Книга на пророк Михей. Сведения за пророка*

Христо Попов

Пророк Михей (от еврейски кой е подобен Богу), както сам свидетелства за себе си, произлязъл от Мораст или Морот, град в Юдино коляно (Иисус Навин 15:59). Пророческото си служение прекарал в Юдейското царство при царете Йоатам, Ахаз и Езекия. Съвременниците на Иеремия свидетелстват за пророк Михей, че той произнесъл своето пророчество за разрушение на Иерусалим и храма пред царя Езекия и предизвикал в него покаяние (Иеремия 26:18). Тълкувателите отличават пророк Михей от съименника му пророк Михей, който живял във времето на израилския цар Ахав (3 Царства 22:8). Понеже в книгата на пророк Михей за разрушението на Самария, което станало в 6-тата година от царуването на Езекия, се говори като за бъдещо събитие, то той е пророчествал само в първите години на този цар. Поради това времето на неговото служение се пада от 758-721 година преди Рождество Христово. Съвременници на Михей били пророците Исаия, Осия и Амос. За обстоятелствата на неговия живот нищо не се знае. Паметта на св. пророк Михей Църквата празнува на 14 август.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е – Бог, бивайки верен на Своя завет с избрания народ, след като очисти последния чрез бедствия, ще въведе него, а чрез него и езичниците, в царството на Месия. Книгата се състои от три части: 1) предсказание за разрушение на Самария и опустошение на Иерусалим поради греховете на народа (глави 1-3), 2) обещание за спасение на Израил чрез Старейшината от Витлеем (глави 4-та и 5-та) и 3) показване на истинския път към спасение (6-та и 7-ма глави).

В 1-ва част пророкът говори, че Бог идва да накаже Израилевия дом за нечестие. Самария ще бъде обърната в грамада от развалини, а всички нейни истукани ще бъдат разбити. Пророкът скърби и плаче, като предвижда, че и родното нему Юдейско царство ще пострада подобно на Самария. Очаквайки неприятелското нашествие, жителите на Юдея трябва да се приготвят за бягане (глава 1-ва). Причина на тези бедствия са богатите хора и управителите. Богатите притесняват бедните и още в леглата си измислят противозаконни средства за своето забогатяване. Лъжливите пророци със своите предсказания само погубват народа: въпреки техните предсказания, страната ще бъде разорена. Но след време еврейският народ ще бъде събран и върнат в Обещаната земя (глава 2-ра). Князете и управителите нарушават просъдието. За техните грехове и за нечестието на свещениците и лъжливите пророци, “Сион” ще бъде като нива разоран, Иерусалим ще се обърне на грамада от развалини, а “планината на Божия дом” ще стане горист хълм (глава 3-та).

Спасение на Израил чрез Старейшината от Витлееем. Глави 4-5

След като предсказал разрушението на Иерусалим и храма от враговете, пророкът, за да утеши народа, произнася утешителни обещания за бъдещото възстановяване на града и храма, когато много народи ще се стекат от всички страни в Иерусалим и в дома на планината Господня и тук, като в средоточие на истинското богознание, ще познаят истината и ще тръгнат по нейния път. В онова време Бог ще събере обезсилените и съкрушените от бедствията на плена Свои хора, а на Иерусалим ще възвърне предишната власт. Макар юдеите да излязат от града (Иерусалим) и отидат до Вавилон, но Бог и оттам ще ги избави. В това могат да се уверят от близкия опит. Ето, например, събрали се много народи (армията на Сенахерим), с намерение да превземат и разрушат Иерусалим, като мислят, че Бог с тази цел ги е извикал; а Бог ги е събрал като снопи на гумно и Сионовата дъщеря трябва да стане и ги овършее (глава 4-та), понеже те се въоръжили против нея и бият в лицето израилския цар. След това ще настъпи време, когато от Витлеем ще произлезе Старейшина, Който с божествена сила и мир ще ръководи Израил. Ако асирийците нападат на Божия народ, те ще претърпят голямо поражение от седем пастири и от осем помазаници. Остатъкът от Яков или спасените от асирийци тогава ще се уподобят на благотворна роса и дъждовни капки и ще заприличат на непобедими лъвове. Към такова съвършенство Бог ще ги поведе чрез окончателно изтребване предметите на гордостта и идолослужението (глава 5-та).

Глава 4, стихове 1-5 са почти буквално сходни с Исаия 2:1-5 и имат еднакво значение с последните. Стих 6-ти. Сокрушенную и отриновенную – Сионовата дъщеря или еврейския народ, съкрушен от бедствията на плена. Стих 8. Столп паствы мгляный – мрачна кула за наблюдаване стадото, тоест Иерусалим, който съгласно с предсказанието (3:12), не е вече град, а поле, по което пасе добитък. Мисълта на целия стих е: към тебе, Иерусалиме, ще премине властта, царството от Вавилон. В стихове 11-ти и 12-ти се говори за нашествието в Юдея на Сенахерим, завършило с пълното негово поражение (Исаия 37:4-36). Стих 13-ти. Пазнокти – копита.

