след което пророкът видял, как се появили жили, израстнала плът, отгоре се обтегнала кожа и, най-после, в сглобените кости влязал дух, те оживели, застанали на нозете си и образували многочислено събрание (1-10). След това Бог обяснява на пророка, че костите означават израилския народ (11-14). Нататък пророкът, по заповед от Бог съединява два жезъла с надпис – на единия Юда, а на другия Йосиф – и изобазява съеднението на Юдейското и Израилското царства в едно господарство, под владичеството на цар Давид, който ще бъде вечен техен началник и чрез когото Бог ще свърже вечен съюз със Своя избран народ (15-28).

Стих 3. Въз основа на предшестващите пророчества (Псалом 15 и Исаия 26), на пророк Иезекиил била известна истината за възкресението на праведниците, но той не знаел какви кости има пред себе си – на праведници или на грешници (Исаия 26:14), затова и отговорил на Бог: “Ти знаеш това”.

Стих 11-14. Тълкува се самото видение. Съдбата на еврейския народ е била най-печалната, сухи кости наша – казвали израилтяните, – погибе надежда наша, убиени быхом, тоест ние сме лишени от политически живот, от държавна самостоятелност, престанахме да съществуваме като отделен самостоятелен народ, нямаме надежда, доведени сме до невъзможността да си възвърнем предишния граждански живот, да получим предишната свобода: политическата смърт е вечна наша участ; бивайки разсеяни по лицето на земята, подобно на разхвърляните по полето кости, ние не можем да се съединим отново, както не могат да се съединят в предишния организъм разхвърляните кости. За разсейване на такива мрачни, гибелни мисли и за ободряване на отчайващите се, Бог чрез устата на пророка говори, че ако израилтяните действително дойдоха до такова безнадеждно състояние да представяха от себе си едни сухи и безжизнени кости, то и тогава Той би ги оживил; ако те даже действително бяха погинали и лежеха в гробовете, Той би отворил самите им гробове, би ги извел оттам и би ги заселил в отечеството им. “Ако, казва Бог, представящото се за вас по-трудно (тоест оживяването на сухите кости) е извършено от Мене, както показах Аз, твърде леко, то без всякакъв труд и с голяма леснина Аз ще направя това и, като че ли от някакви гробове, ще ви изведа от оковите на плена, ще ви върна в собственото ви отечество” (блажени Теодорит). – Това пророчество за политическото възкресяване на Израил отчасти се изпълнило при Кир, персийския цар, когато евреите получили свобода да се върнат в своята родина (1 Ездра 1:1). Но станалото при Кир било само предобраз на онова избавяне и възкресяване на цялото човечество, което било извършено от Иисус Христос. До идването на Спасителя в света всички хора били мъртви и като че ли се намирали в гробове, но, с идването на Христос, всички оживяли и станали Божии деца. Вярващите в Христос живеят тук на земята и умират телесно, но с надежда, че ще дойде време, когато техните мъртви тела отново ще оживеят (Иоан 5:25-28; 1 Коринтяни 15:35-55), и тогава за тях ще настъпи нов вечен живот. Тази надежда за всеобщо възкресение се и възвестява тук под образа на оживяване сухите кости. Отците на Църквата и повечето от тълкувателите считат изложеното видение класическо място в учението за всеобщото възкресение на мъртвите. Действително, тук с поразителна ясност е прокарана мисълта за възкресение на двусъставно същество – по тяло и душа. Ето защо, това място е положено да се чете като паримия на Велика събота, след заобикаляне с плащаницата около църквата; светата Църква ни учи, че и ние ще възкръснем, след като възкръснал Иисус Христос; ще възкръснем подобно на възкръсналите сухи кости.

