Проф. д-р Боян Пиперов

I. РАЗЛИКИ В ДРЕВНИТЕ СВЕДЕНИЯ ЗА ЕСЕИТЕ И КУМРАНСКИТЕ ТЕКСТОВЕ

След като в продължение на много години (от 1947 година насам) се откриха кумранските текстове, въпросът за есеите и тяхното учение се поставя от­носно някои пунктове в нова светлина. Едва сега, след като се проучиха по-основно онези текстове, в които може да се открият сведения за учението на кумранското есейско общество, ние забелязваме някои разлики между казаното за есеите от древните автори и между съдържанието на собстве­ните творения на кумранските есеи.Един от най-важните свидетели за това, как са живеели есеите, е юдейският историк Иосиф Флавий (първи век след Христа), който в своята книга «Живот» (тоест в своята автобиография) разказва, че сам той прекарал известно време при есеите. Там той пише: «Когато бях на около 16 години, пожелах да при­добия опит от нашите секти (тоест юдейските, бел. моя); има такива три – пър­вата на фарисеите, втората на садукеите, а третата на есеите, както често (ги) наричаме; защото се надявах, че ще избера най-добрата, ако бих изслед­вал всичките» (Живот, 10). Намираме ценни сведения и у Филон Алексан­дрийски (20 година преди Христа-40 година след Христа) и една кратка бележка у Плиний Старши (22-79 година след Христа). Последният ни съобщава следното: «На запад от Асфалтовото езеро (тоест Мъртвото море, бел. моя) са есеите… Това са хора единствени по рода си: без жени и отричащи всичко онова, което е плод на Венера; без пари… От ден на ден те се възраждат в постоянен брой, благодарение на множеството, което идва (при тях), защото мнозина са ония, които, изморени от живота, искат да възприемат техния начин на живот» (Естествена история, 17). Имаме запазени отделни съобщения и у църковните писатели. Даденото в тези извори понякога не напълно схождащо се, на­мери своето потвърждение и в кумранските текстове. Но още тук трябва да се отбележи, че освен съвпаденията се установяват и някои отклонения. Така например, в кумранските текстове се съдържат някои понятия (за съюз или общност, очаквания на последните времена, Учителят на справедливост­та, нечестивия свещеник и други), които липсват в сведенията за есеите у Ио­сиф Флавий и Филон Александрийски, докато тези автори пък ни предават подробности за някои особености в живота на есеите, за които особености в кyмранските текстове не се намира никакво доказателство. Тези отклоне­ния можем да обясним отчасти с това, че споменатите древни автори пишат за езичници или елинизирани юдеи, за които някои есейски представи били чужда или направо ненавиждани. Иосиф Флавий трябвало да изтъква у есеите онова, което е привлекателно за всички, а други неща да премълчава умишлено. Трудовете му, общо взето, са апология на юдейството и той не изтъквал у есеите онези черги, които ще са били неприемливи за гърци и римляни. Филон пък постигал тази цел чрез своето алегорично тълкуване на библейското учение. Така например, надеждата на есеите за възкресе­нието Иосиф Флавий я представя като вяра в безсмъртието на душата, за което и древният езичник би могъл да има представа. Той пише: «У тях (есеи­те) е затвърдено мнението, че телата са подхвърлени на разруха и вещест­вото (материята) за тях не е неизменно, но душите остават винаги безсмъртни» (За юдейската война II, 154). На второ място разликите за есеите в сведенията на древните автори и в кумранските текстове могат да се дължат и на вре­мето, което разделя двата вида сведения. Най-после да не забравяме и това, че древните автори говорят въобще за есеите, а не за всички негови разкло­нения, при които е имало известни разлики, както е ясно от кумранските текстове и от констатацията на Иосиф Флавий, че «има и друга група от есеи, (която) е единомислена с другите относно начина на живот, обичаи и предписанията на Закона, но се различава по мнението си за брака» (За юдейската война II, 160).Поради, посочените причини ще трябва да бъдем доста внимателни, ко­гато разглеждаме есеите през погледа на тези двама автори, защото те се въздържат от доста истинни неща. У Иосиф Флавий и у Филон липсва в за­вършена форма сведението за богословието на кумранското общество и очакването му на последните времена. Това налага, щото в такива случаи гриж­ливо и внимателно, да допълваме замълчаното или пропуснатото от двамата юдейски класици чрез данните, които черпим от кумранските текстове.

