Цветомир Пенков[2]

Abstract:

Tsvetomir Penkov, Fr. Michael Apostolov – a Confessor from Ovtshartsi (archimandrite Makariy). On September 9, 1944, Bulgaria was occupied by the Red Army and an atheistic regime similar to that in Russia was introduced. In a short time, all state institutions were taken over. The antireligious spare the Bulgarian Orthodox Church either. Within a few months, hundreds of clergy members passed through prisons, and many were killed without trial and sentence during what is called the People’s Court. One such sufferer for the faith is priest Michael Apostolov, sentenced to death by firing squad.

Keywords: Church History, Orthodox Church, Communist Persecutions, Martyrs of Faith

***

Увод

Ако Мене гониха и вас ще гонят (Иоан 15:20)

Слабото ни познание за „миналото“ на комунизма, за мащаба на преследването от страна на атеистичния режим спрямо Църквата и за това какво всъщност представлява той като идеология, ни поставя отново в изходно положение. Когато говорим за комунизма, обикновено си го спомняме с някакъв патос на нещо по-добро – от това, в което живеем сега: където било по-спокойно, където нямало бедни и всички били равни пред закона, където стандартът на живот бил по-висок, а небето било по-синьо и ясно. Въпросът, който трябва да поставим тук е: Защо продължаваме да живеем в тази деменция за миналото, в тази безпаметност, в тази „безумност“? Вероятно заради спомените на човек, които са странно нещо. Те не се подчиняват на никаква логика, но винаги търсят убежище там, където човек е бил млад и харесван от някого. Продължавам да мисля обаче, че един от възможните отговори за тази раздвоеност, се дължи именно заради случилата се фалшификация и подмяната на историята. И в нежеланието – това настояще днес, което ще премине в минало, да стане минало – различно – от миналото, което познаваме днес. И това минало, което ще стане настояще, да носи стойност в себе си за хората от бъдещето, различно от настоящето днес. Или, както казва Оруел в „1984“: „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира бъдещето, контролира миналото. И все пак миналото, макар и по-природа изменяемо, никога не е било изменяно[3]“. Контролът над действителността продължава, затова и днес, когато има интерес към миналото на комунизма, най-вече от по-младото поколение, обикновено се питат неща от обща култура. Но какво е станало с изчезналите безследно стотици духовници? Защо беше ликвидиран елитът на България? Защо само Православната църква в България няма все още канонизиран нито един новомъченик след 1944 година? – са един друг вид въпроси, до които човек не би могъл да достигне, поради непознаването на историческите процеси преди и след 1944 година. Това е история, но особен вид история, която в училищата все още не се изучава, а младото поколение има стремеж и право да знае тази история. Абсолютната лъжа, станала въздух и климат, проникващ дълбоко в мисловния свят на поколения наред българи, заменила и заличила почти изцяло бележити личности от нашата най-нова история.

Затова е важно да поддържаме жива паметта за хората от този период: изтезавани и убити единствено заради духовния си сан на епископи, архимандрити, презвитери, дякони и монаси, а техния подвиг да послужи като пример и път към църквата за някои. Защото белегът за живота на една поместна Православна църква са нейните мъченици (свидетели) и изповедници, чиято канонизация днес би потвърдила единствено – преследването на Църквата Христова. Преследване, което се наблюдава през целия комунистически период. Такива са историите на стотици духовници, ликвидирани без съд и присъда през тази епоха, за които ще споменем по-долу. „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очите свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евреи 13:7), което ни дава още една причина да помним.

Защото миналото ще бъде винаги неразгадано, ако за него не се говори с неподправените и достоверни изрази на езика на архивния документ или на общите места от историческата памет[4].

