Етикет: нов завет
ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ – продължение 8*
Професор Христо Гяуров
В. Евангелие от Лука
1.Живот и дейност на евангелист Лука
Гръцкото име на евангелист Лука (“Лукас”) произлиза от латинското “Луканус” – на гръцки език “Луканос”. Отечеството на евангелист Лука според свидетелството на Евсевий Кесарийски и блажени Иероним е град Антиохия. По произход той е езичник, за което могат да послужат следните доказателства: езическото име на евангелиста в 1:19 на Деяния апостолски; евангелист Лука говори и за езика на иерусалимските граждани, като за чужд нему език. В Колосяни 4:11 апостол Павел поставя евангелист Лука в числото на необрязаните.
Хуг и други казват, че евангелист Лука бил прозелит на юдейската вяра, като се основават на обстоятелството, че той познавал много добре юдейските нрави и обичаи. Други считат, че тия познания са получени от постоянното общуване на евангелист Лука с юдеите.
Точното време когато е приел християнството евангелист Лука не е известно. Предполага се обаче, че той е един от антиохийските езичници, които приели християнството след мъченическата смърт на архидякон Стефан. В Антиохия евангелист Лука навярно се е запознал с апостол Павел, когато бил заведен там от апостол Варнава.
По занятие евангелист Лука бил лекар (Колосяни 4:14). Според Теодор Четец и Симеон Матафраст той бил живописец. Според древното предание той нарисувал образа на св. Дева Мария. Има учени, които отричат, че евангелист Лука бил художник и обясняват появилото се предание с това, че евангелист Лука обрисувал много добре и старателно образа на св. Дева Мария в своето евангелие.
Спорен е въпросът дали евангелист Лука е познавал Иисус Христос, дали е бил Негов ученик. В Мураториевия канон се съобщава за евангелист Лука – “Господа обаче не видял по плът”. Епифаний Кипърски и блажени Теофилакт твърдят, че евангелист Лука бил един от седемдесетте ученици на Иисус Христос. Св. Григорий Богослов предполага, че той е бил един от двамата Христови спътници по пътя за Емаус.
Учените, които твърдят, че евангелист Лука не е бил ученик на Христос се основават на пролога на евангелието, където Лука отделя себе си от ония, “които от самото начало били очевидци и служители на словото” (Лука 1:2).
Учените, които твърдят, че евангелист Лука бил един от седемдесетте ученици Христови се основават на съобщението на Лука за Христовите спътници по пътя за Емаус, където Лука от скромност не съобщава своето име (14:51). Това може да се приеме. Евангелист Лука придружавал апостол Павел през второто му пътешествие – от град Троада до град Филипи, за което заключаваме от употребата при описанието на първо лице множествено число: “след това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония” (Деяния апостолски 16:10). Следователно, той включва и себе си между Павловите спътници. Когато апостол Павел напуснал град Филипи заедно със Сила и Тимотей, той оставил евангелист Лука да продължи делото във Филипи. Затова и евангелист Лука употребява вече трето лице множествено число: “като минаха през Амфиполис и Аполония, дойдоха в Солун” (Деяния апостолски 17:1).
При третото си пътешествие апостол Павел взел от Филипи апостол Лука (Деяния апостолски 20:5) и оттогава Лука винаги придружавал апостол Павел: през време на кесарийските му окови (Деяния апостолски 24:23), през време на първите и вторите римски окови (Колосяни 14:14; 2 Тимотей 4:10), за което съдим от факта, че апостол Павел в посланията си от Рим пращал поздрави и на Лука. След смъртта на апостол Павел според едни евангелист Лука проповядвал в Далмация, Тракия и Македония, а според други – в Ахайя, Либия и Египет.
Според един древен пролог към евангелието на Лука, евангелист Лука е бил девственик през целия си живот, починал на 84-годишна възраст. Св. Григорий Богослов съобщава, че той се поминал мъченически, а като място на неговата смърт се сочи Ахайя. Според блажени Иероним мощите на евангелист Лука били пренесени при император Констанций от Ахайя в Цариград.
Паметта на евангелист Лука се празнува на 18 октомври.
2.Древни свидетелства за написването на евангелието
А) Най-древно свидетелство има в Мураториевия канон, което гласи: “третата книга на евангелието според Лука, лекарят Лука написал от свое име по предание след възнесението на Христа, когато него Павел, като прилежен на път, взел със себе си. Господа обаче, също не видял по плът и поради това, доколкото е могъл да изследва така и от рождението на Иоан, започнал да говори”. Следователно: въпреки че съществували други евангелия, св. Лука, водейки се от “преданието”, написал евангелието “от свое име”.
Евангелието било написано след като Лука започнал да придружава апостол Павел и да слуша неговата проповед за живота, учението и дейността на Иисус Христос и затова се намирал в зависимост от нея.
Б) Св. Ириней Лионски казва: “Лука, спътникът на апостол Павел, изложил в една книга проповядваното от този апостол евангелие” (Против ересите 3, 11);
В) Тертулиан казва: “Написаното от Лука евангелие се приписва на Павел” (Против Маркион 4, 5);
Г) Ориген казва: “Третото евангелие от Лука е получило одобрението на апостол Павел, защото съдържало неговата проповед за Иисус Христос”;
Д) Евсевий Кесарийски съобщава, че има много лица, които считат, че думите на апостол Павел в 2 Тимотей 2:8, а именно: “според моето благовестие”, – се отнасят до евангелието от Лука, тоест, че апостол Павел счита това евангелие за свое.
Между съдържанието на евангелието и апостол-Павловите проповеди има общо: мисълта, че само чрез вяра става спасението на човека, се прокарва в притчите за блудния син (15:11) и за митаря и фарисея (18:10); между евангелистите само Лука съобщава за явяването на възкръсналия Иисус на Петър (24:34 – съобщено и в Павловото послание – 1 Коринтяни 15:5); само в евангелието на Лука се съобщава, че и Христос казал на разкаялия се и повярвал в Него разбойник на кръста: “Днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43), а този разбойник на кръста се спасява не чрез дела, а чрез вяра;
Установяването на тайнството Евхаристия е еднакво у евангелист Лука и у апостол Павел (Лука 22:19-20; 1 Коринтяни 11:24).
3.Съдържание на евангелието
Пролог (1:1-4). Тук евангелистът говори за повода за написване евангелието, неговите източници, цел и начин на изложение.
І част (1:5-4:13). Животът на Христос преди излизането Му за обществена проповед.
ІІ част (4:14-9:50). Обществената Христова дейност в Галилея.
ІІІ част (9:51-18:30). Дейността на Христос през време на пътуването Му до Иерусалим.
ІV част (18:31-21:38). Дейността Христова в Юдея и в Иерусалим.
V част (22:1-24:53). Страданията, смъртта и възкресението на Иисус Христос.
Евангелието се състои от двадесет и четири глави. В него са поместени ред събития от живота и дейността Христови, които не се намират в другите канонически евангелия. Например: благовестието за раждането на Иоан Кръстител (1:5-35); благовестието за раждането на Иисус Христос (1:26-36); посещението на Елисавета от св. Дева Мария (1:39-56); рождение и обрезание на Иоан Предтеча (1:57-80); отиването на Иосиф и св. Дева Мария във Витлеем (2:1-5); поклонението на пастирите (2:8-20); обрязването Христово (2:21-38); Иисус дванадесетгодишен в храма (2:40-52); възкресяването сина на наинската вдовица (7:11-17); помазване на Христа от каещата се грешница (7:36-50); изпращане на седемдесетте ученици на проповед (10:1-16); изцеряване на десетте прокажени (17:11-19); явяване на Христос на емауските пътници (24:13-35).
Притчи, които се намират само в евангелието на Лука: за милостивия самарянин (10:30-37); за безплодната смоковница (13:6-9); за блудния син (15:12-32); за неправедния домоуправител (16:1-9); за богаташа и бедния Лазар (16:19-31); за митаря и фарисея (18:9-14); за десетте мини (19:12-27).
Хронологичният ред в Лука е по-строг отколкото в Матей и Марк. Сам Лука си поставя за цел да изложи събитията в хронологически ред: “Намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко отначало, наред да опиша, достопочтени Теофиле” (Лука 1:3).
4.Време на написването
Конкретни, ясни и подробни сведения за времето на написването на евангелието няма. Във всеки случай, то е написано преди разрушението на Иерусалим (70-та година), защото Лука описва това събитие като бъдещо. (Лука 21:20, 24).
Св. Ириней Лионски, Ориген и други съобщават, че евангелието от Лука било написано след написването на евангелията от Матей и Марк. Единствен Климент Александрийски, изхождайки от своите собствени размишления, необосновано научно, изказва мнението, че евангелията, съдържащи родословието на Иисус Христос (Матей и Лука) били написани по-рано от другите две – на Марк и Иоан.
За определяне точното време на написване евангелието трябва да имаме предвид: Лука писал евангелието, след като продължително слушал проповедта на апостол Павел; тясната връзка между времето на написването на евангелието от Лука и книгата Деяния апостолски.
Предполага се, че евангелист Лука е писал евангелието си през време на първите римски окови на апостол Павел, понеже това е било най-удобното време: и двете свои книги (евангелие и Деяния апостолски) евангелист Лука отправил към някой си Теофил: “Първата книга, о, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе” (Деяния апостолски 1, 2). Следователно, Деяния апостолски са писани след евагелието, но скоро след него, понеже Деяния апостолски е продължение на евангелието. Там се излагат събитията в Христовата Църква след възнесението на Христа. Тази книга обаче, Лука завършва с описване първите римски окови на апостол Павел, без да съобщава за освобождението на апостол Павел (Деяния апостолски 28:30-31).
Има учени обаче, които твърдят, че Деяния апостолски е написана по-късно, даже след смъртта на апостол Павел, а Лука завършва с описване първите окови на Павел, тъй като Христовите думи, казани преди възнесението са се изпълнили: Деяния апостолски 1:8, но трябва да се приеме, че евангелист Лука писал книгата си в края на първите римски окови на апостол Павел, преди освобождението му от тях, защото иначе Лука едва ли би се въздържал да съобщи нещо за освобождението на Павел от тези първи окови или за неговата смърт.
И така, като имаме предвид горните съображения, със сигурност можем да предполагаме, че Деяния апостолски е написана около средата на 63 година, следователно, евангелие от Лука е написано през първата половина на 63 година.
5.Място на написване на евангелието
Евангелието е написано навярно в град Рим, тоест там, където е писана книга Деяния апостолски. Има едно мнение изказано в древния латински пролог към евангелието от Лука от блажени Иероним и от св. Григорий Богослов, – а именно, че евангелието на Лука било написано в Гърция – Ахайя. Това твърдение няма здрава историческа основа; почива на преданието, че евангелист Лука в края на живота си проповядвал в Ахайя, където и загинал мъченически.
6.За кого е написано евангелието
В предговора на евангелието се говори, че то е написано за някой си “достопочтени Теофил” (1:3-4). Кой е бил този Теофил? Ориген, св. Епифаний Кипърски и други, изхождайки от етимологическото значение на думата Теофил (обичан от Бога, който обича Бога), твърдят, че това евангелие е за всеки вярващ в Бога, а не за едно определено лице. Обаче, епитетът “достопочтени” указва на определено лице: означава някое знатно, облечено във власт лице, или пък е изказване на почит и уважение. От думите на Лука: “За да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил” (1:4), се заключава, че Теофил е бил приел християнството, или се е готвел да го приеме (бил оглашен). Предполага се, че той е бил обърнат към християнството от апостол Павел.
От самото име Теофил се заключава, че той е бил езичник, защото това име се употребявало между езичниците. Някои учени, по причина, че в Деяния апостолски не се дават описания на местностите в Италия, през които апостол Павел пътувал за Рим, заключават, че Теофил е грък или римлянин, живущ или често посещаващ Италия. Има древно предание, според което Теофил е антиохийски гражданин, съвременник на Лука, виден християнин, домът на когото служел за християнски храм. Книгата “Апостолски постановления”, съобщава, че третият епископ на Кесария Палестинска бил някой си Теофил. Предполага се, че това е същият антиохийски жител Теофил, към когото евангелист Лука отправил своето евангелие. Имайки предвид, че евангелист Лука е от Антиохия, може да се приеме, че и Теофил е от град Антиохия. Въпреки че в Предговора си евангелист Лука изтъква, че писал евангелието си за достопочтения Теофил, от съдържанието заключаваме, че то е предназначено за всички християни, особено за тези, от езически произход. Подобно мнение изказват Ориген и блажени Иероним.
Доказателства за тази мисъл вадим от следните обстоятелства:
І. А) Родословието Христово се довежда до Адам и Бога, за да се укаже, че Христос е Спасител на целия човешки род, създаден от Бога;
Б) Само в това евангелие се съобщава, че пророк Илия бил изпратен при Сарептската вдовица, която била езичница и че прокаженият езичник сириец Нееман бил очистен при пророк Елисей (Лука 4: 26,27);
В) Само Лука разказва за изцеряването на десетте прокажени, от които само самарянинът изказал благодарност;
Г) Само той излага притчите: за милостивия самарянин (10:25-37); за блудния син (15:12-32); за митаря и фарисея (18:9-13), в които се изтъква, че и между езичниците има благородни човеци, че и те са повикани за спасение и могат да бъдат спасени;
ІІ.Евангелист Лука е пропуснал в евангелието си:
А) Христовите думи, казани при пращането на дванадесетте апостоли на проповед (Матей 10:5);
Б) Разказът за изцеряване дъщерята на хананейката (Матей 15:24).
Тези пропуски евангелист Лука е направил, за да не внася съблазън в неукрепналите християни от езически произход.
Това евангелие е предназначено и за християните от юдейски произход, защото в него се указват предимството и величието на юдейския народ, като избран от Бога (1:64, 68; 2:27, 32, 69). Само евангелист Лука съобщава, че при влизането си в Иерусалим Иисус Христос плакал за този град. А като апостол-Павлов ученик и спътник, евангелист Лука е имал предвид и християните – Павлови обръщенци от Мала Азия, Македония и Ахайя.
