Първите благовестнички за възкресението на Господа*

Публикувано на 11.08.202412.08.2024 от Dragan Bachev

(Писмо – отговор)

Епископ Теофан Затворник

Вие ми пишете:

„В светлите дни на празника Възкресение Христово поисках да прочета по-внимателно евангелските повествования за възкресението на Господа, а пък самото прочитане породи у мене желание да подредя и съгласувам помежду им тези повествования. Но, като се заех с това, аз се забърках и не намирам изход. Помогнете ми! Не всичко ме забърква, а само разказите за първите часове след Христовото възкресение, именно: за отиването на светите жени на гроба, за виденията и свидетелствата им относно видяното и чутото. Струва ми се, че трябва да приемем предположението, че жените-мироносици са идвали на гроба Господен не всички наедно и не по едно и също време. Кажете, може ли да се допусне това? Вместо да ми подарите червено яйце – моля ви, изложете ми своите съображения относно съгласуването на тези евангелски повествования!“

***

С удоволствие съм готов да изпълня вашето желание. Бърканицата, до която сте дошли, не е само ваша участ; на нея са се натъквали почти всички, които са се заемали да подреждат и съгласуват тези евангелски разкази… Нека сега и ние се заловим с тази работа и дано възкръсналият Господ ни помогне, заради славата на Своето име, да се доберем до нещо по-задоволително. Вие ми дадохте ръководна нишка, като изказахте мнение, че би трябвало да се приеме, че светите жени са идвали на Господния гроб на групи и не едновременно. Като излязох от тази мисъл, почнах да се вглеждам в евангелските разкази и, за ваше и свое утешение, намерих, че не само може, но и трябва да се възприеме това. Това го изискват самите повествования, в които ясно е посочена разликата и в моментите, когато жените идвали на гроба и в онова, що видели и чули те тогава, и което се случило с тях после.

За да ви разкрия по-добре тази истина, смятам за нужно първо да ви преразкажа, каквото намираме написано относно това у всеки свети евангелист поотделно, като добавя някои забележки, необходими за разбиране на текста.

В светото евангелие от Матей четем (глава 28:1-10): „Като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария, да видят гроба“ (стих 1).

Нека се спрем малко на тези думи! Изразът „като мина събота“ – οψέ σαββάτων[1], нищо друго не означава освен – събота вечер[2], когато се свършил изискваният от закона покой и били вече позволени всякакви движения и действия. Следващата дума – τή επιφωσκούση (на славянски – свитающи, на български – на разсъмване) не противоречи на това разбиране. Защото глаголът επιφώσκω, когато става дума за ден и нощ, означава започване; така че тук той означава началото на първия ден на седмицата. Че наистина така трябва да се разбира, съдим по аналогия от евангелието на св. Лука, който, като говори за полагането на Господа в гроба, пише: „Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота“ (Лука 23:54), дето е употребен същият глагол: επέφωσκε. И така, тук се говори за събота вечер, когато настъпвал или започвал първият ден на седмицата. У евреите денят се привършвал в шест часа вечерта, откогато започвал следният ден. Съботата, както се вижда от св. Лука, започвала в петък вечер, а първият ден на седмицата започвал в събота вечер, както изтъква това св. Матей в приведеното по-горе място.

При това изяснение, как ще трябва да разбираме идването на двете жени още в събота вечер, „да видят гроба“? В най пряк смисъл – именно, че те отишли на гроба Господен, където била цялата им мисъл и сърце, теглени от неудържимо желание да узнаят, дали не е станало нещо особено. Щом видели, че всичко там било в същото положение, както в петък, те спокойно се върнали в града и почнали да се готвят да помажат на сутринта тялото Господне, според обичая, с аромати, които те купили същата вечер на връщане от Голгота, както за това пише св. Марк.

