Етикет: богатство

Социалните възгледи на светите отци – продължение 3*

Публикувано на от Dragan Bachev

IV. Св. Амвросий Медиолански и блажени Августин

Социалните възгледи на двамата църковни учители

Богатство и  бедност

Илия К. Цоневски

1.Според св. Амвросий Медиолански богатството самò по себе си не е нещо лошо, поради което напълно да бъде отречено[109]. Но, като изхожда от библейския възглед за частната собственост, че людете са само управители на повереното им от Бога имущество, той ясно подчертава, че то не е такова благо, към което трябва да се стреми християнинът. Такова благо според него е само добродетелта. “Богатството е безразлично за блажения живот. Това ясно е посочил Господ в евангелието, като казва: “Блажени вие, бедните духом, защото ваше е царството Божие. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете” (Лука 6:20-21). С това ясно е изразено, че бедността, гладът, скръбта, които се смятат за зло, не само не са пречка, но дори са изискване за блажен живот. Напротив, привидните блага: богатство, изобилие и радост, които не причиняват никакви скърби, според ясно изречената присъда на Господа, са пречка за получаване на блаженство. Защото казано е: “Горко вам, богати, защото си получавате утехата. Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете” (Лука 6:24-25). Оттук Навутей бил блажен дори тогава, когато бил нападан от богатия с камъни. Той бил беден и слаб в сравнение с богатството на царя, но бил богат по дух (2 Царства 21 глава)… Действително, добродетелта е единственото и най-висшето благо и само тя може да даде радостта на блажения живот; не чрез външните или материалните блага, но само чрез добродетелта се придобива блажен живот”[110]. Поради това богатството на праведния се заключава не в земните блага, а в духовното възвисяване и приближаване към Бога[111]. Праведният е богат с вяра, благодарение на която той придобива нещо повече от богатството на целия свят- богатството в Христос – и затова в нищо не изпитва нужда[112]. “Ако искаш да бъдеш богат – съветва св. Амвросий, – бъди беден за света, за да бъдеш богат за Бога. Богатият с вяра е богат за Бога, богатият с милосърдие е богат за Бога, богатият с простота е богат за Бога, богатият с мъдрост, богатият със знание са богати за Бога”[113]. Не само праведният, но и всеки християнин, като има предвид рязката противоположност между сегашния и бъдещия живот, не може да счита за благо богатството, което е преходно и непостоянно и което никой не може да отнесе със себе си в гроба[114].

Според св. Амвросий не само от гледна точка на вечния и блажения живот богатството не може да се счита за благо. То не е и необходимо условие за земно щастие и благополучие, защото богатият никога не е спокоен, а е подложен на постоянните терзания на съвестта[115].

Богатството не само не е условие за щастие и благополучие на земята; от нравствена гледна точка то не е в съгласие и с изискванията на християнската справедливост. Оттук то е и пречка по пътя на нравственото съвършенство и спасението. “Като се стремим да увеличим своите имущества, да натрупаме пари, да придобием в собственост повече земя, да блеснем пред другите със своето богатство, ние отричаме нормите на справедливостта и загубваме смисъла за всеобщото добро”[116]. Затова богатите трябва да поставят предел на своите неразумни желания, като не забравят, че не само те населяват земята, която е дадена от Бога за общо владение – и на богати, и на бедни. Те трябва да помнят също, че природата не знае богати, защото всички се раждат бедни, а не в скъпи одежди и в злато и сребро[117].

