Цветомир Пенков[2]

Abstract:

Tsvetomir Penkov, Fr. Michael Apostolov – a Confessor from Ovtshartsi (archimandrite Makariy). On September 9, 1944, Bulgaria was oc cupied by the Red Army and an atheistic regime similar to that in Russia was introduced. In a short time, all state institutions were taken over. The antireligious spare the Bulgarian Orthodox Church either. Within a few months, hundreds of clergy members passed through prisons, and many were killed without trial and sentence during what is called the People’s Court. One such sufferer for the faith is priest Michael Apostolov, sentenced to death by firing squad.

Keywords: Church History, Orthodox Church, Communist Persecutions, Martyrs of Faith

***

В постановление от 27.V.1954 година на заместник началника на МВР старши лейтенант Петър Станчев, по повод разработка „ЗВЕРОВЕ“, водена по линия на „БАНДИТИЗЪМ“ – още веднъж се установява, че „няма изградена нелегална въоръжена организация за сваляне на властта в Станке Димитрово и Радомирска околия, групата не поддържа връзка с нелегални, а при направените обиски не са намерени оръжия на склад, както твърди агент „Соколов“. Затова на 10.VI.1954 година групова активна разработка „ЗВЕРОВЕ“ е свалена от отчет като свещеник Михаил Апостолов е взет на лична активна разработка по линия на Духовенството под псевдоним „ЗВЕР“, а другите лица са свалени от отчет окончателно[33].

Намеренията на комунистите са пределно ясни. Видяхме, че контрареволюционна група, образувана с цел – сваляне на властта, не съществува. „Всичко е лъжа“, както признават агентите. И въпреки признанията, въпреки данните, които са изнесени по повод образуването на престъпна група, мероприятията срещу свещеник Михаил Апостолов не спират. Напротив!

През 1954 година на свещеник Михаил Апостолов Ананиев е заведено ОНД – оперативно наблюдателно дело „ЗВЕР“, което само след няколко месеца ще премине в „ЛАР“ – лична агентурна разработка. Делото е утвърдено на 25.IV.1958 година, по повод на това, че органите на властта разполагат с нови агентурни данни за свещеник Михаил, който поддържа връзка с нелегални, а именно с изменника на Родината Костадин Янков Попов. Въпреки липсата на категорични доказателства, както видяхме при първата разработка, Държавна сигурност продължават да настояват. Щом като „отпада“ уличаването в „Бандитизъм“ защо да не се опита с обвинение – връзки с „изменници на Родината“, ако пък и тези обвинения не издържат, ще се измисли нещо друго тогава, дори и това да противоречи на Конституцията от 1947 година[34].

От донесенията на „Беленски“, „Соколов“, „Винаров“ и „Величков“ е видно, че свещеник Михаил Апостолов е религиозен фанатик и държи за религията. Години наред раздава книги с религиозно съдържание сред учениците в село Делян и проповядва сред населението като говори, че има Бог и такива неща. Събира ученици от близките села и раздава книги – Жития на светиите, а през 1955 година разпространява катехизиси сред младежите. Разпространява още и списание „Духовна култура“, книгата „Майка Богородица“ от Чилингиров и История на Българската църква“. На събрание през 1954 година, проведено в село Овчарци, спори и изобличава партийни ръководители[35]. Отправя хули по адрес на СССР и към отговорни партийни кадри като ги нарича с най-обидни думи: „читаци, въшкари, които почерниха народо“. Продължава да пише изобличителни писма срещу партийни ръководители. Задава провокативни въпроси на лектори и хвърля упреци по адрес на Българската комунистическа партия. Подпомага шпиони на властта. Притежава оръжие и радиостанция. Говори, че скоро ще дойдат англичаните и американците да освободят България от „Червения дявол“. Всъщност доноса, че притежава оръжие, ще даде повод Държавна сигурност да се върне към първоначалното обвинение в „БАНДИТИЗЪМ“, а това, че притежава радиостанция, с която да предава данни по радио „Свободна Европа“, скрита в едно от кубетата на църквата (църквата „Св. Николай“, в която служи изобщо няма кубета!), и да поддържа връзки с нелегални, ще доведе и до арестуването му като организатор и ръководител на революционна въоръжена група за сваляне на властта[36].

