Николинка Климукова

Abstract

Traditionally, for the major Orthodox holidays of Resurrection and Nativity of Christ and others, various national and regional drawing competitions are announced in order to help children make sense of the religious basis of the holiday through images in colours. Orthodox themes are created in the Sunday schools at the churches and in the schools of icon painting, as well as by adolescents from families in which Orthodoxy is only a national tradition and ethnographic customs. In schools, in art and religion classes, the cross-curricular connection bridges the different disciplines and provides complementary learning.

***

По случай големите православни празници Възкресение и Рождество Христово, а и други такива, стана традиция да се обявя­ват различни национални и регионални конкурси за рисунка – с цел децата чрез образи в багри да осмислят религиозната същност на празника. Настоящата статия има за цел да разгледа начина, по който чрез конкурси на православна тематика в творчеството не са­мо на възпитаниците на неделните училища към храмовете и в шко­лите по иконопис, но и повече подрастващи да се включват, като ня­кои от тях са възпитани в семейства, в които православието е све­дено единствено в национална традиция и етнографски обичаи. На училището остава задачата – най-вече в часовете по изобразително изкуство и религия, където се изучава този предмет, да се разглеж­да религиозната тематика, поставена като мото на обявените кон­курси. Междупредметната връзка се превръща в мост между различните учебни дисциплини и допълващо се обучение, даващо на ученика всеобхватно знание на стабилна основа.

Изкуството и източноправославната вяра

Изкуството има особено важна роля за източното православие. В християнския храм, чието съсредоточие е Светата Литургия, изображе­нието е в синхрон с песнопенията, богослужебните текстове и самата архитектура на храма. Православното изкуство е част от литургичния живот на Църквата. Всички образи на иконата допълват и обясняват основните християнски истини. Когато се говори за икона, се има предвид всяко изображение на Иисус Христос, св. Богородица, светиите, църковната история и църковните празници, независимо от материaла на изпълнение: с багри на дъска или стена, мозайка и така нататък. Бора­ви се със символизъм, зареден с дълбоко догматическо значение, познато на вярващите. Източникът на това познание са Свещеното Писание – Библията и Свещеното Предание, оставено от най-близките последователи на Иисус Христос, както и богослужебните текстове. Неслучайно за иконата като въплъщение на църковното изкуство се говори като за богословие в багри (Успенски, 2006: 5).  

Днес в голяма степен това знание чрез образа за Бога е загу­бено. Закърняла е чувствителността ни към прочита на изображени­ята като посредници между образа и първообраза, дори сме склон­ни да ги възприемаме като блестяща украса, на която се прехласваме. Затова децата, рисувайки по зададена религиозна тематика, ако решат да копират изображение – икона, е добре предварително да прочетат описанието за съответния празник или светец и то от източника: Библията, литургичната книжнина или житията на светиите, а не научно-популярна литература или непроверени из­точници от Интернет. Така, когато рисуваме илюстрация към дадено произведение, ние четем самото произведение, а не преразказ на него. Не трябва да забравяме, че иконата не е илюстрация или обикновена украса, а е част от Литургията и носи духовно послание с висок догматичен заряд. За да бъде правилно прочетено това пос­лание, образите задължително са надписвани и са зографисвани според приети от църковните авторитети правила и норми, гаран­тиращи запазването на източноправославните традиции.

Обществено-исторически обстоятелства в България, оказващи влияние на характера на изкуството с религиозна тематика

В годините след демократичните промени през 1989 година се съз­даде възможност децата да рисуват и на религиозна тематика, защото преди това беше невъзможно, поради идеологически причини.

