Ева Ковачева

Анотация

В настоящето изследване се дават допълнителни аргументи в полза на една от съществуващите в науката хипотези за мястото на написване на Първо послание на св. апостол Петър, което той назовава в 1 Петр. 5:13** като „Вави­лон“. Въз основа на най-новите археологически открития, исторически документи и новозаветни изследвания през ХХ-ти век се представят нови аргументи в защита на хипотезата, че под „Вавилон“ трябва да се разбира градът, който е съществувал действително под това име през I-ви век след Рождество Христово в Египет.

***

В края на своето Първо послание до Малоазийските църкви, съставено през 64 година[1], св. апостол Петър споменава Вавилон като място на написване на посланието и изпраща поздрави от църквата, която се намира там и Марк, който е с него: „Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко“ (1 Петр. 5:13). Името „Вавилон“ отдавна предизвиква въпрос в науката. До днес са разпространени шест хипотези: 1) Св. апостол Петър употребява Вавилон като метафора за град Рим; 2) Св. апостол Петър говори за Вавилон до река Ефрат; 3) Под Вавилон се разбира съществувалият с такова име град през I-ви век след Рождество Христово в Египет при делтата на Нил до Кайро. Други хипотези, които имат най-малко привърженици или вече са изоставени, са: 4) Под „Вавилон“ се има предвид град Seleucia, разположен при река Тигър, съществувал от IV-ти век преди Рождество Христово до II-ри век след Рождество Христово, който се наричал още „Нов Вавилон“; 5) Някои смятат, че е възможно да е съществувал град с такова име също в Мала Азия, тъй като посланието е отправено до тамошните църкви[2]; 6) Под Вавилон авторът на 1 Петр. е могъл да разбира Иерусалим[3].

Целта на настоящето изследване е да се анализират първите три хипотези, които досега съществуват в науката, да се приведат доказателства за налични неточности и фактологични несъответствия в първите две от тях и да се приведат следващи аргументи в полза на третата хипотеза, въз основа на най-новите археологически открития, исто­рически документи и новозаветни изследвания през XX-ти век, които надделяват в полза на твърдението, че под „Вавилон“, като място на написване на посланието, трябва да се раз­бира градът, който е съществувал действително под това име през I-ви век след Рождество Христово в Египет.

Първа хипотеза: Вавилон, употребен
като метафора за Рим

Блажени Теофилакт в своето Тълкувание върху Първо послание на св. апостол Петър споменава съвсем кратко за мястото на написване на Посланието. Той смята, че под Вавилон, за който става дума в 1 Петр. 5:13 се има предвид Рим: „Вавилон нарича Рим поради неговата знатност, от каквато и Вавилон се ползвал дълго време. Избрана нарича църквата Божия, създадена в Рим[4]“.

В студията си посветена на Първо послание на св. апостол Петър, Христо Гяуров изразява също становището, че под Вавилон трябва да се разбира град Рим[5]. Преди това той говори за наличието и на други хипотези, като изброява имената на известни теолози, поддръжници на всяка една от тях. Но въпреки това, той смята за основателно мнението на учените, които смятат, че под Вавилон се говори преносно за Рим и посочва няколко причини за това: „Той, подобно на Вавилон – бил след него най-големият и великолепен древен град. Уподобявал се той на Вавилон не само по своята големина и великолепие, но и в много отношения по своя живот[6]“. Христо Гяуров предполага още, че св. апостол Петър е имал вероятно някаква причина да прикрие съзнателно мяс­тото, където се намира и откъдето изпраща своето Послание[7].Третият му основен довод е, че Вавилон се употребява вместо Рим също в древната юдейска литература и в Апокалипсиса на св. апостол Йоан Богослов (14:8; 16:19; 17:5; 18:2, 10, 21)[8].

На това схващане е поддръжник и Йоанис Каравидопулос: „Согласно с зтими доводами, Первое Соборное послание Петра было написано между 64-67 годами в „Вавилоне“, что на символическом языке первохристианской апокалиптики означало Рим, как явствует из новозаветных текстов и святоотеческих толкований“[9].