Глава 5:1. Вместо “племен Исраилевых” в еврейската Библия стои “Израилевия съдия или цар”.

Стих 2-ри. Доме Ефратов. Един от правнуците на Юда, според 1 Паралипоменон 4:1-4, се наричал Ефрат; може да се предположи, че Витлеем бил населен от потомците на Ефрат, поради което и се наричал дом Ефратов; той се наричал още и дом Юдин (Матей 2:6), за отличаване от другия Витлеем, който се намирал в Завулоновото коляно. Самата дума Витлеем значи – дом на хляба; с това се указва на окръжаващите Витлеем плодородни полета. Витлеем, по количество на народонаселение, бил незначителен град: той нямал 1000 напълно способни мъже от 20 години и нагоре, които влизали в народното преброяване (у евангелист Матей 2:6, вместо в тысящах, стои в владыках – воеводства, тоест в градовете, където имало началници, водители). Княза – Владетел, цар за евреите. Исходи же Его из начала от дней века – произходът Му е от вечност.

Стих 3-ти. Сего ради – поради това събитие; Бог ще предаде юдеите на унижение, докато не се роди Старейшината.

Стих 4-ти. Ясно указание, че Онзи, Който ще се роди във Витлеем, е Господ.

Св. пророк Михей (740-670 преди Христа)

Стих 5-ти. Будет сей мир – името на Старейшината е Примирител. Седмь и осмь – неопределено голямо количество, напълно достатъчно за известна цел (Еклесиаст 11:2; Притчи Соломонови 9:1; Захария 3:9). Вместо “язвъ”, в еврейската Библия стои “князе”. Под Старейшина тук се разбира Месия, който по човечество щял да се роди от Дева във Витлеем, а по божество предвечно е роден от Бог Отец. За вечния произход на Месия се говори и в други места. Така, в 109-ти псалом се предсказва царското и първосвещеническото служение на Месия, Който е роден от Бог прежде денницы, тоест от вечност; пророк Исаия, предсказвайки за владичеството на Емануил, нарича Го Отец на вечността (Исаия 9:5). Въз основа на това, съвременниците на пророк Михей могли да разберат, че той им възвестява тук за раждането по плът на Месия. На Иродовия въпрос: къде трябва да се роди Христос? – юдейските първосвещеници и книжници отговорили: във Витлеем – и за потвърждение привели това пророчество (Матей 2:4-6). Даже и простият народ знаел, че това пророчество се отнасяло към Месия (Иоан 7:41-42). Съответно на това и под раждающия съвременниците на пророка разбирали – майката на Емануил, Дева Мария (Исаия 7:14), а в стих 5-ти под пастыри и язвъ (в еврейския текст – князе) – апостолите и проповедниците на евангелието.

Истински път към спасение Глави 6-7

В 6-та и 7-ма глави пророк Михей показва, че изпълнението на обредите, без усвояване на правилни понятия и добри привички, не предпазва от развала и не е угодно Богу. Еврейският народ за умилостивяване на Бог е готов да принесе десетки хиляди жертви, да даде, даже, своите първенци. Но Бог не гледа на това външно богопочитание. Той от всекиго иска – еже творити суд, любити милость и готову быти еже ходити с Господем Богом. При умножаване на беззаконията Бог устройва спасението на хората чрез изправителни наказания, и грешникът, който понася наказанието с търпелива благопокорност и надеждата за своето спасение възлага на Бог, ще бъде спасен. Грешниците, колкото много беззакония и да са извършили, при искрено разкайване за тях, трябва да вярват и да са убедени, че “Той (Бог) обратит, и ущердрит ны, и погрузит неправды нашя и ввержет в глубыни морския вся грехи наша.”

Забележка. От книгата на пророк Михей се четат паримии: 1) 5:2-4 на първия час в навечерието на Рождество Христово, 5, 2-4; 4, 6-7, на вечернята на същия празник, така като празнуваното събитие е изпълнение на пророчеството, и 2) 4:2-3, 5; 6:2-5, 8; 5:4 на празник Преполовение, понеже изобличаваните тук непокорни Богу израилтяни били подобни на непокорните и враждебни на Христос юдеи, които Спасителят изобличавал в празник Преполовение (Иоан 7:14-30).

