Иван Латковски
Господ Иисус Христос основа Църквата Си, за да намерят в нея пристан спасяващите се човешки души и в която всички да изповядват вярата си в Света Троица. Нашият Спасител обеща на апостолите, а в тяхно лице и на християните от всички времена, че Църквата ще пребъде до края на света. Тя няма да бъде унищожена нито от външни, нито от вътрешни врагове (срв. Матей 16:18). Иисус Христос дава Своята благодат на Църквата, ежедневно Той се съединява с вярващите в непостижимата тайна на светото Причастие и чрез Божественото Си слово утвърждава: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:20).
За човек, който не живее в Църквата и не се ползва от нейните благодатни дарове, изразът „край на света“ е твърде мъгляв, неясен, а може би и неразбираем. Обикновено той се свързва с глобално, всеобщо разрушение и унищожение на нашата планета, което ще настъпи в незнаен момент от бъдещето. Съвременният човек вече си дава сметка за опасността от подобна трагедия, чиито причини биха били човешкото посегателство към природата и необикновено бързото развитие на научното познание в различни области, което нерядко се използва с антихуманни цели.
Наближаването на XXI-ви век също кара човечеството да тръпне в очакване на нещо необикновено, което често се нарича с думата „апокалипсис“ .Тази дума се наложи неправилно със значение на „разрушение“ или „край на света“, но това стана благодарение на пошлата интерпретация на някои пророчества за бъдещето в характерната литература и в средствата за масова информация. Правилният превод на гръцката дума „апокалипсис“ е „откровение“, тоест откриване, разкриване на бъдещето. Причината в думата да се вложи смисъл на „край на света“ е, че така именно е наречена последната книга в Библията – „Апокалипсис“, чийто автор е св. Иоан Богослов, и където, наред с цялата история на Църквата, под формата на пророчества се разглеждат и последните времена от историческото време, в което човечеството ще живее на този свят. Тази книга е основен източник на есхатологията (учение за края, за последния ден) в която Църквата разкрива своето учение за крайната съдба на света и човека. Светът, в който живеем, не е вечен, той ще има край, ще се открият „ново небе и нова земя“ (Откровение 21:1). Чрез есхатологията се посочва смисълът на човешкото съществуване, взорът се насочва към вечния живот, където човек отново се завръща при своя Творец – Бога.
За съжаление днес съществува опасност от изопачаване на църковното учение относно последните времена. Това е продиктувано от безспорния интерес към въпросите на бъдещето, но когато те се разглеждат от светския мироглед, се достига до заблуди и неверни схващания. Както вече се казва, приближаването на третото хилядолетие провокира човешкото съзнание да разсъждава върху различни пророчества, чиято основна тема е краят на света. Наша основна задача е да се опитаме да посочим църковното гледище по тези въпроси и така да се внесе допълнителна яснота върху проблемите на есхатологията.
Един от главните пунктове в нея е темата за антихриста. Неговата поява е едно от най-точните основания за близък свършек на този свят. Самата идея за антихриста е пряко свързана с отхвърлянето на истинския Месия – Господ Иисус Христос, от еврейския народ. Богоизбраните евреи не разбраха своя Бог, отрекоха се от Него, подложиха на страдания и смърт Божия Син, защото очакваха, че Той ще им даде земно благоденствие и политическо освобождение. Те не успяха да вникнат в Неговата проповед за Небесното царство, а искаха да видят Месия начело на целия свят. Ето защо евреите и до днес очакват Яхве да прати Своя „Машиях“. Отправяйки поглед към бъдещето, Господ Иисус Христос се обръща към Своите сънародници с думите: „Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете“ (Иоан 5:43). Тук Христос визира Своя антипод – беззаконника от последните времена, когото Църквата нарича антихрист. Отхвърлянето на Иисус от Назарет като истински Христос води след себе си очаквания за идването на личност, която да притежава необикновени качества и с тях да покори сърцата на хората, които от своя страна да го признаят за Син Божи, за велик господар на света. Трябва недвусмислено да се заяви, че чакането на някакъв „божествен“ помазаник, който да спаси, обедини и възстанови отпадналото човечество, е безспорно антихристиянска идея. За нас – православните християни – не може да има друг Спасител, освен Иисус Христос.
Пред нас застават два противоположни образа. Първият е на нашия Господ – разпнатия Христос, Победителя на смъртта. Този образ е реален, исторически и постоянно живеещ и даващ живот в Църквата. Вторият е на антихриста – образ от бъдещето, който ще се противопостави на Бога и Църквата Му. Задача на настоящото изложение е да се посочи съдържанието на понятието „антихрист“, както и възможно по-пълно разкриване на неговата същност.
