Александър Милев

Новият Завет е слово Божие. Неговите книги са написани на старогръцки език. От филологическо и историческо гледище те са паметници на тоя език и представляват документ от първостепенна важност за старогръцкия език през първия век след Христа. Добрият познавач на класическия гръцки език, обаче, изпитва разочарование, когато чете някоя книга от Новия Завет[1]. Наистина, тука има много неща сходни с езика на класиците, но има и много форми, които правят впечатление на погрешни. И дори има грубо нарушаване на граматически правила. Но това е езикът на Свещеното Писание и затова не може да бъде изоставен така без внимание. Изследванията върху него са много. Правилно е, обаче, да го разглеждаме само като етап от развитието на старогръцкия език. Изолираното разглеждане е било винаги погрешно и незадоволително. Старогръцкият език е от семейството на индоевропейскитe езици. В най-старата епоха той ни е известен в отделни диалекти. Колкото отиваме по-далече по време, толкова тия диалекти са по-диференцирани и по-обособени. Отдeлнитe диалекти са се развивали в сближителна посока[2]. Старите граматици говорят за четири диалекти: атически, йонийски, еолийски и дорийски. Всъщност това са литературните наречия (диалекти). Новитe езиковеди и филолози различават обикновено осем диалекти и диалектни групи: 1. дорийска група, 2. елински диалект, 3. ахейски диалект, 4. северозападна група, 5. североизточна група, 6. аркадско-кипърска група, 7. памфилски диалект и 8. йонийско-атическа група[3]. Тези наречия и групи се различават помежду си в звуково отношение, особено откъм гласните. Имало е влияние от едно наречие на друго. По такъв начин става постепенно уеднаквяване на някои отделните диалекти се намаляват. На местото на отделните наречия се явява един общ език, „на който говорят във всички страни, където прониква гръцко влияние“[4].

Началото на уеднаквяването на наречията не може точно да се определи. Но има събития из живота на гръцките племена, които могат да ни насочат към началото, когато е започнал този процес. Той е започнал още през гръко-персийските войни (края на VI-ти и началото на V-ми век преди Христа). Гърците победиха. След битката при Микале в 479 година гръцките племена образуват съюз. Начело на този съюз застанала Атина. От този момент започва и възходът на Атина. Тя става център на търговия, наука и изкуства. Съюзните племена имат много общи интереси с Атина. Гърци от различни племена идват в града, за да уреждат общи въпроси. Става едно често смесване на гърци от отделни племена, които говорили различни наречия. Така естествено се туря началото на уеднаквяване на отделните наречия. Атинският диалект взима думи и езикови особености от другите диалекти. Духовното превъзходство на Атина в съюза дало предимство и на атическия диалект. Съгласно устава на съюза, съюзните племена трябвало да пращат войници в атинската войска. Атина била седалище на върховното съюзно съдилище. Тук идвали спорещите страни от отделни племена, за да получат правосъдие. От друга страна Атина пращала свои гарнизони и колонисти по градовете на съюзниците. Всичко това е спомагало твърде много за господството на атическия диалект.

Към края на V-ти век избухнала голямата Пелопонеска война (431-404 година преди Христа). Тя е била между Атина и Спарта. На двете държави са помагали и останалите гръцки държавици. Всички почти племена са били разделени на две групи. Често една област е минавала по няколко пъти във владение на едната страна и е била връщана обратно. Ставало е прегрупиране на съюзни сили. В завладените области си били настанявани войници, които са говорили различен диалект от този на местното население. Пленниците, бежанците, дезертьорите, политическите емигранти са имали също значение за смесването на отделните говори. Тази война се водила в Гърция, Сицилия и Тракия. Станало пълно размесване на гърци от различни племена. Така се трасира пътя за един общ гръцки език.

Към края на пети век преди Христа се въвежда наемничеството във войската. Наемните войници (mistoth) са били от различни племена и народности. Те, обаче, трябвало да усвоят един общ език, за да се разбират. Това е бил атическият диалект. Но когато заговорили на него гърци от различни племена и варвари, той не можал да остане такъв, какъвто е бил в Атина. Атическият диалект не е звучал еднакво, когато е говорен от варвари и елини, нито еднакво е говорен от елините, които принадлежат на различни племена.

