Свещеник Родион

У много хора в наше време за­почнаха да се появяват необик­новени способности: лечение с биополе, телепатия и телекинеза, ясновидство или прозорливост. Всичко това навлиза в съвременния жи­вот и затова изисква и религиозно осмис­ляне, ясно и точно отношение към тези явления.

Добро ли е това, или лошо? Как да постъпва православният християнин, сре­щайки се с такива хора, и може ли да при­бягва до тяхната помощ? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси. Но нека най-напред се обърнем към древността – към опита на светите отци.

В книга „Деяния на светите апосто­ли“ четем за някой си Симон, „който пре­ди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. Него го слушаха всич­ки, мало и голямо, и казваха: този е вели­ката сила Божия. А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магии­те си“ (Деяния на светите апостоли 8:9-11).

С какви чудеса смайвал Симон хора­та? Със същите, както и съвременните ек­страсенси – изцеления, телепатия, телекинеза, ясновидство, левитация. Освен то­ва Симон, по свидетелството на св. Теофилакт, „укротявал бесновати“, тоест с по­мощта на магически средства „уговарял“ тъмната сила за известно време да остави на мира човека, което създавало илюзия за изцеление. Впоследствие обаче, зави­симостта се възобновявала. Магьосникът Симон искрено вярвал, че и апостолите, също като него, се ползват от някакво „из­куство“. Но срещата с апостол Филип го преобразила. Силата на проповедите на този праведник и чудесата, които вършел, били така поразителни, че вярата в Си­мон отстъпила на вярата в Христос. На­родът се кръстил, кръстил се и самият Си­мон. Магьосникът претърпял поражение пред апостола, действащ чрез Светия Дух (подобно на египетските магьосници в древността, които с помощта на магии се противопоставили на Моисей, но са били победени чрез Божията сила (Изход 7:8).

В същата книга („Деяния на светите апостоли“) четем: „И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше го­ляма печалба на своите господари с вра­чуването си. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестя­ват път за спасение. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час“ (Деяния на светите апостоли 16:16-18).

Вижте какво е отношението на апостол Па­вел към този дух: въпреки че казвал исти­ни, апостолът не искал дори истината от нечистите бесовски уста, давайки с това пример за отношение към нечистите ду­хове, дори те понякога да говорят истина­та. Защото зад това стои единствено же­ланието да се въвлече душата в общение, с цел да се спечели доверието ѝ, за да мо­же после да бъде погубена.

В Киево-Печерския патерик четем за инока Никита, бъдещия светител и чудот­ворец, който заради гордостта и самолю­бието си бил прелъстен от нечист дух и получил от него дар на прозорливост и способността да знае наизуст целия Стар Завет. Така че с идващите при него раз­говарял за ползата на душата от Писание­то, пророкувал, и славата му се разпрост­ранила… всички се чудели на изпълнени­ето на неговите пророчества“. Когато по молитвите на Киево-Печерските отци бил изгонен бесът от него, се оказало, че той вече нищо не помни наизуст.

В житието на свещеномъченик Киприан четем как по времето, когато бил магьосник, „усвоил всички дяволски хит­рости: научил се да лети, да ходи по вода, да променя свойствата на въздуха, да на­сочва ветровете, да извиква гръм и дъжд, да бунтува морето, да причинява вреда на лозя, градини и полета, да напраща болес­ти и язви на хората – тоест овладял пагубна­та мъдрост и изпълнената със зло дяволс­ка дейност“.

Могат да се посочат множество по­добни примери, но и от приведените из­водът е ясен: демоничните сили са спо­собни да дарят и даряват някои хора с не­обичайни способности.

Сега нека погледнем какво конкрет­но говорят за тези способности светите отци. Обръщаме се към стареца Силуан. В главата за прозорливостта и нейните ви­дове четем, че се срещат три вида прозор­ливост: „… първият вид е в естествените възможности на някои хора, засилваща се от постнически живот; вторият вид е под демонично въздействие; третият – по да­ра на благодатта“.

Към кой вид прозорливост може да се отнесе ясновидството на екстрасенса? Единствено към първите два, тъй като тре­тият вид по дара на благодатта, се дава от Бога само на избрани хора, с десетки години подвижнически живот в Христа.