7.Повод за написване на евангелието
Поводът е ясно изтъкнат от самия евангелист Лука в предговора към евангелието: “Понеже мнозина предприеха да съчиняват разказ за напълно известните между нас събития” (1:1) – евангелист Лука се заел да напише евангелието си, за да допълни или да изправи съставените преди него разкази за евангелските събития; “за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил” – необходимостта да бъде наставен новообърнатия Теофил правилно и твърдо в истините Христови, дало повод за написването на евангелието от Лука.
8.Цел за написване на евангелието
А) самият евангелист Лука изтъква целта за написване евангелието си с думите: “намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко отначало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил” (1:3-4); така че целта на написването е: описване точно, грижливо, в строг хронологичен ред, всички евангелски събития от началото до края; излагане основните истини на Христовото учение, необходими за нравствено съвършенство и спасение на човека. Тази цел евангелист Лука напълно осъществил.
Б) Редом с горната цел евангелист Лука преследвал в своето евангелие и други цели, намиращи се в зависимост от евангелската проповед на апостол Павел, чийто ученик, спътник и сътрудник бил той. Основни положения на Павловата проповед са: спасението чрез вярата (Ефесяни 2:8); Христовото дело има универсален характер (Римляни 1:16). Тези основни положения на Павловата проповед евангелист Лука развива обстойно и твърдо в цялото свое евангелие и затова: 1) довежда Христовото родословие до Адам и Бога; 2) съобщава думите на Симеон Богоприемник (1:31-34); 3) съобщава Христовите думи, отправени към разбойника на кръста (23:43); 4) дава място и на притчите за блудния син и за митаря и фарисея.
Неоснователно Баур и Хилденфелд твърдят, че Лука е застъпник на павлинизма, против петринизма (юдеохристиянството). Също неоснователно Холстен и Йохан Вайс твърдят, че евангелист Лука имал за цел да примири тези две течения – павлинизъм и петринизъм. Въобще подобни направления не са съществували в древната Христова Църква.
9.Източници на евангелието
Евангелист Лука се ползва от устни и писмени източници, което ясно се изтъква в пролога на евангелието му (Лука 1:1).
А) Писмени
Евангелист Лука е знаел, че мнозина били записали евангелски събития в разни книги. Вероятно той е имал на ръка тези книги и се е ползвал от тях при написване на евангелието. Под “мнозина” тук трябва да се разбират новозаветните писатели, писали преди евангелист Лука; такива са: Матей, Марк, апостол Павел и апостол Яков. Общото в евангелията на Лука, на Матей и на Марк показва, че Лука се е ползвал от тези две евангелия.
От поместените евраизми в евангелието на Лука се съди, че Лука е ползвал и арамейски писмени източници: такъв източник било евангелието на Матей.
Неоснователно е мнението на Б. Корнелий (католик) и Г. Л. Хан (протестант), че евангелист Лука не се е ползвал от никакви писмени източници.
Б) Устни
“Както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото” (1:2). Лука, като един от седемдесетте, предава известна част от евангелието от личен опит, а друга – от Христовите апостоли и техните приемници.
Той е черпил сведения и от устното предание на св. Дева Мария (2:19; 2:51). Най-много се е ползвал Лука за написването на евангелието си от устната и писмена проповед на апостол Павел. Свидетелства: евангелист Лука излага установяването на тайнството Евхаристия, също така, както то е изложено у апостол Павел (Лука 22:17-20, сравнено с 1 Коринтяни 11:23-25); у евангелист Лука и у апостол Павел се среща съобщението за явяването на възкръсналия Христос на апостол Петър (Лука 24:34 – 1 Коринтяни 15:5); св.Ириней Лионски казва: “Лука, спътникът на Павел, изложил в една книга проповядваното от този апостол евангелие” (Против ересите 3, 1); Ориген: “Третото евангелие от Лука е одобрено от апостол Павел” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 25).
10.Подлинност на евангелието
Свидетелствата, че третото наше каноническо евангелие действително е писано от евангелист Лука можем да разделим на външни и вътрешни:;
А) Външни
1.Косвени указания. Св. Климент Римски, Игнатий Богоносец, Поликарп Смирненски, св. Юстин Мъченик и други са използвали евангелието от Лука като книга от Свещеното Писание и дават цитати от него. Св. Юстин, например, превежда някои места, съдържащи се само в това евангелие: за кървавия пот на Христа в Гетсиманската градина; за последните Христови думи на кръста и други.
2.Преки указания намираме в Мураториевия канон, у св. Ириней Лионски; у Тертулиан, у Ориген, у Маркион – гностик, който приема само евангелието от Лука, като го преработва по свои разбирания.
Б) Вътрешни
Класическият стил и език на евангелието свидетелстват, че авторът му е човек образован. Говорейки за болести, авторът се показва като сведущ по медицина (14:38; 8:46).
Между евангелието и апостол-Павловите послания има поразителна и системна общност по език, съдържание и тенденция.
Тези три съображения ясно говорят, че това евангелие може да бъде написано от образован човек, лекар, същевременно и спътник, сътрудник на апостол Павел, като той бил Лука.
Йохан Вайс и други твърдят, че понеже Деяния апостолски и евангелието на Лука са написани от един автор, а Деяния апостолски е писана не от Лука, а от по-късен автор, то и евангелието от Лука не е написано от евангелист Лука, а по-късно. Основата на тези учени е погрешна, защото, казват, безспорно, че Деяния апостолски не е написана от евангелист Лука.
11.Цялост (интегритет) на евангелието
А) В древност единствен Маркион е считал някои места от евангелието за неподлинни (първа и втора глава). В XVI век се срещат някои учени, които правят същото възражение срещу подлинността на евангелието. Обаче древната християнска писменост твърдо засвидетелства подлинността на тези глави. Мураториевият канон: “доколкото е могъл да изследва, така че от рождението на Иоан започва да говори“; св. Юстин Мъченик и св. Ириней Лионски цитират от тези две глави.
Б) От 22-ра глава на евангелието в някои древни ръкописи липсват 43-ти и 44-ти стихове, в които се говори за вътрешната борба и за кървавия пот на Иисус Христос в Гетсиманската градина. В други ръкописи и стихове се отбелязват като съмнителни, а Иларий Пиктавийски и блажени Иероним съобщават, че в тяхно време споменатите стихове липсвали в много ръкописи. Но тези стихове стоят като подлинни в повечето новозаветни ръкописи, Синайския кодекс и други. Св. Юстин Мъченик, св. Ириней Лионски, блажени Иероним и други ги цитират. Споменатите стихове са били изхвърлени от някои ръкописи, защото се е предполагало, че противоречат на Божествената природа на Христа и служат за доказателство на Ариевото учение за Христа.
12.Синоптическият въпрос
Като направим сравнение между четирите канонически евангелия по съдържание, план, изложение и език, ще констатираме следното: евангелието на Иоан рязко се отличава от останалите три евангелия по съдържание, план, изложение и език; Матей, Марк и Лука описват дейността на Христос в Галилея, където учил и проповядвал до Пасхата, през времето на която Той бил хванат и разпнат. Така че, според тези евангелисти Христовата дейност се ограничавала в Галилейските предели и не е траела повече от една година. Евангелист Иоан съобщава за четири пасхи през време на земната проповед на Иисус Христос. Тази проповед е продължавала три години и около три месеца. Иоан се спира повече върху беседите на Христос, а Матей, Марк и Лука говорят повече за Христовите дела. Между евангелията на Матей, Марк и Лука има много общо по съдържание, план, изложение и език. Тази общност кара учените при изследването на тези три евангелия да правят общ преглед – синопсис на съдържанието, поради което обстоятелство евангелията са наречени синоптически, а авторите – синоптици.
В синоптическите евангелия имат общност в подбора и разказването на едни и същи евангелски събития, но има някои събития, които се срещат само в двама или само в един синоптик. В тримата синоптици се съдържат всичко 2901стиха. От тези стихове 330-370 са общи и у тримата синоптици; 170-180 се намират у Матей и Марк; 230-240 – у Матей и Лука; 50 у Марк и у Лука. От стиховете, които се срещат само в един от синоптиците, най-много има у Лука – 541; после у Матей – 330 и у Марк – 68. Значи, по оригиналност на първо място стои Лука, на второ – Матей и на трето – Марк. Малките различия у синоптиците се обясняват с разни цели, които те си поставят при написването на евангелията си и разните читатели, към които те отправяли своите евангелия. Еднаквост, общност в синоптиците има в общия им план: дейността на Иоан Кръстител; кръщение и изкушения на Иисус Христос; учение и дейност на Иисус Христос в Галилея; последното пътуване на Христос за Иерусалим; страдания, смърт, възкресение и възнесение на Христос.
При излагането на отделните евангелски събития у синоптиците има някои различия: Матей подрежда събитията систематически, а не в хронологически ред; Марк ги подрежда хронологически, но не ги свързва хронологически навсякъде; Лука ги излага строго хронологически и спазва връзката между тях. Едни от синоптиците са кратки, други по-обширни при излагането на евангелските събития.
Еднаквост, общност у синоптиците има и в стил, и език. Срещат се условни изрази, например в разказите за изцеряването на капернаумския разслабен (срв. Матей 9:5-6 с Марк 2:9-11 и Лука 5:23-24). Имат дословни изрази, срещащи се у трима, а други – у двама от синоптиците, но има и изрази, свойствени само за един от тях. В езика на Матей и Марк се срещат повече евраизми, отколкото в езика на Лука, който е по-чист и литературен. Еднаквостта между трите синоптически евангелия е предизвикала още от древност изследвания за причината на нейната поява. По такъв начин се появил така наречения синоптически въпрос.
И така, под синоптически въпрос, се разбира въпросът за причината на появата на еднаквостта и различието между трите евангелия на Матей, Марк и Лука. С изучаването на този въпрос учените започнали да се занимават от XVIII век, когато Лесинг (починал 1784 година) изказал мнението, че сегашните евангелия са произлезли чрез преработка на евангелието на назареите (Евангелие на евреите), съставено на арамейски език.
Мненията, изказани по отношение на синоптическия въпрос, могат да бъдат обединени в три хипотези.
І.Хипотеза за устното първоевангелие
Съществувало едно евангелие, съставено през времето на проповедта на апостолите в Палестина, което евангелие се е предавало устно. Поради дългата употреба, това евангелие получило определена форма на изложение и названието “първоевангелие”. Това първоевангелие било съставено на арамейски език, на който език проповядвали Иисус Христос и апостолите Му. Когато християнството започнало да се разпространява и между езичниците, това устно първоевангелие било преведено и на гръцки език. Матей и Марк при съставяне на евангелията си са се ползвали от арамейската редакция на устното първоевангелие, а Лука се ползвал и от гръцката редакция.
Пръв заговорил за устното първоевангелие Херберт (починал 1803 година), а обстойното развитие на тази хипотеза се дължи на католическия богослов Гизелер (починал 1854 година).
Дословните изрази у синоптиците не могат да бъдат обяснени чрез хипотезата за устното първоевангелие. От тях с положителност заключаваме, че при съставяне на евангелията си синоптиците са имали на ръка и писмени изложения на евангелските събития.
Давид Щраус (починал 1873 година) усвоява и видоизменя хипотезата за устното първоевангелие. Според него Иисус е гениален еврейски равин, Който с течение на времето станал легендарна личност. За Него почнали да се съставят разни митически разкази, докато Той добил образа на сегашния Иисус Христос, Изкупител и Спасител на света. Следователно устното първоевангелие е било изпълнено с разни митически разкази, които пък служели за източник за съставяне на четирите евангелия.
Щраусовата теория е без основа, тъй като за евангелските събития имаме исторически свидетелства. Не описаните събития, а самата Щраусова хипотеза е измислена. Каквато и гениална фантазия да съществува, тя не е в състояние да измисли, подреди и свърже евангелските събития, така както те са в евангелията и ако те бяха измислени, недопустимо би било, гонителят на християнството – Павел да реши с риск за живота си да стане християнин.
ІІ.Хипотеза за писменото първоевангелие.
Лесинг (починал 1784 година) изказва мнение, че източник на четирите канонически евангелия е било така нареченото евангелие на назареите (Евангелие на евреите). По-късно Айхорн (протестантски богослов) е доразвил тази хипотеза. Според него още преди смъртта на архидякон Стефан било съставено на арамейски език писмено изложение за живота и дейността на Христос. Това писмено изложение претърпяло на арамейски език три редакции, имало два гръцки превода. Евангелистите Матей, Марк и Лука се били възползвали от разните редакции и преводи на това писмено първоевангелие при съставянето на своите евангелия.
Английският епископ Хербърт Марш в 1802 година изказва мнението, че писменото арамейско първоевангелие е имало пет редакции и един гръцки превод. Гратц пък в 1814 година изказва мнението, че арамейското евангелие не е имало нито една редакция, а само един превод на гръцки език. Евангелист Матей се ползвал от арамейското писмено първоевангелие, а Лука и Марк – от него и от гръцкия му превод.
Няма исторически свидетелства за съществуването на подобно писмено евангелие, нито в църковното предание, нито в древната християнска литература. Освен това напоследък Теодор Цан и други учени доказаха, че така нареченото евангелие на назареите (Евангелие на евреите), съставено на арамейски език, е преработка на евангелието от Матей.
Видоизменение на хипотезата за писменото първоевангелие е хипотезата за разните евангелски фрагменти или разкази. Според тази хипотеза, евангелията са съставени въз основа не на едно писмено първоевангелие, а въз основа на евангелски фрагменти или разкази, в които се излагали отделните евангелски събития и речи на Иисус Христос.
Тази хипотеза е била обстойно развита от Шлайермахер, възприета от Олсхаузен, Лахман и други. Според Шлайермахер след възнесението на Иисус Христос някои от апостолите записали в кратки писмени произведения някои евангелски събития и речи на Иисус Христос, от които се възползвали синоптиците и евангелист Иоан за съставяне на евангелията си. От тях един обръщал повече внимание на делата, а друг – повече на речите Христови. Основание на своята хипотеза Шлайермахер търсил в пролога на евангелието от Лука (1:1).