Втора хипотеза: Вавилон до Ефрат

Христо Попов, който е съставител на два тома Тълкувания върху Новия Завет, е защитник на другата хипотеза. Той смята, че мястото на написване на Пър­во послание на св. апостол Петър е Вавилон Ефратски и опровергава хипотезата за Рим със следните солидни аргументи: „Че това не е алегоричният Вавилон от Апо­калипсиса (Откр. 14:8; 16:19; 17:5, 9, 18), тоест не е Рим, както тълкуват римските писатели, а е действителният Вавилон Ефратски, можем да се убедим от простото съображение, че прощалните поздрави никога не се пращат от алегорични някакви места и градове, а винаги от действителни, и че ако апостолът имал мисъл да изобличи Рим, както писателят на Апокалипсиса, то това би изразил не с откъснато само наименование, а по-просторно, и не би оставил туй нещо за последния ред на своето послание. Косвено доказателство на туй, че посланието е написано във Вавилон, а не в Рим, служи и туй, дето в глава 1, стих 1 се изброяват малоазийските провинции по направление от изток към запад и югозапад, тоест в оня порядък, в който трябвало да мине тая област носилият туй апостолско послание Силуан[10]“. Преданието за 25-годишното епископство на св. апостол Петър в Рим, което се поддържа главно от католическите богослови, Христо Попов отхвърля с доводите, че за такова нещо книга Деяния апостолски мълчи, тоест в нея не се намират никакви сведения и че в своето послание до римляни, в което св. апостол Павел изпраща поименно поздрави до множество християни там, той не споменава никъде името на Петър, който би трябва­ло, ако това предание е вярно, по това време да пребивава там, и да е ръководител на тамошната църква. Според Христо Попов всички древни свидетелства единодушно говорят само за мъченическата смърт на св. апостол Петър в Рим. Но той е могъл да отиде в Рим според него от Вавилон към края на своя живот[11].

Твърдението, че св. апостол Петър е пребивавал 25 години в Рим в днешно време се отрича и от почти всички протестантски теолози. Според тях това предание се появява в Римокатолическата църква едва през III-ти век, за да се затвърдят чрез него папските претенции за приемничество на епископската катедра на св. апостол Петър[12]. Други доводи, които те привеждат са същите като на Христо Попов по-горе, че в Свещеното Писание на Новия Завет не се говори никъде, че св. апостол Петър е пребивавал в Рим, както и че в своето Послание до римляни, написано през 58 година, апостол Павел, който изпраща в него поздрави до 27 членове на Римската църква, не споменава името на апостол Петър[13].

Към доводите на Христо Попов, с които той оборва първата хипотеза, че мястото на написване на Първото Послание на св. апостол Петър не е Рим, ще прибавим и тези на един съвременен теолог, професор във Виенския университет – Helmut Bouzek. Спо­ред него използването на Вавилон като прикриващо или тайно име за обозначение на богатата столица Рим не съответства на следните факти: 1) Обозначението Вавилон вместо Рим започва да се употребява едва след разрушаването на Иерусалим през 70 година след Рождество Христово и следователно след смъртта на св. апостол Петър; 2) Ако апостол Петър е използвал името Вавилон вместо Рим според него, чрез това той е могъл да си навлече уличаването му във враг на държавата и заговорник срещу Рим и Римската империя. А интересът на християните е бил точно обратен. Освен това Рим е бил столица на врага за юдеите, но не и за християните[14]. Други автори (Baum, Rez, Ehrman)[15], освен Helmut Bouzek също твърдят, че Вавилон се използва вместо Рим едва след 70 година след Рождество Христово. Следователно употребата му в книга Откровение на св. Йоан Богослов, не може да служи като довод и за употребата му в Първо послание на св. апостол Петър, тъй като книга Откровение на апостол Йоан е една от най-късно написаните новозаветни книги – в края на I-ви век след Рождество Христово (95 година).