Св. Амвросий Медиолански (340-397)

Наистина, както се спомена, св. Амвросий не смята, че богатството самò по себе си е зло. То става такова в зависимост от отношението на човека към него. Затова той обръща внимание особено върху начина на неговата употреба и изисква истинско християнско отношение към него. Щом християнинът е само управител и разпоредник на поверените му от Бога земни блага [118], той не трябва да бъде роб на мамона и да задържа своето богатство само за себе си, а да бъде готов винаги да го споделя с бедните и нуждаещите се[119]. Оттук следва, че земните блага не могат да бъдат напълно отречени; на тях може, наистина да се гледа като на блага, но те не бива да бъдат надценявани[120]. Християните вътрешно трябва да бъдат свободни от богатството, защото то им е нещо чуждо[121]. Затова “никой не трябва да се срамува, ако той, като благотвори на бедните, и сам става беден, защото и Христос, бидейки богат, е станал беден, та всички да обогати чрез Своята нищета” (2 Коринтяни 8:9)[122]. Истински блажен е този, който може напълно да се освободи от своята собственост в полза на бедните, за да върви след Христос. Блажен е този, който, като отделя от имуществото си, за да подпомага нуждаещите се, от сърце върши това. От онези пък, които не могат да вървят по този път на нравствено съвършенство, Спасителят иска поне да отделят част от имуществото си за бедните[123]. Онзи, обаче, който е станал роб на своето богатство и се грижи само за неговото увеличаване, без да иска да знае за онези, които изнемогват в немотия, той не е достоен за царството Божие. Защото в сандъка, в който той пази своите пари, е заключено благополучието на нуждаещите се, в него като в гроб е погребан животът на бедните[124]. Тежък грях взема върху себе си онзи, който, като знае, че ближният му гладува, страда и изнемогва, не прави нищо, за да го подпомогне, а поставя своето богатство и своите пари по-високо от живота на един умиращ в мизерия[125]. Затова людете трябва да се ценят не по богатството, което притежават, а от нравствена гледна точка, тоест как използват те това свое богатство – за подпомагане нуждаещите се или само за задоволяване на своите себични интереси[126]. Оттук следва и изводът на св. Амвросий, че не всяко богатство е нещо лошо самò по себе си: ако то е придобито не по пътя на насилието и грабежа и се употребява не за задоволяване само на своите нужди, а главно за подпомагане на бедните и нуждаещите се, то не е престъпно[127]. Освен това, богатият трябва да си даде сметка по какъв начин е придобил своето богатство: ако в основата му лежи някаква несправедливост, той трябва да изкупи вината си, като го раздаде на бедните[128].

В основата на отношенията на богатите към бедните св. Амвросий поставя справедливостта и любовта към ближните. Християнинът трябва да живее не само за себе си, но и за другите. А този живот за другите се изявява именно в любовта към тях, което и изисква от Своите последовници Христос[129]. Любовта към ближните почива върху единството на човешкия род[130]. Поради това всички люде трябва да бъдат проникнати от взаимна любов[131] и взаимно да се подпомагат, защото няма нищо по-естествено от това, да подпомагаме тези, които имат еднаква с нас природа[132]. В това се изявява и принципът на справедливостта в отношенията между людете.

Като препоръчва правилна употреба на богатството, св. Амвросий рязко осъжда разкоша, разточителството и охолния живот на богатите, защото такъв живот е в пълно противоречие с изискванията на заповедта на жертвена любов към ближните. Той въстава енергично против онези люде, които не знаят предел на своето разточителство и на своя охолен живот, като строят големи и просторни жилища, украсяват ги с най-различни скъпи мрамори, употребяват в ежедневния си живот съдове от злато и сребро, устройват скъпи гощавки, без да искат да знаят за съдбата на бедните и страдащите около себе си. “Нима вие мислите, – обръща се св. Амвросий към богатите, – че тези просторни галерии допринасят нещо за вашето величие?… Вие обличате бляскаво стените на вашите жилища, а събличате людете. Пред вашите врати някой отправя молба към вас, а вие не го удостоверявате дори с един поглед. Той се оплаква, той е гол и бос, а вие преминавате покрай него, понеже сте заети с мисли и грижи какви по-хубави мрамори да намерите, за да украсите вашите палати… О ти, богаташо, какъв съд готвиш за себе си? О ти, нещастнико, който на мнозина нуждаещи се би могъл да помогнеш, но не правиш това! Диамантът, който носиш на пръста си, би могъл да осигури живота на цяло поколение[133]”. Не по-малко рязко осъжда св. Амвросий и разточителството на жените, които искат да имат скъпи и разкошни облекла, да употребяват сребърни и златни съдове, да спят върху пурпур и да носят скъпоценни украшения от злато и перли[134].