Прочетете още „Книга на пророк Иезекиил. Сведения за пророка – продължение и край*“ →

Христо Попов

Пророк Иезекиил (от еврейски Божия помощ) бил син на свещеник Вузий (1:3). На 25-годишна възраст той бил откаран пленник във Вавилон заедно с цар Йехония, в числото на 10-те хиляди юдеи (4 Царства 22), и бил заселен в Месопотамия, на река Ховар, приток на Тигър, където били пръснати пленниците евреи от Израилското царство. На 30-тата година, тоест в 5-тата година от своя плен, той бил повикан на пророческо служение, като се удостоил да види “подобието на Господнята слава”; понеже последно откровение, както сам свидетелства (Иезекиил 29:17), той получил в 27-мата година от плена на Йехония, то неговото пророческо служение се продължавало не по-малко от 22 години тоест приблизително от 595 до 573 година преди Рождество Христово. Макар да е живял в Месопотамия, но със своя пророчески дух той се пренасял понякога в Иерусалим (8:1-3): от Месопотамия подробно видял обсадата на Иерусалим от Навуходоносор (24:1-27), вземането на Седекия в плен (12:1-20; 4:1-13) и предавал всичко това на пленниците, които се интересували от съдбата на своите еднородци. Месопотамските преселници, откарани тук веднага след разрушение на 10-колянното Израилско царство, вече 130 години оставали без ръководител и затова в нравствено отношение заприличали на трън и скорпион. Имайки предвид това нравствено състояние на пленниците, пророк Иезекиил с всичка строгост изобличава тяхното пристрастие към езическите обичаи, тяхното лицемерие и развала. Особено строго изобличавал пророкът жителите на Юдея и на Иерусалим, като им предсказвал скорошен плен на царството и разрушение на храма и на Иерусалим. Целта на пророка е била – да доведе и едните, и другите до съзнаване своите грехове и правотата на Божия съд, да ги подбуди към разкайване за греховете и изправяне на своя живот. За по-силно въздействане на народа и повдигане на неговия дух, пророкът предсказвал за свършването на плена и за настъпването на спасението. От неговата книга се вижда, че той имал жена, която умряла по-рано от него, по особено Божие определение, за което той получил откровение в навечерието на нейната смърт (24:15-24).

За по-нататъшната съдба на пророк Иезекиил в неговата книга няма никакви указания. Преданието говори, че той бил съдия при преселниците, спасил веднъж пленници евреи от халдейски разбойници, като провел първите през река Ховар по сухо, в безплодна година със своите молитви умножавал храните и че, за ревностното и силно изобличаване стареите в идолопоклонство, бил подложен на насилствена смърт. От една църковна песен се вижда, че той бил “люте истязаем, предписуя хотящее честнаго ради креста, быти миру спасение и избавление” (Стихира на пророка 2).

Паметта на св. пророк Иезекиил Църквата празнува на 21 юли.

Особености в изложението на книгата

От страна на изложението и езика книгата на пророк Иезекиил се отличава със следните особености:

1)С изобилието на символични видения и действия тя надминава всички книги на Свещеното Писание, освен Откровение. Символизмът и притъчният характер на речта правят самата реч тъмна и трудноразбираема, против което се оплаквали даже познавачите на еврейския език, например, блажени Иероним.

2)В нея се излагат дълбоки тайни, които само от съвършени в духовния живот хора могат безопасно да бъдат съзерцавани. Такава, именно, тайна представя изобразеното в първите три глави видение на Господнята слава и описаното в последните 8 глави благоустройство на храма и града Божий. На човеци, недостигнали 30-годишна вързраст, в старозаветната църква се забранявало да четат такива отдели.

3)Тази книга се отличава от другите пророчески книги и с тази особеност, че в нея пророк Иезекиил Бог нарича Адонай-Саваот или Господ Бог на воинствата, еврейския народ – Израил, дом Израилев, а самия себе си – син човешки. С името Адонай-Саваот пророкът, вероятно, указва превъзходството на Иехова пред халдейските божества, които, както вярвали в Месопотамия, живеели на звездите и съставяли военни отряди за охраняване на земята; Израил и дом Израилев изтъкват богоборството на евреите и тяхното противене на Божия закон; а смиреното наименование – син човешки, говори за робското състояние на пророка и неговия народ.

