ЛИЧНОСТТА НА ИИСУС ХРИСТОС – продължение 2*

Публикувано на 17.01.201406.02.2014 от Dragan Bachev

Иван Панчовски

Римски езически исторически свидетелства за Иисус Христос

От римските писатели и историци от първи и втори век след Рождество Христово по-забележителни са следните:

КОРНЕЛИЙ ТАЦИТ

Римският писател Корнелий Тацит до днес се слави като бележит историк и красноречив писател, както го нарекъл още съвременникът му Плиний Млади[42]. Тацит живял от 55 до 117 година след Рождество Христово. Той придобил блестящо риторическо образование, заемал важни обществени постове и изпълнявал висши държавни служби. През 88 година той бил избран за претор, през 97 година – за консул, а при император Траян – за проконсул на Азия.

Тацит бил богато надарен. Плиний Млади се обърнал към него с думите: „Имало е много славни таланти, но ти ми се струваш най-подходящ и най-достоен за подражаване[43].” Своите богати дарования Тацит употребил както за изпълняване на своите служби, така и за писателска дейност. Неговите съчинения са художествено написани; те са изпълнени с богати и точни исторически сведения. Предсказанието на Плиний Млади, че „историите” на Тацит ще останат безсмъртни[44] се сбъдна. Голяма ценност и специален интерес за нас представляват Летописи на Тацит. Те обхващат шестнадесет книги. За голямо съжаление този най-важен исторически извор за времето на императорите Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон, тоест от 16 до 68 година след Рождество Христово не е запазен изцяло. Все пак това, което е стигнало до нас е първостепенен исторически извор. В него се говори изрично за Иисус Христос.

В Летописите, съставени между 115 и 117 година, Тацит пише с явна ненавист за християните по повод опожаряването на Рим през времето на император Нерон. Като съобщава за народната мълва, която обвинявала Нерон за подпалването на града през 64 година, Тацит продължава разказа си: „За да унищожи тази мълва, Нерон започнал да съди и наказва онези, които народът ненавиждал за гнусните им дела и наричал християни (chrestianos). Това име те получили от Христос (Christus), който през управлението на Тиберий бил осъден на смърт чрез прокуратора Пилат Понтийски; но своевременно потушено, това мерзко суеверие отново избухна вече не само в Юдея, където то се е появило за първи път, но и в самия Рим, където отвсякъде се счита и се възхвалява всичко ужасно или срамно. И така, отначало били хванати тези, които открито се обявявали за християни, а по-късно по техни показания още голямо множество. Но вината им за предизвикването на пожара не могла да се докаже; истинската им вина се състояла в ненавистта им към човешкия род (odio humani generis[45]).”Автентичността на това свидетелство за Иисус Христос като историческа личност е несъмнена и не се оспорва от задълбочени познавачи на този въпрос. Това съобщение по съдържание и по тон изцяло протича в духа и стила на Тацитовите разбирания и на неговия начин за осветляване на исторически събития. Тацит бил от тези, за които пише св. апостол Павел, че словото за Христос разпнатия било безумие (1 Коринтяни 1:23). Тацит бил светски човек, образован в традициите на елинската ученост и на римската юриспруденция. Неговата горделивост не му позволявала да повярва, че някакъв необразован и презрян Галилеянин, разпнат на кръст, е въплътен Бог и Спасител на човечеството. Заради това той говори за християните като истински римлянин и римски държавник – с високо съзнание за своето превъзходство, с нескривана надменност и със студена ненавист.

Следователно съобщението на Тацит е ценно историческо свидителство за Иисус Христос като действителна личност.

ГАЙ CBEТОНИЙ ТРАНКВИЛ

Съвременник на Тацит е Гай Светоний Транквил – също бележит римски езически историк. Той живял от 65 до 135 година след Рождество Христово. Светоний получил от император Траян (98-117) титлата трибун, а от император Адриан (117-138) бил удостоен с високата длъжност – императорски частен секретар. Светоний написал много съчинения въз основа на най-достоверни извори: държавни архиви, мемоари, устни предания и исторически съчинения. От неговите творби е запазено само съчинението му „De vita XII Caesarum” (Животът на дванадесетте императори) – от Цезар до Домициан. То е написано около 120 година. В него той два пъти говори за християните. На едно място той засвидетелства известния факт за гоненето на християните от Нерон. В този текст Светоний подобно на Тацит нарича християните „хора от новото и зловредно суеверие[46]”. На друго място – в биографията на император Клавдий – Светоний записва много no-ценно съобщение. Както е известно, император Клавдий управлявал от 41 до 54 година. „Той – пише Светоний – изгони от Рим юдеите, които вдигаха голям шум заради подбудителя Христос (impulsore Chresto[47]).”