Наемната войска е ходила в различни места, войниците влизали в допир с местното население, между което често са прекарвали дни и месеци. Това е условие, което ускорило процеса за уеднаквяване на отделните наречия и създаване на един общ език. Най-ярък пример за наемна войска имаме в „Анабазис“ от Ксенофонт – Кир Млади (401 година преди Христа) събира многобройна войска, за да се бие против брат си Артаксеркс. В нея има елини от всички племена и варвари: военоначалникът е спартанец, подначалниците са тесалиец и аркадец, офицери има атиняни и така нататък. Същото е с подначалниците и войниците. Сам Ксенофонт е образован атинянин, но не е останал чужд на това влияние и употребява вече дорийски думи: xhnagov“, locagov“, oujragov“, варварски ajrbwvn и други[5] .

В Атина е имало метеки[6] , търговци, роби и варвари. Техният роден език не е бил еднакъв с атическия диалект. Но са били принудени да го изучават, за да могат да се разбират с местните жители. Те са говорили атическия диалект като чужденци. Употребявали си неправилно думи и форми, като запазвали и прибавяли свои родни думи и езикови обрати[7].

Като съдим от писмените паметници, ние виждаме, че по същото време атическият диалект се е наложил и като писмен език. Най-ясно доказва това фактът, че софистите Протагор, Продик, Горгий и Хипий са говорили и писали на атически диалект без да са атиняни. Дори в дорийската колония Сиракуза е представена Есхиловата трагедия „Перси“, написана на атически диалект, и била разбрана. Атинянинът Еврипид, прочутият трагик, живял при двора на македонския цар Архелай и представял свои трагедии. От това следва, че атическият диалект е бил разбиран в Македония и Сицилия. Това дава право на мнозина езиковеди да заключат: „Към края на пети век атическият диалект става общогръцки литературен език и постепенно почти изгонва другите диалекти от прозаическата литература“[8]).

По това време на историческата сцена се явява Македония, като най-силна държава. Филип II и неговият син Александър Велики покориха гръцките държавици, но те искали да образуват световна империя. Дори гръцки държавници не са били чужди на тази идея и не си одобрявали политиката на Демостен[9]. Македонските царе възприели атическия гръцки диалект за официален език, макар македонският език да е бил коренно различен от гръцкия[10]. Чрез македонското владичество, гръцката култура и гръцкият език се разпространяват по целия тогава културен свят от река Нил до Ганг. Това е елинистическата епоха. По цялата тази голяма империя се говори един гръцки език, наречен елинистически гръцки език, общ гръцки език – koinh[11]. На този език са говорили египтяни, евреи, сирийци, перси и гърци.

Старите граматици смятат, че koinh е пъстра смесица от всички диалекти. Това мнение подържат и някои видни филолози, като Адолф Дайсман и Паул Кречмер. Но те считат, че атическият диалект е представен с най-много особености. Друга група филолози като Майер, Сергей Соболевски, Хаджидакис, Крумбахер, Тумб и други считат, че основата на koinh е атическият разговорен диалект, към който има прибавени елементи от другите наречия. Повече от йонийския диалект и по-малко от другите наречия. Професор Веселин Бешевлиев подържа същото мнение в своята встъпителна лекция[12].

Езикът е дейност (enеrgeia). Той се развива и усъвършенства. Елинистическият език започва от III-ти век преди Христа и продължава до към V-ти век след Христа. Обхваща епоха по-голяма от осем столетия. Ней-характерното у него е, че той се отличава от класическия гръцки език не само в морфологично, синтактично и лексикално отношение, но и във фонетично. Най-характерно от фонетичните промени е заглъхването на spirltus asper, който вече не се произнася.

Дифтонгите не се произнасят така, че да се чуват отделно звуковете, от които са съставени, но като един звук. Така например ei и oi се произнасят ‘и’ вм. ей и ой; ai – ‘е’ вм. ай; h – ‘и’ вм. ‘е’ и така нататък. По такъв начин произношението на известни думи е коренно различно от това през класическата епоха[13]. Загубва се вече и разликата между дълги и кратки гласни. Настават големи промени и в граматиката. Dualis (двойствено число) и optativus (желателно наклонение) изчезват. Aoristus II получава окончанията на aoristus I, а глаголите на mi се спрягат също както глаголите на w. Настават промени и в синтаксиса. Езикът добива правилен вид, изключенията изчезват. При всички тези промени първостепенна роля играе аналогия[14].