Да разгледаме по-внимателно първи­те два вида прозорливост. „Първият вид“, по мнението на стареца Силуан, „за бла­гочестиво настро̀ения и смирения човек може да бъде полезен и използван за доб­ро, за по-стриктно спазване на Христови­те заповеди по отношение на ближния. На гордия и порочния той ще навреди, защото увеличава поводите за изкушения и от­крива по-големи възможности за тяхно­то удовлетворяване“.

„Вторият вид е изключително опасен за този, който го приема, понеже рано или късно ще доведе до болезнено нарушение на всички духовни сили на човека, обе­зобразявайки и самия му облик. А на при­тежаващите такава прозорливост причи­нява страдания, които стават явни едва след като мине дълго време.“

Един от способите за получаване на свръхестествени дарби е посвещаването на непосредствено от учител, който вече е включен в демоничната иерархия. По­добно на зараза, преминаваща върху здра­вия в резултат на тесния контакт с бол­ния, става заразяването с тази зависимост от тъмните сили, ако човек се е открил или е поверил тялото и душата си на маг или екстрасенс. От силата на учителя за­висят ръстът и силата на тези „дарби“. Ма­кар че посвещаването може да стане и без волята на посвещавания, достатъчни са са­мо неговото внимание и доверие.

Като пример може да се посочи трансценденталната медитация (ТМ), получи­ла изключително голямо разпростране­ние в Съединените щати в средата на 70-те години на миналия век. В резултат на заниманията с ТМ, съгласно с рекламата на нейните основатели, човек придобива могъщи жизнени сили, постоянна радост, спокойствие и здраве. Желаещите да пре­минат този курс трябва да донесат на своя гуру (учител), в специална стая за посве­щения, кошничка с плодове и цветя. Този дар се поставя пред портрета на друг, ве­че починал гуру, от когото е получил пос­вещението си учителят. Тук гори и свещ. Церемонията пред портрета трае половин час, като включва и тихо пеене на непоз­нат за посвещавания език. В края на церемонията на посвещавания се дава мантра, която той е длъжен да повтаря непрекъс­нато по време на медитация.

По този начин съвременният нерелигиозен човек, нищо не подозирайки, се оказва посветен в практическа религиоз­на обредност и съвсем незабележимо би­ва заставен да върши това, за което него­вите християнски предци може би биха предпочели мъчителна смърт: той прина­ся жертви на езически богове. Постоян­ното повтаряне на дадената му мантра пък го настройва на определена вълна (виб­рация), свързвайки го, така да се каже, с генератора на тази вибрация. И ако, спо­ред някои данни, „Ом“ – основната индуистка мантра – се явява вибрация на са­мия сатана, а мантрата „Харе Кришна“ в един от преводите си означава „черна бла­годат“, напълно ясно е къде води този път. Отделно че и самата връзка с демонични­те сили в скоро време дава да се разбере за нея. Демоните по силата на своето па­дение не са способни на съзидателност. Разрушителната им сила се усеща и от те­зи, които са се предали в тяхна власт. Аме­риканският подвижник Серафим Роуз го­вори за това как и учители, и ученици, за­нимаващи се с окултизъм, биват настиг­нати от умствени и емоционални раз­стройства, стигат до самоубийства, убийс­тва, обладаност от демони.

Друг „канал“ за получаване на енер­гия е когато „тя се черпи от Космоса“ – по думите на самите екстрасенси. „Кос­мос“ е абстрактно понятие и е много удоб­но зад него да се скрие истинският източник на „чудотворните сили“. Много от ек­страсенсите казват, че по време на рабо­та към тях се спуска стълб насочена енер­гия, която те използват. Откъде идва тя – не знаят, или е възможно да не искат да кажат. Но ако енергията е изпратена, то има и такъв, който я праща. Кой е той?

Както е казано в Евангелието според св. евангелист Матей: „По плода се познава дър­вото“ (Матей 12:33). И както свидетелства апостол Яков: „От един извор не може да тече солена и сладка вода… Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза от горе, а земна, душевна, бесовска“ (Яков 3:12,14-15).

И така, ако човек, получил екстрасенски способности, е тщеславен, горд, са­молюбив, завистлив, склонен към разв­рат, сребролюбив, накратко казано – по­рочен човек, ясно е, че тези способности носят демоничен характер. Силата, чрез която той действа, е бесовска, с разруши­телно действие както за него, така и за болния.