„Път към Голгота“

На 23.IV.1958 година, свещеник Михаил Апостолов е извикан от органите на реда като е проведен един от поредните разпити на „тъмно“, след това е освободен. Предупреден да не буни повече народа. Няколко дни по-късно – на 4.V. същата година, е арестуван по време на Литургия в църквата на село Делян, където служи, качен със сила в два джипа и откаран нанякъде. Спомените на Светлана Златарска за свещеник Михаил Апостолов, когато е едва на 7 години, по повод задържането му, са меко казано потресаващи. Какво ли е преживяло едно 7-годишно момиче, виждайки своя свещеник: качен на една каруца, вързан на дървен стълб с вериги през гърдите – бит, скубан по брадата и косата, разкарван през цялото село като някакво животно[37].

Интересен е факта, че свещеник Михаил Апостолов, в продължение на два дни след неговото арестуване, е в неизвестност. Едва на 6.V.1958 година се появява в милицията. Тогава е направена диктилоскопната регистрация, тоест снемането на пръстови отпечатъци[38]. Остава загадка къде се е намирал и какво е ставало с него от 4-ти до 6-ти същата година. Никой от близките му не знае, а и той никога не говори за това дори и със семейството си. Да не пропуснем да отбележим, че едно от първите му задържания на свещеник Михаил Апостолов е на дата 20.V.1958 година[39].

В разглеждане на материалите по следственото дело № 91 от 30.V.1958 година, водено от Йото Йотов, следовател при отдел на Държавна сигурност, постановява свещеник Михаил Апостолов да бъде привлечен в качеството на обвиняем по чл. 70, ал. 1 на основание чл. чл. 91, 92 от НК в това, че „От няколко години насам е ръководител на нелегална въоръжена контрареволюционна група, посветила се за цел да се бори срещу народната власт за свалянето ѝ[40].“

На 18.VII.1958 година Йото Петков, следовател при отдел в Държавна сигурност, преразглежда още веднъж събраните данни по дело № 91 и постановява, че събраните данни по делото изобличават свещеник Михаил Апостолов в: „Разгласяване на обиди и клеветнически твърдения, които имат за цел да уронват достойнството на българския народ и Народна република България. Изпращане на анонимни заплашителни писма на местни стопански ръководители, както и позиви с вражеско съдържание. Говорене на неверни твърдения, за да внесат смущение и недоверие в стопанския живот и мероприятията на властта“ по чл. 83, ал. I, 88 и 211 от НК[41].