Христо Попов оборва хипотезата за Рим с много солидни аргументи, но и в не­говата, тази за Вавилон при Ефрат, се съдържа едно голямо историческо несъответ­ствие. Във времето, в което е написано Първо послание на св. апостол Петър – 64 година след Рождество Христово, според историческата наука Вавилон при Ефрат отдавна вече не е съществувал. Той е претърпял упадък при Селевкидите, а при господството на партите е изоставен. Император Траян трябва да е открил през 115 година след Рождество Христово от него само руини[16]. В книга Деяния на светите апостоли се споменава, че на Петдесетница са присъствали и „жители на Месопотамия“ (Деян. 2:9). Известно е, че там е имало юдейска диаспора. Но Месопотамия е твърде широко понятие, което не означава непременно град Вавилон, нито че по това време той все още е съществувал. Според Христо Гяуров в древната християнска писменост и в древното църковно предание също няма исторически свиде­телства, че апостол Петър е проповядвал в град Вавилон при река Ефрат. Според същия автор този град се е намирал в развалини още по времето на Иисус Христос и апостолите[17].

Трета хипотеза: Вавилон в Египет

Хипотезата, че под Вавилон се разбира съществувалият действително под това име през I-ви век град в Египет (при делтата на Нил, на десния бряг на реката близо до Кайро), съществува отдавна. Крепостните стени на този древен град се намират в днешно време в пределите на Кайро. Христо Гяуров въпреки че отхвърля тази хипотеза, споменава, че във Вавилон в Египет е имало основана християнска църква според Толковая Библия т. 10, 1912, с. 261[18] и че поддръжници на тази хипотеза са Hug и епископ Михаил[19].                                              

В упоменатите по-горе трудове на Христо Гяуров, Христо Попов и в Тълкуванието на блажени Теофилакт върху Първо послание на св. апостол Петър се открива, че никой от съответните автори не се позовава или цитира житието на св. апостол Петър. В него се съдържа изключително ценна информация по интересуващия ни въпрос.  

Със сведенията, извлечени от житието му[20], ще за­почнем излагането на аргументите си в полза на третата хипотеза, че мястото на написване на Първо послание на св. апостол Петър е бил град Вавилон при делтата на река Нил близо до Кайро в Египет.

1.В книга „Жития на светиите“ се откриват за св. апостол Петър следните сведения: „Според разказа на църковния историк Евсевий, Петър проповядвал след това Евангелието в Мала Азия (Кападокия, Галатия, Понт, Витиния). Той дошъл и в Египет. От Вавилон Египетски (1 Петр. 5:13) Петър написал своето първо съборно послание до християните юдеи, които били разпръснати в страните на Мала Азия. След като поставил Марко за епископ на Александрия, св. Петър се върнал в Иерусалим за успението на Божията Майка. След смъртта на Света Богородица апостол Петър извършил последното си апостолско пътешествие. От Иерусалим той пак дошъл в Египет, оттук отплувал в Британия, от Британия – в Гърция; бил в Коринт и в други гръцки градове.Най-после, около 67 година той пристигнал в Рим[21]“.                                                                                           

От тези сведения се установява, че: 1) Св. апостол Петър е ходил неведнъж, а дори два пъти в Египет; 2) той е поставил Марк за епископ на Александрия; 3) Св. апостол Петър е отишъл в Рим чак през 67 година след Христа и 4) в житието му съвсем точно се посочва, че „от Вавилон Египетски (1 Петр. 5:13) Петър написал своето първо съборно послание до християните юдеи, които били разпръснати в страните на Мала Азия[22]“.

2.През ХХ-ти век между откритите в Наг-Хамади (Горен Египет) ръкописи, се съдържат следните апокрифи под името на св. апостол Петър: „Делата на Петър и на дванадесетте апостоли“ (NHC VI,1), „Послание на Петър до Филип“ и „Един друг Апокалипсис“[23]. Следващи апокрифи, открити под името на св. апостол Петър, за които науката предполага, че са съставени в Египет в края на I-ви – началото на II-ри век, са: Kerygma Petri (80-140 година) и Апокалипсис на Петър (135 година)[24]. Още един апокриф – Евангелие на Петър, който е бил съставен в Сирия, има сведения, че е бил познат и в Египет[25].