Много от новопоявилите се целители предлагат лечение с биополе, уверявай­ки, че отдават на пациентите от своята собствена енергия. По данни на източна­та рефлексотерапия, всеки човек прите­жава определен запас жизнена енергия, която подобно на кръвта, движеща се неп­рекъснато в съдовете, циркулира по оп­ределени енергийни меридиани, също съ­единени един с друг. Ако на някое място се образува енергиен пробив, органът със съответния меридиан заболява. В този случай делителят със своите действия ся­каш съдейства за „преливане“ на енергия от здравите органи към болния. Много често обаче екстрасенсите-демонисти за­ради пари и слава използват варварски методи при преразпределянето на енергия­та в организма, в резултат на което болният орган получава приток на енергия от друг – здрав орган и се оправя, а пос­ледният – заболява. Така например леку­ва се човек от язва, а скоро умира от ин­фаркт.

Случва се екстрасенсите да отдават част от своята енергия на пациентите си. Но тази енергия не е безлика, тя носи пъл­ната информация за своя притежател. По този начин енергията на екстрасенса нав­лиза в приемащия я с всички произтичащи от това последствия. Така, ако той е порочен човек, то неговите пороци в ед­на или друга степен преминават в болния, както и информация за болестите, от ко­ито страда екстрасенсът. Осъществява се и обратният процес. Всички болести, ко­ито лекува екстрасенсът, в по-лека сте­пен преминават върху него и ако той е предразположен към тях, самият той за­болява. А ако причината за болестта на човека, когото лекува, не е отстранена, пациентът задължително се разболява от­ново.

Много често по време на сеансите ек­страсенсите практикуват и източване на енергия от пациента: установява се дъл­госрочна енергийна връзка, като от този канал могат и по-късно да „точат“ енер­гия. Във връзка с това ето какво разказва за Джуна, например, известният руски учен Александър Георгиевич Спиркин: „Това, което ме впе­чатлява при Джуна, е, че тя приема вечер за 3-4 часа до 120 болни. Когато живееше в хотел в Москва, идвайки при нея сут­рин, я заварвах вяла, бледа (а освен това, и пуши). Отиваме в жилището, където тя приема тоест намира се в емоцио­нален подем. Вечерта в ресторанта отно­во танцува, цялата гори, пръска огнената си енергия и се връща в хотела късно през нощта.“ Нима това не е явен енергиен вампиризъм? Пиенето, пушенето, нощните веселби изтощават организма, за което свидетелства вялият вид и апатията на Джуна. Но при приема на болни, от кои­то с лекота изсмуква енергия, отново се появяват сила и бодрост. Естествено е, че и болките на пациентите скоро се връщат. И хубаво е, ако това душевно сътресение няма за болния летален изход.

А ето как действа известният руски психотерапевт Кашпировски. Неколци­ната екстрасенси, помолени да наблюда­ват работата му, констатират следното: от него по време на сеанса към хората в залата се изтеглят енергийни нишки, ко­ито се врастват във веждите и слънчевия сплит на присъстващите и веднага започ­ва източване на енергия. След това обаче Кашпировски избирателно връща малка част от нея на неколцина „щастливци“, с което всъщност осъществява изцеляването им. А целта е една – да накара хората още по-силно да му вярват и да спечели за себе си ореола на славата.

И така, нека обобщим. Първо, екстра­сенсите, като правило, не лекуват със своя енергия. Второ, при техните сеанси е на­лице енергиен вампиризъм във вреда на пациента. И накрая, те използват демо­нична енергия, която също нанася на бол­ния само вреда.

Във връзка с казаното е следният при­мер. Това е разказ на един християнин, специалист по реставрация.

„Веднъж отидох при мой познат ко­лекционер на антики, чиито поръчки то­гава често изпълнявах, но по-късно се от­дръпнах от него, стараейки се да работя само за Църквата. Бях отпаднал, чувствах се зле. Споделих това с моя познат, който се оказа екстрасенс. Той ме настани на дивана и в продължение на десет минути извършваше движения с ръце около тя­лото ми. Главоболието ми премина, но аз като че ли не бях на себе си. Скоро след това се сбогувах с него и си тръгнах. Прис­тигайки вкъщи, почувствах невероятна енергия и до три часа през нощта рестав­рирах всякакви антични вещи, нямащи от­ношение към Църквата. И следващите ня­колко седмици работех непрекъснато, но не и за Църквата. Просто не можех да се докосна до църковни предмети. Преста­нах да ходя в храма и да се моля. У мен се появи желание да трупам пари и възста­нових старите си контакти с колекционе­ри. Но не се чувствах в своята кожа. С огромно усилие на волята успях да заста­вя себе си да отида в храма. Там след чистосърдечна изповед и причастие, най-нак­рая можах да се върна към работа за Цър­квата.“

Ето как действа демоничната енер­гия, навлязла в човека чрез екстрасенса! Тя го отдалечава от Църквата и започва да направлява живота му по свой план. И само намесата на Божията сила може да спаси човека.