Предистория

Такива страдалци за вярата – кръвни и безкръвни, за които историята слабо или малко помни са: архимандрит Ириней – изгорен жив, иеромонах Паладий – запален жив; отец Лука Юруков – рязан парче по парче, изчезнал безследно; отец Константин Бъчваров – садистично изтезаван и разчленен; отец Петър Дивизиев – убит с кирка в главата; отец Рафаил Раев – заровен жив в яма с умрели животни и надупчен с шило в гърба, за да не избяга; отец Стефан Тафров, умъртвен на 6 октомври 1944 година по особено жесток начин (тялото му било извадено от планинска река, оглозгано от кучетата); отец Евстати Пандурски (Витошки) – изчезва безследно, веднага след 9.IX.1944 година; както и още 20 свещеника – от Софийско, пребити с тояги, като: отец Василий Дочев, отец Христо Стоименов, отец Иван Дреновски, Никола поп Тасев и други. Застреляният на 8.XI.1948 година митрополит Борис Неврокопски няма все още прослава. Врачанският митрополит Паисий, подложен на нечовешки мъчения в затвора, заедно с бъдещия патриарх Кирил: двамата са яздени като магарета и са принуждавани да лъскат тоалетните[5].

Такива са също и битият в ареста епископ Николай, по онова време ректор на Софийската духовна семинария; архимандрит Йосиф, секретар на Светия Синод; протосингел на Доростоло-червенска митрополия Василий, изпратен в лагер заради дочута критика; изчезналия безследно през 1948 година протосингел архимандрит Мирон, чиято единствена “вина“ била, че искал да възстанови организация „Християнски братства“, както и свещеник Михаил Лазаров Попов от село Пожарево, а също така и много други духовници, изтезавани от комунистите през тази епоха.

Все си мисля, че през 90-те години на XX-ти век, все още е можело да бъдат възстановени някои от историите, тоест липсващите парчета от пъзела, който днес се опитваме да подредим – поне на една по-голяма част от духовниците, тъй като спомените на хората, които са били свидетели или преки участници в процесите – съвестта им е можела да проговори, при един правилен подход от страна на църква и държава. Нали по това време управлява правителството на СДС с министър-председател Иван Костов, а някои от епископите на Българската православна църква по това време са дори депутати от това правителство.

Кой е свещеник Михаил Апостолов Ананиев Янков (Влашки)?

За свещеник Михаил Апостолов Ананиев Янков се знае малко или почти нищо. Той е преследван и наблюдаван от Държавна сигурност повече от 12 години, а накрая е осъден на смърт чрез разстрел, по линия на „БАНДИТИЗЪМ“.

Той е роден на 18.IV.1899 година в село Овчарци, Дупнишко, българин, женен, с пет деца. Баща му Апостол Янакиев е роден в село Загоричани, Костурско, Егейска Македония. Да, това е същото село Загоричани, където на 25 март (7 април нов стил) 1905 година, са изклани 52 мъже и момчета, и 7 момичета и жени, сред които и селския поп Стефан Николов. С кмета на селото и дъщеря му общият брой на убитите наброява 62 души – българи, християни. Кланетата са извършени от андартските чети, съвместно с турски войскови части[6].

Апостол Янакиев се преселва в Румъния, където първоначално се присъединява към четата на Ботев, но не минава Дунава. Участва като опълченец в боевете на връх Шипка (връх св. Никола). Сподвижник е на редица войводи от това време. След това известно време живее в село Рила, но когато умира жена му, той се оженва за Катерина Христова – майка на отец Михаил, и се премества в село Овчарци[7].

