Иван Петев

След възкресението Си Господ Иисус Христос, изпращайки Своите ученици на мисионерска проповед в света, им дал следната заповед: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Матей 28:19-20).

Смисълът на този евангелски текст е твърде важен. От него може ясно да се разбере, че изкупителното дело на Иисус Христос не е кратковременно явление в този свят, че то не е приключило с Неговото възкресение, че не се ограничава само в рамките на земното Му служение. Универсалният характер на Неговото изкупително дело продължава, както Сам Той посочва, „до свършека на света“, тоест до Неговото второ пришествие. Затова и специалното Му поръчение към апостолите относно приелите Неговото учение било, след като ги кръстят, да ги учат да пазят всичко, което Той е заповядал.

За да усвояват поколенията успешно извършения от Иисус Христос изкупителен подвиг Той основал Църквата – Тялото Христово, като пазителка на благодатните дарове, преподавани на вярващите чрез извършваните в нея от иерархическите лица особен вид свещенодействия. Измежду всички богоустановени свещенодействия централно място заемат тези от тях, чрез изпълнението на които на вярващите се преподават благодатните дарове на Светия Дух и които свещенодействия носят наименованието тайнства.

Според Богооткровеното учение, апостолското предание и древноцърковната практика тайнството Кръщение заема първо място сред другите тайнства, което вече показва и неговото голямо значение и изключителна важност. Без тайнството Кръщение никой не може да стане християнин, не може да стане член на Църквата Христова. На това основание Православната църква учи че „тайнството Кръщение е врата, през която се встъпва в Църквата и условие за участие в другите тайнства[1]“.

Като най-добри и верни тълкуватели на богооткровеното учение светите отци отделят достатъчно внимание върху тайнството Кръщение. В цялата светоотеческа литература това тайнство се разглежда „като едно от най-важните благодатно-спасителни свещенодействия[2]“.

За същността, смисъла и значението на тайнството Кръщение, както и за необходимостта от него за човека говори и св. Григорий Назиански, наричан още Богослов , който, заедно със св. Василий Велики и св. Иоан Златоуст, е един от най-из-тъкнатите светила на богословската мисъл през IV-ти век. На тайнството Кръщение той посветил специално слово – „In sanctum baptisrra“ („За светото кръщение“), произнесено на следващия ден след празника Рождество Христово. „Вчера ние отпразнувахме пресветлия ден на Рождество, и подобаващо беше да направим тържествен деня на нашето спасение… Днес пък, казва светителят, ще поговорим накратко за кръщението и неговото благодатно въздействие върху нас…, защото да се познава силата на това тайнство е вече просвещение[3]“.

След като на празника Рождество разкрил богословското съдържание и догматическия смисъл на Боговъплъщението, че заради нас и нашето спасение „Безплътният се въплъти…, Невидимият стана видим, Неосегаемият осезаем…, Син Божи стана Син Човечески[4]“, съвсем методично св. Григорий Богослов счел за необходимо да разясни смисъла и значението на тайнството Кръщение, чрез което се получават благодатните спасителни дарове на Светия Дух.

Най-напред св. Григорий говори за няколко вида кръщения, като това на Моисей, на св. Иоан Предтеча, установеното от Иисус Христос истинско тайнство, кръщение с мъченичество и кръв, кръщение с покаяние и други. Но не всички според, него имат характер на тайнство.

„Да поразмислим малко, казва той, за разликата в кръщенията[5]“, тоест да се погледне по-отблизо върху тяхната разлика по съдържание, смисъл и изпълнение.