Тази хипотеза не се приема, понеже не са запазени фрагменти, нито пък има исторически свидетелства за съществуването на подобни фрагменти. Тази хипотеза не е в състояние да обясни еднаквостта по съдържание, план, изложение и език в синоптическите евангелия, нито пък литературната зависимост между тях.
ІІІ.Хипотеза за взаимното ползване между синоптиците
Началото на тази хипотеза е положил още в древност блажени Августин в книгата си “За съгласието между евангелистите”. Той изказва мнението, че евангелист Марк при написване на своето евангелие се е ползвал от евангелието на Матей. Тази хипотеза за взаимното ползване между евангелистите има много привърженици между католически, протестантски и православни богослови. Привържениците ѝ могат да бъдат разделени на три групи:
А. Богословите от тази група – Хуг, Хилденфелд, Глубоковски и други подобно на блажени Августин приемат, че Матей пръв е написал евангелието си, Марк се е ползвал от Матей, а Лука – от Матей и Марк.
Б. Гризбахова хипотеза (1812 година). Учените от тази група приемат, че първо е написано евангелието от Матей, после от Лука, който се е ползвал от Матей, а евангелист Марк се е ползвал от Матей и Лука. За основание на Гризбах служат следните места: “А като се свечери …“(Матей 8:16), “А при заник слънце…”(Лука 4:40), “А привечер по заник слънце…”(Марк 1:32). По тези места Гризбах заключава, че Марк се е ползвал от Матей и Лука, като обединил евангелията им. Към тази група може да се отнесе и основателят на Тюбигентската школа Ф. Р. Баур.
В. К. Лахман (починал 1835 година), Вайс и Велке (починал 1838 година) поддържат, че първо е било написано евангелието от Марк, а после – тези от Матей и Лука. Вайс казва, че при съставяне на евангелията си Матей и Лука се ползват не само от Марк, но и от други източници (по този начин Вайс обединява две хипотези: хипотезата за взаимното ползване между синоптиците и хипотезата за писменото първоевонгелие).
Относно другите източници, които Матей и Лука са използвали редом с евангелието на Марк, трябва да се каже, че според едни богослови имало само един източник, съдържащ речи Христови, според други учени – няколко, според трети богослови (Зикенбергер, Фогелес, Фауне и други) евангелист Лука използвал само гръцкия превод на евангелието от Матей.
Католическите богослови напоследък разрешават синоптическия въпрос по следния начин: най-напред се е появило евангелието от Матей на арамейски език; Марк се е ползвал от евангелието на Матей или от устното предание, по което е съставено Матеевото евангелие. Преводачът на Матеевото евангелие на гръцки език извършил превода, след като Марковото евангелие било написано и се е ползвал при превода от него.
Най-приемлива е хипотезата за взаимното ползване между синоптиците и то такава, каквато установяват първата група богослови, а именно: най-напред е било написано евангелието от Матей на арамейски език, скоро след това то било преведено (може би от самия Матей) на гръцки език; евангелист Марк при съставяне на евангелието си се е ползвал от Матей, а Лука се е ползвал и от Матей, и от Марк. Ползването на синоптиците не било механично. При него те проявявали самостойност и творчество, ползвали се и от устните предания, а същевременно са били вдъхновявани и ръководени от Бога. Техните писания са боговдъхновени, защото от новозаветните писания те са се ползвали така, както и от Стария Завет.
Според свидетелствата на древното църковно предание и на църковната писменост, и според вътрешните свидетелства евангелист Марк се е ползвал от евангелската проповед на св. апостол Петър. Но той се е ползвал и от евангелието на Матей, което е имал под ръка. Затова свидетелстват много общи места в тези евангелия и много дословни изрази в тях, например: при завършване на описването на гадаринското пътешествие (срв. Матей 9:1 с Марк 2:1); накрая на разказа за късането на класове от Христовите ученици в съботен ден (срв. Матей 12:9 с Марк 3:11); в началото на разказа за Христовата проповед в Назаретската синагога (срв. Матей 12:54 с Марк 6:1). Тези споменати случаи с Матей и Марк по никакъв начин не могат да бъдат признати за случайни, а ясно и положително свидетелстват за литературната зависимост между тези две евангелия, тоест, че евангелист Марк е имал под ръка евангелието на Матей.
Евангелист Лука се е ползвал от евангелската проповед на апостол Павел, чийто спътник и сътрудник е бил. За това има безспорни свидетелства в древните църковни предания, в древната християнска писменост и в самото евангелие на Лука. За написването на това евангелие евангелист Лука се е ползвал и от евангелията на Матей и Марк, които той е имал под ръка. Има много сходни изрази в тези евангелия.
И така, за правилното разрешение на синоптическия въпрос трябва да приемем, че най-първо се е появило евангелието от Матей, след него – евангелието от Марк, и най-после евангелието от Лука, като Марк се е ползвал от Матей, а Лука – от Марк и Матей.
Това разрешение на въпроса се намира в пълна хармония с времето на написването на всяко евангелие (Матей – 41 година, Марк – 44 година, Лука – 63 година). Този хронологически ред е спазен от почти всички древни новозаветни ръкописи и във всички издания на Библията.
____________________________
*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.
Следва…
ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ – продължение 7*
Професор Христо Гяуров
Б. Евангелие от Марк
1.Живот и дейност на евангелист Марк
В новозаветните книги на евенгелист Марк се дават следните имена: Иоан /Деяния апостолски 13:5/, Марк /Деяния апостолски 15:39/, /1 Петр. 5:13/ и Иоан Марк /Деяния апостолски 12:12; 12:25/. Името Иоан е еврейско и значи “мил на Бога”, а името Марк е латинско и по всяка вероятност евангелистът го е получил, когато е бил обърнат към християнството /това е станало в чест на майка му Мария/. Поради това, че Марк е имал две имена, някои учени твърдят, че Марк и Иоан са две лица: едното сътрудник на апостол Павел, а другото – на апостол Петър. Обаче, като сътрудник на Петър и Павел, Марк е носил името Иоан. Това съвпадение е обяснимо, само ако допуснем, че лицето е едно и също – с две имена, Марк и Иоан, което потвърждават и изследванията на учените Герике, Теодор Цан, М. Майнерц и други.
За бащата на Марк в Свещеното Писание нямаме сведения; говори се само за майка му Мария /12:12/, която имала къща в Иерусалим, където според Свещеното Предание била извършена Тайната вечеря /Марк 14:12-25/; Иисус се явил на учениците Си след възкресението /Иоан 20:19-29/; Светият Дух слязъл над апостолите в деня на Петдесетница /Деяния апостолски 2:2/; иерусалимските християни се събирали за молитва там /Деяния апостолски 12:12/.
Евангелист Марк бил братовчед /според някои – племенник/ на апостол Варнава /Колосяни 4:10/. И понеже апостол Варнава е бил от остров Кипър и при това левит, заключава се, че и Марк бил левит от остров Кипър. Предполага се, евангелист Марк бил покръстен от апостол Петър, който и за това го нарича “син ми Марк” /1 Петр. 5:13/. Евангелист Марк бил сътрудник на апостолите Петър и Павел, за което свидетелства древната християнска писменост. Така Папий Иераполски казва: “Презвитерът казва и това, че Марк, изтълкувателят на Петър, записал с точност всичко, каквото помнел /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39/“. В 42 година апостол Петър по чудесен начин бил освободен от тъмницата, където бил хвърлен от Ирод Агрипа І. Същата нощ той се отбил /Деяния апостолски 12:17/ в къщата на Мария, а оттам отишъл на “друго място”. Това “друго място”, е навярно град Рим. За отиването на Петър в Рим ясно говори Евсевий Кесарийски: “Наскоро в царуването на същия Клавдий /42 година/ всеблагият, човеколюбив промисъл довежда в град Рим Петър, който бил най-твърд и велик по мъжество между апостолите и който вярвал пред всички останали” /Църковна история, 3, 14, 15/. Заедно с апостол Петър в Рим отишъл и евангелист Марк, където след като слушал евангелската проповед на Петър в 44 година, написал второто синоптическо евангелие.
За това свидетелства Климент Александрийски, който казва: “В Рим светлината на благовестието озарила така умовете на тези, които слушали Петър, че на тях се видяло малко да го слушат веднъж. Те не се задоволявали само от едното написано учение на Божествената проповед, а убедително молели спътника на Петър – Марк, да остави и писмен паметник на учението, проповядвано от него устно и не отстъпили дотогава, докато Марк не изпълнил тяхното желание” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 18, 15/.
През 45 година Марк отива в Иерусалим, а през 46 година, заедно с апостолите Павел и Варнава, отишъл в Антиохия. При първото Павлово пътешествие /46 година/ от Антиохия Марк тръгнал заедно с апостол Павел, но като минали остров Кипър и стигнали до град Пергия, намиращ се в малоазийската област Памфилия, Марк напуснал Павел и Варнава и се върнал в Иерусалим. Причините, поради които се върнал били: трудностите при пътуването; несъгласен бил Марк с начина на проповядване Христовото учение между езичниците. В 51 година, след апостолския събор в Иерусалим, евангелист Марк отишъл в Антиохия. През второто Павлово пътешествие /51 година/ апостол Варнава предложил на апостол Павел да вземат със себе си и Марк, но апостол Павел не се съгласил, а взел със себе си Сила. Тогава апостол Варнава и евангелист Марк отпътували заедно за остров Кипър /Деяния апостолски 15:39-41/. Повече сведения за евангелист Марк в Деяния апостолски няма.
Древната християнска писменост обаче твърди, че евангелист Марк отишъл да проповядва в Египет и бил пръв Александрийски епископ. Там евангелист Марк останал до 62 година, за което ясно свидетелства Евсевий Кесарийски: “В осмата година от царуването на Нерон /62 година/ след апостол и евангелист Марк в Александрийската църква встъпил на служението Аниан /Църковна история, 3, 24/”.
През 62 година от Александрия евангелист Марк отишъл в Рим при апостол Павел /Колосяни 4:10; Филипяни 1:23/, обаче още преди освобождаването на апостол Павел от първите окови, той напуснал Рим и заминал за Мала Азия, посетил град Колоса и в 64 година отново се върнал в Рим, сега вече при апостол Петър /1 Петр.5:13/. След известно време евангелист Марк пак се връща в Мала Азия в Ефес или някое близко място до Ефес, защото апостол Павел в 66 година поръчва на Тимотей: “Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата” /Тимотей 4:11/. Вероятно евангелист Марк, заедно с Тимотей е отишъл в Рим и е бил там, през време на мъченическата смърт на апостол Павел. След 67 година, годината на смъртта на апостолите Петър и Павел, за дейността на Марк има най-разнообразни сведения. Но приема се, че той отново отишъл в Александрия, където загинал мъченически, за което свидетелстват Геласий, Калист и други.
Според преданието апостол Марк починал на 8 май, годината не е известна. Мощите му били пренесени през 827 година във Венеция от венециански търговци и на мястото, където били поставени, през X век бил издигнат голям храм под негово име.
Паметта на евангелист Марк се празнува на 25 април.
Познавал ли е евангелист Марк Иисус Христос и бил ли е Негов ученик? На този въпрос се отговаря въз основа на следното място от евангелието на Марк: “Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му и войниците го хванаха. Но той, като остави платнището, избяга от тях /14:31-52/”. Кой е бил този момък? Още от древността се твърди, че това е евангелист Марк, който, подобно на други евангелисти, от скромност, прикрива името си. Виктор Антиохийски казва: “Момъкът не е чужденец, а е от онази къща, в която яли Пасхата”. Това подчертава и блажени Теофилакт. В днешно време учените Белзер, Теодор Цан, Г. Воленберг и други приемат, че тоя момък е бил евангелист Марк. Амвросий Медиолански погрешно твърди, че този момък бил евангелист Иоан. Погрешно е и мнението, че това е бил апостол Яков, брат Господен. Щом Тайната вечеря, според древното предание, е станала в дома на Мария, майка на Марк, то ясно е, че Марк е познавал Иисус Христос. Въпреки това, евангелист Марк не е бил Христов ученик; не е бил в числото на седемдесетте. Думите на апостол Иоан, предадени чрез Папий, имат решаващо значение по този въпрос /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 30, 39/.
2.Древни свидетелства за евангелието
Св. Папий Иераполски казва: “Презвитерът казва и това, че Марк изтълкувателят на Петра, записал точно всичко, каквото запомнил, макар и да не се придържал по реда на речите и деянията Христови, защото сам не слушал Господа и не Го придружавал. По-късно, наистина той бил, както казах с Петър, но Петър излагал учението с цел да удовлетвори нуждите на слушателите, а не за това да предаде подред Господните беседи. Заради това Марк никак не сгрешил, като описал някои събития така, както си ги припомнил – той се грижел само за това, да не пропусне нищо от слушаното, или да преиначи” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39/. Тук имаме предадени думи на апостол Иоан и думи на самия Папий. В тези думи апостол Иоан нарича Марк “тълкувател” в смисъл, че евангелист Марк записал апостол-Петровата проповед за живота, дейността и учението на Иисус Христос, а не в смисъла на преводач, както казват някои. Така разбират думата „тълкувател” други писатели: св. Ириней Лионски, Евсевий Кесарийски, св. Иоан Златоуст и други, а също и нови: Фр. Каулен, Теодор Цан и други.
От свидетелството на апостол Иоан и на Папий личи, че евангелист Марк не е изложил всички Христови речи и деяния, че не е спазил хронологическия ред и че в него Марк записал всичко чуто точно, без да сгреши.
