Полина Спирова

Христос като път

Наред с проблемите, свързани с фор­мата на религиозно обучение у нас (учи­лищна или енорийска), с начина на орга­низиране на това обучение и осигуряване­то с дидактични материали, стои и един из­ключително важен въпрос – за метода и на­чина на преподаване. Все повече учители изразяват неудовлетворение от собствена­та си педагогическа подготовка, от липса­та на добри примери, които да прилагат в работата си.

Като учители по вероучение и богос­лови ние, естествено, черпим вдъхновение и учебен материал за нашата работа от Све­щеното Писание. Една от нашите задачи е да приближим учениците си не само до уче­нието на Господ Иисус Христос, но преди всичко до Неговата божествена Личност. В същото време ние сякаш забравяме, че Той е божествен Учител не само заради съ­държанието на Своето учение, но и заради начина, по който го предава на другите – Неговите ученици, слушатели, събеседни­ци. Митрополит Амфилохий ни напомня, че „от самата Истина и от степента, в коя­то е станала част от самите нас, зависи и методът, начинът, по който ще предадем на другия истината и ще му открием пъти­щата за съвършен живот. Само онзи, кой­то преживява Христос като „близък и жив път“ и който се изпълва със силата на Духа Свети, е в състояние да води другите по пъ­тищата на правдата Божия и спасението[1]“

За нас като вероучители е важно да помним, че Христос е път, истина и живот, при изследването не само на Неговото учение, но и на методите Му на преподаване. Ние можем да подобрим своята работа, като не само учим това, което Христос ни е заве­щал, но и като използваме, доколкото сили­те ни позволяват, Неговия подход в учител­ската си работа. Защото Христос е учил „ка­то такъв, който има власт“ (Матей 7:29), а ние само според степента на собствената си въведеност[2] в Христовата тайна.

Как Христос учи

За да се опитаме да разкрием основни­те стъпки в подхода на Христос към слушателя/ученика, можем да използваме ка­то пример беседата на Иисус Христос със самарянката – Иоан 4:4-28.

Този евангелски текст е подходящ за нашите нужди, тъй като разкрива една ця­лостна, завършена беседа: св. евангелист Иоан ни предава цялата среща на Спасите­ля със самарянката, от пристигането на же­ната при Якововия кладенец до връщането ѝ в град Сихар.

Беседата условно може да се раздели на три части. Първата част – Иоан 4:7-13, е въведителната. В нея Иисус Христос прив­лича вниманието на самарянката, мотиви­ра я да изслуша това, което ще ѝ каже. На педагогически език бихме могли да я наре­чем мотивационна част. Спасителят се об­ръща с въпрос към жената самарянка – не­що недопустимо от страна на иудеин – да говори със самарянин, при това жена. Са­марянката е учудена и вниманието ѝ е при­ковано върху този необикновен Човек.

Иисус Христос продължава разговора с жената, като насочва вниманието ѝ към нейното непосредствено битие – носенето на вода в горещия ден. Той започва разго­вора Си с нея от познати за самарянката проблеми. За да бъде пределно ясен за Сво­ите слушатели, Спасителят използва за илюстриране на Своето учение примери от ежедневието на хората, от непосредствена­та действителност – събития и обекти, ко­ито са им близки и познати, и така да въз­приемат и думите Му като истински и на­сочени към тях. За Спасителя е особено важно „как думите Му за Царството ще бъ­дат чути, как ще бъдат посяти в душата на всеки отделен човек[3]“.

Спасителят чете „като отворена книга в душата на човека[4]“ и според болката, проблема, психичното му състояние нами­ра път към сърцето му.

Христос вижда в душата на жената-самарянка, че има важни, духовни въпроси, които я вълнуват и Той би могъл да ѝ по­могне да намери отговорите. Но Спасите­лят не дава готово знание, а въвежда събеседника в диалог и чрез него му помага да открие истината[5]. Така и тук Иисус Хрис­тос повежда разговор със самарянката, чрез който да ѝ помогне сама да открие за себе си отговорите на вълнуващите я въпроси. Затова Божественият Учител поставя пред нея задача: Кой е Този необикновен чо­век? („Да би знаяла дара Божи, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива“ – стих 10).