Михаил Апостолов произхожда от незаможно семейство. Има четири братя и една сестра (умира още като дете). Завършва прогимназия, която обхваща V-VIII клас. Още от малък заедно със семейството си, работи земеделие, а през 1930 година отива в Рилския манастир. Две години – до 1932 година работи там като горски работник. През 1933/34 година е домакин в манастирския метох в Дупница. През 1935 година се запознава с дядо Борис, който по това време вече е Неврокопски митрополит. Митрополит Борис издейства разрешение от Синода, за да може Михаил Апостолов да разпространява религиозна книжнина, икони и кръстчета сред населението в Софийско, Самоковско, Петричко и на други места. Също така през летните месеци събира билки, бере малини и горски плодове, за да докарва допълнителни доходи за семейството. Две години – през зимите на 1939/40 година събира помощи в Дупнишка околия, както и за сиропиталището в същия град. В много близки отношения е с архимандрит Калистрат, както и с дядо Борис Неврокопски (починал 1948)[8]. През 1944 година църковният псалт Михаил Апостолов е ръкоположен за дякон от дядо Борис, а на 14.VIII. същата година е ръкоположен и за свещеник от екзарх Стефан. Изпратен от дядо Борис на енорийска служба първоначално в село Куманич, Драмско, обаче след два-три дни е извикан от дядо Борис и назначен за енорийски свещеник на Дупнишките села Тополница и Делян[9]. Има вероятност свещеник Михаил Апостолов, тъй като е родом българин – от област Македония, да е изявил желание да бъде ръкоположен за свещеник и изпратен именно там, подобно и на други свещеници, за да помогне по организацията и конституирането на Струмишко-Драмска епархия на новоприсъединените земи, тоест в старите поселища на българите. Такова например е прошението на свещеник Сотир Димитров, роден в село Кърликьой, Серско, свещеник Иван Хр. Панковски, свещеник Христо Димитров от село Цапариво. През 1943/44 Светият Синод взема решение във връзка с изпращането в „новите епархии“ за командироване на допълнителни свещеници. Различното в случая е, че избора за тяхното командироване става „чрез жребии“. Митрополит Борис полага огромни усилия да намери и задържи на редовна служба в епархията достойни свещеници. Както казва: „По-добре е да има свещеници българи с духовни качества: вяра, благочестие, родолюбие, отколкото, ако ги няма[10].“ А свещеник Михаил Апостолов напълно отговаря на това описание.

Михаил Апостолов има жива връзка с Рилския манастир и вече като свещеник продължава по всякакъв възможен начин – легален и нелегален – да поддържа топли отношения с монасите Наум, Евлогий и Неофит, като ги снабдява с продукти от първа необходимост, с ясното съзнание, че тези негови действия могат и ще допринесат за утежнение и на без това тежкото му положение[11]. Постоянно организира поклоннически пътувания на младежи и възрастни до Рилския манастир, с цел да поддържа вярата сред населението жива[12]. Събира и раздава на бедни хора дрехи и пари, които отделя от свещеническата си заплата (при положение, че има 5 деца, а семейството му не е от най-заможните) в селата Самораново, Тополница, Сапарева Баня, Гюргево и околия, Бистрица и други[13].

Всъщност, свещеник Михаил Апостолов подозира, че е наблюдаван и следен, но не предполага, че хората, на които споделя и доверява, ще се окажат доносници, и едни от най-близките му хора. С брошурката под ръка, със съвети и молитви, свещеник Михаил Апостолов – като един Апостол – обхожда надлъж и нашир селата в околията. Той не воюва срещу човека, а срещу неверието на човек. Той не мрази, а прави добро на онези, които го мразят, благославя ония, които го проклинат, и се моли (дори, когато е в затвора) за ония, които го обиждат и гонят (вж. Матей 5:44[14]).

Годината на ръкополагането му за свещеник обаче, ще съвпадне с времето, когато войнстващите атеисти са вече на власт. Полуграмотни партийни секретари и агитатори започват да обикалят градове и села, за да разпространяват в сказки новата “вяра“ и „рече безумец в сърцето си: Няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро. Тогава Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види има ли кой да разбира, да търси Бога“ (Псалом 13:1-2).

Защо свещеник Михаил Апостолов не беше убит по примера на стотиците други духовници, а влиза в полезрението (официално) на Държавна сигурност чак през 1948 година?

Можем само да гадаем, но един от възможните отговори е факта, че свещеник Михаил Апостолов не е членувал в никоя политическа организация преди 9.IX.1944 година, единствено като поляк (до тази година) бил привърженик на „фашистката“ власт. Движи се в „безразлична среда“ и няма прояви от политически характер. Член е (за кратко) на СНМ – Съюз на народната младеж, обаче нe взима участие в организацията. Винаги реагира остро на прогресивното движение и се очертава като „непоправим религиозен фанатик[15]“ – каквото и да означава това[16]. Известно е, че до 1948 година свещеник Михаил Апостолов се „разбира добре“ с народната власт, след което започват някои недоразумения[17]. Да отбележим само, че през 1948 година започва провеждането на така наречения втори Народен съд. Тоест, за всички онези клетници, които са били пропуснати при първата чистка от 9.IX.1944 година до 16.III.1945 година[18]. Тогава е убит и дядо Борис Неврокопски. Втората, по-вероятна и основна причина, според мен, е огромния авторитет, който свещеник Михаил има сред обществото все още. Не е удобен, но го търпят поради някаква причина.