Елинистическият гръцки език се е говорил в една обширна империя и от многобройни народи. Отделните народи сa произнасяли различно общия език, но все пак те са говорили така, че са могли да се разбират египтяни и сирийци, перси, гърци, юдеи и прочее[15]. Но всеки народ имал и свой език. Варварските езици си имали влияние върху koinh[16]. Това влияние е било лексикално, граматично и особено фонетично. Опростяването на koinh се дължи именно на многото чужденци, които са го говорили. Впрочем, въпросът за влиянието на варварските езици върху koinh е е окончателно и основно разгледан.

Най-забележимо е влиянието на латински език. От 146 година преди Христа цяла Елада е римска провинция. Римски чиновници и войски са дошли масово в новата ager publicus. А и още от по-рано културните връзки между Атина и Рим са били големи. Имало доста удобни условия за влияние. Дори още от рано е съществувало двуезичие. Сам anостол Павел е римски гражданин. Едни области на империята говорят латински, а други гръцки. Затова има цели латински изрази, преведени на гръцки, има думи и така нататък.

Въпреки тези влияния и различното произношение у отделните народи, koinh е бил единен и не може да става дума за отделни наречия у него. Имало е различни изговори на един и същ език.

От казаното дотук става ясно, че koinh е общогръцки език, на който са говорили всички. Или както намираме характеристика за него в един от старите граматици: diavlekto“, hpante“ crwmeqa – наречие, с което си служим всички.

***

През времето, когато koinh е бил разпространен като писмен[17] и говорим език по целия културен свят, е станало превеждането на Стария Завет от еврейски на гръцки (270 година преди Христа[18]) и са били написани на гръцки всичките книги на Новия Завет (първи век след Христа). Още от рано е повдиган въпросът за езика на седемдесетте и на Новия Завет. Мненията са различни и тяхното подробно разглеждане може да стане предмет на отделна студия. Но още сега трябва да подчертаем, че езикът на 70-те е преводен, докато книгите на Новия Завет са писани направо на гръцки. А това не е без значение. Преводът неволно се влияе от родния език на преводача и от езика на оригинала.

Дълго време езикът на Библията е разглеждан изолирано. Той е бил сравняван или с езика на класическите гръцки писатели или със строежа на еврейски език. Сравняват ли се неща, които не може да бъдат сравнявани[19]? Много естествено е при такава постановка на въпроса да се яви идеята за особен гръцки език, на който са написани книгите на Новия Завет и са преведени и писани книгите на Стария Завет. Защото разликата между класическия гръцки език и езика на Библията е огромна [20]. Оттук и различните названия, които са давали учените филолози и богослови на библейския език. Едни го наричат еврейско-гръцки, други александрийско-гръцки, трети палестинско-гръцки. За някои това е езикът на Духа Свети[21].

Едва към края на миналия век въпросът за новозаветния гръцки език (и изобщо за библейския език) получи нова постановка. Филолозите почнаха да го разглеждат не изолирано от писмените паметници, които са писани по същото време, но във връзка с тях. Езикът на Новия Завет започна да се разглежда като паметник, на който е запазен гръцки език в дадена епоха. Сравняваха го с езика на писателите от елинистическата епоха и намираха много общи неща. Но нова епоха настъпи в езикознанието, когато излязоха книгите на хайделбергския (сега в Берлин) професор д-р Адолф Дайсман [22]. Той пръв сравни езика на папируситe[23], остракитe[24] и други надписи от епохата на елинизма и по научен и убедителен начин доказа, че няма разлика между езика на Новия 3авет и езика на тези писмени документи.

Известно е, че повечето книги на Стария 3авет са писани на еврейски език и са преведени на гръцки. Първият превод е станал в 270 година преди Христа в Александрия. Птоломей Филаделф уреждал голяма библиотека и искал да има на гръцки и книгите на еврейския закон. Били избрани по 6 души от 12-те колена израилски, всичко 72 души, които да преведат Стария 3авет (или само Моисеевото петокнижие). Оттук този превод се нарича Septuaginta – на седемдесетте[25]. Преводачите са знаели добре гръцки език. Но те са били под силното влияние на еврейския оригинал. Още повече, че те са се стремили да дадат буквален превод. По такъв начин често предават еврейска мисъл с гръцки думи, като запазват напълно еврейския словоред. Много изрази имат съвсем негръцка конструкция. Дори в този превод има места, които ние не можем да разберем без еврейския оригинал[26], Новият Завет е благовестие на Иисус Христос. Книгите на Новия Завет са писани на гръцки. Иисус Христос е проповядвал на арамейски или по-право на палестинско-арамейски[27]. Неговите речи са предадени от евангелиститe в гръцки превод. От друга страна в Новия Завет има много цитати от Стария Завет, които са взети буквално от превода на 70-те. Самите новозаветни писатели са евреи. Те пишат на гръцки, но, естествено, влиянието на родния им език не може да остане без значение. Често те предават с гръцки език арамейска мисъл[28].