Но ще запитате: как са могли те да отидат при гроба Господен, когато там е имало стража? Но стражата била поставена не от сутринта, а след като е изтекла съботата, тоест в събота вечер. Докато жените били на гроба, юдейските началници ходили у Пилат, да искат позволение за поставяне стража, която те довели и поставили при гроба, едва след като жените си отишли. Започвал третият ден, когато, според предреченото от Господа, трябвало да стане Неговото възкресение. Допреди вечерта те не смятали нужно да нарушават съботата си; но след шест часа вечерта, когато минала вече събота и настъпил страшният за тях трети ден, те побързали да вземат предпазни мерки, като се опасявали да не би учениците да откраднат през тази нощ тялото на своя Учител и да кажат, че Той възкръснал (Матей 27:64).

И така, светите жени се готвели да помажат на другото утро тялото Господне с аромати, без да подозират, че гробът е заобиколен oт стража и че тялото на Господа е в ръцете на Неговите врагове. Но Господ не допуснал да бъдат те уплашени от тази стража и, без да знаят те, отстранил тази пречка, която би могла да ги лиши от свободен достъп до гроба… Слязъл от небето Ангел Господен, който отвалил камъка от гробните врата и седнал върху него. Сътресението от падането на камъка, усилено от нарочно Божие действие, и светлобляскавият вид на Ангела накарал стражата да се разтрепери и разбяга. Така гробът останал открит и достъпът до него – свободен (Матей 28:2-4).

Кога се случило всичко това? Сигурно, не много преди да дойдат жените-мироносици, но все пак преди нощният мрак да е бил разпръснат от светлината на утрото, понеже Мария Магдалина дошла още по тъмно (Иоан 20:1), а гробът вече бил разтворен. Разтварянето на Господния гроб не било нито предпоставка, нито последица от възкръсването на Христа, което си станало независимо от всякакви външни ограничения, невидимо и незнайно за никого. Отвалянето на камъка и прогонването на стражата било нужно, за да могат любещите Господа свободно да пристъпят до гроба и да се уверят, че Христос е възкръснал.

Св. Мария Магдалина и възкръсналият Господ Иисус Христос

(Настъпило утрото. Жените, които се били вече приготвили от вечерта, отишли на гроба да помажат Господа. Кои точно жени са били – това св. Матей не посочва тук)[3]. Като се приближили до гроба, те видели Ангела (седнал върху камъка вън от гроба, както можем да предположим според казаното по-преди) и се ужасили. Ангелът ги ободрил с думите: „Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус; няма Го тук; Той възкръсна, както беше казал. Дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ“. (Те влезли в гроба и видели). Тогава Ангелът им рекъл: „Идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите“. И жените, като излезли от гроба, бързо се затекли със страх и радост голяма, да съобщят на светите апостоли за видяното и чутото. И когато те така бързали към апостолите, Сам Господ ги срещнал и им рекъл: „Радвайте се“! – И те, като паднали в нозете Му, хванали се за тях и Му се поклонили. Но, тъй като били в трепет, Господ ги ободрил с думите: „Не бойте се; идете и обадете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят“ (Матей 28:5-10).

Такъв е разказът на св. Матей – много сбит и откъслечен! Първият стих стои отделно, като разкрива станалото още в събота вечер. Отделно стоят и стиховете 2-4, в които се разправя, какво станало пък преди да настъпи утрото. Но главният разказ за идването на жените на гроба почва от момента, когато те видели Ангела; как станали от местата си и как се приближили до Ангела, не се споменава. Това трябва да се допълни. Трябва да се допълни също и това, че жените влезли в гроба, подканени от Ангела с думите: „дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ“. Макар в евангелския текст да не се говори за влизането им в гроба, но по-нататък се казва, че те излезли из гроба и се затекли при апостолите. А как са могли да излязат из гроба, ако преди това не са били влезли в него? Аз и едното, и другото допълних със свои думи. Сега пък ще видим, как допълва този разказ св. Марк[4].

В светото евангелие от Марк четем (глава 16:1-11): „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат“ (стих 1).