Първият контакт на новия селски свещеник с болшевиките е малко след 9 септември, когато партизаните започват да грабят и рушат църквата „Св. Никола“ в село Тополница[19], в която той служи, а намесата от негова страна, предотвратява до голяма степен своеволията. Няма как проявата му да не е забелязана още през тази година. Но както споменахме „неудобен е, но го търпят“. Свещеник Михаил Апостолов започва да реагира по-остро и да влиза в открити сблъсъци с комунистите около 1955 година, когато председателят на съвета Владимир Начев е сменен от Асен Динев. Оттогава започват открито и преднамерено да се преследват хората в селото, които ходят на църква. Подиграват се и с него: дърпат му брадата, осмиват го; наричат го с неприлични думи („нашия дрът пръч“, „нашия обесник“ и прочее)[20]. Свещеник Михаил Апостолов понася всички хули и посегателства към личността му („подобно на агне, водено на клане, и като овца, която пред стригачите си не издава глас, така и Той не отвори устата си“ (Исаия 53:7), но, когато това се отнася до вярата му, свещеник Михаил Апостолов е огнен изповедник (подобно на Христос, прогонва търговците от храма (Матей 21:12-13)[21] – както свидетелства архимандрит Сергий Язаджиев[22]. Свещеник Михаил Апостолов се чувства задължен да запознае Негово Светейшество Кирил, Патриарх Български и митрополит Софийски и Пловдивски за състоянието на енорията му. Затова през 1955 година му пише писмо. От редовете в писмото виждаме, че хората се преследват, защото ходят на църква, че младите двойки, на които предстои брак са заплашвани да не взимат благословение от църквата, същото се случва и по отношение на кръщенията. Председателят на общинския народен съвет събира всички хора, за които е известно, че ходят на църква в кметството и ги предупреждава. Разтурва се и певческия хор. Всеки ден се пропагандира по радиоточката, че моралният упадък е плод на църквата. Ограбват се и се чупят иконите на параклиса, който се намира вън от селото. Всичко това принуждава християните да се причастяват, венчават и кръщават тайно[23].

Свещеник Михаил Апостолов не се спира дотук, той пише опровержителни писма до редакциите на няколко вестника, по повод на това, че в тези вестници се чете, че християнството е опиум, а Христос не съществува. Той пише писмата по адрес на авторите на статиите най-различни думи, като ги нарича „безбожници“, „изменници на род и Църква“ и други. Това са някои си Б. Босев[24], който има текст на тема „Няма Бог“, поместена във вестник „Софийска правда“, бр. 6 от 14.II.1958 година, д-р Петков, който твърди, че „Науката отдавна е доказала, че няма бог“, поместена във вестник „Народно дело“, бр. 10 от 8.III.1958 година. Пише също така и до редакциите на вестниците „Народна младеж“ – до някой си Първанов; до „Отечествен фронт“ и „Работническо дело“. Пише и до вестник „Правда“, бр. 6 от 14.II.1958 година. Самият той издава брошурка „Има Богъ“. Писмата, които пише не са с анонимен характер, а се подписва под всяко едно от тях[25].

Няма как това дискредитиране и публично разграничаване на свещеник Михаил Апостолов, по отношение на „народно-демократичната“ власт, да не е подразнило ръководителите. По нареждане на председателя на съвета Асен Динев, заедно с председателя на новосформиращото (1956 година) се тогава Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), започва разграждане оградата на гробищния парк и същите стават пасбище, а с отнетите камъни, се строи кантар за ТКЗС-то. След вандалщината свещеник Михаил Апостолов почиства гробището и засажда тополки, за да не пустее мястото, но през нощта всички дръвчета са извадени[26]. Пише и до околийския съвет, но без никакъв резултат. Именно тогава той влиза в полезрението (официално) на Партията, с обвинение, че е „вражески настроен към прогресивната нова власт“. Това е времето, когато свещеник Михаил Апостолов става „интересен“ за службите. Чупят се кръстове, поругават се икони, но освен на свещеника, като че ли на никого другиго това не създава никакво неудобство[27].