Особено рязко св. Амвросий осъжда сребролюбието и алчността на богатите, които, в своята ненаситност за по-големи печалби, пред нищо не се спират. Страданията и бедствията на другите, за сметка на които те трупат своите несметни богатства, ни най-малко не ги трогват. Алчният, който е готов да обсеби малкото наследено имущество на осиротелите деца, прилича на граблива риба, която поглъща по-малките риби[135].Като е наблюдавал печалната картина на окръжаващата го действителност – от една страна охолство, разточителство и разкош, плод на които се явявала безумната алчност на богатите за трупане на все по-големи богатства, а от друга страна бедствия, страдания, нищета и мизерия в живота на бедните, – св. Амвросий с тъга и болка в душата прави констатацията, че това, което се говори в библейския разказ за отнемането на лозето на израелеца Навутей от страна на самарийския цар Ахав[136], не е единствено и изключително явление в живота на човечеството. “Историята на Навутей – пример за жестокосърдна алчност – е стара по време и все пак ежедневно се повтаря. Къде е богатият, който би се въздържал да посегне върху малкото парче земя на бедния и да обсеби малкото наследство на бедстващия, което той е получил от родителите си? Къде е онзи човек, който би се задоволил с това, което той има? Къде е този, който не гледа със завистливо око на имуществото на своя ближен? Не, Ахав още не е напълно мъртъв; той се ражда между нас всеки ден, сред един човешки род, който го увековечава. Падне ли един Ахав, заместват го безброй други и по-добре се насочват към обсебване на благата, отколкото грабителите. Не един само беден Навутей днес бива пожертван; ежедневно сега бедният се умъртвява. В неописуем страх пред подобна участ, селяните напускат на тълпи своята родна земя; бедният, влачейки след себе си единствената своя опора – своите деца, бяга оттам. Следва подир тях потъналата в сълзи майка, като че ли отива да погребва своя съпруг. Всъщност тя има повече основание да плаче, отколкото онази, която е загубила съпруга си[137]”. Като взема предвид тази картина на социални бедствия и противоречия в живота на людете, от една страна, и по-голямата справедливост и по-добрия порядък в животинското царство, от друга, св. Амвросий идва до заключението, че повечето нещастия и бедствия на людете са рожба на безумната човешка алчност[138].

Св. Амвросий Медиолански (340-397)