На делото е даден ход на 22-ри и продължава до 24.VII.1958 година, гледано е от Софийския окръжен съд. Приложен е и графологичен анализ, с който се цели да се докаже, че анонимното писмо, което е представено като доказателство в съда, е писано от свещеник Михаил Апостолов. Анализът обаче показва друго. Няма сходство на съдържанието на писмото с почерка на свещеник Михаил Апостолов[42]. Писмото е написано с един разлят, неграмотен почерк, без пунктуации, а почеркът на свещеник Михаил Апостолов е обработен и стегнат. Човек, който пише статии и писма до вестници, издава брошури и така нататък. По делото са привлечени общо шестима, на които е повдигнато обвинение в „БАНДИТИЗЪМ“. Връщат се на първоначалното обвинение, въпреки че нямат доказателства за образуването на такава престъпна група. На първо място, като ръководител и организатор на организацията е уличен именно свещеник Михаил Апостолов. Присъдата е произнесена на 24.VII.1958 година[43]. Всички се признават за виновни и молят за милост. По отношение на вината: свещеник Михаил Апостолов като вдъхновител на групата и обществено опасен елемент[44], е осъден на смърт чрез разстрел и конфискуване на цялото имущество, по чл. 70 ал. I от Наказателния кодекс. На смърт е осъден и Иван Серафимов. На останалите са дадени присъди от 5 до 15 години лишаване от свобода и парични глоби в различен размер. Отец Михаил Апостолов е подведен под отговорност и по чл. 88 от НК и по чл. чл. 210 и 211 от НК. По отношение на писмата, които е трябвало да предаде по радио „Свободна Европа, адвокатът на свещеник Михаил Апостолов Дюкеменджиев оспорва и се опитва да смекчи присъдата на доживотен затвор по чл. 36, т. 2 от НК, но без успех. Присъдите са произнесени[45]. В името на народа: ВИНОВНИ. Съдът признава присъдата на подсъдимите свещеник Михаил Апостолов Анакиев в това, че: „от 1955 до 1958 година в Станке Димитровска околия са образували група, която си поставила за цел да събори, подрови или отслаби народнодемократичната власт в Народна република България, чрез преврат, терористически действия или общоопасни престъпления, като при това групата е била въоръжена, поради което и на основание чл. 70 ал. I във връзка с чл. 35 и 99 от НК, ги осъжда да изтърпят всеки един поотделно наказание – СМЪРТ ЧРЕЗ РАЗСТРЕЛВАНЕ, с лишаване от правата по чл. 28 от НК завинаги и конфискация на цялото им имущество[46].“

Мотивите на съда са следните: След 9.IX.1944 година „народната власт“ иззе фабрики, банки, мини и други, експроприира едрата градска собственост и предаде средствата за производство от ръцете на капиталистите в ръцете на работниците и трудещите хора. Премахна се всякаква експлотация от човек на човек и с всеки изминал ден се подобрява все повече културното и материално благосъстояние на трудещите се. Със своите речи и действия против мероприятията на народнодемократичната власт свещеник Михаил Апостолов, се опитва да върне селяните към предишната им изостаналост. Насаждането на религиозни чувства сред младежите е опит да руши делото на Партията. Посегателствата и обидите, за които той твърди, че му били нанесени от партийни ръководители, оформят вражеско настроение в него. Затова от 1955 година до 1958 година образува и ръководи престъпна група с цел събаряне и отслабване на народната власт, чрез преврат, терористични действия и други. Като най-учен и авторитетен човек, всички членове на групата го слушат и се подчиняват. Провежда също активна агитация  против образуването на ТКЗС. Свещеник Михаил Апостолов говори, че селяните били експлоатирани, че участието в ТКЗС води до мизерия и робство, че трябва да идват в Църквата, за да си починат от работата в стопанството. Пише анонимни писма и позиви като унижава с обидни думи наши ръководители. Говори, че „Българо-съветската дружба е само един параван на Москва за експлоатация на народа“ За целта контрареволюционната група се сдобива с оръжие: карабина „Манлихер“, пушка „Мартина“, още една бойна пушка, 3 бомби, 142 броя патрони, каменарски взрив, пердит, бокфордов фитил, капсули и една радиостанция, по която да предава съобщения до радио „Сво бодна Европа[47]“. Това е много арсенал!

Всъщност, намерените оръжия при щателните обиски, извършени в домовете на заподозрените, при направена експертиза от оръжеен специалист потвърждават, че това са оръжия, които не могат да бъдат използвани по никакъв начин, защото са ръждясали и негодни за употреба. Бомбите са неизползваеми, тъй като капсулите им са стари. Въобще целият процес е скалъпен, свидетелите са подбрани, а много вероятно някои от самите свидетели да са били и от самите доносници, закачени да него през годините[48].