Началните думи тук напълно отговарят на тези у св Матей: „Като мина събота“, тоест когато съботата или денят на почивка се свърши (в събота вечер) и започнал първият ден на седмицата. Тогава посочените жени купили аромати, за да отидат сутринта на гроба и да помажат тялото на Господ Иисус. Този първи стих е съвсем еднакъв по съдържание с първия стих от разказа на св. Матей. Той само допълва последния със съобщението, че жените Мария Магдалина и Мария Яковова, след като ходили да видят гроба, същата вечер се събрали със Саломия и трите заедно купили аромати, за да помажат тялото на Господа.

Това било в събота вечер; а след като минала нощта, „в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце“ (стих 2). А по пътя те си говорели помежду си: „Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?“ Камъкът бил много голям, така че те не биха имали сили да го отместят. Но, като наближили до гроба, погледнали и видели, че камъкът е вече отвален (стихове 3-4).

Отвален бил за тях и камъкът на затруднението, който потискал сърцето им. Ето защо, без да обърнат особено внимание на необикновеността на това, те побързали да влязат вътре в гроба. Но, като видели там момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно, останали поразени. Това бил Ангел Господен, който, виждайки смущението им, ги ободрил като казал: „Не се плашете! Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал“ (стихове 5-7).

И те, като излезли, побегнали от гроба. Обзел ги трепет и ужас и никому нищо не казали (разбира се, по пътя), понеже се бояли (стих 8).

Прочетете още „Първите благовестнички за възкресението на Господа*“ →

За две Божии обещания и едно дивно раждане*

Публикувано на 26.06.202327.06.2023 от Dragan Bachev

Иван Ж. Димитров

И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им поради великото милосърдие на нашия Бог.

Почти цял живот се занимавам с изучаване на Свещеното Писание. Много е завладяващо да се задълбочаваш в тези древни и свръхдревни книги, които не случайно са наречени като сборник Свещено Писание. Да, има места, където може и да ти доскучае да четеш за мерки и теглилки, за нескончаеми родове със странни имена, които, като си затвориш очите, не можеш да повториш. Но! Но има книги и особено някои места в тях, на които не можеш да се наситиш да ги четеш и да усещаш как душата ти се усмихва от тиха наслада…

Всички знаем, че повечето ученици трудно се накарват да прочетат задължителната художествена литература (не говорим за уроците, там нещата са по-иначе). Същото е и с учениците в духовните семинарии или със студентите в богословските факултети и катедри по университетите. Опитвал съм как ли не да ги мотивирам, но не е лесно да задвижиш недвижимото. Все пак съм се опитвал да препоръчам на студентите, с които работих над тридесет години: Ако не ви се чете друго, прочетете поне книга Деяния апостолски! От повествователна гледна точка тя е най-интересната книга в Библията, защото в нея има екшън, действие – нещо става, постоянно нещо се случва, има изненади, неочаквани обрати, няма как да ви е скучно!

В интерес на истината, не съм търсил обратна връзка и не знам дали наистина някой студент или студентка са се заинтересували от моите думи да прочетат Деянията. Със сигурност обаче знам, че има студенти, които са чели открай докрай Библията, което и професорите не сме правили…

По отношение на Свещената история на нашето спасение обаче един от най-интересните текстове е първа глава на Евангелие според Лука. Дългичка е, цели осемдесет стиха, но изключително интересна, разбирайте – и важна. Тъкмо нейното съдържание оправдава заглавието на този мой текст.

Това е и началото на третото евангелие, което започва с посочване на причината за написването му: Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, – то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил (1-4 ст.).

С други думи казано, събитията не са неизвестни на автора или на получателя (съответно – получателите) на текста на евангелието. Имало и други опити да се опишат тези спасителни събития, а те при това са предадени достоверно от очевидци и служители на словото. Както и да я вземете думата словото – и с малка, и с голяма буква, пак подхожда: това са апостолите, хората около Иисус Христос, въплътеното Божие Слово (Логос), които при това служат и на Христовата проповед, която в същността си е Божие слово, Божии думи, а не човешки истории и в никакъв случай – човешки измислици.