Като осъжда рязко жестокосърдието и алчността на богатите, св. Амвросий се отнася особено благосклонно и съчувствено към бедните и към техните бедствия и страдания. Разбира се, ако според него съществено значение имат настроението на човека и личното му отношение към земните блага, то оттук не може да се смята, че бедността сама по себе си е добродетел, тъй както не може и да се приеме, че богатството самò по себе си е зло[139]. Наистина, в Евангелието бедните са наречени блажени. “Но не всички бедни принадлежат към блажените, понеже бедността е неопределено понятие: бедните могат да бъдат и добри, и лоши. Под “блажени бедни” трябва да се разбира това, което в Писанието е означено с думите: (справедливият) “сиромах е по-добър, отколкото лъжецът” (богаташ) (Притчи Соломонови 19:22). Блажен е “сиромахът, (който) викна, – и Господ чу и го спаси от всичките му беди” (Псалом 33:7), бедният, който е чужд на греха и порока, бедният, с когото князът на този свят няма нищо общо (срв. Иоан 14:30), бедният, който подражава на Онзи беден, Който, “бидейки богат, осиротяваше заради нас” (2 Коринтяни 8:9). Затова пълният смисъл е изразен у евангелист Матей с думите (на Спасителя): “Блажени бедните духом” (Матей 5:3). Защото бедният по дух не се гордее и не се превъзнася[140]”. И бедните, само затова, че са бедни, не са избавени от опасностите на изкушенията: те могат да бъдат вътрешно разяждани от недоволство, злоба и завист. Затова св. Амвросий не ги съветва насилствено да отнемат имуществото на богатите, а посочва, че истинската християнска мъдрост, правилната оценка на земните блага и разумното отношение към тези блага трябва да създадат у тях (бедните) свобода и независимост от тленното и преходното в този свят. Защото за човека е достатъчно да притежава само това, което му е необходимо за неговия живот[141]. Людете не трябва да се срамуват от своята бедност, защото, ако богатството е пречка по пътя на спасението, бедността пък оказва благотворно влияние в това отношение. “Мъдрият в нищо не чувства недостиг, защото неговото богатство е целият свят. Кой стои по-високо от този, който не се съблазнява от златото, който е равнодушен към парите и като че ли от някаква крепост гледа на човешките страсти?… Нима не е достоен за почит онзи, който е презрял богатството, което мнозина предпочитат пред своя собствен живот[142]”? Това именно като е имал предвид, св. Амвросий е могъл да каже, че “бедните са съкровището на Църквата”. И наистина съкровища, които крият в себе си Христос и вярата в Христос. Така говори също и апостолът: “Това съкровище ние носим в глинени съдове” (2 Коринтяни 4:7). Какви по-добри съкровища би имал Христос, ако не онези, в които Той, според Своето обещание, живее? Защото писано е: “Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте” (Матей 25:35). И по-нататък: “Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Матей 25:40). Какви по-добри съкровища има Иисус, отколкото тези, в които Той желае да види Самия Себе Си”?[143].

Прочетете още „Социалните възгледи на светите отци – продължение 3*“ →

ПРОТИВ ЛАКОМСТВОТО*

Публикувано на от Dragan Bachev

Значението на парите. Разкошество. Изнежени тела. Нашето равнодушие спрямо заболелите поради лакомство.
Умереност в храната. Пророк Амос за онези, които разкошестват. Скромна и прилична трапеза.

Св. Иоан Златоуст

Св. Иоан Златоуст„Да ядем и да пием, защото утре ще умрем“ (Исаия 22:13) – тъй говореха мнозина иудеи по времето на пророците. Но няма нищо чудно в това, че иудеите са говорели така, защото има хора, на които „техният бог – коремът, а славата – в срама им“ (Филипяни 3:19), пък и сега има някои, които ако и да не го изказват с думи, макар и да не говорят нищо за това, но със своите дела високо и на всеослушание вършат същото. Какво би трябвало да е изобличението на такива хора?

Има наистина и достатъчно много са такива хора, които мислят, че затова са се родили, за да се отдават на постоянен разкош и да разстройват стомаха си, докато задебелеят добре, след това да умрат, като от своята собствена плът доставят изобилна храна на червеите. И ако злото се заключаваше само в това, че те напразно и без полза ще прахосват себе си за работи, които са непотребни, пак не е особено нещо, макар че и това не е свободно от вина и от упреци. Парите, които ни се дават за прехрана на тялото и за помощ на нуждаещите се, ние си позволяваме да изхарчваме по безпътства и за удовлетворение на крайния си стремеж към удоволствия. Но това възмутително прахосничество няма да остане ненаказано. Непременно ние ще трябва да дадем отчет и по това, което е казано за петте таланта, и за двата, и за единия (Матей 25:15), тоест трябва да даваме сметка и за парите, които са преминали през нашите ръце, както и за всичко друго.