Св. Юстин Мъченик /починал между 163-167 година/ в съчинението си: “Разговор с Трифон “Иудеина”, пише: “И това, че той преименувал едного от апостолите Петър, както се казва в неговите възпоменания, а също и другите двама братя – Заведеевите синове, нарекъл с името Воанергес, тоест “синове на гърма”. Това означава, че той е същият този, който дал на Яков названието Израил и Авия нарекъл с името “Иисус” /св. Юстин нарича каноническите евангелия с името “възпоменания”, което в първа Апология, шестдесет и шеста глава обяснява така: “Които се наричат евангелия”/.
Св. Ириней Лионски /починал 202 година/ казва: “След тяхното заминаване /на Петър и Павел/ Марк, ученик и тълкувател на Петър ни дал писмено това, което е било проповядвано от Петър” /Против ересите 3, 1, 1/. Евангелист Марк следователно е не само ученик и тълкувател, но и записал проповядваното Христово учение от апостол Петър.
Климент Александрийски /починал 215 година/ казва: “Когато Петър проповядвал всенародно словото Божие и възвестявал евангелието по вдъхновение на Светия Дух, тогава мнозина от тези, които били там, молили Марк, отдавнашен негов спътник, който помнел всичко казано от него, да напише това, което той проповядвал. Марк написал евангелие и го предал на нуждаещите се. Петър, като узнал за това, не се противил явно на това дело и не скланял на него“/Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14- из ”Очерки” на Климент Александрийски – шеста книга/. Марк написал евангелието по молбата на християните, въпреки че апостол Петър не скланял на това, което той правел от скромност. Впоследствие обаче, апостол Петър одобрил евангелието на Марк, което личи от следните думи на Евсевий Кесарийски: “Наскоро в царуването на същия Клавдий /42 година/ всеблагият и човеколюбив Промисъл довежда в Рим Петър, който бил най-великият и твърд по мъжество от апостолите и който вървял пред всички апостоли. Светлината на благочестието озарила така умовете на тези, които слушали Петра, че на тях се видяло малко да послушат веднъж, те не се задоволили само с едното написано учение на Божествената проповед, а убедително молили спътника на Петър – Марк, да състави писмен паметник на учението, проповядвано от него устно и не отстъпили дотогава, докато Марк не изпълнил тяхното желание. По такъв начин те станали подбудители за написването на евангелието, наричано Евангелие от Марк. Като узнал това, по Божие Откровение, апостолът се зарадвал за ревността на римляните и одобрил евангелието за четене в църквите /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 2, 14, 15/. Тези Евсевиеви думи дават сведение за мястото, времето, целта и автора, повода и прочее за написване на евангелието от Марк.
Ориген /починал 254 година/ казва: “Второто евангелие е на Марк, който го е писал по разказите на апостол Петър” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 25/.
Св. Епифаний Кипърски /починал 403 година/ казва: “Наскоро след Матей, Марк, спътник на апостол Петър, бил заставен в Рим да напише евангелие; след като написал евангелието, той бил изпратен от апостол Петър в Египетската страна”.
3.Съдържание на евангелието
Съдържа шестнадесет глави и е най-малкото по обем в сравнение с другите четири евангелия. Съдържанието може да се раздели на четири части: събития преди излизането на Иисус Христос на проповед /1:1-13/; дейността на Иисус Христос в Галилея /1:14 до 9:50/; дейността на Иисус Христос в Юдея и Иерусалим /10:1 до 13:37/; страдания, смърт, възкресение и възнесение на Иисус Христос /14 до края – 16 глава/.
Според Папиево съобщение евангелието от Марк не било написано в строго хронологичен ред. Въпреки това обаче, до голяма степен, хронологическият ред е запазен. Само следните събития: повикване на апостолите Петър, Андрей, Яков и Иоан при Генесаретското езеро /1:16-20/, обвинението, че Христос прогонвал бесове със силата на бесовския княз /3:20-30/, Христовата проповед в Назаретската синагога /6:1-6/ не са хронологично изложени. Някои Христови речи в това евангелие са съкратени /прощалната беседа/, а други – напълно пропуснати /проповед на планината/. Най-голямо внимание Марк обръща на Христовите чудеса, той не помества само две чудеса, които Матей е поместил в евангелието си: изцеляване слугата на капернаумския стотник /Матей 8:5-13/; изцеляването на двамата слепи и един немобесен /Матей 9:27-34/. Затова пък евангелист Марк е поместил други три чудеса, които липсват у евангелист Матей: 1/ излекуване на един човек с нечист дух в синагогата /1:21-28/; 2/ изцеляване на глухия и заеклив човек /7:31-37/; 3/ изцеляване слепия във Витезда /8:22-26/.
Евангелист Марк е кратък, защото римските граждани не обичали широките съчинения. На места обаче той дава доста големи подробности, от което заключаваме, че точно е записал апостол-Петровата проповед. Изобщо в евангелието на Марк намираме следните подробности и особености: бащата на Яков и Иоан имал надничари, следователно бил състоятелен /1:20/; изпратените апостоли на проповед изгонвали бесове и изцерявали болни, като ги помазвали с елей; описват се движенията, погледът и душевното състояние на Христос /10:21, 1:41/; означава се точно времето на събитието /1:32, 15:25/; в евангелието на Марк се срещат често наречията “евтис” – веднага и “палин” – пак; друга особеност на това евангелие е, че изложеното в него е в тясна връзка с личността и проповедта на апостол Петър. Това е защото евангелист Марк записал точно евангелската проповед на Петър: 1/ Петровото повикване се представя като първо Христово дело /1:16, 18/; 2/ излекуването на Симоновата тъща е подробно описано /1:31/; 3/ отричането на Петър е описано също подробно: първото и второто отричане станало във вътрешния двор, а второто и третото – във вътрешния и външния двор на дома; 4/ говори се за скромността, слабостите на Петър, а за похвалните му действия се говори малко /8:33/; 5/ Марк поставя за начало на евангелските събития дейността на Иоан Кръстител, както и апостол Петър е направил това в речта си при избирането на апостол Матей /Деяния апостолски 1:22-22/ и в речта си при покръстването на стотника Корнилий /Деяния апостолски 10:37-43/.
4.Време на написването на евангелието
В самото евангелие няма свидетелства, въз основа на които да може да се определи точно времето на написването на евангелието от Марк. Положително е, че то е написано преди разрушението на Иерусалим /70 година/, защото в есхатологичната реч на Иисус Христос /13 глава/ това разрушение се описва не като станало, а като бъдещо събитие. Думите на евангелист Марк: “Те пък отидоха и проповядваха навсякъде и Господ им помагаше и подкрепяше словото с личби, от каквито то се придружаваше /16:20/”, – могат да се отнасят към 42 година /а не към 52-62 година, както предполагат богословите Корнелий и Гутияр/, когато мнозина от апостолите напуснали Палестина и се отправили по другите страни да проповядват Христовото учение.
Климент Александрийски най-добре определя кога е било написано Марковото евангелие: “Когато Петър проповядвал в Рим всенародно словото Божие и възвестявал евангелието по вдъхновение на Светия Дух, тогава мнозина от тези, които били там молили Марк, отдавнашен негов спътник, който помнел всичко, казано от него, да напише това, което той проповядвал. Марк написал евангелието и го предал на нуждаещите се. Петър, като узнал това, не се противил явно на това дело и не скланял към него” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14/; следователно евангелието е написано, когато евангелист Марк и апостол Петър заедно се намирали в Рим.
Евсевий Кесарийски определил по-точно датата: “Наскоро в царуването на същия Клавдий /42 година/ всеблагия и человеколюбив Промисъл довежда в Рим Петър, който бил най-твърдият и велик по мъжество между апостолите и който вървял пред всички апостоли, и му заповядва да поръси този развратител на живота /Симон Вълхва/. Петър, като донесъл от Изток и Запад многоценно съкровище на духовна светлина, проповядвал там светозарното и спасително за душите слово за небесното царство. Но щом словото Божие стигнало в Рим, могъществото на Симон (влъхва), заедно със самия Симон, веднага изчезнало. Светлината на благочестието озарила така умовете на тези, които слушали Петър, и на тях се видяло малко да го слушат веднъж, та не се задоволили само от едното неписано учение на Божествената проповед, а убедително молели спътника на Петър, Марк, да остави и писмен паметник на учението, проповядвано от него устно и не отстъпвали дотогава, докато Марк не изпълнил тяхното желание. По такъв начин, те станали подбудители за написването на евангелието, наречено Евангелие от Марк. Като узнал за това, по Божие Откровение, апостолът Петър се зарадвал за ревността на римляните и одобрил евангелието за четене в църквите /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 2, 14, 15/”. Че апостол Петър и заедно с него и Марк отишли в Рим в 42 година, се говори и в Деяния апостолски – 12:17: “и като излезе /от къщата на Мария/, отиде на друго място”, тоест апостол Петър след чудесното си освобождение от тъмницата, в която бил затворен през 42 година от цар Ирод Агрипа І, отбил се в къщата на Мария, а оттам заминал за Рим, заедно с Марк. Това се приема не само от католически и протестантски учени, но и от епископ Михаил, който казва: “Според историческите свидетелства, апостол Петър е бил два пъти в Рим: първия – в царуването на Клавдий /41-46 година/ и втория – при Нерон, когато заедно с апостол Павел завършил мъченически живота си” /евангелие от Марк, 1871 година/. След пристигането си в Рим Марк не написал веднага евангелието си, а малко по-късно, около 44 година. На следващата година /45/, той вече заминал за Иерусалим, откъдето заедно с апостол Павел и апостол Варнава, през същата година отишъл в Антиохия. По-трудно за разбиране е съобщението на Ириней Лионски /Против ересите, 3, 11/, особено неговите думи: “След тяхното заминаване Марк… предал писмено това, което било проповядвано от Петър”. Има богослови, които превеждат тези думи със: “след тяхната смърт” – и твърдят, че евангелието от Марк било писано след 67 година. Други богослови, като Герике, считат, че евангелист Марк започнал да пише евангелието си, когато апостолите Петър и Павел са били живи и го завършил след тяхната смърт.
Думата “заминаване, излизане” /”ексодос”/, обаче не трябва да се разбира като “смърт”. В споменатия пасаж, св. Ириней Лионски говори не за смъртта на апостолите Петър и Павел, а за излизането им да проповядват Христовото учение, което се вижда от думите на св. Ириней, казани в “Против ересите”: “след като нашият Господ възкръснал от мъртвите и те били свише облечени с изпратената сила на Светия Дух, изпълнили се с всички /Негови дарове/ и получили съвършено знание, те излезли по краищата на земята, като благовествали за благата /дадени/ нам от Бога, възвестявайки небесния мир на човеците, които и всички заедно, и всеки поотделно имат Божието евангелие”. И после св. Ириней говори за написването на четирите евангелия от Матей, Марк, Лука и Иоан.
И тъй, въз основа на всички тези свидетелства, може да се приеме, че евангелието на Марк е написано в 44 година.
5.Място на написване на евангелието
Всички учени приемат, че мястото на написване на евангелието на Марк е град Рим. Ясни свидетелства за това в самото евангелие няма, но има факти, които подсказват, че то е написано в Рим. Например Марк обяснява думата “лепта” с латинската дума “codrant” /12:42/; думата “двор” с латинската “pretoria” /15:16/; Марк обяснява, че Симон Кринейски бил баща на Александра и Руфа /15:21/, а последните били известни на римляните, защото в посланието до римляните апостол Павел праща поздрав и на Руфа, който, според учените е едно и също лице с Руфа, за когото пише Марк.
6.Езикът, на който е било писано евангелието
Блажени Августин и блажени Иероним пряко свидетелстват, че евангелието е било писано на гръцки език. Въобще, в древната писменост не се среща указание, че това евангелие е било писано на друг език.
Само учените Сирле и Бароний изказват мнението, че това евангелие първоначално било писано на латински език, като считат, че латинският ръкопис на евангелието от Марк, запазен във Венеция, бил оригиналът на това евангелие. Но вече е доказано, че този ръкопис съдържа текст от Вулгата, датиращ от VІІ век.
И в самото евангелие се намират доказателства за това, че то било написано на гръцки. Марк обяснява думите “лепта” и “двор” с латинските “codrant” и “pretoria”, които обяснения не би трябвало да направи, ако евангелието бе писано на латински.
В евангелието на Марк се забелязва силно влияние на арамейския език в лексикално и стилно отношение. Евангелист Марк писал на гръцки, защото в Римската християнска община през негово време употребяем е бил гръцкият език.
7.За кого е било писано евангелието.
Евангелието е било написано за римските християни, за което свидетелстват както древните християнски писатели Климент Александрийски и Евсевий Кесарийски, така и самото съдържание на евангелието. Евангелист Марк, по-частно написал своето евангелие за римските християни от езически произход, за което има доказателства от самото евангелие: думите Христови – “Аз съм пратен само при загубените овци от дома на Израиля /Матей 15:24/”, не са поместени в евангелието от Марк; за Иисус Христос се говори като за Син Божи повече, отколкото като за Месия: “начало на евангелието на Иисуса Христа, Сина Божи /1:1/; има малко цитати и сравнения от Стария Завет; обръща се особено внимание върху чудесата Христови; някои юдейски обичаи и обряди се обясняват; дава се превод на еврейските думи “корбан” – дар Божи /7:11/; “ефата” – отвори се /7:34/ и други; употребяват се латински думи: “легион” /5:9, 15/; “кентирион” /16:39, 44/; гръцки думи се обясняват с латински: “лепта” – “кодрант” /12:42/; обяснява се, че Симон Киринеец бил баща на Руфа, който бил известен на римляните /Римляни 16:13/ и други.
8.Повод за написване на евангелието
Ясно указание дава Климент Александрийски, който, като казва, че евангелист Марк се заел да напише евангелието си, поради настойчивото желание на римските християни, заключава: “по такъв начин те станали подбудители за написването на евангелието, наричано Евангелие от Марк” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 2, 15/. В самото евангелие няма указание за повода на написването му.