За най-известните екстрасенси се пи­шат статии и книги, тези хора говорят по радиото и телевизията. Обаче изпаднали­те във възторг репортери не вникват в при­родата на техните сили, методи и резулта­ти от леченията. Опасно невежество!

А. Мартинов издава книга, която прак­тически се явява учебник за начинаещи екстрасенси. В нея той казва, че не вярва в Бог-Христос като личност, затова пък изповядва наличието на „определени кос­мически сили“, даващи енергия. В интер­вю по радиото той претендира за ролята на месия, предлагайки вместо Евангели­ето своята нова книга „Благовестие“. Тук сатанизмът се представя в явен и неприк­рит вид: Мартинов отрича божествената същност на Христос и се представя като лъжемесия със своето ново учение. Сбъд­ват се пророческите слова в Евангелието според Матей: „… Ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е въз­можно, и избраните“ (Матей 24:24). Човек се спасява само чрез Христос, чрез Него­вите кръстни страдания и смърт за изкуп­ление и спасение на човечеството. Бла­годарение на това, че Богочовекът Иисус Христос побеждава сатаната, от врага Бо­жи се отнема властта над повярвалия и кръстен род човешки. Затова, когато на човека отнемат вярата в Христос, той от­ново става покорен слуга на демонични­те сили.

На въпроса за съществуването на чер­на и бяла магия един от самите екстра­сенси отговаря така: „Знанието“ само̀ по себе си е неутрално… основното е в това кой го владее.“ Иначе казано, това „зна­ние“ – способността да се въздейства ма­гически на окръжаващия ни свят, има един и същ източник както в черната, така и в бялата магия. А в каква насока (към доб­ро или зло) ще го приложи магът, зависи само от неговото желание. Известно е, че чрез Светия Дух зло не може да се причи­ни. Праведник, надарен със силата Божия, просто не може да извърши зло, защото той действа само по воля Божия, която изначално е насочена към спасението на човека.

Някои вярващи се интересуват: ако екстрасенсите са свързани с демонични сили, защо самите те понякога влизат в храма, а някои от тях дори се причастяват в православни църкви?

Да, вярно е. Екстрасенси ходят на цър­ква и други изпращат там – за зареждане, както обичат да се изразяват те, със „свет­ла енергия“. Те заставят пред някоя ико­на и „всмукват“ от молитвената енергия, концентрирана около нея в резултат на непрестанните молитви на хиляди хрис­тияни пред тази икона. От това иконата не се поврежда, нито повлиява на молит­вите на вярващите пред светия образ. Що се отнася до малка част екстрасенси, ко­ито дори се причастяват, то това са обик­новено начинаещите, тези, които още не са успели да достигнат сатанинските глъ­бини и се намират в стадия на самозаблуда за своята мнима богоизбраност. Спо­ред тях този акт, от една страна, ги „за­режда“ с положителна енергия, а от дру­га – ги убеждава в това, че имат връзка с Бога и вървят по правия път. Влизайки в храма, те не търсят Спасителя Христос, а светли енергии; гледайки иконите, те виж­дат не Бога и Неговите свети угодници, а източник на захранване. Сбъдват се за тях Христовите слова: „Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“ (Иоан 12:40).

Напоследък в Русия широка популяр­ност добиват така наречените групи за са­морегулация, където, по думите на техни­те ръководители, човек може да се научи на самоуправление, да приведе в ред своя­та психика, да оздравее, ако е болен. Же­лаейки да придобият обещаното, наисти­на много хора отиват в тези групи. Но как­во в действителност става там?

Да разгледаме като пример петербургските групи за саморегулация, под ръко­водството на Антонов. От казаното от не­гови бивши ученици и хора, ръководили подобни групи, но впоследствие отрекли се от това учение, става ясно, че тази мето­дика включва в себе си ред етапи.