Безспорно е, че в този текст става дума за изгонването на юдеите от Рим, за което говори книга Деяния на светите апостоли. Когато апостол Павел отишъл от Атина в Коринт, той намерил там един юдеин на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия заедно с жена си Прискила, „…защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички юдеи” (Деяния апостолски 18:2). Апостол Павел останал дълго време в семейството на Акила и Прискила. От този факт е ясно, че те били християни. Следователно от Рим били изгонени и всички юдеи-християни, които римската власт не различавала от юдеите, или ги считала само за членове на някоя юдейска секта. Историкът Орозий (V век след Рождество Христово) в своята апологетична „История против езичниците” съобщава, че това изгонване на юдеите от Рим станало през 9 година от управлението на император Клавдий (през 49 година след Рождество Христово[48]). Тази датировка напълно се покрива с известията на Деяния на светите апостоли. Апостол Павел отишъл от Атина в Коринт в началото на 52 година и заварил там изгонените от Рим Акила и Прискила като вече заселени и упражняващи своя занаят – изработване на шатри.За нас е много важно да установим, че споменатото съобщение на Светоний потвърждава историческата достоверност на новозаветната книга Деяния на светите апостоли. Но за нас споменатото съобщение на Светоний е още no-важно, защото в него се говори, че причината за изгонването на юдеите от Рим бил големият шум, който те вдигали заради Христос. Известно е, че веднага след основаването на Църквата между юдеите възникнали спорове и вълнения във връзка с проповедта на апостолите за Христос – разпнатия и възкръсналия (вж. Деяния апостолски 18:50; 14:19; 17:13). Същото станало и в Рим, където твърде рано имало християни както между юдеите на разсеянието, така и между езичниците. Книга Деяния на светите апостоли също ни говори за оживени спорове и вълнения между юдеите в Рим, когато там бил закаран за съд апостол Павел. Юдеите казали на апостол Павел, че на неговото учение за Христос „навред противоречат” (Деяния апостолски 28:22). Като изслушали апостола, те „се разотидоха с голяма препирня” (Деяния апостолски 28:29). Такива спорове и вълнения между юдеите заради Христос подтикнали император Клавдий да нареди всички юдеи да бъдат изгонени от Рим. Светоний пише, че юдеите вдигали голям шум „заради подбудителя Христос (impulsore Chresto)”.

Не може да има съмнение, че с „Chresto” Светоний означава Христос. По това време римските писатели често пишели гръцката дума Христос ту „Christus”, ту „Chrestus”. Оттук и Тацит, както вече се посочи, нарича християните „хрестияни” (chrestianos). Това наименование било обичайно тогава и се употребявало наравно с „християни”, както се вижда от съчиненията на ранните християнски писатели, например у Тертулиан[49].

И така, от свидетелството на римския историк Светоний е ясно, че още през първото и второто десетилетие след разпъването на Иисус Христос в Рим имало християнска Църква, която водила усилена мисионерска дейност. Това предизвикало големи спорове и вълнения около личността и делото на Иисус Христос. Будният живот на християнската Църква в Рим и нейната ревностна мисионерска дейност още около 50 година след Рождество Христово могат да се обяснят само чрез силното въздействие на проповедта за действителния Христос. Споменът за Неговия земен живот, за учителската My дейност, за Неговите чудеса и най-вече за разпятието и възкресението My бил още жив в съзнанието на хората. Следователно Иисус Христос е историческа личност, а не митичен образ. Пък и текстът на споменатото свидетелство на Светоний показва, че тук с „Христос” се означава определено историческо лице.

ПЛИНИЙ МЛАДИ

Съвременник на римските историци Тацит и Светоний бил бележитият римски писател Плиний Млади. Пълното му име е Гай Плиний Цецилий Секунд. Той е роден през 61 или 62 година след Рождество Христово в градчето Комо, което се намира на едноименното езеро. Плиний Млади придобил висше риторическо образование и още млад се проявил като отличен юрист. Той отслужил военната си повинност в Сирия като военен трибун и бързо започнал да напредва по стълбата на държавната иерархия, като последователно станал квестор, народен трибун, претор, консул и накрая императорски легат на Витиния и Понт. След изпълнен с много опит и големи постижения живот Плиний Млади умрял около 114 година.Писмата на Плиний Млади са ценен литературен паметник. Те съдържат сведения за живота в Римската империя от края на I и началото на II век след Рождество Христово. В тях са описани достоверно много исторически събития и са обрисувани в пълнота мнозина бележити исторически личности от тогавашната епоха.

С оглед на тук поставената за осветление задача ще се спрем по-специално върху писмото на Плиний Млади от 111 година, което той отправил до император Траян за изясняване на някои въпроси от съдебната процедура при разследването и наказването на християните. Това писмо (№ 96) се намира в X книга от Писмата на Плиний Млади. В него Плиний Млади моли императора за разяснения как да разследва и наказва християните, които римската власт по това време подхвърляла на гонение по закона за преследване на тайните общества. Плиний Млади недоумява какво да прави с християните. Те били много; навсякъде можеш да ги намериш, във всички области, не само по големите градове, но и по малките селца и скритите по планините колиби; те са от двата пола, от всички съсловия и възрасти. Всичко това плаши езическия управник в Мала Азия; тази „зараза”, както той презрително нарича християнството, все повече и повече се разпространява, езическите храмове запустяват, потокът от жертви на капищата секва.