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Михей, на руски език и св. пророк Михей (740-670 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dLV

Книга Плач Иеремиев. Наименование и писател на книгата; време на нейното написване*

Христо Попов

В еврейската Библия тази книга се е наричала “Еха” (как, по какъв начин), по първата дума, с която започва; но по-късно равините я нарекли “Кинот” (плачевни песни), по нейното съдържание. В превода на 70-те тя се нарича “Θρη̃νοι Ιερεμίου” (плач по умрелите, плачевни песни на пророк Иеремия), а в славянската Библия – “Плач Иеремиев”. Книгата, наистина, съдържа пет плачевни или погребални песни, в които пророкът оплаква загиването на Иерусалим от халдеите. Но в гръцката и славянската Библии, освен този надпис, посочващ на автора, за какъвто всякога е бил признаван пророк Иеремия, има и друг такъв, по-странен: „И бысть, повнегда в плен отведен бе Исраил, и Иерусалим опустошен бяше, сяде Иеремия пророк плачущ, и рыдяше рыданием сим над Иерусалимом”. Този надпис, служещ като израз на древното църковно предание, освен за името на писателя, ясно говори още за времето, когато била написана книгата и за нейния предмет. Книгата е написана в онова време, когато Израил бил откаран в плен и Иерусалим бил опустошен, което се потвърждава и от нейното съдържание. Освен това, съдържанието на книгата свидетелства, че тя е написана под живото впечатление от извършилите се събития: писателят така живо рисува ужасите на обсадата и разрушението на Иерусалим, както и жестокостите на победителите, като че ли всичко това ставало пред очите му. От пророческата книга на Иеремия знаем, че военачалникът Навузардан, по заповед на Навуходоносор, освободил пророк Иеремия от окови и, като го снабдил с храна и дарове, предоставил му свобода да живее в Юдея; пророкът се заселил в Масифат, където живеел заместникът Годолий, поставен от вавилонския цар за началник над останалите юдеи (Иеремия 40:1-6), и тук прекарал няколко месеца до своето неволно заминаване в Египет. В това, именно, време Иеремия и ходел от Масифат на иерусалимските развалини и там, имайки пред очи разрушените порти на Иерусалим, запустелите улици и посърналите лица на останалите жители, проливал сълзи и съставил своята книга Плач. В онова време и други благочестиви юдеи посещавали с плач Иерусалим, носейки дарове и тамян. Вероятно, в опустошения и ограбен храм живеели тогава някои свещеници и извършвали там служение (Иеремия 41:5).

Особеност във външната форма на изложението ѝ

Книгата Плач Иеремиев е поетично съчинение, по своята форма единствено в Библията. Тя се състои от 5 глави; от тях първите четири са изложени в алфавитен акростих, тоест всеки стих на главата започва с буква от еврейския алфавит в азбучен ред, и числото на стиховете съответства на количеството на буквите. Последната глава (5-та) губи формата на алфавитен акростих, но количеството на стиховете ѝ е равно на числото на буквите от еврейския алфавит, тоест 22. Освен това, третата глава има на всяка буква от алфавита по три стиха и в нея, по такъв начин се съдържат 66 стиха. В алфавитен акростих са написани още Псалом 36 и 118. По мнението на блажени Августин, такова разположение на стиховете представя от себе си един древен вид високо, макар и своеобразно, народно творчество, с което свещениците си служели за измерване и поддържане висотата на своето религиозно чувство.

Преглед на нейното съдържание с някои обяснения

По предмета на съдържанието си книгата Плач представя от себе си скръбна песен (елегия), в която пророкът оплаква опустошението на Иерусалим. Всичкото ѝ съдържание се дели на 5 глави, от които всяка може да бъде разгледана като особена песен.

Глава 1-ва

Тук, както и в следващата глава (2-ра глава), се споменава за някои сърцераздирателни обстоятелства при нахлуването на неприятеля в Юдея и при откарването на народа в плен, особено във време на трите първи преселвания, от които първото е било в 4-тата година на Йоаким (Даниил 1:1; Иеремия 25:1), второто – в 11-тата година на същия цар (2 Паралипоменон 36:6-7), а третото – при Йехоний, три месеца след второто (4 Царства 24:15-16). Пророкът описва бедственото състояние на Иерусалим след завоюване на страната от Навуходоносор до самото разрушение на Иерусалим. Царственият град станал данник (васал) на страшен завоевател, и всички негови приятели (съседни народи) станали негови врагове. Юдеите паднали в тежко робство и се отвеждат в плен между езичниците. Останалите в Иерусалим горко плачат, особено свещениците, понеже не отиват в Сион богомолци през празниците, а езичниците се вмъкват за грабеж в самото светилище. Спомняйки си миналите щастливи дни, сега Иерусалим, наказан от Бог за своето крайно нечестие, пролива горчиви сълзи и жалко вика: “погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!” (стих 1-11). След това пророкът олицетворява самия Иерусалим и от негово лице се обръща към минаващите, тоест към съседните народи, с пожелание те да избегнат тази негова печална участ, като обяснява нейните причини, и моли Бог милостиво да погледне на неговото жалко състояние и да отмъсти на враговете (13-22).