В първия етап хората се учат да владе­ят своето тяло и емоции, като за целта се занимават със специални физически и психически упражнения на основата на йога.

Във втория етап те извършват пренас­тройка на психиката си за възприемане на извънтелесната, невидимата, по техни­те думи, астралната област на битието.

В третия етап, с помощта на учителя си те влизат в контакт с някакви „косми­чески сили“ и с тяхна помощ получават екстрасенски умения. След това ученикът се отделя от учителя си и сформира собс­твена група, получавайки помощ и напът­ствия от висшите сили.

От по-горе казаното се разбира, че подготвяйки тялото в първия етап, учени­ците изострят психиката и чувствата си и така стават способни за контакт с демо­ните във втория етап. И вече в третия етап, при непосредствената помощ на учителя си, те влизат в пряка връзка с падналите духове, откъдето получават сили и спо­собности да извършват така наречените „чудеса“.

В четвъртия и последен етап тези не­щастни хора се стремят да се слеят със света на демоните, за да могат след смърт­та си да се чувстват добре, пребивавайки във вече позната среда. Безплодно зани­мание. Никой не може да избегне Божия съд. Защото, както е казано в Евангелие­то: „Ще изпрати Син Човеческий Анге­лите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъ­би“ (Матей 13:41-42). А що се отнася до тях­ното упование в дяволската подкрепа, за него имаме думите в Апокалипсиса: „А дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени де­нем и нощем вовеки веков“ (Откровение 20:10).

В България и далеч зад нейните пре­дели са известни феноменалните способ­ности на вече покойната сляпа прорицателка баба Ванга. Към нея се е насочвал безкраен поток от хора на различна въз­раст и с различно образование, стремящи се да узнаят своето бъдеще, своята съдба. И неизменно всички са се връщали дъл­боко впечатлени от предсказанията ѝ. Къ­де се крие източникът на нейното ясновидство?

Нека най-напред се запознаем с това, което тя самата е казала за своя дар. На въпроса на племенницата си Красимира Стоянова (филолог): „Имаш ли усещане­то, че твоят дар е програмиран от висши сили?“, Ванга отговорила: „Да“.

К. С.: „Как ги възприемаш?“ В.: „Най-често чувам глас.“

К. С.: „Виждала ли си ги?“

В.: „Да. Прозрачни фигури, прилича­щи на човешко отражение във вода.“

К. С.: „По чие желание, тяхно или твое става контактът?“

В.: „Обикновено по тяхно желание, макар че и аз мога да ги извикам.“

Сега ще приведем интересно свиде­телство на племенницата на Ванга за из­точниците на нейната дарба: „Бях на 16 години, когато веднъж в нашата къща в Петрич Ванга ми заговори… само че това не беше нейният глас. Като че ли не тя, а някакъв друг човек говори чрез нейната уста. Думите, които чух, нямаха нищо об­що с това, за което говорехме до този мо­мент. Като че някакво неизвестно лице се намеси в нашия разговор. И чух: „Ето, ние те виждаме…“, и последва пълен от­чет за това, което съм правила през този ден до настоящия момент. Просто засти­нах от ужас. В къщи бяхме само двете. След малка пауза Ванга въздъхна и каза: „Ох, оставиха ме силите…“, и пак се вър­на към предишния разговор. Попитах я защо изведнъж почна да описва моя ден, но тя отговори, че нищо не е описвала, а повтаря това, което чува. После въздъх­на: „Ох, тези сили са малки сили, които винаги са до мен. Но има и големи, които ги командват. Когато те решат да загово­рят чрез моята уста, ми става лошо и пос­ле целия ден не мога да дойда на себе си.“

А ето какво пише тази родственица на Ванга за местността, където живеела прорицателката: „Ванга с години не е напус­кала това място. Не мога да разбера как­во я задържаше тук. Лично на мен всичко тук ми действа угнетяващо.“ Това твър­дят и други хора. Но Ванга казвала, че „са­мо тук чува гласовете“, които я посвеща­ват в много неща. Димитър, също племен­ник на Ванга, казва: „Ще разкажа за едно местно поверие. Старите хора разказват, че тук е закопана статуя на конник в цял ръст и те предполагат, че това е статуя на св. Константин. Закопали са я в земята, когато дошли турците. Но на мен ми се струва, че това би могла да бъде и статуя на тракийския бог Хорс, тъй като имен­но в този район са открити мраморни пло­чи с изображение на този бог… Най-първите видения на моята леля са свързани с конник, с когото тя уж разговаряла до един кладенец. След това отново ѝ се явил конникът и ѝ съобщил, че започва война. Освен това ѝ казал, че тя ще започне да говори за „живи и мъртви“.