Болшевиките не само че нямат елементарно отношение към свещеническото достойнство на свещеник Михаил, но празният им ум не би могъл да достигне до въпроси като: „Защо не трябва да го правят?“, „Защо трябва да се пази авторитета на свещеника и да не се сквернят образите на Божиите угодници?“, „Защо да не поругават Честнѝя и Животворящ Кръст Господен?“ Защо? Защо да не…?

След всички тези събития, свещеник Михаил Апостолов прави една неблагоразумна, бих казал – детска постъпка – от доброта, породена от дълбоката му вяра и християнска загриженост към пасомите (през 1956 година), която ще доведе вече и до активирането на службите. Но това негово действие, плюс писмата до редакциите, е само претекст, разбира се, за задържането му през 1958 година. Той пише анонимки[28] заплашителни бележки до председателя на ТКЗС-то – дядо Нове Алексов Кацарски, заради оскверняването на гробищния парк. Тези анонимки и три позива свещеник Михаил Апостолов пише, когато започват да вадят и поругават кръстовете на гробовете[29]. Пише – от името на „Председател на околийското освободително движение“, като мисли, че все пак това може да стресне и пробуди съвестта им: че тези безбожници ще се уплашат и ще оставят намира църквата, заедно с гробищния парк. Но това не се случва, разбира се! Затова отец Михаил изпраща втори плик до Нове със съдържание: „Нове, чуй, задължен съм от Околийския ръководител на „Освободителното движение“ втори път да ти съобщим – стига яде народо – внимавай“. В горния ляв лист има сложен печат изобразяващ корона. Има и позиви със заглавия: „БЗНС – ние обвиняваме Кремъл… завършва с думите – единни в страданията ни под комунизма“, „Нове дай си оставката – внимавай“, „Десет правила за добрия комунист и завършва – никога не показвай страх от бъдещето, което народа ти готви“ и „Българо-съветската дружба е първа на комунистическата експлоатация, като завършва с думите – българския дух е побеждавал и пак ще победи! С второто писмо целта е постигната. Нове е поуплашен, но вместо да преустанови разграбването на гробищния парк, той се обръща към органите на властта – народната милиция и Държавна сигурност[30].

В полезрението на „ГОЛЕМИЯ БРАТ“

Свещеник Михаил Апостолов е разкрит, тоест той сам си признава за анонимките и позивите, хвърлени в двора на Нове. Веднага е подведен под отговорност, като организатор на въоръжена група заедно с още шест души, за сваляне на народната власт. Всъщност свещеник Михаил Апостолов е вече в процес на разработка от страна на службите.

Групова активна централизирана разработка „ЗВЕРОВЕ“ възниква на 5.VI.1953 година по повод получени агентурни данни, че в Радомирско и Станке Димитровска околия се изгражда контрареволюционна организация, която поддържа връзки с нелегални, вражески елементи “горяни“- изменници на Родината. Обектите, които са прикачени към тази разработка са: свещеник Михаил Апостолов, Свилен Бабунски, Илия Бабунски и Йордан Йорданов. По данни на агентите „Алексей“ и „Соколов“ организацията поддържа връзки в София с лицето Ганчо Георгиев, бивш офицер от военноморския флот, който ги поддържа с парични средства и с оръжие, а при случай на провал ще им осигури прехвърлянето зад граница. Впоследствие, по разработката се получават данни и от агентите „Беленски“ и „Михал“, „Вълчан“ и „Винаров“. На няколко пъти се провеждат и „разпити на тъмно“ със заподозрените[31].

От проведения “разпит на тъмно“ през 28.IV.1954 година на един от прикачените до свещеник Михаил Апостолов доносници (името е скрито (задраскано с маркер) от Комисията по досиета), се вижда, че той е излъгал Държавна сигурност и категорично се разграничава от донесенията си, направени през 30.III.1953 година, върху чиито доноси всъщност се образува разработката „ЗВЕРОВЕ“. Той заявява, че всичко написано по-рано от него е една „измислица“ и че не знае за „съществуването на нелегална престъпна организация“. Всичко, което съм казал „не е верно, всичко от край до край[32]“.

Следва…(виж тук).

______________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2024, бр. 2, с. 25-48. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Съкращения на използвани, архиви, вестници и списания: АКРДОПБГДСРСБНА – Архив на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия [Archive of the Commission for the Disclosure of Docu ments and Declaration of the Affiliation of Bulgarian Citizens with the State Security and Intelligence Services of the Bulgarian People‘s Army].