Всичко това благоприятствало, за да се създаде теория, че гръцкият език на Свещеното Писание е особен диалект и дори някои го нарекли еврейско-гръцки език[29]. Привържениците на тази теория виждали във всяко изречение и дума еврейско влияние. Това е така наречената евреистична теория. Тя е най-добре развита от Joseph Viteau. Юдеите са били пръснати по цялата Римска империя. Изучавали гръцки с практични цели: да се разбират с местното население. Затова изучавали говоримия гръцки език. Но те са мислили като евреи. Това се е отразило върху езика, който са говорили. Защото еврейският език е коренно различен от гръцкия. Те не принадлежат дори към едно семейство. Гръцкият език е от индо-европейските езици, а еврейският от семитските. Гръцкият език на евреите е бил наситен с евраизми, които му предавали особена окраска. Този особен гръцко-еврейски език се предава по наследство и става клон от koinh. На него говорят юдеите. В 270 година преди Христа на него се явяват преведени и книгите на Стария Завет. С това се улеснява разпространението му. Този език се състои от koinh, елементи от староеврейски и съвременния арамейски език. Евраизмите са толкова много, че „гъркът не може да разбира превода на 70-те“ (Viteau). Тази теория е поддържана от редица учени като Gataker, който намира само евраизми в Новия Завет, Oleanius и други. Колкото и да изглежда убедителна и примамлива на пръв поглед, тя не издържа критика в главния си пункт: че има особен гръцко-еврейски език[30].

Като противовес на тази теория се явява и теорията на пуристите, които във всяка дума и израз на Свещеното Писание са виждали класически гръцки език. Хенрих Стефан още в 1576 година се опитал да докаже, че в Новия Завет се срещат обрати предимно от атическата проза. А. Блаквол твърди, че красотата на новозаветния език не е достигнала нито Ксенофонт, нито Демостен. Това изкуствено схващане е било опровергано документирано от Rugustus Ernesti в 1761 година. Той правилно схваща, че езикьт на Свещеното Писание е прост, безискуствен и изпъстрен с еврейски думи. При все това, до средата на миналото столетие е имало големи спорове между евраисти и пуристи. Теорията на евраистите беше почти победила и се наложила, когато станаха големи открития на папируси в Египет. С това се сложи и ново начало на изследванията върху езика на Свещеното Писание изобщо и частно на Новия Завет. Започна вече сравнително-филологическо разглеждане на библейския език. Изостави се изолираното му разглеждане. Пръв Адолф Дайсман, както се спомена вече, започна да сравнява езика на Новия Завет с езика на папирусите. Резултатите бяха изненадващи. Документи от времето, когато са писани новозаветните книги, имат език напълно сходен с тях. Много думи, които пуристи и евраисти считаха за apax legomena[31] се срещат и в папирусите. Дори се доказа, че думите са често с еднакво значение. Особено поучителен е примерът с думата leitourgia, която равините употребяват със значение услуга, а в папирусите и Новия Завет се употребява със значение богослужение. Едновременно с Дайсман работят Тумб, Маултон, Блас и други. От техните строго научни изследвания стана ясно, че не може да става и дума за особен библейски гръцки език. От съпоставени текстове личи ясно, че езикът на апостолите и евангелистите е същият, който намираме в папирусите.

Папирусите са документи без литературна стойност. В тях намираме говоримия език на онова време. Следователно, езикът на Новия Завет е говоримият гръцки език на първи век след Христа. Отделните книги носят белези за качествата и образоваността на техния автор. 3атова едни книги са написани на по-правилен, а други на по-прост гръцки език. Авторът на Апокалипсис бърка употребата на падежите, което се среща и в папирусите. Апостол Павел е евреин, син на евреин[32]. Но е изучил добре гръцки още от детинство си. Неговите писания носят белега на сравнително по-художествен език. Същото е с двете книги на евангелист Лука.