Заема се и Лука (той от скромност не се подписва, но е безспорно, че Лука е авторът), след като специално и грижливо е проучил всичко отначало, да опише наред, тоест подредено (а може да се разбира и по-добре подредено отколкото в другите евангелия) учението, което вече е знаел, на което е бил научен адресатът Теофил (някои изхождат от значението на гръцката дума „теофилос“=боголюбец и смятат, че това е нарицателно за всички християни, а не само за конкретен човек). Но пък Лука го уверява, че с книгата си ще му даде твърдата основа на Христовото учение. И наистина го е направил.

Ние ще останем обаче само в първа глава. Там се разказва кратко, обаче с нужните исторически справки, историята около Божиите обещания за раждането на свети Йоан Предтеча и Кръстител и на Господ Иисус Христос. Описано е и раждането на първия:

В дните на Ирод, цар юдейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови и името ѝ – Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна и двамата бяха в напреднала възраст. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, – тогава му се яви ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. И рече Захария на ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

Евангелистът точно посочва имената и рода и на двамата бездетни съпрузи, които били вече в напреднала възраст. Не само Захария, но и Елисавета била от свещеническо потекло – от рода на Аарон, брата на Моисей. Посочена е и смяната, в която е служел Захария, а това помага да се види кога той е бил на смяна и се е случило посещението на Божия пратеник. По време на служение в храма се паднало на Захария да влезе в светилището, за да покади, тоест да разпали въглените в кадилния жертвеник и да сложи върху тях благовонни смоли, за да се изпълни помещението с благоуханен дим.

Трябва да се знае, че храмовата постройка в Иерусалим е включвала две помещения: основното, наричано светилище, и по-малкото, наричано Святая святих. Но и двете не са били достъпни за вярващите. В светилището са влизали само свещеници и то за определени свещенодействия, а иначе те са стоели и вършели повечето си дейности отвън, във вътрешния двор, на открито. Там са произнасяли молитвите и са принасяли жертвите.

В Святая святих, най-святото място на храма и въобще за евреите, е стоял ковчегът на завета, в който са се пазели двете скрижали (плочи) с десетте Божии заповеди. Там е имал право да влиза само първосвещеникът (единствен за цялото юдейство свещеноначалник) и то само веднъж в годината.

И така, в сумрака на светилището (храмовата сграда била без прозорци) на Захария се явил архангел Гавриил и му съобщил радостната вест, че жена му Елисавета ще зачене и ще роди син, който щял да бъде наречен с името Йоан. Ясно и точно!

Когато обаче десетилетия наред не си имал деца, когато със сълзи си се молил Бог да се смили и да ти даде рожба, а особено когато възрастта е напредвала и тялото е губело определени детеродни способности, сега на тези години как да повярваш дори на Божи пратеник?! Ами ако е някакво изкушение?

Но мястото било свято, а и ангелът веднага се „легитимирал“ кой е и Кой го праща. Нямало грешка, нито било изкушение от лукавия. И все пак! Захария десетилетия наред горчиво преглъщал укорните думи и намеци, и погледи на околните заради това, че нямал деца. Същото и то в още по-голяма мяра се случвало с Елисавета, защото в онези времена безплодието се свързвало само с жената…

Явно Захария не е бил в състояние да осъзнае важността и истинността на добрата вест. Ангелът в потвърждение му дал „предварителна информация“ за бъдещия син, за да види смаяният свещеник, че не става дума само за раждане на дете, за да се избавят двамата съпрузи от укора, че са „ялови“ и той, и жена му. Това дете щяло да бъде велик пред Господ; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на (пророк) Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

Прочетете още „За две Божии обещания и едно дивно раждане*“ →