Професор Георги Лозанов, който се е занимавал със свръхестествените способ­ности на Ванга, пише: „От 1964 година колек­тив под мое ръководство е разпитал десет хиляди нейни посетители. Бяхме си пос­тавили за цел да установим с помощта на статистиката, в каква степен се изпълват предсказанията ѝ след пет, десет, петна­десет години.“ По данни на професор Лоза­нов, около 70% от нейните предсказания се сбъдват.

Ето как бих обяснил от православна позиция феномена Ванга. Още когато е била зряща, няколко пъти ѝ се явявал де­мон във вид на конник и е влизал в кон­такт с нея. Девойката, привлечена от но­вото, непознато явление, с охота се съг­ласила на тази връзка. След това, попа­дайки в загадъчен ураган, тя ослепяла и у нея се появила способността „да вижда“ в миналото и бъдещето. Сляпата прорицателка била постоянно заобиколена от бе­сове, концентрирани на това място, кое­то в миналото е било древно капшце и където са принасяни жертви. Те я използ­вали като инструмент за погубване на чо­вешки души, като чрез нея влизали в кон­такт с търсещите помощта ѝ. Периодич­но тук се явявали и бесовските князе, както казва прорицателката „началниците над малките сили“, влизали в нея и започ­вали да пророкуват. След това тя не се чув­ствала добре. Голямото струпване на тъм­ни сили в тази местност действа на идват щите тук хора угнетяващо, за което те сви­детелстват. Това може да се обясни с ес­тествения трепет на душата при съприкос­новение със силите на злото.

Истинността на тази оценка на фено­мена Ванга потвърждава и фактът, че по данни на изследователите ѝ, се сбъдват са­мо 70% от нейните предсказания. Това яс­но говори за техния демоничен характер, защото пророчество от Бога не може да не се изпълни, а демоните могат само да предугаждат събитията. Оттук и голямо­то количество грешки.

Връщайки се към въпроса за силите, чрез които се извършват изцеления, нека разгледаме и последния вид лечителство – по дара Божи, който, както и прозорли­востта, се дава на човек с чисто сърце, пре­дан на Христа, и в повечето случаи водещ аскетичен живот. Светият великомъче­ник и целител Пантелеймон, безсребрениците Козма и Дамян, свещеномъченикът Киприян, свети Иоан Кронщадски и много други. Вгледайте се в техните жи­тия. Те лекували преди всичко душата, а после тялото, понеже душата е вечна, много по-ценна от временното, преходно тяло. На изцелените от тях хора се проме­нял самият живот, укрепвала волята, ду­шата се очиствала от пороците. Така, ако разгледаме изцеленията, които са се из­вършвали чрез Божията сила, ще видим, че светиите са действали не с биополе, не с прехвърляне на своя енергия, а чрез Све­тия Дух. При това, преди всичко са от­странявали нравствените причини за бо­лестта, ако в конкретния случай е имало такива. В Евангелието според Матей (Матей 9:5) в случая с изцеляването на раз­слабения от Господ Иисус Христос виж­даме, че най-напред на него му се казва: „Прощават ти се греховете“, а едва след това – „Стани и ходи“. Също от Евангели­ето научаваме, че много хора, които с вя­ра и покаяние са се докосвали до дрехите на Христос, са се изцелявали (Лука 8:44). В книга „Деяния на светите апостоли“ се спо­менава за излекуване на болни от Хрис­тови ученици именно по този начин. Тоест Господ е прославял Своите угодници и да­же чрез дрехите им творил чудеса. Могат да се приведат и множество случаи на из­целение на болни, станали при мощите и даже при дрехите на светци. Повечето от изцеленията обаче са ставали при непос­редствените молитви на Божиите угодни­ци, тоест когато Господ по молитвите на светеца чрез Светия Дух извършва изце­лението.