9.Цел на евангелието
Целта на евангелието е да докаже, че Иисус е Син Божи и че има Божествен произход. Това се изразява още в самото начало на евангелието: “начало на евангелието на Иисус Христос, Сина Божи” /1:1/. Поради тази причина евангелист Марк обръщал голямо внимание на чудесата Христови, което е дало повод на някои да нарекат, Марковото евангелие: евангелие на чудесата. Привържениците на тюбингентската школа изказват мнение, че евангелието на Марк е опит за примирение между петринизма и павлинизма. За такова примирие, обаче в Марковото евангелие няма указание. Още повече, че нямаме никакво указание въобще за съществуването на павлинизъм и петринизъм.
10. Подлинност на евангелието
1. Външни свидетелства
А/ Косвени
Климент Александрийски като говори за евангелието на Матей, Марк и Лука казва: “последният евангелист Иоан, като забелязал, че в евангелието е възвестено само за телесното, подбуден от близките и по внушение на Светия Дух, написал духовно евангелие (все у Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 14). Следователно апостол Иоан е знаел и за евангелието от Марк.
Западният католически богослов Функ изброява около двадесет свободни цитати от Марковото евангелие в запазените до нас съчинения на апостолските мъже.
Б/ Преки
Пряко свидетелстват, че второто канонично евангелие е писано от евангелист Марк, древните писатели: св. Папий Иераполски, св. Юстин Мъченик, Климент Александрийски, Евсевий Кесарийски, Епифаний Кипърски и други.
Шлаермахер, като взел повод от апостол-Иоановите думи, предадени от Папий: “Марк, изтълкувателят на Петър, с точност е записал всичко, каквото запомнил, макар и да не се придържал от реда на Христовите речи и деяния, защото сам не слушал Господа и не го придружавал” (у Евсевий Кесарийски, Църковна история, 3, 39) – изказва мнение, че днешното евангелие на Марк не е същото, а е преработка от неизвестен автор, защото според думите на Иоан, Марковото евангелие не спазвало никакъв хронологически ред, когато в днешното Марково евангелие има запазен известен ред. Обаче нито в древната християнска писменост, нито в древното църковно предание няма, макар и слабо указание за преработването на Марковото еваангелие, а и в днешното евангелие не се спазва много хронологически ред. В много други новозаветни евангелски ръкописи нашето каноническо евангелие носи надписа: Евангелие от Марк.
2. Вътрешни свидетелства
От съдържанието на Марковото евангелие заключаваме, че в него е записана проповедта на апостол Петър, общите черти на която дава сам апостол Петър в речта си при избирането на апостол Матия (Деяния апостолски 1: 21-22) и в речта си при покръстването на стотника Корнилий (Деяния апостолски 10: 37-43). Особено втората реч се счита за кратко изложение, ядката на цялото Марково евангелие. Понеже евангелист Марк записал точно проповедта на апостол Петър, затова той излага всичко като очевидец: например, по излекуването на Петровата тъща (1:29-31); възкресението на Иаировата дъщеря (5:21-43). От многото еврейски думи и изрази, доброто познаване на географията на Палестина, юдейските нрави и обичаи, преданието на старците – заключаваме, че авторът има юдейски произход;
Евангелието било писано за римските християни и то от езически произход, което потвърждава самото съдържание: в това евангелие се превеждат еврейските думи, обясняват се еврейските обичаи и местности в Палестина, срещат се много латинизми, а римски институти и латински думи не се поясняват.
В самото евангелие има ясни доказателства, че то е било писано в град Рим; авторът е искал ясно да отличи апостол Иоан от себе си, затова изрично го нарича “брат на Иакова (3:17; 5:37)”. Това евангелист Марк направил, защото и той носел името Иоан.
Хилденфелд предполага, че днешното Марково евангелие е преработка на така нареченото Петрово евангелие. Велхаузен казва, че съществувало едно първоначално Марково евангелие – Ур Маркус, което по-късно било преработено в сегашното Марково евангелие. Даже някои протестантски богослови изказвали мнението за няколко преработки на Ур Маркус, преди да се появи в сегашния си вид. В древната християнска писменост няма обаче никакви следи от преработка на Марковото евангелие.
Р. А. Хофман и Е. Вендлинг твърдят, че неизвестен автор съставил сегашното наше Марково евангелие, като съединил няколко отделни евангелски повествования. Факт е обаче, че Марковото евангелие днес представлява едно цялостно произведение.
11. Цялост /интегритет/ на евангелието
От запазените цитати от Новия Завет у църковните писатели и от запазените новозаветни ръкописи, и от цялостния вид на евангелието от Марк, ние заключаваме, че то се е запазило до нас в такъв вид, в какъвто е било написано от самия Марк.
А/ Ройс и други богослови се трудят да докажат, че стиховете 1-13 в първа глава, където се говори за дейността на Иоан Кръстител, изкушението и кръщението на Иисус Христос, са добавени по-късно. Обаче стих 14 е така свързан с предидущото съдържание, че е невъзможно да стане разделяне;
Б/ Спор се води и за заключителните думи на евагелието от Марк /16:9-20/. Константин Тишендоф, П. Файне, Теодор Цан и други настояват, че тези думи са били добавени по-късно към евангелието. Те отричат подлинността им по следните причини: липсата на тези думи в някои други новозаветни ръкописи; несъответствието на тези думи със съдържанието на Марковото евангелие, поради думите “в първия ден на седмицата”- в гръцкия текст “проти саббату”, “Господ”, които се срещат само тук. Споменатите липсват в Синайския, Ватиканския кодекс, в Сирийския /син/ и сахидския преводи. В повечето обаче други ръкописи тези думи стоят. Те са известни и на Тациан, св. Юстин Мъченик, Дидим Александрийски, св. Иоан Златоуст и други. Съдържанието на въпросните думи напълно съответства на съдържанието на Марковото евангелие, където е записана Петровата евангелска проповед. Апостол Петър, говорейки за живота и дейността на Иисус Христос завършва именно с тези събития, за които се говори в заключителните думи на Марковото евангелие. А изразът: “В първия ден на седмицата” се среща и на друго място /16:2/, макар в друга форма. На други места се среща и думата “Господ” /5:17; 7:28/ – “Кириос”.
В един арменски ръкопис от 989 година след Марк 18:18 има празно място от два реда, където са написани с червено мастило думите: “На презвитера Аристон”. Според някои учени този Аристон бил ученик на Христос и автор на заключителните думи на Марковото евангелие. Но ученият И. Шефер след внимателно изследване заключава, че думите “На презвитера Аристон” били поставени в арменския ръкопис 4-6 века след написването му /около 1400-1600 година/.
И така, заключителните думи от Марковото евангелие /16:9-20/, по съдържание и форма напълно съответстват на това евангелие. Без тях то остава незавършено и не може да се допусне, че евангелието завършва с 16:8.
Следва…
_____________________________
*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.
ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ – продължение 6*
Професор Христо Гяуров
ГЛАВА ШЕСТА
Евангелия
Общи сведения за евангелията
1.Понятие за названието “евангелие”.
Гръцката дума “евангелион” произлиза от наречието “ев”=добре, хубаво и глагола “ангелло”=известявам, и означава: 1) радостна вест; 2) жертвоприношение по случай радостна вест; 3) награда за съобщаване на радостна вест.
Иисус употребява тази дума, като с нея обозначава Своето спасително учение и извършеното от Него изкупление и спасение на човешкия род – “идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всички твари” (Марк 16:15). В същия смисъл са употребявали тази дума и апостолите Христови. Понеже Христовото учение и спасително дело са донесли радост на цялото човечество – наричат се Евангелие.
От думата ευαγγέλιον се образува глаголът ευαγγελίζομαι, който значи: съобщавам, обявявам радостна вест, благовествам, проповядвам Христовото евангелие, тоест учението за изкупителното дело на Иисус Христос.
В новозаветната писменост името “евангелие” е дадено на книгите, описващи пълно и системно живота, учението и изкупителното дело на Христос, а именно на книгите на Матей, Марк, Лука и Иоан. Понеже сам Иисус наричал учението и изкупителното Си дело евангелие, заключаваме, че книгите на Матей, Марк, Лука и Иоан са били наименувани евангелия веднага след написването им.
Най-древно свидетелство за наименованието “евангелие” е запазено в “Дидахи” (края на І век); като цитира молитвата “Отче наш”, по същия начин както тя се намира в евангелието от Матей, авторът на “Дидахи” казва: “Както заповядва Господ за Своето евангелие”. Свидетелство има и у св. Юстин Мъченик, макар че той нарича евангелията и “възпоменания”. Че книгите на Матей, Марк, Лука и Иоан се наричали “евангелие”, има сведение още в Мураториевия канон и у св. Ириней Лионски.
2.Число на евангелията. Църквата приема като боговдъхновени само четири евангелия, въпреки че “мнозина”, според евангелист Лука, почнали да пишат и излагат живота и учението на Иисус Христос. Има множество сведения, че още от древно време евангелията били само четири: на Матей, Марк, Лука и Иоан.
Св. Папий Иераполски, в незапазеното до нас негово съчинение “Тълкувание на Господните изречения” (тоест на евангелията), в пет книги, тълкувал четириевангелието. Св. Юстин Мъченик говори за четири канонически евангелия. Тациан (починал 170 година) съставил своя Диатесарон въз основа на четирите канонически евангелия. Преводите от ІІ век, източни и западни, поместват четири канонически евангелия. Древната църква, според сведенията на св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, Ориген, Тертулиан и други, приема и признава за канонически само четирите евангелия.
Св. Ириней казва: “Както има четири страни на света, така трябва да има и четири евангелия като стълбове на разпространяваната по четирите страни на света Църква”.
Ориген казва: “От преданието узнах за четирите евангелия, които само се приемат безспорно от цялата поднебесна Църква”.
Още от древност се е вярвало, че Провидението е наредило да има четири евангелия. Въз основа на видението на св. пророк Иезекиил и на св. Иоан Богослов четирите евангелия имали определени символи: 1) от Матей – образ на човек; 2) от Марк – образ на лъв; 3) от Лука – образ на теле; 4) от Иоан – образ на орел. Всеки от тези символи има своето значение: човек – евангелието говори за родословието на Христос; лъв – започва с разказ за Иоан Кръстител, живял в пустинята, която е жилище на лъвовете; телец – жертвоприношението на свещеник Захария; орел – учението на св. Иоан Богослов се издига до големи висини.
3.Надписи и ред на евангелията. От древност още четирите евангелия се надписвали: κατά Μαθθαίον, κατά Μάρκον, κατά Λουκάν, κατά Ιωάννην. Най-сполучлив превод на думата κατά на български е “според”, но може да се преведе и с предлога “от”.
Когато под думата ευαγγέλιον се разбира учението на Иисус Христос, тогава правилно е да се надписват книгите: евангелие според Матей, евангелие според Марк, евангелие според Лука и евангелие според Иоан, с което се изтъква, че тези, които са писали книгите, са само съставители, изложители на Христовото учение, предадено в тях.
Когато под думата “евангелие” се разбира книга, съчинение, тогава изразът “евангелие на Матей”, „евангелие на Марк”, „евангелие на Лука” и „евангелие на Иоан” се явява правилен. В този смисъл се говори в 85-то правило. В древността са се страхували да надписват евангелията: евангелие на …., за да не се помисли, че изложеното в евангелието е на Матей, Марк, Лука и Иоан.
Надписите κατά са поставени малко по-късно след написването на четирите евангелия, когато се появила нужда да се разпознават едно от друго при употреба. Това наименование е поставено не от самите апостоли, а от някои други лица, като с κατά се указвал авторът на книгата. Тези надписи били известни на св. Ириней Лионски, св. Иполит Римски, Климент Александрийски, Тертулиан и други.
В древно време Фауст (манихеец), пък и сега рационалисти-богослови считат, че надписите “според” са поставени от някои лица на неапостолски произведения, за да им придадат апостолски авторитет. По този начин се прави опит да се подрие подлинността на евангелията. В древногръцката литература обаче с κατά се означава авторство.
Редът на евангелията има древен произход. В Мураториевия канон е запазен сегашният ред. Сегашният ред на евангелията е хронологически, според времето на произхода им. Евангелието от Матей е първо по произход, а от Иоан – последно.
Климент Александрийски ги нарежда така: Матей, Лука, Марк, Иоан, като счита, че по-напред трябва да се поставят евангелията, в началото на които има родословни таблици.
Codex Cantabrigiensis, някои древни кодекси на Итала, кодекс Аргентеус, Апостолски постановления – дават следния ред на евангелията: от Матей, Иоан, Лука и Марк, като по този начин се обръща внимание на евангелията, написани от апостолите.
В Кодекс Кларамонтанус са подредени: от Иоан, Матей, Марк, Лука.
В сирийския Къртънов превод са поставени така: Матей, Марк, Иоан, Лука.
Първите три евангелия: от Матей, Марк и Лука се наричат синоптически евангелия. Пръв Гризбах (починал 1812 година) дава това наименование поради това, че по съдържание и изложение тези три евангелия си приличат – в тях има места дословно еднакви, поради което изучаването на съдържанието им може да стане със съставянето на паралелни колони. Гръцката дума “синопсис” значи сравнение, общ преглед, обзор. От тази гръцка дума, тези евангелия (Матей, Марк и Лука) са получили названието си “синоптически”, а авторите им “синоптици”.
А. Евангелие от Матей.
1.Живот и дейност на евангелист Матей. Евангелист Матей, един от дванадесетте апостоли, поставен на седмо или осмо място (Матей 10:3; Марк 3:10; Лука 6:15; Деяния апостолски 1:13), бил роден в галилейския град Капернаум, където бил митничар преди повикването му от Иисус Христос. Баща му се казва Алфей (Марк 2:14); затова някои считат, че евангелист Матей и Яков Алфеев са били братя, което не е основателно. Евангелист Матей носи още името Левий (Марк 2:14; Лука 5:27). Носенето на две имена у юдеите е било нещо обикновено. Името “Матей” евангелист Матей получил при повикването му от Христос; според учените: Майер, Теодор Цан и други името Матей значи “дар от Бога”, а според Кнабенбауер значи “верен, правдив”. Първото мнение е по-основателно.