Стих 3. Тук се указва на това, че едни от юдеите, притеснявани и поробвани (ради смирения своего и ради множества работы) от своите врагове, сами почнали да се изселват от Иерусалим (преселися Юда) и се поселили между езичниците (седе во языцех), но не намерили спокойствие, а други пък насила били откарани в плен. Стужающих – притеснителите. Тук така са наречени онези езичници, от които юдеите чакали помощ и които, страхувайки се от вавилонзините, се отрекли от тях (гледай стих 2) и сами взели да ги притесняват. Стих 7. Дни смирения своего и отриновений своих – дните на унижението и отстъпването от Бог, тоест падането в идолопоклонство и нечестие. Стих 8. Грехом согреши – тежко съгреши. Стих 9. Не помяне последних своих – не размисли за своето бъдеще. Стих 15. Точило истопта – обезсили, строго наказа, порази (срв. Исаия 63:3). Стих 16. Очи мои излиясте воду – очите ми проливат сълзи като вода. Стих 19. Любите ли моя – моите съюзници; оскудеша – умряха (от глад).

Глава 2-ра

В тази глава пророкът описва бедствията на Иерусалим във време на последната обсада и началото на разрушението. Бог в Своя гняв помрачил славата на Израил: светия град предал на разрушение, а неговите жители – на смърт. Той не пощадил даже Своето жилище – храма, а го предал в ръцете на враговете. Не останали у Израил свои царе и князе, свои закони; прекратили се и откровенията на пророците, и това потопило всички в дълбока скръб (1-10). Очите се изтощили от сълзи, сърцето е възмутено при вида, как кърмачета деца умират на ръцете на майките си от глад. Пророкът се обръща към Иерусалим и го съветва да търси милост от Бог, да плаче денем и нощем пред Него с думите: погледни, Господи! възможно ли е, майките и момците да падат по улиците, а труповете на старците и младите да лежат по площадите (11-12)?

Стих 1. Подножия ногу Своею – Божие подножие се нарича цялата земя (Исаия 66:1), но в този стих така е наречен Иерусалим или, по-точно, иерусалимския храм. Стих 2. Вся красная – всичко, що служи за украшение на Израил. Стих 5. Умножи смирена и смирену – умножи в Иерусалим числото на угнетените мъже и жени (смирена, тоест мужа, и смирену, тоест жену). Стих 9. Несть закона – не съществуват вече законите (граждански), по които евреите досега се управлявали, защото вавилонзините им наложили своите закони. Думите “не видеша видения от Господ” говорят не за съвършеното прекратяване на пророческото служение между евреите (то се е продължавало през целия 70-годишен период на плена, даже, и след него), но за прекратяване през времето на плена на пророческите откровения собствено в Иерусалим. Стих 10. Иерусалимските стареи седят на земята, като си посипали главите с пръст и се облекли във вретища (дреха за жалейка и покаяние), понеже погребали (низведоша в землю) най-знатните (старейшини), иерусалимски девици. Стих 11. Вместо “излияся слава моя” в еврейския текст стои – сърце ми се къса. Стих 12. Внегда разслабленным быти им… – когато те (децата) отслабнали, като ранените на градските улици, и когато издъхвали в обятията на своите майки. Стих 15. Позвиздаша – подсвиркваха. Стих 19. В начале стражбы твоея – в началото на всяка стража през нощта. Първоначално евреите делели нощта (както и гърците) на три части (гледай Съдии 7:19), наречени стражи, като смятали по четири часа във всяка; а после, по примера на римляните, почнали да я делят на четири стражи, по три часа във всяка (Лука 12:38; Матей 14:25; Деяния на светите апостоли 12:4). В начале всех исходов – в началото или в края (по ъглите) на всяка улица. Стих 20. Отребление сотвори повар – от смет направи ястие готвачът. Стих 21. В ден гнева твоего сварил еси, тоест си ни приготвил ядене. Това ужасно действие се приписва на Бог в този смисъл, че ужасният глад, който принудил обсадените да употребяват за ядене човешка плът, постигнал Иерусалим по Божие допускане. За това ужасно бедствие предсказал още пророк Моисей (Второзаконие 28:53-57). Стих 22. Призвал еси яко ден празника пришельствия моя (παροικίας μου) – съседствата ми, тоест моите врагове, които живеят в съседство с мене, окрест – свикал си отвред като на празник моите съседи врагове. В еврейската Библия: “свикал си моите ужаси”.

Прочетете още „Книга Плач Иеремиев. Наименование и писател на книгата; време на нейното написване*“