За да разкрие по-добре вътрешното съдържание на тайнството Кръщение и да изясни по-пълно неговата необхо­ димост и сотириологическо значение за човека, св. Григорий Богослов го съпоставя с подобни извършвани действия в Стария Завет. Кръщението, което извършвал Моисей с вода в облака или морето (1 Коринтяни 10:2), било юдейско и имало само „предобразен смисъл[6]“. Така, казва св. Григорий, го разбирал и св. апостол Павел[7]. Кръщението пък, което извършвал св. Иоан Предтеча, не било вече по юдейски, защото освен с вода било придружавано и с покаяние, но, поради отсъствието на Духа, и то не било съвършено[8]. Само Кръщението, което е установено от Иисус Христос е истинско, защото е духовно и в това именно се състои неговото съвършенство[9]. Както се вижда, св. Григорий Богослов подчертава преди всичко богоустановения характер на тайнството Кръщение, което в сравнение с извършваните от Моисей и св. Иоан Кръстител свещенодействия има съвсем друго, коренно различно съдържание и измерение, и чието предназначение се определя от плана на Божието домостроителство за освобождаване на човека от всички грехове. Св. Григорий Богослов не пренебрегва външната страна на тайнството Кръщение, но поставя ударението върху неговата вътрешна духовна същност, в която се състои и съвършенството му. „Зная, казва светителят, и четвърто Кръщение – Кръщение с мъченичество и кръв, с което се е кръстил и Сам Христос и което е много повече за уважение, доколкото не се осквернява с нови грехове. Зная също още и пето – със сълзи, но то е най-трудно“[10]. Св. Григорий не отрича благодатното въздействие и спасителното значение на четвъртото и петото тайнство Кръщение, но те според него нямат общозадължителен характер, а се извършват само при крайно изключителни обстоятелства и извънредни случаи.

Изкуплението на човека по мнението на назианския богослов е дело на Божията милост, защото лишеният от общение с Бога и носещ в себе си помрачената от греха природа паднал човек не е в състояние със собствени сили да се приближи до Бога и да възвърне загубеното си блаженство. Единствено само на Бога е свойствено да не греши и донякъде на ангелското естество като най-приближено до Него, а да греши е присъщо на човека като същество сложно, но Бог, нежелаейки да остави Своето създание без помощ и както някога несъществуващото привел в битие, така и получилото вече битие човешко естество решил да възстанови чрез Кръщението, та ние, обновявайки се, да довършим своя дълъг и труден житейски път[11]. Затова на Кръщението св. Григорий гледа като на велико и чудно тайнство, дадено от Бога за спасението на човека, чрез благодатните освещаващи дарове на което може да се възстанови и обнови помраченият от първородния грях образ Божи в човека.

Според св. Григорий Богослов тайнството Кръщение не е само средство за опрощаване на грехове, но то е и истинско съсредоточие и богато съкровище на всички християнски блага, получавани чрез него. Това прави неговото навременно приемане още по-необходимо и крайно наложително. Понеже мнозина от съвременниците на св. Григорий Богослов по различни предлози и мотиви отлагали времето за приемане на така необходимото за човека тайнство Кръщение, а може би и за да предизвика техния интерес преди да е разкрил догматическия му смисъл, още в самото начало на словото си за Кръщението светият отец счел за необходимо да изтъкне плодовете на тайнството, да подчертае богатото разнообразие на благодатните и спасителни дарове, които вярващите получават чрез него. Може би именно с оглед на тези толкова разнообразни по силата си спасителни дарове, за Кръщението били в употреба много и различни наименования, за някои от които съобщава и които споделя и св. Григорий Богослов.

Едно от най-често употребяваните наименования за тайнството Кръщение било „просвещение“, както и сам светителят казва, че „да се познае силата на това тайнство е вече просвещение“. „Просвещението според тогавашното мислене е светлина за душата и промяна на живота. Просвещението е помощ за нашите немощи, отделяне от плътта, следване на Духа, общение със Словото… Просвещението е колесница възнасяща към Бога, съпътстване на Христа, подкрепа на вярата, съвършенство на ума, ключ за Царството небесно[12]“.

Според св. Григорий Богослов тайнството Кръщение се нарича още и „светлина“. Като изброява редица библейски примери, където светлината е показана като положително явление (например ангелската светлина като струя от Божествената; човекът като светлина, доколкото се стреми към богоуподобяване; първоначалната светлина при сътворяването на света; светлината, явила се на Моисей в огъня; светлината, отвела мъдреците до Витлеемската пещера; светлината, озарила св. апостол Павел, за да прозре истината и други), св. Григорий Богослов казва, че „над всичко това светлина в собствен смисъл е просвещението на Кръщението…, в което се заключава великото и чудно тайнство на нашето спасение[13]“. Тази светлина по думите на св. Григорий „се съзерцава в Отца и Сина и Светаго Духа[14]“, защото Бог е най-висшата, най-недостъпна и неизказана светлина[15].