Често традиционното за страната източноправославно вероиз­поведание, заявено в чл. 13, ал. 3. в Конституцията на Република България (Конституция РБ), на практика потъва в разнообразни кул­турни дейности и се смесва с другите вероизповедания. Корените на православието в България бяха много грижливо подрязани по време на комунистическия режим с целенасочени мерки, което доведе до пагубни последствия. Пълно възстановяване от тях не беше въз­можно. В резултат по-голяма част от населението се смята за вяр­ващо и православно, но спазва преди всичко народно-фолклорните обичаи и посещава храма на Великден, едва ли не само за да мине под масата за здраве, да пали свещи и да се моли за изпълнение на желания с материален характер, и евентуално да спазва поста вед­нъж в годината, на Бъдни вечер. В изповедта и причастието не се вниква и се смятат за отживели практики за повечето хора. Други изповядват войнстващ атеизъм. Открито и с гордост заявяват, че не вярват в нищо извън своята личност и се уповават само на себе си. Отричат съществуването на Бог, въпреки че и те спазват християнс­ките обичаи, наследени през вековете.

Източноправославното съдържание се оказва неразбрано в из­конната си същност и затова се избягват теми за творчеството на децата, идващо като нагласи от общите насоки на развитие на из­куството в България преди 1990 година. Тогава образният арсенал на православието се вижда единствено като линия за обновяване на изобразителния език в изкуството чрез религиозните символи. Из­вършва се ресакрализация на изкуството с повишен интерес към иконографските типове Снемане от кръста, Разпятие. Подведени към обобщени сюжети, отначало несъзнателно, след това целена­сочено се използват символи и категории с търсене на общовалид­ни и смислови параметри. Готовият семантичен код им дава сигурност и устойчивост на образа, чийто смислов пласт се адаптира към друг контекст и различна идея. В повторяемостта на образите се търси затвърждаване на новата комунистическа идея и нейното въздействие върху зрителите, въпреки подменената схема (Данева, 2014 :22). Изключително експлоатираната тема Разпятие, наричана още Пиета, в годините от 1944-1990 година, че дори и до днес, се по­казва в изкуството като разпъване на кръст символично на някакви проблеми и житейски тегоби или дори на борци, загинали за борба­та на комунизма срещу света. В съвременното изкуство можем да видим дори разпъната на кръст женска фигура, като вероятно авто­рите са искали метафорично да покажат разкъсваната от наложени­те ѝ несвойствени задължения жена, едновременно с изконните ѝ грижи като майка и равноправна половинка на мъжа. Разпятието на Иисус Христос като изказ на пренесената жертва за човечеството и път за спасението в онези години е загубило реалната си стой­ност, поради липса на религиозно знание и закърняване на вярата. Но тя – вярата в Бога, не може да умре, тя тлее и иска да излезе на преден план като реален водител на духовната посока в живота на човека. Затова споменът за Разпятието изниква като една стабилна философска категория, необходима основа за хората.

Друг пример за заета от християнството тема, но с подменено съдържание, са разнообразните изображения на ангели. Те се представят като символ на доброто у хората, а се забравя тяхното основно предназначение като духове, служещи на Бога – посредни­ци в общуването Му със светиите и хората, и наши ангели – пазите­ли. В изобразителното изкуство доскоро ангелски крила се приши­ваха на различни образи или се рисуваха самостоятелно. Черните ангели се показваха като непослушни същества, бунтари, а се заб­равя, че падналите ангели са дяволите.

Следващ пример за пагубните последствия от наследеното от­ношение на комунизма към религията е, че в официалната книжнина – дори в учебниците по история и по литература, Иисус Христос се пише с едно и, което не само, че не е характерно за източното пра­вославие, но е и противопоказно.

В рисунките на децата за конкурсите с религиозна тематика, по подобен начин понякога се забелязва неправилната интерпретация на някои православни символи и образи, или използването им в не­подходящ контекст. Ако не се дадат указания как трябва да се след­ва източноправославната специфика на празника, се предпочитат всевъзможни изображения, доста далечни от същността на матери­ята.

Конкурсите за рисунка на религиозна тематика

Едновременно с набелязаните по-горе процеси вървят пара­лелно със засилен интерес към традиционната за българския народ източноправославна религия и други: междупредметните връзки из­куство-религия се задълбочават. Прави впечатление, че включва­нето на знания на основата на православието все повече навлизат в обучението по различните учебни предмети.