Апостолите не са имали и на ум, че пишат литература. Те са искали да предадат на вярващите Христовото учение. Колкото е по-разбрано за народа, толкова по-добре. Затова те са писали така, както са говорили[33].

Но никой от новите изследователи не отрича, че в езика на Новия Завет има влияние от еврейския език. Такива влияния има и от латински. Тези влияния са, обаче, лексикални и не са от такова естество, че да ни дават право да говорим за специален диалект на Новия Завет. Тези думи от еврейски произход, които има в Новия Завет, се употребяват и от тогавашните гръцки писатели и от авторите на папируси[34].

_________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1937, кн. 82, с. 821-827. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. „Христiянское чтенiе“ 1902 год., кн. 7, м. юлiй „Греческiй язiькь Библiи по современному состоянiю науки“ от проф. Николай Никанорович Глyбоковски, стр, 7; D-r Albert Thumb „Die Sprachgeschichtliche Stellung des Bibiischen Griechisch“ в „Theologische Rundschau“ 7, 3, s. 85 – 99.

[2]. Проф. В. Бешевлиев „Развой на гръцкия език“, София, 1929 год., стр. 4; D-r К. Brugman „Griechische Grammatick-, bearbeitet von D-r Albert Thumb, Munchen 1913 г.. стр. 19-22; „Griechische Sprache“ в Der Grosse Brockhaus В. VII, 1930 год.64 – 647 колона; Al. Thumb „Die Griechische Sprache im Zeitalter des Hellenismus“ 1901 г.

[3]. D-r К. Brugrnann ор. cit. Seite 19-22, Д-р В. Бешевлиев, opus citatum, стр. 4-5.

[4]. Проф. С. И. Соболевскiй „Koinhv“ – общогръцки езикь“в „Православна богословска енциклопедия“, 1903 год., т. IX., колона 603 – 704.

[5]. Xenophontis Anabasis. Lib.II. с. 3.

[6]. Метеките са пришълци, които се занимавали с търговия и промишленост. Плащали данъци, служили във войската, но не влизали в числото на гражданите.

[7]. Авторът на Aqhnaiwn politeia от IV-ти век казва: „Атинците, слушайки всякакви наречия, избраха едно от едни наречия, дpyго от други. Елините си служат повече със свой език и обичай, а атинците със смесен език от всички елини и варвари“. (Цитирано у проф. Соболевски).

[8]. Maulton. „Einleitung in die Sprnche des Neuen Testament“, Heidelberg 1911 J. S. 1-61.

[9]. Проф. Г. Кацаров, „Цар Филип II Македонски“.

[10]. Виж подробности в книгата на проф. д-р В. Бешевлиев „Към въпроса за народността на старите македонци“, София, 1932 год. и посочената литература. Също проф. Г. Кацаров в „Цар Филип II Македонски“.

[11]. Albert Thumb ор. cit. е най-хубавото съчинение върху елинистическия гръцки език.

[12]. Р. Kretschmer „Die Entstehung der Koine“, Wien, 1900 год.; A. Thumb ор. cit.; Keillet-MelIzer „Geschichtе der Griechischen Sprache“; О. Hoffmann „Geschichte der Griechischen Sprache“ 2 Auf. 1916 год. „За основа на koinhv служи атическият народен език, към когото се прибавяли йонизми и малко нещо от другите диалекти“ – Соболевски. „Разбира се, атическият диалект при тази нова обстановка не е можал да се запази постоянно чист. Той е възприел елементи и от другите диалекти, и то в различно количество. Най-малко е заел от еолийския, малко повече от дорийския, а най-много от йонийския“ – професор Веселин Бешевлиев.

[13]. Виж примери в Thumb „Греческiй языкь Библ. и по современному состоянiю науки“ в сп. „Христiянское чтенiе“ 1902 г. кн. 7, стр. 8-9. Превод на проф. Николай Никанорович Глубоковский.

[14]. Подробности виж у Бешевлиев, Кречмер, Тумб, Соболевски и други

[15]. Maulton цитира думитe на Brunet de Presle ° „След победите на Ал. В. гръцкият език се разпространил твърде бьрзо… Папирусите доказват, че гърци, перси, римляни, египтяни, юдеи и араби си служат с гръцки“. Ор cit. стр. 30.