Св. Григорий Богослов сравнява тайнството Кръщение още и с второ раждане. Като съобщава, че Свещеното Писание говори за „трояко раждане: раждане плътско, раждане чрез кръщение и раждане чрез възкресение[16]“, св. Григорий не намира за необходимо да коментира първото и последното, защото първото е дело на нощта – плътско, третото в един миг ще събере цялото творение пред Твореца, за да даде отчет за праведния или неправедния си живот, но на второто раждане той се спира по-специално[17]. „За нас сега е необходимо да поразмислим, казва светителят, за средното раждане[18]“. Второто раждане или раждането чрез Кръщение според назианския светител „е дело на деня, то е свободно, унищожава страстите, отмахва всякакво покривало, лежащо върху нас от рождение, и ни възвежда към небесния живот[19]“.

Съдържанието, смисъла и значението на тайнството Кръщение св. Григорий Богослов най-добре разкрива и изяснява когато говори за разликата между двата необходими елемента на това тайнство – външният, видимият, телесният, и вътрешният, невидимият, духовният. „Тъй като ние, казва той, се състоим от две естества, тоест от тяло и душа, от видима и невидима природа, то и очистването е двояко, а именно: с вода и Дух; едното се приема видимо и телесно, другото в същото време се извършва безтелесно и невидимо; едното е образно, а другото е истинско и очистващо самите глъбини; а това, подпомагайки първото раждане, от стари ни прави нови, от плътски, каквито сме ние сега, богоподобни…, защото под сила на Кръщението трябва да разбираме завет с Бога за встъпване в друг живот и за спазване на по-голяма чистота[20]“.

Тайнството Кръщение според учението на св. Григорий Богослов е преломен, повратен момент в психо-физическата структура на човека и в начина на неговото по-нататъшно съществуване. Като не подценява литургическата страна на тайнството Кръщение, той обръща по-голямо внимание на неговата догматическа страна, защото, както сам той се изразява, „едното е образно, а другото истинско“. Вътрешното невидимо действие на тайнството Кръщение с преподаваните чрез него благодатни изкупителни дарове води към коренни изменения в духовната същност на кръстения човек – от стар в библейски смисъл го прави нов; от плътски в нравствен смисъл го прави богоподобен.

Установеното от Иисус Христос тайнство Кръщение според учението на светителя има строго определено предназначение и конкретно посочен адрес. То е привилегия на човека, отнася се само до него и няма отношение към другото творение. С получената чрез Кръщението изкупителна благодат човек се освобождава от най-страшното за него по отношение на неговото спасение: Кръщението го освобождава от наследствения първороден грях, за отстраняването на който той няма в себе си собствени сили. Освен очистването на онаследената от прародителите греховност човек се омива и от всички лични грехове, сторени до момента на Кръщението. „Тази благодат и сила на Кръщението не потапя света, както в древност, но изчиства греха във всеки човек и напълно измива всяка нечистота и скверност, привнесена от повредата[21].“ До Кръщението човек е плътски настроен и отдалечен от Бога, след Кръщението обаче той се променя и преобразява, възсъздава и възобновява древното си състояние и със цялото си същество става Христов. „В Христа се облякох, казва св. Григорий, в Христа се преобразих чрез Кръщението[22].“ Тайнството Кръщение е съучастие в живота, смъртта и възкресението на Иисус Христос. „С Христа се погребахме чрез Кръщението, пише светият отец, та с Него и да възкръснем, с Него ще се спуснем (в гроба), та с Него да се издигнем на висота, с Него ще изгреем, та с Него и да се прославим[23].“ Това тайнство възстановява Божият образ в падналия човек, очиства душата на християнина от всякаква греховност, по силата на които той става вече нов човек, способен да встъпи в тесен съюз с Бога. „Този купел, казва светителят, да бъде за тебе очистване не само на тялото, но и на образа Божи, не само измиване на греховете, но и изправяне на живота. Нека омие не само предишната нечистота, но да очисти и източника[24].“ Чрез силата на благодатните дарове на Светия Дух, получавани по невидим начин в тайнството Кръщение, християнинът трябва по друг път или, както се изразява св. Григорий, „под сила на Кръщението трябва да разбираме завет с Бога за встъпване в друг живот“. Възроден духовно, той вече доброволно и съзнателно се обвързва с изискванията на новите условия. Създадените обаче, така да се каже, неписани договорни отношения между човека и Бога „изискват спазването на по-голяма чистота“, по-възвишен духовен живот, по-големи усилия в нравственото усъвършенстване, защото в обратен случай на неизпълнение или нарушаване на поетите задължения, по думите на св. Григорий, „ще бъдем виновни пред Истината не само за предишните грехове, но и за лъжи[25]“.