След произнасянето на присъдата, снахите на свещеник Михаил Апостолов, обикалят неуморно по селата в търсене на подкрепа. Събират набързо повече от 200 подписа и жалби за неговото оправдание, като се надяват да бъде повдигнато и образуването на ново дело. Трудът им е възнаграден. Делото се гледа от Върховния съд на 16.IX.1958 година, но присъдата не е желана от никого. Върховният съд само потвърждава издадената смъртна присъда от 24.VII.1958 година на свещеник Михаил Апостолов, но намалява смъртната присъда на Иван Серафимов – от смъртна, на 6 месеца и парична глоба от 3,000 лв. Присъдите на останалите подсъдими са също силно редуцирани, някои наполовина, други се разминават само с парични глоби. Което показва и подсказва цялата пародийност на разследването и обвинението. На свещеник Михаил Апостолов е трябвало да му бъде затворена устата – по един или друг начин, трябвало е да замълчи и то завинаги. Но Господ още не бил казал последната Си дума[49].

Изглежда, че няма никаква надежда за свещеник Михаил Апостолов. Присъдата е потвърдена. Така той е върнат в Софийския централен затвор, настанен в килията на „смъртниците“ и чака всеки ден изпълнение на присъдата (по това време пише молитвата към Господ Иисус Христос). Всеки ден извиквали от тази килия хора, за да ги разпитват. Една голяма част от тях не се връщат. Друга част са жестоко малтретирани както физически, така и психически. Синовете му обаче не се отказват. Най-напред, един от синовете му (Петър) отива при митрополит Пимен Неврокопски да дири помощ от него, той го посреща много студено и дистанцирано. Петър влиза и се покланя, но, когато Пимен разбира защо е дошъл, му казва: „баща ти обичаше повече софийските владици, сега ходи търси помощ от тях“. И наистина Петър потърсва помощ от тях – софийските владици, но не от кого и да е, а от епископ Кирил, Патриарх Български. Патриарх Кирил пише за втори път до Президиума на Народното събрание, за да помилва свещеника. И резултатът е налице. Смъртната присъда та е заменена с 20-годишна присъда. След няколко месеца от Софийския затвор е преместен в Пазарджишкия затвор, където престоява около месец. Накрая е въдворен в лагера на смъртта „Белене“ (през август 1959 година лагерът е официално закрит). Там престоява 5 години – до 1964 година. За кратко се намира и в Старозагорския затвор, след което през 1965 година е амнистиран. В Белене се намира в килия с циментов под, покрит с вода, без да може да почине или легне. След амнистирането, Светият Синод разрешава на свещеник Михаил Апостолов да отиде в град Рила, тъй като му е забранено да се върне в селата Тополница и Делян. Забранено му е също така и да служи Света Литургия [50].

Когато вече е на квартира в град Рила, се случва необичаен инцидент с него, разказван от хазяйката му Фиданка Печуркова, както и от богослова Иван Николов. Случката е следната: Когато се бръсне една сутрин пред огледалото (1974/5 година), чува шум и усеща как нещо се забива до него в иконата на Иисус Христос. В последния момент се дръпва настрани, което движение спасява живота му. Бил куршум, изстрелян от непознат на улицата. И само по чудо остава отново жив, подобно на “събитията“, които се случват с него (за които след години той самият разказва на митрополит Натанаил, архимандрит Сергий Язаджиев, Иван Николов и други) [51] в Софийския и Пазарджишкия затвор. Този инцидент не пречи на свещеник Михаил Апостолов да продължава да приема младежи в квартирата си, да беседва с тях по различни въпроси, да им дава съвети и напътствия и да ги подготвя за свещеници[52]. Един такъв ученик (негов племеник) на свещеник Михаил Апостолов, който е и плод от неговото делото, е отец Василий (Витко) от село Овчарци, пострадал също от атеистичния режим [53].