Така Спасителят навлиза във втората част на беседата Си със самарянката – Ио­ан 4:13-26. Това е частта, в която ѝ дава необходимите знания за отговори на нейни въпроси, чрез които тя да се ориентира и да намери разрешението на поставената ѝ задача.

Диалогът, който Спасителят води със Своите събеседници, е равнопоставен. За Него проповедта е „на първо място съкро­вена среща, диалог, в който учителят отго­варя на въпросите на ученика и едва на вто­ро място – монолог на проповедник[6]“. Богочовекът се вслушва в мнението на чове­ка, отнася се с уважение към него, като в същото време въпросите, които Христос поставя пред Своите слушатели, имат педагогически смисъл – водят до разкриване на знания. Затова и въпросите, които от­правя към слушателите Си, винаги са съ­образени с техните интелектуални възмож­ности, психологическото им състояние, та­ка че да не объркат запитаните. Иоан Конгулис оприличава беседите на Христос на „ар­хитектурна постройка, в която всеки ка­мък… има своето място, за да се изгради хармонично и художествено единство[7]“. Така и в беседата със самарянката Хрис­тос по неповторим начин, с прости думи и изразни средства разяснява два изключи­телно важни и в същото време сложни бо­гословски въпроса:

1.Живата вода – Словото Божие – да­ва вечен живот;

2.Поклонението на Отца с дух и исти­на – практикуването на вярата.

В същото време Сърцеведецът Хрис­тос разбира, че самарянката е подготвена да води такъв (днес бихме казали богослов­ски) разговор, а освен това тя самата пос­тавя пред Него проблема за мястото на пок­лонение на Бога (стих 20). Христос неслучайно разяснява именно тези въпроси: те не са­мо отговарят на духовните потребности на жената, но я водят към отговора на поста­вената ѝ задача.

В същото време за Учителя е важно са­марянката да достигне до отговора сама: „Казва Му жената: зная, че ще дойде Ме­сия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе“ (Иоан 4:25-26).

Стъпка по стъпка, без да насилва разу­ма или чувствата на събеседничката Си, Христос ѝ благовести за идването на очак­вания Месия. Жената не търси повече до­казателства и няма нужда от повече въп­роси. Тя сама е открила и вече знае, че То­зи необикновен човек е Месия, Който тряб­ва да дойде.

Доказателство за нейната увереност е желанието ѝ да сподели знанието си с дру­гите, със съгражданите си. Така третата част от беседата на Христос със самарян­ката (Иоан 4:28-30) е свързана преди всич­ко с приложението на получените от са­марянката знания в нейния реален живот. Тя не само е разбрала, че дългоочакваният Месия е дошъл, но бърза да сподели тази блага вест със съгражданите си.

В своето благовестие самарянката съ­що използва подхода на Спасителя. Тя при­зовава жителите на Сихар сами да открият за себе си Месия. Жената само привлича вниманието им върху този необикновен чо­век: „Дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? Тогава те излязоха из града и идеха към Него“ (стихове 29-30). След непосредствената си среща със Спасителя самаряните казват на жената: „Ние вярва­ме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос“ (Иоан 4:42).

Така Христос дава на Своите слушатели/ученици не само божественото Си учение, но и Своя начин на предаване на знанието, учи ги как да учат другите. За­това векове наред Той е източник на мъд­рост, сила, ентусиазъм и вдъхновение за Своите ученици и последователи, които, следвайки Неговия метод, проповядват Евангелието на „всички народи“.

Учителят и учителите

За нас като вероучители и подражатели на Христос е важно не само да се вдъх­новяваме от примера на Божествения Учи­тел, но и да се опитаме в нашата педагоги­ческа практика да приложим според сили­те си Неговия начин на обучение, Неговия подход към ученика.