В разсъжденията си за тайнството Кръщение св. Григорий Богослов уместно и напълно логично засяга въпроса и за триипостасното битие на Божията същност, в чието име се извършва тайнството. Кръщението не е чисто формален акт, заключаващ се само във външното действие. За него е необходимо и вътрешно, съзнателно духовно участие и на самия кръщаем, когато се касае разбира се до кръщаването на възрастни, а при малолетните, това изискване се отнася до техните родители и духовните им възприемници. За да бъде Кръщението действително, трябва да бъде извършено по установената църковна практика с „вода и Дух[26]“при наличието на кръстител и кръщаем и то в името на Св. Троица, както е заповядал Христос, и в което се изразява обективната страна на тайнството. За да бъде обаче тайнството Кръщение не само действително, но и действено, тоест за да могат да се усвоят и благодатните изкупителни дарове, които то дава, по мнението на св. Григорий е необходимо и наличието на изповядана от страна на кръщаващия се вяра, в което се състои и неговата субективна страна. „Свидетелствам пред Бога и пред избраните Ангели, казва светителят, че ти ще бъдеш кръстен с вярата си[27]“. С оглед на тази необходимост от изповядване на вярата назианският богослов полагал не малко усилия за религиозното просвещение на желаещите да приемат Кръщението, като многократно напомнял: „Пази това изповедание на вярата в името на Отца и Сина и Светаго Духа[28]“. Вярата за желаещия да приеме тайнството Кръщение е необходима предпоставка и предварително условие, за да може той свободно и съзнателно да пристъпи към кръщалния купел. „Това изповедание ти поверявам сега, казва той, с него ще те потопя, с него и ще те извадя[29]“. Изповядването на вярата в триединия Бог не е само една формална, моментно изказана формула или еднократно изречена фраза от кръщавания пред самия кръщален купел, а остава в него за през целия му живот. „Тя (тоест изповяданата вяра, скоби мои), казва св. Григорий Богослов, ще ти даде за цял живот другар и застъпник – едното Божество, едната Сила, Която се открива в Три единично и обхваща Трите разделно, без различие в същностите или естествата, не се уголемява и не се умалява чрез прибавяне или отнемане, навсякъде еднаква, навсякъде една и съща, както едната красота и едното величие на небето. То е Три безкрайни на безконечната съестественост, където всяко умовъзприемано самó по Себе Си е Бог, както Отец и Син, Син и Дух Свети, със запазване на личното свойство у Всяко, и Трите умовъзприемани заедно са Бог[30]“.

Св. Григорий Богослов не изключва реалната опасност за вярващите от влиянието на съществуващите по негово време ариански и евномиански еретически движения. На тяхното зловредно учение лесно могат да станат жертва неукрепналите още във вярата новопокръстени християни. Еретиците могат да отклонят от правия път и такива, които са изявили желание и вече са в подготовка да приемат светото тайнство. Затова в словото си за Кръщението той не пропуска удобния случай да отправи критични бележки към еретиците, в неправилните учения на които „както Синът се унижава пред Отца, така отново е унижено достойнството и на Духа, даже и пред Сина[31]“, и че в тяхната „погрешна преценка за Бога не само в Божеството вмъкват твар, но и тварта се разсича отново на самата себе си[32]“.

За да не бъде критичното отношение на св. Григорий Богослов към еретиците изтълкувано като някаква негова предубеденост, той намира за необходимо да изтъкне пред вярващите какви неблагоприятни и злополучни могат да бъдат последиците от еретическите учения не само за тези, които са попаднали в плен на техните лъжеучения, но и за цялото човечество, ако бъде подведено. „Ако още, казва назианският богослов, бих се покланял на творенето, или в творението бих се кръстил, то аз не бих се богоуподобил и не бих се променил от първото раждане[33]“.

Неправилната вяра в Бога или неправилното учение на еретиците за Св.Троица подкопава изцяло изкупителното дело на Богочовека, абсолютно обезсилва и обезмисля тайнството Кръщение, и човечеството според св. Григорий ще остане в греховното си състояние така, както и преди Христа. Ръководен от такова разбиране за вярата и Кръщението назианският светител бърза да предупреди колебливите: „Ако още куцаш и не приемаш съвършения Бог, то търси си друг кръстител или друг потопител; не е моя работа да разделям Бога и да те правя мъртъв в момента на твоето възраждане, защото ти не би имал нито благодат, нито надежда за благодат; за няколко минути ще подхвърлиш на корабокрушение своето спасение[34]“.