Фактът, че през XX-ти век е открита толкова много апокрифна книжнина под името на св. апостол Петър, съставена точно в Египет, говори, че св. апостол Петър се е ползвал там с особено почитание и авторитет, което се явява косвено доказателство за това, че той е ходил в Египет и е бил добре познат на тамошните християни.

3.От Първо послание на св. апостол Петър става ясно, че и апостол и евангелист Марк е бил с него, там където той съставя посланието: „Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко“ (1 Петр. 5:13). Коптската църква смята до ден-днешен за свой основател апостол и евангелист Марк. Според Коптското предание той е бил пръв епископ на Александрия. Източници от IV-ти век (блажени Йероним, Евсевий Кесарийски, Markusakten[26]) дават сведения за мъченическата смърт на Марк в Александрия на 25 април 68 година[27].

4.Най-ранните сведения, които се откриват за разпространението на християн­ството в Египет са от книга Деяния апостолски. В нея се споменава, че на Петдесетница са присъствали и египтяни (Деян. 2:10). Вероятно те занасят първи там християнството. Udo Schnelle в своята монография „Die ersten 100 Jahre des Christentums 30-130 n. Chr.“ смята, че през 50 година след Рождество Христово в Александрия трябва да е съществувала вече християнска църква. Аполос, който мисионерства в Мала Азия, по същото време, в което и св. апостол Па­вел, според книга Деяния апостолски, произхожда от Александрия (Деян. 18:24 и сл.)[28].

5.В днешно време все още може да се разгледа древната Римска крепост с името Вавилон в коптския квартал на Кайро и намиращите се в нея, както и в непосредствена близост християнски храмове[29]. Съгласно древните исторически сведения първата крепост на нейното място е построена през VI-ти век преди Рождество Христово. Мястото е силно стратегическо и затова Октавиан Август разполага на него три римски легиона, обезпечаващи римска­та власт над Египет. Според Notitia Imperii[30] в същия Вавилон в Египет се разполага Legio XIII Gemina. Страбон (64 година преди Христа – 23 година след Рождество Христово) в своята „География“ книга 17 дава подробни сведения за Вавилон в Египет. Това означава, че със сигурност този град е съществувал и носил това име през I-ви век преди Рождество Христово и I-ви век след Рождество Христово, което съвпада с времето, което ни интересува[31]. В документалната книга „The churches and monasteries of Egypt and some neighbouring countries[32] отпечатана 1895 година в Оксфорд, е описано под­робно неговото основаване, история и връзка с християнството. Градът е съществувал и през византийско време, което се доказва от запазен документ на латински език за древните патриаршии. В него се съдържат следните глави: „Episcopi Babylonis Aegypti“,„Ecclesia Babylonis„ u „Episcopi Babylonis“[33]. В пределите на днешната крепост Вавилон в Египет са открити църкви от  IV-V век и има сведения, че епископът Kyrоs на Вавилон е взел участие на събора в Ефес през 449 година[34]. Други епископи от Вавилон, чиито име­на се съдържат в съхранени до днес списъци (A Checklist of Bishops in Byzantine Egypt. Aus: Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 100 (1994)), ca: Photios (459 година), Zosimus (560 rодина), Theodorоs (743 година) и Konstantinos (755 година)[35].Градът е бил резиденция на християнския наместник-епископ Леонтополя и столична епархия на Римската провинция Августамника Секунда (според Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus, Paris 1740)[36].От изложените факти се установява, че градът е бил дълго време след I-ви век още деен християнски и епископски център и съществува под това име в списъците на древните църкви.