Древните учени Хераклион (гностик) и Ориген и по-късните Хуго Гроций (починал 1645 година), Михаелис, Неандер и други твърдят, че Матей и Левий са две различни лица, като се основават не върху исторически свидетелства, а на разказите, дадени в трите евангелия, относно повикването на Матей от Иисус Христос (Матей 9:9; Марк 2:14; Лука 5:27). От тези места обаче е ясно, че се говори само за едно лице Матей или Левий – митар, което лице е имало две имена. Евангелист Матей, въпреки презряното занятие, което имал – митничар, се отличавал със своята честност и добро сърце. Той бил състоятелен (Матей 9:10) и вероятно е бил самостоен закупчик на данъци.
Според св. Ириней Лионски, Евсевий Кесарийски, блажени Иероним и други древни писатели евангелист Матей проповядвал първо в Палестина, а после, след като написал евангелието си, отишъл да проповядва и между други народи. Историкът Сократ казва, че след това Матей проповядвал в Египет. Метафраст пише, че евангелист Матей проповядвал между партяните, а после – в Етиопия. А според “Мартирион” Матей бил между човекоядците в град Мирмики. Мнозина учени твърдят, че Матей е отишъл да проповядва в Етиопия. Той напуснал Иерусалим в 42 година, понеже Ирод Агрипа І започнал гонение против християните (Деяния апостолски 12:2-4). Една година преди напускането на Палестина Матей написал евангелието си. Според древното предание то било написано в осмата година след Възкресението на Иисус Христос, тоест в 41 година.
Евангелист Матей се счита като мъченик единодушно и от Православната църква, и от Римокатолическата църква, обаче не се знае времето, когато е пострадал мъченически, нито мястото на неговата кончина. Сочат се Етиопия, Персия, град Иерапол, град Мирмики. Климент Александрийски съобщава, че Матей бил строг аскет, употребявал за храна само семена, плодове и зеленчук.
Паметта на св. евангелист Матей празнуваме на 16 ноември.Древни свидетелства за написване на евангелието
Древното църковно предание и древната християнска писменост свидетелстват: 1. Първото наше синоптично евангелие е написано от Матей. 2. Написано е на еврейски език. 3. Написано е първо от четирите евангелия. 4. Написано е за християните юдеи.
Св. Папий Иераполски казва: “Матей записал беседите на Господа на еврейски език, а ги тълкувал всеки, който могъл”. Това съобщение води началото си от апостол Иоан (на когото Папий е бил ученик). Евсевий Кесарийски изтъква същата мисъл както Папий.
Св. Ириней (”Против ересите”) казва: “Матей съставил писание на евангелието у евреите на техния собствен език през това време, когато Петър и Павел благовествали в Рим и основали църква”.
Ориген пише: “На мене е известно, че първото евангелие е било написано от Матей, който е бил някога митар, а после апостол на Христос, и че той го е написал на еврейски език за християните, които произхождат от юдеите (у Евсевий Кесарийски, Църковна история 6, 25).
Евсевий Кесарийски казва: “Матей, като проповядвал Христовото учение първоначално между евреите, а след това, като имал намерение да отиде към другите, съставил на родния си език известното засега под негово име евангелие с цел, това писание да замести за християните, от които се отдалечавал, липсата на неговото лично присъствие” (Църковна история, 3, 24). Според съобщението на Евсевий, Пантен (починал 200 година), като отишъл да проповядва между индийците, намерил там евангелие от Матей на еврейски език, занесено от апостол Вартоломей (Църковна история, 5, 10).
Блажени Иероним, св. Епифаний Кипърски, св. Кирил Иерусалимски и други църковни писатели свидетелстват, че писател на това евангелие е апостол Матей. Във всички новозаветни ръкописи надписът на евангелието според Матей е: κατά Μαθθαίον, или Еυαγγέλιον κατά Μαθθαίον.
Съдържание на евангелието
Евангелието от Матей съдържа 28 глави и е второ по обем след евангелието от Лука. Разделено е на 5 части:
І) Родословие, рождение и детство на Иисус Христос (1:1-2:23).
ІІ) Подготовка на Иисус Христос за обществена дейност (3:1-4:11).
ІІІ) Христовата дейност в Галилея (4:12-18:35).
ІV) Христовата дейност в Юдея и Иерусалим (19:1-25:46).
V) Кръстните страдания, смърт и възкресение на Иисус Христос (26:1-28:20).
Систематически, а не хронологически е изложил евангелист Матей Христовата проповед на планината, като в нея вмъкнал думи и наставления, казани от Спасителя през друго време. Систематически той е описал и някои чудеса (8-9 глава), притчи (13 глава), изобличенията против книжниците и фарисеите (23 глава), пророчество за разрушението на Иерусалим и края на света (24-25 глава). Също така излага систематически, а не хронологически следните събития: изцеряване на прокажения (8:1-4), изцеряване на Симоновата тъща (8:14-17), повикването на Матей (9:9-13). Тези събития са станали преди проповедта на планината, а Матей ги излага след нея.
Особености, които отличават евангелието на Матей от другите три евангелия, са:
1)Матей обръща повече внимание на външната, човешка страна у Иисус Христос, отколкото на духовната; затова дава родословие и подчертава изпълнението на пророчества. Същевременно Матей изтъква и божествения произход на Иисус Христос и се спира на Неговото догматическо и нравствено учение;
2)Ясно и често се изтъква, че Христос е обещаният Месия. Затова и често се среща изразът “за да се изпълни” (1:22; 2:15; 12:17; 26:56 и други);
3)Подробно се разглежда, особено в Проповедта на планината, отношението на новозаветното учение към Стария Завет (5, 6 и 7 глава);
4)Навсякъде в своето евангелие Матей предпазва своите читатели от пагубното учение на книжниците и фарисеите, като ги нарича “лицемери”, “рожби ехиднини”, “слепи водачи” и ги изобличава (23; 3:7; 5:20; 6:2, 5);
5)Изтъква се, че Христос е не само обещаният на еврейския народ Месия, но и Изкупител на цялото човечество.
Горните пет особености в съдържанието на евангелието от Матей се обясняват с това, че то е било писано за юдеите-християни в Палестина.
6)Предадени са някои дълги Христови речи, които не намираме в другите евангелия: а) Проповедта на планината (5-7 глава); б) изобличението на книжниците и фарисеите (23:1-39); в) за Второто пришествие (24-25:46 глава) и други. Тези речи действително са били произнесени от Иисус Христос, макар че са попълнени и от други Негови речи.
7)Евангелието на Матей, макар и писано за юдеите-християни, има универсален характер: “И ще бъде проповядвано това евангелие на царството по цялата вселена” (24:14); “идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух” (28:19).
Време на написване на евангелието
Положително е, че евангелието на Матей е писано преди разрушаването на Иерусалим, тоест преди 70 година, понеже това разрушение на Иерусалим се рисува като предстоящо.
Учените определят различно времето на написването. Така например, Гутияр казва: че било написано между 40-50 година, а Пфлайдерер – през 130-140 година. Древното църковно предание и древната християнска писменост свидетелстват, че първо било написано евангелието от Матей.
Ориген казва: “на мене е известно, че първото евангелие е написано от Матей”. Св. Ириней Лионски изтъква същата мисъл.
Западните учени П. Файне, Р. Кнопф и други, основавайки се на думите: “като чу това царят се разгневи и изпрати войските си та погуби ония убийци и изгори града им” /22:7/ твърдят, че евагелието от Матей било написано след разрушението на Иерусалим. В споменатото обаче изречение, намиращо се в една от Христовите притчи, се предсказва само края на Иерусалим.
Велхаузен и Баур се спират на думите: “За да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел, до кръвта на праведния Захарий, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника” /23:35/ и твърдят, че евангелието е писано след разрушението на Иерусалим. Обаче, Захария, за когото в стиха се говори, не е същият Захарий, син на Варух или Вараскей, за когото Иосиф Флавий съобщава, че бил убит през 67 или 68 година в двора на храма, което въпросните учени премат. Тук се говори за Захарий, убит в двора на Господния храм по заповед на цар Иоас /2 Паралипоменон 24:20-21/. Бащата на Захарий е имал вероятно две имена – Варахий и Иодай.
Учените Блек, Годе, Б. Вайс и други въз основа на христовите думи: “и тъй, кога видите да стои на свято място “мерзостта на запустението”, за която е казано чрез пророк Даниил /който чете нека разбира/” – (Матей 24:15), – заключават, че евангелието било писано около 67 година., тоест малко преди разрушаването на Иерусалим. Пророческата реч на Иисус Христос рисува много ясно и подробно разрушението на Иерусалим; от това обаче не можем да заключаваме, че евангелието е писано след това разрушаване; думите: “който чете, нека разбира”, не са думи на евагелист Матей, а са думи на Иисус Христос.
Имало данък от две драхми, плащан за Иерусалимския храм, който след разрушаването се плащал за Юпитер Капитолиус. Иисус Христос и апостол Петър са плащали този данък, за което Матей споменава, но за прекратяването му нищо не се споменава. А ако евангелието беше писано след разрушението на Иерусалим, то сигурно Матей би споменал за това.
За времето на написване на евангелието най-определени сведения дава Евсевий Кесарийски, който казва: “Матей, като проповядвал първоначално между евреите, а след това като имал намерение да отиде към други, съставил на родния си език известното сега под негово име евангелие, с цел това писание да замести за християните, от които той се отдалечавал, липсата на неговото лично присъствие” /Църковна история, 3, 24/. Евангелист Матей напуснал Палестина около 42 година, когато започнало преследването на християните от Ирод Агрипа I /Деяния апостолски 12:2-4/, тогава, когато и апостол Петър напуснал Палестина /Деяния апостолски 12:17/. А ако евангелист Матей е напуснал Палестина в 42 година, то евангелието се е писало в 41 година.
В доста гръцки древни ръкописи стои забележката, че евангелието на Матей е писано в осмата година след Иисусовото възкресение, тоест 41 година, която дата посочват и блажени Теофилакт, Евтимий Зигабен, Евсевий Касарийски и други. Затруднение за определяне времето на написването на евангелието от Матей представляват думите на св. Ириней Лионски: “Матей съставил у евреите на техния собствен език евангелско писание, тогава когато Петър и Павел благовествали в Рим и основали църква” /61-67 година/. Тук обаче няма определяне на време, а съпоставяне на дейност по място, именно: изтъква се, че Петър и Павел работели в Рим, а Матей в Палестина, където писал своето евангелие. Така се обясняват горните думи на св. Ириней Лионски от мнозина учени, като например Гутияр, Адолф Харнак и други. Самото съдържание на евангелието потвърждава, че то е написано в 41 година. Известно е, че влиянието на книжниците и фарисеите е било много силно през времето на Ирод Агрипа І, а Матей много добре и подробно е изложил Христовото учение против тях, което е било нужда за тогавашното време.
Място на написване на евангелието
Със сигурност се свидетелства, че мястото на написване на евангелието е Палестина. От думите: “затова и до днес тая нива се нарича кръвна нива” /27:8/ и “тая мълва се носи между юдеите и до днес” /28:15/, съдим, че евангелистът е написал в Палестина своето евангелие. Думите: “И когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите юдейски отвъд Иордан” /19:1/, значат, че Иисус, за да иде от Галилея в Юдея, минал през Перея /отвъд Иордан/, а не през Самария. От тях не може да се заключава, че Матей, като пишел евангелието си, се намирал на изток от река Иордан, тоест вън от Палестина.
Западният протестантски богослов Б. Вайс и други твърдят, че авторът на Матеевото евангелие – юдеин на разсеянието, е писал евангелието си вън от Палестина. Те се основават на думите: “и разчу се тогава по цялата оная земя” /9:26/; “а те, като излязоха, разгласиха за него по цялата оная земя” /9:31/. Обаче, под израза “оная земя” се разбира не Палестина, а самото място, страната, където били извършени горните чудеса. Евсевий Кесарийски ясно и положително, говори /Църковна история, 3, 24/, че евангелието от Матей било написано в Палестина, защото изрично е изтъкнато, че това станало “между евреите”. Св. Ириней Лионски съобщава, че евангелист Матей написал евангелието си в Палестина – “у евреите” /Против ересите, 3,1,1/. Има мнения, че евангелието е било написано в Капернаум или Иерусалим, но по-приемливо е, че е написано в Иерусалим.
Езикът на който е било написано евангелие от Матей.
Евангелието от Матей е запазено до нас на гръцки език, обаче езикът, на който е било написано, е еврейски, за което свидетелства древната християнска писменост.
Св. Папий Иераполски казва: “Матей записал беседите на Господа на еврейски език и ги тълкувал всеки, както могъл”. Това Папиево съобщение води началото си от апостол Иоан, но самите думи не са дословно Иоанови, а Папиеви, защото именно той се е занимавал с тълкувания. Св. Ириней Лионски казва: “Матей съставил евангелското писание у евреите на техния собствен език”. Ориген, Евсевий Кесарийски, св. Епифаний, епископ Кипърски, блажени Иероним, св. Иоан Златоуст, св. Кирил Иерусалимски свидетелстват, че евангелист Матей написал евангелието си на еврейски език. Източник на съобщенията от древната християнска писменост, че евангелието на Матей е написано на еврейски език, е Свещеното Предание, а не Папий Иераполски, както някои учени твърдят.В гръцкия текст на евангелието от Матей има доказателства, че то е написано първоначално на еврейски език. В него се срещат много евраизми – еврейски думи непреведени, еврейски имена, еврейски изрази и съюзи, например: “рака” – смахнат /Матей 6:22/; “корбан” – ковчег /27:6/, Симон бар Иона /16:17/; “тоте” – тогава /е употребено 91 пъти в Матей/; “иду” – ето /62 пъти/; изразите: “его кирие” – да, господарю, /Матей 21:30/; “опсе да саббатом” – и като мина събота /Матей 28:1/.