Тайнството Кръщение е действително само когато е извършено в името на Св.Троица. „Ще те кръстя, казва св. Григорий, започвайки с името на Отца и Сина и Светаго Духа, едното пък име на Трите е Бог[35]“. Тайнството Кръщение не може да бъде извършено нито само в едно от трите Лица на Св. Троица, нито пък в двете, без едно от тях. И в единия и в другия случай тайнството няма да бъде действително, защото в него ще липсват освещаващите и спасяващи благодатни дарове на Светия Дух. „Ако в Едно от Трите отнемеш нещо от Божественото, то отнемаш и от Бога всичко, и от себе си освещението[36]“.

Според учението на св. Григорий Богослов освещаващата и възраждащата сила, невидимо получавана от човека в тайнството Кръщение, не действа нито по някакъв вълшебен или магически начин, нито по механически или съдебно-юридически път. Нейното въздействие не е външно, принудително, мимо желанието и волята на човека, а с активното доброволно участие от негова страна. Наистина чрез благодатните дарове на тайнството Кръщение човек се освобождава и очиства от наследения първороден грях и от извършените до самото Кръщение от него лични грехове, но самото спасение все още не е постигнато. Разбирано в този смисъл – опрощаване на наследствения и личните грехове, Кръщението може да бъде достатъчно за спасението само на ония, които не са имали възможност да грешат по-нататък, но това не се отнася за всички. Освещаващите благодатни дарове на Кръщението само разчиства пътя към спасението, премахват препятствието, което пречи да се тръгне по пътя на спасението. Тайнството Кръщение прави спасението вече възможно, но още не го прави действителен факт. Спасението е дълъг и труден процес, свързан с целия живот на човека. Понеже то е двустранно обусловено – от Бога и от човека, за него е необходимо не само изкупителното дело на Богочовека, чиито плодове се усвояват чрез тайнството Кръщение, но е необходимо участието и на самия човек. В спасителния процес той трябва да даде своя личен принос, изразяващ се във всякакъв вид добри дела. В този смисъл разбира тайнството Кръщение и св. Григорий Богослов. Според него човек трябва сам да се приготви за приемане на Кръщението, а след като е вече приел това велико тайнство, той трябва да покаже себе си достоен за получения висш дар, за да не го загуби, а заедно с това да не загуби и всички свързани с него блага. „Пристъпете сами към благото, приканва към кръщение светият отец, и извършете два подвига: пригответе себе си за Кръщение и опазете Кръщението, защото еднакво е трудно както да придобиеш благото, което в нас го няма, така и да запазиш придобитото. Често придобитото с усърдие се губи по небрежност, а безгрижно загубеното се възвръща с усилие[37]“. Тъкмо в старанието за запазване и съхранение на придобитите блага и обилни плодове, получени чрез благодатните дарове на Кръщението, се заключава и нравствената страна на това тайнство в учението на св. Григорий Богослов. Всяко спомняне и припомняне за многобройните, получавани чрез тайнството Кръщение блага, са достатъчен повод и силен подтик за извършване на най-различни добродетелни подвизи и дела. Добродетелите, които християните са длъжни да вършат, за да вървят успешно по пътя на нравственото усъвършенстване, трябва според св. Григорий да извират направо от техните души и сърца. „Нужно е, казва той, очистването да не бъде показно, а да проникне в тебе, за да станеш ти чист, а не изкуствено натъкмен, та благодатта да не служи за покриване на греховете, а за освобождаване от тях[38] “.