Заключение

От направеното изложение се вижда, че са съществували различни мнения през вековете и между различните теолози по въпроса, къде е било съставено Първо посла­ние на св. апостол Петър. Този въпрос все още не е окончателно решен. С настоящето изследване се добавиха повече аргументи в полза на хипотезата, че мястото на написване е Вавилон в Египет въз основа на сведения (или липса на сведения за някои от хипотезите) в Свещеното Писание на Новия Завет, Преданието на Православната църква, житието на св. апостол Петър, Преданието на Коптската църква, съхранени исторически документи и нови археологически артефакти от ХХ-ти век за ранното християнство в Египет и връзката му с името на св. апостол Петър и св. апостол и евангелист Марк. Твърдението, че Първо послание на св. апостол Петър е съставено във Вавилон в Египет остава все още само хипотеза. Както са хипотези и другите съществуващи такива дотогава, докато не се установи единодушно мнение по този въпрос в теологията. Науката работи с факти и доказателства, които се надяваме в бъдеще да се увеличат и потвърдят правилния отговор.

Използвана литература

Авторски колектив (съставители). Жития на светиите. Синодално издателство. С., 1991

Блажени Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Света Гора, Атон, 2008.

Гяуров, Христо. Записки по Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет. С., 1956.

Гяуров, Христо. Първо Послание на св. апостол Петър. Исагогическо изследване. ГДА „Св. Кл. Ох­ридски“. Т. III (XXIX). С„ 1953-1954.

Каравидопулос, Иоаннис. Введение в Новый Завет, https://azbyka.ru/vvedenie-v-novyj-zavet- karavidopulus#26.1. [електронен ресурс към януари 2017].

Попов, Христо. Изяснителен преглед на Апостолските послания и Апокалипсиса. 2. поправ. изд. фототипно. Изд. Светия Синод на Българската Църква. С., 1990.

Страбон. География. Книга XVII,http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1260170000 [електронен ресурс към януари 2017].

Baum, D. Armin/Rez, В. D./Ehrman, Forged. Writing of the Name of God.-ln:ThLZ 137 [2012], 1194f.

Bouzek, Helmut. Petrus in Rom? Ökumenisches Heiligenlexikon, https://www.heiligenlexikon. de/Literatur/PetrusJn_Rom.html (vom 13. Dezember 2011) [електронен ресурс към януари 2017].

Diodor. Historische Bibliothek. I. Buch. § 56.

Dunn, Jimmy. Fort Babylon in Cairo, http://www.touregypt.net/featurestories/babylon.htm [елек­тронен ресурс към януари 2017].

Fürst, Alfons. Christentum als Intellektuellen-Religion; Die Anfänge des Christentums in Alexandria. Stuttgarter Bibelstudien (SBS). Stuttgart, 2007.

Gawdat, Gabra/Alcock, Antony. Kairo: Das Koptische Museum und die frühen Kirchen. Verlag: Kairo: Egyptian. Int. Pup. Co., 1996.

Le Qulen, Michael (O.P.), Royale, Imprimerie (Paris). Oriens christianus: in quatuor patriarchatus digestus: quo exhibentur ecclesiae, patriarchae caeterique praesules totius orientis. Ex Typographia Regia, 1740 (Оригиналът е от Университета „Комплутенсе“ Мадрид, 2011), https://books.google.bg/books?id=86we-Aeml-e4C&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false [електронен ресурс към януари 2017].

Markschies, Christoph/Schroter, Jens (Hrsg.). Antike christliche Apokryphen in deutscher Übersetzung. Band I. Tübingen, 2012.

Plisch, Uwe-Karsten. Verborgene Worte Jesu. Verworfene Evangelien. Apokryphe Schriften des frühen Christentums. Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft und von Cansteinsche Bibelanstalt. 1. Aufl. Erfurt, 2000.

Pratscher, Wilhelm/Öhler, Markus/Lang, Markus (Hg.). Das ägyptische Christentum im 2. Jahrhundert. Wien, 2008.

Sälih, Abü. The churches and monasteries of Egypt and some neighbouring countries. Translated from the original Arabic: Evetts, В. T. A. [from old catalog]; Mak’rizi, 1360-1442. (Basil Thomas Alfred), b. 1858, ed. and tr; Butler, Alfred Joshua /with a map/. Oxfort, 1895, https://archive.org/stream/churches- andmona00maqrgoog#page/n6/mode/2up [електронен ресурс към януари 2017].