Христос е неизчерпаем извор на мъд­рост и знание за вероучителите и изследва­нето на Неговите дълбини обхваща целия човешки живот. За нуждите на нашата пе­дагогическа практика в този момент е важ­но да обърнем внимание на някои основни изходни точки (начала, принципи), които откриваме в метода на Спасителя и които са особено важни, когато става въпрос за преподаване на знания за вярата в нашата конкретна обстановка.

– Връзка с действителността. Иисус Христос винаги свързва Своето учение с ре­алния живот на Своите слушатели. Приме­рите, които дава, са от техния бит, история, култура. Спасителят успява да убеди хора­та, че учението Му се отнася за всеки, както за богатия юноша, така и за най-бедните, презрените, грешниците; че думите Му са истина и живот и заради това дава отго­вори за бъдещето на всеки човек.

Наша задача като учители по религия/вероучение е във всеки един урок да показ­ваме и доказваме на нашите ученици, че Христовото учение е част от техния живот и да търсим и намираме връзка между учеб­ното съдържание и всекидневието на уче­ниците, за да могат и те самите да откри­ват присъствието на Бога в своя живот.

– Диалогичност. Спасителят използ­ва много често диалога, за да доведе слу­шателите Си до истината. На въпроса на законника: „Кой е моят ближен?“ (Лука 10:29), Иисус Христос разказва прит­чата за милостивия самарянин и накрая пита: „И тъй, кой от тези трима ти се виж­да да е бил ближен на изпадналия в ръце­те на разбойниците?“ (стих 36) Така пита­щият сам отговаря на въпроса си.

Този „акушерски“ метод на разкрива­не на учението е особено подходящ за пре­подаване на вероучителните дисциплини. Намерените от учениците отговори стават техни собствени отговори и по-лесно биха ги приложили в непосредствения си живот. Диалогът в преподаването е в тясна връз­ка със следващата отправна точка.

– Ненасилието. Целият живот на Иисус Христос и учението Му за нас са пример за уважение и пълно зачитане на свободната човешка воля. Спасителят стои пред вра­тата на всяко човешко сърце и хлопа (срв. Откровение 3:20), а всеки сам решава дали да Го пусне да вечеря с него.

Ние, учителите, не можем да направим нашите ученици вярващи или невярващи. Ние разкриваме пред тях Истината, сочим им Пътя, а дали те ще поемат по него, е въпрос на техния избор и Божия промисъл.

При това е важно да не забравяме, че „в Църквата съществува само един Учител – Господ Иисус Христос. Всички останали, независимо дали се учат или учат другите, всъщност са само ученици, и то през целия си живот, до последния си жизнен дъх[8]“.

Бележки

[1]. Митрополит Амфилохий Радович. Мисията на Църквата и нейната методика през вековете. Църква, Православие, Евхаристия. С., 1999 г., с. 224.

[2].Вж. Митрополит Амфилохий Ра­дович. Литургийната катехеза. Пос. съч., с. 214.

[3]. Павел Леонидович Гаврилюк. История катехизации в древней церкви. Москва, 2001. с. 19.

[4].Ίωάννη Κογκούλη “Κατηχητική και χριστιανική παιδαγωγική, Εκδοτικός οίκος „Αδελφών Κυριακίδη, σ. 67.

[5].Конгулис нарича този метод „акушерс­ки“ вж. Ίωάννη Κογκούλη. Пос. съч., с. 75.

[6].Павел Леонидович Гаврилюк. Пос. съч., с. 20.

[7]. Ίωάννη Κογκούλη. Пос. съч., с. 73.

[8].Митрополит Алгфилохий Радо­вич. Литургийната катехеза. Пос. съч., с. 214.

____________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 2005, кн. 1, с. 15-18. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Полина Спирова и Беседата на Господ Иисус Христос със самарянката. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-g4q