В учението на св. Григорий Богослов за тайнството Кръщение не липсва и социален аспект. В това тайнство според него отсъства какъвто и да е елемент или най-малък признак на съсловно деление или класова привилегия. Както всички еднакво се ползват от животворните блага на природата – слънце, въздух, вода и други, така и тайнството Кръщение е еднакво достояние на всички хора по света, без оглед на национална принадлежност или расов произход, без разлика в социално положение и персонално достойнство, без разграничаване в пол и възраст. То е еднакво необходимо и полезно за живота на всички хора през всички времена. Към кръщалния купел може доброволно да пристъпи всеки човек по всяко време и да се удостои с освещаващите благодатни дарове на Светия Дух, стига само да има ясна представа за светостта на тайнството и будно съзнание за отговорността, която поема. Тайнството Кръщение е „еднакво открито за рабите и господарите, за бедните и богатите, за нисшите и висшите, за благородните и неблагородните, както дишането на въздуха, разпръскването на светлината, приемството на годишните времена, разглеждането на вселената – това велико и общо за всички ни наслаждение, така сме еднакви и в дяла на вярата[39] “. Само по такъв начин можем да си обясним крайно отрицателното отношение на св. Григорий Богослов към такива, които поради прекалено високомерие и себелюбие проявявали неоправдана горделивост и крайна взискателност към тайнството Кръщение, като безусловно отказвали да влязат в общия купел заедно с други, обикновени или по-нискостоящи от тях хора, за да не би личното им достойнство да бъде унижено или служебният им престиж накърнен. „Не се гнуси, казва светителят, да се кръстиш заедно богат с беден, благороден с неблагороден, господар с този, който досега му е подчинен. Ти не ще окажеш толкова смиреномъдрие, колкото Христос, в Когото сега се кръщаваш и Който заради тебе приел образ на раб. В деня, в който се обновяваш всички стари отличия отпадат и всички по един и същи начин се обличат в Xриста[40]“.

Настоятелните увещания на св. Григорий Богослов под никакъв предлог да не се отлага тайнството Кръщение с оглед на непредвидените опасности, които застрашават живота на всеки човек, от една страна, и мнението му за съзнателно отношение към самото тайнство, от друга, естествено поставят въпроса: трябва ли да бъдат кръщавани и малките деца, още пеленачета, които нямат нито чувство за вина и грях, нито имат съзнание за благодат и спасение? Отговорът на светителя по този въпрос е категоричен. „Непременно, казва той, ако настъпва опасност, защото по-добре неосъзнато да се осветят, отколкото да умрат некръстени и несъвършени[41]“. Основание затова св. Григорий намира в старозаветната традиция, според която децата бивали обрязвани още след осмия ден на тяхното раждане. „Доказателство затова, пише той, служи осмодневното обрязване, което в предобразен смисъл било някакво кръщение и се извършвало над неполучилите още употребата на разума[42]“. Тази категоричност на св. Григорий обаче не го поставя в положението на краен педант. По-нататък в словото си за Кръщението той дава разяснение по този въпрос в общия дух на неговото разбиране за съзнателно отношение към тайнството Кръщение. Ако някакво стечение на обстоятелствата или непредвидени причини наложат тайнството Кръщение да бъде извършено със закъснение, това не трябва, казва за успокоение светителят, да буди тревога в родителите или духовните възприемници, защото в такъв случай ползата от Кръщението на младенеца – ще бъде придружена и с личен спомен за извършеното над него велико тайнство[43]. Но в тон с общоприетата църковна практика св. Григорий препоръчва кръщаването на децата да става своевременно, защото за тях по неговите думи: „Кръщението е безспорно твърде полезно[44]“, тъй като под благотворното въздействие на благодатните му дарове те ще възрастват духовно и ще укрепват телесно. Именно с оглед на такива съображения той в доброжелателно-повелителна форма препоръчва на християните: „Предай своя младенец на Троицата – това велико и добро хранилище[45]“. Необходимостта да бъдат кръщавани малките деца се налага още и от факта, че макар и да нямат поради възрастта си извършени лични грехове, те носят онаследената от родителите си повредена греховна природа, поради което св. Григорий поучава вярващите, казвайки: „Имаш ли младенец, не давай време да се увеличава в него повредата; нека още в детството си бъде осветен… и посветен на Духа[46]“.

Въз основа на общото разбиране на св. Григорий Богослов за смисъла и значението на тайнството Кръщение би могло да се очаква от негова страна строго отношение към неустоялите на житейските изкушения християни и допуснали грехове след Кръщението. Ръководен обаче от дълбокото съзнание за слабостите на човешката природа и за човешката предразположеност към греха, св. Григорий показва към такива хора колкото строго, толкова и снизходително отношение. Той не иска да допусне, от една страна, пагубна за нравствените порядки разпуснатост поради допуснатите грехове от някои хора, които не само себе си лишили от придобивките на тайнството Кръщение, но можели да станат съблазън и за много други, но, от друга страна, не бил склонен да приеме и крайния нравствен ригоризъм, от какъвто се ръководели в отношението си към падналите хрстияни съвременните нему еретици – новациани. Като имал предвид милостта и човеколюбието на Господ Иисус Христос, Който дошъл не праведници, а грешници да призове към покаяние[47] св. Григорий допускал, че ще има опрощаване и на сторените след Кръщението грехове, но този процес ще бъде вече много по-труден, свързан с дълбоко вътрешно съкрушение и придружен с въздишките и сълзите на покаянието. „Признавам, казва той, че човекът е изменчиво същество и по природа непостоянно, затова с готовност приемам това последно кръщение… защото зная, че сам съм обложен с немощ (Евреи 5:2) и с каквато мярка ще меря, с такава ще ми се отмери…[48]“.