[2]. Авторът е докторант в катедра „Историческо богословие“ на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ [The author is a doctoral student in the Department of Historical Theology at the Faculty of Theology of Sofia University “St. Kliment Ohrid ski.”]. E-mail: ts.penkov@theo.uni-sofia.bg,

[3]. Оруел, Д. 1984, София: Хеликон, 2021 [Orwell, G. 1984. Bulg. transl. Sofia: Helikon, 2021], с. 46

[4]. Чурешки, С. Православието и комунизмът в Българя 1944-1960 г. София: Издателство „Просвета“, 2004 [Chureshki, S. Orthodoxy and Communism in Bulgaria 1944-1960, Sofia: Prosveta Publishing House, 2004], с. 9.

[5]. Стойко Стойков „Комунистите яздели свещеници като магарета, карали ги с брадите си да мият нужниците“. Публикувано на: 20.07.2021, посетен на: 02.10.2024 [Stoyko Stoykov, „The Communists Rode Priests Like Donkeys, Made Them Clean Toilets with Their Beards.“ Published on: 20.07.2021, accessed on: 02.10.2024] https://www. 168chasa.bg/article/9986589

[6]. Вж. повече: Свещеноиконом Григорий. Илюстрация Илинден XIV (151). Издание на Илинденската организация, 1944 [Fr. Grigoriy. Illustration Ilinden XIV (151). Published by the Ilinden Organization, 1944], с. 4; Патеров, Илия Г. „Загоричани“. София: Издание на Загорицкото дружество „Илинден“, 1930 [Paterov, Iliya G. Zagorichani. Sofia: Published by the Zagorichani Society „Ilinden,“ 1930], с. 2-8.

[7]. Протокол за разпит на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА II съд., а.е., 206, т. 2, л. 154.

[8]. Справка за свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, III раз. а.е. 97, л. 35; Характеристика на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКР ДОПБГДСРСБНА, II съд.1 а.е., 206, л. 127; Постановление за преминаване на ОНД „ЗВЕР“ в „ЛАР“, заведено на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА III раз, а.е., 95, л. 159 (Кн).

[9]. Заключение за сваляне на ЛАР „ЗВЕР“, заведено на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА III раз а.е. 95, л. 159-162; Протокол за разпит к…II съд., а.е., 206, т.2, л. 127, 154, 155., Характеристика на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 2, л. (107).

[10]. Николчев, Дилян. История, устройство и управление на Струмишко-Драмска епархия (Беломорски дял, 1941- 1942) и Драмска епархия (1943-1944) през прочита на архивни документи. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2020 [Nikolchev, D. History, Structure, and Governance of the Strumitsa-Drama Diocese (Ae gean Region, 1941–1942) and the Drama Diocese (1943–1944) through the Lens of Archival Documents. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 2020], с. 60-63, 68, 71-72.

[11]. Предварително следствие в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, III раз а.е., 97, л. 136, 137, 142.; Донесение от агент „Вълчан“ за свещеник Михаил Апостолов. К. III раз., а.е., 97, л. 136+гръб.

[12]. Донос от агент „Вълчан“ за свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т.2, л. 126.

[13]. Протокол за разпит на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд, а.е., 206, т. 2, л. 156.

[14]. Свещеник Михаил Апостолов и архимандрит Калистрат – Документална поредица на БНТ „Път към Голгота“ от 23. II.2020 година. [Priest Mihail Apostolov and Archimandrite Kalistrat – Documentary Series of BNT „Path to Golgotha“ from February 23, 2020] https:/.m.youtube.com/watch.

[15]. Архив на АКРДОПБГДСРСБНА, III раз., а.е. 97, л. 1.