Schmitz, Kurt. War Petrus der erste Bischof von Rom? http://www.gutenachrichten.org/ARTIKEL/ in200108_art2.htm [електронен ресурс към януари 2017].

Schnelle, Udo. Die ersten 100 Jahre des Christentums 30-130 n. Chr.: Die Entstehungsgeschichte einer Weltreligion. 2. Aufl. Göttingen, 2016.

Toit du David. Bedrängnis und Identität: Studien zu Situation, Kommunikation und Theologie des 1. Petrusbriefes. Berlin/Boston, 2013.

Woodrow, Ralph. Babylon Mystery Religion: Ancient and Modern. California, 1966, http://www.j-lorber.de/kathol/mysterienreligion/petrus-erster-papst.htm [електронен ресурс към януари 2017].

Worp, A. Klaas. A Checklist of Bishops in Byzantine Egypt. Aus: Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 100 (1994), https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/8214/5_039_223.pdf?sequence=1 [електронен ресурс към януари 2017].

____________________________________________________________

*Публикувано в: Мисъл, слово, текст. Т. 3. УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2017, с. 48-55. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.        

**Виж по-подробно за пълните означения и съкращенията на библейските книги в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет на български, руски и английски език на посочения сайт:  https://www.pravoslavieto.com/bible/naimenovanija.htm

[1]. Католическите и протестантските теолози определят за много от новозаветните книги други години на написване. Годината по-горе е дадена според българските новозаветни изследователи. Вж. Гяуров, Христо. Първо Послание на св. апостол Петър. Исагогическо изследване. ГДА „Св. Климент Охридски“. Т. III (XXIX). С., 1953-1954, с. 198. Срв. Гяуров, Христо. Записки по Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет. С., 1956, с. 79; Срв. Попов, Христо. Изяснителен преглед на Апостолските послания и Апокалип­сиса, (2-ро поправено издание), фототипно. Издава Светият Синод на Българската Църква. С., 1990, с. 28.

[2].Според Христо Гяуров такова мнение защитава Ad. Julicher. Вж. Гяуров, Христо. Първо Послание на св. апостол Петър, с. 205.

[3].Това мнение е на Adоlf Harnack. Пак там.

[4].Блажени Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Света Гора, Атон, 2008, с. 356.

[5].Гяуров, Христо. Първо Послание на св. апостол Петър. Исагогическо изследване, с. 198, 204.

[6].Пак там.

[7].Пак там, с. 205.

[8].Пак там.

[9].Каравидопулос, Иоаннис. Введение в Новый Завет, https://azbyka.ru/vvedenie-v-novyj-zavet-karavidopulus#26.1. [електронен ресурс към януари 2017].

[10].Попов, Цит. съч., с. 28.

[11].Пак там.

[12].Woodrow, Ralph. Babylon Mystery Religion: Ancient and Modern. California, 1966, p. 78-82, http://www.j-lorber.de/kathol/mysterienreligion/petrus-erster-papst.htm [електронен ресурс към януари 2017]. Срв. Schmitz, Kurt. War Petrus der erste Bischof von Rom? http://www.gutenachrichten.org/ARTI- KEL/in200108_art2.htm [електронен ресурс към януари 2017].

[13].Пак там.

[14].Bouzek, Helmut. Petrus in Rom? kumenisches Heiligenlexikon, https://www.heiligenlexikon. de/Literatur/Petrus_in_Rom.html (vom 13. Dezember 2011) [електронен ресурс към януари 2017].

[15].Baum, D. Armin/Rez, B. D./Ehrman, Forged. Writing of the Name of God. – In: ThLZ 137 [2012], 1194f Вж. Toit du David. Bedrängnis und Identität: Studien zu Situation, Kommunikation und Theologie des 1. Petrusbriefes. Berlin/Boston, 2013, S. 11.

[16].Bouzek, Цит. съч.