Тъй като текстът на това писмо е документ с изключителна важност не само като доказателство за историческия характер на Христовата личност, но и за голямото разпространение на християнството още през първия век след Рождество Христово и за характеристика на християнския живот през онова време, ще го приведем дословно в интересуващата ни част. Ето текстът на това писмо в превод: „Аз никога не съм присъствал на следствия по християнски дела, поради това не зная с какво и в каква степен следва да ги наказваме или как да водим дознанието… Когато довеждаха при мене някои в качеството им на християни, аз се придържах към такъв начин на действие. Запитвах самите тях дали са християни; призналите се запитвах втори и трети път, като ги заплашвах с наказание; упорстващите предавах на наказание… Имаше пък и такива безумни, които като римски граждани реших да изпратя в Рим… Освобождавах тези от обвиняемите, които са християни или са били такива, когато те признаваха боговете, извършваха пред образа ти, който аз за тази цел заповядвах да донесат заедно със статуите на боговете жертва от тамян и вино, а освен това обругаваха Христос; истинските християни не могат да бъдат принудени към нито една от тези постъпки. Други, посочени от доносник, казваха, че са християни, а по-късно се отказваха от това, заявявайки, че те са християни, а след това отпаднали – едни от три години, други от много години, а някои дори от двадесет години. Всички те почитаха твоето изображение, статуите на боговете и поругаваха Христос. Те твърдяха, че цялата им вина или заблуда се състояла в това, че обикновено в определени дни се събирали преди разсъмване да възпяват Христос като бог и се задължавали чрез клетва да не извършват престъпления, а да се въздържат от кражби, грабежи, прелюбодеяния, престъпване на дадена дума, отказване да издават повереното им… След това те обикновено се разотивали и пак се събирали за приемане на храна, обикновена и невинна… Тази работа според мен заслужава обсъждане, особено поради числото на тези, които са заплашени: множество хора от всяка възраст, от всяко звание и от двата пола отиват и ще отиват към гибел. Заразата на това суеверие се разпространява по градовете, селата и колибите[50].”Автентичността на този документ е очевидна на първо място от неговото съдържание. В него Плиний Млади проявява дипломатичност и държавнически способности. Той, от една страна, нарича християнството опасна заблуда, а, от друга страна, посочва, че християните в нравствено отношение са добродетелни хора. Освен това той иска да свали от себе си отговорността за широкото разпространение на християнството и да се предпази да предприема открито преследване на християните поради големия им брой.

На второ място автентичността на писмото на Плиний Млади до император Траян се потвърждава по още по-безспорен начин чрез Тертулиан. Той в своето съчинение „Apologeticus” (Защита на вярата), написано около 197 година, споменава изрично за това писмо на Плиний Млади до император Траян, както и за отговора на императора. Тертулиан пише: „Когато Плиний Секунд управлявал своята провинция, едни християни осъждал, други лишавал от заеманите от тях длъжности, но, поставен в затруднение от голямото им множество запитал император Траян какво да прави в бъдеще, посочвайки, че освен упорството им и нежеланието им да принасят жертви той не узнал за собствените им тайнства нищо друго освен това, че те се събирали преди разсъмване, за да пеят химни на Христос като на Бог и за клетвеното им обещание да изпълняват правилата на живот: да не извършват убийства, изневери, измами, измени и каквито и да било други престъпления. Тогава Траян му отговорил в своето писмо, че не следва да бъдат издирвани такива хора, а само тези, които били предадени на съда, следва да бъдат наказвани[51].”

Тертулиан е добре известен както с високата си юридическа и риторична култура, така и с ритористичния си морал. От това следва да заключим, че не е било възможно да бъде измамен от предполагаем интерполатор в автентичността на преписката на Плиний Млади с император Траян относно християните, а още по-малко е можал сам да извърши за каквато и да било цел литературна фалшификация. Тертулиан имал толкова високо съзнание за истината и толкова будно чувство за правдата, че никога не можел да бъде подведен и заблуден, нито пък сам да измами когото и да било и с каквото и да било. В своето съчинение „Защита на вярата” Тертулиан пише, че християните нямат нищо общо с тези, които съдействат на заблудите; те са техни врагове. Християните не общуват с тези, които изопачават истината; те сами полагат всички старания да я възстановят.

Християните не са похитители, а са пазители на истината[52]. За невъзможността на каквато и да било заблуда и измама по този въпрос свидетелства и обстоятелството, че посоченото съчинение на Тертулиан е било отправено до император Септимий Север, който веднага можел да установи по държавните архиви липсата на каквато и да било преписка между Плиний Млади и император Траян относно отношението към християните. От съдържанието на споменатото писмо на Плиний Млади е ясно, че в самото начало на II век християнството вече било масово движение. Към него се числили роби и римски граждани. Истинските християни били твърди и непоколебими във вярата си и по никакъв начин не могли да бъдат възвърнати към езичеството. Плиний Млади съобщава, че някои от разследваните били от двадесет години християни. Това голямо разпространение на християнството през I век и още повече непоклатимата твърдост на християните във вярата им могат да се обяснят със силното влияние на близкия спомен за живата личност на Иисус Христос. В писмото се съобщава, че християните възпявали Христос като Бог (carmenque Christo quasi deо). От този характерен израз на добрия стилист Плиний Млади заключаваме, че Иисус Христос бил определен човек, историческо лице, на Когото вярващите приписвали божествени качества и Го почитали и възпявали като същински Бог. “Ако Иисус Христос за вярващите в Него бил само Бог, то Плиний Млади би написал просто: „Християните възпяват своя Бог Христос”. Плиний Млади обаче пише: „християните възпяват Христос като Бог”, защото той знаел, че Христос бил човек, който християните същевременно почитали като Бог.