На какъв еврейски език е писано евангелието от Матей? Това е спорен въпрос. Учените: Делич, Каулен и други приемат, че евангелието от Матей е било написано на древноеврейски, класически еврейски език, на който били написани и старозаветните книги. И. Белзер, М. Майнерц и други приемат, че то е било написано на арамейски език. По-основателно мнение е второто. Езикът на евангелието бил говоримият тогава в Палестина арамейски език, на който Иисус Христос е проповядвал. Още повече, че древният еврейски език бил непонятен за съвременниците на Матей. Еразъм Ротердамски, Каетан, Хуг, Берн, Вайс и други считат, че Матеевото евангелие първоначално е писано на гръцки език. Следователно сегашният гръцки текст е напълно правилен и чист, и в него няма следи от еврейски изрази. Тези учени се стараят да обезсилят свидетелството на Папий, като изтъкват, че той бил, според Евсевий Кесарийски, човек с доста ограничен ум /Църковна история, 3, 39/ и смесил евангелието от Матей с апокрифа “евангелие на евреите”. От това негово свидетелство се заблудили и по-късните църковни писатели. Сам Папий, обаче е бил умен човек, съобразителен и строго се придържал към Преданието, особено към това, което научил от апостол Иоан. Евсевий го нарича “с доста ограничен ум” поради хилиастичните му възгледи.
Тези учени още изтъкват, че понеже повечето цитати в евангелието на Матей са дадени по преводи на седемдесетте, то евангелието е написано на гръцки език. Тези цитати, обаче които се набелязват, евангелист Матей предава не дословно, а по памет. Тук оказва влияние преводът на седемдесетте, който е бил много разпространен и се получава убеждението, че евангелист Матей цитира само от превода на седемдесетте. Важни старозаветни цитати обаче Матей дава дословно и от еврейски език.
Гръцкия превод на евангелието
Кога е извършен преводът и от кого, нямаме изрични указания в древната писменост. Като се вземе под внимание фактът, че гръцкият превод на това евангелие е бил използван и от най-древни църковни писатели: Дидахи, от апостол Варнава, св. Юстин Мъченик и други, заключаваме, че скоро след написването на евангелието е направен и превода му. Освен това, новозаветните книги веднага след написването им влизали в употреба в богослужението, което ставало на гръцки език. Следователно, веднага след написване на евангелието се явила и нуждата да бъде то преведено на гръцки език.
Авторът на превода, според Бенгел, Олсхаузен, Тирш и други, е самият евангелист Матей, а според Герхард преводът бил извършен от някой апостол. Ако преводачът бе друго лице, а не евангелист Матей, в древната литература би се запазило някакво свидетелство. Допуска се, че Матей сам превел евангелието си, както например Иосиф Флавий сам превел на гръцки език произведението си “История на юдейската война”, писано на еврейски език. Еврейският текст се е загубил и не е достигнал до нас, защото не е имало нужда от него, тъй като в богослужение и всички други случаи се употребявал гръцкия превод.
За кого е било написано евангелието
Написано е за юдеите-християни от Палестина; доказателства за това има в древната християнска писменост и в самото евангелие. Ориген казва: “Матей написал своето евангелие на еврейски език за християните, които произлизат от юдеите” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 25, 4/. Евсевий Кесарийски подчертава, че то било написано специално за християните-юдеи в Палестина / Църковна история, 3, 24/. Блажени Иероним, св. Иоан Златоуст и други потвърждават същата мисъл.
Свидетелства в самото евангелие
Матей в началото на евангелието си дава родословна таблица за произхода на Христос от Авраам и Давид, необходима за християните-юдеи.
Понеже нравите, обичаите и местностите в Палестина били известни на лицата, за които е предназначено евангелието, в него по тези въпроси не се дават обяснения. Привеждат се старозаветни пророчества за Христос и се обръща голямо внимание върху тях. В Христовата проповед на планината са поместени пояснения на Иисус Христос за старозаветния закон и отношението му към Новия Завет. Застъпено е силно изобличението Христово спрямо книжниците и фарисеите. Евангелист Матей пише евангелието си за юдеите-християни, но изтъква същевременно, че Христос е Спасител и Изкупител на цялото човечество, и затова завършва евангелието си с думите: “идете, научете всички народи…” /28:19-20/.
Повод за написване на евангелието
Две обстоятелства подтикнали евангелист Матей да напише своето евангелие: а/гонението на християните в Палестина от Ирод Агрипа І; б/предстоящото напускане на Палестина от евангелист Матей, за да отиде да проповядва Христовото благовестие между другите народи. Като добър пастир, той оставил ръководство на пасомите си за духовния им живот. Евсевий Кесарийски много добре изтъква този втори повод на евангелист Матей / Църковна история, 3, 24/.
Целта на евангелието
Съдържанието на евангелието доказва, че е било написано с цел да изтъкне, че Иисус Христос е обещания Месия и Изкупител на евреите и на цялото човечество. Доказателства: а/ обширното родословие /1:1-17/ на Христос, от което личи, че той е обещания Месия от рода на Авраам и Давид; б/ Разказът за поклонението на мъдреците пред новородения Младенец-Спасител /2:1-12/; в/ приведените многобройни старозаветни пророчества за Месия, изпълнени в лицето на Христа /2:5,15,17,23; 8:17; 13:35 и други/; г/ думите на Ангела Господен: ”Той ще спаси народа си от греховете му” /1:21/; д/ Христовите думи: “не мислете, че съм дошъл, да наруша закона или пророците, не да наруша съм дошъл, но да изпълня” /5:17/; е/ Христовите думи “това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” /26:28/ и други.Тази цел изтъкват още и Ириней Лионски и много други древни църковни писатели, а също така и учените: Теодор Цан, Б. Вайс, П. Файне и други.
Но Матей в евангелието си доказва, че Иисус е не само обещаният Спасител и Месия, но че Той е истински Бог /1:22-25; 16:16; 26:64/.
Последователите на тюбингентската школа казват, че евангелието на Матей било писано, за да се защити юдеохристиянството и се основават на следните места: а/ Матей 5:18: “Истина ви казвам, докле премине небето и земята, ни една йота или чертица от Закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне”. Тези думи не значат, че старозаветният закон няма да се измени до края на земята, а значат, че писаното за Месия няма да се отмени, докато не се сбъдне. б/ Матей 10:5: “По този път към езичници не ходете и в самарийски град не влизайте”. Иисус дава това наставление на учениците си, когато ги пращал на проповед между юдеите в Палестина, където трябвало да се прогласи, съгласно Божия промисъл, спасителното Христово учение. А при възнесението си Христос дава последно нареждане за проповед по цял свят, а не само между юдеите: “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Св. Духа” /28:19/. в/ Матей 15:27: “Аз съм пратен само при избраните овци от дома Израилев” – тези думи според тълкувателите, Иисус казал, за да се изпита и засвидетелства вярата на хананейката.
Подлинност на евангелието
Свидетелствата, които доказват, че първото синоптическо евангелие е написано от апостол Матей, могат да бъдат разделени на: а/ външни – свидетелства от древната християнска писменост и б/ вътрешни – свидетелства в самото евангелие.
Външните свидетелства се делят от своя страна на: а/ косвени – указва се на евангелието или се цитира от него, без да се посочва авторът му; б/ преки – когато изрично се изтъква, че евангелието е писано от евангелист Матей.
А/ Косвени свидетелства
В посланието на Варнава, появило се още в I век се казва: “мнозина са звани, а малцина избрани” – думи, взети от евангелието на Матей /20:16; 22:14/, и се добавя “както е написано”. Явно е, че апостол Варнава е имал предвид евангелието на апостол Матей.
Евангелието от Матей е цитирано и в Дидахи, в първо послание до Коринтяните от св. Климент, в посланията на Игнатий Богоносец, на св. Поликарп до смирненците, в “Пастир” на Ерм, а най-вече у св. Юстин Мъченик /І апология – в повече от петдесет места/.
Гностиците Василий, Валентин и други, противникът на християнството Целз – също дават указания за евангелието на Матей.
Западните учени Кондрати и други изказват мнението , че евагелието от Матей било написано от неизвестен автор, който се ползвал от така нареченото “Протоевангелие на Яков”. Сравнението обаче на съдържанието на тия две книги показва обратното, че авторът на “Протоевангелието на Яков” се е ползвал от евангелието на Матей.
Б/ Преки свидетелства
Св. Папий Иераполски. В предговора на съчинението си “Изяснение на Господните изречения”, от което има запазени цитати в историята на Евсевий Кесарийски, казва: “Матей пък записал словата на еврейски език, а ги тълкувал всеки, както могъл”. Пръв Шлаермахер изказал мнение, че под думата слова трябва да разбираме не сегашното наше Матеево евангелие, а сборник от слова, беседи на Христос, който послужил за източник при съставянето на това евангелие. Това мнение се възприело от учените Лахман, Б. Вайс, Р. Кнопф и други. Папий обаче, в своето съчинение дава тълкувание на нашите четири евангелия и ги нарича общо с думата “слова” – “Τα λογια”. От друг един цитат на Папий, даден от Евсевий Кесарийски, а именно: “Презвитерът /апостол Иоан/ казва и това, че Марк, тълкувател на Петър, с точност записал всичко каквото запомнил, макар, че не се придържал от реда на словата и деянията на Христа, защото сам не слушал Господа и не го придружавал” – заключаваме, че както евангелието от Марк съдържа слова и деяния, тоест живот, дейност и учение Христови, тъй и евангелието от Матей трябва да съдържа същото. Следователно под слова – “Τα λογια” се разбира днешното Матеево евангелие, а не някакъв сборник от беседи на Христа.
Блажени Иероним казва: “Матей, който се наричал още Левий, бил станал апостол от митар, пръв в Юдея съставил евангелието на Христа с еврейски букви и думи за тези, които станали християни от обрезанието”.
Св. Епифаний Кипърски казва: “Можем да считаме като несъмнена истина това, че от новозаветните писатели само един Матей е изложил евангелската история и проповед на еврейски и с еврейски букви” /Ереси, 30, 31; 51, 5/.
Отношение на апокрифното “евангелие на евреите” към евангелието на Матей
Лесинг /края на XVIII век/ пръв повдигнал този въпрос, като изказал мнението, че Матей превел от еврейски евангелието на евреите и започнал да го нарича със свое име. Хилгенфелд и Швеглер изказват мисълта, че Евангелието на евреите е легнало в основата на евангелието от Матей, или че е едно и също с него.
Най-много сведения за евангелието на евреите имаме у блажени Иероним. Той съобщава, че един екземпляр от това евангелие имало в Кесарийската библиотека на Памфил, и друг – у назореите в сирийския град Верея. Той също съобщава, че изследвал и превел това евангелие на гръцки и латински. Съобщава, че мнозина считали това евангелие за написано от Матей, за “евангелието според Матей”, но сам блажени Иероним не считал това евангелие за подлинно, написано от Матей.
Забележка. Евангелието на евреите се употребявало в юдеохристиянската секта на назореите, появили се в Палестина в първите времена на християнството. Нарича се още назорейско евангелие. Това евангелие трябва да се отличава от апокрифното евангелие на евионитската секта, известно под името “Евангелие на дванадесетте апостоли”. Текстът на евангелието на евреите бил написан на еврейски език и се е запазил до нас във фрагменти. Учените Олсхаузен, Ебрард, Барденхевер, Теодор Цан и други доказват несъмнено, че евангелието на евреите е преработка на съставеното от евангелист Матей евангелие.
Вътрешни свидетелства
Евангелист Матей от скромност никъде не споменава името си и говори за себе си в трето лице /9:9/. В списъка на апостолите поставя себе си на осмо място, а в евангелието на Марк и Лука е поставен на седмо място, преди апостол Тома. Пак от скромност евангелист Матей нарича себе си “митар”, а в другите евангелия не е наричан така.
Положително може да се твърди, че авторът на евангелие от Матей е юдеин от Палестина. Това личи от следните обстоятелства:
а/многобройните цитати от старозаветни пророчества показват, че авторът е юдеин, знаещ много добре Свещеното Писание;
б/авторът на евангелието е много добре запознат със Свещеното Писание на Стария Завет, което личи от: проповедта на планината (5, 6 и 7); разговорът на Христос с фарисеите за брачния живот на човека /19:3/; от отговора на Христос на въпроса: “Коя заповед е най-важна?” /22-35/ и други;
в/авторът е познавал много добре религиозните обичаи и нрави на юдейския народ, макар и да не ги обяснява винаги, защото евангелието е било написано за юдеите, които знаели своите обичаи и нрави. Някои от тези обичаи са: постът /6:16/; сватбените обичаи на юдеите /25:1-7/; обичаите при смъртни случаи /9:23-24/ и други;
г/авторът на евангелието от Матей е запознат с географията на Палестина; знае разположението на Витлеем, Рама /2:13/, юдейската пустиня /3:1/, където Иоан Кръстител проповядвал, местоположението на Иерусалимския храм, и на Елеонската планина /24:1-3/;
д/авторът познава историческите събития от живота в Палестина през Христово време, например Христос се родил във времето на цар Ирод /2:1/;
Иосиф, заедно със св. Дева Мария се върнали от Египет във времето на цар Архелай, син на Ирод; познавал живота на Ирод Антипа, който отнел жената на брат си Филип /14:3-4/ и така нататък. Най-после, като имаме предвид, че апостол Матей не е притежавал особени качества и дейност в сравнение с другите апостоли, то странно е, как е възможно да се припише авторството на евангелие от Матей, ако не е имало положителни исторически свидетелства за това.
12.Цялост /интегритет/ на евангелието
Евангелието от Матей представлява нещо цялостно, напълно завършено: навсякъде личи, че едно и също лице е авторът му, изпъква един дух, една цел, един стил и език и единно изложение. В него няма изменения, добавки и изпускания.
Св.Епифаний Кипърски съобщава, че евионитите в своето евангелие изпускали І и ІІ глави от евангелието на Матей. Това те вършели, защото отричали божествения и свръхестествен произход на Иисус Христос.