И тъй, ако ние сме прекарали живота си без полза и напразно, то и едно подобно поведение не ще остане без отговорност; но сега освен това ще има и друго наказание. Човек, който се предава на разкошество и който се занимава с пиянство, който храни безделници и ласкатели и се разстройва чрез месоядство и алкохол, такъв човек твърде често и неволно, и по добра воля, е принуден да греши, както във време, когато той заема някое отговорно място, тъй и когато се отстрани оттам.Св. Иоан Златоуст 5Както кораб, натоварен с много предмети за превоз, повече отколкото той би могъл да носи, отегчен от големината на товара, потъва, така и душата, и природата на нашето тяло, като приема храна в по-голямо количество, отколкото съответства на нейната сила, гнети се и страда и като не издържа тежестта, потъва в морето на гибелта и заедно с всичко погубва и кормчията, и корабния персонал, и пътниците, и самия товар. И тъй, както за корабите, които се намират в едно такова положение, не могат да бъдат полезни нито тишината на морето, нито изкуството на кормчията, нито многобройните матроси, нито хубавото затягане на въжетата и платната, нито удобното годишно време и нищо друго не може да помогне на тъй претоварения кораб – така, разбира се, е и с онези, които се предават на разкош: нито многото разсъждения, нито науката и увещанието, нито предупрежденията и съветите, нито нещо друго, нито страхът пред бъдещето, нито срамът, нито упрекът от страна на настоящето, изобщо нищо не би могло да спаси една така стеснена душа. Неумереността преодолява всичко, и човек, който страда от такава болест – независимо от това дали той желае това или не – най-сетне той се увлича надолу и потъва, става катастрофа, от която по-сетне мъчно може да се повдигне. И такъв човек мъчно може да бъде полезен не само за бъдещето и за онези отчети, които там ще се искат, но дори и за сегашния живот, и за нищо не е годен, но навсякъде го осмиват – както в обществените, тъй и в частните дела. Даже ако е нужно да се извърши нещо, което е крайно необходимо, той не би проявил съобразителност, нито пък способност за управление: за враговете си той би бил лесно уязвим, а за приятелите и за роднините си – безполезен. Такъв човек не само при опасности и нещастия е нетвърд, лесно се пречупва, не само при спокойствие и безопасност той е несносен, но тъй също и в затруднителни обстоятелства, поради това, че му липсва умереност, ще бъде безполезен за всичко. Там, тоест в нещастията, него го хваща страх, той трепери и се плаши от всичко и го обхваща безразсъдство; а тук – мъжество и безгрижие, невъздържаност и големеене, и хвалби – всичко това го прави неприятен за всички.Св. Иоан Златоуст 3Не само телата на онези хора, които се намират в такова положение, са и безобразни, и слаби, и хилави, и отвсякъде са преизпълнени с непоносимо зловоние, но също тъй и душата им е още по-безобразна, отколкото тялото; възприема – поради мекушавостта си – много по-големи болести, отколкото болестите на тялото. Тъй тялото изхвърля вече не само естествените си нечистотии, но много повече, и то отвсякъде – защото и очите, и ноздрите, и устата, когато вътрешността им се обременява с образувани излишни сокове, изпълнят се с най-отвратителни мокроти и разложения, и самата природа на тя¬лото става вече по-изнежена, отколкото това се допуска от естествената съразмерност, като че се изпълва с кал и с нечиста тиня, става и зловонна, и безполезна, и неспособна за някакво добро дело.

И самата земя, когато е преситена с подобно изобилие, изгубва свойствената си и вродена топлина и заедно с това изгубва и силата си и не е способна нито да действа, нито да ражда.

Ето защо хората, които живеят в постоянно разкошество, заболяват от тежки и неизцерими болести: членовете на тялото им се подлагат на треперене и на отслабване, и на изтощение, притъпява се обонянието и слухът им, появяват се болки в краката и болки в ръцете им и още много други болки се появяват, за което могат с по-големи подробности да ни разкажат пациентите на лекарите.Св. Иоан Златоуст 8По този начин, ако дори нямаше геена и наказание, нито крайно осъждане от страна на Бога, нито обществено мнение, нито излишни загуби, нито друго подобно нещо от безбройните неща, които се случват вследствие на изнежен живот, а би било налице само това едното, то нима това само не е достатъчно, за да ни отклони от лакомията? Такива трапези съвсем не са по-добри от самата отрова, нещо повече – ако искаме да кажем истината, – много са по-лоши. Тези отрови веднага похищават оногова, който ги приема, и неусетно причиняват смъртта, така че умиращият по повод на това дори и не скърби. Самите пък трапези уреждат един тежък живот и причиняват безчислено множество смърти на онези хора, които ги ценят, един жалък живот и – нещо повече – един живот, който е срамен и е достоен за смях.