ЦЕЛЗ

С оглед разглеждания тук проблем най-голям интерес представляват възгледите на бележития римски философ Целз (Celsus[53]). Ние притежаваме малко сведения за неговия живот. Вероятно Целз е роден в град Александрия и бил приближен на римския император Марк Аврелий. Животът на Целз протекъл през II век след Рождество Христово. Той бил идеен последовател на Платон с еклектични и синкретични възгледи. В етиката си се придържал към стоицизма.В историята Целз записал името си чрез своето съчинение Logos alhdhs (Истинско учение, или Правдиво слово), което той написал през 178 година вероятно по инициатива или по поръчение на император Марк Аврелий (161-180). Целз написал това съчинение с цел да подложи на основна и всестранна критика християнството, да обезсили неговите принципи и да убеди християните да изоставят вярата си. Според общото признание на историци, философи и богослови в съчинението на Целз са поставени почти всички поне донякъде разумни възражения против християнството с изключение на обявяването на Иисус Христос за мит. Това възражение не се среща у Целз, защото то било абсурдно както за него, който изучил основно християнството, така и за съвременниците му, за които било предназначено неговото съчинение, защото те тогава разполагали с много точни и безспорни данни за историческия характер на Христовата личност.

Самото съчинение на Целс не е запазено. Но неговото съдържание почти изцяло и дословно е приведено от бележития църковен учител Ориген в труда му „Contra Celsum” (Против Целз). В този труд на Ориген, написан през 248 година, състоящ се от осем книги, последователно се цитират дословно тезите от съчинението на Целз и се подлагат на обективно и съкрушително опровержение. Вероятно скоро след написването на този труд на Ориген оригиналното съчинение на Целз било загубено. Въз основа на споменатата творба на Ориген днес е възстановено почти цялото съчинение на Целз. На немски език то е възстановено от учения Теодор Кайм през 1873 година[54], на френски език – от В. Обе през 1878 година[55] и на оригиналния му старогръцки език – от О. Гльокнер през 1924 година[56].

През първата половина на нашия век много се повиши интересът към съчинението на Целз и неговите аргументи се използват отново за опровержение на християнството. Особено внимание заслужава преди всичко трудът на Абрам Борисович Ранович под наслов „Античные критики христианства” (1935). Според него съчинението на Целз заема изключително място сред произведенията на древността, насочени против християнството: това най-древно крупно произведение „… ни позволява да съдим за това как се е представяло християнството на просветения римлянин от II век”. Същото становище поддържа и академик Р. Ю. Випер в своя научен доклад „Цельс – обличитель христианства”, прочетен на съвместното заседание на секторите по древна история и по история на религиите в Института по история на Академията на науките в СССР, а по-късно отпечатан в сборника „Вопросы истории религии и атеизма” (1950). Този изследовател си поставя задача да изложи най-характерните идеи от съчинението на Целз „Истинско учение”. Според Р. Ю. Випер Целз по своя талант и по своята ученост бил знаменит писател и политик, който се борил против християнството заради гръко-римската култура[57]. Предвид на всичко това за нас е важно да установим какво е становището на Целз към личността на Иисус Христос; дали той я счита за историческа или за митическа. За тази цел ще използваме самия текст от съчинението на Целз, както той е изложен у Ориген, като при наличност ще посочваме и превода му от Р. Ю. Випер.В своята критика против християнството Целз на първо място изхожда от юдейски извори, което е напълно естествено и уместно. Първите християни нямали по-голям противник от юдейската научна теософия; нали юдеите били непосредствени очевидци как християнството се образувало в лоното на изповядваната от тях религия и как се обособило от нея. Познавайки много добре цялата юдейска полемична литература против християнството, Целз въз основа на нея разказва за раждането и възпитанието на Иисус Христос в недействителен и кощунствен вид. Според него Иисус е роден в бедно селско семейство. Майка му се казвала Мария, жена на благочестив дърводелец. Иисус по баща произхождал от Пантера[58]. Поради Своята бедност Иисус избягал в Египет. Там Той изкарвал прехраната Си като надничар и заедно с това изучил магьосничество, което по това време познавали египтяните. Тогава Той се върнал в Палестина и обявил Себе Си за Бог, респективно за въплътен Единороден Божи Син и Месия[59].

От този разказ се разбира, че според Целз Иисус Христос бил определено историческо лице. Споменатият Р. Ю. Випер пише, че юдейският учен, чрез чиято уста Целз на първо място критикува християнството, се обръща в пряка реч „…към основателя на християнското учение като към живо лице, като към дързък самозванец, който като че ли съвсем неотдавна се появил в Палестина[60].” Това придава още по-голяма ценност и авторитетност на свидетелството за историческото съществуване на Иисус Христос, защото по всичко личи, че Целз го е почерпил от юдейски извор, съставен от съвременник на Основателя на християнството.