В град Рила, свещеник Михаил Апостолов продължава да се занимава с лекуване на болни, тъй като добре познава билките. В спомените си архимандрит Сергий Язаджиев споделя, че свещеник Михаил Апостолов, подобно св. св. Безсребърници Козма и Дамян, лекувал хора, които идвали и търсели помощ от него. Всъщност архимандрит Сергий казва, че чрез билките свещеник Михаил Апостолов прикривал дарбата си на Чудотворство и Прозорливост. Не били редки случаите, в които свещеник Михаил Апостолов насочвал страдащите да отидат до Рилския манастир и да се поклонят на мощите на св. Иоан Рилски Чудотворец, като казвал, че това е бил неговия светец[54]. В края на живота си, свещеник Михаил Апостолов приема монашеско пострижение с името Макарий. Михаил Апостолов (в схима Макарий – блажен) се упокоява в Господа на 10.IX.1988 година.

Заключение

На първо място, присъдата е необоснована и противоречи на Конституцията от 1947 година по няколко члена, а именно: чл. 78 и чл. 82, както и по чл. 71, индиректно[55]. И въпреки нелепостта на доказателствата, въпреки че свидетелските показания се разминават и си противоречат, свещеник Михаил Апостолов е осъден на смърт чрез разстрел[56]. Виждаме, че при разпитите „на тъмно“, проведени на заподозрените, всички отговори, които те дават на следователите, насочват вниманието и отговорността за възникване на групата, директно и индиректно към свещеник Михаил Апостолов[57]. Не само това прави впечатление. Чрез категорични изказвания по отношения на властта пред свещеник Михаил Апостолов се цели неговото компрометиране и въвличане в престъпна група, каквато всъщност не съществува, но ще бъде създадена впоследствие. Изказвания от рода – „Аз имам мои хора в София, които имат оръжие скрито в пещера и само чакат нашия сигнал“, „Ще теглим още много от тези комунисти“, насочващи думи от агент „Вълчан“. С други думи, опитват се да слагат думи в устата на свещеник Михаил Апостолов, за да изкаже нещо против властта, което да докладват след това, знаейки отношението му към „народната власт“ и знаейки, че той им има доверие. Доноси, които след това ще послужат за осъждането му. Можем само да предположим, че агентите, които го следят на всяка крачка, са много близки и доверени хора, които осъществяват така наречената комбинация от 1955 до 1958 година. Например, Иван Серафимов, който е църковен настоятел на храма, в който служи свещеник Михаил Апостолов, е осъден на смърт заедно със свещеник Апостолов, но Върховния съд изменя присъдата на 6 месеца и парична глоба от 3,000 лв., както видяхме по-рано от обвинението. Стоил Бекярски е в близки взаимоотношения със свещеник Михаил Апостолов, той е църковен певец в същия храм, където служи свещеник Михаил Апостолов. И той, както и останалите от престъпната група, получават минимални присъди: парични глоби и така нататък[58].

В „План за действие“ по разработка „ЗВЕРОВЕ“, отнасящ се за свещеник Михаил Апостолов, се чете: „да му бъдат подхвърлени думи (от агент „Вълчан), че народа вече е крайно недоволен от властта и търси всевъзможен начин за отплата. След това да му се подхвърли, че има един нелегален, който трябва да скрие и прехвърли зад граница. Да го пита дали не е удобно да го скрият в някой от манастирите. Но подхождай внимателно[59].“ Всичко това ме кара да мисля, че целият процес е просто един своеобразен „Ку клукс клан“, провеждан паралелно и систематизирано срещу духовниците на родната ни Църква, а процесите приличат на едно Аутодафе, водещо организаторите на зрелището до религиозен екстаз и емоционален пароксизъм, тоест чувството на удовлетворение, че е задоволено желанието на боговете, принасяйки им жертва.

Народната власт осъди свещеник Михаил Апостолов, за да му затвори устата. Но: „Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си“ (Матей 25:21). Свещеник Михаил Апостолов се противи на богоборството, което руши храма на Светия Дух, тялото, чрез неверие и атеизъм. Опровержението на научния материализъм се е считало за едно от най-опасните и застрашаващи режима идеологически диверсии. Белегът, за да можем да кажем, че е имало гонение срещу Църквата, са мъчениците и изповедниците ѝ.