На първо място като нещо особено в кумранските текстове е спомена­тият на много места Учител на справедливостта, който не ще е бил основа­тел на всички есейски общества, но ще е основал кумранското общество. Знаем, че още в Стария Завет се дава обещанието за идването на пророк, в Чиито уста Бог ще вложи Своите думи, които трябва да бъдат чути от всички (Второзаконие 18:13-19). За кумранските есеи именно Учителят на справедливостта е този последен очакван пророк. В Коментара към Авакум[1] (VII, 4) четем: «…Учителят на справедливостта, комуто Бог е известил всички тайни на словата на Своите раби, пророците». От същия коментар се вижда, че по него време се очаква и апогея на Учителя на справедливостта и наедно с това той се надявал да организира общината за една отмъстителна война срещу Бо­жиите врагове, към които, според него, спадат не само греховните израилтяни, но и всички езичници. В Свитъка за войната[2] (I, 1 нататък) се казва: «Това е книга за правилата на войната. Началото, когато синовете на светлината (тоест членовете на кумранското общество, бел. моя) поставят ръка (върху оръ­жието, бел. моя), за да започнат войната срещу синовете на тъмнината, срещу войската на Белиал (олицетворение на злото, бел. моя), пълчищата на Едом и Моав, на амонитцитеи и на амаликитците, и срещу народа на филистимците, и срещу пълчищата на китейците и Асур, и срещу ония грешници, които са в съюза в тяхна помощ». Как Иосиф Флавий и Филон била вмъкнали в своите писания такава личност, без да засегнат целта, за която пишат? Така можем да си обясним казаното от Филон, че есеите били напълно миролюбиви и не произвеждали никакви оръжия и щитове (вж. съчинението му «За това, че всеки добър е свободен», глава XII). Това сведение, като имаме предвид цити­раното по-горе място из «Свитъка за войната», ни изглежда направо невярно и фалшиво.Иосиф Флавий говори за есеите: «Всъщност те са набожни към божест­вото по особен начин: преди да изгрее слънцето те не произнасят никакви всекидневни думи, а само някои молитви към него (тоест към слънцето, бел. моя), останали от дедите, като че ли го молят да изгрее» (За юдейската война II, 128). Независимо от чисто елинистичния начин на израз, в това сведение проли­чава, че есеите са гледали на слънцето по някакъв по-особен начин. В досега намерените кумрански текстове няма никакво пряко указание за подобно нещо, макар и да има косвени данни за това, че кумранските есеи са свърз­вали със слънцето някои свои обичаи. Така например, в противовес на остана­лите юдеи, те изчислявали месеците и годините по слънчевия календар, а не по лунния; в голямото източно гробище на Кумран всички мъртъвци били погребани в направление юг-север, тоест с глава към слънцето.

Иосиф Флавий ни разказва още: «За усърдно следващите сектата им няма направо преминаване в нея, а на оставащия за известно време вън пре­поръчват известно предписание (за живот) като му дават брадвичка, пояс и бяла дреха» (За юдейската война II, 137). В кумранските текстове не може да се намери сходен намек за втората част от цитираното място, макар че притежаваме и Правилника[3] на кумранското общество.Филон, в споменатото по-горе съчинение (глава XII) ни съобщава, че есеите „изпълнявали различни служебни задължения и вън от своето затворено об­щество и че възнаграждението, което получавали срещу тази своя работа, внасяли в общата каса. Също така и това сведение досега стои изоли­рано. Вярно е, че в Правилника (I, 11 нататък) става дума за това, че при кумранските есеи всичко било oбщо – знание, сили и имущество, –  но нищо не се говори за някакво служение извън общността. Може би Филон да е имал предвид някаква друга есейска групировка. Че е имало различни есейски групировки, вече поменахме няколко пъти.