Останалите болести привличат мнозина да изказват съболезнование, а тези, които произлизат от разкош и от пиянство, не позволяват на зрителите, даже и да биха желали, да изказват съболезнование на онези, които са поробени от тях. Излишните нещастия ни склоняват към състрадание, но основанието на болестта, ако то ни е известно, възбужда противоположно чувство. Ние като че изпитваме някакво средно чувство: нито ги съжаляваме, защото самата причина на нещастието им не ни позволява това, нито пък се гневим, защото размерът на нещастието не допуска това – получава се значи нещо средно между обвинение и прощение.Св. Иоан Златоуст 2Не от природата те са обидени и не са станали те жертва на зла умисъл от страна на хора, но сами са станали творци на своите болести, доброволно са се впрегнали в бездната на злините. И тъй, както ние не особено много съжаляваме хората, които си турят въже на врата и се обесват, също така не особено много жалеем и тези. Дори ако трябва да се направи някакво снизхождение, то по-скоро би трябвало да го получат онези, отколкото тези, макар и онези сами да не заслужават никакво прощение.

Онези или вследствие на разни лъжливи доноси, или поради парични глоби, или пред страх от предстояща опасност, или пред очакван удар, или имайки предвид друга някоя болест, изтръгват се от по-големи злини и прибягват за утешение към смъртта, устремявайки се към нея като към някое безопасно място, или пък бързайки да се изтръгнат от очаквани бури в тихо пристанище; а тези, като нямат възможност да се оправдаят с нищо подобно, предават се на живот по-тежък, отколкото безчисленото множество насилствени смърти. Разкошеството е звяр, жесток и див звяр: змията или скорпионът причиняват много по-малка вреда, отколкото страстта към разкоша. Змията и скорпионът имат предвид тялото, а тази страст, освен че погубва тялото, погубва и душата. Ето защо трябва да бягаме от нея, говоря ви като на благоразумни. Не вярвайте, че има нещо полезно в нея. Ако ли пък онова, което говоря, е самата истина и ако наистина това е гибелно и страшно, то пощадете силата на своето тяло и здравето на душата си.

Аз не казвам, че трябва да се стремим към суров живот въпреки желанието си: нека отхвърлим само излишното и да скъсаме вече с онова, което е в повече от необходимото. И за какво снизхождение бихме били достойни ние, когато някои нямат възможност да се ползват дори от необходимото, макар че това е в тяхна власт, а ние крачим и зад пределите на необходимото? За нас е достатъчно да се храним толкова, колкото е полезно за просъществуването на тялото и да няма от храната никаква вреда, с една дума – да задоволим глада си. Оттук нататък нека не търсим нищо повече. Искате ли да ви кажа нещо, което е достойно за учудване и което е в разрез с мнението на тълпата, но е истина, то слушайте: дори и когато търсим удоволствия, ще ги намерим по-скоро в умереността, отколкото в разкошеството. Затова нека търсим удоволствия в умереността, там ще ги намерим и по-сигурно, и по-скоро! Не е ли крайно неразумно да избягваме трапеза, на която ще намерим и здраве, и удоволствие, а да устройваме друга, която да е препълнена с неприятности и нещастия и която е главно обидна за Бога? Ако ли вдовица „която живее разпуснато, приживе е умряла“ (1 Тимотей 5:6), то какво бихме могли да кажем за мъжете? Ако в Стария Завет това е било забранено с по-голяма строгост и пророкът употребява силен удар срещу онези, които се отдават на разкошества, макар че той посочва вид разкошество не твърде разорително (Амос 6:46), ако това е било така у иудеите, които не са имали понятие за небето и са се ръководили само от водители и наставници, то какво да кажем за сегашния разкошен живот?Св. Иоан Златоуст 7Пророк Амос казва: „Които лежите на одрове от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото и телета от тлъсто пасбище… пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърцето за злополуката на Иосиф! Затова сега те ще отидат в плен начело на пленниците, и ще се свърши ликуването на изнежените“ (Амос 6:4-6). Ако пророкът осъжда онези, които водят разкошен живот, ядат агнета и телета, то какво би трябвало да кажем пък за хората, които скитат по всички краища на земята и на морето само и само да си доставят най-разнообразни храни? Ако осъжда онези, които пият вино с големи чаши, то какво да кажем за онези, които – за доставка на разни сортове вина – предприемат продължителни пътувания и правят всичко, за да станат владетели на най-разнообразни видове от това упоително питие? Ако е достойно за порицание да лежим на легло от слонова кост, то какво прощение ще получат онези, на които леглото е направено от сребро и при това не само леглото, но и всички съдове, дори и такива съдове, които се предназначават и употребяват за най-долни цели? Какво ще отговарят те в деня на Страшния съд? Всичко това не е ли събрано у едного или у малцина, благодарение на чужди нещастия, нещо, което пророкът не е отбелязал, а е осъдил само лакомството?