Накрая ще приведем някои мисли от Илия Бешков, писани на 26 ноември 1950 година: Комунистът никога не говори, той няма свое слово. Дори не се решава и опитва да говори и мисли, защото това би го „отвело някъде“. Словото променя човек, мислещия и говорещия, и по този начин го прави жив. Както реката, която тече – живее. Комунистът изтръпва от страх пред промяната, да не би следващия миг някак да престане да бъде комунист, а с това да се свърши цялото му битие, тъй като той не подозира, че има друго пространство, време и състояние, освен неговото съсредоточие. Марксизмът не може да установи никаква приемственост – обратно, изключва всичко, което е било преди него и по този начин всъщност изключва сам себе си от живота и от вечната и трайна човешка мисъл[60].

Марксистката идеология, според мен е, един друг вид иконоборство. Метафизичният исторически материализъм е иконоборство над мисълта, над това да нямаш право да мислиш различно от приетия и узаконен марксистки манталитет, установен чрез насилие и терор от болшевиките в Родината ни, воюващи на живот и смърт с Църквата. Свещеник Михаил Апостолов си позволи да мисли различно от установените правила, а вярата в Църквата Христова му даваше надежда, според думите на Христос, че „на оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол“ (Откровение 3:4).

Важно е да изследваме живота, делото и словата на Божиите угодници и от най-ново време, и да правим усилия да ги съпоставяме с нашия живот, а техните напътствия да се опитваме да въплъщаваме в живота си. И чрез молитвеното им застъпничество пред Божия Престол за нас, да възпълваме Тялото Христово – Църквата, възвестявайки смъртта на Господа, докле дойде Той (1 Коринтяни 11:26).

Да, вярно е, че много хора бяха избити в „Белене“ – и не само там, но пък баничката беше само 10 стотинки!

 ___________________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2024, бр. 2, с. 25-48. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[33]. Постановление на Съда в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, III раз., а.е., 95, л. 1-2 (Кн).

[34]. Разработка на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 2, л. 168-169.

[35]. Донос за свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 2, л. 168-169.

[36]. План за провеждане на агентурно оперативни мероприятия по ОНД „Звер“ в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, III раз., а.е., 95, л. 130, 159, 160, 161 (Кн); Справка от проучване на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, III раз., а.е., 97, л. 35 (Кн). Протокол за разпит на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 2, л. 8, 147; Постановление за обвинение на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 2, л. 100.; Следствено дело в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. Д., а.е., 16, т. 1, л. 188.

[37]. Отец Михаил Апостолов и архимандрит Калистрат – Документална поредица по БНТ „Път към Голгота“, част 2.

[38]. Заповед за арест на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБ НА, II сл. д., а.е., 206, т. 1, л. 80 и т. 2, л. 152,153; Спомени на децата му – В: Свещеник Михаил Апостолов и архимандрит Калистрат – Документална поредица на БНТ „Път към Голгота“ от 20.III.2020 година.

[39]. Заповед за задържане на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА,II сл. д., а.е., 16, т. 2, л. 188.

[40]. Постановления за привличане на обвиняем в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 2, л. 99, 122.

[41]. Постановление за привличането в качеството на обвиняем в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд. а.е., 206, т. 2, л. 100.

[42]. Следствено дело в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. Д., а.е., 16, т. 2, л. 122.

[43]. Следствено дело в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. Д., а.е., 16, т. 2, л. 123; Обвяване на решението на съда в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 2, л. 159.

[44]. Обвинителен акт в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 1, л. 69.

[45]. Обявяване на решението на съда в архива на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд. а.е., 206, т. 2, л. 159-161+гръб.

[46]. Присъда в името на народа в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 2, л. 162-163+гръб.

[47]. Мотиви по делото в архив на АКРДОПБГДСРСБНА II съд, а.е., 206, т. 1, л. 164 171+гръб; Списък на протокол от обиск в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. А.Е., 16, т. 2, л. 240.