Що се отнася до броя на есеите, къде те са живели и относно някои осо­бености в различните им общества, има известни разлики в сведенията на древните автори. Има едно съвпадение между Филон и Иосиф Флавий за броя на есеите. Тези автори твърдят, че имало над 4000 есеи (срв. Филон в «За това, че всеки добър е свободен», гл. XII). Иосиф Флавий пък, след като описва някои особености в живота на есеите, заключава: «Така постъпват мъже, чието число е над 4000» (Древности XVI, I, 20). От контекста се вижда, че и двете сведения имат предвид есеите-аскети, но не и ония, които са встъп­вали в брак. Относно селищата, които заемали есеите, се забелязва известно различие. Плиний Старши (Естествена история V, 17) разказва за поселища на есеи-аскети по западния бряг на Мъртво море. Той ще е имал предвид кумранските есеи. Филон по този въпрос сам си противоречи. В посоченото съчинение той казва, че есеите живеели в селата, а избягвали градовете по­ради греховността на жителите им. Но в своята «Апология на юдеите» (от това съчинение са запазени само откъси у Евсевий) той твърди, че «есеите живеят в много юдейски градове и много села като образуват големи и мно­голюдни общности». Иосиф Флавий отбелязва същото нещо: «Те нямат нито един свой град, а мнозина намират убежище във всеки един град» (За юдейската война II, 124). Също и от казаното в Дамаския ръкопис[4] (VII, 7 нататък) може да се заключи, че те живеели в различни места и, второ, че имало есеи, които се женели. Там четем: «И ако те живеят в лагери, според древен общоприет обичай, те трябвало да си вземат жени и да отглеждат синове. Те трябвало да постъпват според Закона и съобразно задълженията, съответстващи на разпоредбите на Закона». В Правилника е казано, че «те трябва да жи­веят по всичките свои поселища» (VI, 2).От казаното накратко дотук става ясно, че остават доста проблеми за разрешаване от историята за развитието на есеизма. На някои от засегнатите въпроси ще може да се отговори по-пълно и по-сигурно само след като текстовете от всички кумрански пещери бъдат напълно проучени и издадени.

II. ЗА УЧИТЕЛЯ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ДВАМАТА МЕСИИ

Очакванията всред кумранските есеи за идване на Месия са отразени в техния Правилник: «Те (есеите) трябва да не се отклоняват от каквото и да е определение на Закона, та да могат да променят всяка упоритост на своето сърце; те трябва да се съдят според първоначалните закони, според които са се задължили мъжете на обществото, докато дойде пророкът и Месиите от Аарон и от Израил» (IX, 9-11). От това следва недвусмислено, че кумранските есеи очаквали трима месиански деятели – един пророк и двама Месии.