Целз засвидетелствал въз основа на древни юдейски извори действителността на Иисусовото раждане и на Неговото кръщение от св. Иоан Кръстител. Целз се обръща към Иисус Христос чрез устата на своя учен юдеин със следната реч: „Когато те кръщаваше Иоан в река Иордан ти твърдеше, че над тебе слязла птица и че се чул глас от небето, който те обявил за Син Божи[61].” Естествено Целз не вярва в Богоявлението, което според евангелския разказ се извършило при кръщението на Иисус Христос в река Иордан, но самото кръщение според него било безспорно историческо събитие, както се вижда от приведения текст от „Истинско учение”.

Според Целз Иисус Христос бил обикновен човек, а не въплътен Единороден Божи Син, не Богочовек. Без да разбира мисията на Иисус Христос като Изкупител, Целз се обръща към Него с думите: „Какъв Бог, какъв Син Божи, щом Отецът не е могъл да го спаси от наказанието, а сам той не е могъл да го избегне?” Не – добавя Целз – твоето рождение, твоите дела, твоят живот показват, че ти си човек[62]!По-нататък Целз засвидетелства историческия характер на дванадесетте Христови апостоли. „Иисус – казва Целз – увлякъл след себе си десет или единадесет ученици, които били митари и лодкари и заедно с тях пътувал из Палестина[63]”. Вероятно Целз наброява Христовите ученици на единадесет, защото изключва от тях Юда, който чрез предателството си се показал, че не е бил истински Христов апостол.

Целз не изключва възможността Иисус Христос да е извършвал чудеса – нали и без това според него Той се научил на магьосничество в Египет. Целз говори за чудотворни изцерявания, за чудотворно умножаване на хлябове, дори за възкресяване на мъртви от Иисус Христос. Но Целз се опитва да омаловажи тези Христови чудеса като твърди, че такива и дори по-чудновати дела извършвали и други. Според Целз възпитаниците на Египет по площади извършвали срещу заплащане разни чудеса, изгонвали демони из човеци, изцерявали болни, извиквали души на умрели, показвали скъпи обеди, риби, сладкиши и лакомства, които не съществуват, движели образи на животни, като че ли са действителни, а пък само изглеждат такива[64].

Предаването на Иисус Христос от Юда се мисли от Целз за действително, като разбира се и то бива използвано за отричане на Христовата божественост. „Какъв е този Бог – казва Целз – щом не съумял да подчини на себе си своите ученици, които или го предали или се отрекли от него…! Добрият пълководец, който командва много хиляди души никога не бива предаван; също никой главатар на разбойници, който събира около себе си злодеи и сам е архизлодей, никога не ги изоставя[65].”

Душевната борба в Гетсимания и Голготските страдания на Иисус Христос също са засвидетелствани от Целз като действителни. Те обаче в неговите очи са доказателство, че Иисус Христос бил обикновен човек, а не въплътен Бог. Иисус Христос позволил да бъде заловен, да бъде отведен на съд, да бъде унижаван, осмиван, да бъде бит от войници и накрая да бъде осъден на най-позорно наказание, да бъде разпнат на кръст и да умре[66].

На второ място, Целз подлага на критика християнското догматическо учение от гледище на гръко-римската наука и философия. Тук особено внимание заслужава отношението на Целз към християнския догмат за въплъщението на Божия Единороден Син. По този повод Целз потвърждава не само историческото съществуване на Иисус Христос, но и определено посочва Неговия произход по плът и някои черти от Неговия телесен вид. Поради изключителната важност на този текст от съчинението на Целз ще го приведем дословно. „Ако би било нужно – пише Целз – непременно Духът Божи да се въплъти в човешко тяло, то за тази цел би трябвало да послужи видна личност, едър, красив, силен, внушителен човек, който притежава звучен глас и е красноречив. Напълно невъзможно е такъв човек, който е предназначен да въплъщава в себе си божествената добродетелност и мъдрост да не се различава от останалите хора по своите изключителни качества. А Иисус бил такъв обикновен човек, както всички други; както вие твърдите той бил дребен на ръст, некрасив, във външността му нямало благородство[67].”В този текст от съчинението на Целз се потвърждават евангелски сведения за Иисус Христос. Според Целз Иисус Христос не произхождал от привилегирована висша класа. Той е роден, отраснал и бил възпитан в бедно семейство в галилейския град Назарет. При това според Целз Иисус Христос бил обикновен човек и по Своята външност; Той не блестял и не поразявал с телесната Си красота, както я разбирали древните гърци и римляни и както я въплъщавали в своите творби на литературата и изкуството.

В края на своето съчинение Целз пише за непоклатимата убеденост на християните в истинността и спасителността на тяхната вяра. Дори най-жестоките гонения били напълно безсилни да разубедят християните и да ги накарат да се откажат от вярата си. Заради това тук Целз вече изменя своя подход рязко да напада и язвително да осмива. Още в началото на своя труд той пише: „Никой да не мисли, че аз предлагам да бъдат заставяни християните насила да се отрекат от вярата си и да измамят властта и съдиите с присторена и лъжлива отстъпчивост. Хора, които са проникнати от възвишена мисъл, които се стремят да се сближат с Божеството, с което те чувстват сродство са достойни за уважение[68].” Сега Целз кротко предлага на християните да търпят както езическите култове, така и езическия държавен глава. Целз е склонен дори на компромис: християните да не се отклоняват от големите обществени празненства и поне външно да участват в езическите обществени жертвоприношения; за тях това не следвало да бъде трудно, защото те и без това не вярвали в действителното съществуване на езическите божества[69].