В 8-ми клас по предмета Български език и литература се изу­чават избрани моменти от Библията (Учебна програма по БЕЛ). В часовете по История и цивилизации при изучаването на историята на България се отделя специално внимание на ролята на покръст­ването и Българската църква като стожер на народността (Учебна програма по История и цивилизации). С особено внимание е пог­леднато към взаимодействието между православието и учебната дисциплина Изобразително изкуство, поради боравенето и на две­те с образи и символи. Сакралните образи са основополагащи в разбирането на човека за света от древността до днес. А правос­лавните традиции на българския народ неминуемо са част от него­вата народопсихология. Например, в програмата по Изобразително изкуство за IX клас от 2000 година насам като първа тема в структурата на учебното съдържание се посочва Изкуство и религия. В нея се предвижда като очаквани компетентности и резултати от обучение­то, учениците да се запознаят най-общо с особеностите на религи­озното изкуство; да разбират и обясняват обобщено връзката между религия и изкуство, и да разпознават образи и атрибути на светци в художествени произведения на религиозна тема. Обсъжда се роля­та на изкуството за религията. Оценява се значението на религиоз­ните изображения за духовното въздействие на религията. Предви­дено е да се усвоят новите понятия: храм, религиозно изкуство, утвар, религиозни образи и символи, а като дейности са посочени: проучване на стенописи, икони и архитектура – например на Рилс­кия манастир; коментиране на връзката на архитектурата и интери­ора на храма с религията; анализиране на стилови особености, ре­лигиозни теми и сюжети; религиозни образи и символи; творби на иконографски школи и зографи; църковна утвар. Предвижда се съз­даване на дигитален проект за Рилския манастир, който да се спо­дели в социалните мрежи (Иванова, 2000: 35).

Обръща се голямо внимание на православното изкуство в кон­текст на духовния живот на човека. Съвсем целенасочено се орга­низират различни национали и регионални конкурси на религиозна тематика. Повече от 20 години се провежда Националния конкурс Бог е любов, който се организира ежегодно от МОН. Едни от най-популярните конкурси за рисунка на религиозна тематика е Нацио­налният конкурс Възкресение Христово на Светия Синод на Българската православна църква, който се провежда вече 10 години, а от 2022 година насловът му е: Петдесетница – съшествие на Светия и Животворящ Дух.

Тук ще посочим само част от многобройните събития с конкур­сен характер за деца, а в някои случаи и за възрастни, с цел засил­ване интереса към творчество в областта на християнската вяра и естетика. Във Варна се реализира Конкурс за рисунка и есе на тема Рождество Христово – празник на любовта. В Хамбург, се про­вежда четири години конкурс за детска рисунка на българската цър­ковна общност Светите Кирил и Методий в периода 2015-2018 година като 12-те най-добри рисунки влизат в православния църковен календар за съответната година с благотворителна цел събиране на средства за изграждане на храм, която беше постигната.

Конкурс за рисунка Рождество Христово е провеждан повече от пет години по инициатива на галерия Арт Муза в сътрудничество с Богословския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и с различни сто­лични храмове: Св. Софѝя и в последните години храм Св. Андрей Първозвани (Двери, 2022). Можем да посочим като добри практики и други регионални конкурси за рисунка: на Пловдивската Св. Митро­полия, посветен на Въведение Богородично в храма Вяра и упование за 2023 година; на Русенската митрополия, вдъхновен от лекаря-хирург и светец на XX-ти век св. Лука (Войно-Ясенецки) (Християнство.бг, 2023); на Варненска и Великопреславска митрополия и Об­щински детски комплекс във Варна, които организират регионален конкурс Християнски празници на тема Цветница (Двери, 2008); конкурс за детска рисунка за Андреевден, организиран от Община Несебър, църквата Успение Богородично в Несебър и Общински детски комплекс – Несебър (община Несебър, 2022).