Както вече казах, очакването на един месиански пророк е загатнато още в Стария Завет. Във Второзаконие 18:18 са предадени думите на Господа към Моисей: «Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа ду­мите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам» (срв. и Иоан 6:14). В Малахия 4:5-6 е изложено благовестието за пращането на пророк Илия всред Израиля, преди да настъпи великия и страшен ден Господен: «Той ще обърне сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към ба­щите им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие». Следователно, този пророк ще подготви хората за бъдните месиански времена, като раз­движи душевността на грешните люде към покаяние. В Първа книга Макавейска има два интересни примера, които илюстрират очакването на месиански пророк още през II век преди Христа. От тези примери става ясно, че очакваният про­рок трябва да бъде последният компетентен тълкувател на Моисеевия закон. Според 1 Мак. 4:46 само той ще може да се произнесе, как да се постъпи с камъните от жертвения олтар, осквернен от сирийците: «Камъните натру­паха по храмовата планина на прилично място, докле дойде пророк и отго­вори за тях». Когато пък през месец септември 141 година преди Христа била присъдена от народа на Симон Хасмоней (тоест Макавей, бел. моя) и на неговите потомци най-висшата светска и духовна власт, то това решение щяло да има сила до отменянето му от очаквания месиански пророк: «Юдеите и свещениците се съгласили да им бъде Симон началник и първосвещеник завинаги – до­като се издигне верният Пророк» (1 Мак. 14:41).За кумранските есеи именно Учителят на справедливостта бил този последен пророк. Според Коментара към Авакум (VII, 4 нататък) «Бог на него щял да съобщи всички тайни слова на своите раби, пророците». Както е ясно от целия контекст, тези тайни били, преди всичко, от есхатологичен харак­тер. От различни места из кумранските свитъци се разбира, че Учителят бил за своите последователи вестител на близък край на света. Това четем и в Дамаския ръкопис: «Той ще оповести на последните поколения как ще постъпи Бог с обществото на изневерилите в най-последния род» (I, 11 нататък). Разбира се, не станало така, както предсказвал Учителят на справедливостта. Поради това, изглежда, някои ще са се почувствали излъгани в неговата пророческа мисия. В Коментара към Авакум, например, се упрекват някакви отстъпници от обществото, като се сравняват с Авесалом, който изневерил на цар Давид. Там четем: «Тълкуването му (тоест на Авакум 1:13^б) се отнася до дома на Авесалом и людете на тяхното сборище, които са мълчали при поругаването на Учителя на справедливостта и не са му помогнали срещу лъжеца, който тогава е презрял Закона» (V, 9-11). И обратното, в същия Коментар се похваляват ония, които са останали верни докрай. В VIII, 1 се казва: «Тълкуването на това (тоест на Авакум 2:4^б) се отнася до всички изпълнители на Закона в дома на Юда, които Бог ще спаси от съда поради тяхното старание и поради тяхната вярност към Учителя на справедливостта».Пак от Коментара към Авакум може да се заключи, че Учителят бил преследван и поради това забягнал някъде. При тълкуването на Авакум 2:15 неизвестният автор казва: «Тълкуването на това се отнася до престъпния свещеник, който преследваше Учителя на справедливостта, за да го погълне в яростта на своя гняв. На мястото на своето изгнание и по време на праз­ника на покоя, на примирението, той се яви при тях, за да ги погълне и да ги доведе до прегрешение в деня на празника на покоя» (XI, 4-8). Описа­ното събитие ще се е случило в деня, който за общината бил «ден на прими­рението», най-големият ѝ празник, през който никой нищо не предприемал. Но за престъпния свещеник този ден бил най-обикновен седмичен ден, защото кумранските есеи и останалите юдеи, както вече споменах, се ръково­дели от различни календари. Някои тълкуватели приемат, че Учителят бил убит от нечестивия свещеник при споменатия или друг удобен случай. Обяс­нението е възможно, но от разгледания дотук текст от кумранските ръко­писи такова изяснение не е наложително. Две важни места от Дамаския ръ­копис (VIII, 21 и XX, 14) споменават само за това, че той «бил взет» и че «от деня на завръщането на Учителя до свършека на всички сражаващи се, които са се върнали с човека на лъжата, има около 40 години». Но после­дователите на Учителя не се разколебали от това, а твърдо вярвали, че той пак ще дойде. В Дамаския ръкопис четем: «Освен тези предписания те нищо не ще приемат, чак докато се появи Учителят на справедливостта в края на дните» (VI, 10 нататък).

От казаното в Коментара към Авакум (II, 5-9 и VII, 4 нататък) и в Комен­тара към Псалом 37 (намерен в четвъртата кумранска пещера) трябва да приемем, че Учителят на справедливостта – както и Иоан Кръстител – произлизал от свещенически род. За пророк от такъв род става дума и в Завета към Левий: «Ти ще стоиш близо до Господа, ще бъдеш Негов служител, ще благовестиш Неговите тайни и ще донесеш вест за Оногова, Който трябва да спаси Израиля» (II, 10). Понеже Учителят произлизал от свещеническа фамилия, то някои изследователи го уеднаквяват с очаквания Месия-свещеник (респективно първосвещеник). Тогава трябва да приемем, че Учителят трябвало да бъде едновременно месианският пророк и Месия от Аарон. Но срещу такова тъл­куване достатъчно говори цитираното в самото начало място от Правилника на кумранското общество, където се споменават: един пророк и двама Ме­сии – от Аарон и от Израил. Също така и даденото в Дамаския ръкопис (VIII, 21^б) времеопределение «от деня нататък, когато Учителят на общест­вото (тоест на справедливостта, бел. моя) бъде взет, до идването на Месия от Аарон и Израил» едва ли може да бъде правилно разбрано, ако Учителят и Месия-свещеник от Аарон са били една и съща личност.Старозаветно основание за кумранското учение за двама Месии е пред­лагало казаното от ясновидеца Валаам на моавитския цар Валак: «Изгрява звезда от Якова и се издига скиптър от Израиля» (Второзаконие 24:17^б). На много места в кумранските текстове и особено в Завета към 12-те патриарси каза­ното от Валаам се цитира като доказателство за това, че членовете на общест­вото очакват спасението си в последните времена и че това е указание за два­мата Месии. Понятията звезда и скиптър се срещат и поотделно като сим­воли на Месия-свещеник и Месия-цар.