Тук не може да бъде подлагано на критична оценка отрицателното отношение на Целз към богочовешкия характер на Христовата личност, както и неговите възгледи за моралния облик на християните не само защото това не влиза в нашия план, но и защото тази работа блестящо е изпълнена от Ориген в съчинението му „Против Целз”. Ориген излага учението на Целз последователно и с голямата си философска и богословска ерудиция неотстъпно оборва всички негови възражения и клевети по най-убедителен начин, като едновременно с това разкрива и аргументира истинността, възвишеността и божествеността на Христовото учение. Това съчинение на Ориген е едно от най-дълбокомислените в цялата светоотеческа литература. То е безсмъртен писмен паметник за вечната истинност, красота, сила и спасителност на християнската вяра.Установяваме, че най-образованият и задълбочен познавач и критик на християнството през II век Целз, който основно го изучил и написал най-крупното произведение против него в древността, също засвидетелства историческия характер на Христовата личност. Според него Иисус Христос чрез Своята проповед и чрез Своите чудеса поставил началото на християнството. Като прибавим към тези свидетелства на Целз древните юдейски и римски исторически извори, приведени no-горе, е ясно, че образът на Иисус Христос не бил изкуствено „историзиран” от древните християни, защото това е щяло да бъде разбрано и разобличено от техните образовани юдейски и римски противници и критици. Много по-лесно е образът на Иисус Христос да бъде изкуствено митологизиран.

ДРЕВЕН РИМСКИ ДОКУМЕНТ ЗА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА ИИСУС ХРИСТОС

Класическите римски езически свидетелства за Иисус Христос получават прекрасна илюстрация и увенчание със сведенията, които са вложени в един древен римски документ. Хендрик Вилем ван Луун се задоволява в своята „История на човечеството” да отбележи и охарактеризира личността на Иисус Христос само чрез публикуването на този литературен документ. И наистина, неговото съдържание е толкова ясно, че той е напълно достатъчен да осветли историческата личност на Иисус Христос в рамките на обща „История на човечеството”. Поради това ще приведем дословно текста на този древен римски документ за земния живот на Иисус Христос. Върху него не е потребно да се коментира, защото съдържанието му е достатъчно самò да говори за себе си.

През есента на 62 година след Рождество Христово римският лекар Ескулап Култелий изпраща следното писмо на племенника си, римски офицер в Сирия:

„Драги ми племеннико,

Преди няколко дни бях повикан при един болен, именуван Павел. Той каза, че е римски гражданин, а аз мисля, че беше евреин, благовъзпитан и с добри обноски. Впрочем, научих, че е тук във връзка с дело на провинциален съд от източносредиземноморското крайбрежие. Описали ми го бяха като див и буен мъж, който говори против народа и закона. А аз намирам, че е много просветен и честен.Един от приятелите ми, който придружава често нашите войски в Мала Азия ми каза, че той произнасял проповеди за някакъв нов и странен бог. Запитах болния си вярно ли е това и подбуждал ли е народа да въстава срещу властта на нашия многообичан император. Павел ми отговори, че царството, за което разказвал, не е от този свят. И добави някои странни твърдения, които не можах да разбера и които се дължаха може би на трескавото му състояние.

Обаче личността му ми направи силно впечатление и аз узнах с прискърбие, че бил убит преди няколко дни по пътя за Остия. По този повод именно Ви пиша настоящето. Ще бъда щастлив, ако можете да намерите в Иерусалим, когато отидете там, някои сведения за моя приятел Павел и за необикновения еврейски пророк, който бил негов учител. Нашите роби са много развълнувани от вестта за тоя така наречен Месия и някои от тях, които говореха открито за „новото царство” (какъвто и да е смисълът на тези думи) бяха разпънати на кръст. Бих желал да зная какво вярно има в тия мълви и оставам Ваш предан чичо, Ескулап Култелий.”

След шест седмици Гладиус Енза, капитан от седма галска пехотна кохорта, отговаря на чичо си:

„Драги чичо,

Получих писмото Ви и изпълних нарежданията в него. Нашата бригада бе изпратена преди две седмици в Иерусалим. В този град е имало много бунтове през миналия век, така че много малко сгради са оцелели досега. Прекарахме тук един месец и утре заминаваме за Петра, където има вълнения сред някои арабски племена. Ще използвам тази вечер да Ви дам исканите сведения, но Ви моля да не очаквате подробен доклад.

Разговарях с много старци от града, но малцина можаха да ми дадат точни сведения. Преди няколко дни в нашия стан дойде търговец. Купих малко маслини от него и го запитах чувал ли е нещо за прочутия Месия, който бил убит съвсем млад. Отговори ми, че го помни много добре, защото баща му го водил на Голгота (хълм до града), за да присъства при изпълнение смъртното наказание на този човек и да му покаже каква съдба очаква враговете на еврейския народ. Даде ми адреса на някой си Иосиф, които бил личен приятел на така наречения Месия, като добави, че най-добре ще бъде да го посетя и да го разпитам, ако желая да бъда добре осведомен.Тази сутрин отидох у Иосиф, който е много стар. Бил е рибар в едно от сладките езера в тази област. Паметта му е съвсем ясна и той ми разказа подробно всички събития, ставали в смутните времена преди моето раждане.