Като изхожда от убеждението за значението и необходимостта на тайнството Кръщение за живота на всеки човек, св. Григорий Богослов проявява необходимата строгост не само към приелите вече тайнството Кръщение, за да не загубят те ценната си придобивка – опрощаването на греховете, но не останал безразличен и към ония, които злоупотребявали с тайнството. Въпреки установената и утвърдена още от началото на християнството църковна практика – да се кръщават съвсем малки деца, то в IV-ти век отклоненията от този обичай не били рядко явление. У мнозина се забелязвал неоправдан стремеж към отлагане приемането на тайнството Кръщение колкото се може за по-късно време – до дълбока старост или чак до предсмъртните дни от своя живот. Едни правели това от измамно благовейно чувство към тайнството, а други от чисто безнравствени подбуди. Каквито и да са били обаче мотивите на тези хора, те не са били в състояние да омекотят решителната борба на св. Григорий срещу въвеждането и създаването на подобна порочна практика. Считайки благодатните дарове на тайнството Кръщение за безкрайно необходими и абсолютно полезни за всички хора, той намира, че всякакво отлагане е колкото опасно – предвид дебнещата; всяка възраст внезапна смърт, толкова и неприемливо – с оглед характера на привежданите в полза на отлагането основания. Ето защо светителят апелира към тези хора да осъзнаят грешката си и без колебание, незабавно да пристъпят към тайнството, защото според него: „Кръщението, изглаждайки греховете, не унищожава заслугите“…[49]. „Няма, по думите на св. Григорий, поколение или състояние, за което Кръщението да не е полезно…[50] “. То е необходимо за  да не се дава време и възможност да се усилва в тях онаследената природна повреда; то помага на юношите в борбата им със страстите и ги предпазва от преждевременно увяхване при несъвършенството във вярата; то служи като велико облекчение и помощ за старите в последните дни от залеза на техния живот; то е напълно съвместимо с брачния живот, предпазвайки го от нечистота.

Разкривайки голямата необходимост от тайнството Кръщение за всяка възраст, светият богослов в никакъв случай не оправдава неговото отлагане за по-кратко или по-дълго време. Между това св. Григорий не пропуска изрично да предупреди на каква голяма опасност излага себе си онзи, който всекидневно отлага приемането на въпросното тайнство. Такъв човек, пише той, е в плен на лукавия, който му внушава: „Отдай на мене настоящето, а на Бога бъдещето; на мене младостта, а на Бога старостта; на мене годините на удоволствия, Нему за нищо негодната старост“[51]. Освен това назианският богослов съвсем умишлено посочва колко много още случаи на внезапна смърт заплашват живота на човека. Той може да стане жертва на война, земетресение да го затрупа, море да го погълне, звяр да го похити, троха заседнала в гърлото или излишна употреба на алкохол, злонамерено приготвена отрова или лекарство вместо полезно, оказващо се вредно, и по много още причини човек може да се лиши от така необходимите за спасението му благодатни дарове на тайнството Кръщение[52].

След като е направил един общ преглед на положението по въпроса за причините поради които някои негови съвременници отлагали времето за приемането на тайнството Кръщение, св. Григорий Богослов се спира конкретно на всеки отделен случай, подлага на щателен анализ всеки мотив и по такъв начин последователно и аргументирано не само опровергава, но и категорично отхвърля всички привеждани в полза на отлагането съображения, доводи и основания.