[16]. Непринадлежността към никаква партийна организация и неучастието в процесите на никоя организация преди 1944 година, не е гарант за запазването на живота, тъй като и десетки други духовници, също нямат принадлежност към партийни организации, но намират смъртта си, както знаем – по изключително мъчителен начин. Ще приведем и още един пример, но този път от „Обвинителния акт“ на свещеник Михаил Апостолов, за да видим, че тази „добра характеристика“, която има да този момент не може да му запази живота. Нито свидетелските показания, нито отличната характеристика, която дава за него архимандрит Серафим – началник на културно-просветния отдел на Светия Синод по това време, с цел да облекчи участта му, не подобряват положението му, което показва едностранчивост и тенденциозност на обвинението и въобще към духовенството изобщо. Вж. Обвинителен акт в архив на АКРДОПБГДСРСБНА II съд., а.е., 206, т. 1, л. 158, 169.

[17]. Съдебно дело в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 2, л. 160.

[18]. Свещеник Михаил Апостолов и архимандрит Калистрат – Документална поредица на БНТ „Път към Голгота“ от 23. II.2020 година, част 1 [Priest Mihail Apostolov and Archimandrite Kalistrat – Documentary Series of BNT „Path to Golgotha“, Part 1, from February 23, 2020]. https./m.youtube.com/watch. Интервю със Стефан Чурешки.

[19]. Църквата притежава уникални стенописи. Изографисана от представители на Галичко-реканската (Дебърска) школа на известния зографски род Минови (Милош Яковлеев заедно с Марко Минов) през 1883 година. Димитров, В. Зографите от фамилия Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. – Патримониум.мк., №7-8, София: Издава „Нов български университет“, 2010 [Dimitrov, V. The Icon Painters of the Bundovci (Minovi) Family from Galičnik and Their Works in Bulgaria. – Patrimonium.mk, No. 7-8, Sofia: Published by New Bulgarian University, 2010], с. 455.

[20]. Протокол за разпит на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 1, л. 144.

[21]. Текст, който се чете всяка година на Велики понеделник през Великия пост на Страстната седмица (наречена още седмица на страданията) е последната седмица от земния живота на Иисус Христос.

[22]. Свещеник Михаил и архимандрит Калистрат – Документална поредица на БНТ „Път към Голгота“ от 23.IX.2020 година, част. 2 [Priest Mihail and Archimandrite Kalistrat – Documentary Series of BNT „Path to Golgotha“, Part 2, from September 23, 2020]. https./m.youtube.com/ watch.

[23]. Съдебно дело в архив на АКРДОПБГДСРСБНА II съд., а.е., 206, л. 138, 139 и 140.

[24]. Б. Босев е преподавател в семинарията на гара Черепиш, манастир „Успение Богородично“. Б. Босев е вероятно псевдоним, зад който се крие и пише статии във вестниците. Баща му и дядо му са били свещеници. Протокол за разпит в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 1, с. 169.; Босев, Б. Как станах атеист (Разказ на бивш свещеник), София: Печатница „Профиздат“, 1959 [Bosev, B. How I Became an Atheist (The Story of a Former Priest). Sofia: Profizdat Printing House, 1959], с. 81.

[25]. Вж. Свещеник Михаил и архимандрит Калистрат – Документална…, част 1, II съд. а.е., 206, т. 1, л. 145; Протокол за разпит на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 2, с. 160, 169, 298.

[26]. Мотиви по делото на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 1, л. 164+гръб; В архив АКРДОПБГДСРСБНА на II съд, а.е., 206, т. 2, 10.

[27]. II съд. а.е., 206, т. 1, л. 144; Протокол за разпит в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 2, л. 170.

[28]. Забележете! Всички писма, които пише до редакциите на вестници, имат неговия подпис в края, тоест не са анонимни, но афишите до председателя на ТКЗС са с изменен почерк и анонимни. Според мен, той вече е знаел с какви хора си има работа, но това не го спира да ги изобличава. Напротив!

[29]. II съд. а.е., 206, т. 1, л. 145, 146. 

[30]. Протокол за разпит в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, II съд., а.е., 206, т. 2, л. 170-171, л. 295-296.

[31]. Заключение на прокуратурата в архив на АКРДОПБГДСРСБНА, III раз., а.е., 97, л. 1-4, 75 (Кн).

[32]. Протокол за разпит на свещеник Михаил Апостолов в архив на АКРДОПБГДСР СБНА , III раз., а.е., 97, л., 57-58+гръб.

Изображение: авторът Цветомир Пенков и свещеник Михаил Апостолов (архимандрит Макарий)(1899-1988). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fmO