По онова време в Рим царувал нашият велик и славен император Тиберий, а един офицер, именуван Понтий Пилат, управлявал Самария и Юдея. Иосиф познавал съвсем слабо Пилат. Изглежда, че управителят е бил честен чиновник, оставил добро име като прокуратор на областта. През 783 или 784 година[70] (Иосиф не си припомни точно) Пилат бил повикан в Иерусалим, за да потуши някакъв бунт.

Един младеж, син на назаретски дърводелец, бил обвинен, че подготвя въстание против римската власт. Чудно е, че нашата разузнавателна служба, обикновено много добре осведомена, не била чула нищо за това, а когато извършила разследване, нашите агенти донесли, че дърводелецът е много добър гражданин и няма никакво основание за обвинението му. Но, както ми разказа Иосиф, еврейските свещеници били много възбудени против него заради голямото му влияние сред бедните слоеве на еврейското население. Те уверили Пилат, че назарянинът говорел открито, че всеки грък, римлянин и дори филистимянин, който се старае да бъде добър и справедлив, заслужава същото уважение, което се пада и на евреина, изучаващ денонощно стария Моисеев закон. Доводите им изглежда да не са направили голямо впечатление на Пилат, но когато народът се събрал пред храма и заплашил да убие на място Иисус и учениците му, той решил да затвори дърводелеца, за да го спаси.

Понтий Пилат не разбирал подбудите за това вълнение. Когато искал от еврейските свещеници да му изложат повода за недоволството си, те крещели за „ерес” и „измяна”. Най-после, както ми разказа Иосиф, Пилат повикал на съд Иешуа Назарянина (когото сирийските гърци упорстват да наричат Иисус), за да го разпита насаме.

Той разговарял надълго с него, разпитвал го за опасните учения, които назарянинът проповядвал според слуховете край брега на Галилейското езеро. Иисус му отговорил, че не се интересува от политика. Грижел се за душевния живот на хората, а не за телесния. Искал всички да обичат ближните си като братя и да се покланят на един Бог, Който е Отец на всички живи същества.

Пилат, който бил запознат, както изглежда с учението на стоиците и на други гръцки философи, не намерил нищо бунтовно в думите на Иисус. Според събраните от мен сведения той се опитал отново да спаси този кротък пророк и забавил изпълнението на присъдата. Но еврейският народ, подстрекаван от свещениците си, бил неудържим. Преди тези събития в Иерусалим имало вече няколко бунта и твърде малко римска войска за потушаването им. Свещениците изпратили доклад до властите в Кесария, че Пилат станал „жертва на учението на Назарянина”. Изпратени били искания за смяната на Пилат под предлог, че станал враг на императора. Знаете, че нашите губернатори са получили строго нареждане да избягват, доколкото е възможно, всяко недоразумение с поданиците чужденци. За да предотврати гражданска война в Юдея, Пилат трябвало да пожертва затворника. Иешуа се държал много достойно и простил на всичките си врагове. Бил разпнат на кръст всред освиркванията, и оскърбленията на иерусалимските тълпи.

Това ми разказа старият Иосиф със сълзи на очи. На раздяла аз му дадох една жълтица, но той ме помоли да я дам на някой no-беден от него. Запитах го и за Вашия приятел Павел. Не го познавал добре. Този Павел е бил навярно търговец на шатри, изоставил занаята си, за да проповядва за добрия и милостив Бог, съвършено различен от Иехова, за когото еврейските свещеници говорят непрестанно. Изглежда, че след това Павел обиколил Мала Азия и Гърция, проповядвайки пред робите, че всички са чеда на един и същи Баща, Който ги обича, че щастие очаква еднакво бедни и богати, ако са се стараели да живеят честно и да извършват добро на болни и нещастни.

Надявам се, че отговорих задоволително на въпросите Ви. Цялата история ми се струва съвсем безопасна за сигурността на Римската империя. Но ние, римляните, не сме могли никога да разберем хората от тези места. Съжалявам, че са убили Вашия приятел Павел. Надявам се да се завърна скоро и оставам както винаги, Ваш предан племенник Гладиус Енза[71].”

С този древен римски документ, обозначен като произхождащ от I век след Рождество Христово, завършваме прегледа на римските езически исторически свидетелства за личността и делото на Иисус Христос. Всички те удостоверяват, че Иисус Христос е историческа личност, на която християнството дължи своя произход и своето наименование. Действителното съществуване, пламенната проповедническа дейност, чудните дела, чистият и възвишен характер и мъченическата смърт на Иисус Христос толкова силно са се врязали в съзнанието на Неговите съвременници, че те не могли да останат незасвидетелствани и донякъде признати дори от Неговите идейни противници.

_____________________________

*Из книгата “Личността на Иисус Христос”. Източник – http://venelin.wordpress.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[42]. Plunius Secundus, Epistolarum, lib. II. Ер. I. 6. (Recognovit Henricus Keil. Lipsiae 1858 S. 23)., Плиний Младший, Письма, Москва-Ленинград, 1950, с. 39.