Ето какво казва в едно от своите сло­ва св. Иоан Златоуст: „Когато заболееш, мнозина ще те уговарят да отидеш при ча­родеи и лечители, но ти, уповавайки се на Бога, търпи, знаейки, че тези мъки ще ти донесат венец и ще те избавят от бъдещи мъки, ако понесеш болестта, благодарей­ки на Бога. Ако ние сме християни, ще се подчиним на Христос и няма да отидем при враговете на Бога – магове и чаро­деи. Каква полза да излекуваш тялото, а душата да погубиш…“

Господ допуска за хората болести и скърби:

1.Заради грехове, за изкупването им, за промяна на порочния начин на живот, осъзнаване, че земният живот е кратък миг, зад който стои вечност, а каква ще е тя за нас, зависи от живота ни.

2.Често заради греховете на родите­лите боледуват техните деца (за да съкру­ши скръбта неразумния живот на тези ро­дители, за да ги застави да се замислят и променят). В тези случаи, колкото и жес­токо да ни се струва, болестта е необхо­дима за спасението на душите им. Бог и Христовите заповеди трябва да стоят на­чело в живота, а не временното, преход­но здраве, благополучието, изобилието на храна и дрехи.

3.Често за наше смиряване и недопус­кане на лоши и гибелни постъпки. Има такава притча: Веднъж Иисус Христос вървял по пътя с учениците Си и видели човек без крака по рождение, просещ ми­лостиня на пътя. Тогава попитали Хрис­тос: „Защо този няма крака?“ Господ от­върнал: „Ако той имаше крака, с огън и меч щеше да премине през цялата земя“.

4.Понякога за да ни избави от голяма неприятност чрез по-малка. (Понеже, ако в определена ситуация сме здрави и дейс­тваме по обичайния начин, с нас би могло да се случи някакво голямо нещастие, а изваждайки ни чрез болестта от обичай­ния ни ритъм на живот, Господ ни запазва от голямото зло).

Молитвата, постът, милостинята и другите добродетели умилостивяват Бо­га и Той ни праща изцеление на болести­те. А ако отидем при лекари, молим Бога за благословение на това лечение и оста­вяме да лекуват тялото, а не душата. Ду­шата, освен на Бога, не поверяваме нико­му!

В заключение бих добавил още, че християнин, който се лекува при екстра­сенс или се опитва да узнае от него бъде­щето си, предава Христос. Понеже зара­ди обещано здраве, съмнително изцеле­ние, заради любопитство за бъдещето, той влиза в контакт с нечистите сили.

Ако пък в порочен, слабоверен, духов­но-неопитен или дори некръстен човек възникне някаква свръхестествена дарба, то тя е гибелна за него, защото може да укрепи в този човек гордостта и тщесла­вието, а това е духовна смърт.

Св. Игнатий Брянчанинов казва: „Ис­тинските праведници не само че не иска­ли да бъдат чудотворци, но и когато им се давал този дар, се отказвали от него. Ня­кой от светите отци, заради своята чисто­та, получил от благодатта Божия дара да вижда в бъдещето на идващите при него, но той молил Бога, обърнал се и към сво­ите приятели, да се молят за това – този дар да му бъде отнет. Но ако някои от светиите все пак приемали дара, то било по необходимост, понеже конкретни нужди го налагали. Други го приемали по ука­зание на Божествения Дух, действащ в тях…“

Затова не бързайте да се радвате, ако у вас се е появила една или друга свръхес­тествена способност. Не се хвърляйте с голям ентусиазъм в целителство и гадателство. Дори и ако тези дарби са възник­нали по силата на естествените ви спо­собности, не се увличайте по тях, бъдете внимателни, помнейки, че „вашият про­тивник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра…“ (Петр. 5:8).

Всяко свръхестествено енергетично въздействие не остава незабелязано в ду­ховния свят, а привлича към неговия ав­тор вниманието на нечистите духове, ко­ито от този момент нататък се опитват всячески да подчинят този човек. И ако се окаже, че той не е запознат с духовния свят, че е порочен и не е защитен с вяра, пост и молитва, това е гибелно за него. Затова е по-добре да се върви по показа­ния от светите отци „царски“ път, път на смирение, търпение, любов, пост и молит­ва. Път, където не се очакват и не се тър­сят специално свръхестествени дарби, а се търси само Бог и се изпълнява Негова­та воля.

Из книгата на свещеник Родион – „Люди и демони“, превод от руски: Румяна Христова

______________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 2005, кн. 4, с. 21-29. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: Корица на книгата „Люди и демони“ от автора свещеник Родион. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gbx