Свещеник Родион

У много хора в наше време за­почнаха да се появяват необик­новени способности: лечение с биополе, телепатия и телекинеза, ясновидство или прозорливост. Всичко това навлиза в съвременния жи­вот и затова изисква и религиозно осмис­ляне, ясно и точно отношение към тези явления.

Добро ли е това, или лошо? Как да постъпва православният християнин, сре­щайки се с такива хора, и може ли да при­бягва до тяхната помощ? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси. Но нека най-напред се обърнем към древността – към опита на светите отци.

В книга „Деяния на светите апосто­ли“ четем за някой си Симон, „който пре­ди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. Него го слушаха всич­ки, мало и голямо, и казваха: този е вели­ката сила Божия. А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магии­те си“ (Деяния на светите апостоли 8:9-11).

С какви чудеса смайвал Симон хора­та? Със същите, както и съвременните ек­страсенси – изцеления, телепатия, телекинеза, ясновидство, левитация. Освен то­ва Симон, по свидетелството на св. Теофилакт, „укротявал бесновати“, тоест с по­мощта на магически средства „уговарял“ тъмната сила за известно време да остави на мира човека, което създавало илюзия за изцеление. Впоследствие обаче, зави­симостта се възобновявала. Магьосникът Симон искрено вярвал, че и апостолите, също като него, се ползват от някакво „из­куство“. Но срещата с апостол Филип го преобразила. Силата на проповедите на този праведник и чудесата, които вършел, били така поразителни, че вярата в Си­мон отстъпила на вярата в Христос. На­родът се кръстил, кръстил се и самият Си­мон. Магьосникът претърпял поражение пред апостола, действащ чрез Светия Дух (подобно на египетските магьосници в древността, които с помощта на магии се противопоставили на Моисей, но са били победени чрез Божията сила (Изход 7:8).

В същата книга („Деяния на светите апостоли“) четем: „И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше го­ляма печалба на своите господари с вра­чуването си. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестя­ват път за спасение. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час“ (Деяния на светите апостоли 16:16-18).

Вижте какво е отношението на апостол Па­вел към този дух: въпреки че казвал исти­ни, апостолът не искал дори истината от нечистите бесовски уста, давайки с това пример за отношение към нечистите ду­хове, дори те понякога да говорят истина­та. Защото зад това стои единствено же­ланието да се въвлече душата в общение, с цел да се спечели доверието ѝ, за да мо­же после да бъде погубена.

В Киево-Печерския патерик четем за инока Никита, бъдещия светител и чудот­ворец, който заради гордостта и самолю­бието си бил прелъстен от нечист дух и получил от него дар на прозорливост и способността да знае наизуст целия Стар Завет. Така че с идващите при него раз­говарял за ползата на душата от Писание­то, пророкувал, и славата му се разпрост­ранила… всички се чудели на изпълнени­ето на неговите пророчества“. Когато по молитвите на Киево-Печерските отци бил изгонен бесът от него, се оказало, че той вече нищо не помни наизуст.

В житието на свещеномъченик Киприан четем как по времето, когато бил магьосник, „усвоил всички дяволски хит­рости: научил се да лети, да ходи по вода, да променя свойствата на въздуха, да на­сочва ветровете, да извиква гръм и дъжд, да бунтува морето, да причинява вреда на лозя, градини и полета, да напраща болес­ти и язви на хората – тоест овладял пагубна­та мъдрост и изпълнената със зло дяволс­ка дейност“.

Могат да се посочат множество по­добни примери, но и от приведените из­водът е ясен: демоничните сили са спо­собни да дарят и даряват някои хора с не­обичайни способности.

Сега нека погледнем какво конкрет­но говорят за тези способности светите отци. Обръщаме се към стареца Силуан. В главата за прозорливостта и нейните ви­дове четем, че се срещат три вида прозор­ливост: „… първият вид е в естествените възможности на някои хора, засилваща се от постнически живот; вторият вид е под демонично въздействие; третият – по да­ра на благодатта“.

Към кой вид прозорливост може да се отнесе ясновидството на екстрасенса? Единствено към първите два, тъй като тре­тият вид по дара на благодатта, се дава от Бога само на избрани хора, с десетки години подвижнически живот в Христа.

Да разгледаме по-внимателно първи­те два вида прозорливост. „Първият вид“, по мнението на стареца Силуан, „за бла­гочестиво настро̀ения и смирения човек може да бъде полезен и използван за доб­ро, за по-стриктно спазване на Христови­те заповеди по отношение на ближния. На гордия и порочния той ще навреди, защото увеличава поводите за изкушения и от­крива по-големи възможности за тяхно­то удовлетворяване“.

Прочетете още „Екстрасенсите. Техният произход и същност, православна концепция*“ →