При всички ритуални обреди и религиозни въпроси Месия-свещеник бил поставян по-високо от Месия-цар, тъй както свещенослужителите при култа стоят преди миряните. В Книга за правилата (II, 11-21) става дума за ритуалното ядене, което ще бъде предложено в месианските времена под предстоятелството на Месия-свещеник. Там то се описва така: «Това е пред­писанието за събранието на мъжете «на името»[5], на призваните за опреде­леното време, за съвещанието на общината, когато Бог ще остави Месия (тоест Месия-цар) да отиде с тях. Първо идва свещеникът, главата на цялото Израилево общество (тоест Месия-свещеник), и всички отци от синовете на Аарон, свещениците, призваните за определеното време, мъжете «на името» и сядат пред него, всеки според своето достойнство. Тогава заема и своето място Месия от Израил (тоест Месия-цар) и пред него заемат местата си началниците-хилядници на Израил, всеки според своето достойнство, според своето служебно положение в лагерите и в строя. И всички първенци от ста­реите на общината заедно с мъдреците на общината заемат местата си пред него, всеки според достойнствата си. И ако се събират на обща трапеза или се събират да пият шира (сладко вино), те трябва да сложат общата трапеза. При разливането на ширата, за да пият, никой не бива да протегне ръката си към хляба или ширата преди свещеника (тоест Месия-свещеник), защото той най-напред благославя хляба и първи протяга ръката си към него. След това посяга към хляба Месия от Израил и чак след това всички членове на общината, като изговарят благословението, всеки според своето достойнство». Също и от казаното в Завета към 12-те патриарси се идва до същото заклю­чение. Тук с името на Левий, родоначалника на свещеническите фамилии, се свързва Месия-първосвещеник, а с името на Юда – Месия-цар. В завета към Симеон четем: «А сега, синове мои, чуйте за Левий и Юда – срещу тези двама да не се вдига бунт, защото от тях ще произлезе за вас спасението от Бога. Защото Господ ще ви издигне първосвещеник от Левий и от Юда един цар» (VII, 1). Тази мисъл е още по-ясно изразена в завета към Юда: «А сега, синове мои, аз ви заповядвам да обичате Левий… защото на мене Бог даде царската власт, а на него той даде свещенството, и той подчини царската власт на свещенството. На мене даде власт на земята, а на него даде власт на небето» (XXI, 1-3). За Месия-първосвещеник се говори ясно и в завета към Рувим: «Поради това ви заповядвам да се вслушвате в Левий, защото той ще познае в пълнота закона Господен и ще насочи целия Израил към справедлив съд и към жертви, докато се изпълнят времената на Месия-първо­свещеник» (VI, 8).