[17].Гяуров, Христо. Първо послание на св. апостол Петър, Исагогическо изследване, с. 204.

[18].Пак там.

[19].Пак там.

[20].Авторски колектив (съставители). Жития на светиите. Синодално издателство. С., 1991.

[21].Пак там, с. 312.

[22].Пак там.

[23].Markschies, Christoph/Schröter, Jens (Hrsg.). Antike christliche Apokryphen in deutscher Übersetzung. Band I. Tübingen, 2012, 1468 S.

[24]. Пак там.

[25]. Plisch, Uwe-Karsten. Verborgene Worte Jesu. Verworfene Evangelien. Apokryphe Schriften des frühen Christentums. Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft und von Cansteinische Bibelanstalt. 1. Aufl. Erfurt, 2000, S. 17.

[26].Markusakten дават обширни сведения за пристигането и първата дейност на Марк в Александрия. Вж. по-подробно: Pratscher, Wilhelm/Öhler, Markus/Lang, Markus (Hg.). Das ägyptische Christentum im 2. Jahrhundert. Wien, 2008, S. 22.

[27].Bouzek, Op. cit.

[28].Schnelle, Udo. Die ersten 100 Jahre des Christentums30-130n.Chr.: Die Entstehungsgeschichte einer Weltreligion. 2. Aufl. Göttingen, 2016, S. 531. Срв. Fürst, Alfons. Christentum als Intellektuellen-Religion: Die Anfänge des Christentums in Alexandria. Stuttgarter Bibelstudien (SBS). Stuttgart, 2007.

[29].Dunn, Jimmy. Fort Babylon in Cairo, http://www.touregypt.net/featurestories/babylon.htm [електронен ресурс към януари 2017]

[30]. „Списък на длъжностите“ е документ от епохата на късната Римска империя, създаден между 399 и 401 година (края на IV-ти или началото на V-ти век), представляващ списък на всички структури и длъжности в Империята, както военни, така и цивилни.

[31]. Страбон. География. Книга XVII, с. 744, 794, 813, http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1260170000 [електронен ресурс към януари 2017]. Срв. Diodor. Historische Bibliothek. I. Buch. § 56.

[32]. Вж. повече: Sälih, Abü. The churches and monasteries of Egypt and some neighbouring countries. Translated from the original Arabic; Evetts, В. T. A. [from old catalog]; Makrizi, 1360-1442, b. 1858, ed. and tr; Butler, Alfred Joshua /with a map/. Oxfort, 1895, p. 25, 92,106,108,114,120,187, 248, 254, 362, 387, 390, 415, https://archive.Org/stream/churchesandmona00maqrgoog#page/n6/mode/2up [електронен ресурс към януари 2017].

[33]. Главите “Episcopi Babylonis Aegypti”, “Ecclesia Babylonis” и “Episcopi Babylonis” в: Le  Quien, Michael (O.P.), Royale, Imprimerie (Paris). Oriens chrisfianus: in quatuor patriarchatus digestus: quo exhibentur ecclesiae, patriarchae caeterique praesules totius orientis. Ex Typographia Regia, 1740. Оригиналът е от Университета „Комплутенсе“ Мадрид, 2011, Vol. II, coll. 555-556,1037-1038, https://books.google.bg/books?id=86weAeml-e4C&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false [елек­тронен ресурс към януари 2017].

[34]. Вж. Gawdat, Gabra/Alcock, Antony. Kairo: Das Koptische Museum und die frühen Kirchen. Verlag: Kairo: Egyptian. Int. Pup. Co., 1996, S. 118. Ho съборът в Ефес се е състоял през 431 година, а не през 449 година, както посочват авторите на съответното съчинение.

[35]. Вж. по-подробно: Worp, A. Klaas. A Checklist of Bishops in Byzantine Egypt. Aus: Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 100 (1994), p. 297, https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/8214/5_039_223.pdf?sequence=1 [електронен ресурс към януари 2017].

[36]. Le Quien, Michel (O.P.), Royale, Imprimerie (Paris). Цит. съч.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cNN