[43]. Plinius Secundus, Epistalorum. lib. VII. Ep. XX. 4; пос. лат. изд. с. 145; пос. руски прев. с. 217.

[44]. Plinius Seiundus, Epistalorum. lib. VII. Ep. XXXIII. 1; пос. лат. изд. с. 154; пос. руски прев. с. 229.

[45]. Tacitus. Annales, lib. XV, cap. 44. (Opera. Tubingae 1797. Vol. I. p. 314).

[46]. Suetonius, Nero. XVI. (Suetone. Traduction nouvele par. M. de Gotbery, Paris 1832 p. 226).

[47]. Suetonius, Claudius. XXV; пос. изд.. с. 154.

[48]. Еmil Schurer, Geschichte des judischen Volkes im Zeitalter Jesi Christi. 4. AuH. Leipzig 1909. Bd. III. S. 62; Joseph Klausner. пос. съч. с. 76. Werner Keller. Und die Bibel hat doch recht. Forscher beweisen die historische Wahrheit, Dusseldorf 1956 S. 71.

[49]. Tertullianus, Apologeticus adversus gentes pro Christianis. cap. III. (J. P. Migne. Patrotogiae cursus completus. Series latina. Paris 1878. Tomus 1. col. 331).

[50]. Plinius Secundus. Epistolarum, lib. X. Epistola XCVI; пос. лат. изд. 230-232; пос. руски превод 343-345.

[51]. Tertullianus. Apologeticus adversus gentes pro Christianis, cap. II (J. P. М:igne. Patrologie cursus completus. Series tatina. Paris 1878. Tomus I. col. 321-322).

[52]. Tertullianus. Apologeticus adversus gentes pro Christianis, cap. XLVI. (J. P. Migne. Patrologiae cursus compietus. Series latina. Paris 1878. Tomus I. соl. 580-581).

[53]. Celsus трябва да се произнася Келс. На гръцки то гласи Kelsov.

[54]. Theodor Keim. Celsus’Wahres Wort. Alteste Streitschrift antiker Weltanschauung gegen das Christentum, vom Jahre 178. Zurich 1873.

[55]. B. Aube. Histoire des persecutions de I’eglise. La potemique paienne a la fin du 2e siecle. Paris 1878.

[56]. О. Glockner: Lietzmanns Kleinen Texten 15l. Вж. и следните съчинения: A. Мuirа -Stange. Ceisus und Origenes. Bertin 1926; Carl Andersen. Logos und Nomos. Die Polemik des Kelsos wider das Christentum. Berlin 1955.

[57]. Р. Ю. Випер. Цельс – обличитель христианства. Във: Вопросы истории религии и атеизма, М., 1950, 282-284.

[58]. По-гope бе обяснен и произходът на името Пантера. Вж. с. 25.

[59]. Origenes. Contra Celsum. lib. I. cap. 28, 32 et 38. (J. Р. Мignе. Patrologiae cursus completus. Series graeca. Paris 1857. Tomus 11. col. 713. 720-721 et 733). Ср. Р. Ю. Випер, пос. съч., с. 288.

[60]. P. Ю. Випер, пос. съч. с. 288.

[61]. Origenes. Contra Cetsum, lib. I. cap. 40-41. (J. P. Migne. PG. t. XI col. 736). Ср. Р. Ю. Випер, пос. съч., с. 289.

[62]. Origenes, Contra Cetsum, lib. I. cap. 54. (J. P. Migne. PG. t. XI соl. 760). Ср. Р. Ю. Вилер, пос. съч., с. 289.

[63]. Origenes, Contra Cetsum, lib. I. cap. 62. (J. P. Migne. PG. t. XI. соl. 773).

[64]. Origenes, Contra Cetsum, lib. I. cap. 68. (J. P. Migw. PG. t. XI. col. 788).

[65]. Origenes, Contra Cetsum, iib. II. cap. 9. et 12. (J. Р. Мц?не. PG. t. XI. cot. 808 et 816). Ср. Р. Ю. Виnep, пос. съч., с. 289.

[66]. Origenes, Contra Celsum, lib. II. cap. 23. 31. 34. 35 et 45. (J. Р. Migne. PC. t. 11. соl. 841. 852. 856 et 868).

[67]. Origenes, Contra Celsum, lib. VI. cap. 75. (J. P. Migne. PG. t. 11. col. 1409-1412). Ср. P Ю. Випер, пос. съч., с. 297.

[68]. Оrigenes, Contra Cetsum. lib. I cap. 8. (J. Р. Migne. PC. t. XI. cot. 669). Ср. Р. Ю. Випер, пос. съч. с. 286.

[69]. Origenes, Contra Celsum, lib. VIII. cap. 63. 66. 67. 73 et 75. (J. P. Migne?. PG. t. XI. cot. 1609-1612. 1616. 1617. 1625-1628 et 1629). Ср. Р. Ю. Bипер, пос. съч. с. 298-300.

[70]. Годината е според римското летоброене – б. а.

[71]. Хендрик Вилем ван Луун, История на човечеството, С., 1945, 120-125.

Първо изображение – авторът, проф. д-р Иван Панчовски (1913-1987).

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru

Следва…