В по-ново време Велхаузен и други някои протестантски богослови казват, че въпросните глави били поставени по-късно в евангелието на Матей. Тези глави ние, обаче намираме да фигурират и в най-древните новозаветни ръкописи. Те стоят по съдържание и изложение в тясна връзка с евангелието. Без тях то би представлявало осакатено произведение.
Някои протестантски богослови твърдят, че в началото на ІІ век евангелието на Матей претърпяло нова редакция и от такова с юдаистичен характер, станало с универсален характер. В текста на евангелието обаче не намираме никакви признаци на редакция. Евангелието има универсален характер, защото Христовото учение има такъв характер, което е дало направление на всички новозаветни книги.
Някои протестантски богослови считат за неподлинни, по-късно прибавени следните места: 1/ 27:19 – където се говори за съня на Пилатовата жена; 2/ 27:52 – където се казва, че мнозина мъртви възкръснали, когато Христос починал; 3/ 27:62 – запазването на Христовия гроб от стражата.
Първите две места са отхвърлени, поради това, че говорят за необикновени събития, но за подобни събития се говори на много места в евангелието. А че разказът за завардването на гроба не е прибавен отпосле, свидетелства пуснатата мълва от войниците – пазачи на гроба, че учениците откраднали тялото Христово, която дълго се носела /Матей 28:15/.
Следва…
_____________________________
*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.
ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ – продължение 5*
Професор Христо Гяуров
ГЛАВА ПЕТА
История на печатния новозаветен гръцки текст
Първата отпечатана книга след откриването на книгопечатането била латинската Библия (1450 година в Майнц). В 1462 година била отпечатана немската Библия, а в 1488 година – еврейската.
Гръцкият новозаветен текст
За пръв път бил отпечатан от кардинал Ксименес, от Толедо в комплютенската полиглота, отпечатана в град Комплютен (днешния град Алкала в Нова Кастилия – Испания). Полиглотата била отпечатана в 1517 година, а пусната в разпространение (600 екземпляра) през 1520 година, когато била одобрена от римския папа Лъв Х. В нея бил поместен Новият Завет на гръцки, латински (по Вулгата) и Старият Завет на латински и еврейски. Изданието било старателно извършено въз основа на няколко не особено древни ръкописа.
Еразъм Ротердамски (в 1516 година в Базел), по желание на печатаря Флобен, издава на гръцки език Новия Завет – издание не научно, а търговско. Еразъм използвал ръкописи от XIII, XIV и XV векове; допуснал грешки, които впоследствие били поправени. От изданието в 1519 година се е ползвал Лутер за превода на немската Библия.
Това Еразмово издание легнало в основата и на изданието на печатаря Роберт Стефан – XVI век. В четвъртото издание, 1551 година, Роберт Стефан разделил гръцкия текст на стихове; това издание легнало в основата на изданията на Теодор Беза (втората половина на XVI век).
Роберт-Стефановото издание било използвано в изданията на Бонавентура и Авраам Елзевир (Лайден и Амстердам); първото в 1624 година; второто издание (1633 година) било наречено “текстус рецептус”, защото съдържало текст, възприет от всички; то било употребявано на Запад в течение на двеста години.
Антверпенска полиглота (от 1569 година до 1572 година) – в осем тома. Издадена е, с подкрепа на Филип ІІ, от печатаря Христоф Плантинос, под ръководството на учения испанец Ариас Монтанус. Гръцкият текст бил отпечатан в пет тома заедно с Вулгата, сирийския текст и превода му. Гръцкият текст бил отпечатан на друго място (шести том) в превод от Ариас Монтанус, като преводът бил поставен между редовете.
В Париж била отпечатана от Мишел Льо Же третата полиглота от десет тома; Новият Завет бил поместен в два тома (1630-1633). В Лондон, от Брайън Уолтън, била издадена ІV полиглота (1657 година в шест тома). Гръцкия текст бил взет от третото издание на Роберт Стефан, придружен с превода на Монтан, Вулгата, сирийския, етиопския, арабския преводи и персийския – за евангелията.
От края на XVII и началото на XVIII век, мнозина учени почнали към текста “рецептус” да прибавят и разночетения на стари гръцки текстове, новозаветни цитати от древни църковни писатели и разночетения в древни преводи. Така се създал критическия апарат, въз основа на който някои учени почнали да правят изменения и в самия “текстус рецептус”. Учени от това време: Джон Мил (починал 1707 година), Герхард Маестрихт (починал 1711 година), Ветщайн, Гризбах и други. Имало и учени, които напълно отхвърляли текста “рецептус” и извеждали нов новозаветен текст от разни древни новозаветни ръкописи; например Ричард, Бинтлей. От XVIII век насам е извършен голям напредък в критичното издание на новозаветния гръцки текст. Учени, които най-много допринесли за това, са:
Карл Лахман (починал 1851 година), професор в Берлин. Отхвърля “текстус рецептус” и се труди да възобнови гръцкия новозаветен текст, подобно на блажени Иероним, чрез сравнение на други ръкописи, цитати от древни църковни писатели и преводи: Итала и Вулгата. От него има две издания: малко (1831 година) и голямо (1842-1850 година). Грешката на Лахман е, че той мисли, че колкото ръкописът е по-древен, толкова текстът му е по-точен.
Константин Тишендорф (починал 1874 година), професор в Лайпциг. Посветил живота си за възстановяването на новозаветния гръцки текст. Открил, изследвал и издал много новозаветни ръкописи, след като е обходил Гърция, Египет, Арабия и Сирия. Най-важното му откритие е Синайският кодекс. Рецензирания от него текст претърпял няколко издания, най-важното от които е осмото (1869 година), изададено след откриването на Синайския кодекс и снабдено с богат критичен апарат. Тишендорф работил по метода на Лахман.Самуел П. Тригълъс (починал 1875 година), знаменит английски филолог. От значение е критичното му издание на Новия Завет в 1857-1872 година. В това издание има голямо количество старателно сравнени древни новозаветни гръцки ръкописи и е обърнато голямо внимание на древните преводи и цитати у други църковни писатели.
Б. Ф. Уескот и Ф. Л. Хорт – професори в Кеймбридж. Работили тридесет години върху критичното издание на новозаветния гръцки текст, което се е появило в Лондон, 1881 година, в два тома. Първият том съдържа текста, а втория – критическия апарат. Това издание се счита за едно от най-добрите, защото е извършено старателно. В него се признават освен Александрийския, Синайския, Западния текст и “неутрален”, за какъвто се счита този във Ватиканския кодекс.
Б. Вайс (1890 година) прави опит да възстанови новозаветния гръцки текст въз основа не само на древни ръкописи, но и екзегетически.
Еберхард Нестле в 1898 година приготвил издание на новозаветния гръцки език за библейския институт във Вюртенбург. Дванадесетото издание (1923 година) било направено в Щутгарт. Ползвал се е от всички по-ранни издания. Б. Фр. Уеймаут (1886 година) сполучливо обединява изданията на Лахман, Тригълъс, Тишендорф и Вайс. Херман фон Зоден (починал 1914 година) обърнал главно внимание върху минускулните ръкописи. Различава три вида новозаветен гръцки текст: 1) палестинско-иерусалимски (J); б) исихийски (Н); в) антиохийски (К). Трудът му, състоящ се от два тома (1913 година), съдържа: първи том – в три свитъка дава отпечатани изследванията на Зоден върху новозаветния гръцки текст; втори том съдържа рецензирания от Зоден текст, заедно с критически апарат.
Между католическите богослови новозаветния гръцки текст са издавали: Райтмайер (1847 година), Брандшайд (1922 година), Фогелс (1920 година) и други.
От всички тези старателни трудове, с положителност можем да приемем, че днешния новозаветен гръцки текст е близък до оригиналния, въпреки че са изминали около две хиляди години. Разночетенията са незначителни, а смисълът е запазен такъв, какъвто е бил вложен в свещените новозаветни книги от самите автори.
V. Възстановяване на първоначалния новозаветен гръцки текст
Теорията на Уесткот и Хорт. Според тях има три вида новозаветен гръцки текст:
Сирийски (антиохийски). Този текст е запазен в повечето майускули и почти във всички минускули; в цитатите на църковни писатели след V век; в преводи след 300 година. Нарича се сирийски, защото се е затвърдил в Сирийската църква около 300-та година. Родоначалникът му е презвитер Лукиан (починал 311 година), защото е рецензиран от него. Още преди 400-та година този текст бил възприет от Цариградската църква и станал общоупотребяван. През средните векове бил употребяван във Византия, а в XVII век – на Запад бил приет за “текстус рецептус”. Този текст Уесткот и Хорт поставят по значение на трето място.
Западен текст. Запазен е в кодекс D (Codex Cantabrigiensis), в ръкописите на старосирийския и старолатинския превод; в някои минускулни ръкописи; в новозаветни цитати на най-древни писатели (св. Юстин, св. Ириней Лионски, Тертулиан, св. Киприан). Уесткот и Хорт, по примера на Землер и Гризбах, го наричат Западен, защото действително бил запазен и употребяван на Запад, а родината му била в Сирия. Уесткот и Хорт намират изменения в западния текст, а именно: а) очевидни добавки; б) парафрази; в) преработка на новозаветни цитати; г) уеднаквяване на паралелни писма. Западния текст се поставя по значение на второ място.
Неутрален текст. Нарича се така, понеже в него липсват измененията и поправките, намиращи се в Сирийския и Западния текст, и е по-чист от тях. Този текст е запазен в кодекс В; Синайски; у Ориген; в бахаирския превод; намира се в неособено чист вид в някои майускулни кодекси и в някои минускулни ръкописи; у Климент Александрийски; Дионисий Александрийски и у Петър Александрийски. Родината му е Александрия, огнище на елинската филология, затова текста му се отличава с особена чистота. Но и тук са се вмъкнали изменения и се е появил така наречения Александрийски текст, който е клон на неутралния текст.
Уесткот и Хорт в своето издание на новозаветния гръцки текст се ръководели от неутралния текст, както той е запазен в кодекс В, като в някои случаи прибягвали и до Западния текст; по чистота те поставили неутралния текст на първо място. Мнозина учени възприемат теорията на Уесткот-Хорт, а именно: неутралния текст, запазен в кодекс В и отчасти в Синайския кодекс, трябва да се поставя в основата на новозаветния гръцки текст.
Теорията на Херман фон Зоден. Прегледал около две хиляди новозаветни ръкописи и установил три вида новозаветен гръцки текст: 1.Исихиева рецензия. 2.Лукианова рецензия. 3.Памфилиева рецензия. За първоначален текст той приема този, който е еднакъв най-малко с две рецензии, при условие, че няма нищо общо с текста на Тациан. Зоден е толкова против текста на Тациан, че ако известен текст е сходен с трите рецензии, той е готов да го отхвърли, ако има нещо общо с текста на Тациан.
Теорията на Рудолф Кнопф. Той обръща внимание не на количеството, а на качеството на ръкописите. Счита, че във всички видове древен текст има изменение и допълнение, но по-важни са западния и неутралния текст. Според него, първоначалният новозаветен гръцки текст може да бъде възобновен въз основа на майускулни ръкописи: В, Синайски, D; на древните сирийски и латински преводи; на Вулгата; на двата египетски превода (бохаирски и сахидски); на новозаветни цитати у църковни писатели.
Слабата страна на някои западни учени е тази, че те обръщат особено внимание на западния и неутралния текст, оставяйки настрана антиохийския – възприет от Цариградската църква, който всъщност има древен произход и е най-близо до първоначалния новозаветен гръцки текст. При възстановяването на новозаветния гръцки текст трябва да се вземе под внимание текста, запазен и употребяван в св. Православна църква, защото в нея най-чисто са запазени Свещеното Предание и Свещеното Писание.
Има много учени, привърженици на “текстус рецептус”, в основата на който лежи антиохийския текст, възприет от св. Православна църква (Бургон, Миллер, Гуйлиам и други).
Следва…
_____________________________
*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.
ВЪВЕДЕНИЕ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА НОВИЯ ЗАВЕТ – продължение 4*
Професор Христо Гяуров
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
История на Новозаветния канон
Образуването на Новозаветния канон започнало през І век. Повечето от новозаветните книги били написани преди разрушаването на Иерусалим (70 година). Само книгите на апостол Иоан били написани след разрушаването, тоест в края на І век.
име на книгата място на написването година
| Книги написани преди | разрушаването на | Иерусалим |
| Евангелие от Матей | Палестина-Иерусалим | 41 година |
| Евангелие от Марк | Рим | 44 година |
| 1 до Солуняни | Коринт | края на 52 година |
| 2 до Солуняни | Коринт | началото на 53 година |
| До Галатяни | Ефес | началото на 55 година |
| 1 до Коринтяни | Ефес | първата половина на 57 година |
| 2 до Коринтяни | Филип-Македония | втората половина на 57 година |
| До Римляни | Коринт | началото на 58 година |
| Послание на Яков | Иерусалим | 52-53 година |
| Евангелие от Лука | Рим | около 63 година |
| До Филипийци | Рим | началото на 63 година |
| До Ефесяни | Рим | края на 62 година |
| До Колосяни | Рим | края на 62 година |
| До Филимон | Рим | края на 62 година |
| Деяния апостолски | Рим | около 64 година |
| 1 Петрово послание | Рим | първата половина на 64 година |
| До Евреи | Рим | първата половина на 63 година |
| Послание на Юда | Палестина | преди 64 година |
| 1 до Тимотей | Филипи-Македония | 65 година |
| До Тит | Коринт | 65 година |
| 2 Петрово послание | Рим | 66 година |
| 2 до Тимотей | Рим | 66 година |
| Книги написани след | разрушаването на | Иерусалим |
| Откровение | остров Патмос | 95 година |
| Евангелие от Иоан | Ефес | 98 година |
| 1 Иоаново послание | Ефес | 98 година |
| 2 Иоаново послание | Ефес | 98 година |
| 3 Иоаново послание | Ефес | 98 година |
Трябва да влезете, за да коментирате.