*

Ако проследим развитието на обявяваните през годините кон­курси след промените през 1990 година, ще видим, че процесът протича с голяма динамика. Едни инициативи се появяват и задържат за ня­колко поредни пъти, а други остават като устойчива тенденция, но можем да обобщим, че интересът към детското творчество на пра­вославна тематика се оказва необходим, търсен и устойчив и от двете страни: на организатори и на участници. Постепенно религи­озната тематика се реабилитира и получава своето заслужено мяс­то в детското творчество – пресечна точка на обучението по изобра­зително изкуство и религия.

Използвани източници

Иванова, П. Д. Кралева. (2000). Книга за учителя по изобразително из­куство за 9 кл. София [Ivanova, Р. D. Kraleva. Kniga za uchitelia po izobrazitelno izkustvo, Sofia].

Успенски. Л. (2006). Богословие на иконата. София [Bogoslovie па ikonata, Sofia].

Двери (2008). Варненска и Великопраславска митрополия. Условия за участие във Втори регионален конкурс „Християнски празници” Available at <https://dveri.bg/component/com_content/ltemid,100723/catid,14/id,6248/view,articl е/> [Accessed 10 august 2023].

Двери (2021). Конкурс за деца и възрастни, посветен на Рождество Христо­во. Available at: <https://dveri.bg/component/com_content/ltemid,100723/catid,14/ id,70951/view,article/> [Accessed 21 august 2023].

Данева, Д. (2014). Нефигуралната стенопис в България от средата на XX век до днес. Автореферат на дисертация. София [Daneva.D. Nefiguralnata stenopis v Bylgaria ot sradata па XX vek do dnes, Sofia], Available at: <https://www. nha.bg/uploads/ckeditor/Avtoreferat_Desislava_Deneva.pdf> [Accessed 15 Septem­ber 2023].

Конституция на Република България [Konstitutzia па Republika Balgaria], Available at: <https://WWW.parliament.bg/bg/const> [Accessed 11 September 2023].

Община Несебър, 2022. Втори регионален конкурс за учениците на община Несебър по случай Андреевден [obshtina Nesbyr. Vtori regionalen konkurs za uchenitzite ot obshtina Nesbar po sluchaj Andreevden] Available at: <http://nessebarinfo.com/novinite/2022/10/18/vtori-regionalen-konkurs/> [Accessed 15 September 2023].

Християнство.бг (2023), Пети национален конкурс за детска рисунка „Вяра и ynoBaHne“[hristi[nstvo.bg. Peti naztionalen konkurs za detska risunka „Viara I upovanie’1, Available at: <https://hristianstVO.bg/ пети-национален-конкурс-за-детска-рис/> [Accessed 10 September 2023].

Учебна програма по български език за VIII клас [Uchebna programa po balgarski ezik za VIII klas], Available at: <file:///C:/Users/ACER/Downloads/bel_ literatura_8kl%20(1).pdf)> [Accessed 10 September 2023].

Учебна програма по История и цивилизация за XI кл. [Uchebna programa po istoria I tzivilizatzii za VIII klas], Available at: <https://bghistory-edu.org/documents/d323bdc4ea3549502dfc3e034e67c808&gt; [Accessed 10 august 2023].

Бележки

Решенията на Църковните събори, Символът на вярата, Иконографските наръчници.

Приложение

Фиг. 1. Гравюра на Ивон Кючукова за Националния конкурс на Светия Синод „Възкресение Христово“, 2018.

________________________________________

*Публикувано в Хармония в различията, Сборник с доклади, Научна конференция, София, 8 декември 2023 година, Академично издателство За буквите – О писменехь, С., 2023, с. 279-286. Авторът на блога изказва голяма благодарност на съставителите Жоржета Назърска и Светла Шапкалова за разрешението им да бъде качена статията и обнародвана, за да може да се ползва от интересуващи се читатели по темата.

Изображение: авторът Николинка Климукова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dtS