[16]. Р. Kretschmer .Einleitung in die Geschichtc der Griechischen Sprache“, Gotingen 1896 год., стр. 153-170.

[17]. Има разлика между писмения и говоримия koinhv. Паметници за писмения cа съчиненията на Полибий, Плутарх и др., а за говоримия папирусите от Оксиринх и Файюма, надписите и др.

[18]. За начина, по който е станало превеждането на Стария Завет има подробно у проф. Николай Никанорович Глубоковский,“Граматика на гръцкия библейски език – Стари и Hови Завет“, Университетска библиотека N: 67, София 1927 год., стр 1-34.

[19]. Dr. A. Thumb „Die Sprachgeschichtliche Stellung des Biblischen Grie hisch“ в Theoiogische Rundschau“ V, 3, Seite 85-99. Това е лекция, която Тумб е говорил на конгреса на немските филолози и учени през 1902 г. Преведена е на руски от проф. Николай Никанорович Глубоковски в студията му „Греческiй язькъ Библи по современному состоянiю науки“ в „Христiянское чтенi“, 1902 год. кн. 7, стр 1-34.2

[20]. Dr. A. Thumb. ор. cit. стр. 87 и сл. 2

[21]. Проф. Соболевскiй в посочената студия… Deissrnann „Hellenis? he-Griechtsch и т. н. стр. 627-639.

[22]. D-r A. Deissmann „Bibelstudien“, Магburg, 1895 г.; „Neue Bibelstudien, Marburg, 1897 г.; „Hellenistische Griechisch mit bеsоnderer Berucksichtigung der Griechischen Bibel“ в „Renlencyclopadie fur protestnntische Theologle und Kirche“ 3-te Buflage, Band Vll, 5. 627-639; Licht von Qsten“ (Das Neue Testament und dieneuentdeckte Texte der hellenistich-romischcn Welt), IV vollig neubearbeitete Auflsge,Tübingen, Yerlag von J. С. В. Mohr. 1923. S. 1-447.

[23]. Папируси се наричат особени документи, писани на папирус, които се откриха в голямо изобилие в Египет в гр. Файюма и Оксиринх, където сa запазени поради песъчливата почва. Виж подробно: А. Deissmann „Licht vou Osten“ S. 18-38. В. Бешевлиев в сп. „Учител“. Год. I. кн. 7. „Писменият материал в древността“, стр. 81, 3-818.

[24]. Остраки сa надписи.

[25]. Подробно в проф. Николай Никанорович Глубоковски, „Граматика на гръцкия библейския език“ стр. 1-34.

[26]. Проф. Николай Никанорович Глубоковски, „Граматика на гръцкия библейски език“, стр. 55 и следващите.

[27]. D-r A. Deissmann, „Licht von Osten“, S. 1-48.

[28]. Maulton, op cit. припомня, че новозаветните писатели са били под голямо влияние на Стария Завет.

[29]. Виж Соболeвскiй.

[30]. Соболевски подробно е разкритикувал тази теория и сочи, че тя не е задоволителна, защото: 1. Старите граматици не споменават за такъв диалект; 2. не споменават нищо и църковните отци; 3. Птоломей иска сам да чете Стария Завет и затова иска превод на гръцки, а не на някакво „грьцко еврейско“ наречие, което ще разбират евреите; 4. Апостол Павел говорил в Атина и бил разбран. Значи не говори наречие, което не разбират гьрците; 5. в папирусите има еврейски документи, но езикът им не се различава от другите. 6. злоупотребява се с термина евраизъм, като за такива се считат думи и езикови явления, които при непознаване на koinh се считали негръцки.

[31]. Веднъж казани.

[32]. Филипяни 3:5.

[33]. Тумб пише: „Ние сме вече в състояние да изучим новозаветния език във връзка с koinh и да видим, че в Новия Завет не се намират нито „специални“ форми, нито варварско-юдейско-гръцки език, а само естествена фаза от развитието на елинистическия език“… „Библейският език е народният език на елинизма, който пръв е достигнал литературна стойност, а това е толкова важно, колкото е изобщо важно съдържанието на книгите“. В „Положението на библейския гръцки език в езиково-историческо отношение“ по превода на проф. Николай Никанорович Глубоковски, стр. 14, 17.

[34]. Литература има в Соболевски, Глубоковски в „Християнское чтение“ 1898 г., и 1902 г., Maulton и други.

Изображение: авторът Александър Милев (1904-1980). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-c9z