Месия-цар следователно трябвало да произлезе от коляното на Юда, тоест от рода на Давид. Той трябвало да бъде очакваният син Давидов. Спо­ред кумранските текстове той се сравнява със скиптъра, който, съгласно Битие 49:10, «няма да се отнеме от Юда», но е охарактеризиран и с други ме­сиански белези, взети из Стария Завет. В Коментара към благословиите на па­триарсите (намерен в четвъртата кумранска пещера) той се нарича «Месия на спра­ведливостта, издънка на Давид» (срв. Иеремия 23:5, 33:15; Захарий 3:8, 6:12). Във фрагмента Възхвали, който вероятно принадлежи към Книга на правилата, този потомък се нарича, във връзка с Иезекиил 34:24 и 37:25, «княз у тях» (тоест у Израиля). В Дамаския ръкопис за него се казва: «Скиптърът е князът на цялото общество (тоест на кумранските есеи, бел. моя) и ако той се надигне, ще унищожи всички синове на Сит», тоест злите люде. Задачата на този княз, описан в споменатите фрагментирани Възхвали с взети от Исаия 11:2-5 и Михей 4:13 давидовско-месиански качества, е «да въздигне царството на Неговия (Божия) народ», тоест да основе Божие царство на земята. Също и според Коментара към Благословиите на патриарсите именно на Давидовата месиан­ска издънка «ще бъде даден завета на царството на Неговия народ за всички времена». Това означава, че според кумранците Давидовият Месия е вою­ващ Месия. Затова и Месия от Израил, както видяхме, е представен в Книга на правилата (II, 14 нататък) като първенствуващ над началниците-хилядници у Израиля, тоест като върховен военачалник. Свещениците пък, които са ви­наги начело на обществото, не бива да вземат участие в битките, за да не станат култово нечисти от кръвта на убитите. Именно това трябва да се раз­бира от казаното в Свитъка за войната (IX, 7-9); «Като паднат убитите, то­гава свещениците тръбят отдалеч и не се приближават до убитите, за да не се осквернят с тяхната нечистота; защото те са святи, и помазаният елей за свещеническа служба не трябва да бъде осквернен с кръвта на ония, които са ненароди», тоест езичниците, които нямат значение за спасението. Следо­вателно князът на обществото ще възглавява всички прояви, свързани с военното дело. Затова и в Свитъка за войната (V, 1) се отрежда, щото «върху щита на княза на цялото общество трябва да е написано неговото име, след това имената на Израил, Левий и Аарон и накрая имената на 12-те колена Израилеви според тяхната генеалогия». В III, 12-13 се определя: «Върху голямото бойно знаме, което стои начело на целия народ, трябва най-напред да пище «народ Божи», а след това името на Израил и Аарон и имената на 12-те колена на Израил според тяхната генеалогия».Във връзка с пророчеството на Натан (2 Цар. 7:11-15) кумранските есеи считали, че под месианската Давидова издънка трябва да се разбира съществуващият изначало Син Божи. В месианския Флорилегиум[6] четем[7]: „Защото Иахве ти благовести, че ще ти съгради дом и аз ще издигна твоето потомство след тебе и ще утвърдя трона на Твоето царство вовеки. Аз ще му бъда баща и той ще Ми бъде син. Това е издънката на Давид, която ще се появи с учителя на закона (тоест Месия-свещеник, бел. моя), която ще покара на Сион в края на дните, както е писано: Аз ще възстановя падналата скиния Давидова (срв. Амос 9-11). Това е падналата скиния на Давид, която той ще възстанови, за да спаси Израиля». Също и в неканоничната книга 3 Ездра, която е произлязла вероятно след 70 година след Христа и не принадлежи директно към кумранската сфера, се прокарва схващането, че Синът Божи и синът на Давид са едно и също лице. В 3 Ездра 12:31 нататък пише: «Лъвът, който ти видя… това е помазаникът, запазен от Всевишния до края на дните»; в 7:28 пък четем: «Защото ще се яви Моят Син Иисус, заедно с ония, които са с Него, и останалите ще се наслаждават 400 години».

Накрая ще хвърлим поглед и върху едно доста трудно за разбиране месианско място из така наречената Химнология[8] (III, 9 нататък): «И бремеността с «човека на унижението» (срв. Исаия 53:3, бел моя) е в своята родилна болка, защото тя[9] ще роди мъжко дете и при болка за подземния свят ще се появи внезапно «чуден съветник със своята сила» (срв. Исаия 9:6, бел. моя) от топлинната пещ на бременността, и ще се появи човек от болката на майката». Следователно детето от рода на Давид, «Чудният съветник» (Исаия 9:6), тук се нарича «чо­век на унижението»! Като съпоставим това с пророчествата на пророк Исаия за Раба Божи (Исаия 49:1, 5; 52:13-53:12), не е изключена възможността, щото в даденото място из Химнологията да се предполага един страдащ Месия. Такава идея се прокарва и в Завета към Рувим. Там се говори за Юда, тоест за Месия от дома Давидов, следното: «Почитайте неговото потомство, защото той ще умре за вас във видими и невидими битки» (VI, 10-12).

От всичко казано дотук за Учителя на справедливостта и зa двамата Месии можем да направим главно два извода:

1. Без всякакво основание остава спекулирането на някои изследова­тели на кумранските ръкописи, че казаното в тях за Учителя на справедли­востта трябва да отнесем към Иисуса Христа.

2. Идеята за идване на Месия била вече назряла у кумранците, макар и да се е изявила по особен начин. Те, както всички юдеи по това време, очаквали за един Божи пратеник, който да осъществи техните национални идеали – победа и господство над околните езически народи; но, от друга страна, те по-правилно от своите събратя схващали старозаветните месиански пророчества и затова, покрай един могъщ бъдещ цар, очаквали и един Ме­сия като духовен водач, Който ще спаси повярвалите в Него от греховете и ще ги оправдае в последния съден ден.

***

Настоящите две статии са написани по книгата на «Кумранските есеи» от Йохан Майер и Курт Шуберт, 1973 година, но с мои изяснения и допълнения и преводи на посочките из кумранските ръкописи и древните автори.