[48]. Протокол за обиски в архив на II съд, а.е., 206, т. 1, л. 55, 169+гръб, 170-171, 245-247; За Обиските в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 2, л. 38, 94-95, 217-219, 230-231.

[49]. Присъда в името на народа в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 1, л. 6-9, 185, 190.

[50]. Вж. Игумения Валентина Друмева „Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време“, т. 1, София: Издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2007 [Abbess Valentina Drumeva, „Bulgarian Hieromartyrs and Confessors of the Faith in Modern Times.“ Sofia: Published by the Slav ic-Bulgarian Monastery „St. Great Martyr George Zograf,“ Mount Athos, 2007], 80-89; Отец Михаил Апостолов (1899-1988) Културен център „Евгени Босилков – Белене“ https://bosilkov.com/bg/museim/otets-mihail-apostolov-1899-1988-171 Посетено на 27.10.2024; Свещеник Михаил Апостолов и архимандрит Калистрат – Документална поредица на БНТ „Път към Голгота“, част 1.

[51]. Вж. Свещеник Михаил Апостолов и архимандрит Калистрат – Документална по редица на БНТ „Път към Голгота“, част 1, 2.

[52]. Свещеник Михаил Апостолов и архимандрит Калистрат – Документална поредица на БНТ „Път към Голгота“, част 1.

[53]. Игумения Валентина Друмева, Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време. т. 8, София: Издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф, Света гора, Атон, 2006 [Abbess Valentina Drumeva, „Bulgarian Hieromar tyrs and Confessors of the Faith in Modern Times,“ Vol. 8. Sofia: Published by the Slavic-Bulgarian Monastery „St. Great Martyr George Zograf,“ Mount Athos, 2006], с. 8-18.

[54]. Спомени на архимандрит Сергий Язаджиев за свещеник Михаил Апостолов и архимандрит Калистрат – В: Документална поредица на БНТ „Път към Голгота“, част 2, 1.

[55]. Конституция на Народна република България, приета на 4.VII.1947 година с 364 гласа, обнародвана в „Държавен вестник“ на 6.XII.1947, член 78: Гражданите имат свобода на съвестта и на вероизповеданията, както и свобода на извършване на религиозните обреди; член 82: пък гарантира свободата и неприкосновеността на личността…; в член 71 се наказва всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза от закона. Една хипотеза тук. Ако православният свещеник Михаил Апостолов е нарушил член 71, проповядващ „религиозна омраза“ сред народа и в това да се състои единствената му вина, без обаче тази “вина“ да се споменава изрично в обвинителния акт и в мотивите довели до присъдата, можем да питаме само: „В какво тогава се състои тази религиозна омраза, проповядвана от свещеник Михаил Апостолов сред населението, за което е наказан от закона със смърт? Срещу каква “вяра“ проповядва всъщност свещеник Михаил Апостолов, за да не може той да бъде помилван? Да не забравяме, че Христос беше също осъден и обвинен в богохулство!

[56]. Съдебен процес в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 1, л. 153+гръб

[57]. Протоколи за разпит в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. а.е., 16, т. 1, л. 78-79; Протоколи за разпит в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е. 206, т. 2, л. 47, 48.

[58]. Протоколи за разпит в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 2, л. 47-48;

[59]. План за действие по мероприятие „ЗВЕРОВЕ“ в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. а.е., 97, л. 136+гръб.

[60]. Илия Бешков „Черната тетрадка“. ДНЕВНИК, ДОСИЕ, АЛБУМ. Съставители: Александър Бешков и Савка Чолакова, София: Издателство „Изток-Запад“, 2015 [Ilia Beshkov, „The Black Notebook.“ Diary, Dossier, Album. Compiled by: Alexander Beshkov and Savka Cholakova. Sofia: Iztok-Zapad Publishing House, 2015], с. 61, 66.

Изображения: авторът Цветомир Пенков и свещеник Михаил Апостолов (архимандрит Макарий) (1899-1988). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fni