При постоянната и твърда настойчивост на св. Григорий Богослов за необходимостта от навременното приемане на тайнството Кръщение от всички хора, неминуемо се явява и въпроса: каква ще бъде според неговото разбиране съдбата на ония, които по една или друга причина починат некръстени? По мнението на св. Григорий участта на тези хора няма да бъде еднаква и ще се определя от степента на тяхната виновност. Едни са останали некръстени поради собственото си жестокосърдие и неразумност, и не само в други отношения били лоши, но и към Кръщението се отнасяли с пренебрежение. Други, макар да са имали почтително отношение към Кръщението, не бързали да го приемат или по небрежност и незнание, или поради увлечение по светския живот. Трети не са могли да получат дара на тайнството по малолетност или по независещи от тях обстоятелства. Според мнението на светителя първите ще бъдат наказани както за другите си грехове, така и за неуважението им към тайнството Кръщение, вторите за небрежността и незнанието им ще бъдат наказани по-малко, а последните, няма да бъдат нито наказани, нито прославени, защото, макар и некръстени, не са причастни и в злото. По такъв начин според св. Григорий всички починали без да приемат тайнството Кръщение ще бъдат наказани макар не в еднаква степен, а с оглед на личното им отношение към тайнството.

От малкото казано дотук се вижда ясно положителната оценка за тайнството Кръщение в учението на св. Григорий Богослов. В него Кръщението е представено като тайнство с голямо значение и от първа необходимост за всички хора, през всички времена на живота. То освобождава човека от първородния грях, възстановява Божия образ в него, открива пътя за нравственото му усъвършенстване и го подпомага в процеса на богоуподобяването.

Въпросът за важността на тайнството Кръщение е посочен още от Иисус Христос, приет от апостолите и предаден на Църквата, не е загубил и не може да загуби своята значимост и в наше време. Днес тайнството Кръщение е важна тема на икуменическия диалог. На конференциите на комисията „Вяра и църковно устройство“ в Лозана – 1927 година, в Акра – 1974 година, в Бангалоре – 1978 година, Лима – 1982 година, тайнството Кръщение заедно с други тайнства се разглежда на първо място.

_____________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1985, кн. 1, с. 5-16. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и

[1]. Димитър Витанов Дюлгеров и Илия Кирилов Цоневски, Православно догматическо богословие, второ издание, София, 1947, с. 230; срв. професор Димитър Витанов Дюлгеров, Тайнството Кръщение, ГБФ т. XX, София, 1943, с. 3.

[2]. Епископ Сильвестр, Опит Православнаго догматическаго богословия, т. IV, Киев, 1889, с. 361.

[3]. S. Gregorius Theologus, Oratio 40, In sanctum baptisma; Migne, PG, t. 36, col. 360.

[4]. S. Gregorius Theologus, Oratio 38, In Theophania, sive Natalia Salvatoris; Migne, PG, t. 36, col. 313.

[5]. S. Gregorius Theologus, Oratio 39, In sancta Lumina; Migne, PG, t. 36, col. 353.

[6]. Ibidem.

[7]. Ibidem.

[8]. Ibidem.

[9]. Ibidem.

[10]. Ibidem.

[11]. S. Gregorius Theologus, Oratio 40; Migne, PG, t. 36, col. 365-368.

[12]. Ibidem, col. 361.

[13]. Ibidem, col. 365.

[14]. Ibidem, col. 364.

[15]. Ibidem.

[16]. Ibidem, col. 360.

[17]. Ibidem, col. 360-361.

[18]. Ibidem, col. 361.

[19]. Ibidem, col. 360.

[20]. Ibidem, col. 368.

[21]. Ibidem.

[22]. Ibidem, col. 372.

[23]. Ibidem, col. 369.

[24]. Ibidem, col. 404.

[25]. Ibidem, col. 368.

[26]. Ibidem.

[27]. Ibidem, col. 421.

[28]. Ibidem, col. 417.

[29]. Ibidem.

[30]. Ibidem.

[31]. Ibidem.

[32]. Ibidem.

[33]. Ibidem, col. 420.

[34]. Ibidem, col. 421.

[35]. Ibidem, col. 424.

[36]. Ibidem, col. 421.

[37]. Ibidem, col. 401.

[38]. Ibidem, col. 405.

[39]. Ibidem, col. 368.

[40]. Ibidem, col. 396-397.

[41]. Ibidem, col. 400.

[42]. Ibidem.

[43]. Ibidem.

[44]. Ibidem.

[45]. Ibidem, col. 381.

[46]. Ibidem, col. 380.

[47]. S. Gregorius Theologus, Oratio 39; Migne, PG, t. 36, col. 354.

[48]. Ibidem.

[49]. S. Gregorius Theologus, Оratio 40; Migne, PG, t. 36, col. 389.

[50]. Ibidem, col. 381.

[51]. Ibidem, col. 376.

[52]. Ibidem, col. 377.

Изображения: авторът Иван Петев (1934-2020) и св. Григорий Богослов (329-389). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fgR