Основен източник за изясняване на разглеждания проблем е словото Божие – Библията. В нея е разкрито откровението за бъдещето на човешкия род. С подчертано есхатологично съдържание са книгата на св. пророк Даниил в Стария Завет и Откровението на св. Иоан Богослов в Новия. В тях конкретно е посочен антихристът като личност, явяваща се в края на времената. За него, макар в по-общ и различен смисъл, св. апостол Иоан пише в Първото и във Второто съборно послание. Особено ярко е свидетелството и на св. апостол Павел във Второто му послание до солуняни, втора глава. Основно върху тези библейски места се гради църковното учение за антихриста.
По-задълбоченото прочитане и осмисляне на библейските текстове ни позволява да разграничим две основни тенденции в съдържанието на понятието „антихрист“. Разбира се, те са изтъкнати от много свети отци на Църквата, които богоозарено са разкрили в пълнота църковното становище по проблема. Свещеното Писание говори за „антихрист“ в широк, обобщен смисъл на думата, и в частен, собствен смисъл – като отделна и конкретна личност. Първото значение се открива в 1 Иоан 2:18, 22; 4:3: „Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи… Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина… А всеки дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.“
Под понятието „антихристи“ (1 Иоан 2:18) светият апостол има предвид „лъжеучителите, които започнали да се появяват още в апостолско време“, особено в края на I-ви и началото на II-ри век. Това са Симон влъхв, Керинт, николаитите, докетите и други[1]. В 22-ри стих „апостолът посочва същността на тяхното пагубно лъжеучение с всички произтичащи от него последствия. Тя се заключава в отрицание на това, че Иисус е Месия-Христос, дошъл за спасяването на хората[2]“. От тълкуванието на 4-та глава, 3-ти стих от посланието се изяснява, че св. апостол Иоан утвърждава истината за въздействието на антихристиянския дух върху лъжеучителите и еретиците. Блажени Теофилакт пише: „Апостолът говори, че антихристът е вече в света, но разбира се, не лично, а в лицето на лъжеапостолите, лъжепророците и еретиците, предварящи и приготвящи неговото идване[3]“.
Това значение на понятието „антихрист“ се утвърждава от св. Иоан Богослов и във Второто му съборно послание 1:7: „…защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист.“ Отново апостолът акцентира върху изповядването на основната верова истина за Боговъплъщението. Отхвърлянето ѝ безспорно свидетелства за противопоставяне на Христос и за богоборчество.
Обобщение на казаното относно първото значение на думата „антихрист“ може да бъде следното съждение: „антихрист“ в общ смисъл на думата е човек, който отхвърля Божествеността на Господ Иисус Христос и не признава месианското достойнство на Родения от св. Дева Мария Син Божи. В този случай названието „антихрист“ би могло да се преведе като „противник на Христос“, „враг на Христос“. Изхождайки от тази идея, съдържаща се в понятието, „антихристи“ биха могли да се нарекат всички онези древни и по-нови еретици, които с лъжливите си учения се опитаха да разрушат чистотата на православното християнско верую. Освен тях в тази широка трактовка влизат и атеистите – хора, които не вярват не само в Иисус Христос, но изобщо не вярват, че съществува Бог.
„Той е антихрист, който отрича Отца и Сина“ (1 Иоан 2:22). Много често нашият Спасител изтъква единосъщието Си като Син Божи с Бог Отец: „Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене“ (Иоан 14:11). „Който Мене мрази, мрази и Отца Ми“ (Иоан 15:23). Отричането на Христос „затваря пътя към познанието на Отца[4].“ Блажени Теофилакт акцентира върху религиозното съзнание на евреите: „Иудеите отхвърлят Сина и си присвояват знание за Отца. Но нека знаят, че те и Отца не са познали, защото ако Го бяха познали, щяха да познаят и Сина, защото Той е Отец и на Единородния Син[5]“.
В разглеждания широк, обобщен смисъл на понятието „антихрист“, в исторически аспект, към евреите и еретиците могат да бъдат прибавени и онези „царе, императори и управници на езическия свят…, които в първите времена на християнството гонели, мъчили, убивали вярващите и употребявали всички средства за унищожаване на християнството в самия му зародиш[6]“. Според църковното учение всички тези императори, всички лъжеучители, еретици и безбожници са проводници на антихристиянския дух в човешката история и са предтечи, предобрази на „последния страшен антихрист, който ще се яви пред самия край на света[7]“. Тук се достига и до второто значение на понятието, което вече характеризира една конкретна личност от бъдещето. Това ще бъде антихрист в собствен смисъл на думата. В негово лице антихристиянските сили ще получат своя водач за последния сблъсък с Христовата Църква. Разликата между двете значения на понятието „антихрист“ ясно е изтъкнал св. Иоан Дамаскин: „Разбира се, пише той, който не изповядва, че Син Божи е дошъл в плът, че Той е съвършен Бог и е станал съвършен човек, оставайки заедно с това Бог, е антихрист. Но в собствен смисъл и по преимущество антихрист се нарича този, който ще дойде в края на света[8]“.
Прочетете още „Съдържание и същност на понятието „Антихрист““
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 