Питам ви аз: не би ли се разгорял гневът Божи като дим (Исаия 65:5), когато един без полза и напразно приготвя от сребро всичко, което трябва и не трябва, когато пък друг не може да се наслаждава и на най-необходимата храна? Казвам ви: онези, които правят това, за да станат известни и славни, ще получат тъкмо противното. Всички ще ги осъдят в жестокост и користолюбие, всички ще ги смятат за порочни. Колко велика е завистта, колко велико е неразположението, колко велика е омразата от страна на всички, колко велико е у всички страстното желание да се промени това положение! Аз ще оставя настрана всички онези клевети срещу Бога, които се пораждат от такива богатства, макар че това е по-тягостно от всичко друго: каквото и да се случи, каквото и да се каже, няма да намерите нещо по-лошо от това. Но няма трапеза по-умерена и по-хубава от нашата, която пророкът не осмива, човек не осъжда, Бог не порицава, огън не наказва, никой не се гнуси, не ненавижда, за която никой не говори лошо, която, напротив, Бог одобрява, в която вземат участие ангелите, която хората хвалят и небето приема. Тези наши трапези се посрещат от ангели; на тях присъства Христос, а не на онези. Такива са били трапезите на пророците, такива – на апостолите, такива – на праведниците. А онези – на тираните и на хората, които порочно разбогатяват на земята, онези – на танцувачките с всички други, които се групират в числото на живеещите за погибел, онези трапези са на разбойниците и на магьосниците и на онези, които ограбват гробовете – мародерите.Св. Иоан Златоуст 6Когато ти предложиш една такава трапеза, ангелът бързо избягва, а Бог се разгневява, вождът на демоните започва да се радва; гнусят се и ненавиждат и се изнуряват не само враговете, но дори и онези, които изглежда, че са приятелски разположени хора, повече гризани от завист, отколкото да се наслаждават от това, което се намира при тях. Когато някой ни предложи такава именно трапеза, скромна и прилична, не възбуждаща никаква похот, тогава тя ще бъде и най-приятна, и най-угодна за всички приятели и за Бога, и за ангелите, и за хората. На такава именно трапеза присъства и Божият Син, защото Той се отклонява от надутия и високомерен човек, а се приближава към смирения, при когото се намира винаги, за да го пази и да го защитава. А когато присъства Христос, не трябва да търсим нищо друго.

И тъй, щом знаем това, възлюбени, нека се отстраняваме от онова и да се стремим към това да получим сегашни и бъдещи блага поради благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, с Когото на Отца слава, чест със Светия Дух, сега, занапред и во веки веков. Амин.

___________________

*Из книгата Св. Иоан Златоуст, Безсмъртни слова. Избрани Златоустови беседи на нравствени теми, под редакцията на П. Черняев, второ издание, издателство Тавор, С., 1998. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4xY

Изображения – авторът, св. Иоан Златоуст и негови книги. Източник – Яндекс РУ.