Деление на книгата по съдържание

Книгата на пророк Иезекиил по съдържание се дели на 3 части. В първата част (1-3 глава) се излага видението на Господнята слава и повикването на Иезекиил към пророческо служение. Във втората (4-32 глава) са изложени изобличителните речи на пророка към юдеите и езичниците, произнесени от него преди разрушението на Иерусалим. В третата част (33-48 глава) се съдържат утешителни речи за същите народи, произнесени от пророка след разрушението на Иерусалим.

По-важни места от книгата на пророк Иезекиил за особено обяснение.

Видение на Господнята слава. Глава 1:1-2:1

В тази глава пророк Иезекиил описва тайнственото съзерцаване образа или подобието на Божията слава, на което той се удостоил пред своето повикване на пророческо служение.

В петата година от плена на пророка, когато той бил при река Ховар, над него се отворило небето и той видял видения Божии. Идещ от север вятър носел със себе си голям светъл облак, в който, след приближаването му, пророкът различил четири животни: човек, лъв, теле и орел. Но тези животни били помежду си съединени и, като че ли, премешани, защото всяко едно от тях имало всички четири лица, тоест лице на човек, лъв, теле и орел. Техният външен вид приличал на разтопен метал (илектра) или на разгорели въглени (яко углия огня горящаго). Всяко едно от тях имало по четири крила, две ръце, две нозе и по едно колело, обсипано от двете страни с очи. Намирайки се в постоянно движение, животните блестели като зорница и като светкавица. Над главите на животните имало кристален свод, на който е стоял сапфирен престол. На престола е седял някой подобен, по външния вид на горната си част, като че ли на човек (подобие якоже вид человече сверху). От престола е излизало и се разпространявало по всички страни такова сияние, каквото е сиянието на дъгата в дъждовен ден (Иезекиил 1:1-28). “Това видение, завършва пророкът, е подобие на славата Господня”, тоест в такъв достъпен образ се явила нему недостъпната Божия слава; проникнат от дълбоко благоговение пред Божието величие, пророкът, при вида на Божията слава, паднал на земята (2:1).

Стихове 1-2. Тук се посочват две дати за определяне времето на видението: 1) 30-тата година, според едни, от живота на пророка, според други, от възцаряването на Набополасар, Навуходоносоровия баща, който основал самостоятелна вавилонска монархия, и 2) 5-тата година от пленяването на Йоаким; понеже цар Йоаким не е бил пленяван, то трябва да се чете Йоахим или Йехония. Видението, по такъв начин, е било в 595 година до Рождество Христово, защото тази дата е 30-тата година от ерата на Набополасар, който се възцарил в 626 година.

Стихове 4-28. Описва се самото видение. Нямайки възможност да го предаде с пълна точност, пророкът в описанието си служи повече със сравнения: яко, яко видение, яко подобие, подобие, вид. Стих 7. голени – нозе. Стих 14. Думата везеково, по обяснение на блажени Иероним е еврейска и значи светкавица. Под животни трябва да разбираме херувими – безплътни сили, принадлежащи към първия чин от небесната иерархия. Думата херувим, по обяснение на блажени Теодорит, значи – пълен със знания. В знак на многообемното знание на херувимите, те са представени с четири лица; ръцете и нозете показват тяхната готовност да изпълняват Божията воля, а крилата – на способността за бързото нейно изпълнение. Стих 16. Тарсис или топаз – драгоценен камък, доставян от Испания. Стих 22. Небесният свод (твердь) се уподобява на кристал, по своята необикновена чистота и прозрачност. Стих 26. Сапфир – драгоценен камък с небесносин, лазурен цвят, добиван в Етиопия и Индия.

Прочетете още „Книга на пророк Иезекиил. Сведения за пророка*“ →